София, 17 ноември 1994 година
Брой 226 /1271/

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

Ние се обръщаме към вас, независимо от политическите Ви убеждения и предпочитания. Обръщаме се към всички, на които са скъпи принципите и ценностите на демокрацията.

Формалният повод да се обърнем към вас е поредното странно решение на Централната избирателна комисия /ЦИК/. С него тя отне законните права на три редовно регистрирани парламентарни групи от 36-то Народно събрание. По този начин ЦИК окончателно разкри своята пристрастност и зависимост, готовността си да жертва духа на закона в името на нечия партийна угода.

Кому е изгодно това? Ние трябва директно да заявим - това е изгодно на две известни партийни централи, които имат нахалството да се наричат "основни политически сили".

Но ние, а и вие, сме в правото си да попитаме, а защо им е нужно на тях това дискриминационно решение? Нали според тяхната собствена пропаганда те са толкова големи и силни, че не виждат никаква заплаха за собственото си монополно положение в българския политически живот?

Очевидно техните декларации са едно, а реалността е друга. Тъкмо техният страх ги кара да се "подсигурят" с цял набор от средства за нелоялна конкуренция.

Първото от тях беше непипването на досегашния избирателен закон. Това юридическо недоразумение беше оставено във вида си от 1991 г. и причината не беше в липсата на време, а в липсата на желание от страна на Българската социалистическа партия /БСП/ и Съюза на демократичните сили /СДС/ да поправят поне най-големите недоразумения в този закон.

Второто е свързано с първото и се изразява в запазването на цветните бюлетини. Самото наличие на бюлетини с т.нар. "основни цветове" и "раирани" бюлетини, създава условия за нелоялна конкуренция и привилегии в предизборната борба.

Третото е свързано с начина на регистрация на партиите и коалициите в ЦИК. Пред българските граждани беше подхвърлена като зрелище ръкопашната битка пред вратите на ЦИК - тази преднамерено заложена в действащия избирателен закон унизителна надпревара с лакти и всякакви подръчни средства на представителите на желаещите да участват в изборите партии и коалиции.

Четвъртото става сега, с отнемането на законно регламентираното право на достъп до националното радио и телевизия на три от парламентарните коалиции.

В крайна сметка ЦИК си присвоява правото да действа като служебен парламент, което е антиконституционно и скандално.

Политическият съюз Демократична алтернатива за Републиката /ДАР/ досега беше най-силно ощетен по волята на двете т.нар. "основни" политически сили. Първо беше направено всичко, за да му се попречи да регистрира зелената бюлетина. Очевидно сега на някои това се е сторило недостатъчно, затова се прави опит да се ограничи максимално достъпът на ДАР и на още две парламентарни коалиции до националните електронни медии. И причината за това е паническият страх от загубване на досегашния двупартиен монопол върху властта.

Има ли почва страхът на СДС и БСП, скрит под маската на самоувереност? Този страх има своите обективни основания в катастрофалните резултати от изминалите три години на господство на двете досегашни политически сили. Резултати, довели до бедност, разруха и разочарование от политиката на милиони българи.

Какво плаши БСП и СДС? Това е въпросът за отговорността и избора. Избор, в резултата от който те не са уверени и затова прилагат нечестни хватки.

България днес отново е изправена пред съдбовен избор. Пред нея има два пътя. Или да продължи по коловозите на безплодния и пагубен път на конфронтацията, утъпкан от досегашното Народно събрание, или да поеме по пътя на надеждата за едно ново начало. Към първия избор ще ви зоват вождовете на БСП и СДС. Гласът за тях ще бъде глас за една фалирала политика, за продължаване на безазаконието и корупцията. Глас за удължаване с още четири години агонията на България.

Ние не ви зовем да гласувате за нас. Това е ваш личен избор. Ние ви призоваваме да кажете "Не! Няма да мине" на "червено-синия" заговор. Заговор за узурпиране на властта и безпрепятствено продължаване на далаверите и доограбването на народа. Преди да бъдем социалисти, седесари, земеделци и пр., ние преди всичко сме българи и хора с достойнство. Нека покажем заедно това!

Сторонници на мира и съгласието, нас отново ни тикат към барикадите. Ние няма да отстъпим. Твърдо и безкомпромисно ще отстояваме с всички законни средства вашите и нашите права и свободи. Права и свободи, които ни принадлежат независимо от политическата ни принадлежност и пристрастия. Затова се обръщаме към всички вас да ни подкрепите с всички законни и мирни средства - с писма и декларации до ЦИК и до Националния политически съвет на ДАР. Вашият глас не е глас само за нас, а глас в защита на честността, истината и справедливостта. За тези, които ще кажат "това не ни засяга", ще припомним тъжните думи на един немски пастор: "Когато нацистите прибираха комунистите, ние си казвахме - това не се отнася за нас! Когато започнаха да прибират социалдемократите, отново си казахме, че това не ни засяга. Когато дойдоха за нас, вече нямаше кой да ни защити." Затова нека днес заедно да кажем "СТИГА!" на заговора на партократиге. Нека заедно да осигурим и гарантираме своето право на свободно и честно воелизлияние на предстоящите избори. Нашата съдба е в собствените ни ръце!

София, 14 ноември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

На 14 ноември 1994 г. с решение на Върховния съд на Република България бе извършен отново брутален политически акт срещу една демократична българска политическа организация. Потвърдено бе решението на Централната избирателна комисия /ЦИК/ за отнемане на оранжевата бюлетина, принадлежаща законно на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/-единен.

Този акт е явна крачка към потъпкване на законите и компрометиране на изборите. Българският земеделски народен съюз - единен никога няма да допусне българските земеделци да бъдат използвани в неестествени политически коалиции. Затова БЗНС-единен бе за самостоятелно участие в изборите.

БЗНС-единен, излязъл на политическата сцена като изразител на земеделските сили, вече четвърта година е подложен на непрекъснати политически удари от наши и чужди сили. Недопускането на БЗНС-единен за участие със законно принадлежащата му оранжева бюлетина в предстоящите избори потвърждава това. Връхна точка на крещящото беззаконие е и последният акт на Върховния съд!

При създадената вътрешна и международна обстановка на хаос и планирано безредие БЗНС-единен ще отстоява безкомпромисно идеите си и жизнените интереси на българския народ.

София, 14 ноември 1994 г.

СЪЮЗЕН СЕКРЕТАР: Ценко Барев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ ПО ВЪПРОСА ЗА УСЛОВИЯТА НА ПРЕДИЗБОРНАТА РАБОТА В СТРАНАТА.

Периодът за подготовка на изборите почти изтече. Определиха се ясно рамките, в които ще се води предизборната борба. Очертаха се и някои негативни акценти.

Централната избирателна комисия /ЦИК/ наруши чл.34, т.З, ал.3 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове /ЗИНПОСК/ който гласи: "Партиите и коалициите имат право да запазят цвета на бюлетината, с която са гласували в изборите за Велико народно събрание". Наруши и чл. 15 от Закона за политическите партии /ЗПП/, който осигурява равнопоставеност между партиите.

На четири партии са дадени едноцветни бюлетини: синя, червена, зелена и оранжева, а на всички останали е определено да гласуват само с бяла бюлетина с една до три цветни ивици. Проведохме експеримент с 50 бюлетини /46 бели с цветни ивици и 4 едноцветни/, при който 23 от 50 поканени лица не можаха за 1 минута да изберат поръчаната им бюлетина, 8 човека от тях грабнаха едноцветна бюлетина, като дивидент за четирите големи партии.

Това подтвърждава нашето предвиждане, че избирателите няма да могат да подменят корумпираните личности и да изберат Народно събрание от нови честни и компетентни хора, които да работят за България, а не за собствените си интереси.

При това положение в 37-то Народно събрание ще видим отново да се подвизават същите артисти от 36-то Народно събрание от 3-4 политически партии, за които Централната избирателна комисия /ЦИК/ осигурява дивиденти чрез определените им едноцветни бюлетини. В тази ситуация ще възникнат трудности при гласуването, особено за по-възрастните хора, както и следизборни конфликти.

От регистрираните 50 политически партии и коалиции в изборите вероятно ще минат 4% бариера около 8-10 партии. Всички останали ще останат вън от парламента, ще следва да върнат получените пари за провеждане на изборите, които ще бъдат изразходвани. Ако не ги върнат, ще попаднат под суровите санкции на изпълнителната власт и вероятно много от тях ще бъдат разтурени.

Изход от тази ситуация има само ако се направят няколко предизборни съюза, като се покриват с коалицията всички избирателни райни в страната, които ще привлекат повече избиратели и ще се намали броят на белите бюлетини от 45 на 4-5, което ще улесни значително избирателите.

С тази цел Републиканската партия в България отправя апел до всички останали партии с покана за образуване на такъв предизборен блок.

Днес, утре и в сряда /14-16 ноември 1994 г./ ще очакваме предложения от останалите партии, като се надяваме, че те ще разберат сериозността на положението и ще реагират позитивно и енергично.

София, 14 ноември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ПОДАДЕНИТЕ ЗА ТЯХ ГЛАСОВЕ СЛЕД ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА 37-ТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

Във връзка с неправомерното провеждане на подготовката на изборите, която грубо нарушава конституцията ни, избирателния закон и Хартата за правата на човека, обръщаме се към Централната избирателна комисия със следното общо споразумение:

1. Долуподписаните партии изискват регистрирането на една общност за обединяване на гласовете, подадени за тях на изборите на 18 декември 1994 г., и общо преоброяване с цел да не се допусне неправомерно вземане на тези гласове от други партии.

2. Разпределението на тези гласове - общо получени, да стане по вътрешно договаряне между ръководствата на тези партии, пропорционално на волята на гласувалите избиратели.

За Фронт на Прогресивните сили в България: инж. Игнат Игнатов
За Форум "Преображение": инж. Илия Стефанов
За Демократическа партия в България: Константин Георгиев
За Съюз "Справедливост": Огнян Цеков
За Съюз на Демократичните партии и движения "ЕРА-3": Славомир Цанков
За Българска Демократическа партия: Йоло Денев
За Българска Отечествена партия "Национален съюз": Крум Куманов
За Национален съюз - "Обединено българско войнство": Крум Куманов
За Християнрадикал Демократическа партия: Лиляна Петкова
За Движение за защита на пенсионери, социално слаби и безработни: Георги Христанов
За Демократичен кръг "Българи за разум и национална съвест": Димитър Бутански

София, 15 ноември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИТЕ НА СТУДЕНТСКИЯ ДОМ В СТОЛИЦАТА.

Във връзка с изявление, направено по програма "Хоризонт" на Българското национално радио от представител на т.нар. "стачници", окупирали Студентския дом в София, ангажиращо Федерация на независимите студентски дружества /ФНСД/ с подкрепа на техните действия, държим да заявим следното:

Федерацията на независимите студентски дружества не подкрепя по какъвто и да е начин инспирираната от среди, близки до Българската социалистическа партия /БСП/, окупация на Студентския дом.

В същото време сме длъжни да напомним, че ФНСД винаги се е ръководила от интересите на Българската академична общност по проблемите на Студентския дом, за разлика от "окупаторите" му - БСС/НСК, ръководещи се най-вече от частно-финансовите си интереси, да продължи неправомерната държавна субсидия за тези организации.

Изпълнителното бюро /ИБ/ на ФНСД счита, че подобни действия в настоящия предизборен момент са насочени срещу интересите на българските студенти и са поредно доказателство за конюнктурните цели на тези организации, лансирани и подкрепяни от БСП.

София, 14 ноември 1994 г.

СЕКРЕТАР: Стоян Петров

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА СТОЛИЧНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ РЕНЕТА ИНДЖОВА ПО ВЪПРОСА ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА ПЕНСИИТЕ.

УВАЖАЕМА Г-ЖО ИНДЖОВА,

На проведения на 20 октомври 1994 г. митинг на пенсионерите от столицата беше изразена надеждата, че Вашето правителство ще компенсира шоковия скок на цените, което се отрази твърде тежко върху платежоспособността на пенсионерите. За съжаление ръководеното от Вас правителство избра, по наше мнение, най-неудачния начин за компенсиране на пенсионерите.

Определените по информация от пресата и електронните медии 150 /сто и петдесет/ лева са съвсем недостатъчни и се възприемат като подаяние, което е поредната обида за пенсионерите.

От името на присъствалите на митинга и всички останали пенсионери изразяваме нашето възмущение и се надяваме, че в близко бъдеще ще поправите Вашето негативно отношение към проблемите на пенсионерите.

София, 14 ноември 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИТИНГА: проф. д-р Ф. Генов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДИЗБОРНА ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

II. БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА

1. Разширяване на предварителните мерки срещу условията, които създават престъпници. Създаване на информационна система за проявили престъпност младежи и активно въздействие върху тях с помощта на семействата им, училището и държавата.

2. Оздравяване на правозащитните органи /полиция, следствие, прокуратура и съд/ чрез решителни мерки срещу тези техни служители, които участват в престъпни групировки, подпомагат ги или проявяват неоправдана толератност към престъпниците. Създаване на специална структура за целта. Ограничаване на възможностите за субективизъм при определяне на мерките за неотклонение.

3. Повишаване на материално-техническата осигуреност на правозащитните органи.

4. Въвеждане на наказания за нови противообществени деяния и увеличаване на санкциите за:
- престъпления, при които извършители и съучастници са длъжностни лица от системата на Министерство на вътрешните работи /МВР/ и съдебната система;
- престъпления, извършени от държавни служители;
- престъпления, свързани с незаконно превръщане на държавната собственост в частна;
- рекетьорство, продажба и разпространение на наркотични средства, физически посегателства върху възрастни хора и деца, разпространяване на псевдорелигиозни идеи, които застрашават психическото, физическото здраве и живота на гражданите;
- посегателства върху органи на полицията, съда, прокуратурата и следствието, както и за неизпълнение на техни разпореждания.

5. Осъществяване на частната охрана само въз основа на трудови договори, сключени от съответните собственици или техни сдружения.

6. Въвеждане на строг режим за притежаване на оръжие от граждани. При нарушаването му да се търси отговорност не само от притежателите, а и от тези, които са ги снабдили с оръжие.

III. СОЦИАЛНА ОБЛАСТ

1. Осигуряване на стабилни източници на приходи за пенсионния фонд с оглед постепенната му пълна независимост от държавния бюджет.

2. Обвързване на средния размер на пенсиите с размера на средната работна заплата в бюджетната сфера. Справедливо индексиране на пенсиите и заплатите от бюджетната сфера. Приоритетно увеличаване на пенсиите, които не осигуряват жизнения минимум.

3. Преференции за частния капитал при разкриване на нови работни места.

4. Квалификация и преквалификация на безработните с активната помощ на държавата.

5. Държавна закрила на самотните майки, изоставените деца и инвалидите. Стимули за увеличаване на раждаемостта.

6. Безкомпромисна борба със спекулата посредством строг контрол на размера на търговската печалба върху стоките, свързани с жизнения минимум.

7. Основна реорганизация на почивното дело с оглед новите икономически отношения и наличния мощен фонд от бившите почивни бази на тоталитарните организации.

IV. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

1. Създаване на здравноосигурителни фондове за финансиране на медицинската помощ. През периода до изграждане на осигурителните фондове финансирането на медицинската помощ да се осъществява от бюджета, разпределян по общини и райони според броя на населението, неговите медицински потребности и обема на извършваната дейност.

2. Структурни промени в системата на здравеопазването, които да осигурят:
- медицински и стоматологични грижи за всеки гражданин и всяко семейство от домашни /семейни/ лекари;
- мрежа от консултативни заведения и кабинети;
- различни видове и профили болнични заведения;
- заведения и центрове за възстановяване и санаториално лечение;
- повишаване на равнището на медицинската помощ за селското население.

3. Право на всеки български гражданин да избира лекуващ лекар /стоматолог/ и здравно заведение, като медицинската помощ се оказва за сметка на осигурителните фондове или бюджета на държавата и общините.

4. Осигуряване на по-голяма административна и финансова самостоятелност на здравните заведения.

5. Програма за здравна профилактика и за борба със социално значимите заболявания.

6. Равнопоставеност на държавната, общинската, частната, кооперативната и други форми на медицинска дейност.

7. Възнаграждението на медицинските специалисти да се формира според количеството и качеството на техния труд чрез остойностяване на медицинските дейности.

8. Активно участие на професионално-съсловните организации на медицинските специалисти при формирането на здравната политика на страната и издигането на медицинската етика.

V. ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ И БЮДЖЕТ

1. Рационализиране на бюрократизираната държавна администрация, наследена от комунистическия период, и привеждането й в съответствие с пазарната икономика.

2. Прочистване на държавната администрация от корумпирани, недобросъвестви, некомпетентни или нехайни служители независимо от тяхната партийна принадлежност.

3. Намаляване на разходите за издръжка на висшите държавни органи /Народно събрание, Министерски съвет, президентство, министерства, комитети, агенции/.

4. Осигуряване на престижен материален и социален статус на командния и редовия състав в полицията.

5. Създаване на ефективна данъчна система, съпроводена със строги санкции за нарушителите. Намаляване на Данъка върху добавената стойност за земеделските суровини и печатните издания.

6. Осигуряване на престижен материален и социален статус на подмладения офицерски състав на армията.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА ДВИЖЕНИЕ "НАПРЕД, БЪЛГАРИЯ", ПРИЕТА НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /8 НОЕМВРИ 1994 Г., СОФИЯ/.

1. ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Проблемът

Противно на очакванията, светът като цяло навлезе в сложна, противоречива и дълбоко кризисна и неконтролируема фаза. Двуполюсното развитие до 1989 г. освен конфронтационните си характеристики имаше и балансиращи качества. Разпадането на Съветския съюз и на европейската социалистическа система, войната в Босна и другите военни конфликти породиха неблагоприятни тенденции в целия свят и сякаш послужиха за отпушване на злия дух. Налице са няколко нови тенденции:

- Засилва се регионализмът. Европейската общност, НАФТА, Тихоокеанската общност, изгражданата Латиноамериканска общност въпреки слабостите си и непоследователността показват, че светът е склонен да се обедини и взаимодейства преди всичко на регионална основа, т.е. да се разграничи в големи, крупни икономически и политически групировки, независимо от продължаващата тенденция на взаимозависимост и глобалност.

- Неприкрит стремеж към световно лидерство. Освен традиционните амбиции на САЩ самостоятелна стратегическа политика проявяват Германия, Япония, Китай, категорично и Русия.

- Засилва се национализмът. Освен в източноевропейските страни той се развива с голяма сила в САЩ, Великобритания - Шотландия, Канада - Квебек, Белгия, Испания, Турция - Кюрдистан, и други страни.

- Стремежът на САЩ, официално деклариран и открито демонстриран, за световно лидерство и подчиняване на международните организации и на първо място на ООН не се вмества в понятията на световната политика и демокрация.

- Практиката на "хуманитарна помощ”, ”миротворчески мисии", ембаргото се превръща в полицейски акции и връща политиката на канонерките от XIX в.

Единодушно е мнението на сериозните изследователи, че стана много трудно и несигурно да се живее на планетата Земя, особено за малките страни като България, които са в неизбежната необходимост да бъдат избирани за партньор във външната политика. Да се говори за независимост в буквалния смисъл на думата е наивно. Независимостта трябва да се базира на националните интереси и на възможностите на международното сътрудничество, да отчита стратегическите интереси на различните регионални групировки и особеностите на геополитиката.

        Предложения

1. България не бива да се обвързва идеологически с която и да е страна или групи страни. Политическите й отношения трябва да се градят на основата на икономическите интереси. Фразите-лозунги от рода на "пътища" и "мостове", са митингаджийски и несериозни. Трябва да се прилага задълбочен анализ на международната обстановка, на проявяваните тенденции и на криещите се опасности в дългосрочна перспектива: бланасиране, дипломатическа гъвкавост, икономическа и политическа целесъобразност на основата на националните интереси. Без да е политика на необвързаност, нещо, което не е възможно в съвременните условия, тая политика не бива да бъде сляпа, безусловна в своята обвързаност.

2. България трябва да се стреми към активни взаимоотношения с Европейската общност, която не е благоразположена, поне във видимата перспектива, за подобни отношения. Най-вероятно е да се приложат изказваните сега идеи за различна "скорост" и различни "кръгове" на развитието и интеграцията. Мястото на България засега е отредено за развитие на "бавни обороти" и е опасно, защото ще я отведе сред африканския свят. По-голямо внимание заслужават отношенията специално с Германия. Въпреки трагическата обремененост от миналото те имат историческа традиция и биха могли да се развият в благоприятни за България насока.

3. Интересите на САЩ към Турция, възприета за един от стратегическите партньори наред с Англия и Израел, показват, че България за жалост не може да разчита на каквато и да било благосклонност и предпочитание от страна на САЩ в паралели с южния ни турски съсед.

4. Най-реални са възможностите за активни всестранни връзки и сътрудничество с Русия, Украйна, Беларус и другите страни от Общността на независимите държави /ОНД/, както и с Чехия, Словакия, Унгария, Полша. Специално Русия е велика страна, която неизбежно рано или късно ще се съвземе от сегашното катастрофално състояние и ще бъде в състояние да гарантира жизненоважни за България отношения на всестранно сътрудничество.

2. БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Проблемът

Нашият роден край - Балканите, продължават да бъдат не само барутен погреб и взривоопасен район, но и същински пожар на войната. Босна е едно контролирано засега военно огнище, което винаги може да излезе извън контрола и да опожари не само региона, но и света. Всичко показва, че някогашният Източен въпрос днес се възобновява с много по-широки цели и нови участници - най-вече САЩ. Както в миналото, така и сега трагедията на Балканите е в насочените към тях външни интереси и в сложните геополитически пресмятания на великите сили. Главните фактори на интригата днес са САЩ и Турция. Чрез Балканите САЩ очевидно възнамеряват да прескочат Западна Европа, която не ги допуска до себе си. За тая цел те използват главно Турция и мюсюлманството. А Турция на свой ред, поддържа изцяло стремежите на САЩ, защото зад тях и посредством тях възнамерява да реализира наново някогашните си амбиции от времето на Османската империя за Велик Туран, колкото и детински да изглеждат те за сериозния наблюдател. Главното внимание и на САЩ, и на Турция е насочено към Босна, Македония, Албания, чрез които очакват да реализират намеренията си, използвайки верските мотиви. Косово се пази за краен случай като дълбока резерва. Благоприятен контрамомент е, че Европейската общност е противник на политиката на САЩ и Турция и би желала обстановката на Балканите да се успокои.

Балканските дела предопределят до голяма степен главните задачи на външната политика на България спрямо всяка отделна балканска страна.

        Предложения

1. Недопустимо е пряко или косвено участие във войната в Босна и в международните интриги около нея.

2. Внимателно отношение към главната жертва на босненската интрига - Югославия, за да се демонстрира искрена доброжелателност като предпоставка за бъдещо приятелство при успокояване на обстановката, а не разчистване на сметките. Да се търсят пътища за дълготрайно сътрудничество със Сърбия, за да се сложи край на многовековната подозрителност или открита враждебност.

3. Продължаване политиката на активно и всестранно приятелство и сътрудничество с Гърция.

4. Развиване на всестранни отношения с Република Македония, най-вече в областта на икономиката на първо време, без да се обръща внимание на антибългарските провокации. Сегашното положение на Македония на независима държава е възможно най-благоприятният вариант за националната кауза на България. Разширяващите се контакти в условията на спокойно и мирно добросъседство спонтанно ще елиминират антибългаризма и македонизма.

5. Отношенията с Румъния са възможно най-спокойни засега, те са и възможно най-пасивни. Трябва да се развива активно икономическо, политическо и културно сътрудничество.

6. Отношенията с Турция са от централно значение. България се намира сега в третия пореден исторически кръг на грубо туркофилство, след периода на стамболовизма и периода на Радославов. Реална е опасността туркофилството на президентската институция и на водещи партии и политически дейци и този път да доведе до тежки последици за съдбата на България. Необходимостта от развитието на добросъседски отношения с Турция изисква ясна позиция по основния въпрос - отношението към ислямизираните българи и отказ от политиката на пантюркизма. Липсата на ясна политика и концепция по националния въпрос сериозно затруднява възприемането на гъвкава и изгодна за България външнополитическа стратегия. Трябва да се има предвид налагащото се мнение на Запад, че Турция е непоследователен политик, който във всеки момент може да промени тактиката и действията си, без да се съобразява с поети вече международни или двустранни ангажименти. Всяка наивност във външната ни политика в това отношение може да има много висока цена.

Главната цел в балканската политика на България остава реализирането на Балкански съюз, евентуално в икономическите и политическите отношения, и превръщането на Балканите от зона на конфронтация в зона на мира и добросъседството по подобие на Скандинавския полуостров.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗБОРИ’94

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ N 241

София, 15 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на политическата партия Свободна демократическа партия.

Постъпило е заявление за регистрация за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. от политическата партия Свободна демократическа партия. Заявлението е заведено в регистъра на Централната избирателна комисия под N 48 от 12 ноември 1994 г. Към заявлението са приложени:

1. Заверен препис от решение от 3 май 1990 г. на Софийски градски съд /СГС/ за регистрация на политическата партия Свободна демократическа пратия.

2. Образци от подписите на председателя и заместник-председателя, които представляват партията.

Заявено е желание за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. с цвят на бюлетината бял с три оранжеви ивици и надпис върху нея "Свободна демократическа партия".

Политическата партия е участвала в изборите за Велико народно събрание със същия цвят на бюлетината, поради което на основание чл.34, ал.1, т.3, изречение трето от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове /ЗИНПОСК/ следва да получи същия цвят на бюлетината и за изборите на 18 декември 1994 г., а именно бял с три оранжеви ивици.

Поради гореизложеното и на основание чл.47 във връзка с чл.34, ал.1, т.З, изречение трето от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. политическата партия Свободна демократическа партия с цвят на бюлетината бял с три оранжеви ивици и надпис върху нея "Свободна демократическа партия".

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 242

София, 15 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на партия Републиканска партия в България.

Постъпила е молба за регистрация за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. от Републиканска партия в България. Молбата е заведена в регистъра на Централната избирателна комисия под N 45 от 11 ноември 1994 г.

Към молбата са приложени: заверен препис по фирмено дело 1053 по описа за 1990 г. на Софийски градски съд за регистрация; образци от подписите на представляващите партията Александър Попов, Иван Ангелов и Даря Табакова и образец от печата.

Партията е поискала бял цвят на бюлетината с оранжева, синя и жълта ивица.

Предвид гореизложеното и на основание чл.47 във връзка с чл.34, ал.1, т.3 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. Републиканска партия в България с бяла бюлетина с оранжева, синя и жълта ивици.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 243

София, 15 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Регистрация на Българската комунистическа партия.

Постъпило е заявление за регистрация в изборите на 18 декември 1994 г., подписано от генералния секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ Владимир Асенов Спасов. Заявлението е заведено под N 4 от 26 октомври 1994 г.

Към заявлението са приложени: решение на Секретариата на ЦК на БКП от 14 ноември 1994 г. за упълномощаване на генералния секретар на ЦК на БКП; образци от подписан печата на партията; устав на БКП; решение на СГС по ф.д. N 2809/1990 г. и удостоверение за представителния орган на партията.

Заявено е желание за участие в изборите с червена бюлетина и алтернативен цвят: бяла бюлетина с три червени ивици и надпис на нея: "Българска комунистическа партия". Искането за алтернативен цвят на бюлетината е основателно, тъй като е заявено първо по време и вписано в регистъра на ЦИК, поради което намира приложение разпоредбата на чл.34, ал.1, точка 3, изречение второ от ЗИНПОСК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.47 във връзка с чл.34, ал.1, точка 3 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. Българската комунистическа партия с бяла бюлетина с три червени ивици и надпис на нея: "Българска комунистическа партия".

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 244

София, 15 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на политическата партия Българска демократическа партия за европейски и световни щати.

С решение N 29 от 3 ноември 1994 г. е регистрирана за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. политическата партия Българска демократическа партия за европейски и световни щати с цвят на бюлетината бял с три оранжеви ивици и надпис върху нея - "Българска демократическа партия за европейски и световни щати".

В регистъра на ЦИК под N 48 от 12 ноември 1994 г. е постъпило заявление за регистрация за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. от политическата партия Свободна демократическа партия, която е участвала в изборите за Велико народно събрание с цвят на бюлетината бял с три оранжеви ивици. Към заявлението са приложени всички необходими документи.

Поради изложените обстояталства и в съответствие с привилегията, която политическите партии и коалициите от политически партии могат да ползват съгласно чл.34, ал.1, т.3, изречение трето от ЗИНПОСК и т.2, буква "а" от Решение N 6 на ЦИК относно регистрирането и цвета на бюлетините за изборите на 18 декември 1994 г., политическата партия Свободна демократическа партия има правото да запази цвета на бюлетината, с който е участвала в изборите за Велико народно събрание. Това налага Централната избирателна комисия да заличи извършената регистрация на политическата партия "Българска демократическа партия за европейски и световни щати".

Политическата партия Българска демократическа партия за европейски и световни щати е заявила алтернативен цвят за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г., а именно цвят на бюлетината бял с една оранжева и две лилави хоризонтални ивици.

Поради гореизложеното и на основание чл.47 във връзка с чл.34, ал.1, т.3, изречение второ и трето от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. политическата партия Българска демократическа партия за европейски и световни щати с цвят на бюлетината бял с една оранжева и две лилави ивици и надпис върху нея "Българска демократическа партия за европейски и световни щати".

Заличава извършената с Решение N 29 от 3 ноември 1994 г. на ЦИК регистрация за участие в изборите за народни представители на 18 декемеври 1994 г. на политическата партия Българска демократическа партия за европейски и световни щати с цвят на бюлетината бял с три оранжеви ивици и надпис върху нея "Българска демократическа партия за европейски и световни щати".

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 247

София, 16 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на кандидатските листи от Районните избирателни комисии.

1. Регистрирането на кандидатските листи на партиите и коалициите за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. се извършва от Районните избирателни комисии в отделен регистър /Приложение N 11/ при представяне на следните документи:
а/ предложение на централното ръководство на партиите или коалициите. Предложението е в свободен текст и трябва да съдържа трите имена на кандидатите за народни представители и реда за тяхното подреждане в листата. Предложенията следва да бъдат подписани от упълномощен представител на партията или коалицията;
б/ заявление на кандидатите за народни представители за съгласие по чл.45, ал.1, точка 2 от ЗИНПОСК и декларация по чл.45, ал.1, точка 3 /Приложение N 9/. Не се изисква нотариална или друга заверка на подписите на кандидатите или тяхното лично явяване;
в/ документите по точка "а" и "б" могат да бъдат изпращани по пощата или с факс /телекс/, които да съдържат данни, че са изпратени в срока по чл.45, ал.2 от ЗИНПОСК, т.е. до 19,00 ч., на 18 ноември 1994 г.;
г/ при представяне на кандидатските листи не се изисква препис от решението на Централната избирателна комисия за регистрация на съответната партия или коалиция. Районните избирателни комисии трябва да извършват регистрация и без такава информация поради съвпадането на срока за регистрация на партиите и коалициите в Централната избирателна комисия с този за регистрация на кандидатските листи в Районните избирателни комисии.

2. За регистрирането на кандидатски листи за независими кандидати трябва да бъдат представени следните документи:
а/ Предложение от инициативен комитет за издигане на кандидатурата на независимия кандидат от 5 до 7 избиратели, които следва да посочат трите си имена, ЕГН и точния си адрес /Приложение N 8/. Инициативният комитет се регистрира пред съответната Районна избирателна комисия предварително или при представяне на предложението.
б/ Списък с подписите на 2000 избиратели от съответния избирателен район, който съдържа номер поред, трите имена, точния адрес, ЕГН и подписа на избирателя /Приложение N 8/.
в/ Заявление и декларация на кандидата по точка 1, буква "б" от настоящото решение.

3. Обръща внимание на Районните избирателни комисии, че съгласно решение N 110/11 ноември 1994 г. на Централната избирателна комисия крайният срок за регистрация на кандидатските листи в Районните избирателни комисии съгласно чл.45, ал.2 от ЗИНПОСК е 19,00 ч. на 18 ноември 1994 г.

В срока по чл.43, ал.2 от ЗИНПОСК /т.е. 24 часа след приключване на регистрациите/ Районните избирателни комисии изпращат в Централната избирателна комисия заверени с подписите на председателя и секретаря на съответната Районна избирателна комисия преписи от регистъра /Приложение N 11/ заедно със списъка на кандидатите с техните ЕГН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 248

София, 16 ноември 1994 г.

На основание чл.40, ал.1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

РЕШИ:

За произвеждане на изборите за народни представители за Тридесет и седмото народно събрание определя месечно възнаграждение на членовете на избирателните комисии както следва:

1. Месечно възнаграждение за общински избирателни комисии:

а/ за председател - 8500 лв.

б/ за заместник-председател - 8000 лв.

в/ за секретар - 7500 лв.

г/ за член - 7000 лв.

Възнаграждението се заплаща съобразно тяхната заетост, но не повече от 7 дни.

2. Месечното възнаграждение за районните избирателни комисии:

а/ за председател - 9500 лв.

б/ за заместник-председател - 9000 лв.

в/ за секретар - 8500 лв.

г/ за член - 8000 лв.

Възнаграждението се заплаща съобразно тяхната заетост от датата на назначаването и не по-късно от 3 дни след изборния ден.

3. Определя еднократно възнаграждение за всички членове на секционните избирателни комисии в размер на 1200 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 249

София, 16 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Регистрирането и участието на застъпниците, наблюдателите и представителите на партии и коалиции при провеждането на изборите за народни представители на 18 декември 1994 г.

На основание чл.34, ал.1, точка 1 и 6 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

1. Застъпниците на кандидатските листи имат право:

а/ да агитират "за" или "против" избирането на кандидатите по време на предизборната кампания;

б/ да присъстват при откриването на изборния ден;

в/ да носят отличителни знаци на партиите и коалициите в изборния ден, които нямат характер на агитационни материали по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗИНПОСК;

г/ да присъстват в изборните помещения по време на гласуването и да проверяват наличието в кабините за гласуване на бюлетини за кандидатски листи, когато в тях няма избирател;

д/ да присъстват при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването.

Застъпниците могат да присъстват на заседанията на районните, общинските и секционните комисии с право на съвещателен глас и на възражения. Възраженията се вписват в протокола на заседанието по искане на застъпниците.

Застъпниците не могат да присъстват на заседанията на Централната избирателна комисия. Те представляват интересите на кандидатите за народни представители пред Централната избирателна комисия, като могат да поставят писмено въпроси за обсъждане от комисията и да бъдат изслушвани по решение на Централната избирателна комисия.

Застъпниците нямат достъп до помещенията, определени за Централната избирателна комисия и за изчислителните екипи на Районните избирателни комисии и на Централната избирателна комисия.

2. Районните избирателни комисии регистрират застъпниците на кандидатите за народни представители по искане на партиите и коалициите или по искане на независимите кандидати, като им издават удостоверения по образец, утвърден с Указ N 216 на президента на Република България /Приложение N 12/.

Отказът на Районната избирателна комисия за регистриране на застъпници или за издаване на удостоверения подлежи на обжалване пред Централната избирателна комисия при условията и по реда на чл.35, ал.1 от ЗИНПОСК.

3. Наблюдателите по смисъла на параграф 3 от преходните и допълнителни разпоредби на ЗИНПОСК имат право:

а/ да присъстват при откриването на изборния ден;

б/ да присъстват в изборните помещения по време на гласуването и да проверяват наличието в кабините за гласуване на бюлетини за кандидатски листи, когато в тях няма избирател;

в/ да присъстват при отварянето на избирателните кутии и при установяването на резултатите от гласуването.

Централната избирателна комисия регистрира наблюдателите въз основа на списък, представен от Министерството на външните работи, или въз основа на писмено упълномощаване от централните ръководства на Българското сдружение "За честни избори" или на Гражданска инициатива за свободни и демократични избори, като им издава удостоверения по образец, утвърден с Указ N 216 на президента на Република България /Приложение N 13/.

Отказът на Централната избирателна комисия за издаване на удостоверение подлежи на обжалване пред Върховния съд на Република България при условията и по реда на чл. 34, ал.2 от ЗИНПОСК.

4. Представителите на партиите и коалициите в изборните помещения имат право:

а/ да присъстват при откриването на изборния ден;

б/ да носят отличителни знаци на партиите и коалициите в изборния ден, които нямат характер на агитационни материали по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗИНПОСК;

в/ да присъстват в изборните помещения по време на гласуването;

г/ да присъстват при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването.

Представители на партиите и коалициите в изборните помещения могат да бъдат само лица, писмено упълномощени от централните ръководства на партиите и коалициите. Пълномощното се представя на председателя на секционната избирателна комисия.

Партиите и коалициите могат да упълномощават не повече от двама свои представители в отделната секция. По време на гласуването може да присъства само един от упълномощените представители на партията или коалицията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

17:00:00
17.11.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!