София, 17 януари 1995 година
Брой 12 /1313/

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ОГЛАСЕНА ОТ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ГРУПАТА СТОЯН ДЕНЧЕВ ПРЕД 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 13 ЯНУАРИ 1995 Г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
КОЛЕГИ,

На 18 декември 1994 г. българският народ направи своя избор. Мотивите на всеки български гражданин бяха различни, предпочитанията - също. В едно обаче сме убедени - че всички гласуваха с мисълта за промяна. За една по-добра България - икономически просперираща, със силна армия и полиция, предизвикваща уважение и респект у своите съседи, Европа и света с принципната си външна политика и вътрешен стабилитет.

Хората, гласували за Движението за права и свободи, също очакват по-ясно и добро бъдеще. И ние, техните избраници, обещаваме, че ще направим всичко, на което сме способни, за да дишат утре по-свободно, за да не се страхуват за хляба си, за да изучат децата си и да могат да планират живота си по-далеч от утре, защото България е за всички български граждани.

Изборните резултати /и Избирателният закон/ отредиха абсолютно парламентарно мнозинство на коалицията Българска социалистическа партия, Български земеделски съюз "Александър Стамболийски" и Политически клуб "Екогласност", а на нас - ролята на опозиция. Досегашното политическо поведение на Движението за права и свободи е показало, че то може да бъде и е било конструктивна опозиция. Като ръководно начало в нашите действия винаги е била мисълта за хората, които са ни повярвали и са гласували за нас. Затова априори отхвърляме формулата - "опозиция на всяка цена и на всичко". Прагматизмът ни заставя да разглеждаме и обсъждаме всяко предложение на колегите ни отдясно, и отляво, което би облекчило икономическото положение на нашите избиратели, би им дало социална и физическа сигурност, би спомогнало за утвърждаването на демокрацията и изграждането на гражданско общество в България. Движението за права и свободи е един от гарантите за необратимостта на демократичните процеси в нашата страна.

Компромиси обаче няма да правим! Макар че групата на Движението за права и свободи е четвърта сила в парламента, политическо късогледство би било да се подценява ролята на движението в българския политически живот. Няма сериозен български политик или чуждестранен наблюдател, който да не отбелязва, че благодарение на зрялото и отговорно пред българския народ и Европа поведение на Движението за права и свободи в нашата родина нямаше и никога няма да има конфликт от босненски тип. Не случайно в политическия речник на Европа се появи терминът "български модел за решаване на междуетнически проблеми". И въпреки подмятанията на амбулантни политици движението и занапред ще бъде срещу всякакви опити за посегателство върху териториалната цялост на нашата родина - Република България, и ще се бори за достойно място в общия европейски дом.

Да, компромиси няма да правим, защото в компромиса и у двете страни остава нездравият вкус на неудовлетвореност и на нещо пропуснато. Ние предлагаме споразумението като основна форма на парламентарен договор, като форма на сътрудничество, която единствено отчита реалностите и достойнството на парламентарните ни формации и на всеки един от нас, дадени ни от конституцията - по всеки парламентарен акт, насочен към изграждането на нова България. Защото народ и Бог са ни отредили ние да бъдем нейните нови строители.

Благодаря ви за вниманието и спорна работа на всички парламентарни групи и коалиции в новото 37-о Обикновено народно събрание на Република България.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ ЗА СВИКВАНЕ НА 41-Я ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ПАРТИЯТА /14 ЯНУАРИ 1995 Г. СОФИЯ/.

На свое заседание от 14 януари 1995 г. след анализ на политическата обстановка в страната, създала се след изборите за 37-о Народно събрание, и с оглед на предстоящите избори за органи за местно управление на основание чл.27, ал.2 от Устава на партията, Националният комитет на Българската социалдемократическа партия /БСДП/

РЕШИ:

1. Насрочва 41 Извънреден конгрес на Българската социалдемократическа партия през първата половина на април 1995 г. в София.

2. Определя следния дневен ред:
2.1. Отчетен доклад на Националния комитет на БСДП за резултатите от изборите за 37-о Народно събрание.
2.2. Приемане на решение за стратегия и тактика на БСДП в новите политически условия. създали се след избори’94.
2.3. Промени в Устава на БСДП.
2.4. Избор на председател, главен секретар на БСДП, председател на Централната контролно-ревизионна комисия /ЦКРК/ и членове на Националния комитет и на ЦКРК на БСДП.

3. На основание чл.28, ал.1 от Устава на БСДП, определя следната квота за избор на делегати на 41 Извънреден конгрес на БСДП.

- по един представител на 10 редовно отчетени членове на БСДП в съответната местна организация.

4. Задължава Изпълнителното бюро на БСДП и неговите служебни и експертни органи да организират подготовката и провеждането на 41 Извънреден конгрес на БСДП.

5. Разходите по провеждането на 41 Извънреден конгрес на БСДП се разпределят както следва:
а/ техническите разходи по организирането и провеждането на конгреса се поемат от Изпълнителното бюро на БСДП.
б/ разходите на делегатите се поемат от местните организации на БСДП.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София,17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 14 ЯНУАРИ 1995 Г. В СОФИЯ.

 

1. Одобрява политическия доклад на главния секретар на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ д-р Анастасия Димитрова Мозер.

Оценява като правилна политиката на БЗНС за консолидация на всички некомунистически демократични сили.

2. Приема доклада на председателя на Централния предизборен щаб /ЦПЩ/ за резултатите от проведените избори на 18 декември 1994 г.

Задължава местните и окръжните ръководства да анализират резултатите от изборите в своите региони и да направят необходимите изводи.

3. На предстоящите отчетно-изборни събрания и конференции да се направи задълбочен анализ и оценка на работата на всички ръководни дейци /членове на Управителния съвет /УС/, на окръжни и общински ръководства и т.н./ по време на изборната кампания.

4. Приема информацията на представителката на БЗНС в Централната избирателна комисия /ЦИК/ и благодари за свършената работа.

5. Приема отчета за изпълнение бюджета за 1994 г. и бюджета за 1995 г.

6. Насрочва редовен конгрес на БЗНС на 29 и 30 април 1995 г. в София.
Определя 4 комисии за организиране на конгреса: организационно-техническа, комисия по устава, комисия по програмата и финансова.

Възлага на Постоянното присъствие да определи състава на комисиите.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ ДО НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТА ЗА СТАТУТ НА СЪЮЗА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с проекта за статут на СДС на своето заседание на 13 януари 1995 г. Централното ръководство на Българския демократически форум /БДФ/ реши единодушно следното:

1. Да се пререгистрират всички партии с пълни списъци, с ЕГН на членовете на съответната партия по съответните организации.

2. В общинските координационни съвети /ОКС/ участват легитимно само партии поне с 30 редовни членове, което не ще важи за местните координационни съвети.

3. ОКС се формират по досегашния ред, като се спазва изискването на точка 2.

4. Председателят на съответния координационен съвет се избира с мандат за една година и с възможност за не повече от 2 последователни мандата на общо годишно събрание на всички редовни членове на партиите от СДС и от Клубовете на симпатизантите, като кандидатурите се издигат от партиите в СДС или ОКС. Заместник-председателят и секретарят се избират от ОКС на СДС.

5. НКС на СДС се състои от Председателски съвет, в който участват председателите на всички партии в СДС или техен предварително определен постоянен заместник, и Оперативно ръководство в състав председател, заместник-председатели и главен секретар, избирани на национална конференция за една година. НКС заседава веднъж през седмицата.

6. Поне веднъж в месеца заседава Политическият съвет на СДС, който се състои от двойния брой на членовете на ПГ на СДС, т.е. в момента от 138 души.

В него участват всички народни представители на СДС и същият брой представители на партиите в СДС, разпределени по партии така, че в Политическия съвет да се възпроизведе тяхното процентно участие на последната национална конференция на СДС.

7. Да действаме като една партия, без да сме една партия, и да спазваме действително коалиционния принцип.

Този проект за статут предлагаме на утрешното заседание на НКС на СДС, на което ще се разисква този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Васил Златаров

София, 16 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 16 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "С ЛИЦЕ ПРЕД НАРОДА - С ОБВИНИТЕЛЕН АКТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ИВАН ЛАЗАРОВ ПО ПОВОД НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ ЗА 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

Отминаха бурните, драматични предизборни дни. Отминаха и дните на "голямата борба". Сега е ред на равносметка и отчет.

Какво видях - ликуващи, пируващи и някои съвести без съвест и морал. И маските видях! И маските на бала в този карнавал, и този маратон за топлите места, за меките кресла...

СЪДБА! - И низшия се опита да ни уязви. Но Български национален съюз е горд със своето духовно величие и никога не ще се предаде! Достойните наши приятели изпълниха своя дълг и поръчение. Саможертва пред родния олтар, саможертва в името на единството, в името на единна монархична листа, но програмирани хора попречиха. Създадоха с различни громки имена царски партии и унизиха голямата идея пред лицето на врага, пред лицето на своя собствен народ. Съдник ще бъде историята, а тя е безпощадна.

А сега напускам за момент кулоарите на този предизборен театър, в който ролите бяха раздадени и билетите предварително продадени. Ще се спра на фактите. Във в."24 часа" от 6 януари 1995 г. на 4 стр. е публикувана статия "Десетки милиони пръснаха партии по изборите". Ще ги изредя поименно така, както е публикувано във вестника.

1. БСП за предизборна агитация е изразходвала над 100 млн. лева.

2. СДС между 35-40 млн.лева

3. ДПС над 6 млн. /Действителните разходи са много по-големи./

4. Народният съюз - между 6 и 6,5 млн.лева.

5. ДАР и "Нов избор" между 20 и 25 млн.лева.

В този ред на мисли и факти съм длъжен да оповестя размера на средствата, с които разполагахме, и разходите ни. На 16 септември 1994 г. в касата има 3817 лева. След минималните разходи, които в никакъв случай не можеха да покрият нуждите ни за истинска предизборна кампания, в деня пред 16 декември 1994 г. имахме в наличност 75 лева. Оригиналът с тези счетоводни данни се пази в архива на съюза.

Съотечественици, сега на сцената слагам визираните разцветки и ярките червени знамена и питам откъде и при какви условия взеха и изразходваха тези милиони за купуване на гласове. Питам и кредиторите, и дарителите откъде и как натрупаха милиарди за подобни жестове. Питам и служебното правителство на каква база гласува безлихвен заем, след като знаеше, че никой от бедните нямаше да посегне на него. Да си умие ръцете ли?

Браво, Инджова и сие!

Браво, "демокрация"!

Браво, президенте със зорките очи!

Да живее демагогията!

София, 12 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ШЕСТА/ "ДА ОВЛАДЕЕМ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НАСТЪПВАЩАТА ЕПОХА" НА СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 1993 Г.

4. За нова социална политика

Свободната кооперативна партия е за качествено нова социална политика. Тя е убедена, че провежданата днес в страната социална политика е непоследователна, противоречива, в много отношения безплодна, следваща инерцията на миналото. Тази политика не стимулира формирането на нова ценностна система и подходи за решаването на социалния въпрос. Тя е повече пленник на миналото, отколкото носител на бъдещето.

Свободната кооперативна партия смята, че социалната политика на България днес трябва да отчита преди всичко три неща:

1. Острото чувство за егалитаризъм /равенство/ и социална справедливост в българския народ. Това не можа да проумее въхушката на комунистическата партия, която някога на вълната на тези чувства установи своята диктатура. В явен или в скрит вид тези чувства днес са и главният мотив на българската антитоталитарна революция, която по същество е свързана с решаването на социалния въпрос, но по неизбежност обхваща политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тласкани от мотивите за социалната справедливост, големи маси от хора подкрепиха промяната, олицетворена от СДС. Днес, разочаровани от политиката на този съюз, насочена към реставрация на отношения и структури отпреди 50 и повече години, и от буксуването на икономическата и социалната реформа, грамадна част от тези хора отново чакат решаването на социалния въпрос.

2. Българското общество е все още със силни родови структури и определена колективистична доминанта в отношенията между хората. В него класическият индивидуализъм никога не е имал силно присъствие и влияние. Затова насилието по внедряване на индивидуализъм от западен, например американски, образец също създава и ще създава напрежение в социалната сфера и в определени случаи може да стане един от факторите, индуктиращи национализма и популизма и различни социални вълнения.

3. Фактор, който дава отражение върху социалната политика и затруднява ефективното решаване на социалния въпрос, е нарушеният демографски баланс на страната. Днес поради порочната социална политика на тоталитаризма за ранно пенсиониране и поради действието на редица обективни глобални характеристики на задържане на раждаемостта в страната е създадена крайно неблагоприятна ситуация - от 8,7 млн. население повече от 2,5 млн. са пенсионери.

4. След десетилетия социална сигурност за грамадната част ст народа днес в условията на прехода ние сме свидетели на една непозната в близката ни история безработица, надхвърляща 17-18 % от работоспособното население - близо 700 хил. души. Този факт при наличието на бързото обедняване на народа, на нарушения демографски баланс, на спадналото почти с 60 % производство на индустриални стоки формира един социален вулкан, който непредсказуемо може да изригне при всяка остра ситуация в обществото, предизвикана от едни или други политически сили.

Именно затова Свободната кооперативна партия смята, че социалната политика е ключът за формирането на цялата нова политика на българската държава в условията на прехода, за да се предпази тя от социални взривове и евентуални реставрации на някоя авторитарна власт.

Предлагайки своята нова социална политика, Свободната кооперативна партия отчита двете доминиращи в развитите западни общества концепции за социална политика - тази на неоконсерватизма, свързана с идеита на Фр. Хайек, А. Лефер и М. Фридман и известна като рейгъномика и тачъризъм, и европейската концепция за социално пазарно стопанство, чиито корени са заложени в идеите и реформите на християндемократа Л. Ерхард от края на 40-те и през 50-те години във ФРГ, на голизма и френския социализъм на Фр. Митеран, а също и на идеите и на опита на австрийската и скандинавската социалдемокрация.

Свободната кооперативна партия отхвърля социалната политика на неоконсерватизма. Тя не смята, че свободният неконтролиран и нерегулиран от държавата пазар на всички равнища и във всички сфери на обществото по чудодеен начин ще реши социалния въпрос, ще утвърди социалната справедливост. Тя също така смята, че идеологията, стремяща се да възроди "чистия" капитализъм от XIX и първата половина на XX век, все по-малко има почва в развитите западни общества и няма защо България да се превръща в експериментална база на подобна политика.

Според Свободната кооперативна партия много по-цялостно върху талвега на историята се основава социалната политика на Европа /ЕО/. Социалната пазарна икономика, социалната държава и социалното пространство на формиращата се през толкова изпитания обединена Европа са опорните стълбове на една нова рационална и справедлива социална политика, доколкото такава е възможна днес.

Учейки се от опита на напредналите общества, от глобалните тенденции и своята собствена национална традиция и специфика, България днес трябва ясно да определи принципите на своята социална политика.

За Свободната кооперативна партия социална е политиката, която служи за развитието на човека в рамките на определена социална общност, като например семейството, различните групи, колективи и социални образувания от различен мащаб. Тази политика трябва да отчита факта, че вън от каквато и да е общност и от обществото или пък в конфликт с тях човекът не може да се реализира пълноценно като личност със своите възможности и способности. Обратното, политиката, която го изолира, противопоставя и ограничава, независимо от своите претенции е антисоциална. По силата на много причини и главно поради късогледата социална политика на управляващите след 10 ноември 1989 г. екипи на БСП и СДС днес спрямо много слоеве от българския народ и особено срещу неговата интелигенция се води една антисоциална политика, която като бумеранг връща негативните си последствия върху цялото общество.

Свободната кооперативна партия отчита, че социалната политика интегрира по особен начин в цялостна система икономическата политика, демографската политика, жилищната политика, екологичната и ергономичната политика и здравеопазването, трудовата политика /на заетост и гаранции против безработицата/, образователната политика, политиката на средствата за масово осведомяване, пенсионната политика, политиката на социалния отдих и т. н. Центърът на тази политика и целта на нейното ефективно функциониране е човекът.

Свободната кооперативна партия си дава сметка, че една ефективна и справедлива социална политика е невъзможна без силна икономическа политика, без силна и ефективна икономика. Това е особено важно за такива общества като нашето, намиращи се в преход. В такива условия социалната политика следва да стимулира производството, услугите, да разкрива дремещите при старите държавни централизирани инерционни структури резерви, да мобилизира инициативата на обществото, на отделните хора, да им предлага форми за най-удачно организиране и обединяване на техните малки индивидуални възможности. Силната социална политика не се свежда до популизъм, до готованство, при което държавата или някой друг по-горестоящ да реши проблемите с дефицита, с високите цени, с инфлацията, с монополизма и т. н.

Разбира се, ефективната социална политика е немислима без развито демократично гражданско общество и социална правова държава. Само държавата със съответната система от закони и принципи може да даде гаранции за една ефективна и хуманна социална политика. Демократичното гражданско общество пък предлага субектите и формира атмосферата за реализирането на такава социална политика.

Какви основни изисквания издига днес Свободната кооперативна партия, след като обществото ни през трите изминали години на прехода, вместо да тръгне нагоре към стабилност и благоденствие, продължава да буксува на дъното при отчайващата бедност на голяма част от народа и при бързото формиране на една малка червено-синя богаташка върхушка на стари и нови рентиери и на т. нар. бизнесмени, незаконно приватизирали значителни късове държавна собственост?

1. Законите, които изграждат основата на една ефективна и справедлива социална политика, да произтичат от степента на развитието на икономиката и да я стимулират.

2. Да се осигури чрез средствата за масово осведомяване свободна трибуна за обсъждане на социалната политика и за обмен на нови идеи и решения.

3. Създаване на простор за формиране на повече независими субекти на социалната политика /синдикати, организации с благотворителна дейност, движения, фондации и т.н/.

4. Разработване на програма за социалната политика в условията на преход, която да бъде един от опорните пунктове на националния консенсус.

5. Държавно стратегическо регулиране на откритостта, отварянето като преход към демокрацията, като система за свободно функциониране на обществото. Само чрез такъв подход може да се осигури преориентация от координатите на социалната сигурност, формирани върху идеологията на комунизма, към координатите на социалната сигурност, които предлага активното демократично гражданско общество, където всеки свободен човек, асоцииран в различни сдружения, решава сам проблема за своята и на семейството си социална сигурност.

6. Новата социална политика трябва да предлага и нови решения на проблема за безработицата. Нестандартната ситуация, характеризираща безработицата у нас не само като резултат от циклична и структурна криза на икономиката, но и като криза на прехода към нова система, изисква и нестандартна социална политика към безработните. Изискването за нестандартност се усилва и от факта, че цялото човечество изживява своеобразен преход към нова степен на цивилизация, който дава отражение и върху икономиките и социалните структури на развитите западни общества. Именно затова социалната политика на българското общество трябва решително да бъде преориентирана към интегриране на усилията и на възможностите на държавата и безработните, на различните фондове и институции, на цялото общество за излизане от кризата. Тези изисквания трябва да залегнат в предлагания понастоящем закон за гарантиране против безработицата и за социалното осигуряване.

Свободната кооперативна партия си дава сметка, че такава социална политика се нуждае от средства. Обеднялата заедно с грамадна част от своите граждани държава едва ли е в състояние сама да ги предостави за една нова социална политика. Но тя може да мобилизира предоставените в ръцете й средства и лостове за набавяне на необходимите средства. Така, след като не проведоха своевременно паричната реформа по примера на Германия след войната, правителствените екипи на БСП и СДС оставиха на сегашното правителство възможността да коригира радикално тази политика, като използва създаденото /натрупан спекулативен капитал от заграбване на държавна собственост и реституция на непроизводствени мощности/ за благото на обществото. В това отношение примерът на друга възхождаща икономическа сила - Япония, е повече от впечатляващ. Става дума за това, че високите лихвени проценти на спестовните влогове, предназначени да задържат галопиращите цени и инфлацията, могат да останат само за дребните спестявания, примерно до 50-60 хиляди лева или съответно 2 хиляди долара. Всички останали влогове с огромна маса, принадлежащи на малък брой граждани на страната, се стопират без всякакво възмездяване. Така не само ще се спре дивата спекулативна дейност на правене на пари само от пари /в огромно количество/, но и ще се принудят притежателите им да ги вложат в акции или да разгърнат производствена дейност. В последна сметка те могат да ги предложат на съответните социални фондове за преквалификация и развитие, които ще заместят и облекчат съществуващите значителни социални фондове за безработни. Така, като работят за обществото, тези средства ще носят полза и на притежателите им.

7. За всеки разумно мислещ човек е ясно, че атомизирането на обществото при неговия преход към пазарна икономика още повече утежнява състоянието на безработните. Затова правителството час по-скоро би следвало да предложи програма за отпускане на безлихвени, с нисък лихвен процент или с отложено плащане кредити за безработните, които своевременно формират сдружения и коорперации за производствена и друга дейност.

8. И не най-накрая, в процеса на приватизацията да се предоставят предприятия за смесено притежание /общинно или държавно и частно/', които да се организират по акционерен или кооперативен принцип. Би могло да се предоставят някои губещи предприятия с фиксирана арендна такса за определен период на общински, кооперативни или частни фирми. Разбира се, таксите трябва да бъдат стимулиращи определен вид производство и за отваряне на нови работни места.

Предприятия, които се занимават с определен вид производства със социален характер, биха могли да бъдат отдадени безвъзмездно при определени условия, т. нар. "френчайзинг". Изобщо социалната политика при приватизацията и съживяването на производството трябва да бъде насочена към предоставяне на работа и инициатива на доскоро лишените от работа хора или стоящи пред опасността от безработица специалисти.

Като цяло Свободната кооперативна партия е за разкриване и за овладяване на всички възможности за съживяване и стимулиране на производството, за овладяване на безработицата от самото общество. Друг път за това тя не вижда, освен чрез мобилизиране и организиране на неговите усилия и утвърждаване на принципа на социалната справедливост - всеки да получава толкова, колкото заслужава чрез своя труд и квалификация, но всеки да има възможност да се труди, стига да желае това.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ НА МЛАДЕЖКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС /26 И 27 НОЕМВРИ 1994 Г., СОФИЯ/.

V. ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ИМУЩЕСТВО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Чл. 40. Младежката организация на Българската социалистическа партия /МО на БСП/ може да притежава имущество и да организира със собствени средства всяка позволена от закона дейност.

Чл. 41. МО на БСП набира средства от издателска дейност, спонсорство; дарения; завещания; членски внос; търговски дружества, създадени от организацията; приходи от имуществото и други източници, позволени от закона.

Чл. 42. С имуществото на МО на БСП се разпорежда Националният съвет /НС/.

Местните съвети може да стопанисват и управляват имуществото, предоставено им от НС.

VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 43. Дейността на МО на БСП се прекратява с решение на конгреса, ако за него са гласували повече от 2/3 от всички делегати на конгреса.

Чл. 44. Въпроси, неуредени от устава, се решават от НС.

Чл. 45. Настоящият устав влиза в сила от момента на приемането му от Учредителния конгрес на МО на БСП.

VII. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Дневният ред и датата на Учредителния конгрес се обявяват от оперативното ръководство една седмица преди провеждането му.

ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИ НА ОБЩОСЪЮЗНИТЕ ОРГАНИ НА МО НА БСП

1. Обсъждането на проектосъстава на общосъюзните органи на МО на БСП става на закрито заседание на конгреса.

С явно гласуване се утвърждава численият състав, след което се обсъжда персоналният състав.

Всяко предложение се мотивира. Самоотводите се приемат без гласуване.

2. Решението за прекратяване на обсъжданията по проектолистите се приема с явно гласуване.

Изборът на общосъюзни органи става с тайно гласуване. Всеки делегат /учредител/ може да гласува най-много за толкова кандидати, колкото е утвърденият от конгреса числен състав на съответния общосъюзен орган.

Недействителни са бюлетините, с които се гласува за повече от утвърдения брой кандидати. Недействителни са и бюлетини, които са:
- разкъсани изцяло;
- изцяло зачертани;
- не са по установения образец;
- чисти, без задрасквания.

За избрани при тайно гласуване се смятат кандидатите, получили най-голям брой гласове, но не по-малко от повече от половината от гласувалите делегати /учредители/.

Ако при избора не се попълни предварително утвърденият числен състав на съответния общосъюзен орган, за незаетите места се провежда избор. Кандидатите за него се определят от неизбраните, които са събрали най-много гласове на предишния тур, като броят им не може да надвишава два пъти броя на незаетите места.

3. Председтелят на НС на МО на БСП се избира с тайно гласуване от делегатите /учредителите/ на конгреса. Всеки делегат /учредител/ може да гласува само за една от предложените кандидатури. Ако има повече предложения за председател на НС на МО на БСП, за избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от повече от половината от участвалите в гласуването делегати /учредители/.

Ако никой от кандидатите не получи нужните за избора гласове, изборът се приключва чрез балотаж. При балотажа се смята за избран кандидатът, получил повече гласове.

/Пресслужба "Куриер"/

17.01.1995 г.    
15:00:00  

Редактори: Нина Гаврилова  
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!