17 юни 1991

София, 17 юни 1991 година                         
        Брой 116 (391)

Ръководител Пресслужба Куриер" Стефан Господинов

София, 17 юни -Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСДП) ВЪВ ВРЪЗКА С НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СТРОГО СПАЗВАНЕ НА ГРАФИКА ЗА РАБОТА НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ДО 17 ЮЛИ 1991 ГОДИНА.


Съотношението на силите в обществото се променя в посока към демокрацията с нарастваща скорост. Отстраняването на БКП/БСП от структурите на властта е необходимо условие за по-нататъшния ход на промените. Тези промени могат и трябва да се извършат само с демократични средства - с избори за ново Народно събрание и нови местни органи на държавната власт.

ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БСДП заявява, че ще участва активно в изработката и приемането на действително демократична конституция на Република България. В случай че Седмото Велико Народно събрание не изпълни тази своя най-важна задача в приетия от него срок - 17 юли 1991 година, независимо от причините, Парламентарната група на БСДП ще напусне заседанията.

Седмото Велико Народно събрание до 17 юли 1991 г. и след обявяването му за обикновено Народно събрание, през времето до окончателното му разтуряне с оглед провеждането на избори за нов парламент през септември 1991 г., съгласно сроковете, предложени от президента, следва да приеме закон за бюджета на Република България за 1991 г.; нов демократичен избирателен закон; закон за връщане на народа на имуществата, отнети му от БКП/БСП и нейните сателитни обществено-политически организации и техните правоприемници; закон за приватизацията и други основни икономически закони; ратификация на някои важни международни договори и спогодби, като договора със САЩ за даване статут на България за най-облагодетелствана страна и други, както и гласуване пълномощия за сключване на нов договор със СССР.

Призоваваме всички народни представители от СДС, напуснали заседанията на парламента, да се завърнат и да вземат участие в работата му по приемането на най-важните законодателни и други актове.

Само обединените усилия на всички борци за демокрация могат да въздигнат нашето отечество от руините на комунизма и да го наредят на достойното му място в световната общност на свободните народи.

София, 13 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС.


Избраният от комунистите президент, правителството на червените надежди и парламентарното мнозинство на тайните служби във Великото народно събрание направиха още една стъпка по пътя на мирния преход.

Вчера /10 юни, понеделник - бел.ред./, на няколко места в столицата бяха бити и арестувани граждани, изразяващи открито възмущението си от лицемерието на "милите хора". Според свидетелствата на очевидци,изпратили писма до народния депутат г-н Янко Янков, сред пострадалитее имало деца и непълнолетни, а двама репортери са били малтретирани иотведени с белезници на ръцете.

Тези факти будят опасения за бъдещето на демокрацията, но особено тревожен е начинът, по който средствата за масова информация се опитват да омаловажат, премълчат или изопачат събития като вчерашното. По съшия начин преди няколко месеца беше хвърлено булотона мълчанието върху разгрома на "Града на истината”, извършен от специални подразделения от името на президента Желю Желев.

Вече има достатъчно подобни акции, за да отбележим някои съвпадения при провеждането им.

Полицията винаги действа във връзка с решението на някои от съглашенските институции - било президента, било Великото народно събрание...

Репресиите по принцип са насочени срещу граждани, открито изразяващи възмущението си от режима на комунистите.

Потърпевши са обикновено присъстващите, а не групите, нарушили реда. Например малтретирани бяха не участниците в подпалването на комунистическата Бастилия, а мирно спящите жители на "Града на истината", а при вчерашните изстъпления е забелязана малка група млади хора, които избягали през парка, след което пристигналите "каски" се заели с "вразумяването" на намиращите се наоколо
граждани.

Протестираме срещу използването за репресивни политически цели на 35-хилядната политическа полиция, скрита зад смокиновия лист на названието "Служба за защита на Конституцията".

Партия Либерален Конгрес призовава обществеността, средствата за масова информация и гражданите да разкрият провокаторите, виновниците и подстрекателите от висшите ешелони на властта.

София, 11 юни 1991 г.

ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС   
Председател на ПЛК: Янко Янков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕДАКЦИОННАТА КОЛЕГИЯ НА ГЛАВНА РЕДАКЦИЯ "НОВИНИ" НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НАМЕРЕНИЯТА НА РЪКОВОДСТВОТО НА КОМИТЕТА ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ ДА ИЗВЪРШИ СЪКРАЩАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ПРОГРАМИ.


1. Ръководството на Комитета за телевизия със своите хаотични, взаимнопротиворечащи си и взаимноизключващи се заповеди и разпореждания изправи пред тежко изпитание работещите в Главна редакция "Новини". Това поставя окончателно въпроса за снемане на доверието ни към това ръководство на Комитета за телевизия и неговаталоялност и добронамереност към Главна редакция "Новини".

2. Решително протестираме срещу грубата намеса на ръководството на Комитета за телевизия, и по-специално на заместник-председателя г-н Христо Томов в установената не само творческа, но и финансова самостоятелност на Главна редакция "Новини", респективно на нейните екипи.

3. Ние смятаме, че възстановяването на вече отречената централизиранаи йерархично-финансова структура неминуемо ще доведе до цялостна реставрация на тоталитарната пирамидална структура в управлението наКомитета за телевизия.

4. Смятаме, че спирането на толкова много информационни и спортни предавания е недемократичен и непрофесионален акт, нарушаващ престижане само на редакция "Новини", но и на Българска телевизия.

Категорични сме, че непрофесионалисти не трябва да ръководят повече Българска телевизия.

5. Едва ли ще бъде пресилено, ако кажем, че тези действия на ръководството на Българска телевизия са посегателство над информационните потребности на българските граждани, а оттам и на националните интереси на българина.

В случай че тази политика на това ръководство бъде проведена, смятамеза професионален дълг да предприемем решителни синдикални действия.Законът поне това ни позволява.

София, 13 юни 1991 г.

ПОДПИСАЛИ:

Райчо Райков - водещ "Отзвук"
Ангел Григоров - ръководител на екип "Днес", II програма
Коста Стефанов - ръководител на екип "По света и у нас"
Емилия Иванова - водещ на "По света и у нас"
Статул Карабашев - ръководител на екип "Уикенд"
Александър Авджиев - ръководител на екип "Добро утро"
Николай Колев - ръководител на редакция "Спорт"
Емил Милдов - ръководител на екип "23 часа"
Павел Кюльовски - главен режисьор
Славка Илиева - ръководител на "Филмов монтаж"
Мариана Илиева - из.длъжността Гл.редактор на "Новини"
Любомир Цветков - ръководител на звено "Оператори" към Главна редакция "Новини"
Таня Димитрова - ръководител на "ТВ справочник"
Величко Скорчев - ръководител на екип "Добър ви ден"

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВА НА ОБЕДИНЕНИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ (ОЗС)


ПЪРВО - ХАРАКТЕР И ЦЕЛИ

Чл. 1. Обединеният земеделски съюз (ОЗС) е независима политическа организация, която извършва своята дейност в съответствие с Конституцията на България и законите на страната. Той има статут на юридическо лице със седалище в София, бул. "Д. Благоев" N 2.

Чл. 2. Обединеният земеделски съюз има следните основни цели:

а/ установяване, поддържане и защита на конституционно-парламентарно управление в страната с разделяне на функциите на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, самостоятелни една от друга;

б/ гарантиране правата на гражданите: свобода, равенство пред законите, сигурност, право на собственост и социална справедливост;

в/ пълно деполитизиране и демократизиране на армията, милицията, образованието, държавните средства за масова информация, съдебните институции и религиозните култове;

г/ последователна либерализация на стопанския живот, твърдо гарантиране правата на собственост и създаване на условия за разгръщане на инициативността на хората в свободно саморегулиращо се стопанство;

д/ организиране на земеделието и клоновете му на съвременна основа набазата на частна или кооперативна собственост за обработване на земята, преработването на земеделското производство и търговията с него;

е/ защита и опазване на водата, въздуха и земята, за чисти градове и села и чисти хранителни продукти;

ж/ цялостно реформиране на данъчната и банковата система и създаванена стабилни финанси.

Чл. 3. Обединеният земеделски съюз е продължител на делото на първооснователите на БЗНС и идеите на Ал. Стамболийски.

Чл. 4. Основните задачи на ОЗС са:

а/ да съдейства на земеделските дружби в ОЗС;

б/ да действа за прокарването на нужните реформи в страната за уредбата и в духа на целите и задачите на този устав и конгресните решения;

в/ да отстоява идеите на местното самоуправление и да участва в местните законодателни избори;

г/ да участва със свои представители в училищните, читалищните, църковните и други ръководства на обществени и стопански организации;

д/ да действа за разпространяването на идеите на организацията и полезни знания чрез вестници, списания, други печатни издания, радиото и телевизията и други;

е/ да създава временни или постоянни експертни групи, дружества или организации в помощ на ръководствата.


ВТОРО - ЧЛЕНСТВО

Чл. 5. В ОЗС могат да членуват правоимеещите граждани, навършили 18 години, досегашни членове на БЗНС, БЗНС "Никола Петков" и БЗНС "Врабча 1", които се присъединяват протоколно решение на съответната дружба или по списък срещу подпис. Нови членове се дриемат от местната дружба с подаване на молба.

Членовете на ОЗС се задължават да приемат целите и задачите, посоченив този устав, и активно да участват във формирането на съюзната политика. Те трябва да отстояват идеите за Единно земеделско движение.

Чл. 6. Прекратяването на членството се извършва с молба или с изключване, или отстраняване от организацията-дружбата, която ги е приела.


ТРЕТО - ЗЕМЕДЕЛСКИ ДРУЖБИ

Чл. 7. Земеделските дружби се изграждат на териториален принцип по местоживеенето. Дружбата се образува, когато има най-малко петима членове.

Чл. 8. Всеки член е длъжен да внася членски внос, размерът на който се определя от Общото събрание.

Чл. 9. Земеделската дружба избира с тайно гласуване ръководство, което се състои от председател, секретар, касиер и от 2 до 6 членове.

Чл. 10. Земеделските дружби от една община образуват Общинсказемеделска дружба.

Чл. 11. Общинската земеделска дружба избира ръководство в състав председател, подпредседател, секретар и членове - до 11 души. Изборът става с тайно гласуване.

Чл. 12. Общинските земеделски дружби издигат кандидати за местните или законодателните избори. Те провеждат събрание, на което участват по един делегат на всеки 10 членове от местните дружби, председателите на същите и ръководствата на общинските дружби.

Чл. 13. Общинските земеделски дружби съставят окръжни или областни земеделски дружби, съгласно административното деление на страната.
Ръководствата на тези дружби се избират по принципа на общинските земеделски дружби.

Чл. 14. Мандатът на общинските, окръжните /областните/ дружби е за две години.


ЧЕТВЪРТО - СЪЮЗЕН КОНГРЕС

Чл. 15. Висш орган на Обединения земеделски съюз е съюзният конгрес, който се свиква ежегодно.

Чл. 16. Конгресът се състои от делегати, избрани от общинските земеделски дружби, броят на които се определя от Управителния съвет.

Чл. 17. Конгресът обсъжда и гласува решения: по отчета на ръководството, бюджета на Съюза, изменение на устава или изработванена нов, програма на ОЗС, предизборна платформа, ако се налага и декларации и заявления по актуални въпроси.

Чл. 18. Конгресът се състои от бюро в състав: председател, двама подпредседатели, трима секретари и по един представител на всеки окръг или област, посочени от тях.

Чл. 19. Решенията на конгреса са задължителни за всички дружби и членове на ОЗС.

Чл. 20. Конгресът избира Управителен съвет от 61 деятели и Контролен съвет от 15 деятели.

Чл. 21. Конгресът избира с тайно гласуване председател на ОЗС.

Чл. 22. Управителният съвет избира членове на Постоянния съвет 9-11,които носят отговорността за оперативната работа.

Чл. 23. Министрите не могат да бъдат членове на Постоянния съвет.

Чл. 24. Управителният съвет организира и провежда решениията на Конгреса и взема отношение по актуални политически, стопански и другивъпроси и за своите действия се отчита пред Конгреса.

Чл. 25. Управителният съвет се събира най-малко един път на 3 месеца.Извънредни заседания се провеждат по необходимост.

Заседанията на Управителния съвет се свикват от Постоянния съвет или от 2/3 от членовете му.

Чл. 26. Контролната комисия избира председател, подпредседател и секретар и е длъжна да проверява сметките и на други съюзни органи и съюзни имоти и стопански организации, което се извършва най-малко веднъж на шест месеца. Своите констатации докладва на Управителния съвет.

Чл. 27. На обединителната конференция се избира съвет на старейшините, в който влизат най-изтъкнатите стари съюзни дейци. Тозисъвет е консултативен орган на Управителния съвет на ОЗС. Такивасъвети могат да се изграждат в областните /окръжните/ земеделски дружби.

Чл. 28. Финансите и имуществото на ОЗС се формират от встъпителен членски внос, дарения, завещания, субсидии от държавния бюджет и от стопанска дейност.

Чл. 29. Представителството на Обединения земеделски съюз (ОЗС) се осъществява от трима съпредседатели: Йордан Дупаринов, Йордан Садовски и Георги Андреев, избрани на учредителното събрание, до провеждането на първия конгрес на Съюза.

Чл. 30. Обединеният земеделски съюз има печат с надпис "Обединен земеделски съюз, Земеделска дружба с. /гр./......".

Чл. 31. Знамето на Обединения земеделски съюз е правоъгълно с две полета - оранжево и зелено. Зеленото поле символизира нивите, по което са прокарани черни ивици. В горния ляв ъгъл на оранжевото полеима кръг, символизиращ изгряващото слънце, а в средата на кръга е трилистна детелина, отразяваща трите съюза, с лъвче в детелината.

Чл. 32. Прекратяването на дейността на Обединения земеделски съюз сеизвършва по решение на Конгреса със саморазпускане.

Чл. 33. Уставът е одобрен на Учредителното събрание на ОЗС, състоялосе на 31 октомври 1990 година в град София.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА (част първа) НА СЪЮЗА НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ ГАРАНТИ.


ПЪРВО - КАКВО БЕ ДОСЕГАШНОТО НИ ОБЩЕСТВО?

 Това бе партийно-военна бюрократична тоталитарна система, коятоq узурпирала цялата политическа и икономическа власт, задушаваше и с най-брутални средства всяко недоволство. Изстисквайки всички възможности на народа, при най-екстензивна организация на производството, осигуряваше около екзистенцминимума средства за животна преобладаващата част от народа. Щедро - за възможностите на страната - възнаграждаваше част от българската интелигенция, с което морално развращаваше освен тези и голяма част от останалата интелигенция и в същото време я манипулираше, като на практика я откъсваше от зле живеещия народ. Партийната бюрокрация, враствайки се в държавния апарат, изграждайки така наречената "номенклатура", разполагаше с всички блага - безконтролно - превръщайки се в аристократична прослойка, която бе лишена единствено от грижата за народа.

Всичко това в крайна сметка доведе народа до унизителното състояние на длъжник за милиарди, прахосани по волята на "вождовете" без знанието на народа и против неговите интереси.

В настоящия исторически момент отказът на БКП /БСП/ да поеме цялата вина за положението и при факта, че я ръководят хора все още, били дълги години в така наречения "първи ешелон" и тези от "втори ешелон"и натрапчивото им стремление да стоварят вината върху няколко бивши ръководители е най-малкото жалко и говори за историческа безотговорност, липса на самокритичност, опит за продължаващо мамене на народа. Нещо повече, тръбят, че са герои. Опитът да се плаши народът с кръвопролития при отсъствие на БКП /БСП/ във властта се явява заплаха - неприкрита, тъй като в действителност въоръжените сили армия и милиция са изградени най-вече на базата на членство в БКП/БСП/.

Единствено правилния - достойния извод, който следва да направи БСП /БКП/ сега е охрана спокойствието на народа, отдаване цялото му право да направи свободен избор за система и ръководство на страната и самолишаването й от манията за вождизъм и кадърност на народен възпитател.

През цялото това време най-онеправдани бяха безпартийните - от всички властници третирани като второ качество хора.


ВТОРО - ОТ КАКВО ОБЩЕСТВО СЕ НУЖДАЕМ

Единствено от свободно, плуралистично, демократично правово гражданско общество при реална многопартийност, без всякакъв хегемонизъм, с най-модерни институции, което не ще наричаме с никаквоиме, а ще предоставим това на света. В това общество всеки ще заеме място според способностите и труда си. Никакви привилегии за когото и да е. Реална възможност всеки от най-малък по възраст и до старини да се развива физически, нравствено, образователно, професионално и материално. Нуждаем се от общество, в което никоя личност, партия, власт да не може да пречи никому по личния път, в границите на справедливи закони. Нуждаем се от общество, в което всички етнически,религиозни и други групи да живеят свободно, равноправно, незабелязвайки различия помежду си, а обединени от любов към общата родина България и гордостта, че са нейни граждани. Българският език общ за всички - официален - и свобода за всички езици в бита. Нуждаем се от общество на свободни личности, които ще направят икономически силна, съвременна България при модерна пазарна икономика с висококачествено и конкурентоспособно производство. Общество, което не ще пренебрегне грижата за децата, старите, болните и недъгавите. Общество, в което конкуренцията не ще мачка нравствеността. Възстановяване на частната собственост повсеместно и използуването й по желание на собственика - семейно, групово, кооперативно. Запазванена държавна собственост по примера на развитите в икономическо и демократично отношение страни само там, където повеляват държавните интереси. Бързо и компетентно изграждане на институции и механизми за подпомагане във всичко частните стопани в селското стопанство, промишлеността търговията и други сфери.


ТРЕТО - КАК ДА ПОСТИГНЕМ ТОВА?

Отивайки към изборите за Велико народно събрание на 10 юни 1990 година, трябва да помислим за избор на хора неопетнени, стояли близодо народа и сигурно готови да служат честно на българския народ. Гласовитите властници, които демонстрират сега компетентност и обещават утре да са "най-великите демократи", правят това с едничкатанадежда да успеят да запазят постовете си и награбените от народа богатства осигурили щедро и внуците си. Категорично да не се гласува за такива "герои".

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РАЗДЕЛА "ВЪНШНОТЪРГОВСКИ СТРУКТУРИ" (част седма) ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛТ ЪТ (известната Програма "Ран-Ът"). Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на раздела е известният американски експерт Юджийн Л. Стюарт.


РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ИЗНОСНИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ ОТ "ОБЩ" И "СПЕЦИАЛЕН" ХАРАКТЕР

За да бъде една страна конкурентоспособна в международната пазарна икономика, законите и процедурите трябва да облекчават евтините и ефикасни експертни процедури. В това отношение износната търговия може да бъде добре подпомогната от създаването на основно правно различие между износните разрешения от "общ" и "специален" характер. Разрешението от "общ" характер е обичайното разрешение за износ на стоки без предварителна заявка и одобрение от правителството. В страна с либерализирана пазарна икономика това разрешение се разпростира върху всички стоки, с изключение на специално упоменати стоки и материали. Износните разрешения от "специален" характер се изискват за износа на специално упоменати изключения. Обикновено изключенията включват артикули, износът на които заплашва наиионалната сигурност или политически цели.

Установяването на схема за разрешение от "общ" характер многооблекчава износната търговия. Частните производители могат да изнасятстоки при минимум разноски, грижи и забавяне. Това прави местните производители по-конкурентоспособни в межднародната пазарна икономика.


ФРАХТОВИ СПЕДИТОРИ

Фрахтовите спедитори като митнически брокери са частни професионалисти, които продават своите услуги. Тези лица съдействат на износителите в организиране на товаренето на стоки за износ. Тези експерти подготвят износни документи и намират и запазват място в обичайните превозни средства, включително в железопътния транспорт, камиони, самолети и плавателни съдове. Те извършват това по начин, минимализиращ разходите, и с това повишават ефективността. Фрахтовите спедитори се конкурират помежду си на базата на цените на услугите си.


САМОСТОЯТЕЛЕН МИТНИЧЕСКИ ЗАКОН

Страните, участващи в межднародната пазарна икономика, все повече съгласуват своите самостоятелни митнически закони и постигат единствов това законодателство. България би могла да разгледа възможността дамодифицира своите системи, за да се приближи повече от съгласуваните правила. Тъй като България е член на Митническия съвет за сътрудничество, страната има лесен достъп до техническата информацияи може да получава експертна помощ от тази организация. Адаптирането на България към тези системи ще съдейства на усилията на страната дасе интегрира в пазарноориентирания свят.

Две основни сфери, в които беше постигнато единство, са митническите класификации и законите за оценка. Всяка страна, която желае да участва в международната пазарна икономика, трябва да разгледа възможността да приеме тези унифицирани системи.


КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВНОСНИТЕ СТОКИ

През 80-те години Митническият съвет за сътрудничество доразви Съгласуваната система за класифициране на стоките за целите на митническите тарифи. Системата беше приета във вътрешните закони на повечето от главните търговски държави на света, включително странитеот Европейската общност и страните от Тихоокеанската зона, както и Канада и САЩ. Системата съдържа 97 глави и около 5000 заглавия и подзаглавия и е изградена на йерархичен принцип и идентифицира стоки с шестзначни кодове. Тези ководе могат да нарастват, като се добавят допълнителни знаци при желание с оглед задоволяването на индивудалните национални цели. Съществуват общи правила за интерпретация, от които се ръководи този, който ги използва, когато прилага условията им. Тъй като системата е нова, почти всички страни са все още в процеса на изучаването й. Именно затова моментът е много подходящ за тези, които мислят да се адаптират към Съгласуваната система.

Би било целесъобразно да се взимат предвид съществуващите в България тарифни нива. Тарифите в икономиките с централно планиране нямат това значение, което имат в пазарните икономики, тъй като при вземането на важни решения по вноса убедително натежават многобройни съображения, коитонямат нищо общо с цените. Традиционно тарифите в пазарната икономика изпълняват функция на защита на местната промишленост, но те не са установени на толкова високи нива, за да елиминират цялата чуждестранна конкуренция, която сама по себе си е цел на тази икономика. Тъй като България се интегрира в международната икономика, може да се окаже, че някои нейни тарифи и норми са прекалено високи и не допринасят за ефективността. А това може да се окаже икономически антипродуктивно.


ОЦЕНКА НА ВНОСНИТЕ СТОКИ

Повечето страни с пазарна икономика използват митническата оценъчна система, която беше съгласувана през 1979 г. в Токийския кръг на търговските преговори. Целта на митническото остойностяване е да установи стойността на вносните стоки с оглед приложението на мита, изчислени въз основа стойността на стоките ("ad valorem"). Формата при методите на остойностяване облекчава и улеснява международната търговия и прави международния бизнес по-предсказуем.

Сегашната митническа оценъчна система установи пет алтернативни метода на остойностяване. Те са изложени накратко по реда на технитепредимства:

- "Договорената стойност" на вносните стоки. Това е действително платената или платима цена за стоките от вносителя с определени уточнения на известни разходи и разноски, които са извършени, но не са включени в цената.

- "Договорената стойност" на идентични стоки, продадени за износ на същата страна-вносител по време или около периода на внасянето на стоките. "Договорената стойност" на подобни стоки, продадени за износна същата страна-вносител по време или около периода на внасянето настоките.

- "Дедуктивната, или намалена стойност" на вносните стоки. Това е цената на вносната стока в страната-вносител, коригирана така, че елиминира комисионите или печалбата, общите разходи, транспорта, застраховката, митата и други разноски, извършени при препродажбатана стоки в страната-вносител.

- "Изчислената стойност" на вносните стоки. Това са основните производствени разходи плюс печалбата. Правилата предвиждат, че по избор на вносителя може да бъде използвана "изчислената стойност" вместо "дедуктивната стойност".

- "Договорена стойност", най-предпочитаният метод на оценяване, приема пазарния икономически контекст, при който купувачът и продавачът търгуват директно. Когато купувачът и продавачът са свързани един с друг, възможно е "договорената стойност" да бъде отхвърлена и да бьде използвана алтернативна основа за оценяване. Всички алтернативи за оценяване се опитват да апроксимират "договорената стойност".


ЗАКОНИ ЗА БОРБА С НЕЧЕСТНАТА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА

Някои търговски практики се считат за нечестни в международната пазарна икономика. Всяка страна, която участва в тази система, трябвада предпазва местната си промишленост с подходящи закони. Те между другото включват антидъмпингови и антисубсидни закони.


АНТИДЪМПИНГОВИ ЗАКОНИ

Съществува международен консенсус, че на ощетяващия дъмпинг трябва да се противодейства. "Дъмпинг" е продажба на стоки на непочтено нискицени, който цели да ощети местните производители в страната на вноса.Повечето страни с пазарна икономика имат антидъмпингови закони за неутрализиране на този непочтен ефект. Тъй като България се движи къмпазарна икономика, ще възникне потребност от антидъмпингов закон. Обикновено "дъмпинг" се определя в антидъмпинговите закони като продажба на стоки за износ на цена по-ниска от цената на вътрешния пазар, или другояче производителните разходи плюс печалбата. Така най-прост пример на дъмпинг е следният: един транзистор от Япония се продава на дъмпингови цени, ако в друга страна се продава за 10 000 йени, а в Япония йената му е 12 000 йени. Ако производител на транзистори в страната-вносител е ощетен от ниската вносна цена, антидъмпинговия закон ще го защити чрез специални облекчения и ще възстанови справедливите условия на конкуренция. Облекчението ще бъде изразено в специална оценка на допълнително мито върху вноса извън обикновеното за дадена стока, което ефективно повишава цената на стоките. Размерът на дъмпинговите мита се определя съобразно разликата между цената на вътрешния пазар на вносителя и вносната цена.

Антидъмпинговите закони се различават в различните страни. Законът наСАЩ съответства на клаузите, предвидени в ГATT, и е подобрение на законите в Канада и Европейската общност. САЩ и Канада имат раздвоени процедури за прилагане на своите антидъмпингови закони. В САЩ двете административни агенции са Департаментът за търговия на САЩ, който разглежда искове за некоректно ценообразуване, и Международната търговска комисия, която разглежда щети. Типична антидъмпингова процедура се разкрива, когато ощетен местен производител е подал искза помощ към тези агенции. Исковите молби заявяват чрез точна информация възможността да се осъществява дъмпинг и агенциите започват съответните проучвания. Ако се установи положително, че случаят е такъв, се правят съответни оценки.

САЩ и други страни имат богат опит със своите антидъмпингови закони. Те са на разположение на страни като България, когато те преценяват какво законодателство ще изберат да въведат. Страни, преминаващи към международна пазарна икономика без защитата на антидъмпингови закони,могат много лесно да станат жертва на непочтена търговия.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВНИ НАЧАЛА (част пета - последна) НА РУСЕНСКИЯ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", УЧРЕДЕН НА 15 АВГУСТ 1990 ГОДИНА.


XV. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

1. Русенски съюз "Царство България" съзнава, че социално равенство нее възможно и не е постижимо. Затова пък е възможно да се поддържа социално равновесие, което да постави бедните и богатите в съотношение, приемливо от нравствена гледна точка, към което и съюзът ще се стреми.

2. Социално слабите слоеве ще бъдат подпомагани от Държавата и Обществото с помощта на гъвкава данъчна система, която не трябва да уронва тяхното достойнство.

3. Изхождайки от принципа, че за едно общество се съди какво и колкострува от отношението му към старци, сираци, недъгави, болни, безработни, бездомни, безимотни, катастрофирали в живота, РС "ЦБ" щеподпомага всестранното развитие на милосърдието и благотворителността, като за това разчита предимно и главно на религиозните институции.

4. РС "ЦБ" смята, че борбата със социално значимите злини и пороци - организирана престъпност, спекула, черна борса, проституция, алкохолизъм, наркомания и хазарт, трябва да се води както със силатана закона, така и в полето на Нравствеността.

5. РС "ЦБ" ще работи за справедливо и пълно разрешаване на жилищния въпрос с участието на Държавата, Обществото и самите граждани.


XVI. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

1. Русенски съюз "Царство България" смята, че здравеопазването в България трябва да бъде: държавно, обществено и частно; безплатно иплатено, но във всички случаи ОБЩОДОСТЪПНО за всички слоеве на обществото и за всеки български гражданин.

2. РС "ЦБ" защитава становището, че българското здравеопазване трябвада се основава на:

- модерната медицинска наука;
- българската народна медицина;
- традиционната медицина на всички страни и народи
- и всички алтернативни лечебни системи.

3. РС "ЦБ" отхвърля всякакви шарлатани, алчни и невежи печалбари и недобросъвестни лечители и смята, че борбата с тях трябва да се водипреди всичко чрез просвета, разобличаване и гласност и чак след това с помощта на Закона.

4. Русенски съюз "Царство България" намира, колкото и нелицеприятно да е това, че българският народ трябва да бъде основно приучван наред, чистота, лична хигиена и опазване на общественото имущество както в собствените си домове, така и на обществени места.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Русенски съюз "царство България" е уверен, че непредубеденият български гражданин веднага би открил съществената разлика между настоящите Начала и Платформите /Програмите/ на другите политически организации, а именно, че Началата: се отличават с пълнота, простота,яснота и определеност; подчиняват всичко на една-единствена цел - спасението, възраждането и възхода на България; поставят най-високо от всичко принципите на нравствеността.

2. РС "ЦБ" заявява категорично, че единствената личност, способна в настоящия момент и в бъдеще да сплоти българския народ и да го изведеот пропастта, в която се намира, е неговият законен Владетел Негово Величество Цар Симеон II.

3. Русенски съюз "Царство България" е убеден, че ако българският народ намери сили в себе си и сега да излезе от изключително тежкотоположение, в което се намира, то той и неговото свещено ОтечествоБългария ще пребъдат във вековете!

С Бога, за Царя и Отечеството! Амин!


Послеслов

Русенски съюз "Царство България" ще разработи по-късно с помощта на висококвалифицирани експерти-професионалисти всеки раздел от Основните Начала и ще ги предостави на обществеността.

/Пресслужба "Куриер"/


11:20:23        
17.06.1991 г.            


Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Coруright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!