София, 17 юни 1994 година
Брой 117 /1162/

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

Двуполюсният политически модел претърпя фиаско. Провалените избори във Велико Търново показаха, че хората са отвратени от създадената конфронтационна политическа система. Не гласуваха 65% от избирателите. Това беше протестният вот на българина, уморен и отчаян от непроменената политическа ситуация. От гласувалите 36% на първо място е кандидатът на БСП - 45%, на второ на СДС - 35%, и на трето кандидатът на центристките сили Емануил Серафимов - 11,5%. Резултатите ясно показват, че двуполюсният модел има своята умерена, разумна и прагматична алтернатива в лицето на социалдемократически и либерални сили в България.

София, 14 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНОТО БЮРО НА НАРОДНОЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ "СТЕФАН СТАМБОЛОВ" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗБОРИ ЗА КМЕТ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

В последно време по повод на изборите за кмет на община Велико Търново на 12 юни 1994 г. представители на Съюза на демократичните сили /СДС/ се опитват да измамят избирателите от общината, като разпространяват лъжата, че Народнолибералната партия /НЛП/ "Стефан Стамболов" била подкрепяла независимия кандидат за кмет, подкрепян от СДС.

Централното бюро на Народнолибералната партия "Стефан Стамболов" държи ясно да заяви, че Народнолибералната партия подкрепя кандидатурата за кмет на Велико Търново на инж. Петко Георгиев - независим кандидат, подкрепян още и от Българската социалистическа партия /БСП/, Отечествената партия на труда /ОПТ/ и другите партии в ПССД.

Централното бюро на НЛП "Стефан Стамболов" разбира желанието на СДС да използва влиянието на НЛП "Стефан Стамболов" във Великотърновския регион за своите предизборни цели, но най-малкото наглата лъжа и измама на избирателите са пътят към демокрацията.

Ние призоваваме нашите членове и симпатизанти да отхвърлят решително измамата на СДС и да дадат своя глас за най-достойния и компетентен кандидат - инж. Петко Георгиев.

За да пресечем евентуални бъдещи манипулации и лъжи от страна на СДС, ясно заявяваме - Народиолибералната партия "Стефан Стамболов" е и ще продължи да бъде опонент на СДС. Тя е и ще продължи да бъде член на коалицията на партиите от ПССД, с които ще участва и в победните избори през есента.

София, 10 юни 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Атанасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРАТА НА ИНЖ. ЕМАНУИЛ СЕРАФИМОВ ЗА КМЕТ НА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

Инициативният комитет, издигнал кандидатурата на инж. Емануил Серафимов за кмет на община Велико Търново, обединяващ лидери на общинските партийни организации: Българска социалдемократическа партия /БСДП/, Гражданско обединение за републиката /ГОР/, Зелена партия /ЗП/, Българска партия Либерали /БПЛ/, Алтернативно социалистическо обединение - независими АСО/н/, Демократическа партия - Консервативен сговор /ДПКС/, Алтернативна социаллиберална партия /АСП/, Център нова политика /ЦНП/, Конституционен форум /КФ/, анализирайки създадената след анулирането на изборите от 12 юни 1994 г. обстановка в общината и водени от желанието за оглавяване на общинската организация от човек, доказал качествата си на консолидираща личност, с подчертан професионализъм, който е в състояние да обедини около себе си всички хора и формации, започнали промените от 1989 г., възвръщане на романтиката и на идеализма от времето на основаването на Съюза на демократичните сили /СДС/, предлагаме на Инициативния комитет, на Координационния съвет /КС/ на СДС и другите партии, подкрепили кандидатурата на г-н Веселин Георгиев:

1/ Обединяване на всичките партии и организации от общината около кандидатурата на инж. Емануил Христов Серафимов.

2/ Сключване в срок до 16 юни 1994 г. на предизборно политическо споразумение около тази кандидатура между КС на СДС и предизборния съюз, подкрепил кандидатурата на инж. Емануил Серафимов.

3/ Равнопоставеност на двете основни политически формации - СДС и Център, в цялостната предизборна кампания.

4/ Официално изявление от КС на СДС във Велико Търново пред обществеността за признаване на центристките формации като демократични, антитоталитарни некомунистически и достойни партньори в периода на преход от реален социализъм към реална демокрация.

Убедени сме, че приемането на тези предложения гарантира успеха на най-подходящия кандидат и това е единствената възможност да спрем новия поход на Българската социалистическа партия /БСП/ към цялата власт.

Велико Търново, 15 юни 1994 г.

ПОДПИСАЛИ:
1. БСДП - П.Ацев
2. БПЛ - К. Костов
3. ГОР - Ц. Новак
4. ЗП - Р. Велчева
5. ЦНП - Ст. Танева
6. АСО - Д. Русев
7. ДПКС - П. Таслаков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ /11 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

1. Националният комитет на Републиканската партия /НК на РП/ потвърждава позицията на партията, че само незабавните предсрочни избори са единственият изход от настоящата политическа криза, основата на която е в подмяната на гласа на избирателите чрез преструктурирането на парламентарното пространство.

2. Националният комитет на Републиканската партия подчертава, че Републиканската партия е била и ще остане лоялен член на коалицията СДС, във връзка с което приема решенията на VI Национална конференция на СДС и ще работи за тяхното изпълнение, независимо от липсата на синхрон между действията на ПГ на СДС и извънпарламентарния натиск на коалицията.

3. Решенията на VI Национална конференция на СДС съответстват на конкретната политическа ситуация, когато са приети, поради което не трябва да се фетишизират, а творчески да се прилагат и да се доразвиват от Националния координационен съвет /НКС/ в съответствие с динамиката на политическата обстановка в страната.

София, 11 юни 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ленко Русанов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА" ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩОТО СЪВЕЩАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО.

На 18 юни 1994 г. в клуба на Съюза на демократичните сили в жк "Люлин" ще се проведе съвещание на Централното ръководство на Демократичен съюз "Рома".

Ще бъде обсъдена кризисната обстановка в ромските квартали и отношението на държавните институции към решаването на проблемите. Ще бъде попълнен съставът на Централното ръководство. Доклад за участието на Демократичен съюз "Рома" в предстоящите избори в коалиция със СДС и за предстоящата среща с Националния координационен съвет ще изнесе Мануш Романов.

София, 16 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЗИСИ "МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ КАТАСТРОФА" /ЧАСТ ВТОРА/ КЪМ ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ НА 41-Я КОНГРЕС НА БСП.

Цената на тази модернизация беше огромна - бяха разрушени хиляди човешки съдби, цели социални групи бяха репресирани, разкъсани бяха връзките на десетки и стотици хиляди дребни собственици със собствеността им /което не можеше да не се осъзнае като дълбока лична трагедия/, потъпкани бяха и без това не особено развитите демократични традиции в българското общество. Високата цена на тази модернизация бе заплатена и от самата комунистическа партия - решавайки историческата задача за модернизацията на страната, вграждайки сянката си в основата на новата българска държавност, тя претърпя насилие и върху собствената си лява природа. Формира се неизбежното противоречие между "голямата" и "малката" партия вътре в нея. По същество Българската комунистическа партия /БКП/ опосреди централното противоречие за обществото между труда и капитала, като възпроизведе вътре в себе си, в собственото си политическо тяло, и двете страни на това противоречие, като при това успяваше в продължение на десетилетия да го решава по не-антагонистичен начин. /За съжаление тъкмо тази особеност на БКП - да поема и гаси в себе си главното обществено противоречие - остава невидима за някои днешни postfactum, "външни" социалдемократизатори на Българската социалистическа партия /БСП/.

Като цяло за модернизацията си от европейски тип България заплати висока, но относително приемлива /в сравнение със Западна Европа и Русия/ цена - в България "овцете не изяждаха хората" така, както това стана в Англия. Българската ускорена промишлена модернизация не поиска нито американски робовладелски плантационен Юг, нито фашистки Аушвиц, нито сталински ГУЛАГ. България се модернизира без класическите методи за употреба на принудителна /неикономическа/ мотивация за труд.

Именно необходимостта от ускорена модернизация на всички форми на обществен живот предопредели до голяма степен и начинът, по който Комунистическата партия /КП/ осъзнаваше своята централна историческа задача - социализацията, която се разбираше единствено и само като формална социализация, т.е. национализация. Така се утвърди едно исторически ограничено и неизбежно едностранчиво за социализъм общество, с пълно господство на държавните форми на собственост, с висока степен на формално-юридическа социализация, назовавано по превратен, но удобен за развитието на системата начин като "реален социализъм".

В пълно съгласие със своите програмни виждания БКП на практика още през 60-те години превърна сама себе си в държавно-бюрократична машина като главно средство за постигане на поставените цели. Одържавяването на партията бе съпътствано от зараждането на дълбоки /оказали се впоследствие непреодолими/ противоречия вътре в колективния субект на власт и собственост. Съвкупният капиталист, т.нар. "номенклатура", влезе в противоречие със самия себе си. Новопоявилият се български национален капитал независимо от държавната си форма, съгласно своята собствена историческа логика на развитие започна естествено да се разслоява на капитал-собственост и капитал-функция /власт/. Задълбочи се конфликтът между собственика - партократ от феодален тип, от една страна, и владелеца - ръководител и организатор на производството /тогавашния мениджър/, от друга. Предмет на спора между тези две фигури в крайна сметка бе начинът на преразпределяне на принадената стойност. Съвкупният управленец вече настояваше за контрол върху по-съществен дял от общата принадена стойност, като целта му бе да реинвестира в крайна сметка във възпроизводство на националния капитал. Съвкупният собственик /феодалният партократ/ пък отстояваше тенденцията към увеличено потребление, противоречащо на икономическата ефективност в тесния смисъл на думата. Двете прослойки на "съвкупния национален капиталист" вече имаха противоречиви интереси и цели. Налице бе дълбок конфликт между непосредствените и стратегическите интереси на българския национален капитал. Така кризата на националния капитал доведе в крайна сметка и до нарушаване на съществуващата дотогава мяра за съчетаване, икономическата и социалната ефективност като основа за стабилно развитие на българското общество. Неудържимият конфликт вътре в рамките на "малката партия" /номенклатурата/ се превърна в конфликт между самата нея и "голямата партия", конфликт, довел в крайна сметка до отстраняването на Т.Живков /и обкръжението му/, като главен посредник и "буфер" /гасящ инерцията/ между "малката" и "голямата партия".

Промяната беше неизбежна, защото одържавеният, централизирано управляван капитал вече не можеше да се възпроизвежда в старите си форми и движен от присъщата си вътрешна логика, неудържимо се стремеше към децентрализация и формиране на свободни пазарни субекти независимо от държавно-бюрократичния, неофеодален произвол.

В средата на 70-години завърши в общи линии първата индустриална модернизация на България. Втората индустриална революция обаче, която така или иначе бе неизбежна и в която българското общество навлезе в този период, не можеше да бъде извършена по дотогавашния начин - централизирано и с "ръководство отгоре". Естествената потребност на националния капитал от децентрализация, породена от технологично-управленската специфика на втората модернизация, се сблъска с остарелите политико-административни форми на контрол и управление над него. Отлагана с повече от десетилетие децентрализация, а оттам и реална социализация, на националния капитал доведе до разрушителната форма на разрешаване на конфликта. В страните, където процесът на деконцентрация /и частична приватизация/ беше започнал по-отдавна /или не беше забавян след събитията от края на 80-те години/, "нежните революции" първо нямаха такива разрушителни последици и второ, процесите много по-бързо се върнаха в своето естествено русло. В Полша и Унгария, а и в други страни левицата се връща на власт поради простия факт, че там тя по-отрано и по-енергично е решавала своята историческа задача - реалната социализация. Промяната у нас на 10 октомври [?] 1989 дойде като разрешение на противоречието на националния капитал с нeговата субективна форма на съществуване - неадекватната вече и феодализираща се държавна форма на собственост, както и с безнадеждно остарелите структури на политическата надстройка.

В резултат на дълбинните икономически промени през 70-те и 80-те години "тоталитаризмът” в България еволюира до една обикновена авторитарно-бюрократична система, носеща белезите /особено в края на 80-те/ на неумолимо вътрешно разпадане. Елементите на политическата надстройка включваха представители на всички обществено значими групи, включително и на репресирани в миналото слоеве.

Особено важно е да се утвърди и разбере истината, че на 10 ноември 1989 на власт беше не партията на българските комунисти, а държавнобюрократическият живковски елит /въпросната т.нар. "малка партия"/, който, като не успява да реши вътрешните си проблеми, със съгласието и одобрението на "голямата партия" /и с решаващата помощ на социалистическата интелигенция/ се отказа от своя патрон, като му прехвърли цялата своя отговорност.

10 ноември 1989 убедително свидетелства за една проста историческа истина - комунистическата партия в този момент вече не беше идейна общност. От нея в процеса на разпадането й излязоха главните функционери, активисти и идеолози на почти всички десни партии във и извън Съюза на демократичните сили /СДС/, включително и на Движението за права и свободи /ДПС/. Това стана възможно както поради факта, че БКП отдавна бе загубила характера си на комунистическа партия, така и защото самият обществен строй в страната не бе нито комунизъм, нито социализъм, а още по-малко - реален.

Във формата на социализъм в България се развиваше обикновен държавен капитализъм с прекомерно централизиран национален капитал и с авторитарно-бюрократичен архаичен политически режим.

Това е единственото обяснение на парадоксалния на пръв поглед факт, че огромно количество довчерашни "беззаветно предани борци за комунизъм" днес са също така "беззаветно предани борци за десен либерализъм".

Еволюирайки като цяло от комунизъм към социалреформизъм и социалдемокрация, при своя разпад БКП роди не само своята правоприемница БСП, но и почти всички десни партии и движения в страната, с изключение, разбира се, на някои автентични старофашистки организации. Затова твърдението, че днес главният противник на демокрацията в България е някаква митична комунистическа партия /която всъщност отдавна не съществува/, както и че главната цел на реформата е "демонтирането /разграждането/ на комунистическата система" представляват груба историческа фалшификация. Под измислената формула за "декомунизация на страната" в продължение на четири години продължава разрушаването на българската държава и брутално разграбване на българското национално богатство.

СДС се опита да монополизира историческото време - "Времето е наше", - за да пренапише историята в своя полза, като се опитва да прикрие очевидния факт, че обявеният главен противник - компартията /и "системата" изобщо/, е умрял доста преди появата на СДС. Днес СДС воюва срещу отдавна изчезналите предпоставки за своето собствено съществуване. Прословутият антикомунизъм на СДС днес не е нищо друго освен борба срещу призрака на изчезналия комунизъм с комунистически средства.

Комунизмът в България, изпълнявайки своите исторически задачи, завършвайки своята историческа модернизаторска мисия, остана в историята на България като нейно непреходно достояние със своя героизъм, самопожертвувателност и революционно величие. Но и със своя фанатизъм и жестокост, нетолерантност и едноизмерност на мисленето той намери своя задгробен живот в главното политическо отроче на БКП - СДС.

/Пресслужба "Куриер"/

09.30.00.
17.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                 Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!