София, 19 юни 1995 година
Брой 117 /1418/

София, 19 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪВМЕСТНО КОМЮНИКЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, И ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПО ПОВОД НА ОДОБРЕНИЯ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ ИМ РЪКОВОДСТВА МЕМОРАНДУМ.

Съюзът на демократичните сили /СДС/, Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия /БЗНС,ДП/, и Движението за права и свободи /ДПС/ обявяват, че Меморандумът от 9 юни 1995 г. на Съюза на демократичните сили, Народен съюз - БЗНС, ДП, и Движението за права и свободи за основните принципи за взаимодействие на изборите за местно самоуправление е одобрен от националните ръководства на Съюза на демократичните сили, Народен съюз - БЗНС, ДП, и Движението за права и свободи.

София, 16 юни 1995 г.

                                                                                                 1. ЗА НКС НА СДС: Иван Костов

                                                                                                 2. ЗА ПП НА БЗНС: Анастасия Мозер

                                                                                                 3. ЗА ЦБ НА ДП: Стефан Савов

                                                                                                 4. ЗА ЦС НА ДПС: Ахмед Доган

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА СЪЮЗНИЯ СЪВЕТ НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА, ВЗЕТИ НА ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ /18 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.

Съюзният съвет на ВМРО - Съюз на македонските дружества /СС на ВМРО-СМД/, след като разгледа въпроса за участието на организацията в изборите за местно самоуправление, намира за необходимо да изложи следните свои позиции:

I. Изразява сериозно безпокойство по повод подписването от лидерите на двете демократични сили - Съюза на демократичните сили /СДС/ и Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия /БЗНС - ПД/, и деструктивната формация Движението за права и свободи /ДПС/ на комюнике за взаимодействие на изборите за местно самоуправление и го оценява като политически акт с тежки последици за националните интереси.

II. Във връзка с гореизложеното и като изхожда от сегашната политическа ситуация в България, СС на ВМРО-СМД реши:

1. ВМРО-СМД участва в местните избори в съюз със СДС там, където структурите му не са сключили споразумение с ДПС и други деструктивни сили.

2. ВМРО-СМД става инициатор и създава местни коалиции с опозиционните национално отговорни сили там, където структурите на СДС са сключили споразумение с ДПС и други деструктивни формации.

3. ВМРО-СМД издига независими кандидати там, където е невъзможно взаимодействието с други опозиционни национално отговорни сили.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ "ПРИЗОВАВАМЕ ВСИЧКИ НЕКОМУНИСТИЧЕСКИ СИЛИ КЪМ ЕДИНОДЕЙСТВИЕ" НА РЪКОВОДИТЕЛИ НА ДЕМОКРАТИЧНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРМАЦИИ КЪМ ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ПРЕД ИЗБОРИТЕ ЗА МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА.

На своята втора среща ние, ръководителите на демократични политически формации - Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия /БЗНС, ДП/, Радикалдемократическа партия, /РДП/, Партия на демократичния център /ПДЦ/, Съюз "Нов избор", Съюз на репресираните, призоваваме всички наши организации в страната да възприемат духа на политическа толерантност и единодействие, които ние установихме помежду си. На нашите разговори ние обсъждаме всички необходими форми на конкретно взаимодействие в градовете и селата на нашата страна, взаимодействие, чиято цел е осъществяване на реален демократичен поврат в България на предстоящите избори за местни органи на властта.

Ние призоваваме нашите членове и симпатизанти да преодолеят огорченията и недоразуменията, възникнали в хода на прехода от тоталитарно към демократично общество.

Ние се споразумяхме да създадем група за координация, която ще разглежда всички възникнали въпроси във връзка с нашето единодействие.

Участниците декларират своето желание срещите да бъдат редовни и да имат за цел постигането на споразумение на обединените демократични сили.

Призоваваме всички демократични некомунистически сили към единодействие на предстоящите местни избори.

София, 15 юни 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЕДИНСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ НЯМА АЛТЕРНАТИВА И РАЗКОЛНИЦИТЕ НЯМА ДА УСПЕЯТ!" НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА РАЗКОЛНИЧЕСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ОКРЪЖНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО В ЯМБОЛ, ЗАПОЧНАТИ НА 1 МАЙ 1995 Г., И НА ОКРЪЖНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО В СОФИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР КОЕВ, ПОДЕТИ НА 9 МАЙ 1995 Г.

На 29 и 30 април 1995 година в София бе проведен XXIX редовен конгрес на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/. Това важно събитие в съюзната история стана в обстановка на удовлетвореност от влизането на организацията в Народното събрание, където нейните народни представители успешно работят за демократичната кауза в страната. Би трябвало след конгреса главното внимание на всички съюзни деятели и редови земеделци и особено на тези, които са били делегати, участници в неговата работа, да бъде насочено към по-нататъшното организационно укрепване на БЗНС, защото само един силен и сплотен БЗНС може да посрещне предизвикателствата на динамично променящата се политическа действителност у нас.

Срещу добре организираната и преименувана комунистическа партия може да противостои само добре организираният и сплотен БЗНС. Заради това през 1992 г. сдружените земеделци осъществиха и спасителното дело на възстановителния конгрес. В единството и само в единството е силата на земеделското сдружаване и надеждата, че само такъв БЗНС може да бъде стожер на демократичното развитие в България.

За жалост това не се разбира добре от две окръжни ръководства на съюза в Ямбол и София-град, които предприеха действия, за които изобщо не са били упълномощавани от своите местни земеделски дружби. Определено поощрявани, направлявани и закриляни, след XXIX конгрес те непрекъснато разпространяват сред окръжните организации на БЗНС в цялата страна две декларации, манипулативният текст на които цели в крайна сметка разбиването на съюзното единство. Това е удар срещу делото на Възстановителния конгрес, който е много по-опасен от този на пенчевци и чакъровци и обслужва единствено Българската социалистическа партия /БСП/. Постоянното присъствие /ПП/ на БЗНС внимателно се запозна с двата документа и проявявайки такт, предупреди да не се разпространяват. Защото всички инсинуации в тях за дневния ред и протичането на XXIX конгрес не отговарят на истината. Дневният ред, предложен от бившето ПП и приет от делегатите на конгреса, бе спазен от водещите. Ако нещо в него е било "разводнено", както се твърди в софийската декларация, то за това не са виновни водещите на конгреса, които бяха само изпълнители. По същество и двете декларации сеят скрити и открити призиви за разкол. В ямболската, която е четена след приемането й по дружбени събрания в този окръг и е разпратена в цялата страна, открито се насаждат съмнения към политическите качества на новото ПП и де факто се сваля политическото доверие от него. Хулят се персонално такива съюзни дейци минали през репресиите на комунистическата диктатура, като организационния секретар г-н Петко Илиев и господата Жеко Стоянов, Искър Шуманов, Георги Пинчев.

Тези противоуставни действия изцяло попадат под ударите на чл.10, ал.1 от съюзния устав "за нарушаване на устава, уронване на престижа или увреждане интересите на съюза" и т.н., и консумират състава на точки 2 и 3 от същата алинея. И двата разколнически документа внушават, че конгресът не бил протекъл легитимно, че не взел важни решения, че конгресното заседание на новия Управителен съвет /УС/ на БЗНС не било преминало в демократична обстановка. Всички тези приказки са безпочвени и изопачават истината за демократичната атмосфера, в която протече въпросното заседание и взе своите уставни решения на 30 април 1995 г. В тези твърдения не е казана и дума кое събитие в края на конгреса действително е смутило най-неочаквано неговия спокоен и плодотворен ход и е създало стресова обстановка до краен предел. Пропиляно беше ценно време за ползотворни решения чак до 23 часа на 30 април 1995 г., но за това нито водещите, нито делегатите имат някаква вина. За щастие последните показаха завидна политическа отговорност като земеделци, пазители на съюзното единство. Именно те наложиха с помощта на конгресното ръководство спокойствие и ред в конгресната зала. И постепенно осъзнаха, че са били подложени на манипулации на конгреса от добре организирана група, водена от ръководствата на същите две организации, които днес са авторите и разпространителите на разколническите писания. Претърпели неуспех, манипулаторите на конгреса сега сеят смут със своите обръщения до окръжните организации и продължават зловредната си дейност спрямо съюза. Тя трябва без колебание да се определи като открит разкол, дирижиран от сили, чужди и враждебни на БЗНС. Близо два месеца ПП полагаше усилия да не се дава гласност на тази подмолна дейност. Опитваше се чрез разум да възпре разпространяването на тези вредни за съюза документи. За съжаление техните автори не мирясват. В ПП пристигат ответни декларации на окръжните ръководства, които показват, че разколниците, жадни за постове и власт в съюза, нямат никакви шансове. Те продължават обаче упорито да действат. При това положение ПП на БЗНС е принудено да внесе яснота и вземе открита позиция към продължаващите опити да се дестабилизира организацията, още повече че някои окръжни организации настояват за това.

Ние изразяваме увереност, че съюзното единство няма алтернатива, че всички местни земеделски дружби, общински и окръжни настоятелства ще застанат зад ясната, твърдата и принципна земеделска позиция на ПП на БЗНС в защита на святото съюзно единство!

Друг път за Българския земеделски народен съюз няма!

София, 13 юни 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ НА Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - ПРЕЗИДЕНТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРЕД 82-ТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА В ЖЕНЕВА /7-23 ЮНИ 1995 Г./.

ПОЛИТИКА НА ДОХОДИТЕ

Политиката на доходите трябваше да подкрепи икономическата реформа и да не допусне социални конфликти, които я забавят или компрометират. Тя трябваше да бъде по необходимост рестриктивна и същевременно социално поносима. Първоначално предприетата през 1991 г. линия на ограничаване на доходите в държавния сектор целеше да застави предприятията да освободят излишната работна сила, да намали натиска на доходите върху ръста на цените и да съкрати с около 1/3 текущото потребление на населението. Основно средство бе рестрикцията върху работната заплата, социалноосигурителните плащания и помощи. За посрещане на удара от либерализацията на цените бе обявен компенсаторен механизъм върху доходите, както и минимална социална защита на нискодоходните слоеве. Декларирано бе постепенно преминаване към свободно договаряне на заплатите съобразно финансовите възможности на предприятията.

Реално провежданата впоследствие политика се уточняваше и коригираше от всяко следващо правителство в зависимост от стопанската конюнктура, инфлацията, социалното напрежение и интересите на доминиращите в парламента сили. На практика тя не обслужваше започналата икономическа реформа и генерираше растящо социално недоволство. Разминаването й с реалната икономика става очевидно, като се има предвид, че за периода 1990-1994 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ на заето лице се увеличаваше с 2,1%, а на човек от населението намаляваше с 6,9%, докато номиналните доходи растяха с 81%. Прк такова разминаване на трендовете инфлацията остана единствен инструмент за постигане на някакво равновесие на пазара. Спекулативното нарастване на доходите вследствие скрито преливане на капитали от държавния в частния сектор, икономически необоснованата система на индексации и компенсации конфронтираха социалната политика с мерките за излизане от кризата и не доведоха до финансова стабилизация.

В резултат на всеобщата макроикономическа и финансово-валутна дестабилизация, която се задълбочаваше с галопиращи темпове след 1991 г., настъпи социална диференциация на заетите. Тези от тях, които получават високи и много високи заплати, представляват 11,7% от всички заети в страната. Те не могат да се причислят конкретно към богатите слоеве, но са хора на наемния труд със средни доходи, които плащат по-ниска социална цена в прехода към пазарна икономика и в определена степен имат възможност да поддържат поносим жизнен стандарт. Получаващите заплати около и малко над средната за страната представляват 22,5 % от всички заети. Техните доходи от работна заплата, сравнени с покупателната им способност, обаче са недостатъчни за поддържане на нормален жизнен стандарт. Тази група гравитира около обеднелите слоеве и всеки взрив на инфлационнатз обстановка в страната би я приближил по-плътно до бедността. И най-сетне тези, които получават ниска и много ниска заплата, представляват 65,7% от всичко заетите в страната. Това е групата на трайно обеднелите слоеве, на заетите, за които перспективите за по-високи реални доходи поне в близките 1-2 години са нищожни.

Същевременно само около 1/3 от общия брой на регистрираните безработни получават обезщетение и социални помощи при безработица. Размерът на обезщетенията варира в границите от 90% до 140% от минималната работна заплата. Това поставя в критично положение около 200 хиляди безработни, които имат право да получават помощи, но не и членовете на техните семейства.

Като основна тенденция в доходите на населението се очертава стремителното намаляване на тяхната покупателна способност. Ако през 1994 г. номиналните доходи нараснаха 11 пъти спрямо 1990 г., коригирана с ръста на потребителските цени, възлизащ на 23 пъти, тяхната реална покупателна сила спада под 50%. Депозитите на населението в Държавна спестовна каса /ДСК/ и търговските банки се увеличават около 10 пъти, но покупателната им сила възлиза само на 35% към 1990 г. Реалното обедняване на населението за 4 години от началото на реформата, измерено в текущи доходи и спестявания, е около 56%. Само за първите 3 месеца на 1995 г. е отбелязано ново спадане на паричните доходи на населението с 11,4%. Ако приемем, че горната линия на бедността е представена от социалния минимум, то по данни на Министерството на труда и социалните грижи той възлиза на 1295 лева за 1992 г., 2008 лева за 1993 г. и 3763 лева за 1994 г. Равнището на доходи, измерено в щатски долари по официален курс, е обидно ниско в сравнение с други страни и стремително изостава от потребителските цени на вътрешния пазар. От тази гледна точка политиката на доходи възпроизвежда мизерия в широки мащаби и губи социална перспектива.

Промените в динамиката, структурата и равнището на доходите, от една страна, и цените, от друга страна, наложиха "форсмажорен" модел на потребление, който носи всички характеристики на моделите на бедстващи народи - висок дял на разходите за храна и стоки от първа необходимост, силно ограничаване разходите за жилища и културни нужди, рязко понижено качество на живота. Разходите за храна в средностатистическото българско домакинство сега заемат около 45% от неговия бюджет. Общо разходите за енергия, горива и храна за нискодоходните домакинства вече превишават 80% от бюджета.

София, 25 март 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
19.06.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнител: Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!