София, 17 януари 1994 г.
Брой 11 /1056/

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ "НАЦИОНАЛНОТО РАЗБИРАТЕЛСТВО НЯМА АЛТЕРНАТИВА" НА СЪВЕТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО, ПРИЕТ НА 14 ЯНУАРИ 1994 Г., СОФИЯ

Партиите и организациите от Съвета за сътрудничество обръщат внимание на българската общественост, че по вина на ръководствата на Българската социалистическа партия /БСП/ и Съюза на демократичните сили /СДС/ отново се създава обстановка на политическо напрежение.

На срещата между Жан Виденов и Филип Димитров, състояла се на 5 януари 1994 г., зад гърба на българския народ се правят опити за промени в конституцията и Избирателния закон. Те целят отстраняването на другите парламентарни и извънпарламентарни партии и организации от политическия живот, което преценяваме като посегателство върху политическия плурализъм - основата на демокрацията в България.

Партиите и организациите от Съвета за сътрудничество заявяват, че са против всякакви опити за установяване на диктатура: парламентарна, президентска, военна или каквато и да е друга.

Главната причина за нарастващото напрежение в страната, за забавянето на икономическата реформа и за задълбочаването на стопанската криза, от една страна, е в самоцелното привидно противоборство между върхушките на двете най-големи парламентарни сили и, от друга - в техния пореден сговор за подялба на икономическата и политическата власт.

Това налага всички демократични политически сили да обединят усилията си около националните приоритети:

Парламентът да ускори работата си по изграждането на законовата уредба на политическата, икономическа и социална реформа в България на основата на реалистична законодателна програма, съобразена с потребностите на обществото. Особено важни са Законът за бюджета за 1994 г., предложените от правителството промени в Закона за приватизацията, в Закона за съдебната власт и в законите, укрепващи националната сигурност.

Правителството да вземе строги мерки за овладяване и ликвидиране на престъпността в страната и защитата на установения правов ред, за ускоряване на икономическата реформа, особено в земеделието, и за бързото уреждане на външния дълг и външноикономическите проблеми на страната.

Президентът на Републиката да утвърди ролята си на държавен глава и олицетворение на единството на нацията, както е посочено в конституцията.

Съдът, прокуратурата и следствието да подобрят взаимодействието си и да повишат ефективността на своята дейност, насочена към повишаване на сигурността на обществото и на отделния гражданин - в защита на неговия живот, права и собственост.

Партиите и организациите от Съвета за сътрудничество продължават да бъдат обществен гарант за развитието на демократичния процес в България.

София, 14 януари 1994 г.

ПОДПИСАЛИ:

АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ

АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ/независими/

БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР

БЪЛГАРСКА COЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

ДВИЖЕНИЕ ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА

ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - KOНCEPВАТИВЕН СГОВОР

ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ

ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ

ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ"

СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕВРОПА"

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ СТЕФАН САВОВ, ПРОЧЕТЕН ПРЕД 14 КОНГРЕС НA ОРГАНИЗАЦИЯТА /18 И 19 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ДЕЛЕГАТИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
ПРИЯТЕЛИ,

Изминаха три години от XIII редовен конгрес на Демократическата партия /ДП/. Години, изпълнени с искрени надежди, че ще успеем да демократизираме родината, с къртовска работа за разграждане на тоталитарната система, с реални успехи и същевременно с горчиви провали или, с други думи, период, който се характеризира с бурни събития, които изискваха огромно напрежение.

Още в края на 1990 г. и началото на 1991 г. Върховният съвет и Централното бюро /ВС и ЦБ/ на партията застанаха на твърда и безкомпромисна позиция по въпроса за ефикасната борба с мимикриите на комунизма. Демократическата партия единствена се противопостави категорично на коалиционния характер на правителството на Димитър Попов. За разлика от всички други Демократическата Партия не поздрави в парламента шефа на новото "правителство на надеждата и спасението". ДП подписа с особено мнение политическото споразумение от януари 1991 г., защото още тогава се съмнявахме, че ще бъде изпълнена основната точка на това споразумение -провеждането на общински и парламентарни избори най-късно през април-май 1991 г.

Ръководството на парламентарната група на ДП във Великото народно събрание /ВНС/ в състав Стефан Савов, Георги Марков и Златка Русева беше сред четиримата депутати, които първи обявиха бойкот и напуснаха ВНС, когато стана вече съвсем ясно, че умишлено се бави изработването и гласуването на конституцията, а това беше начин да се продължи за възможно по-дълъг срок един фактически прокомунистически режим. По-късно пак демократите бяха първите, които отидоха на гладна стачка. Сред по-малко от десетината най-активни пропагандатори на идеята на СДС на национално равнище, които обикаляха страната както преди да бъдат обявени изборите, така и по време на самата изборна кампания, личаха пак имената на няколко парламентаристи - членове на ДП.

Решенията на Върховния съвет от 1 юни 1991 г. съдействаха да се очертае още по-отчетливо антикомунистическият облик на СДС. ДП допринесе съществено за изборния успех на 13 октомври. След изборите ДП се включи активно в изграждането на демократичните структури на законодателната, изпълнителната и местната общинска власт. Председателят на партията бе избран за председател на Народното събрание. Петима членове на ДП бяха за различни периоди от време министри в кабинета на СДС. Много членове на ДП станаха кметове на по-големи и по-малки градове, както и на села. Същото се отнася и за председателите на общинските съвети. Демократи са председателите на Столичния общински съвет и на Общинския съвет на Пловдив или, с други думи, на двата най-големи български града. Голяма част от най-важните закони, с които стартира смяната на системата, са дело на наши депутати. Днес от всичко 83-ма депутати, членове на ПГ на СДС, 24-ма са членове на ДП. Те са представители на най-различни райони на страната - София, Пловдив, Благоевград, Варна, Бургас, Габрово, Враца, Смолян, Севлиево, Плевен и др. Лично аз съм особено доволен, че двама от депутатите са българомохамедани, което показва, че традициите в ДП са запазени и че в нашите редици има място за всеки добър български гражданин, независимо от религия и етнически произход.

След т.нар. преструктуриране на парламентарното пространство, което бе извършено противно на ясно изразения народен вот, ДП взе категорична и недвусмислена позиция, че е против възстановяването на ново "старо" мнозинство. ДП смята, че проблемите на страната могат да се решат само чрез предсрочни парламентарни избори. Българският народ трябва в най-скоро време да избере своя път и да реши съдбата си за един немалък период от време. Изборът е "комунистическа перестройка" или окончателно разграждане на тоталитарната система. Ние сме против всякакъв вид безпринципни машинации и комбинации, но не забравяме, че политиката е умение да се ръководи държавният живот. При положение, че имаме точно очертани от Петата национална конференция на СДС рамки на нашата позиция, естествено е да се водят в бъдеще разговори и преговори с всички антикомунистически и некомунистически парламентарни и извънпарламентарни сили и със синдикатите. С всеки, който приема очертаните рамки и има ясно съзнание за опасността от рекомунизация.

Нека не забравяме, че политиката изисква да се съобразяваме с реалностите. Но, от друга страна, сме убедени, че успехът на СДС зависи до голяма степен от една нова нравственост, която изключва "гнилите" компромиси, корупцията и продажността на всички нива и от всяка порода.

Какво представлява ДП днес от гледна точка на организация и структури? По този въпрос повече подробности ще изнесе нашият секретар. Все пак бих искал да изтъкна някои общи изводи.

Преди всичко не трябва да се забравя, че в периода от кръглата маса до XIII редовен конгрес ние по силата на добре известни причини изостанахме много в сравнение с голяма част от партиите и организациите, които участваха в СДС. След XIII конгрес Върховният партиен съвет и Централното бюро направиха немалко за политическото и организационното възраждане на партията. Днес ДП не само е най-добре структурираната политическа организация на СДС. Според независими наблюдения, оценки и статистически изследвания тя е с най-солидно собствено влияние върху българското общество.

Не случайно ДП бе призната за сериозен партньор на международни организации с голям престиж. Ние сме пълноправен член на Европейския демократически съюз, в който членуват християндемократически, консервативни и неколективистични партии в Европа, повечето от които са управляващи на нашия континент. Ние сме също член на Европейския съюз на християндемократите и на Християндемократическия интернационал.

Нашият Младежки съюз развива все по-активна дейност и е пълноправен член на ДЕМИК - Европейския демократически младежки съюз. Преди около година бе създадено и Националното дружество на жените от ДП, като се надяваме следващата година същото да бъде прието за член на Европейския женски съюз.

Без да преувеличаваме, можем да твърдим, че ДП е партията с най-добре развити международни връзки. Ние получаваме почти всяка седмица покани за международни участия, като за съжаление не навсякъде можем да участваме поради липса на средства. Използваме всички възможности, където сме канени на разноски на домакините, да представяме партията в чужбина и да запознаваме обществеността с българските проблеми. В последно време председателят на партията изнесе на два международни форума доклади, които сложиха ударение върху рекомунизацията в България.

Централното бюро обръща особено внимание на създаването на районни партийни съвети, които имат за основна цел политическото ръководство на местните партийни организации. Така се постигат по-добра и по-стегната дисциплина и отчетност.

Напоследък си пробива път една нова форма на организация - клубовете или секциите по интереси. Върховният партиен съвет и Централното бюро смятат, че клубовете по интереси са особено перспективни, и предлагат възможности да се разнообразява и активизира партийната работа. В тези клубове или секции ще могат да се обсъждат идеи и проблеми, да се изготвят становища, които по-късно ще залегнат в програмата на партията, като същевременно се получи ясна представа за професионалистите, членове на ДП. С успех работят сега Секцията на медиците и Техническата секция, като предстои да се създадат и редица други клубове по интереси.

Не бих искал делегатите да останат с впечатлението, че всичко върви по мед и масло. На места избухват конфликти. Когато са от принципен характер, те лесно се изглаждат. По-неприятен е проблемът, когато са на основата на добре известния български принцип "кой да води бащина дружина". За съжаление този вид противоречия се срещат доста по-често и предизвикват сериозни главоболия.

На няколко пъти изтъкнах успехите на Върховния партиен съвет и на Централното бюро. Ако може да се твърди, че в чисто политически план те не са правили сериозни грешки, то в организационно отношение има какво да се иска. Единственото извинение е, че повечето членове на ръководството бяха пряко ангажирани в структурите на законодателната, изпълнителната и местната власт и че като лоялни членове на коалицията СДС трябва да отделят много време за осъществяване на нейните задачи.

Въпреки че в последната година вестник "Знаме" показва известно подобрение, време е да се направи възможното, за да издигне решително равнището си. Това е задача както на директора, така преди всичко на главния редактор.

Независимо от това, че политическата платформа и нейните изменения ще бъдат обсъждани поотделно, искам да се спра накратко на някои от идеологическите, икономически и социални основи на нашата партия. Къде е нашето място в политическия спектър? Може смело да отговорим - вдясно от центъра. Каква партия сме? Отговорът е - общонационална, общонародна. Никога не сме били нито съсловна, нито класова партия. При нас намират мястото си представители на всички слоеве и професии, но целта ни е това да са предприемчиви хора. Ние сме пряк наследник и продължител на възрожденските идеи и традиции на българския народ, на двата идеала на освободителната ни борба: религиозна и културна самостоятелност и държавна и национална независимост.

Няма съмнение, че историята на ДП е история и на българския либерализъм. Но като продължител на главната тенденция на възрожденския и следосвобожденския либерализъм чрез своите идейни позиции и с практическата си политика ДП още от самото начало провежда линията на социалния либерализъм. С това ясно се отличава от необузданите и крайни форми на икономическия индивидуализъм, с който се свързва до известна степен либералната философия и политика на Запада от XIX век.

Според ДП от първостепенно значение е решаването на дилемата икономически индивидуализъм - социална справедливост. Позволете ми в тази връзка да цитирам един пасаж от статия на Александър Малинов от 1934 г. по време, когато демокрацията е изправена пред сериозни изпитания: "От демокрацията се иска повече активност. Демокрацията не може да възложи своите надежди само на естествените, често наричани "слепи” закони и от тях да очаква решение на социалните и икономическите проблеми. Тя не може да се вдъхновява само от доктрината на либерализма. Ако икономическият живот на съвременната нам държава ще се подложи само на свободната игра на икономическите сили, то него - икономическия живот - го очаква още по-голямо разстройство, след което неминуемо, автоматически, ще нарасне общественото недоволство."

А на друго място, пак по същото време, Александър Малинов пише: "Класовата или съсловната политика не се покрива от другата - тази на демокрацията, политика на помирението и на обществената солидарност. Без подчинение не е възможно съществуването на държавата. За него настоява демокрацията, с тая съществена разлика, че тя разбира подчинението като резултат на самоподчинението, а не на потисничество и терор."

Мислите на Александър Малинов, пък и на много други наши учители показват, че още от самото си създаване ДП възприема два принципа, характерни днес за всички значителни демократични партии на Запад, които стоят в центъра и вдясно от центъра. Първият - общонародният, общонационалният характер, т.е., че при нас има място за всички инициативни и трудолюбиви български граждани - интелектуалци, земеделци, занаятчии, търговци, индустриалци и наемни работници. Вторият е социалното пазарно стопанство. Ние знаем, че хората не се раждат с еднакви качества, а оттам и възможностите им се различават. Ето защо смятаме, че конкуренцията, типична за пазарното стопанство, трябва да се хуманизира с помощта на социалния коректив. Ние видяхме, че за наша чест за социално пазарно стопанство /една идея на германските християндемократи, приложена от тях и на практика/ се е загатвало още от нашите учители. Аз няма да се спирам на общоприетите от всички демократични партии принципи на народния суверенитет, разделението на трите власти, гарантиране правата, свободите и сигурността на членовете на обществото и т.н., които естествено са залегнали в нашата платформа.

Искам да изтъкна, че за ДП още от основаването й върховна ценност на обществото е отделната личност. Държавната организация трябва да гарантира живота, достойнството и свободата на всеки гражданин.

Не може да не засегна и въпроса за т.нар. неоконсерватизъм. На пръв поглед някой би могъл да твърди, че неоконсерватизмът е нещо ново, привнесено към класическите идеологически принципи на ДП. Но нека първо да уточним какво разбираме под неоконсерватизъм. За нас той е преди всичко национално оцветен и няма нищо общо с интернационалните идеологии на комунизма, фашизма и социализма. Неоконсерватизмът излиза от предпоставката, че липсата на равенство е естествено състояние на обществото, но именно затова залага на морала, издига нравствеността като най-висока ценност. Той търси връзка, стреми се да хвърли мост между традиционните добродетели и съвременността. За неоконсерватизма от първостепенно значение е укрепването на естествената среда на личността - семейството, което в продължение на десетилетия бе ерозирано от комунистическата практика. Вярата, религията е естественият стожер на духовния живот на народа и здрава основа за изграждане на обществените структури. Знаем, че обществото не може да съществува без ред, а той се изразява в единството на семейство, вяра, власт и йерархия. Но, както казва Малинов, "подчинението при демокрацията би трябвало да се разбира като обществена дисциплина, резултат на самоподчинение, а не на потисничество и терор". Ясно е, че основоположниците на ДП съвсем не са били далече от модерните идеи на неоконсерватизма - защита на семейството, религията, националните идеали и не на последно място убеждението, че пазарът ще функционира най-съвършено при минимална намеса на държавната власт.

Иска ми се да се спра на още един въпрос. ДП винаги е била и ще бъде най-последователен поборник и защитник на националната независимост и неделимост на България. ДП се застъпва енергично за външна политика, която осигурява националната независимост и отхвърля всякакви доктрини, представляващи форма на подчинение на българските интереси на тези на другите държави. Според ДП територията на България е единна и неделима. Ние не допускаме дори мисълта за автономни териториални образувания. Нашата национална сигурност и външна политика трябва да се основават не на двустранни съюзи, насочени против трети страни, а на включване на страната ни в европейските структури, които са мост към по-голямото атлантическо семейство, сигурна опора на световния мир.

Естествено, всичко това не изключва обстоятелството, че ние трябва да се придържаме към добросъседска политика към всички балкански страни и да правим всичко възможно за поддържане коректни и приятелски отношения в областта на политиката, стопанството и културата със страните-членки на световната общност.

ДП има дълга и богата традиция в борбата за защита правата на малцинствата. Ние сме против всякакъв вид пропаганда от расов, етнически или културно-религиозен характер. Отделните етнически и културно-религиозни общности трябва свободно да извършват обреди и спазват битовите си обичаи. В България българският език е задължителен за изучаване от всички, като междуетническото общуване и държавната дейност се осъществяват на български език, но в частния си живот всеки може да говори на езика, който пожелае.

Голямата толерантност на ДП към малцинствата и религиозно-културните общности, борбата за запазване на техните права са допринесли съвсем естествено в миналото и днес да имаме членове на партията - общински съветници, кметове и парламентаристи българомохамедани, турци, евреи и т.н.

ДП е за възраждане на националните идеали и религиозни и народни традиции и обичаи.

Демократическата партия е за насърчаване на културните и стопански връзки, както и на междучовешкото общуване с българските етнически общности в Албания, Гърция, Румъния, Турция, републиките на бивша Югославия и републиките на бившия Съветски съюз. Не прекрояването на границите, а тяхното отваряне ще създаде условия за взаимно опознаване между балканските народи, като различните културно-религиозни и етнически общности от ябълка на раздора се превърнат в мост на общобалканско разбирателство.

ДП ще съдейства за една политика на опазване на културните ценности и традиции на българската емиграция по света. Това може да се постигне с културно-просветна, образователна и издателска дейност, както и с поддържане на българските религиозни и културни институции.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ОТМЯНАТА ОТ ВЪРХОВНИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ПРИСЪДАТА НА НАРОДНИЯ СЪД ПО НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО N 6 ОТ 4 АПРИЛ 1945 Г.

Състав на Върховния съд /I наказателно отделение/ с решение 824 от 10 януари 1994 г. отмени постановената по наказателно дело N 6/1945 г. присъда на Народния съд от 4 април 1945 г. срещу девет интелектуалци.

Като се позовава на допуснати формални нарушения, Върховният съд отменя влязлата в сила присъда и оправдава подсъдимите.

Решението на Върховния съд е груба провокация срещу хилядите загинали антифашисти у нас в периода 1941-1944 г.

Тя оправдава такива отявлени фашисти като Данаил Крапчев и Йордан Бадев, които  почти ежедневно създаваха и подхранваха чрез своите писания /а Крапчев и останалите собственици на вестници и чрез тях/ органична омраза срещу всички честни, прогресивни и антифашистки настроени хора у нас. Те горещо акламираха присъединяване на България към Тристранния пакт; обявяването на войната срещу САЩ и Англия; водиха системна кампания срещу антихи-тлеристката коалиция, срещу партизанското и съпротивително движение в България, на Балканите и в Европа.

Данаил Крапчев и Йордан Бадев бяха едни от най-верните слуги и доносници на Бекерле и оправдаваха терора срещу антифашистите.

За живите участници в съпротивата срещу фашизма тази присъда, оневиняваща хора като Бадев и Крапчев, е кощунство срещу жертвите на фашизма и провокация към техните близки. Тя няма аналог в останалите страни от Европа.

Ние не отричаме, че от Народния съд бяха осъдени и невинни или с по-малка вина лица, за тях е необходимо да се възстанови истината, но за Бадев, Крапчев, Никола Панчев и други като тях вината е несъмнена.

Ние смятаме, че когато се повдигат подобни въпроси, те трябва да се осветляват обективно и вярно, а не едностранчиво, фалшифицирано и пристрастно.

Централният съвет на Българския антифашистки съюз /БАС/ заявява своя протест срещу така постановената присъда. Изказва своята готовност да съдейства за изясняване на цялата истина за вината на осъдените от Народния съд лица.

София, 12 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИЯ ТРАНСПОРТ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ИСКАНЕТО ЗА ОТМЯНА НА 102-ро И 128-о ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Във връзка с неизпълненото споразумение между нас и COMAT "X. Димитър" относно съвместни стачни действия, касаещи отмяната на 102-ро и 128-о Постановление на Министерския съвет /ПМС/, Стачният комитет при Съюза на частния транспорт /СЧТ/ заявява:

1. Продължаваме стачната готовност, като настояваме за започване на незабавни преговори с Министерския съвет /МС/ за отмяна на 102-ро и 128-о ПМС.

2. Настояваме Министерският съвет /МС/ да упражни правото си на законодателна инициатива с внасянето на законопроект за данъчни преференции, стимулиращи нашата дейност.

3. Настояваме за започване на преговори с представители на Столична голяма община /СТО/ за решаване на проблема с определяне на местата за работни стоянки /пиаци/ на автомобилите ни.

В тази връзка сме длъжни да заявим, че паралелно с нашата дейност осигуряваме трудова заетост за дейности, свързани или близки с извършваните от нас услуги.

Стачният комитет е упълномощен да заяви, че при отказ за конструктивен диалог ще преминем към активни протестни действия, както и към някои форми на гражданско неподчинение.

София, 12 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ПРЕЗИДЕНТА НА ФОНДАЦИЯ "БЕДНАТА ПЛАНЕТА" ПЕТЪР МАНОЛОВ ДО ГРАЖДАНИТЕ, ПОЛИТИЦИТЕ И ДЪРЖАВНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Преди да се говори за международните отношения, към които ще се придържа новото единение, най-многоважно е да се изяснят взаимоотношенията между държавите в него. Малко или много, добрите взаимоотношения или нормите на взаимоотношения в общността ще диктуват и цялостното международно поведение, както това става с обединена Европа, САЩ и както ще става в едно бъдещо Обединение на независимите държави /ОНД/.

Необходимо е да се приемат няколко крайъгълни камъка, между които да съзиждаме. А те могат да бъдат:

Свещеност на съществуващите граници.

Свещеност на нравите, обичаите, вярата и езиците.

Свещеност на историята, културата и писмеността.

Пълна откритост на връзките на отделните народи и етноси в общността със сродни многолюдни народи и държави.

Отказ от териториални претенции за 50 години.

Йерархични предимства в държавите за жителите им пред всички останали.

Йерархични предимства за федеративните жители пред всички останали.

Гарантиране на собствеността, придобита по честен и законен път, и пр.

Забележка: Поради словесна похабеност пропускаме от настоящото писмо призиви като: "За безядрена Балканска зона”, "Добросъседско разбирателство”, ” Спазване на международни норми на поведение”, "Спазване на подписани и ратифицирани договори" и пр.

Забележка втора: Така единени, ние не сме заплаха за нито една от великите сили, но едновременно с това ние ще гледаме на себе си като на равноправни членове на цивилизацията на планетата Земя и не считаме, че трябва да подсмърчаме, когато големите държави от Г-7 или Г-8 се събират да решават как да ни изядат закуската.

СОЦИАЛНА ЗАЩИТА

Уважаеми балканци, има хора, по които богатството и парите се лепят, и има хора, от които те се разбягват.

Следователно онези, по които парите се лепят, ще заделят по закон и благородство за онези, които трудно се оправят. Така е било, откакто свят светува, така ще бъде и в бъдеще.

Или по нашите земи не се е умирало и няма да се умира от глад, но не се е умирало и няма да се умира от преяждане. Или, както се бях изразил в президентската си предизборна платформа /1992 г./, понякога някои хора в дадена държава нямат достатъчно черен хляб, защото други в същата държава имат в изобилие черен хайвер.

Но нека знаем, че всеки човек от нашите народи е още една човешка сила и още един човешки ум, а това ни задължава да се грижим за тази сила и за този ум и да им създаваме условия да бъдат полезни и на народите си, и на света, още повече че земите, които обитаваме, са утаили солта на древната човешка мъдрост. И не само за това да тачим ближния си, а и защото род дохожда и род захожда, но може бедният, на когото сме отказали хляб, да стане съдия или палач или от рода му да се пръкне вашият избавител.

Ето, това са някои от мотивите за нашата социална защита, на която искаме да се облегнем сега, когато преминаваме в следващото хилядолетие, защото човек ли е този, който е отказвал вода за жадния и хляб за гладния!

ПАРИЧНИ ЗНАЦИ

Балканци, ние сме свидетели на това какви срамни пазарлъци се играят с нас, с нашите външни дългове, с нашите парични системи и икономики. Не ви ли се струва, че някой се опитва да пече малобройните народи на шиш над бавен огън. А прави ли Той сметка, че до каквато и катастрофа да бъдат доведени нашите народи, те нож ще извадят и ще нахранят разплаканото си дете или жена! Но нашето обединяване в Балкания ще ни помогне да не бъдем перушинки в световното  стопанство, което сега сякаш се управлява от болни хора, които като че ли показват някаква власт над някого, заиграват се и се мъчат да ни надхитрят с тарикатлъците на квартални психопати.

СВОБОДНА ФОРМА НА ФЕДЕРИРАНЕ

Ето, някои от тези упоменати неща да възложим на балканските политолози, юристи и конституционалисти и те, въз основа на планетарния исторически опит и запознати с тенденциите на междучовешките и международни взаимоотношения, да изработят основните принципи за една свободна форма на федериране, която да гарантира самостоятелността на всеки народ и етническа група, влизащи във федерацията. И най-важното: федерирането да не бъде за агресия, а за съзидание и самозащита!

И да бъдат уравнени конституциите с всеобщите международни изисквания, като се вземе за еталон, че правата на чужденците и отношението към тях във федерацията ще бъдат реципрочни на правата и отношението към федералните граждани в съответните страни.

Приравняване на конституциите на всяка самостоятелна държава с една всеобща федеративна конституция, която да урежда най-общите положения за хармонично съжителство.

Приравняване на точни, ясни и категорични законодателства към едно общо федеративно, с място за специфични, регионални добавки или отделни закони.

Разтоварване на централизираната и парализирана власт, за да иде тя при конкретния човек, където е възможно детайлно познаване на проблемите и където е трудно за корупцията и несправедливостта поради страх от трайни вражди и жестоки отмъщения.

Опростяване на досегашните държавни организми, пренатоварени от шпионски централи, служби за следене, служби за компрометиране, както и за оказване на различни форми на натиск.

Изработване на приоритетни закони за защита на интересите на родените и живеещите във федерацията.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поети, писатели, журналисти, общественици, политици, държавници, администратори!

Босненците, хърватите и сърбите пак опряха ножове в гърла!

Докога ще бъде тъй по нашите земи?

Защо нашата балканска история е един дебел том от страници на заговори, вероломства, болни амбиции и измами?

Защо досегашният живот по тези земи помни само братоубийствени войни и кръв?

И какво можем да сторим да престане това!

Нека започнем с едно седмично обществено-политическо и литературно списание и с по един редактор от всеки народ. По-късно ще дойде един всекидневник, едно радио и телевизионен канал. Това ще бъдат първите птици на разбирателството, първите ефикасни сини каски между нас!

Останалото е въпрос на нравственост и политическа култура, на хумор и желание за съзида-телство!

Останалото са всички, които живеят на този неизвестно по какви причини злощастен Балкански полуостров!

/Пресслужба "Куриер"/

16:00:00
17.01.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                          Тинка Христова
                                          Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!