София, 20 февруари 1995 година
Брой 36 /1337/

София, 20 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ДЕПУТАТИТЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ПО ПОВОД 122-ТА ГОДИШНИНА ОТ ГИБЕЛТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

След ден България ще сведе отново чело пред своя един син. 122-та годишнина от обесването на Васил Левски е повод най-високият български олтар - парламентът, да потвърди привързаността си към демократичните идеи на Васил Левски.

За нас, българските депутати, клели се да служим на народа си, няма по-светъл патрон. Връзката ни с хората не може да бъде истинска и силна, ако не отчитаме мястото на Левски в съдбата на всеки българин. Няма друг народ, врекъл се така съдбовно на един светец на свободата, както нашият Левски остана вълнуващото и обединяващото начало на българите. За нас не действат други сили за самозареждане с идеи, морал, енергия и воля освен космическият дух на Васил Левски.

Политически амбиции ни разединяват, хвърлят ни в битки, в търсене на истината, понякога забавят развитието ни. Но българските депутати знаят, че могат да бъдат полезни за страната ни, ако запазят всичко, както Апостола - и демокрацията, и републиката, и равноправието, и свободата. Завещал ни е - ползата е в общото търсене на истината, в общото излизане от бедата, в единството.

Левски има надареност вярно да схваща историческата повеля на времето. Обосновава най-верните стратегически и тактически насоки на националната революция като собствено българско дело. Нашата повеля пък днес е чрез парламентарната демокрация да изградим просперираща България.

Историците са респектирани от радикалните средства за постигане на националните цели, с които той си служи, но отчитат, че знае ползата от еволюционното натрупване.

Ние, политиците, трябва да осъществим с политически лостове консолидацията на нацията ни. Левски го осъществи стъпка по стъпка чрез осъзната държавническа и национална мисъл, като отчете тенденциите и традициите ни. Остана ненадминат в своята цялостност с това. че съумя да открои и направи близък на хората един общ идеал.

И този феномен, господа, е наше, българско достояние. Ако го ползваме в тези трудни времена за България, значи сме с Левски във времето. За целта е нужно да избистрим националните си приоритети. Важно е да не забравим неговото кредо, че държавите и нациите се развиват благодарение и единствено на собствените си усилия.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Много са общите задачи пред нас. Може да започнем с мерките за преодоляване на националния нихилизъм, който не е рядко явление. Веднага ще отбележим, че Левски ни прави и европейци. Спомняте си завещаните му мисли, в които са девизите и от Великата френска революция, и от Декларацията за правата на човека и гражданина, и за свободата, братството, равенството. И всичко при запазване на българската самобитност на нашето народно движение. Неговото наследство родее с големите хуманисти и национални идеолози в Европа и в света. Ако гребнем от съкровищницата Левски, ще осъществим идеите му да изравним България с другите европейски народи.

Неговата мисъл: "Българският народ да има място под слънцето и в Европа", е и наше послание в края на XX столетие.

Завещаното в дело и мисъл от Левски е същинска Декларация за правата и свободите на гражданина и на днешна България.

Нашият мандат в Тридесет и седмото обикновено народно събрание е в началото. За да го реализираме успешно, следва да изковем законите, произтичащи от съвременната нн конституция. Така българските граждани ще получат достоен живот и ще се срещнем през времето с Апостола. А той ни нашепва: "Ще се срещнем сред Българско, където съм и аз днес."

София, 17 февруари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ КЪМ РЪКОВОДСТВАТА НА ВСИЧКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ В ЕДНА ОРГАНИЗАЦИЯ.

ПОЧИТАЕМИ ГОСПОДА,

Повече от 10 са регистрираните по Закона за политическите партии /ЗПП/ партии в България, носещи името "демократически". Почти всички от тях пряко или косвено участват в политическия живот на страната и дават своя принос за утвърждаването на демокрацията.

Пилеенето на силите на демократическите партии не е полезно за България. Това налага обединяването на тези партии в една демократическа партия, която без съмнение ще оказва решително въздействие върху цялостния живот на страната.

Имайки предвид гореизложеното, Българската демократическа партия за европейски и световни щати /БДПЕСЩ/ по решение на своето Национално ръководство предлага и кани ръководствата на всички демократически партии да започнат сондажи, разговори, преговори и пр. за обединяването им в една многобройна и силна демократическа партия.

София, 17 февруари 1995 г.

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДПЕСЩ:

                                                                                         Иван Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЕРБ НА БЪЛГАРИЯ.

Предстои решаването на проблема с държавния герб като главен символ на националната ни независимост и суверенитет. Това ще бъде акт на най-висока гражданска и политическа отговорност пред народа ни и пред целия свят. Досегашните предложения унижаваха националното ни достойнство, защото представяха този символ но крайно карикатурен начин.

Разтревожени сме от перспективата в 37-то Народно събрание да бъде представен за обсъждане и гласуване един нов, не по-малко несъстоятелен проект, несъответстващ на досегашната ни дълголетна национална традиция. Ето защо най-отговорно призовавахме господата народни представители да приемат благородния пример на Русия, Чехия, Унгария и Полша, които вече възстановиха без промени държавните си гербове отпреди тоталитарния режим.

Народът ни ще се гордее с онези родолюбци, които приемат за единствено валиден националния ни герб до 1946 г.

София, 15 февруари 1995 г.

                                                                                НАЦИОНАЛЕН СЕКРЕТАР НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ":

                                                                                Христо Куртев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ХАСКОВСКОТО ЗЕМЛЯЧЕСТВО В СОФИЯ "РОДЕН КРАЙ" В ПОДКРЕПА НА ДЕЙНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО "ЙОАН ПРЕДТЕЧА" И НА ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ.

Хасковското землячество в София "Роден край" на своето събрание на 8 февруари 1995 г. заявява, че поддържа "Обръщението на група български патриотични интелектуалци" - академици, професори, писатели, журналисти и общественици, в подкрепа на високопатриотичното движение на отец Боян Саръев "Йоан Предтеча" за спасяване па българския дух по нашите земи, за противопоставяне на чуждоземната духовна инвазия, за връщане на ислямизираните българи в Родопите към техния народностен корен - към българщината.

Апелира към всички патриоти от Хасковския край с всички средства, които са по силите и възможностите им, да подкрепят и подпомагат движението и последователите на "Йоан Предтеча" и на отец Боян Саръев.

Настоява президентът, председателят на Министерския съвет, председателят на Народното събрание, както и Светият синод на Българската православна църква съобразно със своите правомощия да оказват материална, законова и административна поддръжка на това високопатриотично движение, като вземат необходимите законни мерки срещу проводниците и емисарите на чуждо влияние сред родопското население.

Призовават всички, които се наричат българи, да оказват морална и материална подкрепа на движението на отец Боян Саръев.

Събранието приканва ръководството на землячеството да публикува настоящата декларация и да окаже материална помощ на движението съобразно със своите и на землячеството възможности.

София, 8 февруари 1995 г.

                                                                                           ЗА ХАСКОВСКОТО ЗЕМЛЯЧЕСТВО "РОДЕН КРАЙ":

                                                                                           Любен Дамянов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА /ЧАСТ ПЪРВА/ ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО НА СЪЮЗА НА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ В БЪЛГАРИЯ.

Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните в България /СВИПВБ/ е безпартийна, патриотична и социална организация. В нея членуват военноинвалидите, вдовиците, сираците и родителите на загиналите във войните и в мирно време при изпълнение на воинският си дълг към Отечеството.

Като проява на самоинициатива за помощ и взаимопомощ след Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 г. се създават дружества "Военноинвалид". Първото от тях се организира през 1913 г. в гр. Добрич по инициатива на Вълчо А.Карамфилов от същия град. Уставът на дружеството се утвърждава от министъра на вътрешните работи и народно здраве на 15 март 1914 година.

На основание на появилите си множество дружества се организира съюзът.

Първият учредителен конгрес на дружествата "Военноинвалид" е проведен на 29 март 1915 г. През същата година започва издаването на в-к "Български инвалид" - орган на съюза.

Целта на съюза е да защитава правата и интересите на военноинвалидите и пострадалите от войните, като ги подпомага морално и материално, да основава и обединява дружествата за помощ и взаимопомощ. Затова той развива многостранна дейност. Основната от тях е създаване на нормативни уредба за облекчаване на тежкото положение на военноинвалидите и пострадалите от войните. Така през април 1915 г. се изготвя първият закон за социално подпомагане на пострадалите от войните, актуализиран през май 1925 г. През 1936 г. на основата на натрупания опит се създава Наредба-закон за подпомагане нз пострадалите от войните в България, където в чл.1 е записано: "Царство България в знак на признателност към всички призвани на военна служба, които във война са загинали или са загубили напълно или отчасти работоспособността си, съпругите, децата и родителите на загиналите, а така също военноинвалидите, техните съпруги и деца, отдели в особена група граждани под название "пострадали от войните" /и в мирно време при изпълнение на воинския си дълг/, които поставя под закрила на българската държава и на всички нейни институти и учреждения."

С тази Наредба-закон за пострадалите са дадени редица предимства - при назначаване на работа в държавни, обществени и частни учреждения, фирми, право на оземляване, снабдяване с безплатен инвентар, безплатно учение на сираците, безплатни лекарства, безплатно и с намалена цена пътуване по градския и държавния транспорт.

Средствата на съюза се набирали от членски внос, приходи от юбилейни марки, концерти, вечеринки, томболи, отстъпки при продаване на марки от кооперация "Маркопродавец" /монопол, даден изцяло на военноинвалидите от държавата/, средства, получени от разиграване на ротативни машини, дарения и др. През тежките години на вътрешната и международната криза в началото на 30-те години се организират безплатни трапезарии за бедни членове на дружествата, раздават се материални помощи, храни, отоплителни материали и др.

С всичко това съюзът успява да се утвърди като авторитетна организация и да получи необходимото признание и поддръжка на обществото и държавата.

От 1925 г. съюзът е активен член на международната организация СИАМАК със седалище в Женева - организация против войните, обединяваща всички сродни съюзи и организации на военноинвалидите и пострадалите от войните в Европа.

Особени грижи за военноинвалидите и пострадалите от войните полага Министерството на войната, към което е било създадено "отделение за подпомагане на военноинвалидите и пострадалите от войните". За съжаление през 1948 г.последното е закрито и Министерството на отбраната престава да полага грижи за този свой контингент.

Управителният съвет на Общия съюз на пострадалите от войните в България през 1941 г. взема решение за изграждане на ул."Христо Белчев" номер 21, ъгъла ул "Солунска" /бивша "Г.Генов" номер 21/ - София, дом-паметник на пострадалите от войните в България. Ползва се примерът на френските военноинвалиди, които са построили такъв дом в Париж. С този дом за вечни времена се напомня на обществото за жертвите, принесени пред олтара на Отечеството от плеяда български синове, бащи, майки, сираци и вдовици. С това се напомня на обществото колко скъпо струва свободата.

Строежът на дома започва през 1942 г. и завършва през 1947 г. Построена е модерна сграда от шест етажа на площ от около 900 квадратни метра, с триетажен гараж в нея. Освен това за тежко болни военноинвалиди е имало и Дом на военноинвалидите на бул."Скобелев" номер 23.

Съюзът е разполагал и с други сгради и имущества в почти всички по-големи градове в страната. В големите курорти като Банкя, Вършец, Кюстендил, Момин проход, Хисар, Наречен, Поморие и др. е имал собствени санаториуми и почивни станции.

Годината 1950 г. е повратна година за съюза и съдбата на военноинвалидите и пострадалите от войните и в мирно време. Политбюро на ЦК на БКП на 1 декември 1950 г. взема решение, с което се дава указание дейността на съюза да се прекрати, тъй като той бил изпълнил социалната си функция. По това време съюзът е наброявал около 80 000 членове, обхванати в 345 дружества в страната. Към тези цифри не са били включени военноинвалидите, пострадали при изпълнение на войнския си дълг в мирно време.

Движимото и недвижимото имущество на съюза и дружествата по това време възлиза на около половин милиард лева. С решение 1302 от 1951 г. на Министерския съвет то се раздава на различни ведомства.

С тези актове се отнема икономическата възможност на съюза за помощ и взаимопомощ на своите членове. Така военноинвалидите и пострадалите се превръщат в социални контингенти, като някои от тях стават и просяци.

/Пресслужба "Куриер"/

13:30:00
20.02.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!