София, 17 август 1992 година
        Брой 160 /690/
 

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НЕЗАВИСИМО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" И НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ВЪПРОСА ЗА ОХРАНАТА НА АЕЦ "КОЗЛОДУЙ".

Преди около една година двама души от "Екогласност" проникнаха на територията на АЕЦ-Козлодуй умишлено облечени като терористи и заснетия от тях филм беше излъчен по телевизията. Това показваше, че централата не се охранява добре и предизвика загриженост в "Екогласност". Вчера петима души са били арестувани, като са се разхождали покрай оградата, без да влизат в АЕЦ. Днес те са освободени. Това показва, че са взети необходимите мерки за защитата на АЕЦ от полицията. Надяваме се също, че и армията е взела необходимите мерки за защита на АЕЦ-Козлодуй предвид военните действия в Югославия, които биха могли да застрашат и АЕЦ, както случая с танковата мина.

Въпреки че "Екогласност" няма нищо общо с петимата задържани, смятам, че не е било извършено нарушение от тях, като са се разхождали покрай оградата на АЕЦ.

Аз бях уведомен незабавно от директора на АЕЦ инж. Кузманов и имах възможността да му кажа, че ако има извършено нарушение, трябва да се приложи законът. "Екогласност" извършва своите акции в съответствие със законите и е против всяка форма ка анархистични действия, независимо от кого са предприети. Нашите аргументирани искания обикновено водят до успех (рано или късно), като например искането ни за закриване на урановото производство.

Вярваме също, че в недалечно бъдеще първите четири реактора на АЕЦ-Козлодуй ще бъдат спрени от експлоатация - в интерес на всички нас и на бъдещите поколения, които имат правото да получат в наследство чиста и безопасна околна среда.

София, 14 август 1992 г.

СЕКРЕТАР: Лъчезар Тошев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЛАДИ ЕКОЛОЗИ ОТ ЕВРОПА И ОТ НЕЗАВИСИМОТО СДРУЖЕНИЕ, УЧАСТНИЦИ В ПРОТЕСТЕН МИТИНГ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЕКОЛОГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ "ЕКОТОПИЯ".

Участниците в този протест (около 400 млади еколози от цяла Европа и "Екогласност") целят да насочат вниманието на обществеността към опасностите, които крие използването на ядрена енергия, от една страна, и към съществуващите алтернативни източници на енергия, които напълно могат да заместят атомната енергия и не замърсяват околната среда, от друга страна.

Реакторите в Козлодуй са от стар съветски тип, който е доказал своята негодност. Много инциденти с реактори от този тип са се случили по света. Дори кратко изтичане на радиация може да причини дълготрайни вреди на здравето на хората. Инциденти от по-голям мащаб ще имат разрушителен ефект върху цяла Европа. Дори и без катастрофи ядрената енергия замърсява с отровните си отпадъци и с вредното за живота на миньорите извличане на уранова руда.

Козлодуй произвежда 30 % от електрическата енергия в България. Производството на ядрена енергия спокойно може да се замести с използването на алтернативни източници на енергия, като слънчеви и ветрови генератори. Тези алтернативни технологии са по-ефективни и много по-евтини. Въвеждането им ще струва много по-малко от привеждането на реакторитев съответствие със западните стандарти на безопасност. Ако тези алтернативи се вземат под внимание, ще отпадне и проблемът за лишаване на работещите в Козлодуй от работа, при условие че централата бъде закрита.

*  *  *

"ЕКОТОПИЯ" е международен младежки екологичен университет, организиран всяко лято от АЙФА - международна екологична мрежа. "ЕКОТОПИЯ" е място за среща и обмяна на идеи, идеи на млади хора, загрижени за бъдещето на своята планета. Козлодуй застрашава живота на всички хора в Европа. Затова присъединете се към нашия протест срещу Козлодуй.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПОЛУЧЕНО ПИСМО ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ПРОФСЪЮЗИТЕ.

В Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) се получи копие от писмо на генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) г-н Емилио Габалио. Писмото е адресирано до президента на Република България д-р Желю Желев, до председателя на Народното събрание Стефан Савов и до председателя на Министерския съвет Филип Димитров. В писмото се казва:

"Драги господин....,
Европейската конфедерация на профсъюзите следи с нарастващо безпокойство влошаващия се климат в трудовите отношения в България, нещо, за което получаваме информация през последните седмици от КНСБ и КТ "Подкрепа", с които поддържаме редовни контакти.

ЕКП отчита, че преходът от централизирана планова към свободна пазарна икономика и от тоталитарна към демократична система поставя сурови изисквания пред всички политически и социални сили във Вашата страна. Това още повече увеличава необходимостта правителството да започне конструктивни преговори с представителните синдикати. Затова ние Ви призоваваме спешно да бъдат дадени гаранции, че правителството води добросъвестни разговори в рамките на Националния съвет за социално партньорство с горепосочените синдикати и с организациите на работодателите. В тази връзка е важно да бъдат предоставени необходимите съществени факти и данни, които представляват основата на преговорите за заплащането и за социалните добавки, а също така да бъдат осъществявани приетите съвместно решения. Освен това ние настояваме за провеждането на отраслеви преговори на всички равнища.

Ние сме убедени, че това ще отговаря много повече на интересите на страната, отколкото подкопаването на правата на синдикатите и на трудещите се. Също така ние се надяваме правителството да стигне до разбирателство с гореспоменатите синдикати относно преговори за социалното и трудовото законодателство, а освен това правителството незабавно да върне конфискуваното синдикално имущество, така че КНСБ и КТ "Подкрепа" накрая да бъдат в състояние сами да решат как да разпределят това имущество помежду си и да могат да осъществяват своята дейност при по-добри условия.

Във връзка с тези проблеми бихме искали да Ви информираме, че Международната организация на труда предлага ръководни принципи и помощ по всички процедури на преговаряне, свързани със синдикатите и правата на трудещите се, както и с разпределението на синдикалното имущество.

Накрая ние бихме желали да съобщим, че делегация на Европейската конфедерация на профсъюзите ще посети България през септември и ще настоява за срещи с представители на правителството."

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ПО ПОВОД НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ХАН КУБРАТ".

Ръководството на Българска офицерска легия (БОЛ) "Раковски" уточнява, че намерението за създаване на фондация "Хан Кубрат" е една от поредните инициативи на клубовете на регионално равнище.

Същевременно Ръководството на БОЛ "Раковски", Съюзът за стопанска инициатива на гражданите, Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните в България продължават да работят съвместно по учредяването на общонационалната фондация "Капитан-инженер Дойчин Бояджиев", което е в съответствие с Решението на Първия конгрес на легията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА
        ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ":
        майор Руси Гочев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ИНВАЛИДИТЕ ЗА СЪБИТИЯТА В БИВША ЮГОСЛАВИЯ.

Силно обезпокоени от ескалиращото насилие в етническия конфликт между народите от бившите републики в югославската федерация, Съюзът на инвалидите в България декларира:

- своята привързаност към гарантиращите човешките права международни спогодби;
- категорично отхвърля насилието като средство за решаване на социални проблеми.

Съюзът на инвалидите в България призовава към намеса за спирането на войната, произвеждаща физически и духовни инвалиди, смърт и страдания. Историята на Балканите доказва, че всички междуособици тук, оставени без внимание от международната общественост, в перспектива носят заплаха за цяла Европа. Не бива да се допуска разрастване на конфликта в бивша Югославия. Неморално е повече да се търпи осакатяването на човешки живот.

Поучени от своя горчив опит на живот в тоталитарно и посттоталитарно общество, инвалидите в България подчертават, че и без война страданията на хората с физически, умствени и сензорни увреждания са достатъчно жестоки.

София, 14 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ПЪРВА) "ОСНОВИ НА ЛИБЕРАЛНАТА ПОЛИТИКА" НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.

А. Принципи

I. Основи на либералните принципи за свободата и отговорността:

1. Всички хора са различни. Те се различават по произход, заложби, възпитание, способности, знания, проблеми, цели и представи за щастие.
2. Всички хора искат да се развиват според своята индивидуалност. Те се стремят към различни цели от различни позиции и по различни пътища.
3. За да могат всички хора да се развиват според тяхната индивидуалност, те се нуждаят от свобода.
4. Свободата е възможността да взимаш решения. Но който взима решения, е отговорен за последствията им. Свободата и отговорността са неделими.
5. Свободата и отговорността определят взаимоотношенията между отделния човек и общността. Свободата е основата за правата на отделния човек и ограничава правата на общността върху него. Отговорността е основата за правата на общността и ограничава правата нa отделния човек в нея.
6. Свободата означава отговорност. В либералната държава гражданинът е най-главната нстанция и затова е отговорен за всичко, което се случва в нея. Само този, който в своите мисля и действия се ръководи от разбирането за доброто във всичко, достига и опазва свободата.
7. Под либерализъм се разбира взаимната зависимост между индивидуалност, свобода и отговорност. За разлика от другите политически системи либерализмът определя своята същност не от потребностите на обществото, а от природата на човека.

ІІ. Либерална ценностна система - самоопределение, толерантност, прогрес, мир:

1. Целта на свободата е себереализирането. Това е разгръщането на личността под повелята на отговорността.
2. Себереализирането се осъществява чрез възможно най-голямо самоопределение и съопределение "Свободата е възможна".
3. Правото на самоопределение и съопределение задължава към толерантност. Толерантността е признание на свободата на ближния.
4. Възможно най-голямата свобода е предпоставка за сближаване на жизнените шансове, защото хората са подготвени по най-различен начин за свободния живот. Онеправданите трябва да бъдат подпомогнати, а причините те да бъдат онеправдани - отстранени.
5. Поощрението на ощетените е помощ. То трябва да бъде и подтик към тяхната самопомощ. Допълнителната помощ, която снема от подпомагания без наложителна причина задачи, решения, отговорност и риск, противоречи на свързаното със самоопределението задължение на човека да се грижи за себе си.
6. Свободни хора, които сами реализират, осъществяват плурализъм. Различните начини на живот и решения на проблемите се изработват при условия на конкуренция.
7. Различните начини на живот и решения на проблемите, които се оказват добри, стават явни.
8. Либералното общество е отговорно за променящите се изисквания на едно променящо се съвремие. Обществото постоянно се реформира. То постига най-голяма степен на устойчивост, когато не могат да се задържат нежелателни състояния и да възникнат революционни състояния.
9. Либерализмът е основан на демокрацията. Наистина има демокрация без либерализъм, но няма либерализъм без демокрация.
10. Самоопределението на индивидите съответства на най-широкото самоопределение във всички времена на най-малката организационна единица. Насърчаването на децентрализацията се осъществява чрез либералните организационни форми на обществото.
11. Природата и околната среда образуват жизненото пространство за хората. Само една здрава природа и една хуманна околна среда дават на гражданина възможност да развива своята личност.
12. Мирът е повече от отсъствие на насилие и война. Мирът е приложение на основните ценности на либерализма - свободата и отговорността. Мирът е либерална форма на съвместно съществуване както на индивидите, така и на народите.

ІІІ. Стил на свободата - размисли, спорове, убеждения:

1. Всяка човешка проницателност е ограничена. Никое политическо решение не е идеално. Правилните решения също остаряват.
2. Либерализмът е критичен и самокритичен. Той проверява и възприема чужди мнения, а не защитава своите собствени с догматични и авторитарни искания.
3. Либералът търси дискусията. Тя му дава възможност да контролира и коригира собственото си мнение и му помага да намери възможно най-доброто решение.
4. Често нови идеи за решаване на политически проблеми се развиват не от множеството, а от малцинството. Зачитането на малцинството е не само повеля на толерантността, но същевременно и условие за прогрес.
5. Крайните представи могат да дадат ценен подтик за размисъл. Те могат да не бъдат подкрепени, но трябва да бъдат чути и обсъдени.
6. Либералът се обръща към разума на гражданите, а не към техните предразсъдъци и страсти. Той иска да убеждава, а не да увещава. За него е ясно, че демагогията убива демокрацията.
7. Либералът зачита човешкото достойнство на своя противник. Той се противопоставя, но не оскърбява. За него всяко непочтено посегателство върху политическия противник е посегателство върху демокрацията.
8. Либералите възприеха съвременната демокрация и се бориха за нея. Днешната им задача е да създават устойчива представа за демократичните отношения, да защитят и изградят демокрацията.
9. Както индивидите, така и народите се различават по своя произход, проблеми и цели. Либералната политика признава тези различия. Въпреки това тя не може да се откаже от старанието да влезе в свободолюбиви отношения там, където те все още не съществуват.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛИ (ЧАСТ ВТОРА) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ.

Т Р Е Т И   П Р О Т О К О Л
за изменение на членове 29, 30 и 34 на конвенцията

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали този протокол,

Считайки за необходимо да изменят някои от разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана "конвенцията”), отнасящи се до процедурата на Европейската комисия по правата на човека,

Се договориха за следното:

Член 1

1. Член 29 на конвенцията се премахва.

2. В конвенцията се включва следната разпоредба:

"Член 29

След като приеме жалба, отправена до нея в съответствие с чл. 25, комисията може въпреки това да я отхвърли с единодушие, ако в процеса на проучването на жалбата се установи наличието на някое от основанията за недопустимост на жалбата, предвидени в чл. 27.

В този случай решението на комисията се съобщава на страните."

Член 2

В член 30 на конвенцята думата "подкомисията" се заменя с думата "комисията".

Член 3

1. Член 34 на конвенцията започва със следните думи "Като се спазват разпоредбите на чл. 29..."

2. В края на същия член изречението "подкомисията взема своите решения с мнозинството на влизащите в нея членове" се премахва.

Член 4

1. Този протокол е открит за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, подписали конвенцията, които могат да станат страни по него чрез:

а) подписване без резерва за последваща ратификация или приемане;
б) подписване с резерва за ратификация или приемане, последвано от ратификация или приемане.

Ратификационните документи и документите за приемане се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Този протокол влиза в сила в момента, в който страни по него в съответствие с разпоредбите на т.1 на този член станат всички държави - страни по конвенцията.

3. Генералният секретар на Съвета на Европа информира членовете на съвета за:

а) всяко подписване без резерва за ратификация или приемане;
б) всяко подписване с резерва за ратификация или приемане;
в) депозирането на всеки ратификационен документ или документ за приемане;
г) датата на влизане на този протокол в сила в съответствие с т. 2 на този член.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на шестия ден на май 1963 г., на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от подписалите държави.

Ч Е Т В Ъ Р Т И   П Р О Т О К О Л

относно признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в конвенцията и в първия протокол

Правителствата, подписали този протокол, членове на Съвета на Европа,

Решени да предприемат действия за осигуряването на колективни гаранции за някои други права и свободи, освен включените вече в част I на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана "конвенцията") и в членове 1-3 на Първия протокол към конвенцията, подписан в Париж на 20 март 1952 г.,

Се договориха за следното:

Член 1

Никой не може да бъде лишен от свобода само поради невъзможност да изпълни договорни задължения.

Член 2

1. Всеки, който се намира на законно основание на територията на дадена държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство в пределите на тази територия.

2. Всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята.

3. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

4. Правата, признати в т.1, могат да бъдат също така предмет на ограничения в определени зони. Ограниченията трябва да са въведени в съответствие със закона и оправдани от гледна точка на общия интерес в едно демократично общество.

Член 3

1. Никой не може да бъде експулсиран по силата на индивидуални или колективни мерки от територията на държавата, на която е гражданин.

2. Никой не може да бъде лишен от правото да влезе на територията на държавата, на която е гражданин.

Член 4

Колективното експулсиране на чужденци е забранено.

Член 5

1. При подписването или ратификацията на този протокол или по всяко време след това всяка Високодоговаряща се страна може да изпрати на генералния секретар на Съвета на Европа декларация, установяваща степента, в която тази страна се задължава да прилага разпоредбите на този протокол по отношение на териториите, за международните отношения за които тя носи отговорност.

2. Всяка Високодоговаряща се страна, изпратила декларация в съответствие с предходната точка, може впоследствие да изпраща нови декларации, изменящи условията на предходните или прекратяващи прилагането на която и да е от разпоредбите на този протокол по отношение на която и да е територия.

3. Декларация, направена в съответствие с този член, се счита за направена в съответствие с т.1 на чл.63 на конвенцията.

4. Територията на всяка държава, по отношение на която протоколът се прилага по силата на ратификация или приемане, и всяка територия, по отношение на която протоколът се прилага по силата на декларация, направена от съответната държава съгласно този член, се считат за отделни територии за целите на употребата на термина "територия на дадена държава" в членове 2 и 3.

Член 6

1. Високодоговарящите се страни считат разпоредбите на членове 1-5 на този протокол за допълнителни членове на конвенцията и всички останали нейни разпоредби се прилагат, като се отчита този факт.

2. Заедно с това правото на индивидуални жалби, признато в декларация, направена по силата на чл. 25 на конвенцията, или признаването на задължителната юрисдикция на съда в декларация, направена по силата на чл. 46 на конвенцията, не действа по отношение на този протокол до момента, в който съответната Високодоговаряща се страна не направи декларация, признаваща това право или приемаща тази юрисдикция и по отношение на всички или на някои от членове 1-4 на протокола.

Член 7

1. Този протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали конвенцията; той подлежи на ратификация, която може да бъде осъществена едновременно с ратификацията на конвенцията или след това. Той влиза в сила след депозирането на петия ратификационен документ. По отношение на държавите, които са ратифицирали протокола след неговото влизане в сила, той влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.

2. Ратификационните документи се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа, който информира всички други членове на съвета за всички държави, които са го ратифицирали.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на 16-ия ден на септември 1963 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от подписалите държави.

/Пресслужба "Куриер"/

11:50:31
17.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.   
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!