София, 18 март 1996 година
Брой 55 /1610/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 18 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРАДСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТА НА 17 МАРТ 1996 Г., СОФИЯ.

Продължаващото повече от година управление на Българската социалистическа партия /БСП/ доказа, че тази партия в разрез с предизборните си обещания провежда неизменно политика на ограбване широките слоеве от населението и съсипване на държавата. Политика, позволяваща за сметка на обществото да се облагодетелстват кръгове, близки до управляващото мнозинство.
Поредното доказателство е бюджетният и данъчният произвол на червеното правителство, довел до безпрецедентното обедняване на общините и на хората, живеещи в тях.

Политиката на БСП нанесе съкрушителен удар върху здравеопазването, социалната сфера, образованието и реално застраши дори физическото оцеляване на нацията.

БСП на практика доказа, че не е в състояние да изведе България от дълбоката икономическа и духовна криза, резултат от половинвековното комунистическо управление.

Съюзът на демократичните сили е единствената политическа сила, способна да се противопостави успешно на антисоциалната политика на БСП и да превърне България в демократична европейска държава.

София, 17 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 18 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "БЕЗПОДОБНО НАРУШЕНИЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И КОНСТИТУЦИЯТА" НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ОГЛАСЕНО ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 13 МАРТ 1996 Г.

Свидетели сме на поредното безперемонно погазване на закона и елементарната данъчна етика от финансовия министър.

Министър Димитър Костов си позволи да пренебрегне решенията на висшите съдебни институции, каквито са Конституционният съд и Върховният съд. Той разпореди на данъчните органи да не приемат сумите за данък сгради и такса смет и да връщат гражданите, решили да платят данъците си в установения от закона срок. По Българската национална телевизия министърът цинично заяви, че в най-скоро време парламентът ще му гласува данъците, увеличени от 5 до 25 пъти, и посъветва гражданите тогава да си уредят задълженията.

Министър Костов трябва да знае:

Първо. Българският парламент не е придатък на Министерския съвет, още по-малко на финансовото министерство. Ако мнозинството на Българската социалистическа партия /БСП/ приема тази роля, това си е проблем на БСП.

Второ. Странна е логиката на ръководството на Министерството на финансите, че старият по-нисък размер на данъка е точно толкова незаконен, колкото и новият.

Господин министър, не твърдете това, защото някои хора могат да се сетят и да си поискат обратно парите за минали години, събирани незаконно според Вашите признания.

Трето. След драстичното нарушение на Закона за данък върху добавената стойност, в резултат на което данъчен кредит за милиарди левове не беше възстановен месеци наред на изправните данъкоплатци през 1995 г. изцяло по вина на финансовия министър, сега същият този министър по един безподобен начин нарушава и духа, и буквата на данъчното законодателство, конституцията и решение на Върховния съд.

Господин министър, трябва да осъзнаете, че така данъчна култура не се създава. Така само се разрушава. Унищожават се крехките постижения на данъчното възпитание на българския данъкоплатец.

Министерство, което не зачита и не спазва данъчните закони, които е призвано да прилага, не може да очаква коректност и почтено отношение от онези, които трябва да плащат тези данъци.

Дами и господа, българи данъкоплатци, парламентарно представената опозиция в българския парламент изразява своя остър протест срещу поредния опит на социалистическото управление да превърне българина от гражданин в поданик. От мислещ, свободен човек в социалистически труженик.

Ние ще атакуваме по съдебен път всички нарушения на законите и конституцията, които правителството си позволи да погази.
Напомняме на управляващите, че българинът освен данъкоплатец понякога е и избирател.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 18 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО ДА СЕ ИЗДИГНЕ КАНДИДАТУРАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ НА АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ.

В България предстоят избори за държавен глава. През шестте години на промени българските избиратели за втори път ще се отправят към урните, за да определят кой да бъде президент на Републиката. Едва ли в най-новата ни история е имало по-съдбоносни за страната ни избори, от чийто резултат да зависи бъдещето на България в началото на XXI век. Ще се превърнат ли отново президентските избори в повод за разделение на нацията, или ще успеем да се обединим около достойната кандидатура? Време е всички ние, независимо към каква социална или политическа група принадлежим, да престанем да гледаме на президента като на "свой" или на "чужд", а да го възприемем като държавен глава. За да постигнем това, през 1996 г. ще трябва да направим своя отговорен граждански избор. Ще подкрепим ли кандидат партиен "послушник" или ще дадем своя вот за авторитетна и уважавана личност, ръководеща се единствено и само от националните интереси? Този избор трябва да направим сами. Да потърсим алтернативата като изход от провалилите се експерименти на управляващите. Алтернативата може да бъде само демократична и републиканска, отговаряща на предизвикателствата на XXI век.

Ръководен от принципа, че държавният глава трябва да обединява нацията, да отстоява националните интереси и да бъде уважавана и авторитетна личност, преодоляла стереотипите на мисленето, Националният съвет на Гражданско обединение за Републиката:

1. Издига кандидатурата на Александър Томов за участие в изборите за президент на Републиката през 1996 г.

Обръщаме се към гражданите на Република България:

Илюзиите свършиха! Да подкрепим кандидат, достоен да бъде президент на Републиката в името на една нова демократична алтернатива за бъдещето на България!

София, 13 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 18 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПРОТОЙЕРЕЙ СТЕФАН СТЕФАНОВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ В БУРГАСКИ ВЕСТНИК. Опровержението е адресирано до средствата за масово осведомяване.

Бургаският вестник "Черноморски фар" от 12 март 1996 г. помества груба дезинформация, че съм бил станал член на червената "Екогласност". "Информацията се приписва на агенция "Балкан".

Манипулацията е елементарна, но груба. Написаното не само не отговаря на истината. Никакви изявления пред агенция "Балкан" изобщо не съм правил.

Член на ПК /пощенска кутия/ "Екогласност" не съм и никога няма да бъда! Преди около две седмици бях приет за индивидуален член на Национално движение /НД/ "Екогласност". Членувам също в Християндемократическия съюз.

А НД "Екогласност" не е червено и никога няма да бъде!

София, 12 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 18 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1996 Г. В СВЕТЛИНАТА НА НОВОПРИЕТИЯ БЮДЖЕТ". НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ И ПАРТИИТЕ ОТ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ АЛИАНС - СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

III. Какво показват данните от консолидарната фискална програма за 1996 г. по бюджета на държавното обществено осигуряване?

Бюджетът на Държавното и обществено осигуряване за 1996 г. е разработен като част от държавния бюджет въпреки гласувания от парламента и вече влязъл в сила Закон за Фонд "Обществено осигуряване". Естествено, при това положение разчетите и прогнозите по него са дело на правителството и следват логиката на държавния бюджет.

Правителството в продължение на месеци поставяше ударение върху новата система за осъвременяване на пенсиите с индивидуален пенсионерски коефициент. За да се осъществи тази система, се изисква преференциално нарастване на приходите на държавното обществено осигуряване. Общите разходи за социално осигуряване и грижи през 1996 г., заложени в консолидарната фискална програма - 120 561, 6 милиона лева, са 10,8% от планирания БВП за 1996 г. и 26, 87% от текущите разходи по програмата. Това равнище, макар и леко подобрено спрямо отчета за 1995 г., е значително по-ниско от предходните години.

Предвидените разходи само за пенсии /без тези изплащания от републиканския бюджет/ номинално нарастват с 34,6%. Ясно е, че средната пенсия не може да бъде увеличена със същия процент. До момента конкретният механизъм на коригиране на пенсиите не е изяснен. Според правителствения проект пенсиите ще се коригират чрез т.нар. индивидуални пенсионни коефициенти от второто тримесечие на годината, а едва от 1 октомври ще се компенсират с 10 на сто заради инфлацията. Средствата за пенсии, предвидени в бюджета, не могат да гарантират обещаната от правителството стопроцентова защита на пенсиите от инфлацията през 1996 г. По-добре изглеждат нещата при средствата, отделени за грижи за социално слабите слоеве през 1996 г. Сумата там е 2027,3 милиона лева и нарастването спрямо отчета за 1995 г. - 44,48%. Бедата е там, че помощите, неизплатени през 1995 г., ще бъдат прехвърлени за изплащане за сметка на бюджета за 1996 г. Допълнителна тежест ще представляват и разходите за невъзстановени суми за безплатни лекарства през 1995 г. През 1996 г. в най-добрия случай социалното подпомагане ще запази досегашното си равнище.

В националния Фонд "Целева социална защита" /за целево подпомагане при плащането на цените на електрическата енергия, топлоенергията и различните горива/ е предвидено да постъпят 582 милиона лева. Това е с 4 милиона лева повече, отколкото през 1995 г. Смущаващото обстоятелство е това, че през 1995 г. при план 578 милиона лева са изразходвани само 30 милиона лева. При това положение през 1996 г. бюджетът предвижда около 34 милиона лева, тъй като по правилата средствата са целеви и остатъците не се изземват. Оказва се обаче, че правителството се е възползвало от остатъка като своеобразен резерв за сметка на средствата, които са били икономисани през 1995 г. от населението. Същите средства ще се използват от кабинета сега през 1996 г. Това обаче означава не социална ангажираност, а просто хитруване.

Изхождайки от всичко написано дотук, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда "Подкрепа", Асоциацията на демократичните синдикати, Социалдемократическата партия и Българската социалдемократическа партия намират, че твърдението, че бюджетът за 1996 г. е социално ориентиран, не отговаря на истината. Изпълнението на социалната част от бюджета, както и на целия бюджет е под въпрос още от приемането му, поради залагането на прекомерно оптимистични и дори нереални макроикономически показатели - на първо място тези на инфлацията. Разходите със социално предназначение отново не са на равнището на разумната достатъчност, да не говорим за нещо повече.

И през 1996 г. цената на безкрайния български преход ще се плаща от нямащите за сметка на имащите.

И през 1996 г. управляващата партия ще бъде лишена от основанието да твърди, че в нейно лице социалноориентираната икономика е намерила адекватен политически застъпник.

ЗА КНСБ: проф. Кръстьо Петков, председател

ЗА КТ "ПОДКРЕПА": Д-р Константин Тренчев, президент

ЗА АДС: Камен Лечев, председател

ЗА БСДП: Д-р Петър Дертлиев, председател

ЗА СДП: Иван Куртев, председател

София, март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 18 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ГРУПА ОБЩЕСТВЕНИЦИ И ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ, ДЕЙЦИ И ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ДО ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП, ОГЛАСЕНО ОТ ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА" В БСП.

КАКВА ПАРТИЯ Е БСП И ЗА КАКВО ТЯ СЕ БОРИ?

Този кардинален въпрос отдавна е поставен пред цялата партия, но той още не е намерил своето пълно решение. Нещо повече! Някои събития и действия на партийните органи в последно време отново го изострят и объркват верния му отговор. А от своя страна обективните процеси, които стават в обществото, неизбежно ще поставят в този дух все нови и нови проблеми.

Първият голям въпрос в това отношение се отнася до програмата и идеологията на БСП. В приетите от 41-ия конгрес на партията основни документи тези проблеми не намериха достатъчна яснота и последователност. До голяма степен и сега БСП остава партия без единна идеология, а в нейната програма се смесват различни, дори противоположни принципи и идеи. Но все пак в нея се декларира, че БСП като партия на демократичния социализъм ще се бори против реставрацията на капитализма, за "изграждане на мирно демократично, справедливо и хуманно общество върху основана на общочовешките, националните и социалистическите ценности и идеи". В новия устав е записано, че БСП "изразява и защитава интересите на трудовите хора..." В последно време обаче в своята политика и практическа дейност ръководството на партията все повече се отклонява от тези свои идеи, позиции и решения. В документите и в другите материали на ВПС вече изобщо не се говори за социализъм и социалистическо развитие, а на дело се дава широк път за реставрацията на капитализма и господството на крупния капитал. По този път, тласкана от стихията, от буржоазно-либерални и социално-демократически увлечения, БСП неизбежно ще върви все по-надясно, докато загуби своя социалистически характер, превръщайки се в партия на разнородни сили и на ограничени властнически интереси. Това ще предизвика вътрешно разединение и разцепление в нея, загубване на нейната сила и влияние. Крайно време е да се пресече тази тенденция и да се осигури правилното по-нататъшно социално и идейно развитие на партията. Разрешаването на сегашните общодемократически задачи, осъществяването на необходимите преобразования и реформи следва да се извършват в единство с перспективата за възраждане на социалистическото общество, освободено от пороците на миналото и съобразено с новите исторически условия.

В резултат на идейна обърканост и погрешни концепции крайно занемарена и дори изоставена е работата на партията сред ония класи и социални групи, които са нейната естествена социална база и среда - работниците, служещите, безработните и други слоеве. Това се пренася и към техните професионални и синдикални организации. Неудовлетворително е и нейното внимание към интелигенцията, която сега придобива още по-голяма роля в прогресивното развитие на обществото. По-голяма активност и нови форми на работа са необходими и в селото, където влиянието на партията е по-широко, но ако не се отчитат новите условия и интереси на хората, според които да се развива и политическата дейност, това влияние ще се ограничава и намалява. Тревожно е и положението сред младежта, където се ширят апатията и бездейността, сребролюбието, наркоманията, порнографията, престъпността и пр.

Вече няколко години организационната и идейно-политическата работа в цялата партия е много слаба. Тя се съживява от време на време, обикновено когато има избори. Голяма отговорност за това носи ВПС, който и в тази област подхожда от някои погрешни позиции и разбирания, прилага неподходящ стил на работа, взема най-общи и формални решения, не оказва необходимата помощ, проверка и контрол за тяхното изпълнение.

В публичен спор се превърна въпросът за т.нар. триъгълник на властта - Висш съвет, правителство, парламентарна група. Досегашната практика показва, че е вредно, когато цялата власт се съсредоточава в едни ръце, когато няма ясно и строго разграничение на правата и отговорностите между трите стълба на властта, когато едни и същи хора себе си контролират, когато върховният партиен орган се измества от държавните структури. Назрял е моментът, когато по принцип председателят на Министерския съвет не бива да бъде и председател на Висшия партиен съвет, а неговите заместници да бъдат заместник-председатели на ВПС. Тъй като партията е основната сила, която осигурява успеха в изборите, изработва и насочва политиката на държавата, нейните общопартийни органи - Конгресът, Общопартийната конференция и Висшият съвет, трябва да упражняват ръководство и контрол по основните насоки на дейността на своето правителство и парламентарна група, без да се превръщат в командни структури на държавата. В този дух следва да се измени и Уставът на БСП, който в сегашната си редакция създава възможност за двувластие и дори за тривластие. Неправилна се оказа и практиката, когато почти всички ръководни кадри се избират за депутати, кметове или съветници, а във ВПС и другите партийни органи няма кой пълноценно да работи. Непрекъснато заети в парламента и на други места, те нямат и физическата възможност да изпълняват отговорни и постоянни функции в живота на самата партия.

В последно време започна да се формира нова бюрократична каста, нова "номенклатура", която някои вече наричат "политически елит", съставен пак от "предани" и несменяеми хора. Върху тази основа сред голяма част от кадрите отново се заражда масов и опасен кариеризъм. В резултат на това в Парламентарната група на демократичната левица се оказа немалък броят народни представители, които не вършат някаква активна дейност. Други пробивни другари пък за дълго се настаниха едновременно в много служби - в управителни, контролни и надзорни съвети или бордове на директори, в банки и фирми, в разни фондации и агенции, политически и обществени организации. И първата задача на този нов "елит" е да увеличи своите и без това високи доходи, да се снабди с най-новите модели западни автомобили, да започне да обикаля света. Естествено е, че с този нов статут се изменя и съзнанието на кадрите, съвсем други стават техните интереси, морал и поведение.

Този разложителен процес трябва да се пресече още сега. Едно от най-важните средства за това е да се въведе и строго да се спазва мандатната система, да се приемат и строго прилагат необходимите закони против корупцията и злоупотребата с доверието на хората, включително и към партийните ръководители.

В партията има огромна армия от квалифицирани и опитни кадри, многобройна интелигенция и специалисти, предани и честни другари, на както ВПС, така и много други партийни органи почти не се опират на тях и не ги използват в практическата дейност. Продължава и се задълбочава липсата на приемственост между поколенията, поради което много кадри от по-старото поколение не са включени в активната партийна работа.

Наложително е и сериозно преустройство в стила и методите на работа в партията. В това отношение наред с другите мерки следва да се обърне особено внимание на активността и ролята на основните партийни организации и клубовете по интереси, решително да се подобри работата с кадрите, широко да се прилага дейността на обществени начала, да се засили вниманието и помощта на партията към обществените организации и пр. Към ВПС и местните партийни органи да се създадат обществени съвети, отдели или други за работа сред съответните социални общности - сред работническата класа, интелигенцията, селяните, младежта, етническите групи и пр. Към ВПС да се изгради Централен работнически клуб като помощен политически орган за работата сред работниците. В цялата партия да се формира и стабилизира необходимата система за редовна идеологическа работа, за подготовка и квалификация на идейно-политически кадри, за широка информация в партийните организации и обществото.

С оглед на глобалните проблеми и основните практически задачи да се организира в центъра и по места постоянна идейна дискусия, в която да вземат активно участие най-широк кръг кадри и други другари. Дискусията да има относително независимо и самостоятелно ръководство, което да се отчита пред ВПС и другите партийни органи. Тя да не отвлича вниманието от текущите задачи, а да съдейства за тяхното изпълнение.

В този меморандум ние се обръщаме към всички леви и демократични сили в страната за обединяване и сплотяване на нашите редици, за създаване, укрепване и развитие на широко и единно социално-политическо движение в името на общите интереси, задачи и цели по пътя на демокрацията и социализма. Не само общите идейни насоки, но и здравият човешки разум диктуват да се постигне единство и сплотеност преди всичко в нашия социалистически дом. Пред огромните трудности и големите исторически задачи, които стоят пред всички ни, опасно и недопустимо е да се търпят и разгарят остри борби и недостойни опити за противопоставяне в нашите собствени редове. Противоречията и различията, които съществуват, не трябва да спъват и провалят общата ни цел. Под влиянието на вождизма и лидерството някои ръководители могат открито и категорично да се противопоставят на идеята за сближение и единодействие, но ние вярваме, че разумът и убежденията на партийните организации и членове ще надделеят за осъществяването на тази идея.

С този меморандум ние призоваваме всички другари, съратници и съидейници на активна работа в името на демократичното и социалистическо развитие.

София, 7 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 18 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ ЗА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И ЗАДАЧИТЕ В ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, ОГЛАСЕН НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ВС НА БСП, ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" И НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" /10 МАРТ 1996 Г., СОФИЯ/.

КАКВИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА?

Отговорът на този въпрос ясно личи в предварително раздадените ви справки, отчети и анализи. При напълно обяснимите различия в някои от детайлите между правителството, парламентарното мнозинство и специализираните партийни комисии не може да не прави впечатление съвпадението в най-важните политически оценки и препоръки. Би било добре те да прозвучат и в заключителния документ на днешното съвместно заседание. А сега да отделим повече внимание на тези политически изводи, които са важни за нашия анализ на управлението и за формулирането на задачите в изпълнителната и законодателната власт през 1996 година.

1. Икономическото ни развитие през изтеклата година беше в правилна посока и с нелоши темпове, без да е за сметка на финансовата стабилност и на стандарта на живот. Има зрънце истина в упреците, че не сме преструктурирали индустрията според ясни и неоспорими приоритети, не сме измъкнали земеделието от кризата, не сме гарантирали пълна финансова стабилност, не сме отстояли окончателно новото достойно място на страната ни в международните икономически отношения, не сме уредили отношенията с международните финансови институции и не сме привлекли значителни чужди инвестиции. Не бива обаче да се забравя, че повечето от тези проблеми са трупани дори не с години, а с десетилетия; че решаването им е задача дори не за един мандат, камо ли за една година; че част от тях всъщност са извън законовите компетенции на законодателната и изпълнителната власт; че най-тежките от тях бяха умишлено създадени именно от най-крайните ни критици. Важното е, че се придвижихме напред в реализирането на своята програма и в измъкването на страната от кризата. Преодоляхме успешно повечето от зейналите на всяка крачка капани в икономиката, без да намалим шансовете си да се справим и с останалите по-нататък.

2. През изтеклата година постигнахме социален мир и това също не е подарък свише. Просто през 1995 г. социалните тенденции бяха най-добрите /коректно е да се каже - най-търпимите/ през последните 5-6 години на драматичен спад. неприятен, но непреодолим на този етап факт е, че тези резултати са изключително нетрайни и всеки елементарен спекулативен удар по някой от чувствителните пазари /храни, лекарства, енергия, дори валута/ ги разклаща из основи. Далеч сме още от времето, когато ще можем да бъдем спокойни, че оставащите трудни години няма да са по-тежки за хората, а само за управлението на Демократичната левица. Но никакво левичарско нетърпение, популизъм и волунтаризъм не могат да приближат това време. Назидателното размахване на пръст и заклинателното размахване на вълшебни пръчици тук е еднакво безполезно. Единственото решение е в железния реализъм. В стопроцентовото изпълнение на поетите на неговата база ангажименти към обществото - така, както правим и досега.

3. Във външнополитически и външноикономически план успяхме да отстоим уникалното място на България като кръстовище на традиционни и на нови партньорства и на Изток, и на Запад. При това - без да се отклоняваме от пътя на интеграцията ни в Европа, без да допуснем да бъдам отписани на общо основание в графата на традиционната балканска нестабилност. А това е изключително важно именно сега, когато реално може да се постига сигурност и развитие чрез интеграция и сътрудничество и на Балканите, и в Европа, и в света. Настъпва моментът, когато България ще може да извлече заслужени ползи от своето геостратегическо положение, от своята способност да постига баланси, от своето умение да съчетава интереси, от своя съзнателен отказ да постига стабилност за сметка на стабилността на други страни.

4. При оправданото сериозно недоволство от състоянието на обществения ред, не можем да не отчетем, че намалява хаосът в държавната администрация, укрепва местната власт, преодолява се уродливият кризисен и конфронтационен стил на обществен живот и държавно взаимодействие. Обществото постепенно, но сигурно излиза от шоковото състояние, до което бе доведено от погромаджийските нежнореволюционни експерименти в сферата на държавното управление. Псевдодемократичната психоза отслабва и все по-широки слоеве все по-успешно разграничават отговорното политическо поведение от политическото шарлатанство. Въпреки целенасочените усилия на една арогантна и алчна ерзацкласа от новобогаташи държавата постепенно възвръща основните си общественозначими функции.

5. Положителните процеси в икономическата, социалната, международната и обществената сфера се придружават от съответни тенденции в основните парламентарни политически сили - управляващата Демократична левица и опозиционната десница. Демократичната левица уверено встъпи в своите управленски и държавнически задължения, легитимирайки по същество своето право и своята способност да понесе основния дял от отговорностите за бъдещето на България. Днес никой, дори и най-заклетите антикомунисти не се мъчат да оспорят пред обществото моралното право на Демократичната левица и на нейното ядро - БСП, да управлява страната според волята на избирателите. Нещо повече - все по-очевидна е обществената нужда от постоянен добронамерен /макар и критичен/ дебат по основните аспекти на управленската ни теория и практика. А това е косвено признание за обществените надежди, че лявото управление е в името на една по-добра, по-свободна и по-щастлива България и че тази цел може да бъде постигната с демократични средства.

Обратните тенденции са характерни за българската десница и главно за СДС, който претърпява през последните години процес на необратима политическа, идейна и нравствена деградация. Тя проличава и в избора на форми и средства на политическа борба. СДС днес не е в състояние да предложи на обществото нито разумни цели, нито смислени аргументи, нито конструктивни инициативи, нито общественополезна критика, а само активни вестникарски мероприятия от кинжалистки тип. Това е напълно присъщо и на президентските лобита. Въпреки претенциите да бъде обединител поне на десницата г-н Желев е в дълбок и неразрешим конфликт не толкова с Демократичната левица и със собствените си бивши съратници, колкото със самия си държавен пост.

6. Нашето управление разполага с определени предимства, които благоприятстват усилията за постигане на целите ни в законодателната и изпълнителната власт. На парламентарните /а впоследствие - и на местните/ избори Демократичната левица получи много голяма подкрепа и доверие, опозицията /и главно десницата/ понесе тежко поражение и бе силно дискредитирана. Стабилното мнозинство в парламента, доброто взаимодействие между законодателната и изпълнителната власт, готовността на ПГДЛ да даде пълен приоритет на законодателните инициативи на правителството осигуряват нужната нормативна устойчивост в управлението. Добрите коалиционни взаимоотношения, споделената отговорност, лоялност и откритост на коалиционните партньори от Демократичната левица в парламентарното мнозинство и в правителството показват трайността и перспективността на съюза на левите сили в България и едновременно позволяват да изведем на преден план общонационални цели и задачи. Това ни дава възможност да предприемем действия за по-нататъшно разширяване политическата опора на управлението. От друга страна, помага ни ангажираността на трите партийни ръководства на всички нива в реалното управление. В бъдеще то трябва да е много по-активно, но и сега с увереност може да се каже, че партиите от Демократичната левица са основният фактор в общодемократичния процес, националното възраждане и модернизирането на обществения живот. Те все по-успешно затварят една тягостна страница в новата история на България, приключват един период на яростни конфликти, хаос и озлобление, зачертават политическия цинизъм, безотговорност и себичност, насочват обществения живот и социалната енергия в руслото на съвместните конструктивни усилия в името на обновена България.

КАКЪВ Е ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ ПРЕД УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА?

Това е преди всичко яростната съпротива на онези кръгове, които, за разлика от огромното мнозинство от българските граждани, намериха в бедността и разрухата, в безпътицата и отчаянието своето време и своя шанс. В разрушената икономика на страната, в колабиращата финансова система, в разгроменото земеделие, в разклатената национална сигурност, в обезкръвената българска култура, в отровените от демагогия медии - навсякъде, където е поразена живата тъкан на обществото - действат не безлични тенденции и абстрактни фактори, а живи хора с добре защитени частни и групови интереси, които днес усещат наближаващия край на своето време и го представят като край на света. Така идеолозите на конфронтацията настояват за съгласие, технолозите на разрухата призовават към конструктивност, специалистите по манипулации искат свобода на словото, демагозите се борят за откровеност.

Тяхна рожба е запазеният относително висок конфронтационен потенциал в обществото - основната трудност, пречка и опасност пред управлението на Демократичната левица. През изтеклата година той се прояви най-вече в разминаването, противопоставянето и сблъсъците между властите, дори между институциите и пряко между държавниците. Опозицията се стремеше да поддържа в своя изгода реално двувластие в страната. Президентът продължи да се стреми към много повече власт, отколкото му се полага по конституция, народен вот и обществена подкрепа. Не пестеше усилия, за да бъде парламентът дискредитиран, правителството - безпомощно, а съдебната власт - разкъсвана от интриги. Държеше се не като политически отговорен държавник, а като главна опозиционна сила на страната и стана символ на антидържавността. Немалка част от съдебната власт следваше същата линия, самозатваряйки се от обществото, отказвайки му справедливост, изпълнявайки политически поръчки, пречейки безогледно на управлението. Местната власт почти през цялата 1995 г. бездействаше в очакване на изборите, практически не съдействаше на правителството, остави в наследство на новоизбраните органи на местно самоуправление огромни проблеми.

Не по-малко сложни се оказаха взаимоотношенията с т. нар. четвърта власт, с медиите. Проявите на Демократичната левица в медиите могат да бъдат критикувани повече или по-малко остро, но ние категорично отхвърляме твърдението, че сме обявявали война на медиите. Всъщност не би ни било никак трудно да докажем обратното. У всички нас се изпариха либералните илюзии за медиите като посредник между общественото мнение и управленските реалности, като неутрално огледало на обществените процеси. Днес е съвсем ясно, че те често се използват като мощен инструмент за постигане на едни или други интереси на икономически групировки и лобита. През последните месеци много от тях се отличиха в изпълнението на специални политически поръчки за дестабилизация на управлението. Очевидно трябва да приемем факта, че медийната среда често бива агресивна и управляващите трябва да се справят с това. Затова и Демократичната левица няма да се поддаде на изкуствено раздухвани медийни конфликти, а ще се ангажира към обществото да изработи съвременен и действен закон за средствата за масова информация, който ще даде трайни решения за тези все по-тревожни проблеми.

Трудни са отношенията на управлението на Демократичната левица и с капитала. Това е закономерно - пресичайки хаоса в икономиката, въвеждайки ясни правила в пазарните отношения, възстановявайки контрола върху държавната собственост, ние естествено ощетяваме, заплашваме, пресичаме значими частни интереси, които се защитават яростно. Но нека бъде ясно, че всеки, който гради личния си просперитет чрез монополизиране на цели социално-икономически сфери, чрез изземване на неотменими правомощия на държавата, чрез хищническо разграбване и още по-мащабно разхищение на националния производствен ресурс, чрез нарушение на закона или чрез накърняване на националния икономически интерес, суверенитет и достойнство, ще срещне нашия категоричен отпор. Мога да уверя Демократичната левица, че точно така е действано и досега. Не сме се обвързвали по никой начин дори и с тези, които осигуряват нови работни места, нови приходи в бюджета, нови пазари за българските стоки, нови перспективи за просперитет, без да нарушават законите на страната и без да я дискредитират в чужбина, които са истински представители на национално отговорното предприемачество и заслужават искреното уважение на Демократичната левица. Защото функциите на държавата са други - да изработва правилата на икономическата игра, да ги въплъщава в закони, да ги съблюдава в управленската практика. Това е достатъчно ясна постановка и българският капитал, който се формира не в период на икономически растеж, национално съгласие и силна държавност, а в условия на катастрофален спад, конфронтация и анархия, трябва да я приеме като единствена сигурна възможност да се преодолеят постепенно сериозните обществени съмнения към неговата легитимност.

Често ни упрекват, че така залагаме единствено на "мира от позиция на силата", че сме изоставили диалога, конструктивността, дори стратегията на националното съгласие. Отхвърляме тези упреци. Нито за момент съгласието не престана да бъде не само цел, но и предпоставка за дейността на нашето управление. Ние разбирахме и ще разбираме принципа на националното съгласие като труден диалог на широки обществени групи в името на значими обществени цели, като съгласуване на общественовалидни интереси вътре в самото общество, като сдобряване на обществото със себе си. Не като сенчесто договаряне по правителствените коридори, не като сговор на политически въжеиграчи, не като поддържане на нечия абсолютно фалшива публична представителност. Ще взаимодействаме и търсим съгласие с всекиго, но винаги с откритост към обществените интереси на базата на дългосрочните обществени цели, в съответствие с волята на мнозинството от българите да поемем отговорността за бъдещето на страната.

Така смятаме, че може да бъде преодоляна голямата конфронтационност в обществото, очертаваща се като основен проблем пред управлението на Демократичната левица.

/Пресслужба "Куриер"/

16:00:00
18.03.1996 г.

Нина Гаврилова - деж. ред.
Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!