София, 19 април 1994 година
Брой 76 /1121/

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СРЕЩАТА-РАЗГОВОР ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ, ОРГАНИЗИРАНА ОТ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ОТ СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ. Документът е подписан от Българската социалдемократическа партия, от Зелената партия, от Нов съюз за демокрация, от Гражданско обединение за републиката, от Съюза на пенсионерите в България, от Кооперативна централа "Напред-92 г." и от Съюза на популярните банки.

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
УВАЖАЕМИ МАЙКИ И БАЩИ,

Днес, 14 април 1994 г., на една обща маса се събрахме политици, синдикалисти, парламентаристи, ръководители на Съюза на пенсионерите, загрижени от нерешените проблеми на голяма част от вас, дали не малко труд, здраве и живот на нашето общество. И тогава, когато трябва да се оттеглите за заслужен отдих, да се радвате на успехите на вашите деца и внуци, вие, драги съграждани, се оказвате в бедствено положение, притиснати от ежедневния недоимък.

Организаторите на днешната среща убедено застават зад вашето искане за създаване на верига от магазини, в които със специални книжки да имате възможност да пазарувате на по-ниски цени десетте вида хранителни стоки, наблюдавани от Министерския съвет и от Други държавни институции.

Като се застъпваме пред парламента и правителството за това ваше скромно искане, считаме, че не това е начинът да получите социалното осигуряване, каквото заслужавате след 25-30-годишен труд.

Ние, българските социалдемократи, сме убедени, че ключът за решаване на вашите проблеми се състои в следното:
- абсолютно гарантирана социална защита по законодателен път;
- отделяне и ефективно управление на пенсионните фондоне;
- право на участие в приватизацията с безплатни бонове и други преференции.

Като считаме, че не е морално всеки да прехвърля тежестта на прехода върху най-многобройната група от обществото само защото е най-толерантна, призоваваме Народното събрание и всички участници на днешната среща да сложат своя подпис под настоящото обръщение!

София, 14 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА ГРУПАТА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ "ПРОЕКТ ПРАВА НА ЧОВЕКА", ОГЛАСЕН НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 15 АПРИЛ 1994 Г. В СОФИЯ.

Главна цел на "Проекта права на човека" е да наблюдава нарушенията на гражданските права на ромите в България и да преследва възстановяването на справедливостта чрез съда и други институции. За разлика от други сходни организации ние не само установяваме фактите, свързани с нарушаването на човешките права, а предприемаме и правна защита на пострадалите. Съществената част от нашата работа обикновено започва от момента, в който повечето от останалите групи за граждански права считат своята работа за приключена. Като имаме предвид цялостното състояние на човешките права в страната и засилената враждебност към ромското малцинство, ние подбираме случаи на сериозни нарушения на правата на ромите в България. След това правим гражданско разследване, независимо от това на официалните власти. Едва след пълното и безпристрастното проучване и документиране на всички факти ние пристъпваме към правна защита.

Поради факта, че в българското общество още няма изградена култура на човешките права, а в юридическите среди не съществува дискусия на тази тема, нашата най-трудна задача е привличането на професионални адвокати за работа по отделните случаи. Адвокатите, които работят по наши случаи, се наемат да изминат целия труден път през институциите за правна защита до прилагането на член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека, според който "всеки гражданин има право на ефективна защита от компетентен съд в своята страна в случай на нарушаване на основните права, гарантирани му от конституцията или от закона на съответната държава" /вж. също и Международния пакт за граждански и политически права, член 3/.

"Проект права на човека" изразява загриженост по повод на една тенденция, която определяме като етнически мотивирано насилие срещу циганите в България. Ние не говорим за насилието в обществото изобщо: това е обширна тема, която несъмнено заслужава обаждане. Ние се обявяваме против едностранчивостта при подобно обсъждане. Защото сме убедени, че циганите са не само субект, но и обект на насилие. Натрупали сме горчиви и фрустриращи факти на насилие, мотивирано от етнически предразсъдъци, т.е. от исторически изградени в съзнанието на големи групи хора от българското общество образи на етническата група, в нашия случай - на циганите. И тези образи стават фактор за малтретирането на отделни индивиди от ромски произход, а нерядко и на цели ромски общности. В процеса на нашата работа от август 1992 г. до сега сме констатирали десетки случаи на етнически мотивирано насилие. Предприехме правна защита в една малка част от документираните от нас случаи, които на свой ред са само малка част от случаите, за които сме чували. Например:
- Полицейската наказателна акция в циганската махала на гр. Пазарджик през юли 1992 г.
- Побоят от полицаи над четиринадесетгодишния Антон Стефанов от Шумен през септември 1992 г.
- Нанесеният от полицай побой над Лазар Георгиев от Стара Загора през февруари 1993 г.
- Осакатяването при полицейски побой на Христо Христов от Стара Загора през март 1993 г.
- Масовият нощен арест в циганската махала на гр. Нови Пазар през април 1993 г.
- Съмнителният фатален случай на скочилия от третия етаж на полицейското управление Захари Стефанов от с. Дъбово през юни 1993 г.
- Побоят от служители на реда над деветимата роми от Мъглиж през юни 1993 г.
- Стрелбата срещу четирите ромски деца от Велинград през юли 1993 г.
- Погромът в циганската махала на с.Черганово през октомври 1993 г.
- Публичното линчуване на роми в с. Глушник през ноември 1993 г.
- Погромът и убийството в с. Малорад през декември 1993 г.
- Убийството в столичния квартал "Христо Ботев" през февруари 1994 г.

В нито един от изброените случаи жертвите или техните семейства не са получили правосъдие. Ние констатираме, че в немалка степен ескалацията на етнически мотивираното насилие е резултат от факта, че у нас системата на криминалното правосъдие поражда дискриминационни ефекти. В немалко случаи прокуратурата отказва да предаде на съд извършителите на очевидни престъпления. А отделният гражданин има много слаба процесуална възможност да потърси наказателна отговорност по частен път, особено когато трябва да бъде осъден служител на реда.

В хода на нашата работа се наложи да си дадем ясна сметка и за ролята на полицията за ескалацията на етнически мотивираното насилие. В нашето общество често се чуват критични гласове срещу полицията: упрекват я в липса на твърдост и решимост да се разправи с нарушителите. Смятаме, че това е само едната страна на медала. Но има и друга страна, за която българската общественост не е достатъчно добре осведомена: има и много свидетелства, че полицията бие, изтезава и брутално демонстрира силата си, когато я прилага по отношение на роми. Във всеки от изброените от нас по-горе случаи полицията носи определена отговорност, която може да се квалифицира по един от следните три начина:

1/ случаи, в които полицията пряко нарушава гражданските права на роми - физическо насилие, побой по време на задържане, употреба на прекомерна сила, наказателни акции, заплахи, обиди на етническа основа и други форми на физическа и морална бруталност /такъв е например случаят с наказателната акция в Пазарджик/;

2/ случаи, при които полицията не е на мястото си, а понякога активно е на "погрешното място", когато наемни частни групи за охрана от типа на "борците" раздават възмездие сред ромски махали, подменяйки официалната система на криминално правораздаване /такъв е случаят например с погрома и убийството в с. Малорад/;

3/ случаи, при които полицията не осигурява защита на правата на ромите, когато големи групи граждани от българското мнозинство, на които "не са им издържали нервите", нападат, бият, опожаряват и се гаврят с човешкото достойнство на своите съседи цигани, чиято единствена "колективна вина" е етническата им принадлежност.

Тази последна категория от случаи ние смятаме за особено опасна. Защо? Защото, докато хората естествено се стряскат, когато полицията бие или когато вилнеят "борците", в случаите с насъбралото се множество, на което "не му издържали нервите" и поради това се е самодеградирало до тълпа от вандали, в тези случаи хората са склонни "да проявят разбиране". Но не! Ние смятаме тъкмо това ново явление за най-опасно. Този тип явления е най-прекият път до кошмара на масовата психоза, наречена расизъм.

С пасивността си и с участието си в малтретирането на български граждани роми полицията съдейства за ескалация на етническото напрежение в страната. Напоследък тази ескалация се проявява също и в остра етническа нетърпимост, стигаща и до отказ от съжителство в рамките на едно селище, както при инцидентите в кв. "Победа" на гр. Бургас, с. Долно Белотинци и кв. "Сторгозия" на гр. Плевен.

През периода от септември 1993 до януари 1994 г. непознати маскирани лица неколкократно нападат и подпалват цигански къщи в квартал "Победа" - Бургас. Запалени са най-малко шест къщи. Подпалвачите се появяват обикновено към 2-3 часа сутринта. Те поливат къщите с бензин, палят ги и остават известно време около тях, като хвърлят камъни и дървета, за да попречат на обитателите да избягат. Четиригодишната Катя Анастасиева Стоянова е получила тежки обгаряния на главата и краката. Пострадалите, с които разговаряхме, смятат, че полицията е съдействала на подпалвачите. Тези твърдения трудно могат да се докажат, но във всеки случай е факт, че полицията не е успяла да защити граждани, тормозени твърде системно.

На 25 февруари 1994 г. бе извършен жесток погром в циганската махала на с. Долно Белотинци, област Монтана. Историята започва с убийството на седемдесетгодишния Първан Герасков от същото село. Той е убит при неизяснени обстоятелства от избягал от казармата войник циганин. Войникът е заловен от селяните и предаден на полицията. Още същата вечер съселяни на убития, българи, въоръжени с пушка, сабя, колове, брадви и вили, нападат циганските къщи в селото, изпочупват врати, прозорци и покъщнина, насилствено извеждат всички цигани от домовете им и ги събират на площада. Принуждават ги да маршируват до съседното село Николово и обратно. Основната част от така унизените са били майки с деца и стари хора. Между майките е била Ваня Николова заедно с новороденото си бебе, което е било само на 10 дни. Извън селото циганите били заплашени, че ще бъдат хвърлени от мост. Имало и заплахи за сексуално насилие. Погромите продължават и през следващите няколко дни. На 26 февруари 1994 г. в полунощ е запалена къщата на Мирон Симеонов Методиев. Цялата покъщнина е изгоряла, а къщата е необитаема. В момента той живее заедно със съпругата си и с бременната си снаха в обществената тоалетна на гр. Монтана. На 27 февруари 1994 г. след погребението на Първан Герасков с участието на кмета на с. Долно Белотинци Генчо Петров Колов се провежда митинг на площада на селото. Самият кмет открива митинга и говори на него. Селянинът Емил Макавеев с нож пред микрофона заявява, че жив циганин няма да остане в селото. Чуват се призиви "Смърт на циганите!". На митинга е прието писмо до президента на Републиката, в което се настоява за изселване на всички цигани от Долно Белотинци и отмяна на мораториума върху смъртното наказание. В резултат от погромите по-голяма част от циганите са напуснали домовете си от страх и живеят по околни селища при роднини.

На 26 март 1994 г. около 21 часа група от около 50 "бръснати глави" нападат общинските жилища на плевенската улица "Железничар" в кв. "Сторгозия", в които живеят цигани. Нападателите били въоръжени с бутилки запалителна смес, бомбички, камъни и тояги. Главите на някои от тях били покрити с чорапи. Нападението било съпътствано с псувни и закани: "Ще ви горим на живо!", "Махайте се от Сторгозия!". Запалено било жилището на Захаринка Колева, от което изгорял почти целият покрив и много покъщнина. Дошлата по-късно полиция според единодушните свидетелства на потърпевшите не им е оказала никаква помощ, а в някои случаи полицаи са се включили в побой над цигани. Изстъпленията продължили няколко дни след това. На 28 март 1994 г., в 20,30 часа, същата група "бръснати глави", въоръжена със запалителни бутилки, бомбички и факли, атакува отново други три ромски къщи. Изпочупени са прозорци, изгоряла е покъщнина, опустошени са жилищни помещения. Един час по-късно пристига полиция заедно с пожарни коли и линейки. Атаката е прекратена, но никой от участниците не е задържан, въпреки че много от тях са добре познати на местните хора. Същата вечер нападението се пренася върху общинските жилища на ул. "Лозинка". Там са изпочупени прозорци и покъщнина в още пет ромски къщи.

Който смята, че има на този свят нещо по-страшно от насилието, нека се опита да омаловажи тези случаи, да ги определя като изолирани изключения или да умува, теоретично дали те представляват случаи на расова дискриминация, или не. За нас е тревожен фактът, че в това общество почти не се чуват гласове на протест срещу етнически мотивираното насилие. Тези случаи може би са преддверие към още по-безнаказано и по-масово насилие. Но дори когато не е симптом на обща тенденция, насилието само по себе си е абсолютно зло и следва да бъде категорично осъдено.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ЕДНОКРАТНО ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ИМУЩЕСТВО И ТЕХНИКА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПРЕВАНТИВНА ОПЕРАЦИЯ НА ЮНПРОФОР В РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.

На 15 април 1994 г. Народното събрание по предложение на Министерския съвет взе поредното неразумно и недалновидно решение за предоставяне на коридор за преминаване на американски военни части през територията на Република България.

Нека бъде известно на целия български народ, че това унизително решение за нашата страна е изфабрикувано в кабинета на посланика на САЩ у нас г-н Монтгомъри.

Нека знаят братските югославски народи, Европа и целият свят, че този позор бе лепнат на челото на българския народ въпреки неговата воля и желание да живее в мир и в добросъседство с братския сръбски народ.

Този позорен акт за сетен път показа, че в Народното събрание не са избрани народни представители, а народни предатели - слуги на чужди интереси, хора без морал и без всякакво чувство за национално достойнство.

Това долно предателство бе осъществено и с благословията на президента Желю Желев.

Не е далече денят, в който през нашата Родина ще преминат и турски табори на път за Македония, щом като тя е родила и откърмила толкова предатели и чуждопоклонци.

Централният комитет на Обновена Българска комунистическа партия /ЦК на ОБКП/ категорично осъжда това позорно решение и настоява да се потърси строга политическа и съдебна отговорност от всички национални предатели.

София, 16 април 1994 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА ОБКП:

Гено Влахов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ЕДНОКРАТНО ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ИМУЩЕСТВО ИТЕХНИКА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПРЕВАНТИВНА ОПЕРАЦИЯ НА ЮНПРОФОР В РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ се разграничава от неразумната и предателска спрямо интересите на Република България и на българския народ политика, която провеждат днешните парламентаристи. Народните представители от Съюза на демократичните сили /СДС/, Движението за права и свободи /ДПС/, Новия съюз за демокрация /НСД/ и Гражданско обединение за републиката /ГОР/ най-после свалиха маските си, гласувайки в Народното събрание в подкрепа на ултиматума на посланика на САЩ да бъде подсигурен коридор за преминаването на американска военна техника през България за Македония. Представителите на СДС, НСД и ДПС узаконяват военното присъствие на американските интервенти на Балканския полуостров. Там, където е стъпил досега крак на американските интервенти и милитаристи, винаги са разпалвани военни конфликти и граждански бърканици. Централното разузнавателно управление /ЦРУ/ предварително е планирало гражданските войни в СФРЮ и СССР.

Няма гаранция, че може би в близко бъдеще САЩ ще поискат коридор и за преминаване на турски сини каски през България в помощ на насила ислямизираните сърби в Босна и Херцеговина. Босненските ислямизирани сръбски помаци все още не могат да разберат, че те са плячка и жалки оръдия на тъмните сили, които целят да сеят размирици, раздори и кръвопролития между един и същ народ, част от който с огън и меч през XVI век насила е ислямизиран от турския поробител. Тези ислямизирани сърби все още не могат да разберат, че те са сами против своята съдба.

Секретариатът на ЦК на БКП е за час по-скорошното премахване на югоембаргото и е за изплащане на пълния размер на компенсациите от тази неразумна постъпка на президента и на правителствата на Филип Димитров и на проф.Любен Беров.

Секретариатът на ЦК на БКП настоява да се постави въпросът пред Германия да изплати дълговете си на България по клиринговата спогодба с всички законни лихви. Тези дългове на Германия в началото на септември 1944 г. са били 68 милиарда марки, които днес са не по-малко от 200 милиарда марки.

Българският президент, правителството и народните представители или трябва да провеждат наистина независима и суверенна политика в полза на трудовия български народ, или трябва да си отидат от политическата арена.

Секретариатът на ЦК на БКП издига лозунга: Вън на всички интервенти от Балканския полуостров.

Вън на всички интервенти и агресори от Босна и Херцеговина.

Оставете балканските народи сами да решават вътрешнодържавните си въпроси. Стига сте отвличали вниманието, господа интервенти, от несполуките в собствените си страни.

Вън на американските интервенти от Югославия, които обсебиха Организацията на обединените нации /ООН/ в защита на империалистическите си завоевания в света.

София, 18 април 1994 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ИДЕЙНОТО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА".

2. НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ ЗА БЪРЗОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА

В продължение на четири години след 10 ноември 1989 г. партията не даде ясен и сериозен отговор на въпроса за основните фактори, довели до настоящата обществена криза. Без такъв отговор изработването на програма губи реалния си смисъл.

Причината за липсата на задълбочен анализ на причините и същността на обществената криза са преди всичко политически. Затова и първото изискване за изработването както на краткосрочна, така и на дългосрочна стратегия на партията е ясното политическо самоопределяне на социалистите, политическата воля на ръководството на Българската социалистическа партия /БСП/ и потвърдената от тях социалистическа насоченост на реформите. А крайъгълният камък на тази насоченост е защитата на интересите на трудовите хора от града и селото.

Новият икономически курс на БСП не е в противоречие нито с многообразието на формите на собственост, нито с идеята за включване на пазарни механизми във функционирането на народното стопанство. Важното сега е намирането на най-пригодните за нашите условия краткотрайни икономически мероприятия за изход от тежката стопанска криза. Тези мероприятия съставляват нашата програма минимум.

В основата на концепцията за социалистическо пазарно стопанство трябва да бъде новото разбиране за отношението между държавата на трудещите се и самите трудещи си, т.е. за функционирането на народовластието. Това се налага и от факта, че историята след 1929 г. не познава случай на изход от тежка икономическа криза чрез пълно освобождаване на пазара, в условията на обществен хаос и слаба изпълнителна власт. Въпросът вече не е в това дали има и друг изход от кризата, а в чий интерес ще бъдат предприети неизбежните в такива случаи рестриктивни мерки на труда или на капитала.

След провала на неолибералния експеримент в България най-важна крачка по пътя на икономическата стабилизация е засилването на държавното регулиране на икономиката. В този смисъл трябва да се отчете пагубната роля на концепцията, че производството ще се стабилизира от само себе си, а на държавата ще останат само разпределителните функции. Основа на българската икономика в този критичен момент трябва да бъдат държавните предприятия и техните трудови колективи, а не спекулантите и лихварите.

Най-важните първи оздравителни мерки трябва да бъдат:

- решителна борба срещу стопанската престъпност - от големите нечисти сделки, през спекулата и рекетьорството до съзнателния саботаж срещу обществената собственост;

- въвеждане на специален режим на функциониране на енергетиката, на транспорта и на съобщенията;

- строг контрол върху цените на стоките от първа необходимост.

БСП предвижда държавата да поеме изцяло търговията с енергоносителите, за да се спрат спекулата и грабителските печалби, водещи до непрекъснатото повишаване цените на енергията. Само така ще се осигури възможност за тяхното стабилизиране в съответствие със състоянието на международния пазар.

Необходимо е незабавно да се спрат процесите на разруха, на разпродажба и на разграбване на селските кооперативни имоти, сгради, машини и съоръжения.

Да се спре разпродажбата на държавните фабрики и заводи, на изградената едра търговска база, на строителните обекти и техника.

БСП вижда бъдещето на българското село в едрото и модерно земеделие, изградено на кооперативния свободен труд на селските стопани. БСП категорично ще се бори срещу използването на наемен труд на село. БСП предлага на селскостопанските кооперации да положат усилия за ангажиране на безимотните селяни в селскостопанските работи като членове на кооперациите.

БСП е за това земеразделянето и установяването на собствеността да продължат, без да се пречи на създаването и дейността на кооперациите. Всяка година заедно с отчета на кооперациите да се уточнява и собствеността на земята. Кооперациите да обхванат изкупвателната дейност на селскостопанските суровини за преработка и прясна консумация.

БСП ще съдейства да започне възстановяването на селските производствени и изкупвателни кооперации на доброволен принцип, като им се предадат безплатно имуществото, инвентарът и животните на бившите ТКЗС. На кооперативите да се отпуснат нисколихвени кредити за започване на селскостопанска дейност. За да бъде възстановена сградната, складова, животновъдна, поливна и преработвателна мрежа, лозарството и овощарството, на кооперативите да се отпуснат дългосрочни безлихвени заеми.

БСП ще работи за стабилизирането и за укрепването на държавните предприятия, за да започнат те да работят и дават доход, като се поставят постепенно под контрола на трудовите колективи. Поради тази причина в сегашните условия е наложително да се наложи мораториум върху приватизацията и се провери законосъобразността на досега извършените сделки.

Поради създалите се условия и предпоставки от досегашното развитие на обществото и за да се спре постоянно задълбочаващата се криза, е необходимо:

- да се премахне ликвидационното състояние на държавните предприятия, което води до пълна разруха на икономиката на страната;

- да се въведат и узаконят такива форми на собственост, които да предадат нов исторически импулс и нов динамизъм на развитието на нашето общество, да мобилизират всички сили на нацията, за да може всеки член на обществото да намери своето съответно място, своите интереси и своя шанс за развитие в максимална степен на способностите и дарованията си в своя полза, в полза на семейството си и на цялото общество.

Само когато кризата на системата, възникнала в резултат на изчерпването на централизирания команден тип икономика, бъде преодоляна, може да се подготви базата за реализация на "втората промишлена революция", изискваща демократични и социализирани форми на производствена собственост.

Но подобен тип социализация изисква продължителен срок за осъществяване. Най-главното условие за провеждането й е преодоляването на кризата на производството. Само чрез развитието на производството ще бъдат решени редица важни проблеми, като се започне от безработицата, осигуряването на нормално човешко съществуване на пенсионери и на социално слаби и се стигне до рязкото намаляване до прага на обществената търпимост към престъпността.

Важно условие за излизане от икономическата криза е стабилизирането на вътрешния пазар, а след това и неговото разширяване. Затова е необходимо:

- разкрепостяването на предприятията като основни стокопроизводители;

- създаването чрез закони на конкурентна среда, основа на равнопоставеността на формите на собственост;

- силно ограничаване на пазарната приватизация само върху реално губещи малки държавни предприятия.

Дилемата днес е - или спасение на производството, или спасение на кухата парична маса. БСП като национално отговорна партия, която защитава интересите на трудовите хора, избира първия вариант. Вторият вариант обслужва спекулативния вътрешен и чужд капитал.

Най-силно и непосредствено въздействие върху народното стопанство имат инвестициите за отраслово преструктуриране и за технологично обновление на производството. Поставени в условията на разумен недостиг на пари и при действащи пазарни механизми, предприятията могат да разчитат на допълнителни средства единствено от производствената си дейност. Само при тези условия българското производство може да стане конкурентоспособно на вътрешния и на външния пазар.

Единствено чрез задействането на тези фактори в тяхната цялост може да се спре задаващата се хиперинфлация и да се спасят от фалит държавните предприятия - гръбнакът на българското народно стопанство.

Кризата на производството е толкова драстична, че се изисква незабавната и решителна намеса на държавата. При съществуващата структура на собствеността, характера на протичащите процеси, наличната международна обстановка и т.н. именно държавата е основният фактор, който може да създаде както необходимите, така и достатъчните условия за преодоляване на кризата на производството. Но нейната роля като пряк агент на промяната, както беше в условията на централизираната икономика, трябва постепенно да се ограничава и да бъде косвена - чрез създаване на необходимия кредитен, данъчен, митнически, организационен и т.н. "климат" за нужните посоки на реформите.

Това означава приемането на краткосрочна програма за преодоляване на кризата в производството, одобрена от Народното събрание и включваща следните приоритети:

- осъществяване на дълбока управленска реформа за осигуряване на ефективна самостоятелност на стопанските единици в държавния сектор като главен носител на производствените мощности. Тя да се реализира чрез съответните мениджърски контракти, лизингови и колективни договори и т.н. и чрез премахването на статусно-диференцираната уравниловка в рамките на стопанските единици;

- концентрация на финансови и валутни средства чрез специално създаден фонд за кредити с ниска лихва, насочени към развитието на производството;

- създаване на система за отпускане на кредити с ниска лихва при гарантирана сделка за износ на стоки и изделия с висока степен на вложен труд;

- максимално активизиране на държавата за сключване на споразумения, изграждане на отношения и т.н., които улесняват износа на български стоки и произведения;

- изграждане на преференциални данъчни и митнически тарифи, съобразени с приетите международни задължения, но стимулиращи в максимална степен вноса на суровини и износа на готови продукти с висока степен на вложен труд;

- въвеждане на преференциална данъчна система по отношение на възможностите за акумулиране на капитали за производствени цели и за обновяване на оборудването и технологиите.

На базата на вече преодоляната криза на производството да се пристъпи към изграждане на нов модел на социално-икономическа динамика, осигуряващ достойнството на страната и на нейните трудещи се. Този модел, предполагащ политически и икономически плурализъм, съвсем естествено се основава върху различните социализирани и неексплоататорски форми на собственост като пазарно-държавни, колективни, кооперативни, частно-трудови. Той предлага пълно право на избор.

В настоящата кризисна ситуация и при нашите условия, където пропадна авантюристичният неолиберален модел за преструктуриране на народното стопанство, всяка реалистична антикризисна програма може да се осъществи единствено чрез бюджета. БСП предлага да се проведе основна финансова парична реформа, чрез която ще се спре ускоряващата се инфлация. С тази реформа трябва да се анулират неплатимите кредити на държавните предприятия. С опростените суми, които съществуват само на хартия, ще се намали инфлационно увеличеният обем на националния доход, на брутния вътрешен продукт, на фиктивния паричен капитал на банките, на вътрешния държавен дълг, на разходите за лихви по бюджета. При тази реформа БСП ще държи да се повишат в реално изражение най-ниските Доходи на населението.

Едновременно с финансово-паричната реформа трябва рязко да се намали лихвеният процент, като той се диференцира. С най-нисък процент да бъдат кредитите за възстановяване на селското стопанство, производствената дейност на държавните предприятия и за финансирането на експорта на българските стоки.

БСП предлага да се установи строг контрол върху дейността с валута на частните банки и валутните бюра, за да се спрат незаконната спекула и практически неограниченият износ на валута.

БСП смята, че за изхода от икономическата криза е необходимо да се активизира износът в традиционните за България пазари. Особено внимание БСП ще обърне на възстановяване на държавната организация за внос и износ на лекарства, козметика, етерични масла. Чрез тази организация ще се осигури необходимата валута за доставка на субстанции и лекарства, за да заработи българската фармацевтична промишленост, да се намалят цените на лекарствата и се осигурят необходимите фондове за възстановяването на системата за безплатни лекарства на децата и хронично болните.

БСП ще работи за възстановяването на едрата търговска, общинска, държавна и кооперативна мрежа, за да се осигури ефикасен контрол над цените, за да се ограничи спекулата на частните едри търговци и се защитят потребителите и търговците на дребно от хищническо ограбване на ангросистите спекуланти.

Тези мерки ще донесат на държавата и общините необходимите средства за образованието и здравеопазването. БСП не ще разруши или ограничи действието на мрежата на дребната търговия. Обратно, политиката на БСП в сегашните условия ще защити дребния собственик и търговец от разорение.

БСП разглежда като своя най-важна цел в социалната област запазването на изградената система на здравеопазването и безплатното образование - исторически завоевания на българския народ. Първата грижа на социалистическото правителство ще бъде да събере децата, старците и инвалидите от улицата и им осигури хляб и подслон.

*  *  *

Екстремалният временен режим на извеждане на стопанството от тежката криза е възможен само при съзнателната и масирана подкрепа на трудещите се, на тези, които са най-жестоко "ударени” от кризата - носителите на съвременните форми на производствена дейност: работниците, кооператорите, научно-техническата и инженерната интелигенция, стопанските ръководители на държавните предприятия, учените и представителите на художествено-творческата интелигенция. Това са хората, които най-много се нуждаят от икономическа и политическа демокрация за пълното разгръщане на своята инициатива, творчество и предприемчивост в интерес на общественото благо.

За да подкрепят твърдите икономически мерки за бърз изход от кризата, тези социални групи и слоеве трябва да са осмислили причините и приели целите, заради които тези мерки се предприемат. В противен случай социалният взрив и следващият го обществен хаос са неминуеми.

Днес БСП е единствената партия, която, опряла се на своя опит, на своята традиция и на своите социалистически идеи, е в състояние да смени провежданата през последните четири години политика и даде реални перспективи за преодоляване на кризата и преход към ново благоденствие - по-високо, по-защитено и по-демократично от онова, което бе постигнато през изминалите 45 години.

Сто години българските социалисти са защитавали правата, свободите и досгойнството на българския народ, борили са се за неговото благоденствие.

Нашата партия е минала през периоди на подем и поражение, на грешки и извращения, но в лицето на нейните членове тя винаги е била вярна на интересите на българския трудов народ, на интересите на България.

/Пресслужба "Куриер"/

16:30:00    
19.04.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Цветанка Любомирова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!