СОФИЯ, 18 ЯНУАРИ 1990 ГОДИНА                    БРОЙ 13 /31/


София, 18 януари - Следва пълният текст на предоставеното за разпространение ОБРЪЩЕНИЕ на Сдружение "Юристи за правова държава” до Народното събрание и до Българската общественост.


Предстои ни труден и мъчителен преход към правова държава като политическа форма на свободно гражданско общество. Най-важната предпоставка и същевременно фундамент на новия тип държавна организация е ПАРЛАМЕНТЪТ, избран свободно от народа. Но тази цел е реално достижима при определени политически и юридически условия, осигуряването на които считаме за първостепенна национална задача. Във връзка с това предлагаме:

1.  В Конституцията да се гарантират равни права на партиите и другите сдружения в политическия живот. Върху тази конституционна основа да се приеме Закон за партиите.

2.  Да се проведе предхождаща изборна реформа на сегашната Конституция, чрез която по пътя на народно обсъждане и референдум да се определи конституционният статут на парламента, който народът ще избере.

3.  Проектите за нов Избирателен закон да бъдат всенародно обсъдени по реда на Закона за допитването до народа.

Законодателно да се закрепи принцип, според който партиите да изграждат организационната си структура единствено на териториална основа.

4.  В съответствие с чл.2 и чл.5 от Конституцията да се приеме закон, предвиждащ изискването централните и местните ръководни органи на политическите партии и обществените организации, които досега са вили субсидирани от държавния Бюджет, на открити сесии на съответните представителни органи на властта, проведени до началото на предстоящите избори, да представят предварително публикувани в печата информации за размера и начина на изразходване на отпуснатите от Бюджета средства. Този принцип да намери място в законодателството за партиите и обществените
сдружения.

5.  Да се приеме закон, който да уреди преминаването на Комитета за телевизия и радио и Българската телеграфна агенция към Народното събрание.

6.  Преди началото на избирателния процес да се приеме нормативен акт, гарантиращ на партиите и другите обществени сдружения равноправен достъп до средствата за масова информация. Народното събрание на една от следващите сесии да осигури право на всички обществени сдружения да имат свой печатен орган, като в съответствие с чл.54 ал.2 от Конституцията държавата предостави и необходимите материални условия за това.

7.  Да се закрепи още в сега действуващата Конституция принципът, че армията, милицията и държавната сигурност са институти, подчинени единствено на народа и на определените в Конституцията държавни органи. Уставите и организационната структура на тези институти да се приведат в съответствие с предложения конституционен принцип.

8.  Изворите за нов парламент да се предхождат от приключване на работата на Парламентарната комисия на сегашното Народно събрание за разглеждане и решаване на някои неотложни въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушения на законността в държавния, обществения и стопанския живот. Дейността на комисията да се сведе до въпроса за политическата отговорност. Търсенето на юридическа отговорност да се поеме от прокурорско-следствените и съдебните органи. Да се осигури на тези органи свободен достъп до всички архиви, както и до всички материали на Парламентарната комисия.

9.  Тази или друга специална парламентарна комисия да посвети работата си на въпроса за
премахване на привилегиите, представляващи политически или юридически утвърдени неравенства в правата на отделната личност.

10.  Да се осигури възможност на Бившите партийни и държавни ръководители публично да отговарят на отправени срещу тях обвинения.

11.  Народното събрание да изиска отчет на Председателя на Министерския съвет за дейността на правителството до 10.11.1989 година.

12.  Народното събрание да формира правителство с участие на Безпартийни, на представители на неформални и независими обществени,структури и движения, което да поеме отговорността за изпълнителната власт до провеждането на избори за нов парламент.

В контекста на направените предложения Сдружението "Юристи за правова държава" счита, че създаването на политически и юридически условия за свободни избори е изключително сериозна задача, чието решаване ще е възможно едва към края на 1990 г. В следващите месеци особено политическо значение ви имало провеждането на частични избори за народни представители на мястото на отзовани или освободени от Народното събрание народни представители.
Сдружението, чиято цел е обединяването за обществена подкрепа и контрол на процеса на изграждане на съвременна Българска правова държава, оценява положително стремежа на сегашното Народно събрание да спазва безусловно контституционните разпоредби. Но тъй като сме убедени, че този стремеж трябва да е постоянен и абсолютен, смятаме за свой дълг още веднъж да отбележим несъгласието си с начина на освобождаване от 12-та сесия на Народното събрание на група народни представители, чиито депутатски пълномощия не вяха прекратени в пълно съответствие със Закона за народните представители и народните съветници.

Като предлага мерки, насочени към създаване на политически и юридически условия за свободни избори, Сдружението ще подготви и представи пред обществеността свои варианти за необходими проектозакони.

София, 5.1.1990 г.             /ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ПРЕДЛОЖЕНИЕТО на комунистите-членове на Обществения Форум за преустройство и защита на социализма в НРБ, адресирано до Политбюро на ЦК на БКП и до делегатите на 14 извънреден конгрес на Българската комунистическа партия.


Живеем в тежко време за НРБ. Разцеплението на БКП е вече исторически факт. То беше подготвено планомерно и целенасочено в продължение на 33 години - от "априлския пленум" през 1956 година до сега.

Различни групи и членове на партията се овя вя ват за Фракции, които си поставят за задача да обсебят ръководството на цялата партия. Да я ликвидират, както в Румъния, Полша, Унгария и други страни.

Призивите за превръщане на комунистическата партия в "модерна", "цивилизована", "демократична", "европейска" и други подобни, са по същество призиви за нейното ликвидиране, за ликвидиране на нейната марксистко-ленинска идеология, за отказ от изграждане на едно действително социалистическо общество. Тези лозунги на ликвидаторите вътре в партията, напълно се преливат и сливат с тези на всички антисоциалистически сили в страната и на западните Буржоазни идеолози.
За съжаление, със своята колебливост, непоследователност и липса на ясна позиция, сегашното ръководство на БКП обективно подпомага нарастването на ликвидаторските елементи в комунистическата партия.

Здравите революционни сили в партията засега само стихийно се противопоставят както на
непоследователността и нерешителността на партийното ръководство, така и на ликвидаторите.
На комунистите в България е необходима ПОЗИЦИЯ, която да отразява техните цели и стремежи за изграждане на социалистическо общество. Революционните сили не могат да бъдат в една партия с опортюнистите и ликвидаторите, с тези които се превърнаха в най-надеждни съюзници на антисоциалистическите сили. Те не могат да останат в една партия с онези, които измениха на идеите на Деветосептемврийската социалистическа революция, компрометираха БКП и доведоха страната до всеобща криза. Всичко това обуславя изменения в нейния идеен и класов характер. Може би ще Бъде целесъобразно партията да се върне към своето старо наименование - Българска
работническа партия /БРП/к/, известна на народа като партия на разстреляните, на народните герои, партия, която оглави борбите на народа против кървавата монархо-фашистка диктатура, проведе Деветосептемврийската революция, спаси страната от ТРЕТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, създаде свободна, демократична и независима НРБ. В началния период, след победата на революцията, БРП /к/, а по-късно БКП, застана начело на работниците, селяните и народната интелигенция, които проявиха чудеса от героизъм за изграждане на новото общество. За две десетилетия, България от
най-изостанала страна в Европа се превърна в индустриално-аграрна страна със собствено
промишленост и колективно селско стопанство. Това е капиталът на партията, който й позволява да се нарича ИСТОРИЧЕСКА ПАРТИЯ, без която е невъзможен социален прогрес в България. Към наименованието БРП може да се прибави и МАРКСИСТКА, за да се разкрие по-ясно, както историческата, така и идейната приемственост на БКП.

Българската работническа партия-марксисти, се обявява за наследник на Благоевско-Димитровския период от историята на работническото и комунистическото движение в България и се РАЗГРАНИЧАВА РЕШИТЕЛНО ОТ ВРЕМЕТО НА ДЪЛБОКАТА ДЕФОРМАЦИЯ И ДЕГРАДАЦИЯ НА БКП. Периодът на господство на култа към личността, на злополучно известната "априлска линия", бе времето на дълбоката
деформация и деградация на комунистическата партия, на отстъпление от марксизма-ленинизма, от добродетелите на партията от по-ранните периоди, от традициите на Българското работническо и комунистическо движение. През този период партийната върхушка превърна БКП в основен апарат за
поддържане на господството на една новоформирана класова групировка, интересите на която се оказаха господствуващи и противоположни на коренните интереси на работническата класа, на селяните и народната интелигенция. Като съсредоточи в своите ръце цялата икономическа,
политическа и държавна власт, тази нова, непозната в историята класова групировка, превърна работниците и селяните в наемна работна сила, обезличи ролята на интелигенцията в обществения живот и унищожи основите на един действителен политически плурализъм. Така се оформи едно държавно общество, в което беше отнет суверенитетът на народа, на парламента и на всички изборни
държавни органи.

Икономическият, политическият и държавният монополизъм се оказаха най-злокачествения тумор, който разяде организма на едно общество, тръгнало по социалистически път на развитие. Затова най-непосредствена цел на БРП /м/ е разрушаването на триединния монопол - отнемане на икономическата, политическата и държавната власт от господствуващата социално-политическа
групировка и предаване на цялата власт на народа, възвръщане на действителното народобластие.

Непосредствената си цел БРП /м/ ще постигне чрез единодействие и сътрудничество с всички
демократични сили е България, които признават основните принципи на едно действително социалистическо общество. Тези принципи се съдържат в научната теория на Маркс-Енгелс-Ленин и те ще бъдат гранитната идеологическа основа на партията.

Тази обновена БКП или БРП /м/ си поставя отговорната задача: да изведе работниците и селяните от положението на наемни работници на управляващата класова групировка, интелигенцията - от потисната прослойка и да осъществи историческия лозунг - "земята на тези, които я работят; фабриките - на работниците; науката и изкуството - на интелигенцията". Това ще бъде здравата
социална спойка, която ще обединява всички трудови слоеве е едно действително гражданско общество.

Изграждането на гражданско, социалистическо, самоуправляващо се общество е крайната цел на БКП /БРП /м/. За да постигне тази си цел партията трябва решително да се освободи от всякакъв бюрократичен апарат и от неконтролирани от нея партийни инстанции. Тя самата трябва да стане пример на демократична организация, в която решенията да се вземат от партийната членска маса, а
избраните партийни органи да са само изпълнители на партийните решения. За това е необходима съвършено нова структура, в която да отсъствуват институциите генерален секретар, политбюро и ЦК, които да се заменят с един висш партиен съвет, с избрани от цялата партия Председател и изпълнително бюро. Тези изпълнителни органи да нямат правата на ръководящи органи. Ръководящи
органи са: конгресът, висшият партиен съвет и партийните конференции.

Икономическият фундамент на обществото, който партията се стреми да изгради е обществената собственост върху средствата за производство с едно богато разнообразие на нейните форми. БКП /БР /м/ ще се стреми да изгражда такова общество, в което няма да съществува експлоатация на човека във всички познати до сега форми, в което трудът ще бъде единственото мерило за получаване на дохода.

Разпространената теза за плурализъм на собствеността, за пълно равноправие между всички съществуващи сега в различни страни форми на собственост е един теоретичен абсурд, практически неприложим.

Това е една от най-реакционните утопии и социална демагогия. общество, изградено на подобна икономическа основа човечеството не познава като практика. То не съществува като модел в нито една социална теория.

Такава е логиката на общественото развитие, с която всеки реално мислещ човек следва да се съобразява, защото става дума за социалистическо или капиталистическо развитие на страната.

Социалистическите форми на собственост са само тези, при които принаденият продукт не се присвоява от частни собственици, от отделни лица, не се натрупва като частно Богатство, а се разпределя между производителите на материални и духовни влага и служи като материална основа за
всеобщо Благоденствие. Древната трудова собственост е съществувала при всички обществени строеве, но никога не е вила нито господствуваща, нито равноправна, а е вила подчинена на господствуващата собственост. Този вид собственост е една необходимост на социалистическото общество и тя напълно може да се интегрира с различните форми на социалистическата собственост.
Политическият фундамент на социалистическото общество БКП /БРП/м/ вижда в една нова политическа система, в която, като равноправни членове ще съществуват множество политически партии, движения, професионални и демократични сдружения и обединения. Народът е единственият законен съдник, който ще определя коя от политическите партии ще го управлява. Новата Конституция на
България не само, че не трябва да гарантира властта на комунистическата партия, но и на нито една друга политическа партия, която ви могла да се домогне до властта против волята на народа по неконституционен път.

Тази позиция /платформа/ се предлага на вниманието на ЦК и делегатите на 14 извънреден конгрес на БКП. Наименованието БРП /м/ е алтернативно.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


Х   Х   Х

София, 18 януари - Следва пълният текст на предоставения за разпространение УСТАВ на
Християндемократическото движение /както беше преименувано на 12 януари 1990 г.досегашното Демократическо християнско движение/.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

ЧЛ.1. Християндемократическото движение /ХДД/ е доброволно движение на широката общественост У нас с идеална цел. Движението подкрепя всяка културна, стопанска, социална, Благотворителна и други дейности на обществото, които не противоречат на общочовешките принципи.
ЧЛ.2. Християндемократическото движение се самоуправлява. То е независимо от ръководството на което и да е християнско изповедание или обществена организация.
ЧЛ.З. Християндемократическото движение поддържа връзки с всички демократични сили и не страни от общия стремеж за напредъка на Родината ни.
ЧЛ.4. Членовете на Християндемократическото движение,които принадлежат и на други социални звена и групировки /църкви и т.н./ и имат материална ваза за провеждане на различни дейности, са в братска подкрепа на Движението.

ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТ

ЧЛ.5.ХДД има за основна цел да защищава правата на християнството у нас - да се бори за възстановяване на нормалния ни църковен живот, за да бъдат заличени следите от дългогодишната пагубна външна намеса върху него, както и за отстраняване на всички вътрешни църковни деформации.
ЧЛ.6. ХДД се обявява за подобряване на отношенията между различните християнски изповедания у нас и ратува за изграждане на Съвет на църквите в България като местно поделение на Световния съвет на църквите.
ЧЛ.7. Дейността на Християндемократическото движение се извършва само с легални средства и е в пълно съответствие с Конституцията на страната.
ЧЛ.8. ХДД се бори за усъвършенствуване на Конституцията в нашата страна и на Закона за
вероизповеданията. Целта му е те да бъдат приведени в пълно съответствие с международните договорености.

ЧЛЕНСТВО

ЧЛ.9. Християндемократическото движение навира членовете си измежду християните от всички изповедания - независимо дали те са регистрирани от светската власт. Освен вярващи, за членове на ХДД с приемат и свободомислещи хора, които защитават общочовешките ценности.
ЧЛ.10. Членството в ХДД е индивидуално. Колективно членство не се допуска.
ЧЛ.11. Членството в ХДД е несъвместимо с участие в организации, които пропагандират религиозна нетърпимост, тоталитаризъм, анархизъм, авторитаризъм, нихилизъм, расова и национална омраза и др.
ЧЛ.12. Членовете на ХДД се приемат с писмена,молба по образец.

ЦЕНТРАЛНО РЪКОВОДСТВО

ЧЛ. 13. Основен ръководен орган на Християндемократическото движение е Общото събрание, което се състои от всички членове.
ЧЛ.14. Общото събрание /ОС/се свиква на сесия веднъж годишно. Сесията се счита за действителна, ако на нея присъствуват поне 2/3 от всички членове на Движението.
ЧЛ.15. Ако обстоятелствата налагат, ОС на ХДД трябва да бъде свикано на извънредна сесия.
ЧЛ.16. Решенията на ОС са задължителни за всички членове на ХДД.
ЧЛ.17. Общото събрание на ХДД единствено има право да приема нов Устав и да внася промени във вече действуващия. Приемането на нов Устав или промените във вече действуващия се извършват с квалифицирано мнозинство от 2/3.
ЧЛ.18. Когато Общото събрание не е в сесия, ХДД се ръководи от Управителен съвет.
ЧЛ.19. Управителният съвет /УС/ на ХДД се състои от седем души - Председател, Зам.председател, Секретар и четирима Заседатели.
ЧЛ.20.Председателят има право на "вето", което отпада при повторно гласуване.
ЧЛ.21. Членовете на Управителния съвет се избират от Общото събрание на ХДД и имат едногодишен мандат.
ЧЛ.22. За вземането на всяко едно решение на УС на ХДД е необходимо просто мнозинство - четири гласа.
ЧЛ.23. УС определя точната дата за свикване на ОС на ХДД на сесия.
ЧЛ.24. УС е длъжен да състави едногодишен отчетен доклад за всяка редовна сесия на ОС на ХДД и да състави проектопрограма за следващата година.

ПРЕДСТАВИТЕЛ, ГОВОРИТЕЛ, КООРДИНАТОРИ И ПЪЛНОМОЩНИЦИ НА ХДД

ЧЛ.25.Всички официални контакти от името на ХДД се осъществяват от представител, специално упълномощен от Управителния съвет.
ЧЛ.26. Представителят е длъжен своевременно, ако има нов Устав на ХДД или има промени в
действуващия Устав да ги внася в съда.
ЧЛ.27. Изказвания пред средствата за масова информация у нас и в чужбина може да прави от името на ХДД само упълномощен от УС говорител.
ЧЛ.28. ХДД има координатори за отделните териториални единици на Народна република България.
ЧЛ.29. Координаторите се назначават от УС на ХДД.
ЧЛ.ЗО. Координаторите единствено мат правото да приемат членове на ХДД от съответните
териториални единици. След приемането на новите членове те са длъжни да предадат молбите им за завеждане в архив, съхраняван от УС,
ЧЛ.31. Координаторите обаче нямат право да изключват членове на ХДД. Това право принадлежи единствено на ОС и става по предложение на УС.
ЧЛ.32. Координаторите в дадена териториална единица са длъжни поне веднъж месечно да свикват членовете на ХДД на събрание, на което да бъдат определяни персонални задачи.
ЧЛ.ЗЗ. Всеки координатор ежегодно е длъжен да изготвя отчетен доклад за дейността си до
редовната сесия на ОС на ХДД, който да представи на УС лично, а при невъзможност - чрез упълномощено от него лице - не по-късно от 30 дни преди насрочената редовна сесия на ОС.
ЧЛ.34. В чужбина ХДД се представя от пълномощници за дадена страна или група страни.
Пълномощниците се назначават от УС и имат право да приемат членове измежду живеещите там наши сънародници, които милеят за духовното и материалното процъфтяване на Родината ни.
ЧЛ.35. Координаторите и пълномощниците на ХДД не могат едновременно да бъдат членове на Управителния съвет.

ИМОТИ И ФИНАНСИ

ЧЛ.36. ХДД приема дарения от лица и организации както в страната, така и в чужбина.
ЧЛ.37. ХДД след регистрацията си ще съвира членски внос, който ще бъде определен от Общото събрание.
ЧЛ.38. УС на ХДД ежегодно избира за касиер на Движението компетентно лице, което да завежда имуществените и финансовите въпроси.
ЧЛ.39. Касиерът се отчита пред УС на ХДД на всяко тримесечие.

ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

ЧЛ.40. Християндемократическото движение следва да има свои печатни издания, издателство, печатница.
ЧЛ.41. Редакторите, работниците и т.н. се назначават от Управителния съвет на ХДД.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛ.42. Християндемократическото движение е юридическо лице. То има свой кръгъл печат, своя емблема и химн. След регистрирането си Движението ще открие и собствени Банкови сметки.
ЧЛ.43. Седалището на ХДД е в град София и регистрирането му се извършва пред Софийския районен съд.
ЧЛ.44. След осъществяване на целите си ХДД следва да се саморазпусне по предложение на
Управителния съвет на Общо събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 18 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ПРОЕКТА ЗА СТАТУТ на Демократическата партия на България със седалище в Пловдив.


ПРЕАМБЮЛ

НИЕ, СВОБОДОМИСЛЕЩИТЕ ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ,
Потомци на свободни и родолюбиви вългари, със славни и възрожденски традиции,
Родени и израстнали в нашата РОДИНА, МАЙКА БЪЛГАРИЯ,
Твърдо свързани с всичко исконно Българско,
Изпитващи дълбок пиетет към великите синове на Българския род и с преклонение към заветите на всички знайни и незнайни герои, сложили костите си пред олтаря на свободата,
Като вземаме предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всеки Български гражданин, на неговите равни и неотнимаеми права, без разлика на възраст, пол, цвят на кожата, религия, език, етнически или социален произход, материално, обществено или друго положение, представлява основа на СВОБОДАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И МИРА,
Като вземаме предвид, че за продължителен период от време в историята на нашата РОДИНА
пренебрегването и неуважението на правата на човека и гражданина доведоха до варварски деяния, Дълбоко убедени, че чрез съзнателна, честна, законосъобразна и градивна дейност можем да допринесем за създаване, укрепване и развиване на условия, при които всеки Българин да се възползува от своите граждански, политически, икономически, социални и културни права, Дълбоко убедени, че единственият алтернативен път на развитие на нашатат РОДИНА е в рамките на общия европейски дом,

ПРИЕМАМЕ И ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЕ СЛЕДНИЯ СТАТУТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ /ДПБ/ е доброволе политически съюз на всички Българи, които приемат Безрезервно политическата програма на ДПБ и настоящия статут.
По-нататък в настоящия раздел се утвърждават основните принципи, от които се ръководи ДПБ, които са принципите, залегнали в Международната харта за правата на човека, както и взаимоотношенията с други политически организации у нас и в чужбина.

Утвърждава се система на действителни членове, които не могат да членуват в други партии, и членове-съмишленици, които са свободни в принадлежността си и към други политически организации, но сътрудничат на ДПБ и при избори гласуват за нейни членове. Заедно с това се описват правата и задълженията на членовете.

УСТРОЙСТВО И ОРГАНИЗАЦИЯ

Тук се третира въпросът за структурата и организацията на ДПБ, която се гради на федерална основа.

Структурата на ДПБ е съставена от първични организации, Областни съвети и Национален съвет, Основна организационна единица е първичната организация, изграждана на териториален принцип по общини и райони. Цялата политическа дейност се извършва в първичните организации, чиито ръководен орган е общото събрание.

Председателите на общото събрание образуват Областен съвет, който има само координационни функции и служи като връзка между първичните организации и Националния съвет на ДПБ.
Националният съвет ръководи дейността на ДПБ за времето между конгресите.

Федералната основа гарантира пълната автономия на първичните организации при решаване на всички текущи въпроси, както и при избора на делегати за конгреса и конференциите.

В този раздел също се определят и функциите на лидера на партията, който при евентуално
спечелване на общите избори заема поста министър-председател и съставя самостоятелно или коалиционно правителство. Това по принцип означава, че конгресът трябва да излъчва най-достойните си членове за ръководители на ДПБ. Тази структура същевременно предвижда, когато ДПБ е в опозиция да съставя кабинет в сянка.

В следващия раздел Трети се описват върховните органи на ДПБ. Това са конгресът и редовната годишна конференция.

Основни задачи на конгреса са избирането и утвърждаването на кандидатите на ДПБ за народни представители и за президент на републиката, избирането на Национален съвет на ДПБ, лидер на партията и изменения в статута.

Редовните годишни конференции правят преглед на текущата дейност на партията през годината и разработват стратегията и тактиката на политическата дейност за следващата година.

Определя се, че конгресът се свиква в навечерието на избори за Народно събрание, както следва: не по-късно от 4 месеца преди датата на редовни избори и не по-късно от 2 месеца от датата на извънредни избори.

Редовните годишни конференции се свикват по време на лятната парламентарна ваканция.
Нормите за представителство на конгреса и конференциите са различни, но и в двата случая задължително са представени всички първични организации.

В Четвъртия раздел се разглеждат материалните и финансовите въпроси, а в Петия раздел са преходните разпоредби, в които се подчертава изрично, че настоящият статут и Програмната декларация имат временен характер и действуват до утвърждаването им от конгреса.

Временното ръководство на ДПБ ще подаде оставка на първия конгрес, като по този начин ще отвори пътя за обединяване на всички структурни единици на демократическите течения, фракции и организации в страната.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 18 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ОБЩЕСТВЕНА
ПЛАТФОРМА на Българския лекарски съюз /БЛС/.


Българският лекарски съюз е създаден през 1901 г. и е съществувал до 1948 г. През този период той е съдействувал за подобряване здравето на народа и за утвърждаване на авторитета и достойнството на лекаря. След разтурването му авторитетът на Българския лекар беше значително принизен. Наред с това вследствие някои реорганизации в здравеопазването, на университетското и на следуниверситетското образование, извършени въпреки преобладаващото негативно отношение на лекарите към тях, професионалната подготовка на лекарите изостана и не достигна желаното равнище.

Поради тези и някои други причини, възстановяването на Българския лекарски съюз се явява една необходимост.

ЦЕЛИ
Основните цели на Българския лекарски съюз /БЛС/, ще бъдат:
1.  Да издига авторитета и достойнството на лекарите и стоматолозите, като утвърждава тяхната професионална компетентност и гражданска отговорност.
2.  Да защитава техните професионално-съсловни интереси на всички нива.
3.  Да отразява и да отстоява мнението и гражданската позиция на лекарската общност по всички въпроси, свързани с опазването и укрепването на здравето на Българския народ.
4.  Да бди за етичните норми и морал в лекарската професия, да следи за спазването им, да разрешава възникналите професионални спорове между членовете му, да оказва юридическа помощ при нужда и да бъде обществен защитник на истината.
5. Да организира различни форми на взаимопомощ /материална, правна, консултативна и пр./ между лекарите и стоматолозите и да ги подпомага в техните лични и групови инициативи.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Българският лекарски съюз е независима професионално-съсловна доброволна организация на равноправни лекари и стоматолози с ясно регламентирани взаимоотношения с държавните институции,
обществени и професионални организации.

1.  БЛС е партньор и опонент на МНЗСГ при провеждането на здравната, социалната и екологичната политика на страната. Дава становище и участва в изготвянето на нормативната ваза по всички проблеми, свързани с упражняването на лекарската професия, в остойностяването и заплащането на лекарския труд.
БЛС ще настоява лекарите да имат право на свободно упражняване на професията си в извънслужебно време, като формите на това право бъдат различни.
2.  БЛС ще участва активно в решаването на Битовите, духовните и професионални проблеми на своите членове и при нужда ще интервенира пред народните съвети и кметства като териториални органи на държавната власт.
3.  БЛС    ще бъде партньор и опонент на образователните институти при подготовката на лекарите в тяхното университетско и следуниверситетско образование.
4.  БЛС директно или чрез членове на съюза - народни представители ще поставя искания пред Народното събрание относно проблеми, отнасящи се до здравето на народа.
5.  БЛС ще изказва мнение по удостояването с награди на особено проявили се лекари и стоматолози в практиката.
6.  БЛС ще бъде партньор и опонент на Профсъюза на здравните работници по въпроси, отнасящи се до трудовите им взаимоотношения.
7.  БЛС ще поощрява научната работа като организира конгреси, национални и регионални сесии от научно-практичен характер, ще участвува в международни научни прояви.
8.  БЛС ще има свои печатни органи за съобщения от научен и практичен характер, организационни съобщения, етични проблеми, социално-медицински проблеми, информация за работни места у нас и в чужбина.
9. БЛС ще образува своя взаимоспомагателна каса за подпомагане на своите членове при нужда, застраховки, за награди и пр.
10. БЛС ще взаимодействува на демократична основа с държавните, стопанските и обществените органи, организации и сдружения за осъществяване както на своите, така и на всички хуманни и милосърдни идеи, водещи до физическо, духовно и социално Благополучие на единния Български народ.

МЕЖДУНАРОДНИ ВРЪЗКИ
1.  БЛС приема основните принципи на Световната здравна организация и изразява готовност активно да сътрудничи с нейните специализирани звена.
2.  БЛС ще сътрудничи активно с всички сродни съюзи в другите страни.
3.  БЛС ще участва активно в международни форуми, посветени на здравето на хората в глобален аспект, по проблемите на мира и други.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 18 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Либерално-демократическата партия /ЛДП/.


Либерално-демократическата партия категорично се разграничава от начина и осъществяването на решенията на пленума на ЦК на БКП от 29 декември 1989 година за преодоляване на допуснатите извращения сред тюркоезичното и мюсюлманското население в страната.

Ние смятаме, че вземането на съдбоносни и важни решения за народа ни, трябва да се приемат след задълбочен и равноправен диалог на всички заинтересовани политически и обществени сили.

Поредното неспазване на този демократичен подход доведе до взривоопасна обстановка и политическо напрежение.

Позициите на Либерално-демократическата партия в такъв диалог са: пълна и гарантирана от закона неприкосновеност на Отечеството ни и защита правата на всички Български граждани в духа на Хартата на ООН за правата на човека, Хелзинкските и Виенските споразумения.

4.1.1990 г.                                                                 /ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/