София,18 януари 1993 година
          Брой 11 /798/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 16 ЯНУАРИ 1993 ГОДИНА В СОФИЯ.

Управителният съвет на Българския земеделски народен съюз, БЗНС, като обсъди политическите събития през последните месеци на миналата година, на заседанието си, състояло се в София, на 16 и 17 януари 1993 година, прие следната.

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Политическите събития в края на 1992 г. показаха, че България се намира в тежка политическа криза.

Основна причина за кризата е двуполюсният парламентарен модел, който показа своята неефективност още към средата на миналата година.

Законодателната програма беше изготвена така, че да обслужва интересите на парламентарните политически сили, без да изхожда от най-насъщните обществени нужди.

Мудността по приемане на Закона за приватизацията и най-вече по неговото прилагане доведе до гибелен застой в българската икономика. На практика приватизацията все още не е започнала.

Политически интереси на парламентарните сили наложиха непростимо забавяне на аграрната реформа.

Българската социалистическа партия действаше с всички сили за забавяне процеса на връщане на земята и ликвидиране на ТКЗС.

От друга страна, Съюзът на демократичните сили демонстрираше непростимо пренебрежение към българското земеделие, което пролича най-добре в нежеланието му да се предвиди част от реализираната сума от приватизацията във фонд за подпомагане на земеделието, както и ликвидирането на истинските кооперации, създадени от частни земеделски стопани не върху основата на ТКЗС.

Беше пренебрегнато социалното законодателство. СДС се самоизолира от обществено-политическия живот. Междуличностните конфликти разцепиха и самата управляваща коалиция.

Всичко това, както и неспособността на ръководството на СДС бързо и правилно да се ориентира в политическата обстановка доведоха до падането на правителството на Филип Димитров.

Дълбоките противоречия в управляващата коалиция доведоха до невъзможност да се състави правителство с мандата на СДС.

От своя страна БСП също показа пълна безпомощност и страх да поеме отговорността за управлението на страната.

Така се стигна до правителството на проф. Любен Беров - плод на безпринципни компромиси, обидни сделки и нетрайни споразумения. Следва да се подчертае, че БЗНС не се обявява против отделните личности в кабинета.

Българският земеделски народен съюз се обявява против начина на съставяне на правителството, което поради факта, че няма трайна парламентарна поддръжка, ще бъде принудено да се съобразява с интересите на една или друга парламентарна група и най-вече с тази на БСП, с чиито гласове то бе избрано.

Българският земеделски народен съюз на може да се съгласи и с другия парадокс - БСП, от една страна, е в опозиция и не поема отговорност за правителството, а от друга - съдбата на същото това правителство ще зависи от вота на социалистическата парламентарна група.

Всичко това показва, че политическата криза не е отминала, само временно е отсрочена.

Затова и нашият извод е категоричен. Само предсрочни парламентарни избори ще сложат край на политическата криза в България.

Съзнавайки тежката икономичаска обстановка и необходимостта от бързи мерки за преодоляване на неблагоприятните зимни условия, Българският земеделски народен съюз ще посреща с одобрение всяко действие на правителството и отделните министерства, които смята, че са продиктувани единствено от интересите на българския народ.

Всяко решение обаче, което преследва политически цели, съобразено само с интересите на която и да е парламентарна, политическа сила или държавна и друга институция, ще срещне от наша страна твърд отпор.

Земеделският съюз, независимо че не участва в парламента, ще използва своите големи възможности да въздейства върху обществените процеси чрез своите структури, огромен числен състав и масовото си участие в местната изпълнителна власт.

Българският земеделски народен съюз отново декларира, че ще води своя самостоятелна, народовластническа, центристка политика.

Разбирайки своята задача като организация - успокоител на бурните политически страсти, съюзът ще проявява умереност и разум в своята дейност, които ще цели да наложи в обществения живот. Същевременно БЗНС е готов винаги и ще води чрез своето Постоянно присъствие диалог с всички демократични политически организации, синдикатите и другите обществени организации. Независимо от самостоятелната си политечска определеност съюзът не изключва възможност за взаимодействие под различни форми с други политически организации за решаване на определени обществени проблеми и най-вече при избори. За всеки отделен случай Управителният съвет ще приема специално решение, за което своевременно ще информира своите привърженици и българската общественост.

Въпреки огромните трудности, които българският народ трябва да преодолее, Българският земеделски народен съюз гледа с увереност в бъдещето на България.

София, 16 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИСКАНЕТО ЗА ОТНЕМАНЕ ДЕПУТАТСКИЯ ИМУНИТЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия е взел отношение във връзка с писмото на г-н Иван Татарчев, главен прокурор на Република България, до председателя на Народното събрание за отнемане имунитета на Александър Лилов, народен представител. БКП декларира, че това са политически репресии. В същото време Секретариатът на ЦК на БКП заявява, че ако Александър Лилов е обсебил държавни средства за лично облагодетелстване, трябва да се постъпи съгласно законите, валидни еднакво за всички граждани.

Отправените обвинения на главния прокурор към лица, които са участвали при вземане на решения за отпускане на помощи за развиващи се страни, е практика, утвърдена в целия свят, за което има и решения на ООН.

Обвинения от такъв характер не бива да се отправят към когото и да било, особено от личности, страстни привърженици на политическата формация, получила милиони щатски долари помощ от чужбина. В потвърждение на казаното е излъченото интервю през 1991 г. по Българската национална телевизия с посланика на САЩ г-н Хил, който между другото заяви: "Ние помагаме на Съюза на демократичните сили не само морално, но и материално." Коментариите са излишни.

Молим Народното събрание, г-н президента д-р Желю Желев и правителството, оглавявано от проф. Любен Беров, да излязат с определени становища по отправените обвинения от подобен характер и да обърнат сериозно внимание на главния прокурор, който не може да бъде над Народното събрание, над законите и над Конституцията на Република България.

Република България може и трябва да бъде демократична държава!

София, 16 януари 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ".

Съотечественици,

Все повече ни радва бликналата любов към законния ни монарх цар Симеон II и от името на Български национален съюз "Нова демокрация" казваме: Благодарим ви синове и дъщери български. Благодарим ви, защото вие не допуснахте насилието да ви погуби, нито да похаби чувствата ви към незаконно прогонения ни цар още като дете. Вие съхранихте надеждата и вярата си и ето днес нека тези, които десетилетия ви потискаха, да видят, че не се гаси туй, що не гасне и че народната памет е силна. Вие победихте, макар и не на власт! Победихте с вярата в народните си добродетели. Победихте с българския дух.

И тъй ще бъде то и занапред!

А сега, съотечественици, внимавайте! Из страната са плъзнали лъжепророци и на регионална почва посягат пак да ви дробят. От името на разни конституции и още какво ли не съмнителни емисари пак искат да ви имат като материал за техни болни политически амбиции. Но вие, съотечественици, попитайте, поискайте делата им, разгледайте борбата им! Единство, но с кого? Монархията има своите борци. Тя има своите герои, които и в най-черните дни не отрекоха своя бог и България, не отрекоха своя цар. Те са, които и днес не ще ви подведат, не ще ви предадат.

Български национален съюз "Нова демокрация" ви призовава към единство в името на националните ви идеали. Ние, горяните, политическите затворници, лагеристите и прокудени от родината след 9.IX.1944 г., пяхме в своето историческо време "Боже, царя ни пази" и пред гроба си.

Днес ние сме до вас, с вас, пред вас, скъпи съотечественици!

Бъдете с нас и ние ще победим!

За България!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Лазаров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ.

На заседание на Съвета на Европейския християндемократически съюз на 14 януари 1993 година в Брюксел за член-наблюдател единодушно е приет Християндемократическият съюз в България, който беше представляван от своя председател Юлий Павлов.

София, 15 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространеше пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ЦЕНТЪРА ЗА НОВАПОЛИТИКА.

Уважаеми колеги,

Във връзка с отправени до нас многобройни запитвания по повод на взаимоотношенията ни с г-н Димитър Луджев и ръководения от него Център за нова политика, ЗАЯВЯВАМЕ:

1. Изявлението на г-н Асен Мичковски, направено във в. "168 часа" 1992 г. за участието на д-р Константин Тренчев в тази формация, в качеството му на почетен член, не отговаря на истината. На същия е предлагано, но той не е дал съгласието си.

2. Изпълнителният съвет /ИС/ на КТ "Подкрепа" няма и никога не е имал нищо общо както с Центъра за нова политика, така и с каквато и да било инициатива за създаването на негови поделения под формата на клубове в страната. В същия център в качеството си на частно лице, като експерт е г-н Радослав Ненов.

ПРЕЗИДЕНТ: Д-р Константин Тренчев    

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ: Олег Чулев

КОНФЕДЕРАЛНИ СЕКРЕТАРИ: Стамен Кривошиев, Янко Хаджигеоргиев, Васил Стоянов, Радослав Ненов, Георги Къчев, Емел Етем, Евгения Косева, Петър Кацарски, Ирен Зафирова и д-р Евгени Душков

София, 15 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ЗА СРЕЩАТА СЪС ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЕВГЕНИ МАТИНЧЕВ ПО ВЪПРОСА ЗА СОЦИАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО.

Днес, 14 януари 1993 г., от 16 часа се състоя среща на господин Евгени Матинчев, в качеството му на вицеприемиер, отговарящ по въпросите за социалното сътрудничество със синдикатите, и ръководството на Националния професионален съюз /НПС/. От страна на НПС са поставени следните въпроси:

1. За необходимостта НПС редовно да бъде информиран за подготовката на всички нормативни актове на Министерския съвет в областта на трудовите, социалните и осигурителните отношения.

2. Желанието на НПС да участва при подготовката на критериите за представителност на синдикатите в България.

3. НПС постави въпроса за спешната необходимост от постановление на Министерския съвет, което да замени досегашното ПМС 129, с което да бъдат уредени допълнително правилата за колективните преговори, заложени в новия Кодекс на труда.

НПС изрази своето категорично становище представителността на синдикатите да бъде определена след синдикални избори. Регламентът на тези синдикални избори трябва да бъде уреден с постановление на кабинета.

След срещата, продължила повече от два часа, президентът на НПС г-н Пламен Даракчиев накратко каза следното: "Получихме уверение, че ще участваме в съставянето на процедурата по определяне представителността на синдикатите." Г-н Матинчев се съгласи с нас, че е необходимо постановление на Министерския съвет за колективното договаряне, което да замени ПМС 129. Г-н Матинчев не се съгласи на този етап НПС да бъде наблюдател по някои от точките на заседанията на Министерския съвет.

София, 14 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНТЕРВЮ НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ СТОИМИР МИНКОВ, ДАДЕНО ЗА В. "НОВ ДЕН".
Материалът е предоставен на Пресслужба "Куриер", за да се запази автентичността му.

За информация на специализираното Ви издание и за читателите му, които имат професионално отношение към развитието на обществено-политическия живот в България, моля Пресслужба "Куриер" при БТА да публикува интервюто на организационния секретар на НДП г-н Стоимир Минков, което той даде пред репортера г-н Лазар Димитров на 10 януари 1993 г. Декларираме, че редакцията на в-к "Нов ден" в бр. 2/1993 г. си е позволила без наше съгласие да постави заглавието "ЦАРЯТ КАТО СИМВОЛ", което, ако се проследи съдържанието на текста в отговорите на въпросите, се вижда, че е съчинено неподходящо.

София, 15 януари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НДП: Петър Гогов

1. Г-н Минков, в Деня на народните будители - 1 ноември 1992 г., взех интервю от председателя на НДП г-н Петър Гогов, който ми препоръча да разговарям и с други членове от Политическия екип на организацията Ви. За читателите на в-к "Нов ден" би било интересно да кажете няколко думи за себе си, за Вашия произход и за обществено-политическите Ви пристрастия?

Вече съм над 40-те. Женен съм, с двама сина. От края на 1989 г. съм главен асистент във ВХТИ - София, кандидат на техническите науки. Баща ми е лекар, а майка ми е учителка. И двамата произхождат от родолюбиви учителски семейства. Единият ми дядо, Христо Минков, е кавалер на Кръст за храброст при превземането на Одрин през 1913 г. По-късно е кмет на гр. Несебър. Другият ми дядо, Прокопи Йолов, през 1904-1906 г. е един от съучредителите на Радикал-демократическата партия /РДП/. Награден е с Кръст за храброст, проявена в боевете при Дойран 1918 г. По-късно е народен представител /1924 - 1931 г./. Двамата му братя са убити от комунистите /без съд и присъда/, а той, макар и инквизиран, по една случайност остава жив. Баба ми Стойна е от гр. Скопие - на нея съм кръстен. Тя е пряк потомък на възрожденеца Хаджи Кочо Икономов - активно участвал в борбата на българите против гръцкото духовенство след 1830 г. През есента на 1912 г. баба ми, Стойна Икономова, като българска учителка е изгонена от родния си гр. Скопие по нареждане на сръбските окупационни власти. Образно може да се каже, че в родовата ми памет има отпечатъци от Охридското езеро до Черно море.

Както сам виждате, при такова генетично наследство аз не мога да си позволя да остана пасивен наблюдател на това, което става с България и затова, доколкото ми позволяват силите, работя САМО в полза на РЕАЛНАТА опозиция в страната!

2. След като дядо Ви е един от основателите на РДП, защо след 1989 г. сте предпочели Независимата Демократична Партия - НДП?

Няма нищо случайно! От дядо ми, който е бил пръв приятел с Тодор Влайков, знам, че когато Найчо Цанов е бил на смъртно легло /1923 г./, при него са се събрали всички учредители на РДП, пред които САМ НАЙЧО ЦАНОВ е казал, че тази партия е КАУЗА ПЕРДУТА и ги е посъветвал да влязат в Сговора. А когато един баща каже за рожбата си - РДП - такива думи, просто трябва да му се вярва!

Тези радикал-демократи, които не са послушали председателя си /такива като Ст. Костурков и сие/, нищо забележимо не са оставили след себе си, освен тъжния факт, че в края на 1945 г. влизат в редиците на червеното ОФ! Разбира се, че има и достойни радикали като проф. Георги Генов, който поради несъгласието си да сътрудничи на ОФ - властта след 9-и бе в затвора, а Костурковите ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ ЗАЕДНО С КОМУНИСТИТЕ УПРАВЛЯВАХА в Народното събрание. Резултатите от това управление са ясни...

Освен тази чисто историческа причина бих изтъкнал и една идеологическа. По принцип РДП е била винаги ЛЕВОЦЕНТРИСТКИ ориентирана партия, което не съвпада с моето политическо мислене и съвест. Предполагам, че вече сте наясно защо не проявявам интерес към РДП. Моите убеждения напълно се покриват с идеологическите принципи на НДП - една съвременна еманация на старата Демократическа партия на Ал. Малинов и Н. Мушанов, чието обществено дело политическият ни екип си е поставил за цел да издигне на по-високо идейно-философско ниво. Предшестващите ни либерална, либерал-демократическа и демократическа партия са едни отминали етапи от развитието на либерално-демократичната идея в България. Ние, независимите демократи от НДП, се стремим С ДЕЛАТА СИ ДА ЗАЩИТИМ нравствените и политическите позиции на демократите Александър Малинов, Никола Мушанов, Борис Павлов и сътрудниците им. В Политическия екип на НДП работят такива ерудити и доказали себе си интелектуалци като г-н Трифон Силяновски, г-н Петър Гогов, г-н Страхил Янев /да не изброявам още/, които биха правили чест на всяка уважаваща себе си организация! Затова съм предпочел и избрал НДП.

3. Можете ли да поемете отговорност да изясните за читателите ни становището на Политическия екип на НДП по отношение на монархията?

Разбира се, че мога! Нали заедно с г-н Петър Гогов и с останалите членове от Политическия ни екип сме участвали общо в изработването не на някакво си неопределено становище, а на една ДОБРЕ ОСМИСЛЕНА юридически позиция за КОНСТРУКТИВНА МОНАРХИЧЕСКА ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ, която включва в себе си условието: конституционно ДА НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА В БЪДЕЩЕ българската монархия да бъде унижавана и манипулирана от външни и от вътрешни политически сили чрез прякото й участие в икономиката и политиката на страната. А това може да бъде постигнато само при условие, че РЕАЛНИТЕ опозиционни сили ЗАЕДНО С БЪЛГАРСКАТА МОНАРХИЧЕСКА ДИНАСТИЯ УСЪВЪРШЕНСТВАТ ОСНОВНИЯ ЗАКОН в страната - Търновската конституция. Така че конституционната монархия /такава, каквато бяхме до 9 септември 1944 г./, която е с еднокамарна законодателна власт, е необходимо ДА БЪДЕ ДОРАЗВИТА на юридически по-високо и на управленски по-функционално ниво! Кое е това ниво? Ами нивото на държавно управление на Англия, Испания и Япония, които са ПАРЛАМЕНТАРНИ МОНАРХИИ с ДВУКАМАРНА ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ!

Ние от НДП имаме изработена схема и знаем как да се осъществи тази конструктивна форма на държавно управление в България!

За нас БЪЛГАРСКИЯТ ЦАР ОЛИЦЕТВОРЯВА задължителната за оцеляването ни като народ и държава триада: връзката ни с Бога, единството на българския народ и неприкосновеността на териториалния ни суверенитет.

4. Г-н Минков, като интелектуалец и българин как гледате на приобщаването ни към Европа?

Възмущава ме фактът, че нас, българите, непрекъснато някой ни поучава как трябва да минем по "този" или по "онзи" път към Европа. Обективната научна мисъл ВИНАГИ е знаела и е признавала, че България е най-старата европейска държава между всички съществуващи днес държави на нашия континент! Това потвърждава Аспаруховият договор от 681 г., който е предшестван и от един друг НЕ ПО-МАЛКО ВАЖЕН международен договор между древните българи и Източната римска империя, подписан ОЩЕ през 480 г.! И ако някой се е приобщавал към семейството на европейските държави, то в никакъв случай това не сме били ние, българите! Само този факт ни е достатъчен, за да бъдем равнопоставени и заслужено уважавани от т.нар. европейци като народ и държава, които активно са участвали в изграждането на европейската цивилизация.

5. Вие като организационен секретар на НДП сигурно сте добре запознат с външнополитическата програма и със стратегията на партията, в чието ръководство сте, и може да ми отговорите на въпроса: Възможно ли е България да участва във война на Балканите?

Г-н Димитров, на този въпрос с "да" и с "не" само Англия, САЩ и Русия могат да Ви отговорят! Ако политическите им интереси са съгласувани по отношение на България, ние сме О’кей... няма да участваме във война. В противен случай геноцидът над българския народ ще продължи, а и на непрекъснато осакатявания ни териториален суверенитет тежко му и горко.

6. На 3 януари 1993 г. президентите Буш и Елцин официално обявиха, че СТУДЕНАТА ВОЙНА е завършила! Какво е Вашето мнение?

За тях може да е завършила, но лично за мен, за децата ми и за народите от т. нар. "демократизиращ" се социалистически лагер тя все още не е завършила. Мисля /дай Боже да не съм прав/, че тя ще бъде преобразувана от възможност за глобална ядрена война между Вашингтон и Москва в множество малки, конвенционални войнички, с нови цели - вече не толкова политически, колкото силно подчертано икономически!

7. Г-н Минков, бихте ли казали за читателите на вестника ни нещо важно и интересно с едно изречение?

А може ли да Ви кажа три не много известни поговорки?

Който има белег, няма да забрави раната. В страната на обещанията човек може да умре от глад и затова езикът на делата е по-важен от езика на думите. По улица "По-късно" се излиза на площад "Никога"!

София, 10 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ВТОРИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪЮЗ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 9 И 10 ЯНУАРИ 1993 ГОДИНА ВЪВ ВАРНА.

I. Ръководството на Конституционния съюз /КС/ да предприеме необходимите стъпки за създаване на общественополитическа сила, имаща за цел възстановянето на Търновската конституция при съответната политическа програма, която ще запази неутралитет до насрочване на дата на бъдещи парламентарни избори, и не ще допусне диктатура под никаква форма.

II. Ръководството на КС да предприеме необходимите стъпки за изясняване на намеренията на сегашното ръководство на Федерация "Царство Българско" /ФЦБ/ за обществената дейност на федерацията. ФЦБ да спазва своя устав в дейността си, в противен случай ръководството на КС да поиска смяната на всеки член на Федеративния съвет, който не
спазва устава на ФЦБ.

III. Ръководството на КС да предприеме необходимите стъпки за провеждане на разговори с НКС на СДС за изясняване на позициите и отношенията при възможно сътрудничество спрямо общите цели и интереси. При положение, че НКС на СДС или отделни партии в СДС приемат целите на КС за свои цели, да се сключат съответните договори с коалицията или с отделни партии от последната.

IV. Ръководството на КС да организира на 28 август 1993 г. повсеместно провеждане на панихиди по случай 50 години от смъртта на О Бозе почиващия Цар Борис III. На 29 август 1993 г. всички организации на Конституционния съюз и членове на организации, симпатизиращи на идеите на съюза, да присъстват чрез свои представители на митинг-честване по случай 50 години от възкачването на българския престол на НВ Симеон II - Цар на Българите. Мястото и часът да бъдат уточнени допълнително.

V. При евентуалното насрочване на предсрочни парламентарни избори КС и коалицията, която ще подкрепи КС, да направят всичко възможно извън "синята бюлетина" да има най-много една монархическа такава.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ "ПОДКРЕПА" ДО ВЕСТНИК "ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА НЕГОВА ПУБЛИКАЦИЯ.

В бр. 9-и на в. "Демокрация" от 13 януари 1993 г. е поместено извънредно приложение, където с едри букви е поставен въпросът: КОЙ СВАЛИ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СДС и се прави анализ на събитията, довели до падането на първото некомунистическо правителство на България.

На страница втора от приложението са поместени две снимки. На едната, горе вляво, е г-н Филип Димитров, експремиер, а в средата на страницата, сред подзаглавия като "Вълчият капан на неокомунизма", "Синтез между стопанската номенклатура и синдикатите", "Мними съюзници" и пр. е поместена друга снимка, на която са д-р К. Тренчев, Стамен Кривошиев, Изпълнителният съвет на Учителския синдикат /ИС на УС/ към КТ "Подкрепа". Явно по идея на подготвилите страницата представителите на "Подкрепа" и г-н Димитров са вперили поглед един в друг, от който лъха видимо противостояние. Под снимката се прави заключението: "Първата истински сериозна атака срещу кабинета на Ф. Димитров дойде от синия синдикат "Подкрепа". От което на читателя се прави внушение чрез контекста на политическия анализ, че едва ли не Учителският синдикат "Подкрепа" е главен виновник за свалянето на Ф. Димитров и първото некомунистическо правителство. Сякаш няма други фактори, довели до тази драма в края на миналата година.

Не знаем дали са случайни тези публикации в "Демокрация" /дано е недоразумение/, но припомняме, че най-опасни са заблужденията, които носят в себе си част от истината. Питаме се: случайно ли в политическия обзор за 1992 година /предаването "Още"/ по Българската национална телевизия /БНТ/ г-н Иво Инджев постави в един кюп синия и червените учителски синдикати, коментирайки стачката от м. октомври и като беше насочена срещу правителството и парламента; случайно ли г-н Михаил Неделчев непрекъснато прави негативни оценки за Учителския синдикат "Подкрепа"; случайно ли и "Демокрация", и "Век 21”, да не говорим за "Дума", "Учителско дело" и други левоориентирани вестници насочват стрелите си именно срещу УС "Подкрепа", който не участва в стачката?

Въпросите са много а тя, истината, е една и когато стане достояние на всички, идва часът на равносметката: фабрикуването на компромати за синдикални дейци от Учителския синдикат "Подкрепа" е модерно, но е признак на безсилие. Лъжите и инсинуациите имат ефект пред някои неориентирани хора, но никога не са били трайни. Защото в грандиозната битка за демокрация, когато всеки човек и всяка отделна организация трябва да поеме своята морална и историческа отговорност пред българския народ, Учителският синдикат "Подкрепа" стори това по един категоричен начин. Което хората знаят, но което "Демокрация" чудно защо забравя...

Хората помнят и навярно ще си спомнят, че поместената снимка е направена по време на последното заседание на Националния съвет за социално партньорство в края на м. септември 1992 г., където се разглеждаха проблемите на учителите, и това обяснява присъствието на УС в пълен състав. Навярно ще си спомнят и двете становища с ясната и категорична позиция, подчертаваща стратегията на синдиката - съответно от 14 юли и 8 септември 1992 г, където се обърнахме към правителството с апел да направи обективна оценка на хората, упражняващи изпълнителна власт на всички нива, и напомняме, че бездействието на отделни хора е основната форма на саботаж за обезверяване на хората, пречка за реализация на синята идея в живота ни - нещо което "Демокрация" прозря след повече от половин година.

На "Демокрация" ли трябва да припомняме, че синята идея е и на "Подкрепа" и зад нея стоят хилядите ни членове?

На "Демокрация" ли да припомняме, че с неучастието си във "великооктомврийската" стачка нашите членове доказаха на каква позиция стоят?

От всичко това следва, че най-малко Учителският синдикат "Подкрепа" може да бъде обвиняван в сваляне на първото некомунистическо правителство. Накрая се обръщаме към всички, които използват инсинуацията като похват: Господа, винаги УС "Подкрепа" е помагал и ще помага комунизмът да си отиде по-бързо от живота ни. А по отношение на снимката и текста под нея - НАСТОЯВАМЕ ЗА НЕЗАБАВНО ОПРОВЕРЖЕНИЕ на страниците на в-к "Демокрация". Това го изисква елементарният морал. А там, където той отсъства, остава нещо, което не се наемаме да коментираме!

София, 14 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ, ОСНОВАНА НА 1 СЕПТЕМВРИ 1955 ГОДИНА.

Б. ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА.

1. В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. БНРП смята, че земята и национализираните обекти трябва да бъдат върнати на законните им собственици и на техните наследници, като земята не може да се продава на чужди граждани и юридически лица, а само да се дава под аренда със срочни договори за разработване на нея на селскостопански или промишлени обекти. При връщането на земята трябва да се подсигури необходимият за обработка инвентар. Земята и инветарът ще се онаследяват. Продукцията, изнесена на пазара, ще бъде облагана с данък десятък. По този начин ще стане естествен стремежът у селскостопанския труженик за по-голяма и по-качествена продукция, защото с останалите девет десети той ще може да търгува, да се изхранва и т.н. Собствениците, които не могат или не искат да се занимават със селско стопанство, могат да продадат парцелите си по специални държавни щатни таблици, които ще отчитат големината и плодородието на парцелите, а последните ще бъдат преостъпени на стопани, които ще се наемат да ги обработват. След петгодишен срок на обработка тази преотстъпена земя може да бъде купена от обработвателите и да стане тяхна частна собственост. Купуването ще се извършва на цени, в които ще се отчита вложеният петгодишен труд на покупателя.

БНРП е за свободна конкуренция между различните форми на собственост в селското стопанство. Хората, които обработват земята, трябва сами, според собствения си интерес, да решават дали да бъдат индивидуални стопани, или кооператори. Предвид използването на висококачествена едрогабаритна техника, която осигурява високи добиви, големите парцели земя са по-икономични и по-лесни за обработка. А това дава предимство на частните кооперативи, които могат да се наложат като по-продуктивни и да изместят личните и частните стопанства. Освен това в такива кооперативи всеки стопанин може да участва с личната си техника и със стопанство като акционер и да получава печалба, съответна на вложения труд, на размера на парцела земя и на техниката, с които участва в кооператива. Всеки стопанин трябва да получи и необходимия инвентар за обработка на земята. При липса на средства за купуване на инвентара, той може да бъде получен от специализирани сервизни помещения с договор за изплащане на инвентара в определен срок - 5,10 или повече години. Всеки селскостопански производител трябва да бъде освободен в първите две или три години от данъчно облагане, за да може да стъпи на краката си и да развие селскостопанския си обект. Освен личния инвентар, за по-големи земеделски площи може да се наема средно - и едрогабаритна техника от специализираните сервизни помещения за обработка на земята. А времето само ще наложи в различните райони приоритета на частната, кооперативната или държавната собственост върху земята в зависимост от продуктивността и от личните интереси на селскостопанските производители.

Успоредно със земята трябва да бъде разглеждан и въпросът за животновъдството. За развитието му частните фермери трябва да бъдат снабдявани с необходимото количество фураж, който може да бъде изплатен на държавата чрез ценови еквивалент на месна продукция. Трябва да се стимулира развитието на овцевъдството, зайчарството, едрия рогат добитък, птицевъдството. С месо и птици трябва да бъде задоволен първо вътрешния пазар, а след това да се осигурят и външни пазари, носещи изгодна печалба.

2. В ПРОМИШЛЕНОСТТА. Държавните предприятия са чисто държавни само до пускането им в действие, след което започва изкупуването им от работниците. Това става чрез амортизационните изчисления и чрез цеховите общозаводски разходи /изкупуват се машините, сградите, рентата, токът, водата/. Така чрез своя труд работниците стават акционери на определена част от предприятията. Всички частни предприятия ще имат право да сключват търговски договори с български и чуждестранни фирми, на които да продават продукцията си, с изключение на оръжейната промишленост, чиято продукция се изкупува от държавата. Държавата възлага и поръчки на оръжейните заводи, а за промишлени предприятия и фирми, които не са в състояние сами да си осигурят вътрешни и външни пазари, Държавата се явява като комисионер за реализиране на продукцията им, като получава за това съответен комисионен процент от печалбата. БНРП е против разпродажбата на важни промишлени обекти на чужди фирми и юридически лица. Трябва да се развиват преимуществено промишлени отрасли, за които притежаваме суровини и които не са твърде енергоемки, като хранително-вкусова, текстилнотрикотажна, шивашка, кожарско-обувна, електротехническа и електронна промишленост. Претежаваме мрамор и уран, които трябва да се разработват разумно. Находища със скъпоценни метали не трябва да бъдат предоставяни дори под аренда за разработка от чужди фирми и чужди юридически лица.

3. БНРП е за регулирана пазарна икономика. Свободната пазарна икономика може да се развива в страни без икономическа и стопанска криза, в които конкуренцията между стоките подобрява тяхното качество и ги поевтинява. Не може да се развива свободна пазарна икономика там, където дадено производство се монополира с произтичащо от това спекулативно и хищническо покачване на цените. От това страдат социално слабите слоеве: пенсионери, болни хора, самотни майки. Затова трябва да има контрол върху тавана на цените, съобразени с покупателната сила на доходите и спестяванията на населението. Регулативният механизъм на пазара е в зависимост и от дирижираното стопанско-промишлено производство, което избягва възможността за задушаване в свръхпроизводство без неговата реализация на вътрешния или на външния пазар. По този начин се създават условия за икономически възход при стабилен лев и цени, за стимулиране на селскостопанската продукция и промишленото производство. При провеждане на парична реформа с обмяна 1:1 до 100 хиляди лева /по курс - декември 1992 г./, а за останалия капитал се издават ценни книжа, се премахва възможността от това - спекулативният капитал да се превърне в оборотен и да донесе свръхпечалби за сметка на средния трудов гражданин.

4. Важен дял в програмата за стабилно развитие на темповете на производство заема ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА, ЗАЕМИ, ЛИХВИ, МИТА, които също регулират пазарните цени. Системата на данъци, заеми, лихви, мита трябва да стимулира производството и бързооборотния капитал, с чието нарастване нарастват и доходите на производител - държава - народ. Данъчната система на правителството на Филип Димитров и въведените лихвени проценти при заемите доведе до рязко спадане на производството, неконтролируемо покачване на цените, застой на пазарните стоки и фалиране на фирми и предприятия. БНРП се обявява за заеми с ниски лихви, които биха стимулирали производствените механизми, биха снижили пазарните цени, от което ще расте бързооборотният капитал, което ще реализира значителни печалби. Данъчната система трябва да бъде съобразена с реалните доходи и да не превишава 20 процента от тях. Лихвите също не трябва да надвишават 10 процента при отпускане на заеми. Данъчното облагане, лихвеният процент, обмитяването на стоките, отпускането на заемите трябва да се извършва при пълна равнопоставеност между държавния, частния и кооперативния сектор, т.е. нито един от тези сектори, както и при инвестиране в тях за стимулиране на производството им, да не се ползва с привилегии.

5. БНРП ще води политика на протекционизъм, изразена в защита на интересите на българските производители. Безконтролното нахлуване на чужди капитали и стоки би задушило нашата млада икономика и производството. Приватизирането на крупни индустриални и производствени обекти под формата на демонополизация ще позволи на чужди фирми и предприятия да купят тия наши обекти. Това ще намали реалния приход на печалби за българските производители. Поради това, когато на пазара се изнасят български стоки, трябва да се ограничи вносът на същите стоки отвън или те да бъдат облагани с високи мита, които да балансират бюджетните загуби от конкуренцията на внесените стоки. Освен това трябва да се ограничи и износът на суровини, с които би могло да се изработи продукция у нас, а не да купуваме скъпи стоки отвън, изработени от изнесени наши суровини, т.е. да изнасяме евтино суровинен материал и после да го купуваме скъпо във вид на стоки. Когато у нас се изработват продукти от суровините ни, ще се подсигурят нови работни места и ще се реализират по-големи печалби. Протекцията на различните производствени отрасли ще се разпростира равнопоставено върху държавния, частния и кооперативния сектор- Всичко това ще ни даде възможност да развиваме независима стопанско-икономическа политика и ще предпази страната ни от превръщането й в икономическа колония на някоя развита държава.

6. БНРП е за развитието на туризма като средство за увеличението на националните доходи. Това може да стане чрез даване самостоятелност на поделенията на БАТО и широко навлизане на частната и кооперативната инициативност в тази област, чрез разкриване на нови туристически обекти и инвестиране на необходимите средства за това.

7. БНРП е за изграждане на стройна система на екологическа защита на природната среда и на безвредно унищожаване на остатъчните продукти. Да не се допуска концентрация на химически вещества, използвани като изкуствени торове, над допустимата безвредна концентрация. Големите промишлени предприятия не могат да изхвърлят отпадайте продукти в естествените водоизточници, с което се унищожават тяхната флора и фауна, а за целта трябва да имат собствена обходна канализация.

/Пресслужба "Куриер"/

12:00:00    
18.01.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Траяна Стоянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!