София, 19 септември 1994 година
Брой 183 /1228/

София, 19 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРОИЗНЕСЕНО НА 16 СЕПТЕМВРИ 1994 Г.

Обръщението на президента на Републиката днес пред Народното събрание, в което по същество бе обосновано ограничаването на парламентарната форма на управление по време на служебното правителство, е най-яркото доказателество за това, че промяна в конституцията е не само целесъобразна, но и наложителна. Заявлението, че той може да не признае резултатите от едни бъдещи избори, без да има каквито и да било правомощия за това, буди особена тревога и поражда съмнения, че президентът наистина е усвоил принципите на демокрацията. Независимо от това какво президентът мисли за себе си и другите за него, за да се избегнат всякакви изкушения демокрацията да бъде нарушена, са необходими конституционни гаранции. Още повече, че президентът не се закле пред конституцията по предвидените изисквания и често изразява двусмислено отношение към нея. Демагогия е президентът да твърди, че с тези промени депутатите целят предизборни предимства, след като като действащ президент той използва цялата държавна машина в своята собствена предизборна кампания.

Президентът правилно констатира, че центърът на политическия живот е в парламента и споделя разбирането, че членовете на служебния кабинет не трябва да участват в бъдещата изборна кампания. Именно в този дух са част от нашите предложения на Българската социалистическа партия /БСП/ за промени в Избирателния закон. Внимателно ще следим дали президентът ще се придържа към тези свои изявления. Но това не е достатъчно!

Изявления на президента като днешното няма да отклонят БСП от избрания път на предсрочни парламентарни избори. Вместо чрез диалог и аргументи да даде сам гаранции, че периодът на служебното правителство няма да бъде използван за политически предимства, президентът се опита да окаже натиск върху суверенната воля на парламента и да внуши на обществото, че именно политическите сили в парламента били готови да суспендират конституцията.

Отново, както и в предишните предизборни кампании, очевидно президентът иска да наложи страх в обществото, да уязви политическите си опоненти, да засегне достойнството на техните избиратели. С това той отново показа, че не се различава в политическо отношение от политиците на Съюза на демократичните сили /СДС/, които са автори на всички атаки срещу конституцията и не случайно превърнаха и позицията си за поправки в нея в срамен пазарлък. Такива опити няма да разколебаят нашата позиция в защита на конституционализма и парламентаризма, която има подкрепата и на широк кръг извънпарламентарни сили, и на самите избиратели.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" ДО ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И СИНДИКАТИТЕ ПО ПОВОД НА ФОРМИРАНЕТО НА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО В РАМКИТЕ НА 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

В писмото на Любомир Собаджиев до ръководствата на основните политически сили, обществени организации и синдикати се казва, че в мандата на това Народно събрание не може да има никакво правителство - нито партийно, нито коалиционно, нито "спасително", ако то не е резултат на обширно обществено споразумение на всички парламентарни и извънпарламентарни партии, на обществените организации, на синдикатите, интелектуалците и т.н. Такова правителство, което да стане "правителство на националната отговорност", може да излъчи един качествено нов парламент, с качествено нови политици, при едни добре подготвени извънредни и коректни избори.

Извънредни избори без корекции в Закона за политическите партии, без приемането на нов избирателен закон, който да въвежда и мажоритарна избирателна система, без Закон за административно-териториалното устройство, без корекции на конституцията в частта й за правата на политическите партии /също резултат от постигнато споразумение/, ще донесат лесна и убедителна победа на Българската социалистическа партия /БСП/ и коалиция.

Зад разнопосочните усилия за спасяване на отечеството Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/ вижда само изтощителни и самоубийствени боричкания за власт и влияние. Ако у боричкащите се политици е живо чувството за гражданска отговорност, те отдавна щяха да подчинят своите интереси и разногласия на националните интереси.

Престъпността, корупцията, социалната слабост, несигурността на селскостопанското производство, разрушителният саботаж в промишлеността, търговията и туризма са проблем, който нашето общество може да избегне единствено ако излъчи нови политици с ново качество на мисленето, които биха могли да осъществят необходимата нова политика на България.

Общественото споразумение е необходимо, защото единствена негова алтернатива е гражданската война. Друго национално решение няма!

Велико Търново, 16 септември 1994 г.

ИНФОРМАЦИОННО БЮРО НА ДГИ

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА КОРОНОВАНА ДЕМОКРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ". КОАЛИЦИЯТА Е УЧРЕДЕНА ОТ 24 ОРГАНИЗАЦИИ, РЕГИСТРИРАНИ ПО ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И ПО ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО НА 17 СЕПТЕМВРИ 1994 Г., СОФИЯ. За председател е избран Иван Георгиев - председател на Партията за свободата и прогреса. Той е избран и за председател на Предизборния щаб.

Днес, 17 септември 1994 г., в гр. София, ние, ръководители на 23 политически и граждански формации, регистрирани по Закон за политическите партии /ЗПП/ и по Закона за лицата и семейството /ЗЛС/, отговорно и тържествено заявяваме и потвърждаваме с подписите си, че се обединяваме в Национално движение за коронована демокрация "Царство България", което с цивилизовани, законни и мирни средства ще работи за възстановяване на правния статут на Търновската конституция и възстановяване на върховенството на българския трон чрез връщане на Негово величество Симеон II като конституционен суверен - цар на българите.

Ние, подписалите настоящата декларация, като запазваме пълната си автономия на съществуващи организации, доброволно и отговорно даваме съгласие да се подчиняваме на общ статут, регламентиран от избрания от нас Върховен национален съвет за коронована демокрация.

Загрижени от тоталната криза, в която се намира България в резултат на 50-годишното й тоталитарно управление, в т.ч. и последните 5 години на хаотично и нихилистично безвластие и държавническа некомпетентност, ние декларираме политическата си воля да участваме в предстоящите парламентарни избори със самостоятелна избирателна бюлетина на Националното движение за коронована демокрация "Царство България".

За да постигнем основната и главна цел, продиктувала нашето единение - възстановяване на правния статут на Търновската конституция и връщането на Н.В. Цар Симеон II като конституционен цар на българите, ние, подписалите настоящата декларация,

ЗАЯВЯВАМЕ

ОТГОВОРНО ПРЕД БОГА, ЦАРЯ, ОТЕЧЕСТВОТО И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, че и след изборите в следващото Народно събрание народните избраници, имащи честта да бъдат довереници на българския народ като представители на Националното движение за коронована демокрация "Царство България" ще останат сплотени като парламентарна сила и ще следват политиката, задачите и целите, в името на които са избрани.

Националното движение за коронована демокрация "Царство България" кани до провеждането на предстоящите избори всички формации, които приемат духа и буквата на настоящата декларация да се присъединят към НДКД "ЦБ", потвърдено по съответния начин чрез полагане на подпис и печат.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА СЪЗДАВАНЕТО НА ЛИБЕРАЛЕН БЛОК В БЪЛГАРИЯ.

Ръководството на Партия Нова България /ПНБ/ категорично възразява срещу участието на президента на Република България Желю Желев в преговорите за създаване на либерален блок у нас, препоръчан от интернационала.

Според ПНБ тези действия на г-н Желев са в разрез със задълженията му да спазва принципите на неангажираност с политически сили и за пореден път създават впечатлението, че президентът на България поставя интересите на международните организации над интересите на българската държава.

София, 15 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА С БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ.

Буди недоумение призивът на Българска партия Либерали за поредно обединение на безпринципна основа на стари и нови "люспи" и политически "отломки".

Ръководството на Партия Нова България категорично възразява срещу опита да бъде въвлечена партията в подобен тип безпринципни конфигурации, както и причисляването й към някакви си "люспи".

София, 15 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, КЪМ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ, КЪМ ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ, КЪМ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА БОГДАН КРЪСТЕВ ЗА ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИЦИЯ.

УВАЖАЕМИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Нашата политическа организация неведнъж е обръщала вниманието на всички нива, че вече пет години в нито една област на живота ни не се използва честно националният ни кадрово-професионален потенциал и явните последици от това са налице.

Особено тревожен и опасен е фактът, че България се оказа единствената страна в Европа c неспирно нарастваща кръвожадна организирана престъпност. Въпреки укриваните от статистическата отчетност престъпления в поделенията на МВР официално обявените цифри ни отреждат място в световната негативна десятка по криминогенност. Нима за малка България са "малко" над половин милион неразкрити престъпления в давностния им срок, определен от закона? Убийства, изнасилвания, грабежи, рекет, измами, кражби, взривявания на коли, магазини, дори и на държавни предприятия, и пр., и пр. Трябва ли да чакаме само след полугодие да достигнат един милион неразкрити престъпления?

Господин президентът на Републиката подписва указите на отговорните висши служители в МВР, платени от данъкоплатците, за да им осигурят ред и сигурност. Д-р Желю Желев, през 1992 година не прие оставката на тогавашния директор на Националната полиция полковник Виктор Михайлов. Последният излъга цялата нация, че е болен, и половин година не работеше, като всъщност полицията беше обезглавена! Вижте неговите изявления на т.нар. генералска пресконференция, проведена от президентския съветник ген. Стоян Андреев като увертюра към събарянето на правителството на СДС. И естествено бе разочарованието на целия български народ, когато Виктор Михайлов беше наложен в Беровия кабинет за министър на вътрешните работи. Политическите метаморфози на тази личност доведоха до нов подем престъпността и тя завладя дори улицата. През този период полицията и сигурността водеха невиждано ленива борба с възпроизвеждащата се организирана престъпност в съответната своя синдикалност.

Ето защо в този период на равносметка, след оставката на правителството на Беров, ние издигаме следното искане:

Да бъде назначен на поста директор на националната полиция г-н Богдан Тонев Кръстев, юрист, криминалист и журналист. Същият е с над 20 години трудов стаж като полицейски служител, завършил с отличие академия точно по тази специалност и не е в пенсионна възраст. През 1992 година беше директор на полицията в Ловешкия регион. Завоюва си честното име на безкомпромисен борец срещу престъпността и вътрешноведомствената корупция в МВР. Понастоящем ръководи на обществени начала фондацията "Свети Архангел Михаил - Помощ за борба с престъпността". Безпартиен, автор на две книги.

В заключение на настоящото искане ще съобщим, че то е продиктувано от неспирните искания на наши съмишленици в дружеството от цялата страна, както и от взетото мнение на гражданството.

София, 15 септември 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан Вълков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО НА РАЦИОНАЛИСТИТЕ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 8 АПРИЛ 1992 Г.

ІІІ. УСТРОЙСТВО НА БОР

Чл.15. БОР е изградена на териториален принцип, като подчинеността на териториалните структури е в съответствие с приетото административно-териториално деление на Република България.

Чл.16. Основна организационна клетка на партията е първичната партийна организация.

Чл.17. Всички ръководни органи на партията са изборни. Изборите на ръководствата на първичните партийни организации се провеждат чрез явно или тайно гласуване, съгласно решението на събранието. Всички висшестоящи органи се избират чрез тайно гласуване. За избрани се считат кандидатите, получили най-много гласове, но не по-малко от 50% плюс един, при предварително приета от избиращия ги орган /събрание, конференция, конгрес/ квота /брой на мандатите/. Кандидати, които са получили 50% плюс един от гласовете, но при подреждането /класирането/ по гласове получат номер, по-голям от приетата квота, не се считат за избрани. Допуска се след провеждане на избора по решение на избиращия орган да бъде коригирана квотата. Резултатите се обявяват преди закриването на заседанието на избиращия орган. Корекции на квотата не се допускат след закриване на работата на избирателния орган, освен ако не е насрочен нов избор по реда на настоящия устав.

Чл.18. Върховен орган на БОР е Конгресът на партията, който се свиква веднъж на две години от Централното ръководство на БОР. По искане на Националния съвет на БОР или на 1/4 от окръжните партийни организации може да се свика извънреден конгрес. В особени случаи извънреден конгрес може да свика и Централното ръководство.

Чл.19. Между конгресите БОР се ръководи от Националния съвет /НС/ на БОР. Той представлява колективен орган за политическо ръководство, като провежда заседания най-малко два пъти годишно и се свиква от неговия председател или по искане на 1/4 от членовете му.

Чл.20. НС на БОР избира измежду своите членове с тайно гласуване Централно ръководство /ЦР/, което непосредствено ръководи цялостната дейност на БОР, като се съобразява с решенията на НС и Конгреса и действа оперативно между заседанията на НС.

Чл.21. За непосредствено ръководство на регионалните организации се избират съответни регионални ръководства. Изборът се провежда от делегати на конференцията. Нормата за представителство се определя от ЦР на БОР. Председателите на нисшестоящите организации, подчинени в организационно отношение непосредствено на дадения регионален ръководен орган на БОР, участват по право като делегати на конференцията.

Чл.22. Нормите за представителство на Конгреса и начинът за избор на делегати се определят от ЦР.

Чл.23. Членовете на НС и Централната контролна комисия /ЦКК/, както и председателите на окръжните организации /ръководства/, участват в конгреса по право.

Чл.24. Конгресът на БОР:
а/ приема, изменя и допълва програмата и устава;
б/ избира НС и ЦКК с тайно гласуване;
в/ обсъжда и приема отчета на НС и ЦКК;
г/ обсъжда и решава с 2/3 мнозинство въпросите по сливането или прекратяването на партията.

Чл.25. Съставът на НС и ЦКК от структурна гледна точка /председател, секретар и т.н./ се приема от конгреса. Между два конгреса НС може да създава нови структурни единици или да реконструира съществуващи при условие, че тези промени не превишават 1/3 от приетите от конгреса. В този случай НС е длъжен да уведоми всички окръжни организации за извършените промени в десетдневен срок. Ако 1/4 от окръжните партийни организации не са съгласни, с взетото от НС решение се свиква извънреден конгрес в двумесечен срок от датата на постъпване на документите за несъгласие. Конгресът взема окончателно решение по въведените от НС изменения. До този момент НС изпълнява уставните си функции, а взетото от него решение остава в сила до момента, в който по него вземе решение конгресът, който може да го отмени или потвърди.

Чл.26. При нетърпящи отлагане решения ЦР на БОР може да вземе решения по реда на чл.25, които подлежат на утвърждаване от НС на БОР в двуседмичен срок. След утвърждаване на решението на ЦР от НС се процедира по реда на чл.25. Ако НС не утвърди решението на ЦР, последното може да свика извънреден конгрес по реда на чл.18. Решението на ЦР влиза в сила веднага след приемането му, като може да бъде отменено от НС или по реда на чл.25. Ако бъде свикан извънреден конгрес, решението остава в сила до извънредния конгрес, който се произнася по него.

Чл.27. ЦКК осъществява контрол по изпълнението на устава и правилното изразходване на бюджета, извършва финансови ревизии на всички организации и ЦР. Разглежда жалби на партийни членове и прави предложения пред ЦР или НС за решаването им. Председателят на ЦКК може да участва в заседанието на ЦР и НС с право на съвещателен глас.

Чл.28. Между два конгреса в състава на НС и ЦКК и в техните структури могат да се правят промени от национални партийни конференции, при условие, че тези промени не превишават 49% от приетите от последния конгрес структури и състав. За решението на Националната партийна конференция се уведомяват всички окръжни ръководства в десетдневен срок. При несъгласие от тяхна страна се процедира съгласно чл.25.

Чл.29. Националните партийни конференции се свикват от НС или ЦР с норма на представителство, регламентирана от ЦР и оповестена в писменото съобщение за свикването на конференцията.

Чл.30. Ако 1/3 от окръжните организации не са съгласни с решенията на Националната конференция, което се потвърждава с писмен документ за несъгласие, ЦР на БОР свиква извънреден конгрес в двумесечен срок.

Чл.31. ЦР на БОР избира с тайно гласуване при просто мнозинство измежду своите членове председател.

Чл.32. Председателят на ЦР на БОР представлява партията пред всички държавни и обществени органи и организации в страната и чужбина. В негово отсъствие партията се представлява от упълномощен от него член на ЦР на БОР. Ако са налице непреодолими пречки за издаване на такова пълномощно от председателя, то може да бъде издадено колективно от останалите членове на ЦР, като за целта се взема протоколно решение.

Чл.33. Председателят свиква и ръководи работата на ЦР.

Чл.34. ЦКК избира с тайно гласуване при просто мнозинство измежду своите членове председател на ЦКК, който ръководи нейната работа и има правата по чл.27. на устава.

/Пресслужба "Куриер/

15:15:00
19.09.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!