София, 18 септември 1992 година
        Брой 184 /714/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 18 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ПРОВЕЖДАНА КАМПАНИЯ СРЕЩУ КОНФЕДЕРАЦИЯТА.

Като взе предвид безпрецедентната по своите мащаби, упоритост и несъстоятелност кампания, провеждана от отделни личности в парламента и правителството срещу Конфедерацията на труда "Подкрепа" и нейното ръководство:

- отчитайки, че тези представители на СДС на практика се конфронтират чрез своята политика с големите структури и организации на гражданското общество като синдикати, работодатели, президент, парламентарната и извънпарламентарната опозиция,

- отчитайки, че тази политика не изразява на практика волята на всички структури от СДС,

- и като анализира негативните обществено-икономически тенденции, произтичащи от неизпълнението на предизборната програма на СДС,

КОНФЕДЕРАТИВНИЯТ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА"

РЕШИ:

1. Изразява съгласие с направените констатации от президента, че отделни парламентарни и правителствени представители на СДС са обявили война на всичко и на всички.

2. Настоява СДС да преосмисли и преориентира своята икономическа и социална политика на разширен форум от типа на Национална конференция с участието на структури от цялата страна.

3. Настоява за радикални персонални промени в правителството на доказали своята некомпетентност министри.

4. Настоява социалният диалог да се провежда с необходимата отговорност и пълномощия от всички представени страни.

5. Потвърждава своето доверие към Изпълнителния съвет на конфедерацията.

София, 7 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА РЕФОРМАТА В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до президента на Републиката и до председателя на Министерския съвет.

Изпълнителното бюро на Федерацията на независимите синдикати на миньорите (ФНСМ) подкрепя Паметната записка на КНСБ за различията си с правителството по икономическата политика и начините за провеждането на реформата в страната.

Ние сме силно обезпокоени от антисиндикалната политика, водена от правителството. На практика е блокирана дейността на органите за социално партньорство. Това особено остро се чувства на отраслово равнище, където най-пряко рефлектират и трябва да се решават много от проблемите, предизвикващи трудови конфликти.

Не приемаме действията на правителството, насочени към по-нататъшното обедняване на трудещите се. Фрапираща в това отношение е приетата Наредба за регулиране на нарастването на средствата за заплати. Настояваме за незабавни промени в наредбата с оглед създаване на нормативни възможности за нарастването на работната заплата, съответстващо на реалното увеличение на цените.

Изразяваме нашето неудовлетворение от мудното и пренебрежително отношение на правителството към острите проблеми на миннодобивната промишленост в страната. Недооценяването на проблемите на суровинната база може в перспектива да доведе до тежки икономически и социални последици за страната, някои от които непредсказуеми.

Не одобряваме безогледната смяна на ръководителите на фирми и търговски дружества, които са доказали своя професионализъм. Това води до дезорганизиране и влошаване на резултатите от производствено-икономическата дейност. В тези случаи необоснованите решения предизвикват силно социално напрежение и тежки конфликти.

Правителството не изпълнява подписаното с нашата федерация споразумение, предвиждащо ръководителите на фирмите и дружествата да се назначават с конкурс.

Настояваме за решителна промяна в икономическата политика на правителството, в начините на провеждане на реформата в страната и в отношението му към синдикатите.

София, 16 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА КЛУБА НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ - ЦИГАНИ В СОФИЯ, НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНО И КУЛТУРНО РАЗВИТИЕ НА ЦИГАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ И НА ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА” - СОФИЯ, КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И КЪМ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ПРОБЛЕМИ С ЦИГАНИТЕ В ГРАД ПЛОВДИВ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Сериозно сме разтревожени от публикациите във в. "Дума" и в. "Пловдивски новини" от 16 септември 1992 г., в които се правят изявления за ку-клус-клан - акция за избиването на българските цигани в Пловдив на 20 септември 1992 г.

Изявления от този род не са единични случаи. Те създават сериозна заплаха за спокойствието на населението от цигански произход в компактните махали и квартали в страната.

Ние настояваме за Вашата намеса и за вземане на необходимите мерки спрямо такива изявления, които пораждат несигурност и враждебно отношение към циганите. В много селища на страната ни представителите на циганските движения и организации намират разбиране от страна на местните органи за управление в решаване на част от проблемите на циганите, но за съжаление в Пловдив все още конфликтите на етническа основа продължават въпреки усилията на нашите представители и местните органи.

Ние категорично осъждаме такива изявления, които водят до междуетническо напрежение и има опасност те да прераснат в нови сблъсъци и жертви. Молим за Вашата незабавна намеса.
      .
София, 17 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА КАНДИДАТУРАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ В СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ.

В Социалистическия интернационал членуват партии, които се ръководят от принципите на демократическия социализъм. Основен критерий, показващ същността на една политическа партия, е нейната политическа практика. Официалното приемане на социалдемократически принципи и ценности е необходимо, но не и достатъчно условие, за да бъде приета една партия в семейството на Социалистическия интернационал. Какво е фактическото положение на нещата в случая на БСП?

НАСЛЕДСТВОТО ОТ ТОТАЛИТАРИЗМА И ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА КОМУНИСТИТЕ В СОЦИАЛИСТИ

Българската социалистическа партия е приемник на Българската комунистическа партия. Последната бе поставена на власт в България от нахлулата Съветска армия. БКП установи в страната тоталитарен режим на управление, който продължи до есента на 1989 г.

Бързият ход на събитията постави БКП в нови условия, които изискваха в нея да настъпи поне някаква формална промяна. В началото на 1990 г. на своя XIV конгрес БКП се отказа от някои постановки на ленинизма и оповести т.нар. "Манифест за демократичен социализъм". Още на конгреса стана ясно, че е направена промяна само във фразеологията, но не и в политическата практика. През април 1990 г. БКП се преименува в БСП. Мнозинството от членовете й се възпротивиха на тази промяна. Ръководството на БКП обяви, че преименуването е резултат от проведен вътрешнопартиен референдум. Фактическото провеждане на референдума беше оспорено в много от първичните партийни организации. Беше оспорен и резултатът от гласуването - там, където е било проведено. Повечето от членовете на БКП се подчиниха на преименуването заради партийната дисциплина, без да го смятат за същностна промяна.

РЕФОРМАТОРСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ И ГРУПИ В БСП И ТЯХНОТО ЗАДУШАВАНЕ

Веднага след обявяването на "промяната" през ноември 1989 г. започна формирането вътре в БКП, а после в БСП, на реформаторски течения, които заявяваха, че имат социалдемократическа ориентация. Първи се обявиха "Път към Европа" и Алтернативното социалистическо обединение (АСО). Ръководството на БКП (после БСП) веднага зае конфронтационна позиция спрямо тях. То отказваше да осъди стопанските и политическите престъпления на бившата партийна номенклатура. Даже появилият се месеци по-късно документ "Да затворим страницата..." имаше съвсем общ характер и по същество прикриваше конкретните виновници за извършените престъпления. Хора, които в момента афишират социалдемократически разбирания, се възпротивиха срещу признаването на грешките от миналото. Членовете на БСП, които се бореха за истинско обновление на партията (включително в социалдемократическа посока), бяха принудени да я напускат един след друг. Тактиката на ръководството на БСП спрямо реформаторските групи в партията, еволюиращи в посока на социалдемокрацията, се изразяваше и продължава да се изразява в постоянен натиск, докато съответната формация напусне БСП. Част от дейците на АСО напуснаха партията още докато тя се наричаше БКП и образуваха Алтернативната социалистическа партия. Останалите членове на АСО бяха принудени да излязат със самостоятелна листа на изборите за Велико народно събрание поради включването в листите на БСП на голям брой компрометирани личности. Неприязънта на ръководството към реформаторите се споделя преди всичко от една маса "хардлайнери", предимно в напреднала възраст, които държат на единство, основаващо се на болшевишка дисциплина. Членовете на БСП се манипулират с внушения, че инакомислещите са ренегати и предатели. Показателно е формирането на листите на БСП за изборите през октомври 1991 г. То беше проведено "отдолу нагоре", за да могат да бъдат отхвърлени кандидатурите на почти всички бивши депутати на БСП от групата "Социалдемократическа платформа - Европа".

Като цяло в съзнанието на редовите членове на БСП десетилетия наред е набивано негативно отношение съм социалдемократите. Председателката на парламентарната група на БСП е автор на най-малко две монографии, които отричат демократическия социализъм от марксистко-ленински позиции.

Антиреформистките сили в БСП се прегрупираха в значителната формация "Марксистка алтернатива" с лидер проф. Митрю Янков. Техните позиции и оценки в момента се представят от вестник "Мисъл", чиято терминология на моменти преминава към открито сталинистка. За сравнение: в-к "Мисъл" е седмичник, докато в-к "Европа", изданието на "Път към Европа", е месечник. Тиражът на последния е около пет пъти по-нисък от този на "Мисъл" и излизането му е обект на постоянни спънки.

Последният опит за консолидация на реформистките сили в БСП е създаването на Обединението за социална демокрация (ОСД). Ние имаме определени резерви по отношение на голяма част от лидерите на ОСД (Кюранов, Боков, Пирински и др.). Някои наблюдатели са на мнение, че ОСД обслужва изключително лични интереси във вътрешнопартийните борби в БСП, но даже и в този си вид обединението си навлича гнева на ръководството и на значителни маси хардлайнери. В-к "Мисъл" постоянно заклеймява лидерите на ОСД като десничари. В тази обстановка Изпълнителното бюро начело с Жан Виденов разтури т.нар. "правителство в сянка", съставено от дейци на ОСД - Александър Томов, Велислава Дърева и др.

Постепенно от речника на лидерите на БСП отпадна терминът "демократичен социализъм". Говори се за "модерна лява партия", без да се прецизират характеристиките на това понятие. Наскоро в спор с дейци на ОСД Александър Лилов се върна към постановката за класова партия, като отхвърли тезата БСП да се ориентира към представителите на частната инициатива.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ДЕПУТАТИТЕ-СОЦИАЛИСТИ ПО ПОВОД НА ВЪЛНАТА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ.

С вълната от политически процеси управляващите от Съюза на демократичните сили (СДС) грубо нарушават принципите на демокрацията. Вече трети месец народният представител Андрей Луканов е задържан и спрямо него се извършват действия, които са в пълно противоречие с Конституцията и законите на страната, както и с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Забранени са свижданията на Андрей Луканов с неговите близки, с депутатите, с представители на правозащитните органи и организации, ограничено е правото му на защита.

Главна прокуратура отказва да се съобрази с категоричните медицински заключения на български и чуждестранни специалисти, според които условията във всеки арест са опасни за здравето и живота на Андрей Луканов, и не промени мярката за неотклонение "задържане под стража". В резултат на тези неблагоприятни условия здравословното му състояние рязко се влоши.

В много тежко здравословно състояние са и Георги Атанасов, Петър Младенов, Стоян Михайлов, както и другите обвиняеми по политическите процеси.

Всичко това ни кара да мислим, че Главна прокуратура изпълнява политическа задача за груба разправа с политическия опонент, като предприема съзнателни действия срещу здравето и живота на Андрей Луканов.

Остри протести срещу необоснованото му задържане и драстично нарушаване на законите и човешките права в България изразиха неговите избиратели от Плевенския избирателен район и хиляди български граждани. Загриженост проявяват институции като Хелзинкски наблюдател, Международна амнистия, Международната федерация за защита на човешките права, десетки европейски леви партии, видни политици, представители на Съвета на Европа.

В специална резолюция Изпълнителният съвет на Интерпарламентарния съюз порица действията срещу Андрей Луканов, които противоречат на демократичната парламентарна практика, и изрази загриженост за неговото здравословно състояние.

Висшият съвет на Българската социалистическа партия и депутатите-социалисти остро протестират срещу нарушаването на човешките права и категорично настояват да бъде отменена мярката за неотклонение "задържане под стража" на народния представител Андрей Луканов. При едно напълно възможно неблагоприятно развитие на здравословното му състояние цялата отговорност пада върху авторите, изпълнителите и мълчаливите наблюдатели на политическите репресии.

София, 14 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ. Партията е регистрирана на 21 юли 1992 г. от Софийски градски съд.

 РАЗДЕЛ I
 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ е доброволна и самостоятелна политическа организация, обединяваща български граждани без разлика на раса, пол, вяра и етническа принадлежност.

Чл. 2. ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ е политическа партия, юридическо лице със седалище в София.

Чл. 3. ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ осъществява своята дейност в съответствие с действащото законодателство, този устав и решенията на националната конференция.

Чл. 4. Партията е образувана и функционира при спазването на принципите на доброволност на членство и паритет на нейните членове, организационна и финансова самостоятелност и изборност и мандатност на ръководните органи.

Чл. 5. Основните цели на партията са:
1. Да съдейства за изграждане на съвременно и демократично гражданско общество и за национално единство в страната.
2. Да работи за възхода на България във всички сфери на политическия, стопанския и духовния живот.
3. Да защитава правата и законните интереси на своите членове.

Чл. 6. За постигане на целите си партията:
1. Организира срещи, събрания и митинги.
2. Изготвя, приема и разпространява свои програми, изявления, декларации и обръщения.
3. Осъществява контакти, участва в преговори и сключва спогодби и договори с други политически партии и съюзи, обществени организации и синдикати.
4. Развива приятелски отношения и сключва споразумения с демократични организации от други държави във всички сфери от взаимен интерес.
5. Поставя кандидатури за народни представители, общински съветници и кметове и участва в изборите.

РАЗДЕЛ ІІ
ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 7.(1) Член на партията може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, който не членува в друга политическа партия, приема устава и в политическата си дейност се ръководи от него.
(2) Приемането в партията става доброволно, чрез писмено заявление по образец.

Чл. 8. Всеки член на партията има право:
1. Да дава мнение и препоръки за съгласуване на партийната политика и дейност и да участва в тяхното осъществяване.
2. Да избира и да бъде избиран в ръководните органи.
3. Да иска и да получава сведения от ръководните органи за дейността на партията и да прави съответни предложения и заявления.
4. Да получава защита от партията, когато са нарушени законните му човешки и политически права.
5. Да прекратява членството си по собствено желание.

Чл. 9. Всеки член на партията има задължение:
1. Да спазва устава на партията и да заплаща редовно членския си внос.
2. Да подкрепя, провежда и защитава политиката и дейността на партията.
3. Да участва в предизборните кампании и в политическите инициативи на партията.

Чл. 10.(1) Член на партията, който нарушава устава, законите на страната и обществения морал, може да бъде изключен от нея с мотивирано решение.
(2) Решението за изключване се взема от общото събрание на съответния клуб с явно гласуване и с мнозинство 2/3 от присъстващите членове.

Чл. 11.(1) Решението за изключване може да се обжалва в месечен срок от датата на уведомяване пред контролния съвет.
(2) По жалбите по ал.1 контролният съвет се произнася в двумесечен срок и за резултата сезира съответната партийна организация. Решението на контролния съвет е окончателно.

РАЗДЕЛ ІІІ
ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

Чл. 12. Организационната структура на партията се състои от:
1. Клубове.
2. Общопартийни органи.

Чл. 12.(1) Клубовете на партията са основни партийни организации и се образуват по териториален принцип.
(2) Клубовете избират клубен съвет в състав от три до седем членове на мандатен принцип.

Чл. 14. Клубовете самостоятелно определят структурата си - секции, звена, групи - по квартали, по интереси и други.

Чл. 15. Органи на клубовете са:
1. Общо събрание.
2. Клубен съвет.
3. Председател.

Чл. 16. Общото събрание се свиква от председателя или по искане на 1/5 от партийните членове най-малко веднъж на два месеца.

Чл. 17.(1) Общото събрание е редовно, ако присъстват най-малко 1/2 от партийните членове.
(2) Решенията на общото събрание се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

Чл. 18. Общото събрание:
1. Приема нови членове на партията.
2. Избира председател, секретар и контрольор.
3. Провежда политиката на партията и изпълнява решенията на централните й органи.
4. Определя местните кандидати за кметове и общински съветници и предлага кандидати за народни представители.
5. Избира своите пълномощници за националната конференция.

Чл. 19.(1) Клубният съвет ръководи административната и финансовата дейност на клуба.
(2) Председателят представлява клуба.

Чл. 20. Общопартийни органи са:
1. Национална конференция.
2. Национален съвет.
3. Изпълнителен съвет.
4. Контролен съвет.
5. Председател.

Чл. 21.(1) Висш орган на партията е националната конференция, която се свиква веднъж годишно.
(2) Решение за свикване на национална конференция се взема от националния съвет, който изготвя дневния ред, организира провеждането й и определя нормата на представителството.
(3) По искане най-малко на 1/3 от членовете на изпълнителния съвет или на 1/2 от членовете на контролния съвет може да се свика извънредна национална конференция.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 18 септември - Следва пълният текст на:
АФРИКАНСКА ХАРТА (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НАРОДИТЕ.

Г Л А В А  ІІ
МАНДАТ НА КОМИСИЯТА

Член 45

Функциите на Комисията са:

1. Да съдейства за развитието на правата на човека и народите и в частност:
а) да събира документи, да предприема изследвания, свързани с проблемите на правата на човека и народите в Африка, да организира семинари, симпозиуми и конференции, да разпространява информация, да подкрепя държавни и местни институции в работата им, свързана с правата на човека и народите, и при случай да дава своето мнение или препоръки на правителствата;
б) да формулира и установява принципи и правила за решаване на юридическите проблеми, свързани с правата на човека и народите и основните свободи, на които африканските правителства могат да основават своите законодателства;
в) да сътрудничи с други африкански и международни институции, занимаващи се с поощряването и защитата на правата на човека и народите.

2. Да осигурява защитата на правата на човека и народите при изложените в настоящата Харта условия.

3. Да тълкува всички положения на настоящата Харта при искане на държава - страна по Хартата, на орган на Организацията за африканско единство или на африканска организация, призната от Организацията за африканско единство.

4. Да изпълнява всякакви други задачи, които могат да й бъдат възложени от Съвещанието на държавните и правителствените ръководители.

Г Л А В А  ІІІ
ПРОЦЕДУРА НА КОМИСИЯТА

Член 46

Комисията може да прибягва до всеки подходящ метод на проучване; тя може да изслушва генералния секретар на Организацията за африканско единство или всяко друго лице, способно да й предостави необходимата информация.

Съобщения от държавите

Член 47

Ако държава - страна по Хартата, има достатъчно основание да счита, че друга държава - страна по Хартата, е нарушила разпоредбите на Хартата, тя може да обърне внимание на тази държава върху съответния въпрос чрез писмено съобщение. Това съобщение се изпраща и до генералния секретар на Организацията за африканско единство и до председателя на Комисията. Не по-късно от три месеца от получаване на съобщението държавата, до която то е адресирано, дава писмено обяснение или изявление, разясняващо въпроса. То трябва да включва възможно повече информация за приложимите и прилагани закони и процедурни правила, както и информация за предоставяните средства за защита.

Член 48

Ако в рамките на три месеца от получаването на съобщението от държавата, до която то е адресирано, спорът не е решен по задоволителен за двете държави начин чрез двустранни преговори или друга процедура за мирно решаване на споровете, всяка от държавите има право да сезира Комисията чрез председателя, като уведоми за това другата държава.

Член 49

Независимо от разпоредбите на чл. 47, ако една държава - страна по Хартата, прецени, че друга държава - страна по нея, е нарушила разпоредбите й, тя може да отнесе въпроса направо до Комисията чрез изпращане на съобщение до председателя, до генералния секретар на Организацията за африканско единство и до съответната държава.

Член 50

Комисията може да се занимава с предаден й спор само след като се увери, че наличните вътрешноправни средства за защита са изчерпани, или ако установи, че тяхното прилагане неоправдано се протака.

Член 51

1. Комисията може да помоли засегнатите държави да й предоставят цялата информация по дадения спор.

2. Когато Комисията разглежда спора, съответните държави могат да бъдат представени пред нея и да се обръщат към нея с писмени и устни изложения.

Член 52

След като е получила от засегнатите държави и от други източници цялата информация, която е счела за необходима, и след като се е опитала да приложи всички подходящи мерки за дружеско разрешение на въпроса, основано на зачитането на правата на човека и народите, Комисията подготвя - в разумен срок от получаването на съобщението в съответствие с чл. 48 - доклад за фактите и нейното заключение по тях. Този доклад се изпраща до засегнатите държави и до Съвещанието на държавните и правителствените ръководители.

Член 53

В своя доклад до Съвещанието на държавните и правителствените ръководители комисията може да излага препоръки, каквито тя счита за полезни.

Член 54

Комисията представя доклад за своята дейност на всяка редовна сесия на съвещанието на държавните и правителствените ръководители.

Други съобщения

Член 55

1. Преди всяка сесия скретарят на Комисията прави списък на съобщенията, получени от други източници освен от държави - страни по настоящата Харта, и го представя на членовете на Комисията, които посочват кои съобщения да бъдат разгледани от нея.

2. Едно съобщение се разглежда от Комисията, ако членовете й решат това с обикновено мнозинство.

Член 56

Съобщения по смисъла на чл. 55, отнасящи се до правата на човека и народите и получени от Комисията, се разглеждат:

1. Ако са посочени техните автори, дори ако последните поискат да останат анонимни.

2. Ако са съвместими с Устава на Организацията за африканско единство или с настоящата Харта.

3. Ако не са написани на обиден език, насочен срещу засегнатата държава и нейните институции или срещу Организацията за африканско единство.

4. Ако не се основават изключително на информации, разпространявани от средствата за масово осведомяване.

5. Ако са изпратени след изчерпване на вътрешноправните средства за защита, при положение че са налице такива, освен ако е очевидно, че тяхното прилагане неоправдано се протака.

6. Ако са представени в разумен срок след изчерпване на вътрешноправните средства за защита или от датата на сезиране на Комисията с дадения въпрос.

7. Ако не се отнасят към дела, които са били решени от съответните държави в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации, на Хартата на Организацията за африканско единство или с разпоредбите на настоящата Харта.

Член 57

Преди разглеждане по същество на дадено съобщение председателят на Комисията информира съответната засегната държава.

Член 58

1. Когато в резултат на обсъждане в Комисията се установи, че едно или повече съобщения очевидно се отнасят до специални случаи, които разкриват наличието на серия сериозни или масови нарушения на правата на човека и народите, Комисията обръща внимание на Съвещанието на държавните и правителствените ръководители върху тези специални случаи.

2. Съвещанието на държавните и правителствените ръководители може да поиска след това от Комисията да проучи задълбочено тези случаи и да състави основан на фактите доклад, придружен с нейните изводи и препоръки.

3. Нетърпящите отлагане случаи, надлежно регистрирани от Комисията, се представят на председателя на Съвещанието на държавните и правителствените ръководители, който може да поиска задълбочено проучване на въпроса.

Член 59

1. Всички мерки, предприети съгласно настоящата Харта, остават поверителни, докато Съвещанието на държавните и правителствените ръководители не вземе друго решение.

2. Докладът обаче се публикува от председателя на Комисията по решение на Съвещанието на държавните и правителствените ръководители.

3. Докладите за работата на Комисията се публикуват от председателя й след разглеждането им в Съвещанието на държавните и правителствените ръководители.

 

Г Л А В А  IV
ПРИЛОЖИМИ ПРИНЦИПИ

Член 60

В своята дейност Комисията се ръководи от нормите на международното право в областта на правата на човека и народите и особено от разпоредбите на различните африкански документи по правата на човека и народите, от Устава на Организацията на обединените нации, от Устава на Организацията за африканско единство, от Всеобщата декларация за правата на човека, от другите документи по правата на човека и народите, приети от Организацията на обединените нации и от африканските държави, а също така от различните документи, приети в рамките на специализираните органи на Организацията на обединените нации, в които членуват държавите - страни по настоящата Харта.

Член 61

Комисията взима под внимание също така в качеството им на допълнителни източници за определяне на правните принципи общите или специалните международни конвенции, съдържащи норми, явно признати от страните - членки на Организацията за африканско единство; африканската практика, съвместима с международните норми за правата на човека и народите; обичаи, всеобщо признати за приложимо право; общите принципи на правото, признати от африканските държави, както и правните прецеденти и правните доктрини.

Член 62

Всяка държава - страна по Хартата, представя на всеки две години след влизането на Хартата в сила за съответната държава доклади за законодателните и други мерки, които тя предприема за осъществяването на правата и свободите, признати и гарантирани от настоящата Харта.

Член 63

1. Настоящата Харта е открита за подписване и ратификация или присъединяване за държавите - членки на Организацията за африканско единство.

2. Ратификационните документи или документите за присъединяване към настоящата Харта се депозират при генералния секретар на Организацията за африканско единство.

3. Настоящата Харта влиза в сила три месеца след депозирането при генералния секретар на ратификационните документи или документите за присъединяване от страна на мнозинството от държавите - членки на Организацията за африканско единство.

 

Ч А С Т  ІІІ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 64

След влизането на настоящата Харта в сила членовете на Комисията се избират съгласно съответните разпоредби на Хартата.

Генералният секретар на Организацията за африканско единство свиква първото заседание на Комисията в седалището на Организацията за африканско единство в срок до три месеца след създаването на Комисията. След това Комисията се свиква от председателя, когато е необходимо, но най-малко веднъж в годината.

Член 65

За всяка една от държавите, ратифицирали или присъединили се към настоящата Харта, тя влиза в сила три месеца след датата на депозиране на ратификационния документ или документа за присъединяване на съответната страна.

Член 66

Специални протоколи или споразумения могат, ако е необходимо, да допълват разпоредбите на настоящата Харта.

Член 67

Генералният секретар на Организацията за африканско единство информира държавите - членки на Организацията за африканско единство, за депозирането на всеки документ за ратификация или присъединяване.

Член 68

Настоящата Харта може да бъде изменена, ако държава - страна по нея, подаде писмено искане до генералния секретар на Организацията за африканско единство. Съвещанието на държавните и правителствените ръководители може да разгледа проекта за изменение, след като всички държави са били надлежно информирани за него и след като Комисията е дала мнението си по искане на държавата инициатор. Изменението се утвърждава с обикновено мнозинство на държавите - страни по Хартата. За всяка държава,която го е приела в съответствие с конституционната си процедура, то влиза в сила три месеца след като генералният секретар е получил съобщение за приемането.

/Пресслужба "Куриер"/

10:17:29    
18.09.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!