18 януари 1995


София, 18 януари 1995 г.
Брой 13 /1314/


София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИНЦИПИ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС В ОТНОШЕНИЯТА С ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОПОЗИЦИОННИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ.


Националният координационен съвет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ на заседанието си на 17 януари 1995 г.

РЕШИ:

СДС и неговата Парламентарна група в отношенията си с парламентарно представените опозиционни партии и коалиции да съблюдават следните

ПРИНЦИПИ

1. На основата на взаимно уважение и зачитане Съюзът на демократичните сили и неговата Парламентарна група взаимодействат с ръководствата на партиите, коалициите и техните парламентарни групи, които са опозиция в Народното събрание, с цел ефективно противопоставяне на управлението и на законодателството на БСП и коалиция, когато те противоречат на демократичните процеси, насочени са към рекомунизация, спират икономическата реформа и са срещу националните интереси на страната.

2. В съответствие с горното ръководствата на Националния координационен съвет и на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили могат предварително да съгласуват опозиционните действия и позиции на СДС с парламентарно представените опозиционни партии и коалиции по законодателната дейност на Народното събрание и по други въпроси от взаимен интерес.

3. СДС може да издига и да подкрепя кандидати за кметове при местни избори съвместно с парламентарно представените опозиционни партии и коалиции, като отчита:
- програмата на СДС;
- взаимните претенции;
- конкретните условия по места;
- изборните резултати от 18 декември 1994 г.

4. При спазване на условията в т. 3 местните структури на СДС и членовете на съюза в местните власти взаимодействат с представителите на парламентарно представените опозиционни партии и коалиции при упражняване на тяхната дейност.

5. СДС съвместно с останалите парламентарно представени опозиционни партии и коалиции защитава от политически преследвания и уволнения своите и техните съмишленици, както и безпартийните експерти в държавната и общинската администрация и в публичната стопанска и финансова сфера.

6. Подписването на политически споразумения въз основа на тези принципи става с нарочен мандат от Националния координационен съвет.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНА ОТ ПЕТКО ИЛИЕВ - ДЕПУТАТ ОТ НАРОДЕН СЪЮЗ И ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЕКРЕТАР НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЗНС, ПРЕД 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 13 ДЕКЕМВРИ 1995 Г.


УВАЖАЕМО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО,
УВАЖАЕМИ ИЗБРАНИЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НАРОДА В 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

Коалиция Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия, ви честити избирането за депутати и ви пожелава здраве и успехи в законотворчеството. Законотворчество като основа за една мъдра политика, съдържаща и разум, и морал. Мъдрост, която най-после трябва да сложи край на политическото безсилие у нас. Мъдра политика, наситена с идейност, идейност, изтъкана от християнските, хуманни, общочовешки идеали и демократичните принципи. Ние си оставаме на същите позиции и продължаваме да твърдим, че панацеята, вълшебното лекарство за изхода от кризата си остава родното българско производство. Ние сме доволни, че и други вече заговориха така. А другото, което те не казват, а ние казвахме, казваме и ще казваме и за което ще се борим, е създаване на условия за това родно производство.

И като начало, най-общо казано, ние всички трябва да обединим усилията си и първото главно условие, което е - да приемем такива закони, за да направим всеки един българин собственик. Защото, както казва нашият идеолог Александър Стамболийски - истински свободен е само оня, който е собственик. На българина му е необходима не само политическа свобода, но и икономическа свобода.

Ние добре си даваме сметка, че сме само опозиция, но нека се знае и другото, че политическото поведение, държанието на опозицията в една демократична страна изцяло зависят от действията на управляващите. И в тоя ред на мислене бих искал да изразя, че не изненадващо, но странно прозвуча отново думата "диктатура", макар и икономическа. Ние припомняме, че бяха тежки и трудни времена, когато поехме борбата за политическа свобода. И днес отново чуваме думата "диктатура". Аз смятам, че това е не само учудващо и изненадващо, но е непростимо да се говори от политици. Но ние все пак се надяваме, че казаното е само един еуфоричен изблик на опиянение, че това е може би една закъсняла издънка на чист тоталитаризъм, а не политика на една партия, победила в изборите, партия, обладана от реваншистки настроения.

Ние сме опозиция и може би като такива ще останем в 37-то Народно събрание. Но има една друга истина - да управляваш, господа, е изкуство. Да управляваш страна, изпаднала в дълбока криза, е голямо изкуство, но да бъдеш опозиция на управляващите в такава страна е още по-голямо изкуство. Някога големият френски държавник Монтескьо изрече знаменитата фраза "Опозицията - това е съвестта на държавното управление". Да, господа, ние ще се помъчим да бъдем съвест. Но ние не искаме да бъдем съвест на болна, а на здрава глава. Мъчат се да ни втълпят в последно време и да ни убедят, че от другата страна имало млади хора, нови хора. Може и да е така, но не това е важното за нас. Не това е значимото за страната ни в тоя момент. Друго е важно - ние искаме да бъдем уверени, че от другата страна има нова политическа философия, ново мислене. Благодаря.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ПАРТИЯТА /14 ЯНУАРИ 1995 Г., СОФИЯ/.


Изборите за 37-о Народно събрание от декември 1994 г. завършиха с неуспех за Политическия съюз Демократична алтернатива за републиката /ПС ДАР/.

Абсолютната изборна победа на Българската социалистическа партия /БСП/ очертава нова политическа ситуация в страната.

Втората поредна несполука на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ да влезе в парламента я поставя в изключително тежко положение и предопределя нейния избор за последваща тактика и действия.

БСДП не може да бъде безучастна към програмните намерения и действия на бъдещото правителство на БСП, каквото и да бъде то. Като национално отговорна политическа сила и като партия на социалдемокрацията тя не може да се ангажира със съвместно управление на БСП, която е длъжна да понесе цялата отговорност за реализацията на изборния резултат.

Във връзка с това Националният комитет

РЕШИ:

1. БСДП няма да участва в правителството на БСП и коалиция.

2. Потвърждава участието на БСДП в Политическия съюз ДАР.

3. Българската социалдемократическа партия да започне подготовка за участие в предстоящите избори за местни органи на управление.

Националният комитет на Българската социалдемократическа партия изказва благодарност на всички, които с гласа си на изборите на 18 декември 1994 г. подкрепиха социалдемокрацията с бюлетината на ПС ДАР.

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р. П. Дертлиев

                                                                                      ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Ст. Радославов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ СЕДМА/ "ДА ОВЛАДЕЕМ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НАСТЪПВАЩАТА ЕПОХА" НА СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 1993 Г.


5. За висока духовност на свободно асоциираните граждани на републиката

Свидетели сме на дълбока криза в духовната култура на нашето общество. Тази криза е съществена част от кризата на нашето и на останалите източноевропейски страни, осъществяващи преход от тоталитарните икономически, политически и идеологически структури към нови структури на обществото, свързани най-общо с пазарната икономика и демократичното устройство на политическия и духовен живот. Ситуацията съществено се утежнява от обстоятелството, че този преход съвпада с цялостния преход на цивилизацията от епохата на конфронтационните структури към нова епоха на плуралистичния свят, в който ще доминират глобалните проблеми.

Тежката духовна криза поражда и стимулира непозната вълна от престъпност и деградация на междуличностните отношения, на парализиращо рушене на основните морални и естетически ценности и норми на обществото, на арогантно, цннично и вандалско поведение на големи групи от хора, на безпардонно действие на организираната престъпност на всички равнища на обществения живот.

Кои са причините за тази тежка криза в духовния ни живот, за нейните ужасяващи размери, симптоматични за тежки изпитания на народа ни?

Свободната кооперативна партия вижда цяла група причини за това състояние на духовната ни култура, за загубата на основни морални и естетически ценности, за повсеместния дефицит на духовност.

1. Икономическата криза, започнала още при тоталитаризма и рязко задълбочила се поради нежеланието и некадърността на правителствата на БСП и СДС след 10.XI.1989 г. да проведат радикалните икономически реформи в отговор на обективните потребности и очакванията на милионите граждани на България.

В условията на масовата безработица, социална несигурност, галопираща инфлация и непознато в последните десетилетия обедняване на грамадна част от народа напред излезе въпросът за физическото оцеляване, който сведе поведението и действията на голяма част от хората на равнището на инстинктите, на всекидневното преживяване. За значителна част от хората нестабилните пластове на културата, придобити в годините на тоталитаризма, бяха отнесени заедно с институциите и органите на старата власт и старата система от отношения. Особено пагубна роля тук оказа възпитаваната в годините на тоталитаризма неспособност на мнозинството да се справя само с изпитанията, без помощта на държавата и другите обществени институции.

2. Изминалите три и половина години се оказаха време на разрушаване на старите политически структури и институции на властта, без да бъдат изградени стабилни нови политически структури и институции. Липсата на ясна концепция към какво обществено устройство преминаваме, непрекъснатото въртене в координатите на социализма и капитализма, слабостта на редица от новите политически институции създават атмосфера на несигурност у редовия гражданин и агресивност у редица маргинализирани и лумпенизирани слоеве и групи.

В тази атмосфера непрекъснато тегне опасността от реставрация на една или друга авторитарна власт, на нова диктатура.

3. Липсата на дълбоки корени на опозицията, която олицетворяваше в началния етап на прехода демократичните сили, както и ниската обща и политическа култура на мнозинството политически лидери, излезли на сцената на властта след Десети ноември, липсата на каквито и да е съзидателни идеи, които да организират в определена посока неочаквано освободената енергия на народа, доведе до налагането на примитивни, негативни образци на масово поведение. Най-голяма отговорност за атмосферата на рушене, вандализъм, престъпност носят крайнодесните лидери на СДС, които заложиха на най-низките страсти и злоба на определени обществени слоеве, на жаждата за реванш и отмъщение на представители на додеветосептемврийската буржоазия и на разни лумпенизирани групи, честолюбци и комплексирани личности. В тази атмосфера се оказа, че заедно с овехтелите принципи и ценности на тоталитаризма, целящи да увековечат властта на комунистическата номенклатура, бяха изхвърлени и редица фундаментални ценности и норми на обикновения човешки морал и култура. Патологията на политическото отрицание постави под въпрос всичко, създадено от труда и таланта на милиони обикновени граждани през годините на тоталитаризма. Атмосферата на рушене и бездуховност най-силно порази младите поколения на България. Без да е имало и преди висок обществен статус, знанието беше окончателно изхвърлено от системата на масовите ценности. Напред излезе "правенето" на пари с всички възможни средства и начини. Никой не мисли за последствията от разгула на тази бездуховност. Нещо повече, инерцията на това гибелно за българската наука, образование и художествена култура отношение продължава и днес.

4. Дълбочината на духовната криза и липсата на увереност в нейното скорошно преодоляване се усилват от обстоятелството, че тя се оказва част от всеобщата духовна криза на човечеството в края на XX век, когато на преден план излязоха потребителското поведение и хедонизмът, вандализмът и престъпността, когато в масовите конфликти и войни на етническа и религиозна основа се обезцени самият човешки живот. Само политически слепци с очи могат да смятат, че за тази криза е виновен единствено и само комунизмът. Застанало пред необятността и опасните предизвикателства на глобалните проблеми в края на века и хилядолетието и тласкано от потребностите на всекидневното си съществувание, човечеството засега не намира мъдрост и сила да излезе от старите структури, ценности и стереотипи на поведение. Бедата е, че институциите, които предлагат нови виждания, нови ценности и изход от кризата, не заемат в съвременните общества подобаващото им се място и роля. Твърде силна е инерцията на досегашната стихия на историята.

Въпреки всичко това Свободната кооперативна партия е убедена, че изход от тежката духовна криза, в която се намира обществото ни, има. За целта е необходимо да се събуди духовното мъжество на народа ни. Това преди всичко означава да се намерят верни решения за икономическата и социалната реформа и да се изработи общонационална стратегия за духовно възраждане. Реализацията на тази стратегия не трябва да чака добрите времена на съживяване на икономиката и освобождаване на специални средства за стимулиране на духовната култура, а трябва да започне още сега, в условията на кризата. Свободната кооперативна партия вижда в знанието, във високия морал и художествена, естетическа образованост важни, решаващи днес фактори за икономическия растеж. Само високата духовност може да формира високи цели и да мобилизира енергията на милионите за излизане от кризата. Това го потвърждава опитът на историята и особено примерът на водещите днес в технологично отношение страни като Япония, Германия, Швеция и т.н. Днес всяко уважаващо себе си общество залага на главния ресурс за успеха и благоденствието - знанието. За съжаление у нас днес науката и образованието, цялата духовна култура се намират в мизерно състояние. Нещо повече, оставени без средства, тези сфери са поставени под ударите на разни репресивни закони, на нов политически подход, на идеологически критерии и правила.

Какво трябва да предвижда общонационалната стратегия за възраждане на духовната ни култура, за формиране на висока духовност у свободно асоциираните граждани на републиката?

1. Освобождаване на научното знание и цялата духовна култура от принципите и критериите на тоталитарните идеологии. Излизане от идеологическите координати на капитализма и социализма, доминиращи в съзнанието на мнозинството днешни български политици.

2. Автономност на институциите и организациите на науката и висшето образование. Приемането на закон за науката и образованието.

3. Гарантиране на ненамеса на която и да е политическа сила и религиозна институция в системата на общонационалното образование. Задължително и безплатно начално, основно и средно образование. Възраждане на традициите на българското училище отпреди годините на тоталитаризма. Издигане статуса и ролята на българския учител в духовния живот на обществото.

4. Възстановяване на духовния фундамент на обществото чрез нормите и ценностите на общочовешкия морал. Постепенно, чрез системата на рационалното знание за природата и съвременната ситуация на човешката цивилизация, формиране основите на нов реалистичен и хуманен мироглед. Да се формира у българина съзнанието не само на свободен гражданин на своята страна, но и на Европа и света.

5. Като национална, а не класова партия, която се опира на традициите на българското и световното кооперативно движение, т.е. движението на свободно организираните и самоуправляващи се граждани на нашата страна, Свободната кооперативна партия ще държи в системата на образованието и възпитанието, в средствата за масово осведомяване да се изгради справедлива йерархическа система на ценностите, където най-високо да бъдат поставени създателите на материални и духовни блага на обществото, хората, които осигуряват обществения просперитет и благоденствие.

6. Опирайки се на високите традиции на народното образование и изискванията на съвременното производство и живот, Свободната кооперативна партия е твърдо решена да изгради Свободен кооперативен университет като образец на народните университети, в чиито различни степени и специалности да се обучават всички желаещи.


6. Национална сигурност и приоритети

Свободната кооперативна партия разглежда системата на националната сигурност като съвкупност от идеи, норми /закони, правила, устави, разпоредби и т.н./, доктрини, органи и институции, които са субекти на тази система, и съответните политически действия /политика/ и отношенията между тези органи и институции спрямо други органи и институции от други държави. Тази система следва да има като своя постоянна стратегическа цел гарантиране цялостността на българската държава независимо от сменящите се политически режими и дори политически строеве, ненакърнимостта на нейните граници, съхраняване богатствата на нейната природа и създаденото от народа и да осигури благоденствието и просперитета на днешните и утрешните поколения на страната. От това разбиране на системата на националната сигурност следва, че тя може да се реализира пълноценно само като своеобразен синтез от всички видове политика, които може да провежда една съвременна държава, но която поставя общия, общонационалния интерес над всякакви партии, класови, етнически, религиозни и т.н. интереси.

Според нашата партия основната и доминираща идея, която трябва да залегне в системата на националната сигурност днес в условията на тежката икономическа и социална криза, която преживява страната ни на фона на глобалните и регионални опасности и предизвикателства и стане водеща в цялата ни вътрешна и външна политика, законите за армията и полицията, органите на държавната сигурност и т.н., е идеята за неутралитет. Мечтата на поколения бележити българи, сред които не можем да не споменем Ал. Стамболийски, трябва най-после да стане реалност. Не трябва да позволим отново разни чуждофилства да вземат връх в политическия ни живот и отново да бъдем прикачени към нови военни организации, пък били те и НАТО.

Свободната кооперативна партия ще настоява българският парламент да направи съответните постъпки пред ООН за признаване правото на страната ни да се присъедини към групата на неутралните европейски държави и да се ползва от съответния статут в международните организации. Неутралитетът не предполага самозатваряне и изолиране по отношение на световните и регионалните проблеми. Напротив, опитът и просперитетът, завоювал заслужен авторитет, на страни като Финландия, Австрия, Швеция и Швейцария е достатъчно показателен, за да бъде пренебрегван. Само чрез политиката на неутралитет България може да гарантира както своята национална сигурност и независимостта на своята политика, така и да играе не само ролята на стабилизиращ фактор на Балканите, но и да провежда една инициативна и динамична политика за достойно интегриране на източноевропейските страни към Европейската общност, главната организация на обединяваща се Европа.

Политиката, която трябва да се осъществява от системата за националната сигурност, според Свободната кооперативна партия трябва да се съобразява с редица реалности, бременни с опасности от евентуални конфликти, в които може да бъде въвлечена страната и които да поставят на изпитание нейната сигурност в пълния смисъл на тази дума.

Кои са тези реалности?

1. Географското разположение на страната. Общоизвестен е фактът, който за съжаление често се забравя от нашите политици, че България представлява преден фронт на Европейската християнска цивилизация, която наред с Гърция /тогавашна Византия/ първа е поела ударите на османския завоевател преди 600 години, а днес се превръща в място на драматична среща /сблъсък/ на вълните от Запад и вълните от Изток - азиатските мюсюлмански и други култури и цивилизации.

2. Историческото наследство. Вече повече от столетие, откакто съществува новата българска държава, тя носи в себе си травмите и раните на нерешения национален въпрос - обединение на всички българи в майката родина, но и нерешените въпроси на отношенията между балканските народи, които бяха потиснати в годините на блоковото противопоставяне, но които след 1989 г. в условията на преход и тежка криза в някои от тези страни и под въздействието на чужди сили отново излязоха на преден план.

3. Коренно променената политическа ситуация. С рухването на тоталитарния строй в някои от тези страни - България, Румъния, Албания, излязоха на политическата сцена нови политически сили. Югославската федерация се разпадна на няколко малки държавици, последователно влизащи във все по-кървави военни конфликти със Сърбия, в която останаха на власт социалистите, бивши комунисти. Подобно е и положението в Македония. В някои балкански страни отново се появиха крайнодесни фашистки сили, като например усташите в Хърватско. Всичко това коренно променя балканската политическа ситуация, която се характеризира с крайна нестабилност и непредсказуемост в развитието на югоконфликта и в системата от отношения между старите и нови държавни субекти на балканската политическа сцена.

Засега България е заела пасивна позиция, приемайки и спазвайки решенията на ООН и ЕО. Дивидентите от подобна политика са крайно негативни както върху икономиката, така и в отношенията ни с един от основните ни съседи - Сърбия. Непредсказуемостта от последствията от един евентуален военен конфликт, в който би могла да бъде въвлечена България, нараства и от коренно променената глобална политическа ситуация. След разпадането на Варшавския договор, който играеше известна задържаща роля при блоковото противопоставяне, трудно биха могли да бъдат посочени нашите евентуални спасители, като се има предвид поведението на ООН и ЕО при решаването на югоконфликта днес.

4. Миграционната вълна и вълната на престъпността. Тези две явления, които застрашително доминират през последните години в нашата страна след рухването на тоталитарния строй, също дават силно отражение върху характеристиките на цялостната ситуация, при която трябва да се провежда политиката на националната сигурност. По няколко десетки хиляди млади хора, главно специалисти, всяка година напускат страната, като в същото време България поради своето географско положение се превръща в пункт за прехвърляне на емигранти от Азия и Африка към Западна Европа.

Престъпността както в количествено, така и в качествено отношение нарасна многократно и се превръща в бедствие за страната. Отслабената държавна власт, органите на полицията, следствието и прокуратурата се оказват неспособни да овладеят положението в условията на нарасналата апатия от страна на широката общественост. Съществува реална опасност страната ни, вместо да премине към правова държава и демократично гражданско устройство, да се изроди в престъпно общество.

5. Утежнената глобална, регионална и национална екологична ситуация. Особено внимание системата за национална сигурност трябва да отдели на опасностите от екологичен характер, които дават отражение както върху отношенията между балканските страни /на пръво място с Румъния/, така и върху цялостната здравна ситуация в страната. Многократно над допустимите, норми за замърсяване се намират много от големите градове и редица райони на страната - Пирдопско, Пловдивско, Девня, Марица-изток, Димитровград, Русе, Силистра, Бургас и т.н.

6. Разрушаването на идейния фундамент и дефицитът на духовна култура са факторите, които дават особено отражение върху загубата на защитни сили на обществото ни и поставят трудни задачи пред системата на националната сигурност. С рухването на тоталитарната идеология в лицето на официалния марксизъм-ленинизъм обществото ни изведнъж се оказа без идеен фундамент, тъй като бяха разрушени и основните ценности на християнската религия. В тази ситуация мнозина от представителите на по-младите поколения се оказаха обект на агресивните идеи на разни секти, чужди идеологии и религии. С небивала сила се възроди ирационализмът в общественото съзнание.

Всички тези фактори, които формират цялостната геоисторическа, икономическа, социално-политическа, екологическа и духовно-идеологическа ситуация в страната, създават напрежение и поставят на изпитание възможностите на обществото да ги овладее. В своята съвкупност обаче, като усилват негативното си въздействие върху защитните сили на българското общество, те поставят въпроса въобще за неговите перспективи в обозримото бъдеще. Ако не бъдат своевременно рационално овладени и ефективно решени проблемите, свързани с въздействието на някои от тези фактори, напълно вероятно е те да предизвикат тежки конфликти, чиито последици за българската държавност и общество са трудно предвидими.

Основните органи и институции, които трябва да реализират модерната рационална и хуманистична система на националната сигурност, която предлага Свободната кооперативна партия, са: парламентът, президентството, правителството, дейно подпомагани от субектите на раждащото се пред очите ни демократично гражданско общество /независими синдикати, движения на гражданите, фондации, професионални образувания и сдружения и т.н./.

/Пресслужба "Куриер"/


13:30:00    
18.01.1995 г.

    
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски коимплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!