София, 18 април 1994 година
Брой 75 /1120/

София, 18 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕОКОНСЕРВАТИВНАТА СИНЯ ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ.ЛЮБЕН БЕРОВ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА 13 АПРИЛ 1994 Г. В СОФИЯ.

Правителството на проф.Беров доказва непрекъснато, че е слабо и бездействено.

Типичен пример за такова бездействие е външната му политика.

Близо до границите на страната ни тлее военен конфликт. В Босна и Херцеговина се убиват ежедневно хора - от една страна, сърби, от друга, хървати и мюсюлмани.

Просръбски и проруски ориентираната преса у нас избирателно представя събитията в Босна и Херцеговина. Поставя се знак за равенство на сръбските нападения и на военните действия на умиротворителните акции от НАТО.

Стремейки се да бъде част от нова Европа и от нейните структури, Република България трябва да заяви определено своята позиция. Принципът на ненамеса на нашите държавници не е достатъчен. Там, където се убиват хора, умира демокрацията и това засяга всеки човек от планетата.

Впрочем от едно слабо правителство с неясна парламентарна подкрепа всичко може да се очаква и такова правителство е директна заплаха за сигурността на България.

Правителството на проф.Беров срина икономиката на страната, обезцени българския лев, пропиля както натрупаните средства в държавната хазна, така и доводите за сключване на споразумение с банките кредиторки.

Правителството на проф.Беров поради нерешителност и некомпетентност не предприе никакви действия за приватизация, за структурната реформа в икономиката и за връщането на земята.

Централният статистически институт и Федерацията на потребителите се изявяват с марионетни функции и замъгляват картината за икономическата разруха.

От това следват нови скокове на лева и пълен хаос в икономическия живот на страната.

Пълната липса на отговорност от това правителство го прави всъщност отговорно пред нацията за провала и разрухата на държавата.

Неоконсервативната синя партия настоява:

Да се гласува вот на недоверие на правителството в парламента.

Да се възбуди съдебно дирене за бездействието към членовете на кабинета на проф.Беров и към неговите марионетни институции.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК ПО ПОВОД НА ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА ПАРЛАМЕНТАРНА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗНОСА НА ЗЪРНО ПРЕЗ 1992 Г.

Българската общественост получи нов шоков удар от данните и фактите по зърнената афера от 1992 г., изнесени в доклада на комисията към Народното събрание, оглавявана от проф.Марков. До датата на официалното представяне на този доклад пред парламента в България се говореше за корупция, мафии, далавери и пр. по високите етажи на властта, но истинското лице на октопода се забулваше в общи фрази и абстрактни съждения. Сега вече не става дума за слухове или клюки, а за факти, изнесени официално от най-представителната институция в Република България - Народното събрание.

Българският бизнес блок /БББ/ оценява като унизително за нашия изстрадал и търпелив народ, който наред със скъпотията, мизерията и хаоса през последните години е трябвало да търпи незаконното и хищническо ограбване на българската държава от шепа безотговорни и алчни политици, чиновници и псевдобизнесмени.

Българският бизнес блок се обявява за незабавна намеса на следствените органи и на прокуратурата, прозрачност в тяхната работа по разследване на изнесените факти и данни и пълна информираност на обществото за предприетите действия от страна на съдебната власт.

БББ се обръща с призив към целия български народ:

Братя българи, никой народ не е лишен от грешки в своите очаквания и надежди, но едва ли има народ, който да е изживял по-големи разочарования и унижения от своите избраници. Избори пак ще има и колкото парадоксално да изглежда за външния свят, същите хора пак ще се домогват до властта. Вашият отговор пред изборните урни ще бъде отговор за оцеляването на отечеството ни.

БББ е с вас.

София, 13 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НА СИМЕОН ВТОРИ ПО ПОВОД НА ГОДИШНИНАТА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,

Ние, българите, можем да се гордеем с факта, че още преди 115 години сме приели една модерна и демократична конституция. Ако вземем за пример страните, членки на ООН, ще видим, че са малко тези, които са имали конституционни системи още през миналия век! Трябва да бъдем благодарни на дейците от Учредителното събрание, които са проявили патриотизма, благоразумието и далновидността да гласуват за Търновската конституция. Сто и петнайсет годишнината от нейното приемане би трябвало да бъде повод да се замислим и обективно да преценим траекторията, която България е изминала през първите 60 години от влизането в сила на конституцията. Този солиден основен закон ни е дал възможност да имаме демократични парламенти и да бъде постигнат невиждан дотогава национален подем, благодарение на който страната успява да премине от Средновековието в XX век само за няколко десетилетия.

В периоди на радикални промени, големи сътресения, трудности и всевъзможни превратности, каквито страната ни изживява от четири години насам, една вече доказала ефективността си конституция щеше да улесни решаването на редица въпроси и да обезсмисли дори прибързаното приемане на нови закони, предизвикано от криворазбрано желание за модернизиране, вместо да бъдат отчитани реалностите в историческата им перспектива и с прагматизъм. Смятам, че ако не беше толкова дълбоко залегналият у много хора панически страх от монархията, само с една промяна, направена след 10 ноември 1989 г. в глава втора, член 4, отнасящ се до държавното устройство, Търновската конституция можеше да бъде в сила и днес. Това щеше да създаде чувство за приемственост и, от друга страна, републиката щеше да се легитимира по демократичен начин, в изчакване на едно окончателно решение, докато в момента тя все още е последица от Сталинов диктат.

В момента българското общество боледува от хронична нестабилност, която е доста негативен социален фактор. Повсеместно е чувството за несигурност и преходност: говори се от месеци, че дните на правителството са преброени, парламентът щял да бъде краткотраен, от една година се очакват нови избори. Това настроение подрива авторитета на институциите и парализира гражданската воля за полагане на сериозни усилия за изграждане на настоящето, да не говорим за бъдещето. Ето защо днес бих искал сънародниците ми да се позамислят малко и да решат дали не са тръгнали по погрешен път. Свободата на словото и свободното изразяване на рационални идеи не е нито противоконституционно, нито противозаконно в цивилизованите страни. В това се състои именно преимуществото на демокрацията. Тя се уповава на волята на болшинството, а не на забрани и укази; да бъде редовно изменена една конституция е признак на политически усет и гарантира едно по-стабилно бъдеще. Не е за учудване, че все повече хора си задават въпроса дали Търновската конституция не е по-подходящ основен закон от приетия през 1991 г. по един прибързан начин и без да се държи сметка за исторически факти, които не могат да бъдат заличени само заради нечии политически предразсъдъци.

Още в Манифеста ми към българския народ по случай пълнолетието ми на 16 юни 1955 г. казвам: "...През бурните години българският народ можа да изгради държавата си върху истински демократични основи и да извоюва граждански свободи, обезпечени от Търновската конституция..." "...Търновската конституция продължава да живее като заветен идеал в съзнанието и чувствата на всеки българин. Тя никога не е била законно отменена. Търновската конституция и днес е в сила и живее във вечния неугасим копнеж на българския народ към осветените от нея права и свободи..."

Връзката с миналото далеч от това да бъде непрогресивна е мост, по който може да се минава по-безпрепятствено към бъдещето. Прекъсването на тази връзка може да забави с години възвръщането на нормалния ритъм на общественото развитие. България е била царство от векове и като такова ще създаде съвсем различен образ на Родината ни в чужбина. Подчертавам това, защото още много хора в късогледите си предразсъдъци не са го разбрали. Нека не забравяме, че колкото и да държим на нашата независимост, България е малка страна, която не може да не се влияе от международната обстановка: Нашето поведение, представата, която имат за нас навън, непосредствено се отразява върху развитието ни.

Щастлив съм, че поддръжниците на Търновската конституция, които представляват и хилядите други, които не са могли да дойдат, са решили да се съберат в Търново и в София, както и че се правят все по-конкретни опити за обединение. Нека това да бъде едно начало и с оптимизъм да гледаме напред, уверени, че нашата младеж, нашият народ имат силите и добродетелите, мотивирани от една благотворна социална атмосфера, да достигнат, а дори и да надминат националния възход, чието начало бе поставено от народните представители, подписали Търновската конституция.

С присъщата ми последователност ще цитирам още един пасаж от моя Манифест отпреди 40 години, чиято валидност остава и до днес: "... Аз отправям позив към всички родолюбиви българи без разлика на минали политически убеждения и на социално положение да си подадат ръка, да забравят вражди и съперничества и да заработят дружно за спасението на България."

Мадрид, 16 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
"ХАРТА’94", ПОДПИСАНА ОТ ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ДЕНЯ НА ЧЕСТВАНЕТО НА 115-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Подписалите тази харта обществено-политически организации обединяват усилията си за възстановяване на суверенитета, легитимността, демокрацията, правния ред и стопанския просперитет на България, които се изразязат във:

- възстановяване правното действие на конституцията на българското царство, приета на 16 април 1879 година в Търново, насилствено суспендирана от комунистическия режим след инвазията и окупацията на Царство България от Съветската армия през септември 1944 година.

- възстановяване функциите на Негово величество Симеон II - цар на българите, като държавен глава.

Долуподписалите "Харта’94" обществено-политически организации които изразяват надеждата на българския народ за свобода и демокрация, призовават всички демократични организации за единни политически действия за реално възстановяване на свещената Търновска конституция!

Велико Търново, 16 април 1994 г.

Подписали:
1. Народна партия - България: Величко Тодоров
2. Естествена монархическа партия: Антон Сираков
3. Съюз на свободните демократи: проф. Иван Калчев
4. Монархическо-консервативен съюз: Иван Марчевски
5. Ловешки съюз "Симеон Велики”: Кирил Льосков
6. КИМ - Национална асоциация на българските книгоиздатели и
книгоразпространители: д-р Павел Антонов
7. Движение за връщане на Н. В. цар Симеон II: Владимир Никифоров
8. Монархическо дружество "Просветление" - Враца: Елена Ребърковска
9. Съюз на собствениците в България: Димитър Тодоров
10. Дружество "Просветление’92" - София: д-р Райка Саздова
11. Русенски съюз "Царство България": Росен Минев
12. Български национален съюз "Нова България": Иван Лазаров
13. Горнооряховски съюз "Царство България - Симеон ІІ": Димитър Радославов
14. Царски клуб "Горна Джумая" - Благоевград: Сталю Сталев
15. Комитет за правата на човека: Георги Савов
16. Партия на свободните демократи: Кирил Дуков
17. Политически съюз "Нова България": Емил Соколов
18. "Монархически клуб "Българска корона": - Враца: Цветана Нечовска
19. Офицерска легия "Цар Симеон": Богдан Пеев
20. Дружество "Просветление”: д-р Димитър Иванов
21. Инициативен комитет за национално монархическо обединение: доц. Ганев
22. Народен съюз "Цар Обединител": Величко Тодоров
23. За Комитет за възстановяване на консервативната монархия
в България - Щутгард: Сталю Ситалев
24. Фондация "Царство България": Анелия Атанасова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА НА ОБЩНОСТТА НА СВОБОДНИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА.

Съветът на представителите на Общността на свободните синдикални организации в България счита, че социално-икономическата обстановка в страната е изключително тежка. Цените растат ежедневно и ежечасно. Сред населението се шири неувереност за собственото съществуване и недоверие към властите. Вина и отговорност за това имат както правителството, така и останалите социални партньори - Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа". Националният съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ най-сетне разкри своята истинска същност - в този си вид и състав това е една негодна за работа структура, чиято основна цел досега беше да се постига съглашателство за повишаване на цените и за разделяне на сферите на влияние.

Днес, когато нашият народ вече не издържа на тази антисоциална политика, КНСБ и КТ "Подкрепа" тръгнаха да спасяват името си на синдикати.

Съветът на представителите нееднократно е подчертавал, че ОССОБ има своя конструктивна концепция за социално сътрудничество и експерти, готови за въвеждането й в действие с цел НСТС да се превърне в действително работещ орган.

Подготвяните протестни действия от КНСБ са един неприкрит опит за укрепване на разклатеното доверие. Това не е начинът да се защити поне хлябът на народа, а зрелищата могат да останат за друг път.

София, 13 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В СВЕЩЕНИЧЕСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ В НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ /13 АПРИЛ 1994 Г., БЛАГОЕВГРАД/. Документът е подписан от 65 души и е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до председателя на Министерския съвет, до главния прокурор, до управителя на Софийска област, до Комисията по вероизповеданията към Министерския съвет и до средства за масово осведомяване.

Ние, участниците в тази конференция, водени от своята чиста православна християнска вяра и от искрената ни загриженост за съдбата на Българската православна църква /БПЦ/ и на Неврокопската ни епархия, на свещенството и на вярващия народ,

ДЕКЛАРИРАМЕ:

1. Категорично протестираме и единно заставаме против какъвто и да е опит за провеждане на избори за ”нов" митрополит на Неврокопска епархия, който е насрочен от т.нар.Синод на Максим за 17 април 1994 г. в гр.Гоце Делчев, което е безпрецедентно нарушаване на Устава на БПЦ /УБПЦ/.

2. Да бъде изгонен вън от Неврокопска епархия неуставно назначеният Варненско-Преславски митрополит Кирил - пряк смутител и организатор на избора, престъпник в расо и корона, атеист по убеждения и рецидивист по дела, който в нарушение на чл.44 от УБПЦ е назначен неправомерно за временно изпълняващ длъжността неврокопски митрополит.

3. Протестираме срещу манипулирането на местното население от определени сили, които изпълняват политическа поръчка и преследват некоректни и нечисти цели, като използват патриотичните чувства на местното население.

4. Категорично настояваме изпълнителната власт и Дирекцията по вероизповеданията да спре провеждането на противоуставни избори в епархиите на БПЦ, където има титуляри митрополити. Дирекцията по вероизповеданията да следи стриктно за спазване на УБПЦ и да санкционира всички негови нарушения чрез прокуратура и държавна власт.

5. Клирът на Неврокопска епархия твърдо застава зад епархийския си митрополит Негово високопреосвещенство Пимен, който от 1953 г. управлява Неврокопска епархия и по силата на избора си е единственият уставен, каноничен и законен митрополит.

6. Категорично заявяваме, че няма да допуснем провеждането на каквито и да е изборни фарсове в епархията ни и избирането на марионетен митрополит в услуга на определена група хора, на всички познати ни със своето нецърковно поведение и изяви, които единствено целят нарушаването на мира и спокойствието в епархията и църквата ни.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ИДЕЙНОТО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА".

ІІІ. ИЗХОДЪТ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА

1. Крахът на неолибералните реформи

Несъмнено и най-реакционната сила не може да се задоволи само с разрушаване и е длъжна да предложи някаква позитивна алтернатива на досегашната система.

Тези, които се стремят към обуржоазяване на българското общество, също предлагат "позитивни" модели и посочват социалните сили и групи, които трябвало да изведат България от кризата.

Два са основните неокапиталистически модела, които под една или друга форма се предлагат на нашата страна. Единият е "неолибералният", а другият - "социалдемократическият". Въпреки че съществува определена разлика, преминаваща понякога в политическо противопоставяне между силите, които стоят зад тях, в редица главни характеристики тези два модела силно си приличат.

Общото между тях е демагогското преувеличаване на обществената значимост на т.нар. "средна класа". Но идеолозите и на двата модела доста мъгляво и неопределено очертават нейната същност. От досега известното представяне е ясно, че тя се определя не въз основа на отношението й към средствата за производство, а от достигнатото равнище на материално потребление и благосъстояние. Но ако се разсъждава от такава позиция, няма съмнение, че над 90 процента от българския народ при "държавния социализъм" не бяха нищо друго освен "средна класа".

И според двата модела водещата класова сила в нашето отечество, "демиург" на нашето икономическо развитие трябва да бъде "националният капитал". На практика тук се имат предвид различни групи на зараждащата се необуржоазия. Според произхода на своите капитали в нашите условия тя се формира на основата на четири групи: "номенклатурен капитал", който има за база част от бившата партийно-държавна средна и висша номенклатура, "спекулативен капитал", който започна да се натрупва по спекулативен начин още през 1990 г., "реставраторски капитал" - създаден с реституционни закони на Съюза на демократичните сили /СДС/, и "новономенклатурен капитал" - възникнал по време на правителството на Филип Димитров чрез машинации от типа на "Сапио фондация".

Границите между различните необуржоазни групировки са размити, а процесите на класообразуване все още не са завършили. Между тези групировки ще се засилват тенденциите на консолидация, но не са изключени конфликти и колизии между тях в борбата за удобното им политическо ситуиране в структурите на държавната власт. Но всички те ще се борят за насочване на приватизацията на държавната производствена собственост по посока на превръщането й в частнокапиталистическа.

Поради спецификата на своето формиране и произхода си "номенклатурният капитал" възприе "социалдемократическия модел" на капитализма.

Политическите сили, придържащи се към "либералния модел", са свързани главно с "реставраторския" и "новономенклатурните /сините/ капитали". "Социалдемократическият модел" акцентира върху ролята на т.нар. "социална държава". В рамките на едно основано на частнокапиталистически форми на собственост общество се смята, че държавата трябва да иззема част от печалбите на капиталистите и чрез структурите си да ги преразпределя с оглед на една по-висока степен на социална справедливост.

Най-главното и в двата модела е това, че те са схеми, копиращи далечна и чужда на нашата действителност обстановка, която е характерна само за страните в центъра на световната капиталистическа система. Те обаче се оказват утопични либерални и социалдемократически миражи. Приложението на "шоковата терапия", което трябваше да доведе до мечтания цивилизован капитализъм, независимо дали в либерални или социалдемократически "одеяния", показа нещо съвсем друго.

Зараждащият се див капитализъм у нас е далече от "сресаното" и "парфюмирано" буржоазно общество в Западна Европа. Той по-скоро прилича на своя събрат от Латинска Америка по силната си социална поляризация и ориентацията си към присвоителен тип пазарна икономика, при която националната буржоазия не е "национален капитал". Тя не се занимава с производство, а с разпространението на чужди стоки в рамките, на неравностойна замяна срещу суровини и полуфабрикати.

В дадената ситуация у нас буржоазията е заинтересувана от спадане на производството. Тя е все още слаба и не може да участва активно в раздържавяването поради относителната капиталова недостатъчност, а у нас носител на производството са изключително държавните фирми и предприятия.

Една работеща стопанска организация струва "скъпо". Но нещата се изменят, в случай че тя "фалира". Появява се възможност практически на безценица да се заграбят значителни мощности. В такава ситуация трудовите колективи са дезорганизирани и като правило не са способни да защитят нито своите интереси, нито държавните. Водената вече няколко години пропаганда, че българските заводи и фабрики са с физически и морално остаряло оборудване, че единственото им спасение е да се дадат на частници, ако ще и безплатно, е първи етап в провежданата вече пета година политика на разрушаване на държавната производствена собственост и националното производство.

Още отсега е ясно, че нито неолибералният, нито социалдемократическият модел ще решат проблемите на българското общество. Протичащите вече 4 години експерименти доведоха до невиждан спад на производството, до ориентация към нискотехнологични форми на промишлена и селскостопанска активност, до периферност в развитието, която се характеризира с висока степен на експлоатация на наемния труд, неговата слаба мотивация и отчужденост и незащитеност на интересите му. Подобни процеси ще предизвикат значително нарастване на социалното напрежение е всички съпътстващи го последствия, включително рязкото нарастване на престъпността.

Неокапиталистическият модел не е способен да усвои "втората промишлена революция", пред която се спъна "държавният социализъм". Фактически той не решава кризата на "държавния социализъм", а е връщане назад към изживени форми на обществен живот.

При създалото се глобално и регионално разположение на силите възприемането на един по същество реставрационен модел може да доведе до такова задълбочаване на национално-държавната криза, която да завърши със сериозни териториални отстъпки и даже до загубване на държавната самостоятелност на българския народ.

Проблемите на икономическата реформа безспорно са най-важното звено в процеса на цялостното решаване на кризата в нашата страна. От правилното решаване на тези проблеми зависи не само мястото, което ще заеме България в световната система на разделение на труда, не само общото благосъстояние на широките трудови маси, но и възможността ни за самостоятелно национално-държавно развитие.

Икономическата реформа по принцип обхваща промените в структурата на собствеността, на управлението и на отраслите. Засега обаче наблюдаваме акцентиране само върху опити за реформи в областта на преструктуриране на собствеността. Най-напред бе приет Законът за приватизация, който наблягаше основно върху пазарния тип приватизация. И това не беше случайно: целта бе най-напред да се срине социализмът.

Сред гражданите на България се засилва убеждението, че пазарният тип приватизация е всъщност заграбване на създадената от всички държавна производствена собственост. Затова новоформиращият се капитал започва да търси по-приемлива за широката общественост алтернатива на пазарния тип приватизация. Към търсене на такава алтернатива призова и Международният валутен фонд /МВФ/, една от организациите на международния капитал, моделиращи "отвън" нашия преход към пазарен тип функциониране на икономиката. Отново се появиха проекти за т.нар. "социална приватизация" не само като виждания, споделяни от някои ръководни среди на Българската социалистическа партия /БСП/ и от Българската социалдемократическа партия /БСДП/, но и като позиция, подкрепяна от правителството и немалко депутати.

Значителна част от проектите, въплъщаващи идеята за социална приватизация, всъщност представляват завоалиран опит за поставяне под контрол на частни интереси на тази държавна собственост, която в дадения момент не е възможно да бъде пряко обсебена чрез пазарната приватизация.

Всички, които досега провеждаха икономическата реформа, виждат реалния собственик на обществените ресурси не в лицето на трудовите хора, а на притежателите на пари. Тази реформа не защитава интересите на трудещите се, т.е. на обществените стокопроизводители. Тя допуска и дори програмира прикачването на т.нар. "национален капитал" към ползващите се с концесии чужди капиталовложители. При сегашното обезценяване на националната ни валута това дава възможност на чужди инвеститори под прикритието на български фирми безконтролно да се разпореждат с общонародното богатство на страната.

Четири години след началото на т.нар. "смяна на системата" в цяла Източна Европа и в страните ог бившия Съветски съюз стана пределно ясно, че преходът от планово към пазарно стопанство от либерален тип не просто е труден - той е невъзможен.

Социализмът може да бъде заменен или с по-добър и по-ефективен социализъм...или с хаос. Замяната на социализма с т.нар. модерен постиндустриален капитализъм е невъзможна. Социализмът може - и то само временно, да бъде заменен с един примитивен, варварски капитализъм.

Тази замяна е съпроводена неизбежно с отнемането на всички социални придобивки на огромни маси трудови хора, което не може да не срещне тяхната нарастваща съпротива. А в нашите условия тя няма да бъде поставена под контрол другояче освен с открити форми на насилие.

Това ни дава увереността да заявим, че в историческа перспектива гигантският опит за разгром на социализма и замяната му с един поносим модел на капитализъм всъщност претърпя провал.

/Пресслужба "Куриер"/

14:40:00
18.04.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!