София, 19 март 1996 година
Брой 56 /1611/    

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 19 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА СОФИЙСКАТА ГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ /17 МАРТ 1996 Г., СОФИЯ/.

1. Препоръчва на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ да изработи дългосрочна, идейно обоснована "Програма на СДС", визираща икономическото, политическото и духовното развитие на България, а също така и принципните постановки относно действията на съюза за постигането на тези глобални цели.

2. НКС на СДС да организира и проведе национален теоретичен семинар за изработване на рамката и основните характеристики на този документ.

3. Смята за изключително важно с оглед разширяване на влиянието и авторитета на СДС сред обществото да продължи процесът на усъвършенстване на структурите и Статута на СДС в посока на засилване представителството и правомощията на структурите на СДС.

4. В съответствие с "Програмата на СДС" НКС на СДС да разработи подробен и ясен план за стратегическите и тактически действия на СДС за близките 4-5 години.

5. Предлага непосредствено след провеждане на 8-та Национална конференция на СДС НКС на СДС да създаде "Национален изборен клуб" на СДС, който да започне веднага активна работа с основни задачи - изработване тактиката на СДС за спечелване на президентските избори и за предизвикване и спечелване на предсрочните парламентарни избори.

6. Задължава Столичния регионален съвет /СРС/ на СДС да изработи "Програма на СРС на СДС", определяща принципните му цели и задачи, основните му тактически ходове, формите и начините му на действие за следващите 2-3 години. Основна политическа цел на тази програма следва да бъде постигане на възможно най-добър резултат на следващите парламентарни избори като предпоставка за спечелването им в национален мащаб.

7. Задължава CPC да:
- изработи и приложи в действие система за подбор на кадри на СДС за съответните нива на изпълнителната власт и общинските фирми;
- разработи правила, според които назначаването в ръководни органи на общински фирми и ръководни длъжности в общинските и районни администрации от кметове на СДС да се извършва само след съгласуване и утвърждаване от съответната структура на СДС;
- въздейства на представителите на СДС в изпълнителната власт да правят всичко възможно за назначаване на работа на безработни членове на СДС на подходящи длъжности.

8. СРС да обсъди правила и процедури, които ще направят достатъчно ясни пълномощията на политическия орган - СДС, на неговите представители в органите за местно самоуправление - общинските и районни съветници, на изпълнителите на програмата на СДС - служителите в общинската и районни администрации.

9. СРС на СДС в срок до 30 април 1996 г. да разработи предложения за промени и допълнения в Статута на СДС, които да представи в НКС на СДС.

10. Възлага на ръководството на СРС на СДС да организира и проведе среща с ръководствата на Регионалните съвети на СДС от страната, с участието и на членове на Националния изпълнителен съвет /НИС/ на СДС, на която среща да се обсъдят и вземат решения за промени в Статута, стратегията и тактиката на СДС, форми и начини за разширяване влиянието на съюза сред обществото.

11. Възлага на СРС на СДС да организира и провежда постоянна, активна рекламна пропагандна кампания по електронните медии и вестниците.

София, 17 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА СЪБИРАНЕТО НА ДАНЪЦИ.

Във връзка с отказа на Министерството на финансите да изпълнява задълженията си по събирането на местните данъци и такси, Изпълнителният съвет на Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" апелира към правителството на Република България да изпълнява задълженията си по Конституцията и действащите закони в страната. Прави впечатление, че данъчната администрация, вместо да изпълнява действащите към момента закони и нормативна уредба, се стреми да осуети желанието на на българския данъкоплатец да бъде коректен в задълженията си към държавата. Това желание на данъкоплатеца е в смисъла на Решението на Върховния съд, което е задължително за изпълнителната власт. То не се нуждае от коментар.

Споделяме становището на Главния прокурор на Република България г-н Татарчев, че "данъчната администрация превишава властта си и съзнателно накърнява интересите на данъкоплатците". В тази връзка Изпълнителният съвет на Конфедерацията на труда /ИС на КТ/ "Подкрепа" апелира към изпълнителната власт данъците от гражданите да се събират по съществуващата ниска тарифа, а не по отмененото от Върховния съд на Република България Постановление 254 на Министерския съвет /МС/ от месец декември 1995 г.

Апелираме към гражданите да се въздържат от плащането на данъците така, както незаконосъобразно изискват финансовите власти.

София, 14 март 1996 г.

ПРЕЗИДЕНТ: Д-Р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА АСОЦИАЦИЯ НА КМЕТОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ.

Националното ръководство на Българската демократическа партия за европейски и световни щати /БДПЕСЩ/ прави следното предложение: създаване на Асоциация на кметовете в България - истинска камара на общините, която ще играе благотворна и най-вече полезна роля в цялостния живот на страната.

Идеята не е нова. Преди четири години опитахме да реализираме тази идея в град Карлово, но поради ред причини тя не можа да се осъществи.

С предложението представяме и проекти за програма, устав и обръщение.

ПРООГРАМА НА АСОЦИАЦИЯТА НА КМЕТОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ

Асоциацията на кметовете в България има честта да предостави на просветеното внимание на всички държавни институции, служби и органи, на средствата за масова информация, обществени организации и всички българи своята програма. Тя е достатъчно кратка и ясна, за да може всеки да се запознае с нея и да я разбере.

Ние, членовете на Асоциацията на кметовете в България, ще работим най-енергично за правилното функциониране на административните служби и органи за развитието на нашите села и градове, за да се изравнят с европейските и световните стандарти в организационно, благоустройствено, стопанско, културно и пр. отношения.

Ние ще отстояваме с твърдост и последователност правата и свободите на българските граждани, чрез обезпечаване на спазването на законите ще водим тотална борба с престъпността, за опазването на обществения ред и осигуряване на спокойствието на всички, за пълното демократизиране, облагородяване и хуманизиране на личните и обществените отношения.

Ние ще направим всичко възможно за премахване на безработицата и ще насърчаваме инициативните, делови и полезни хора за създаването на всички административни, организационни стопански, финансови и др. предпоставки, които ще направят гражданите и държавата ни богати и проспериращи.

Ние ще положим всички необходими грижи, за да живеят сносно старите хора, изоставените деца, болните, сакатите, недъгавите, слепите и глухите люде, инвалидите и материално слабите лица и пр.

Ние, кметовете, ще направим всичко възможно за опазването на българската самобитност, културните ценности, създадени през вековете от нашия народ, на читалищата, на българщината, на човещината, на благополучието и добруването на българския народ и хората.

И на последно място ние ще се погрижим и за самите нас, за да могат членовете ни да получават всестранна подкрепа в своята ползотворна работа в името на България и хората.

УСТАВ НА АСОЦИАЦИЯТА НА КМЕТОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ

ПРЕАМБЮЛ

Асоциацията на кметовете в България е родолюбива и хуманна, неправителствена, неполитическа и несиндикална организация, извикана на живот да бъде конструктивна сила в цялостния живот на страната, тъй като нейните членове - кметовете като изборни, а не назначаеми, са най-близко до народа, са в ежедневен досег с него и познават най-добре неговите нужди, настроения, желания, въжделения скърби и радости.

1. Цели:

Целите на Асоциацията на кметовете в България са многобройни, високи и благородни. Те се свеждат главно до:
- упорита работа за правилното функциониране на всички административни служби и органи, за развитието на нашите села и градове;
- обезпечаване спазването на законите от всички, за опазване на обществения ред и осигуряване на спокойствието на гражданите чрез енергична борба с престъпността, за облагородяване и хуманизиране на личните и обществените отношения;
- за незабавно премахване на безработицата, за насърчаване на инициативните, делови и полезни хора, за създаването на всички административни, финансови, икономически, организационни и пр. предпоставки, които ще направят икономиката ни силна, а нашите граждани и държава - богати и проспериращи;
- най-сериозни грижи за старите хора, изоставени деца, болни, сакати, недъгави, слепи и глухи хора, на инвалиди, материално слаби и др.;
- опазване на българската самобитност, на културните ценности, създадени през вековете от нашия народ, специални грижи за читалищата, за българщината и човещината, за благополучието и добруването на българския народ и хората,
- защита и грижи за членовете на асоциацията.

2. Членове:

Членове на асоциацията могат да бъдат само действащи и бивши кметове.

А. Задължения:

Главно задължение на членовете е стриктното и акуратно изпълнение на задълженията им като кметове и всеотдайно служене на съгражданите си, на Отечеството и на хората, за да бъдат всичките им действия изпълнени със справедливост, демократизъм, доброта и човещина:
- уважаване и вслушване във всички полезни мнения, становища, съвети, инициативи и идеи на съгражданите си, и заедно със своите такива, да се предложат на съответните държавни институции, служби и органи за усъвършенстване на законодателството, за правилното функциониране на институциите, за да се подобрява и улеснява животът на българските граждани,
- да участват в цялостния живот на асоциацията и да си плащат членския внос.

Б. Права:

Всеки член на асоциацията има право свободно да прави предложения, да изразява становище и мнения и пр. в своята дейност и да избира и бъде избиран в ръководните органи на същата.

3. Организационна структура:

Върховен орган е Общото събрание на членовете на асоциацията.

Начело на асоциацията стои ръководство на същата, състоящо се от председател, подпредседател, секретар, членове по броя на административните области на страната, и Ревизионна комисия, състояща се от председател и двама членове.

Членовете на ръководствата са неплатени.

Главния касиер на асоциацията е платено лице.

Ръководството е изборно. Мандатът му е 2-годишен.

Всеки член на асоциацията има право само на един глас.

Всеки кандидат за член на ръководството сам поставя своята кандидатура.

Общото събрание се свиква ежегодно на.............. в град /или село/...........

Никакви наказания не се предвиждат в асоциацията.

4. Средства:

Асоциацията набира своите средства от членски внос, дарения, завещания, печатни издания.

Членският внос е годишен и задължителен за всички членове, както следва:
а. за кметове на селища до 10 000 души - по 100 лева;
б. за селища до 50 000 души - по 150 лева;
в. за селища до 100 000 души - по 200 лева;
г. за селища над 200 000 души - по 300 лева.

Събраните средства да се изразходват по разумен, полезен и пестелив начин за:
а. за заплата на главния касиер;
б. за издръжка на печатния орган;
в. за подпомагане на свои членове и семействата им при злополука, болест и смърт;
г. за подпомагане на бедстващи хора в страната и в чужбина.

5. Печатен орган:

Асоциацията ще има свой печатен орган - "Общински вестник" с тираж 6500 броя, един /или два/ път /и/ месечно.

Редакционната колегия ще бъде на доброволни начала.

6. Печат:

Печатът на асоциацията ще бъде кръгъл с надпис: "Асоциация на кметовете в България" околовръст, а в средата името на града...

7. Знаме:

При участие в каквито и да било прояви на асоциацията ще се носи националното знаме, както и знамената на Европейския съюз и Световната организация - ООН.

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ КМЕТОВЕТЕ НА ВСИЧКИ СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ

От създаването на асоциацията на кметовете в България без съмнение полза ще имат българският народ и държавата и не на последно място - самите вие.

Затова се обръщаме към всички вас да подкрепите тази навременна инициатива и да предложите селище и място, ден и час през настоящата 1996 г., където да се състои учредителното събрание, да се приемат програмата и уставът и да се избере ръководството на асоциацията.

София, 15 март 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ив. Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ ЗА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И ЗАДАЧИТЕ В ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, ОГЛАСЕН НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ВС НА БСП, ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" И НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ" ЕКОГЛАСНОСТ" / 10 МАРТ 1996 Г., СОФИЯ/

КАКВИ СА КОНКРЕТНИТЕ ТРУДНОСТИ, ПРЕЧКИ И ОПАСНОСТИ ПРЕД УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ДНЕС?

На първо място - огромната тежест на държавния дълг. За четирите години на нашия мандат България ще трябва да изплати почти половината от десетмилиардния външен дълг. В настоящия момент сме страната в Централна и Източна Европа, която съчетава най-голямата относителна тежест на плащанията по външния дълг /10% от БВП/ с най-продължителния период на отсъстваща външна подкрепа на платежния баланс /вече две години/. Това е основната причина все още да се държи свито съвкупното вътрешно търсене. В нашата ситуация ни е необходим ръст не от 3%, а от 9% годишно, за да гарантираме трайно и осезателно нарастване на реалните доходи за всички социални групи. Онези, които непрекъснато правят сравнения между постиженията на нашето управление и тези в други държави в преход и на тази база формулират обвиненията в социална безчувственост, би трябвало да замлъкнат пред този факт. Не може да се трупат с десетилетия многомилиардни дългове, с един замах да се срива финансовият кредибилитет на страната ни, да се натрапва на международните финансови институции представата за пълен хаос, постоянна нестабилност, всевластна престъпност в България, а накрая да се винят тези, които поне досега поддържат с изрядни плащания трудния процес на възстановяване на нормалните ни валутно-финансови отношения със света.

Друг изключително тежък проблем с дългосрочни инерционни последици, наследен от Демократичната левица, се оказа кризата в банковата система. Тя не е някаква изненада за нас. Отчитайки огромната сложност на проблема и голямата деликатност на сектора, ние се стремяхме към максимална предпазливост в предизборните си ангажименти, програмните си декларации и управленските си действия. Но положението се оказа дори по-тежко и объркано, отколкото предполагахме в началото. Чрез банковата система се е действало най-безотговорно през последните години, милиарди левове са преразпределени по един незащитим начин, без някои да е понесъл досега отговорност за това. Опитвайки се да решава тези проблеми, правителството се сблъска с мощни икономически интереси и политически лобита. Всяко от тях се оказваше свързано с някоя банка, а всякоя банка финансираше по някоя медия и бе винаги надеждно защитена с яростен пропаганден бараж срещу всеки опит да се спре разграбването. Така основният принцип: "независимост на банковата система от изпълнителната власт", който яростно се отстояваше през всичките години на прехода, се оказа само маскировка за една вредна и за банките, и за производството, и за обществото самоизолация и дегенерация. И сега същите демагози не по-малко яростно търсят сметка от правителството защо не се е намесило. Всъщност правителството бе единственото, което се бореше срещу тези крайно негативни тенденции - чрез оздравяване на търговски банки, укрепване на БКК, решителна консолидация и кадрова подмяна в системата. При това - за сметка на големи бюджетни трудности, без особен принос от най-заинтересуваната инстанция - БНБ, без нужното разбиране и подкрепа в парламента. Това не беше достатьчно и няма да е достатьчно за решаване на проблема. Ръководството на БНБ и на парламента трябва радикално да променят подхода си и да поемат изцяло своята част от отговорността за успеха на разработената от правителството програма за спасяване на системата с ясното разбиране, че това изисква голяма мобилизация от цялото общество.

Не бива да подценяваме и дългосрочните последици от идеологически мотивирания разгром на земеделието през 1992 г. Това днес сякаш се забравя дори в средите на Демократичната левица, формулират се крайни искания към държавата, отправят се тежки упреци към всяко управленско действие в тази сфера, дори се отрича съществуването на наша ясна аграрна политика. Сякаш самият живот не доказа и не наложи предимствата на модерното едро и конкурентоспособно земеделие на благодатната почва на българската кооперативна традиция, при законовите ангажименти на държавата да подпомага, но не да опекунства или пък командва българския селянин. Това е най-перспективната аграрна политика в България днес и ние трябва да се гордеем, че я изработихме в самото начало на прехода, а не да я дискредитираме поради личностни конфликти. Всъщност справедливостта изисква да признаем, че пак в самото начало на прехода подобни субективни сблъсъци допринесоха за оформянето на един нездрав климат на идеологизиране, политизиране, дори институционализиране на всеки проблем, свързан със селото. Опонентите ни добре се "възползваха" от него. Днес сме свидетели на най-наглата демагогия в обществото, най-яростния саботаж на опозицията, най-безогледната съсипия на законите, най-провокационното поведение на институциите именно в тази сфера. Всички виждаме как това поведение причинява огромни вреди. Вече ясно разбираме каква титанична война се води по света и главно в Европа за защита на собственото земеделие и унищожаване на чуждестранните му конкуренти. И въпреки това продължаваме да търсим някаква вина в себе си, отстъпвайки пред издевателствата на истинските виновници за тази огромна беда за България.

Подобен свръхсамокритичен подход по принцип е крайно съмнителен, когато се обсъждат и решават ключовите проблеми в управлението, по които се води сериозна политическа битка. Имаме всички основания да се попитаме - след една година управление /което е коренно различно от други едни 45 години на власт/ - дали всяка критика и самокритика е полезна сама за себе си. Разбира се, могат и трябва да бъдат критикувани различни аспекти от управленския ни опит. Но, вярвам, никой няма да възрази, че сме длъжни да разграничаваме гласа на обществото от воплите на специализираните наемни оплаквачи. Иначе няма как да защитим простата истина, че управлението на Демократичната левица съвсем не е низ от гафове и гейтове.

По-сложно стои въпросът с критиката на свръхочакванията. Няма нищо по-разбираемо от нея. Абсолютно понятни са големите надежди в средите на Демократичната левица час по-скоро да се решат всички наболели проблеми, да се постигнат за една година целите на четиригодишния мандат, незабавно да се реализират дори най-амбициозните програмни постановки. Понятно е и огромното натрупано недоволство от хаоса, безпътицата и тъпченето на едно място, изчерпването на всякакво търпение и поносимост. Но абсолютно непонятни са опитите на подобна емоционална основа да се формулират политическите оценки за управлението на Демократичната левица, да се говори за провала му или да се правят мрачни прокоби. Още по-неприемливо е на такава несигурна база да се гради каквато и да е политика на управление. А исканията за радикални промени, скокове, пробиви, завои са точно това. За да не бъдат квалифицирани като умишлено объркващи и обезсърчаващи, те час по-скоро трябва да бъдат преведени на понятен управленски език. За каква смяна на линията се говори? Какви решителни поврати се изискват от нас? Има ли обективни условия, достатъчно допълнителни ресурси, добре проработени нови или алтернативни решения? А ако няма, с какво все пак помагат на нашето управление непрекъснатите публични пресмятания на шансовете му за неуспех? И спазена ли е границата между онзи максимум критика, който усилва управлението, и оня минимум критика, който го обезсилва? И ако е верен чудесният принцип, че левите партии не са просто електорални машини, а непрекъснато функциониращи политически механизми, то не е ли точно сега моментът да постигнем пълната им мобилизация - и не като котли с кипващо недоволство, а като генератори на политическа енергия?

Очевидно верният отговор на всички тези въпроси е, че както всяка лява партия има нужда от своите депутати, министри и кметове - от своето управление, така и те имат нужда от своята партия - здрава, жизнена, необлъчена с демагогия - тяхната истинска сила. За да могат спокойно да заявят пред нея кои упреци приемат, кои - не, за какво очакват подкрепа, а кое ще сторят на своя отговорност, какъв е балансът на взаимното доверие. И така:

КАКВО НЕ ПРИЕМАМЕ?

1. Не приемаме атаките срещу икономическата политика на Демократичната левица. И не само добрите стопански резултати от миналата година са нашият мотив. Направени бяха редица конкретни управленски стъпки в правилна, очертана от програмните намерения на Демократичната левица посока. Реално проработи схемата за икономически растеж без свръхинфлация, без нов срив в реалните доходи, без рязка декапитализация, при изпреварващо нарастваща заетост. Новото данъчно законодателство е разработено в съответствие не само с най-съвременните стандарти, но и с императивните изисквания за възможно най-справедливо разпределение на тежестите на прехода между различните социални групи, за премахване на всички идеологически мотивирани данъчни облекчения и утежнения, за стимулиране на производствения растеж, инвестициите, технологичното обновяване и заетостта. Чрез социалната приватизация даваме шанс на всеки българин с труда, ума и свободата на избора си да изгради бъдещото лично и обществено благосъстояние, а най-малкото - лично да се убеди, че не е само обект, но и субект на пазарните промени. За първи път в годините на прехода премахнахме висящата над селото заплаха с идеологическа разправа и административен произвол, реално му помогнахме да не ликвидира, а да създава блага. Направихме всичко в рамките на максималните си законови правомощия, ресурсни възможности и разумен риск, за да помогнем на банковата система - и не сгрешихме.

2. Не приемаме обвиненията в социална безчувственост. Управлението на Демократичната левица за първи път от няколко години спря стремителния спад на реалните доходи и създаде условия за чувствително нарастване на реалните доходи на пенсионерите, лекарите, учителите и военнослужещите. Разгръщаме в съответствие с програмните ни постановки мащабна реформа в социалното ни дело. Поддържаме тристранния диалог на всички нива. През цялата година нямаме нито един сериозен социален конфликт. Спряхме самоцелните, опасни и вредни експерименти в образованието, науката и културата. Почти изградихме нормативната база на местното самоуправление и се надяваме, че то ще стане надежден партньор на централната власт в решаването на всички въпроси на местната, малката, човешката политика, които са главно със социален характер. В реалните условия всяка левичарска критика към подобно управление е очевидно неконструктивна.

3. Не приемаме и обвиненията срещу политиката ни в защита на националната сигурност, авторитета и достойнството на България и международните дела. За първи път в сложната си история България има реални шансове да се възползва, а не да страда от геостратегическото си положение и това е резултат от балансираната ни, конструктивни и интеграционна по характер политика, с ясни европейски приоритети.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
19.03.1996 г.

Редактор: Лилия Томова
                  Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Тинка Христова
                                           Весела Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!