София, 17 януари 1997 година
Брой 5 (1701)

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ВЪПРОСА ЗА СВИКВАНЕ НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Беше ми предложено още снощи на аерогарата да свикам Консултативния съвет за национална сигурност по спешност.

Аз отказах да направя това, докато не се запозная със събитията около парламента лично.

Когато отидох на мястото и се запознах, реших да се възползвам от народната мъдрост, че утрото е по-мъдро от вечерта.

Затова свиках Консултативния съвет за национална сигурност днес в 11 часа - време, през което депутатите биха могли да осмислят по-добре събитията. Присъстваха всички членове на Консултативния съвет, без изключение.

Уви, оказа се, че народната мъдрост не важи за нашите политици. Те останаха на своите позиции и не стигнаха до съгласие за провеждането на предсрочни парламентарни избори. Затова не беше прочетена и обща декларация за позицията на Консултативния съвет за национална сигурност, която обикновено се приема с консенсус.

Тягостно впечатление у мен остави фактът, че се обсъждаха главно безредиците около парламента.

Останах с впечатлението, че управляващите не си дават сметка за мащабите на икономическата криза, или по-точно икономическата катастрофа, в която страната в момента се намира.

Не си дават сметка, че това, което стана снощи пред парламента, може да се окаже само върха на айсберга на едно огромно народно недоволство от катастрофалното икономическо състояние.

Някои се изкушават да сравняват сегашната вълна на недоволство със зимата на 1990-1991 година. Това обаче е много измамно и подвеждащо. Тогава хората все още имаха резерви, особено в селата, спестяванията им бяха сравнително защитени, избите бяха пълни с консерви, имаше достатъчно много животни. Левът беше все още съизмерим с долара. Нашата средна работна заплата беше по-висока от работната заплата на държавите в бившия Съветски съюз.

Днес нещата са станали несъизмерими, и то в наша вреда.

Ако в Русия например сега средната работна заплата е 150-160 долара, в България е паднала до 30 долара, пенсията - 10-15 долара.

Понякога се изкушават да сравняват събитията в Белград с протестите у нас. Това също е измамно. Да не забравяме, че ако протестите в Сърбия са главно на политическа основа, то у нас недоволството е на широка икономическа и социална основа.

И това е разбираемо: в момента в Сърбия средната работна заплата е 200 долара срещу нашите 30 долара.

Всичко това показва, че България е заредена с много голямо и широко народно недоволство.

В страната съществува взривоопасна обстановка и събития като тези пред Народното събрание лесно биха могли да изиграят ролята на детонатор, който да я взриви.

Тогава нещата ще станат изцяло неуправляеми и ние ще се озовем пред лицето на най-опасното и най-нежеланото за България развитие.

Затова аз отново призовавам политиците от управляващото мнозинство и опозицията още утре да седнат около масата и на базата на общо съгласие за провеждане на предсрочни парламентарни избори още тази година да решават спешно въпросите с въвеждането на валутен борд, ръководството на БНБ, антикризисната програма и т.н.

Предсрочни парламентарни избори тази година все едно ще има. Нека политиците да ги организират и да ги проведат културно и цивилизовано, както подобава на една европейска държава.

Що се отнася до мен, аз съм готов да посреднича за преговорите. Но депутатите не трябва да забравят, че цялата отговорност пада върху тях, тъй като България по конституция е република с парламентарно управление.

София, 11 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НОВОИЗБРАНИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТЪР СТОЯНОВ КЪМ УПРАВЛЯВАЩИТЕ И ОПОЗИЦИЯТА ДА СЕДНАТ НА МАСАТА ЗА ПРЕГОВОРИ В ИНТЕРЕС НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОСПЕРИТЕТ

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Днес спасението на България не е просто лозунг. Играта на политика свърши. Защото свърши и търпението на българските граждани.

За спасението на България повече не може да се чака - необходими са действия. Първата стъпка трябва да се направи незабавно.
Политическият момент налага тя да бъде съобразена с желанието на българския народ за промяна.

Ето защо аз призовавам управляващите и опозицията да седнат на масата за преговори. А това вече е възможно само ако Българската социалистическа партия тръгне към преговорите с предварително възприето решение за предсрочни парламентарни избори. Дълг на политиците днес е да поставят националните интереси над всичко.

София, 12 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ, ПРИЕТО НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ", НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" И ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ЗА ДАВАНЕ НА МАНДАТ ЗА ПРЕГОВОРИ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ. Документът е предоставен на президента на Републиката д-р Желю Желев, на новоизбрания президент Петър Стоянов, на парламентарните групи в 37-то Народно събрание, на Политическия съвет на Обединените демократични сили и на Националния съвет на Българския бизнес блок.

        1. Да се проведат предсрочни парламентарни избори до края на 1997 година.

На преговори да се обсъдят датата, промените в избирателния закон и всички въпроси по пoдготовката за изборите.

2. В съответствие с конституцията и в мандата на Демократичната левица незабавно да се избере правителство от българския парламент с включване на утвърдени професионалисти с опит и с международен авторитет.

3. Да се приеме законодателна програма по нетърпящите отлагане въпроси на финансовата и икономическата стабилизация на страната.

4. Да се създадат условия за цивилизовано и авторитетно встъпване в длъжност на новоизбрания президент.

5. Да се договорят съвместни мерки за нормализиране на вътрешната обстановка и за стабилизиране на обществения ред с оглед да се предотвратят всякакви прояви на насилие.

6. Да се изработи съвместна позиция за най-благоприятните за България условия за въвеждане на паричния съвет.

7. Да се договорят мерки за социална защита на най-засегнатите от кризата слоеве на населението.

8. Да се постигне съгласие за изработване на национална програма за изход от кризата.

София, 14 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, АДРЕСИРАНА ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ НА БСП, ДО СЕКРЕТАРИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДО ВСИЧКИ СОЦИАЛИСТИ

На 10 и 11 януари 1997 година бе организиран и извършен погром срещу Народното събрание. Този вандалски акт върху светинята на българската държавност няма аналог в цялата история на България.

Насилственото рушене на законността беше предварително подготвено и внимателно организирано от нейните ръководители - Обединените демократични сили (ОДС). На изпитание бяха поставени демократичните устои на държавата.

Законодателният орган на една правова страна черпи своята власт единствено от свободно изразената воля на всички граждани. Всеки опит парламентът да бъде подчинен на група агресивно малцинство чрез уличен натиск е предпоставка за подмяна на легитимно избраните държавни институции, за отмяна на конституцията.

В тази обстановка пред Българската социалистическа партия (БСП), пред членовете и симпатизантите на Демократичната левица, пред всеки честен българин стои повелята да защитава свободата, демокрацията и българската държавност. Опозицията се опитва да злоупотреби с нашата отговорност, с нашия зрял политически подход. Ние запазихме и ще запазим хладнокръвие, няма да се подадем на провокации, но това не означава, че ще бъдем пасивни наблюдатели. Най-важното сега е да не допуснем партията, нейните кадри и актив да изпаднат в стресово състояние, да запазим висока степен на организираност в поведението и в действията си.

Във връзка с това смятаме за целесъобразно, че е необходимо да бъдат предприети следните действия:

Да се проведат разширени заседания на Районните партийни съвети, Областните партийни съвети /РПС, ОбПС/ - с участието на съветници и кметове, членове на ВС на БСП, депутати от Парламентарната група на демократичната левица /ПГДЛ/ и събрания в Основните партийни организации /ОПО/ за разясняване на тежката политическа обстановка, позицията на Социалистическата партия и за предприемане на конкретни мерки за действия в новата обстановка, за решаване на неотложните социални въпроси по места.

Да се създаде необходимата организация за нормална работа на общинските партийни съвети и на структурите на БСП в условията на "блокирани" партийни сгради и прекъсване на комуникациите с тях (съгласувано с организаторите на ВС на БСП).

София, 13 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТИ НА 14 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА

Като взема предвид,

че провалът на управлението на Българската социалистическа партия (БСП) доведе до нарушаване на основните човешки права на българските граждани, защитени в конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека,

че цялата отговорност за икономическата катастрофа и насилието носи управляващата БСП,

че икономическите условия в страната се влошават непрекъснато без въвеждането на валутен борд и структурна реформа,

че България остро се нуждае от външна финансова подкрепа

Националният координационен съвет на Съюза на демократичните сили (НКС на СДС)

 Р Е Ш И:

1. Настоява Народното събрание да приеме с решение Декларацията за спасение на България, внесена от Обединените демократични сили (ОДС) още на 19 декември 1996 година.

2. СДС се солидаризира с мирните протести на недоволните от управлението на БСП граждани, предлага на парламентарната група на СДС да участва активно в тях, като бойкотира Народното събрание, освен при полагането на клетва от президента Петър Стоянов и от вицепрезидента Тодор Кавалджиев и при гласуването против при евентуален опит за съставяне на второ правителство.

3. Настоява БСП да се откаже от мандат за съставяне на ново правителство и в случай на опит възлага на Националния изпълнителен съвет (НИС) да организира структурите на ОДС за участие в национална политическа стачка.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕГОВОРИ С БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Политическият съвет на Обединените демократични сили (ПС на ОДС) вижда смисъл да преговаря с Българската социалистическа партия (БСП) само ако има предварително съгласие на управляващите за предсрочни парламентарни избори.

2. Организираме в интервала между 16-20 часа всекидневни протестни действия в цялата страна на всички български граждани, недоволни от управлението на БСП. Подкрепяме изцяло протестните действия на българските студенти.

3. В деня, в който БСП ще направи опит да получи вот в Народното събрание за ново свое правителство, организираме общонационален митинг на народното недоверие и протест срещу управляващите.

4. Избира Централен щаб за подготовка на организация и провеждане на национална политическа стачка и определя за негов председател Евгени Бакърджиев. Възлага на Централния щаб съвместно с регионалните ръководства на ОДС формиране на местни щабове.

5. Открива подписка за събиране на средства за подпомагане на гражданите, пострадали на 10-11 януари 1997 година.

6. Приема открито писмо до министъра на вътрешните работи в оставка, в което иска:

- обяснение за използването като оръжие от полицията на откъртени части от инвентара на Народното събрание;

- пълния видеозапис на събитията от 10-11 януари 1997 година, с който разполага МВР.

София, 12 януари 1997 година

ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА ОДС:

ЗА СДС:
ИВАН КОСТОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДС
ЙОРДАН СОКОЛОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА СДС

ЗА НАРОДЕН СЪЮЗ - БЗНС, ДП:
АНАСТАСИЯ МОЗЕР - ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БЗНС;
СТЕФАН САВОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДП

ЗА ДПС:
АХМЕД ДОГАН - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДПС
КЕМАЛ ЕЮП - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДПС

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ КЪМ ОРГАНИТЕ НА РЕДА ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА ПРЕД ПАРЛАМЕНТА НА 10-11 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА

ГОСПОДА ОФИЦЕРИ, СЕРЖАНТИ И ВОЙНИЦИ,

България преживя една страшна нощ. Вие бяхте изправени не по ваше желание срещу ваши сънародници, срещу обикновените хора на България, които изразяваха своя справедлив протест срещу униженото си достойнство.

Ние знаем за провокациите срещу вас. Ние остро възразяваме и осъждаме тези провокации.

Ние знаем, че сте част от нашия народ, наши синове и близки. Ние знаем, че вие имате мечти и амбиции. Ние знаем, че най-голямата провокация срещу българския народ извършиха онези, които ви изпратиха въоръжени и гладни срещу вашите връстници късно през нощта на протеста. Затова ние искаме и вие да си зададете въпроса защо бяхте насъскани не срещу хората, които се опитаха да влязат в парламента, а срещу студенти, жени и гладуващи пред неговия главен вход. Кому беше нужно да бъдат бити и да пострадат 258 души, между тях няколко депутати и един министър-председател, човек, познат на всеки българин.

София, 11 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА ПРЕД ПАРЛАМЕНТА НА 10-11 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА.

Това, което стана през нощта на 10 срещу 11 януари 1997 година, преля чашата на народното търпение!

На живата верига, организирана по инициатива на Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" бе отвърнато със злоупотреба с власт, полицейски произвол и насилие!

Окървавената мирна демонстрация ни върна в мрачните дни на сталинския комунизъм!

Братя и сестри!

Стига!

Време е за решителни действия!

Връщане назад вече няма!

Като отговор на жестокото предизвикателство - десетки бити и ранени при опита за смазване на народния протест - от този час поемаме съдбата си в свои ръце!

Напуснете работните си места и да излезем всички заедно на улицата, за да извоюваме истинска демокрация на България!

Всички заедно сме по-силни от палките, водните струи и сълзотворния газ!

"Не" на полицейщината и терора!

"Не" на войната срещу българския народ!

"Не" на организирания геноцид срещу нацията!

Забрана и съд за комунистическата олигархия!

Конфедерацията на труда "Подкрепа" призовава всички демократични сили на национална политическа стачка!

София, 11 януари 1997 година, 14 часа

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА) "ЗА КРАХА НА БЪЛГАРИЯ: МИНАЛОТО, ИСТОРИЧЕСКИЯТ РЕЗУЛТАТ И ЦЕНАТА НА 52-ГОДИШНОТО ПРЕСТЪПНО КОМУНИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ (9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА - 9 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА) НА ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ И ЧЛЕН НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА НА ТРУДА

Носещият фундамент на предстоящата революционна политическа промяна - дано оправдае предварителните големи очаквания - ще бъде обновеният Съюз на демократичните сили, дейно подкрепян от всички национални демократични политически организации, чиято основна задача е утвърждаването на легитимната демокрация в страната. Следващата крачка в тази политическа посока е възстановяването на традиционните масови вътрешни български партии и политически организации, действали на политическата сцена преди 9 септември 1944 г. и включването им в днешния политически живот, както и формирането на други структури на гражданското общество.

В днешния ден на българската история миналото се съдържа в деструктивните опити на комунистическата партия за реставрация на съветската комунистическа система, макар в прикрити своеобразни външни форми, а бъдещето - в революционната трансформация за новото възраждане на българската идея в най-широк смисъл и установяването на легитимната демокрация в българската държавност.

Трето. За днешния и за утрешния ден от съществуването на българската държава особено изпъква проблемът дали Западът иска да ни помогне?

Доколкото може да се съди, отговорните международни политически кръгове на западните държави, на международните финансови институции имат пълна информация за сегашното катастрофално положение на страната. Очевидно възгледите на тези ръководни западни среди гравитират около схващането, че финансово-кредитното подпомагане на България трябва да се осъществява предимно чрез сключване на споразумения за валутни заеми от Международния валутен фонд и от Световната банка. Само такава форма на подпомагане ли е необходима и достатъчна сега за възстановяването на българската държава? Ако е необходима друга, каква да бъде тя?

Ще намерим верния отговор, ако се върнем назад във времето, в годините след Втората световна война. Тогава на страните от Западна Европа, включително и на победените - Италия, Германия (трите западни зони) и Австрия, САЩ оказват масирана икономическа помощ по плана "Маршал". Какво се случи в ония дни на далечното минало в следвоенна Европа?

На 5 юни 1947 г. генерал Маршал - тогавашен държавен секретар на САЩ, произнася реч в Харвардския университет, в която заявява: "Ако европейците в близките няколко години не са в състояние да хранят себе си, засиленият дефицит от продоволствени и други стоки заплашва с тежки политически, икономически и социални последици не само Европа, но и целия свят. За отстраняването на тази опасност Съединените американски държави са длъжни да осъществяват програма за възстановяване на европейските страни." Едновременно с американското подпомагане с плана "Маршал" се поставя едно основно изискване - в обществените системи на западноевропейските страни да се извършат дълбоки промени, изразяващи се в изграждането на парламентарна демокрация и в ефективна стопанска структура. С помощта на американския план "Марашал" в Западна Европа през тия години се извърши една своеобразна обществена революция, с която се утвърдиха нови производствени отношения, отличаващи се със своето по-високо развитие от предвоенните условия. Ето на тези принципи и на основата на американското икономическо подпомагане Западна Европа в кратки срокове възстанови своето обществено стопанство, създаде мощни политически и икономически механизми, осигуряващи в течение на 50 години непрекъснато нарастване на производството и производителността на труда, развитие на външната търговия, подобрение на благосъстоянието на своите народи.

В тези отдавна минали събития от края на четиридесетте години на века в Западна Европа виждаме много близки моменти и повторно проявление на реалностите в изключително затрудненото състояние, до което е докарана днешна България. Нещо повече - нашата страна се намира в много по-тежко положение, отколкото би била след военно поражение. Обикновено съвременните войни продължават 2-3 години. Докато войната на българските комунисти, която те водят срещу собствения си народ, продължава вече 52 години. Така че този изключително значим въпрос трябва да бъде решен, като България категорично определи своята външнополитическа ориентация за присъединяването й към европейските и северноатлантическите структури. За реализацията на тази външна политика обаче българските държавни законодателни и изпълнителни органи трябва да дадат ясен знак на западния свят. Споменатите съображения потвърждават обстоятелството, че нашата страна не може да чака подкрепа и икономическо подпомагане от Запада, обърната на изток към Русия. От дълго време проличава, че комунистическата партия отново ще продължи да провежда политика на сляпа привързаност към Русия.

Всичко това много прилича на случилото се през годините на Третата българска държава. Ако проследим събитията във времето, ще видим, че е имало и друг подобен седемгодишен период в нашето историческо развитие: периода 1880-1886 година, когато се е водила тежка национална борба за отхвърлянето на руската държавна намеса в нашите вътрешни работи. Вторият седемгодишен период на противопоставяне срещу руските домогвания се очертава в периода 1990-1996 година. Отново излиза на преден план съдбовна национална дилема: "На Запад или към Русия?" Ясният отговор на българската общественост трябва да бъде:

1. Искане за присъединяване на България и за членуването й в Европейския съюз и в НАТО;

2. Искане на западно подпомагане по нов план "Маршал".

Сигурното е, че и сега ще се намерят не малко критици, предимно от комунистически среди, които вероятно яростно ще атакуват прозападната външнополитическа ориентация на България. Предполага се, че отново ще се лансират различни аргуменнти като: "Западът винаги е провеждал политика против България", "Русия е нашият освободител", "Русия винаги е защитавала нашата кауза", "Необятните руски пазари са единствената възможност и място за реализация на нашата индустриална и селскостопанска продукция". Историческата истина обаче е съвсем друга и различна - имперската политика на Русия постоянно е била насочена против България, против българските държавни народностни интереси за обединение. Тук е мястото да се подчертае, че тази политическа позиция не се основава на някаква враждебност и омраза към руския народ. Напротив - руският народ е близък на българите и той е понасял повече беди и щети от други народи заради провежданата завоевателна политика от собствените му правителства както по времето на царска Русия, така и през периода на съществуването на Съветския съюз.

Русия поради вековни имперски интереси винаги е била против българското националноосвободително движение и против създаването на голяма държава на земите, населени с българи. Българската народност е била в клещите на две големи империи: Турция и Русия. Най-тежки последствия за българите са имали руските военни походи на Балканския полуостров през началните години на миналия век. Създалите се по-късно настроения в полза на Русия са били винаги чужди на българския народ в неговата цялост. Войната между Русия и Турция през 1877-1878 година, по-късно наречена "освободителна", се обявява, за да се попречи на изпълнението на решенията на Цариградската посланическа конференция относно България. Тази конференция утвърждава създаването на две автономни области, които обхващат почти всички земи, населени с българи. Руската военна агресия на Балканите е насочена именно против изграждането на голяма българска държава. Вследствие българските земи са разкъсани на пет части. Впрочем със Санстефанския мирен договор - трябва да се знае - се създава Княжество България като Заддунавска губерния. След това Русия отново и постоянно е вражески настроена спрямо българската държава: Съединението, Българо-сръбската война (1885 година), подклаждането на вътрешните междуособици през периода на 1886-1895 година, Балканския съюз, Втората балканска война (Междусъюзническата) и Първата световна война. Тези са историческите обстоятелства, които принуждават и насочват България до края на Втората световна война да води национална политика на прозападна ориентация.

Тук става въпрос, че едва ли е необходимо да се представят допълнителни свидетелства за фаталната съдба на България от 9 септември 1944 г. след съветското военно нахлуване и насилственото установяване на съветския комунистически режим, защото в настоящия анализ и без това са дадени достатъчни доказателства за хода на историческите и политическите събития.

Без да изпитваме излишно преклонение и сантименталност, трябва да разгледаме и от една друга точка отношението на Запада към България. Не трябва да се пести истината. Нашата държава като победена в две световни войни получава страшно наказание от западните страни-победителки: отнемане на чисто български земи, контрибуции, репарации и военна окупация. В края на Втората световна война България просто е предадена на съветската агресия. Впоследствие западният свят не се противопостави на поробването на източноевропейски страи. И друго - Германия възмезди жертвите на националсоциализма, но беше забравено, че именно тя вкара насилствено нашата страна във Втората световна война и я направи победена, губеща и отново поробена.

Накрая ще спра вниманието върху развитието на много сериозна и опасна тенденция: наблюдава се голяма активизация на представителите на различни държавни институции и политически формации, които заедно с комунистите бяха главните строители на криминално-мафиотската комунистическа държава. Днес те се отмятат и се отказват от провежданата през седемте години политическа линия, смятат, че избраният път за обществено развитие след 10 ноември 1989 г. е погрешен и изчерпан. В това свое ново схващане тези политици отправят силна критика към съществуващата политическа система. Като че ли не са взели непосредствено и решаващо участие в изграждането на десетоноемврийската държавна система от нов комунистически тип, в технологията на властта и в управлението на страната. Нашият народ мъдро го е казал: "Прави се, че нито лук е ял, нито лук е мирисал."

В завършек с думите на художественото слово от книгата "Крадецът" на Леонид Леонов мисля, че най-картинно може да се представи състоянието, в което се намират съвременните българи. Прочетете текста и се замислете върху него!

"Дотук ни дошло това сами да си изграждаме затвора... Мили приятелю, сега ще ти разкажа една притча... Значи.... когато с Адам и Ева се случило това, те били изгонени от Райската градина. Тогава двамата седнали на един хълм и заплакали, защото трябвало да си легнат гладни... Тогава Изкусителят сам дошъл при тях: "Хора, не плачете! - рекъл той. Има още един път, който води към тази градина. Ставайте! Искам сам да ви придружа!"... И ги повел... Оттогава все ги води нататък. Най-напред се влачили пеш, после пътували с кола. Той ги гони и размахва камшика. Дълъг е този път, а мечтаната градинска порта все още не се вижда. Но старият Адам продължава да се стреми към нея. Той се е смалил, станал е зловонен и се е покрил с гнойни рани и с плесен, но нищо не утолява жаждата му Странно, нали?"

България вече е избрала и ще следва неотклонно единствения верен път - Пътят към Спасителя.

София, 10 декември 1996 година

(Пресслужба "Куриер")

[реклама]

 

------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 15 януари 1997 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж. ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.