София, 17 април 1992 година
        Брой 76 (606)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 17 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СТЕФАН САВОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРОИЗНЕСЕНО НА IV НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ (11 И 12 АПРИЛ 1992 Г.).

Според нашата конституция, а и според програмата на Съюза на демократичните сили България е парламентарна република. А в една парламентарна република парламентът играе особено важна роля. Той е еманация на народа, на избирателите! Така че - поне за мен като председател на Народното събрание - това е най-важната институция в една истинска парламентарна република. Големият наш конституционалист проф. Баламезов казваше, че парламентарната република е привилегия на цивилизованите народи. Аз се надявам, че след като най-после имаме истински парламент, се нареждаме между цивилизованите народи.

Разбира се, не трябва да забравяме, че цели 45 години имахме тоталитарен парламент, който се свикваше два пъти през годината за по два дни, колкото да гласува законите "на галоп". Парламент, който не беше нищо повече от някаква маска, карнавал или параван, готов да изпълнява волята на централното бюро на изпълнителната власт. След него дойде Седмото Велико народно събрание, в което за съжаление бях народен представител. То пък наподобяваше кръгла маса, около която важните въпроси се решаваха по някакъв необясним начин. Във всеки случай - не в полза на България и на българския народ.

За мен голямата дата в съвременния ни политически живот е 13 октомври, когато Съюзът на демократичните сили успя да се наложи над тоталитарната власт. Благодарение на този небивал успех се създаде и истинският ни парламент, който вече работи, създава закони и руши тоталитарната система.

Бих искал да се спра на това какво е парламентът днес. Три парламентарни групи и това бих казал - е едно предимство. Три парламентарни групи, които все пак позволяват да си вършим работата, за която сме призвани. И това е добре, защото има редица страни от бившия социалистически лагер, в които просто е невъзможно да се създаде правителство. Слава Богу, при нас - поради неписаното разбирателство и единство между Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи, успяваме да дадем на правителството (и на народа, разбира се) онези закони, които са необходими, за да забравим тоталитарното минало. В това отношение не мога да не изразя дълбока благодарност към Движението за права и свободи, което коректно и лоялно изпълнява своите задължения. Надявам се много, че това единство ще продължи. Защото между другото то дава възможност на България да излезе на международната сцена. А и защото позволява в известна степен да се забрави онази срамна страница от историята, която някои гордо нарекоха "възродителен процес".

Какво прави парламентът? Мога да кажа, че за изминалите пет месеца работи героично. Парламентът изработи свой правилник. Конституира се в течение само на един месец, докато за същата цел на Великото народно събрание бяха нужни пет месеца и половина. След това дадохме всички онези закони, които бяха нужни както за избора на президент, така и за смяната на икономическата система. Трудно е наистина, много от нас заболяват. Работата е не само тежка, но и напрегната, нервна, изтощителна. Защото непрекъснато се сблъскваме с един добре организиран противник, който знае какво върши и гони своите цели. Въпреки това през настоящата седмица ще гласуваме Закона за приватизацията. Сигурно ще гласуваме и още няколко малки закона. С това практически ще сме дали скелета на цялата нова икономическа система, която е така нужна на страната ни, за да превърне икономиката ни в пазарна и социална икономика.

Искам още веднъж да подчертая, че парламентът има законодателни функции. Но нека не се забравя, че той има и още една функция - парламентарния контрол. Както във всяка парламентарна държава парламентът избира правителството, но и го бламира, когато това се налага. Такава е истинската парламентарна република. Така че бихме могли да обобщим: да, има разделение на властите и все пак парламентът е този, който упражнява контрола над изпълнителната власт. Във връзка с това няма да спестя някои критики. На няколко пъти поискахме от правителството да направи някои структурни и персонални промени. Господин министър-председателят действително обеща, обещава и мисля, че вече е крайно време тези структурни промени най-после да се извършат. Те не са приумица нито на КТ "Подкрепа", нито на парламентарната група на СДС. Те са искане на целия народ, който чака час по-скоро истинската декомунизация. Така че аз моля нашите приятели - защото правителството не е нищо друго освен част от нас, част от цялото - да не губят повече нито минута и да започнат с тези реформи. Просто това, което им подаваме като закон, да го превръщат в реалност. Защото в противен случай и най-хубавият закон може да остане само на книга, ако няма правителство (т.е. изпълнителна власт), което да го приведе в действие.

И нещо извън парламента. Известно е, че между нас в СДС - т.е. между участващите в коалицията - непрекъснато се явяват някакви противоречия. Явяват се и между различните институции, между различните представители на властта. Това са несъвършенства на конституцията. Ние не приемахме тази конституция, но въпреки това я изпълняваме, и то по-добре и по-правилно, отколкото комунистите. Несъвършенствата на конституцията именно създават предпоставки за подобни конфликти. Разбира се, има и липса на опит в демокрацията. И откъде да имаме такъв опит? Когато ме избраха за народен представител в Седмото Велико народно събрание и там издигнаха кандидатурата ми за председател, си позволих едно изказване, което на мнозина се стори еретично. Дори моят добър приятел Петър Увалиев ми се обади от Лондон и попита: "Как можеш да говориш такива работи?" Отвърнах му: "За съжаление ние наистина нямаме личности!" Може би това е страшното! Това е наследството от полувековния тоталитарен режим. Защото умният човек, специалистът, още не е политическа личност. За това се искат и много други качества. А тоталитарният режим в България обезглави не само физически, но и интелектуално едно, две, три поколения. Това е най-страшното! За успокоение бих повторил думите на един французин, който често идва у нас: "Вижте, господин Савов, това точно е демокрацията - не всички да крачим в една крачка и не всички да говорим с един глас!" Така че нека се успокоим. Недоразумения ще има и ние ще трябва да ги изглаждаме. Нещо повече - ще намерим начин да поправим несъвършенствата на конституцията. Защото и това е демокрацията. А ние трябва да говорим по тези въпроси, да изчистваме противоречията си и новите идеи, които се предлагат, за да можем да вървим напред.

Искам да кажа няколко думи и за нашите отношения с КТ "Подкрепа". Преди известно време имах удоволствието и честта да присъствам на техния конгрес. Тогава казах, че за мен "Подкрепа" е като сигнална лампа, която дава знак за някои нередности. Казах още, перифразирайки Кенеди: "Аз също съм от "Подкрепа"!" Надявам се, че днес или утре ще ни кажат на нас: "Ние от "Подкрепа" сме от СДС!" И би било естествено. Защото ние всички сме едно голямо синьо семейство. Всички започнахме заедно и ще вървим заедно, колкото това и да се зловиди на някои опоненти. Защото само така ще победим. Разделени, затънали във вражда и в спорове, ще станем лесна плячка на хора, които добре си знаят работата по-нататък. За това също трябва да мислим непрекъснато.

Днес обаче ме е страх от корупцията. Защото всяка власт винаги и лесно се корумпира. Страх ме е, защото в недалечното си минало имаме два примера - в 1923 и 1934 г. Тогава военните преврати успяха лесно, защото едни демократични режими се бяха твърде много корумпирали. Ние трябва да внимаваме, защото корупцията ще ни бъде неминуемо "подлагана" от нашите опоненти. И има опасност лесно да излъжем надеждите на народа. Нека не забравяме, не в предизборните си лозунги, в нашата програма, във всяка реч винаги сме подчертавали, че сме за една нова нравственост. И тази нова нравственост трябва да покажем. Защото СДС - това е просто нова нравственост.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ПЪРВА) "ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ СЪЮЗ Е ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ, СПРАВЕДЛИВА ЗА НАРОДА" НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЗА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.

Известно е, че в света не съществува единен, всепризнат модел за осъществяване приватизацията на държавните предприятия. Водоразделът на прилаганите методи се състои в целта, която се преследва, а именно:

а) да се постигне по-голяма социална справедливост;
б) да се предпочете предполагаемата по-голяма икономическа ефективност.

България в продължение на 45 години беше социалистическа държава с комунистическо управление. През това време трудовият български народ бе подложен на нечовешка експлоатация и див червен комунистически грабеж. Трудовият българин получаваше само 1 от всеки 17 лева, изработени от него. Поради тази причина цялото държавно имущество, създадено през тези 45 години, е в буквалния смисъл общонародно. Следователно това имущество трябва да бъде приватизирано по един народосправедлив начин, т.е. в полза на целия трудов български народ.

Българският земеделски народен съюз е възникнал като самородна, отначало съсловна, а след това и политическа организация, за да защитава интересите именно на трудовия човек.

Българският земеделски народен съюз не може да допусне червената комунистическа несправедливост да бъде заменена с тъмносиня несправедливост.

Независимо в каква степен - явно или прикрито, - налице е пълно съвпадение на интересите на червената комунистическа номенклатура и тази на тъмносинята номенклатура. По този начин ограбването на трудовия български народ ще бъде пълно и на всичко отгоре - и узаконено.

Под предлог за по-висока икономическа ефективност синьо-червената номенклатура извършва най-голямата спекулация, предлагайки метода на т.нар. "пазарен подход". С тази спекулация се преследват няколко цели:

1. Изпиране на "мръсните" пари на червената комунистическа номенклатура.
2. Изпиране на "мръсните" спекулативно получени пари от синята номенклатура.
3. Изпиране на "мръсните" пари на всички останали спекуланти в българския смисъл на това понятие.
4. Даване възможност на чуждестранните покровители и "спонсори" на СДС (д) да закупят на безценица българските предприятия.

Подобна цел преследва и идеята за замяна на външния дълг на България срещу българска собственост. По този начин откраднатите от комунистите и изнесени в чужбина български капитали ще се върнат обратно като превърнати в "законна" комунистическа собственост.

Поради силната покупателна способност на долара спрямо лева чуждестранните банки-кредитори на България, също биха придобили на безценица българска собственост.

Външният дълг на България трябва да се изплаща с доходите от производството и износа на стоки, а не с българска собственост.

И така, приватизацията преследва две основни цели:

1. Смяна на формата на собственост, т.е. смяна на държавната с частна собственост, със значителен превес на частната над държавната собственост.

2. Повишаване на икономическата ефективност на народното стопанство след ликвидирането на паразитния държавен бюрократичен апарат и даване на пълна свобода на действие на частната инициатива.

За провеждане на бърза приватизация в народосправедлив дух, в съчетание с възможности за висока икономическа ефективност, като едновременно се парират завоалираните злокобни замисли на старата и новоизлюпена номенклатура, Българският земеделски народен съюз - единен предлага приватизацията да се извърши на два етапа.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 17 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ И БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1", подписано на 15 април 1992 г.

Днес, 15 април 1992 г., в София между Християндемократическия съюз и Българския земеделски народен съюз "Врабча 1" бе подписано настоящето политическо споразумение.

Двете договарящи се страни изразяват решимостта си да работят съвместно за:

цялостното и окончателно разрушаване на фундамента на социалистическата държавна система, установена в България с просъветския преврат 1944 г.;

утвърждване на християнските ценности и морал в гражданските отношения;

възстановяване и укрепване на частната собственост и предприемачеството в националното стопанство посредством законодателни и данъчни преференции за частното производство;

създаване на пазарно социално гарантирано стопанство;

укрепване на ролята на България като стабилизиращ фактор на Балканите, както и интегрирането й във всички структури на обединена Европа.

Двете договарящи се страни постигнаха съгласие да изпратят по един свой представител като наблюдател на заседанията на ръководните си органи, съответно Координационния съвет на Християндемократическия съюз и Постоянния състав на БЗНС "Врабча 1".

Двете договарящи се страни изразяват съгласието си да си сътрудничат, да работят съвместно и да изградят общ координиращ екип в периоди, когато политическата обстановка в страната налага това.

Настоящето политическо споразумение влиза в сила от момента на подписването и е валидно до 31 декември 1992 година. То се продължава автоматично за още една календарна година, при положение че нито една от страните не го денонсира месец преди изтичането на горепосочения срок.

ЗА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ: Юлий Павлов - председател на ХДС

ЗА ПОСТОЯННИЯ СЪСТАВ НА БЗНС "ВРАБЧА 1":
Асен Димитров - член на постоянния състав

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 17 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОНЦЕПЦИЯ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) НА ПАРТИЯ "ЛИБЕРАЛИ" ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.

ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Либералният модел предполага демократична процедура, която дава възможност за равна инициатива за всички заинтересувани в приватизацията на даден обект.

Същевременно тази процедура изисква от всеки заинтересуван да представи цялостен проект за приватизация, включително и оценка. Тези проекти се конкурират пред Агенцията за приватизация, която съответно в нейните териториални поделения в зависимост от приетите принципи прави избора.

Отделните граждани физически лица имат възможност да участват чрез някой от финансовите посредници, без да се страхуват от ограничената си квалификация и информираност. Такава процедура прави възможно прякото им участие в собствеността само при определени условия. Тези условия ще бъдат регламентирани вероятно със закона за борсите и ще гарантират неквалифицирания собственик от излишни рискове. Същевременно тази процедура стимулира физическите лица, които желаят да получат собственост от точно определен обект, да се сдружават. Т.е. друг стимул в предприятията е те да се явяват като мотивирани по друг начин субекти, а не като граждани.

За онези, които нямат такива конкретни изисквания, остава участието им чрез посредници.

За част от обектите се разработват проекти от Агенцията за приватизация и се осъществяват чрез нея. Така процесът се ускорява при пълна демократичност.

ОСОБЕН РЕЖИМ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ПЕРИОД

Преходният характер на икономиката ни в момента на приватизацията, ограничените инвестиционни възможности на местните стопански агенти и позицията им пред международните финансови организации налагат въвеждането във всяка реалистична концепция за приватизацията на преходни положения, осигуряващи особен статут на заинтересуваните субекти.

Този особен режим в преходния период е ориентиран към:

- защита на националния капитал от нелоялна външна конкуренция чрез паралелни валутни оценки за проекти, продавани на чужди инвеститори, разрешителен режим за покупка на акции и дялове от чужди лица (над определена сума), документиране движението на външния ни дълг при провеждането на суапови операции с него;

- приоритет на частния бизнес в приватизацията чрез данъчни облекчения върху дейността му в приватизирани обекти. Ядро на тази система са облекчения в преките данъци от печалбата и амортизационни привилегии;

- стимулиране на лизингови контракти с право на изкупуване от новосформирани юридически лица, включително съдружници от колектива на лизинговите обекти (управляващи и работещи);

- пренасяне на преференциите на закона за приватизация и върху арендаторите на обекти, подлежащи на реституция, когато те участват в търг за нови обекти от същия бранш.

Целта на алтернативата, изложена тук, е да даде възможност на всеки гражданин да прецени какви са неговите интереси в приватизацията и кой модел от предлаганите на обществеността по-пълно отговаря на тези индивидуални интереси. Логично е хората да стоят зад тези позиции, които споделят и за това им е нужна възможността от избор. Либералната концепция предлага свобода на избора.

За да направят този избор, хората трябва да знаят какви са очакваните резултати от всеки един предложен вариант на приватизация.

Неизбежен резултат от приложението на внесения в парламента закон за приватизацията ще бъде бюрократизирането на приватизацията на най-големите държавни предприятия. Сложната система на съгласуване, проверка и надзор между много органи (Министерския съвет, агенцията, Министерството на финансите, Министерството на индустрията и търговията) ще доведе до остър сблъсък на интереси, в който не е регламентирано правото на страните. Бъдещите тълкувания в правилници и наредби могат коренно да изменят духа на закона и да усилят чиновническите своеволия.

Обратно стоят нещата при малките обекти. Правото да се прехвърлят функции по приватизацията към отделни министерства (с други думи отделни министерски чиновници) дава свобода на безконтролни действия и корупция, което и сега не е чуждо на икономическата ни система.

Кой печели от приватизация, в която главен фактор са Големите пари и Големите връзки?

Ограничените преференции за населението означават хазартен достъп до приватизацията за големи маси от хора, достъп, който не зависи от личните им качества или умения, а от случайното постъпване или напускане на определено предприятие, от случайната конюнктура на заплатите, от случайното действие на реституцията и др. такива. Колко хора ще приемат за справедливо, ако работникът в промишлеността има правата, предвидени в закона, а работникът в жп транспорта няма тези права, просто защото жп транспортът няма да се приватизира открито?

Такова неравноправие зарежда обществото с конфликти.

Реституцията вече даде много на бившите собственици от това, което си е тяхно. Трябва ли сега чрез средствата от приватизацията да им се дава и нещо, което вече не е тяхно. Защитаването на обезщетенията за бившите собственици означава автоматично ощетяване на всички сегашни кандидати да участват в приватизацията.

Предлаганата либерална концепция гарантира такъв баланс на интересите, при който да няма значими социални групи срещу приватизацията, нито масово оспорване на честността на предприетите стъпки. Ограничаването на властта на чиновниците от министерствата за сметка на собствената заинтересуваност на участниците да подготвят проекти за бърза приватизация ще доведе до ускоряване на процеса, което е особено важно в нашите условия. Прилагането на приватизационни техники с по-широка обществена база ще позволи директно създаване на покупателна сила в размер на 50 млрд.лв. и косвено привличане чрез нея на допълнителни финансови средства от населението. Това би позволило друг, по-значим размах на приватизационния процес и една далеч по-широка база от собственици. Това означава, измерено с видими неща, да бъде бързо и на широка основа приватизирана например търговията и услугите във всеки град и село.

Срещу такава политика въстават тези, които нямат интерес да се конкурират с повече на брой потенциални купувачи. Властимащите и забогателите покрай тях вече имат средства и амбиции за участие в приватизацията. Целта е чрез закона да неутрализират нови съперници, а една обща икономическа нестабилност в България би отблъснала пък чуждестранни съперници.

Борбата между концепциите всъщност е борба на интереси. Либералната концепция защитава интереса преди всичко на икономически активните, честните предприемачи, а също и на свободолюбивите български граждани, желаещи да придобият и голяма икономическа свобода чрез придобиване на собственост.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ДОТАЦИИТЕ ЗА ПОЧИВНОТО ДЕЛО ЗА СТУДЕНТИТЕ.

Българският студентски съюз (БСС) протестира срещу приетото през последните дни постановление от Министерския съвет, с което се премахват дотациите, свързани с почивното дело, отдиха и туризма на студентите. В така приетото постановление студентите не са визирани сред социалните групи, ползващи определени преференции при този вид дейност. Това според нас е драстичен акт, с който за пореден път управляващата коалиция демонстрира своето нежелание да подпомогне социално студентството.

Считаме за неморално управляващите, получили властта с активното участие на студентите, сега да предприемат мерки, които водят до влошаване на и без това тежкото положение на студентството. Ние не можем да отминем с мълчание факта, че след увеличаване на наемите за студентските общежития и реално замразяване на ръста на стипендиите в условията на растяща инфлация се отнемат и преференциите за отдих.

Ние се обръщаме към държавните органи и институции, както и към обществеността, с напомняне, че студентите ви още не са забравили как трябва да защитават интересите си.

Колеги, очакваме подкрепата на всички вас, които ще се окажете потърпевши от този акт на правителството.

Изразете протеста си под формата на подписки и други подходящи прояви.

София, 16 април 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСС: Мариела Тодорова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА АТЕНТАТА В ЦЪРКВАТА "СВ. НЕДЕЛЯ" НА 16 АПРИЛ 1925 Г.

На 16 април 1925 г. БКП осъществи най-големия атентат в европейската история до ден-днешен. Под взривения купол на черквата "Света Неделя" загинаха стотици невинни хора. Със своя варварски акт тази екстремистка организация на българските болшевики доказа, че за комунистите човешкият живот и хуманните ценности не означават нищо, че за тях не съществуват понятия като родолюбие и патриотизъм. С него БКП се легитимира пред света като насилническа, конспиративна организация, обединяваща хора, поставили се в служба на чужда държава, предали и продали своето Отечество в името на една човеконенавистна идеология, чужда на всички нравствени ценности и човешки добродетели.

Двадесет години по-късно, когато техните московски господари окупираха България и ги превърнаха в свои наместници, те - нашите български комунисти - показаха същината си - започнали с атентати и убийства, продължиха със същото, нещо повече - легализираха своето насилие. Убийствата и терорът непосредствено след 9-ти септември 1944 г., средновековният произвол на тъй наречения "Народен съд", десетките хиляди преминали през ада на лагерите и затворите показват една трайна политика на геноцид спрямо собствения си народ, потвърдена и през следващите десетилетия. Коленопреклонните лакеи на Москва съсипаха българската икономика, убиха българското село, превърнаха българската природа в индустриално гето, унизиха и опозориха името на България пред лицето на света, превърнаха нашето бъдеще в заложник на непосилни дългове, обрекоха нашите деца на мизерия и нищета. В същото време, докато тяхната конспиративна организация прахосваше милиарди и се наслаждаваше на своите привилегии, техните лидери се опитаха да превърнат дори националната ни идентичност в разменна монета, да принесат самото съществуване на българската държава в жертва пред своите комунистически идоли и господари.

ЕКОГЛАСНОСТ напомня, че днешната екологична, икономическа и духовна катастрофа е реален и закономерен резултат от техните действия. С цялата си дейност техните наследници от БСП(к) доказват, че конспирацията, нихилизмът и жертването на националните интереси в името на партийните са трайна и непроменима черта в тяхното политическо поведение, мислене и светоусещане. Ето защо в тяхно лице и особено в тяхното присъствие в българския обществен живот под маската на легитимна политическа и парламентарна партия ние виждаме основната заплаха за настоящите и бъдещи демократични процеси в нашата страна.

София, 15 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ОБКП), ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА 21 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА.

Обновената Българска комунистическа партия (ОБКП) е партия на работническата класа, трудещите се селяни, на научно-техническата и художествено-творческата интелигенция, на служещите и на всички трудови хора в Република България, от чийто редици тя черпи своето попълнение. В такъв смисъл тя се явява техен преден и организиран отряд.

В своята дейност ОБКП се ръководи от марксистко-ленинската теория, позволяваща й правилно да решава, в интересите на трудовите хора от града и селото, задачите, които общественото развитие поставя.
ПАРТИЯТА НЕ СЕ БОРИ ЗА ВЛАСТ, А ВОДИ НАРОДА КЪМ ВЛАСТ.

ОБКП води началото си от връх Бузлуджа, когато Димитър Благоев - Дядо през 1891 г. основава БРСДП.

ОБКП признава постиженията след 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като дело на българския народ, приел идеята за построяване на социалистическото общество в България, като своя идея и категорично се разграничава от извършените деформации, извращения, закононарушения и престъпления, дело на бившето ръководство на бившата БКП, прилагайки решенията на прословутия Априлски пленум 1956 г., с който пленум ОБКП няма нищо общо и напълно отрича.

ОБКП е за търсене на строга партийна, съдебна, имуществена и финансова отговорност от всички, които имат доказана вина за кризисното състояние, в което се намира нашата страна, включително и от тия, които управляват страната след 10 ноември 1989 г., и особено към ония, които са уличени в кражби, корупция и злоупотреба с власт и доверие.

ОБКП си поставя за основна задача да организира и ръководи борбите на трудовия народ против жестоката експлоатация на човек от човека, против настъпващия неофашизъм и против политическия, икономическия, социалния и духовния гнет във всичките негови форми. Тя се явява страж на свободата на народа и на националната независимост. В този смисъл тя е най-демократичната и хуманна партия, която няма други цели, задачи и интереси освен целите, задачите и интересите на Република България и на трудовия ни народ. Крайната цел на ОБКП е построяване на социализма и комунизма в нашата страна.

ОБКП ще води решителна борба против раздухването на етническа вражда между гражданите на България, против расовата дискриминация, национализма и против проявите на великобългарски шовинизъм.

Всички хора ще бъдат равни помежду си и пред закона.

ОБКП се обявява за международна солидарност на трудовите хора от всички страни и е непреклонен противник на раздухването на омраза и вражда между народите.

ОБКП ще ратува за сплотяването на всички демократични и прогресивни сили в света в обединен народен фронт, за борба срещу международния тероризъм, бандитизъм и неофашизъм.

ОБКП ще подпомага активно започналото след 10 ноември обновление в нашата страна, за изграждане на една нова, истински демократична, независима правова и силна България, осигуряваща напредъка, свободата и благоденствието на българския народ.

ОБКП ще възпитава в своите членове родолюбие, патриотизъм и беззаветна вярност към род и родина.

ОБКП не допуска в своите редове фракции, течения, движения и групировки, които биха подкопали нейното единство и боеспособност.

ОБКП ще изисква от свойте членове активна и самоотвержена работа за осъществяването на нейната програма и най-строго спазване на партийния устав.

ОБКП ще води непримирима борба за социална справедливост в нашето общество и особено за защита на социално слабите, майката и детето, учещите, студентите, младите семейства, младежта като цяло и възрастните хора.

ОБКП в своята политическа дейност ще използва мирни и демократични средства, при строго спазване законите в страната и ще води непримирима борба срещу всички партии, организации и движения, които възникват на етническа основа и със своята дейност заплашват гражданския мир, демокрацията, националната сигурност, териториалната цялост и суверенитет на България.

ОБКП прекратява своята политическа дейност по решение на конгреса и с имуществото постъпва съгласно изискванията на Закона за политическите партии.

Седалището на ОБКП е в София.

РАЗДЕЛ I

ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА, ТЕХНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА:

Чл.1. Член на ОБКП може да бъде всеки български гражданин, навършил 18 години, който признава устава и програмата на партията, работи в една от нейните организации, изпълнява взетите решения и в дейността си се ръководи от тях, плаща членския си внос, не експлоатира чужд труд и няма обремененост в миналото - корупция, злоупотреба с власт и доверие, уличен в кражба и др.

Чл.2. Всеки член на партията е длъжен:

а) Да работи отговорно за повишаване на своята политическа култура и усвояване на марксизма-ленинизма.
б) Да съблюдава най-строга партийна дисциплина, да участва активно в политическия живот на партията и на страната и да провежда на дело политиката и решенията на партията. Да се намесва активно, когато член на партията руши партийната дисциплина, партийната етика, морал и единство.
в) Да води смела и безкомпромисна борба против настъпващия неофашизъм, тероризъм, бандитизъм и други врагове на партията и народа.
г) Да пази единството, името, честта и достойнството на ОБКП и да бъде непримирим при опазване чистотата на нейните редици.
д) Да създава, заздравява и разширява връзките си с народните маси и особено със симпатизантите и привържениците на ОБКП и да се отзовава своевременно на нуждите на трудовия народ.
е) Да бъде искрен и честен пред партията и народа, да не погазва партийния морал и етика и да не петни високото звание КОМУНИСТ.
ж) Член на ОБКП няма право сам, без разрешение на ЦК, да взема участие в дейността на други партии, политически организации, движения и съюзи, които нямат демократичен характер и са с антикомунистическа и антидемократична насоченост.
з) Да води безпощадна борба срещу опитите за разцепление, фракционност, двуличие, вождизъм, кариеризъм, стремеж към лично облагодетелстване, чуждопоклонничество и други деяния, които биха тласнали партията към гибел.

Чл.З. Всеки член на партията има право:

а) Да участва в свободното и делово обсъждане на въпросите на партийната политика както на партийни събрания, така и в партийния печат.
б) Да се изказва свободно на партийни събрания върху дейността на който и да е партиен работник, на ръководството и на организацията и да критикува грешките и слабостите, независимо от това кой ги е допуснал и какъв пост заема в партията и държавата. Да предлага свои виждания и разбирания за дейността на партията.
в) Да участва в изборите за ръководни органи в партията и сам да бъде избиран в тях, както и да прави мотивирани отводи на посочените кандидати, които отводи задължително се гласуват. Самоотводите не се гласуват, а се приемат като факт.
г) Да участва ЛИЧНО, когато се разглежда партийното му положение и ще се взема решение за неговата дейност и поведение.
д) Да се обръща по всички въпроси, когато счита за необходимо, с молба, жалба, заявление или сигнална записка към всички институции на партията, включително до ЦК, ЦКРК и до конгреса.
е) Да получава пълна информация за дейността на партията и да ползва нейната материална база.
ж) Да напусне партията, когато пожелае, без да иска разрешение за това и без да му се налага наказание.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

031. БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ"

Създава се в края на ноември 1989 г. Официално се учредява на Общо събрание, свикано през март 1990 г. в София. От 19 април 1991 г. е регистрирана като дясноцентристката формация Български национален съюз "Нова демокрация".

БНС "Нова демокрация" ратува за изграждането на нова, възродена и демократична България. Поставя си за цел да работи за национален и социален мир, за единение на нацията, за неотмъщение и излизане на страната от духовната нищета, за засилване на контактите с българите от Банат, Бесарабия, Таврия.

Съюзът настоява за внимателно осъвременяване на Търновската конституция; съюзът е за конституционна монархия.

БНС "Нова демокрация" е изграден на основата на християнския морал. Има християнска секция на източноправославната църква.

Участва в изборите на 13 октомври 1991 г. със самостоятелна листа, но няма представители в Народното събрание.

Печатен орган е вестник "Нова демокрация", който в момента не излиза поради финансови затруднения.

Съюзът се оглавява от Централно ръководство с председател Иван Лазаров.

Адресът на Български национален съюз "Нова демокрация" е:

София, бул. "Ген. Скобелев" N 46
тел.: 54-24-91.

/Пресслужба "Куриер"/

10:35:24
17.04.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж.ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!