София, 17 ноември 1992 година
        Брой 226 /756/

Ръководител Пресслужба ”Куриер”

Стефан Господинов

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪСТАВЯНЕТО НА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО.

Проблемът на деня е формирането на ново българско правителство. Съюзът на демократичните сили /СДС/ е поставен пред изпитанието да раздели изпълнителната власт с "най-голямата турска партия в Европа", по думите на нейния ръководител. Президентът на България не вижда в това нищо лошо и допуска дори български "силови" министерства да се ръководят от членове на тази етническа партия.

Обединение за България заявява категоричното си несъгласие с тези пазарлъци.

Обединение за България признава пълните права на всеки български гражданин, независимо от неговата етническа, религиозна и друга принадлежност. На всеки политически или административен пост в България еднакво право има да бъде избран или назначен всеки български гражданин. На проблемът не е в правата на българските граждани, а в правата на членовете на една противоконституционна партия, която бе призната в нарушение на конституцията поради конюнктурни съображения.

Съвсем естествено е по този въпрос да има разцепление в СДС. Това в никакъв случай не е разцепление на демократичните сили у нас, а разцепление по степента на чувството за отговорност към България и българския народ. За разлика от президента на България, по всичко личи, че кандидатът за премиер си дава сметка за тази историческа отговорност.

Обединение за България е особено разтревожено за външнополитическите последици от едно българо-турско правителство в България. Такова едно правителство не би могло да поддържа еднакво добри отношения с нашите съседи и особено с Гърция и Сърбия. Това ще увеличи вероятността за въвличане на България във въоръжени конфликти, като се има предвид заявеното от Турция желание да използва територията на България за военна намеса на територията на бивша Югославия.

Обединение за България е за национално разбирателство, което е най-нужно сега. Национално разбирателство, но не на думи, а на практика. За да се разсече този възел, Българската социалистическа партия трябва да направи своя исторически компромис в името на България, като подкрепи правителство, представено от СДС без участието на ДПС. Уговорките, че всъщност някои от кандидатите на ДПС за кабинета са етнически българи, нямат никаква стойност, тъй като те представляват една противоконституционна партия.

България трябва да се управлява от български граждани, представители на български партии, защитаващи единствено интересите на България.

На Съюза на демократичните сили трябва да се даде шанс да състави още едно свое българско правителство, без да се съобразява с интересите на "най-голямата турска партия в Европа".

София, 16 ноември 1992 г.

Пресслужба "Куриер"

*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС И НАЦИОНАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ЗА ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ И ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ.

Днес, 16 ноември 1992 г., в София се подписа настоящото споразумение между партия Либерален конгрес /ПЛК/ - представлявана от г-н Янко Янков - председател, и Националния професионален съюз /НПС/ - представляван от г-н Пламен Даракчиев - президент.

1. ПЛК и НПС обединяват действията си на основата на своите програмни и уставни документи с цел осъществяване на декомунизация и либерализация на България.

2. Създават Съвет за координация със задължение да координира общите действия на страните на национално и регионално равнище.

3. Възлагат на Съвета за координация да подготви дългосрочна програма за взаимодействие.

За ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

За НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПРЕЗИДЕНТ: ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3" /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

ЧЕТВЪРТО
СЕДЕМ ПРОБЛЕМА:

1. ПРОМЯНАТА.

/В обществото: преминаване от тоталитаризъм към демокрация.
 
В БСП: преминаване от социалистическа партия със силни рецидиви на марксистко-ленинска партия - към партия на лявата социална демокрация/.

а/ Как стоят нещата?

Промяната в обществото не протича съобразно потребностите на времето. Тя се изгражда върху конфронтационен модел. БСП не прави достатъчно, за да се постигне нов етап в промяната: от мирен преход /за който тя наистина има главна, но не и единствена заслуга/ - към национално съгласие,

б/ Какво да се прави?

1. Неконфронтационен модел. Политика на национално съгласие.

2. ИСТОРИЧЕСКИЯТ СИНТЕЗ

а/ Как стоят нещата?

Опитът показа, че обществото не може да се гради при пълно пренебрегване на собствеността. Затова рухна "реалният социализъм". Но опитът отдавна е показал, че обществото не може да се гради и върху абсолютизирането на собствеността. Затова са дълбоките кризи на капитализма, затова се проваля и сегашното правителство на СДС у нас, по-специално Групата 39.

б/ Какво да се прави?

2. Необходим е синтез между интересите на наемния работник и предприемача. Необходимо е партньорство, преди всичко с националния капитал, и на първо място - с производителния национален капитал. Необходими са съгласувани корекции на доходите при регулирани промени в цените. Необходимо е сътрудничество между големите соцални групи, ако властта следва политика на национално съгласие - докато тя води такава политика. Необходими са силни синдикати, социално партньорство между синдикати, работодатели и държава.

 

3. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ

а/ Как стоят нещата?

Икономическият модел /монетаризмът, който бе избран от СДС /Г-39/, води страната към банкрут. Реформата се проваля. В никоя бивша "социалистическа" страна /включително Югославия/ производството не е паднало толкова, колкото в България. Никъде безработицата, отнесена спрямо заетото население, не е толкова голяма. Селското стопанство е в разруха. Известната, но много несигурна, финансова стабилизация се дължи преди всичко на БНБ, а не на правителството. Всички прогнози за очаквано скорошно излизане от кризата се провалиха. Пазарът се фетишизира.

б/ Какво да се прави?

3. Необходим е отказ от сегашната реформа. Трябва да се изработи и приеме нов икономически модел, изграден върху социален пазар и държавно регулиране. Неизбежен е преходен етап на "лекуване на раните", нанесени от сегашната икономическа политика. Тогава ще бъде възможно да се решат проблемите като съживяване на производството, активни капитални вложения, намаление на безработицата, значително повишаване на жизненото равнище.

Дотогава - социална приватизация /което осигурява реална възможност да се създаде работнически акционерен капитал/, промени в реституцията /запазване на военнопромишления и химическия комплекс и др./, промени в Закона за земята, гарантиране на аграрния производствен процес.

Сигурност на правата и доходите на предприемачите и менаджерите. Преференции и данъчни облекчения за производителния национален капитал. Укрепване на перспективните държавни предприятия. Реални възможности за частния бизнес и кооперациите. Сериозни данъчни облекчения за фирми, които създават работни места /по разработена скала/. Развитие на акционерния капитал. Развитие на кооперативната собственост.

Аграрният проблем. Подпомагане на кооперативната собственост, на кооперациите в селото. Създаване на условия, за да се реши аграрният проблем. Агроменаджерите и укрепване на техния социален статус. Съюзи на агрокооперации. Подпомагане на аграрния капитал.

В областта на финансите - реален курс на долара. Държавно съфинансиране на национални проекти. Парична обмяна /?/.

Експорт и пазари. Борба за външни пазари и развитие на конкурентни национални пазари на труда, капиталите и крайните продукти. Всестранна подкрепа на българските износители чрез кредити, гаранции и междуправителствени договори. Политика за повишаване на конкурентоспособността на националните производители - държавни, частни и кооперативни. Защита на потребителя от спекулата; борба срещу корупцията.

 

4. СОЦИАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ.

а. Как стоят нещата?

Социалната диференциация в страната се задълбочава - отива се към общество на XIX и първата половина на XX век шепа богаташи и огромно мнозинство от бедни хора. Приетите закони са удар срещу вече създадената средна класа от притежатели на значителни средства за потребление. Тази класа бързо обеднява. Започва трагедията на бедния човек. Безработицата заплашва с деквалификация стотици хиляди хора. Започва трагедията на изхвърления човек. Хиляди пенсионери са заплашени от преждевременна смърт. Започва трагедията на излишния човек. Жените биват уволнявани първи и назначавани последни. В частните фирми те нямат социална защита. Младежта е без перспектива и в безпътица.

Към всичко това се прибавят тежките нерешени екологически проблеми. Създава се и се задълбочава екологическо неравенство.

б/ Какво да се прави?

4. Докато още е възможно, да се създадат условия /по-евтини кредити, съответна лихвена и данъчна политика; преки дотации, експортни стимули, патенти, лицензи, селективна протекционистична защита, съдействие за пазари и др.; да се премахнат пречките пред кооперирането в различни форми/, за да може средната класа от собственгци на средства за потребление да стане собственик на средства за производство. Една социална данъчна политика да стане органична част от политиката на доходите /като се държи сметка за възможностите да се инвестира/. Да се разработи цялостна нова икономическа и социална политика /от типа на "Новото дело" на Рузвелт през 30-те години/ за разкриване на работни места с участие на държавата. Пенсиите да се коригират автоматически съобразно ръста на инфлацията. Ако кризата се задълбочи, да се открият магазини със специални цени за бедните хора и безработните - като временна мярка. Частните и кооперативни фирми да спазват социалното законодателство. Да се спре обедняването чрез политика на цените и доходите.

Да се създават условия за решаване на екологическите проблеми. Да се изхожда от принципа "да не се мърси", а не главно "да се чисти". Да се разработи въпросът за еколо-гическото неравенство между хората, като част от социалния проблем и като самостоятелен проблем.

5. НАЦИОНАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ

а/ Как стоят нещата?

България, както повечето страни, е държава на етническо многообразие. Но заедно с това тя е и трябва да бъде страна на национално единство. То може да бъде застрашено, ако в някои балкански страни надделее не демокрацията, а религиозният или политически фундаментализъм. Такава опасност - като възможност - съществува. Нещата се усложняват и поради факта, че спрямо българо-мохамеданите и циганите се води пропаганда и се правят опити - не неуспешни, общо взето, да бъдат турцизирани. Специфичен е въпросът за отношенията с ДПС.

б/ Какво да се прави?

5. Необходимо е в отношенията между етническите групи да се изхожда от принципите на Европейския съвет и Европейската общност. Отношенията с малцинствената група на българските турци трябва да се изграждат на действителна демократична основа. Това е пътят, за да се преодолеят - макар и бавно - рецидивите в съзнанието от т.нар. "възродителен процес" - може би най-голямото престъпление на бившето ръководство на БКП. Но този въпрос не може да се реши по пътя на национализма. В някои среди на БСП има известен националистически уклон. Въпросът стои - национализъм или национална политика. Вторият път е верният.

Но той минава през отношенията с ДПС. Този въпрос ОСД постави още в Алтернатива- 1 - въпроса за необходимостта от изработването на цялостна политика към ДПС. Има признаци, че ДПС преосмисля своята политика, без да променя отрицателното си отношение към БСП. А каква трябва да бъде нашата линия, включително линията на БСП и на ОСД в БСП?

До вчера ДПС беше наш противник. Ако днес гледаме на него като на наш съюзник - ще бъде и несериозно, и погрешно. Ако вземем да мерим с аршин БСП ли се приближава до ДПС, или ДПС към БСП - ще бъде и несериозно, и погрешно. Въпросът трябва да се решава прагматично: когато се създаде ситуация, която е в интерес и на БСП, и на ДПС - те обединяват усилията си. Ако ситуацията е в интерс само на едната страна - тези усилия не се обединяват. Необходима е нова политика към ДПС, чиято първа фаза трябва да бъде такава. А за втората - ще зависи от много обстоятелства.

Националният въпрос далеч не се изчерпва с отношението към ДПС. Тук се спираме само на една, макар и много важна, негова страна. Основното е не национализъм, а национална политика.

 

6. КУЛТУРАТА* И ПРОМЯНАТА.

а/ Как стоят нещата?

В страната има демократични права и свободи. Има свобода на печата, на мисълта, на съвестта. Но същевременно културата е оставена почти изцяло сама на себе си, театрите ще се финансират от държавата "в зависимост от продадените билети". Фетишизацията на пазара по отношение на културата е пълна. Държавата съкращава драстично финансирането - не само /струва ни се - и не главно/ поради липса на средства, а поради идеологемата - "всяка човешка дейност се оценява от пазара - ако той не я цени високо, нейната действителна стойност е ниска, или я няма никаква". Шоковата терапия нанесе най-тежкия си удар върху културата, науката, изкуството, върху творческата дейност. Точно тогава, когато тя има духовна свобода за развитие.

б/ Какво да се прави?

6. Това, което не можа /а и не трябваше/ да стане с предприятията, трябва да стане с материалната база на културата: тя трябва да бъде лесно достъпна за културните дейци, за творческите колективи.

На второ място - трябва да се каже ясно истината, че навсякъде, дори в "най-пазарните" страни държавата силно подпомага културата. Това важи още повече, когато не съществуват могъщи фондации на още по-могъщи фирми, които са спомоществователи на културата. А у нас те скоро няма да съществуват.

На трето място - реституцията нанесе един от най-тежките си удари върху културата, особено върху националните културни паметници. Необходимо е те да бъдат "дереституирани", като първата крачка бъде 5-годишен мораториум върху тяхната собственост. Необходимо е още по-преференциално данъчно законодателство, което да не облага с данък върху печалбата средствата, отделяни от фирмите, за култура.

7. ВЪНШНИЯТ ФАКТОР**

а/ Как стоят нещата?

В продължение на десетилетия решаващо влияние върху външната политика на България имаха външни сили. Преди Втората световна война това беше "верният съюзник" - Германия. След нея - "Големият брат". Не се спираме на причините за това, особено в случая с Русия и СССР. Важен е фактът. Освен това - на Балканите България почти винаги е била изолирана. Голямото подобряване на отношенията с Гърция бе силно ерозирано при признаването на независимостта на Македония. То трябваше да стане, но в друг момент. Активният сегашен наш министър на външните работи направи редица предложения, кое от кое по-замайващо. Но от тях не излезе нищо.

б/ Какво да се прави?

7. Преди всичко, не трябва "Големият брат" да се заменя с друг "Голям брат", чието население едва ли знае какво е това "България" и къде се намира. Политиката на "единия брат" трябва да се замени с политика на "многото братя", на много братя отвсякъде, но най-вече на многото европейски братя. Това се определя и от историята, и от интересите ни.

На второ място - за да бъде активна нашата външна политика, тя трябва да се прави от професионалисти, а не от аматьори. Трябва да бъдат върнати истинските професионалисти в Министерството на външните работи, ако то наистина е деполитизирано.

Но има и по-важен, основен въпрос, на нашата външна политика. Необходим е консенсус по основните приоритети на нашата външна политика, основан на анализ на националните интереси на България в изключително динамично променящия се свят.

--------------------------------------------
        * В широк смисъл - образование, изкуство, култура.

** Употребяваме това понятие, понеже не става дума само за външна политика.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "БЕЗ ЗАБЛУДИ, ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И МЯСТОТО МУ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА НАШАТА СТРАНА В ЕДРИ ЩРИХИ" /ЧАСТ ПЪРВА/, ПРЕДОСТАВЕНО ОТ ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ НА БЗНС "ВРАБЧА 1" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ДУПАРИНОВ.

В рубриката "Мнения" на вестник "Континент", брой 109 от сряда, 19 август 1992 г. беше поместена статията на г-н Константин Събчев, озаглавена "БЗНС - хроника на една предизвестена смърт?".

Учудващо е, че един всекидневник като в."Континент", който има претенцията да се списва и издава като утвърдил се сериозен вестник и уважавана политическа трибуна, може да допусне да се отпечата в него една, казано без уговорки, просто груба фалшификация!

Трябва да се отбележи обаче, че болшинството от средствата за масово осведомяване в страната, а и повечето днешни наши "политици" или не знаят, или им е изгодно да поддържат тази лъжлива линия за политическата истина за миналата, както и за днешната политическа действителност от края на миналия век до днешни дни. Разбира се, това в никакъв случай не е оправдание за един вестник като "Континент" с претенцията за независимо, професионално и солидно всекидневно издание!

Във връзка с това мнение в брой 117 на вестника беше даден отговор с политическата позиция на г-н Иван Вълов "Болният БЗНС живее - диагнозата е фалшива". Но този отговор също не представя истината за земеделското движение и изразява позиция и становища на отечественофронтовски прокомунистически псевдоземеделски пладненски среди.

Поради изключителната важност на поставения проблем за настоящата, а и за бъдещата българска политика се налага в най-широк исторически и политически план да се представи цялата истина за Българския земеделски народен съюз от създаването му до настоящи дни.

И така, в подробностите, следвайки изложението на двете мнения за Българския земеделски народен съюз - за неговата предстояща смърт и за лъжливата диагноза:

Авторът на първата статия-мнение сочи, че БЗНС има дълга, драматична и неизследвана напълно история, но това не му пречи да бъде категоричен и краен в оценката си. Основният фактор, който се изтъква за краха на земеделската идея, е липсата на какъвто и да е прогрес в теоретичните принципи на съюза.

А истината е съвсем друга - в действителност, независимо от първоначалните виждания за професионално-просветителска дейност като основа на БЗНС, първите земеделски дейци - Димитър Драгиев, Йордан Пекарев, Цанко Церковски и Янко Забунов още на Учредителния конгрес на съюза, проведен през м.декември 1899 година, налагат вижданията си за създаването на партийна политическа организация. И така впоследствие БЗНС участва в парламентарните избори и в изборите за местни органи на управление през 1900 г. и 1901 г. С решенията на Третия конгрес /м. октомври 1901 г./ БЗНС се обявява официално и се регистрира като политическа партия.

В исторически план в развитието на БЗНС като политическа партия могат условно да се откроят три периода: първият - от създаването му до края на Първата световна война; вторият - времето на еднопартийните земеделски правителства до юнския преврат през 1923 г.; третият - от възстановяването на съюза през 1927 г. до деветосептемврийския комунистически преврат в 1944 г . Всъщност БЗНС се изгражда в истинския смисъл като действителна модерна парламентарна политическа партия през времето на втория и третия период от своето развитие под лидерството и напредничавите политическо-организационни идеи и разбирания на Димитър Гичев. Тук трябва да се отбележи, че въпреки забраната на политическите партии и акта на 19 май 1934 г. ръководството на БЗНС изпълнява значителни организационни и политически функции, действа като политическа партия /въпреки и полулегално/ и участва дейно в политическия живот на страната.

Българският земеделски народен съюз със седалище в София на ул."Врабча” номер 1 - затова още в годините преди Първата световна война при наименованието му се използва добавката "Врабча 1" - се оформя като аграрна партия, като политическа организация на българските селяни. Не е вярно, че в неговата идеология присъства само "твърде абстрактният и общ лозунг "Мир, хляб, народовластие". Още през първите години на своето съществуване БЗНС "Врабча 1" се изгражда като модерна за времето си демократична политическа организация, основаваща се и прилагаща в практиката съвременни принципи за защита и развитие на българските селяни и на българското земеделие в условията на издигнато гражданско общество. С това всеки може да се запознае, ако го интересува, достатъчно е да прелисти уставите, програмите и декларациите на БЗНС относно политическата и парламентарната дейност от онова време.

Главно поради конструктивната си политическа дейност в навечерието на балканските войни БЗНС "Врабча 1" е най-многобройната опозиционна партия, която дейно участва в парламентарния живот на страната - 24 дущи депутати в XIV Обикновено народно събрание през 1908-1910 г. и 53 народни представители в V Велико народно събрание през 1911 г.

Няма и дума вярна в твърдението, че идеологията на БЗНС "Врабча 1" се родее с фашизма, с фалангизма и с корпоративната идея. Обратното - през цялото си съществуване и дейност съюзът се бори и се противопоставя с всички възможни средства срещу тоталитарните идеологии и държавна система. Вярно е, че в книгата на Ал.Стамболийски "Политически партии или съсловни организации", чиято първа част се издава от съюза и се отпечатва през 1909 г. в печатница "Земеделско знаме", той наистина отдава предпочитанията си на корпоративните съсловни организации, ала това е негово лично разбиране и то не засяга съюзната идеология и политика, а тъкмо противното - няма промяна в партийната програма за поддръжка на многопартийната демократична система и за конституционната парламентарна демокрация.

След Първата световна война и поражението България се намира в много тежко международно и вътрешнополитическо положение. През 1919 г. министър-председателят Теодор Теодоров отказва да подпише мирния договор в Париж и подава оставка. БЗНС поема държавното управление. Ал. Стамболийски застава начело на Министерския съвет, като подписва в парижкото предградие Ньой мирния договор. Така започва земеделското управление в България.

Установяването на земеделския режим в страната има своя положителен принос. Въпреки тежкото бреме - изплащането на огромните репарации, вследствие на предприетите правителствени мерки народното стопанство в известна степен се стабилизира, очертава се, макар и слабо, икономическо оживление и развитие. Положителните български национални дадености допринасят твърде много за оцеляването и възстановяването на стопанството и способстват за това: земеделието е частно и е производително и продуктивно за времето си; индустрията и занаятите, които също имат значение, бързо се стабилизират, а след време показват, макар и слабо, оживление и развитие. Българинът е пословично трудолюбив, пестелив и икономичен. Всичко това носи бързи резултати, поне за преодоляването на глада и крайната мизерия и за осигуряване на изхранването на населението.

По отношение на създаването на условия за стопанско укрепване и стабилизиране земеделското правителство може да служи като еталон в нашето национално развитие след Освобождението.

Това е първият път, когато земеделско управление спасява България и я изважда от бездната на националната катастрофа.

В политическо отношение Българският земеделски народен съюз "Врабча 1" и неговият водач Ал.Стамболийски запазват конституционното държавно устройство и плуралистичната демократична система. Всеобщо известна е максимата на Стамболийски, която не подлежи на съмнение, че "БЗНС е против цар Фердинанд, но не е против конституционната парламентарна монархия".

Няма да се крие, че при еднопартийните земеделски правителства започват да се проявяват и проличават някои брутални авторитарни черти, изявили се и наречени "дружбашка" диктатура. През периода 1921-1923 г. Ал.Стамболийски под влиянието на левите земеделци допуска редица сериозни политически слабости и грешки, започва гонения срещу други политически партии, което поражда значително недоволство сред по-голямата част от градското население, интелигенцията и войската. Независимо че е запазена парламентарната демокрация, тя в голяма степен е фиктивна и е налице, както се отбеляза, форма на политически своеволия и известно ограничение на свободите на гражданите, разбира се, много притъпено, без да се достига до тоталитарна диктатура.

През този период - след 1922 г. - започват активно непрестанните опити за болшевизирането на БЗНС. От този момент се зараждат и обосоябват различни идейно-политически фракции и групи в съюза, но през всичките години на съществуването им те са незначителни формирования и основната организация БЗНС "Врабча 1" остава най-масовата и солидна политическа партия не само в земеделското движение, но и в политическия живот на страната.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА. Документът е адресиран до средства за масова информация.

България преживява труден период в своето развитие. Правителството е в оставка, Народното събрание близо месец е без председател. Определени сили водят неприкрита и недопустима война срещу държавния глава. Всичко това дестабилизира обстановката в страната и силно застрашава нейната национална сигурност и международен престиж.

Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса /ЦС на СОСЗ/, верен на уставните цели, подкрепя своевременните усилия на президента д-р Желев за по-бързо извеждане на страната от политическата криза, като на основата на широк обществен диалог се постигне национално съгласие по основните проблеми от социално-политическото развитие на страната. Сега, когато предстои да се формира правителство, ние заявяваме, че националните интереси на страната изискват да се състави такова правителство, което ще изостави политиката на конфронтация и разделение на нацията и ще провежда политика, която се ползва с най-широка обществена поддръжка. Ние ще подкрепим действено едно ново правителство, което да се представи пред парламента и целия народ с ясна програма за своите цели, намерения и конкретни действия, чието изпълнение ще гарантира националната сигурност и териториалната цялост на страната, провеждане на реформата /в това число и във въоръжените сили/ и осъществяване на социално ориентирана пазарна икономика.

Ние настояваме за нова политика в икономическата и социалната област, която да оживи производството и да ограничи безработицата, да спре катастрофалното обедняване на масата от народа и прекомерното обогатяване на малка група хора, политика, насочена към защита на интересите на социално слабите слоеве и осигуряване на гражданския и социалния мир.

Обществото има нужда от политика, ограничаваща нарастващата престъпност и гарантираща сигурността и спокойствието на гражданите.

ЦС на СОСЗ изразява надеждите на запасното войнство, че в ръководителите на държавните институции и на политическите сили ще надделее здравият разум, за да се намери такъв изход от кризата, който да отговаря на върховните интереси на отечеството ни. Ние заявяваме, че енергично ще се противопоставяме на всякакви опити и сили, които спират развитието на демократичните процеси и тласкат страната към още по-дълбока обща криза и катастрофа.

София, 4 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО ДО ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ И ОБЩЕСТВЕНИ СИЛИ ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАТИЗИРАНЕТО И УСКОРЯВАНЕТО НА АГРАРНАТА РЕФОРМА В СТРАНАТА.

Изпълнителният комитет на Федерацията на независимите синдикати от земеделието /ИК на ФНСЗ/ застава твърдо и подкрепя започналите демократични промени, стремежа за изграждане на пазарната икономика и за осъществяване на аграрната реформа.

Ликвидирането на ТКЗС, разбирано и извършвано не като ликвидация на формата и нейното заменяне с частни стопанства и кооперативи, а като дезорганизация на производството и ликвидация на имуществото е недемократично, с тежки и опасни последици за собствениците и за всички граждани.

Тази политика забавя възстановяването на собствеността върху земята и имуществото, унищожава животновъдството и другата материална база в земеделието. Тя води до спад в производството, до масово нарушаване на трудовото законодателство и синдикалните права. Малоимотните и безимотните селяни, турците и циганите остават без работа и социална закрила.

На многократните предложения на ФНСЗ за диалог, преференции, програма и градивен характер на реформата досега няма отговор. Тя се извършва в голяма степен стихийно и разрушително.

Протестираме срещу бездушието на правителството и другите компетентни органи към разрухата и беззаконието в земеделието.

ИК на ФНСЗ се обръща към правителството и държавните органи да направят необходимото за спасяване на земеделието, като се решат незабавно следните проблеми:

1. Да се направят изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и Правилника за приложението му, като ръководството на Ликвидационните съвети /ЛС/ се поеме от Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост /МСРЗВПС/; ликвидационните съвети се отчитат пред собствениците и тяхната дейност да приключи до март 1993 година.

2. Правителството:
- да наложи мораториум върху продажбата на дълготрайни активи на ТКЗС, преди да са изчислени и обявени дяловете на собствениците;
- да осигури държавна помощ и ръководство за образуване на частни стопанства и кооперации на собственици и регистарцията им, успоредно с работата и приключване дейността на ликвидационните съвети;
- да извършва приватизацията в обслужващите земеделието дейности след съгласуване със синдикатите като задълженията на структуроопределящите и ресурсоосигуряващи предприятия, подлежащи на приватизация, да се трансформират в държавен дълг;
- да осигури изплащането на работните заплати за 1992 г. на работещите в земеделието на основата на споразумения и колективните трудови договори /КТД/ между работодателите и синдикатите, включително отстъпване на 450 млн. лева от акциза на тютюнопроизводителите.
- да осигури защитни мерки и облекчени кредити за българското земеделие, да опрости дълговете на земеделските стопанства и да окаже помощ за развитие на планинските и граничните райони.

3. Областните управители и ликвидационните съвети да прекратят нарушаването на трудовото законодателство и погазването на синдикалните права в отрасъла.

Федерацията на независимите синдикати от земеделието настоява пред всички компетентни органи за точно прилагане на законите, за търсене на отговорност от длъжностните лица, виновни за катастрофалния спад в производството, унищожаването на животни и имущество, нарушенията на трудовото законодателство, синдикалните права.

Аграрната реформа носи в себе си социално напрежение и риск и изисква лишения от всички граждани на страната. Само всички заедно можем да намерим разумна мяра на социалната цена на реформата.

ИК на ФНСЗ призовава всички граждани и обществени сили да подкрепят горепосочените искания и да подпишат обръщението до 30 ноември 1992 година.

Вашата подкрепа, както и вашите предложения и препоръки ФНСЗ ще внесе в парламента, президентството, правителството и в министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, за спасяване на българското земеделие.

Подкрепа на обръщението може да се изрази и чрез публикации в печата, телеграми от граждани и организации изпращайте до ФНСЗ - София, ул. "Димо Хаджидимов" N 29.

София, 30 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИК НА ФНСЗ:
       Л. ХАРАЛАМПИЕВ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ ОТ СДРУЖЕНИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ДЕЙЦИ, НАЦИОНАЛНИЯ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР, СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ И СИНДИКАТА НА АВТОРИТЕ "ЛИТЕРАТУРЕН ФОРУМ" КЪМ БЪДЕЩОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО ПО ПОВОД НА КРИТИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.

ГОСПОДА,

С тези няколко реда в едно тъй напрегнато за страната ни време ние се чувстваме задължени да се обърнем къв вас, защото се надяваме, че грижата за българската култура е в полезрението ви, но бързаме тревожно да ви напомним, че и тя се намира в критично състояние, че се нуждае от спешна помощ и че тази подкрепа не се изчерпва в изпросването на още милиони за различните области на творческата дейност, а преди всичко изисква създаването на благоприятни начални условия за нейното оцеляване и самостоятелно развитие. Да обясняваме, че България се нуждае от родна духовна среда, че влагането на средства в развитието на културата, точно по законите на пазарното стопанство, води до нарастване на капитала, ни се струва обидно и за вас, и за нас. Няма защо да си доказваме, че едно от основните свойстав на капитала е и създаването на духовни ценности и че тази връзка винаги е двустранна и обратима. Ние знаем, че съществуват идеи за данъчно и спомоществувателско покровителство на българската култура. Но те съдбоносно се забавят. Книгоиздаването на българската литература, кинопроизводството, театралното ни и пластическо изкуство се парализират от високите и недиференцирани вносни мита. Отсъствието на каквато и да е протекционистична политика спрямо родното творчество във всичките му форми, води неизбежно до обезличаване и упадък на българщината и това никога няма да ни бъде простено. За да черпи от световната култура, българската трябва да има своя самобитна основа. И тя да взаимодейства с духовността на планетата. Необходимо е задължително българско присъствие в националните ни телевизия, радио, кино, театър! Нека създадем условия и възможност на българските творци да се конкурират, пък тогава естественият отбор да си каже думата.

Уверени сме, че във вашата бъдеща програма вие ще предвидите грижи и за културата, защото грижата за културата е грижа и за демокрацията. Демокрация без интелектуален потенциал е невъзможна. Тя е невъзможна без интелектуалци, които да вярват в смисъла на промяната, радеят за нея, не униват и не се разочароват от начина, по който тя се извършва.

София, 11 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ХАРТА НА ДОБРОВОЛНО СДРУЖЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО СИ СЪТРУДНИЧАТ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ЕВРОПА. Документът е от архива на Българския съюз за европейска федерация.

Днес, 12 юли 1992 г. в София политическите партии и обществените организации Български земеделски народен съюз "Врабча-1", представляван от г-н Йордан Дупаринов, Български земеделски народен съюз "Врабча 1" /Димитър Гичев/, представляван от г-н Никола Куртоклиев, Движение за обновление на Българската православна църква, представлявано от г-н д-р Борис Милошев, Партия на труда, представлявана от г-н Иван Велков и Български съюз за европейска федерация, представляван от г-н Димитър X. Попов подписахме тази ХАРТА, като заставаме зад следните принципи:

1. Идеята за обединена Европа трябва да се осъществи само от народи, живеещи в мир, национално достойнство, благоденствие и преданост към нравствените ценности.

2. Създаване на европейски структури, които да утвърждават единни норми на поведение и живот. Извеждане като приоритетни за разрешаване проблемите на: екологията, демографията, безработицата, семейството и децата, третата възраст и престъпността.

3. Подкрепа и сътрудничество с всички движения и организации, които възприемат идеята за национална идентичност в общността на Европа.

4. Неприкосновеност и просперитет на частната собственост и инициатива. Свобода за движението и организацията на труда и капитала.

В стремежа по-активно да интегрираме усилията и волята си за европейско единство и сътрудничество Българският земеделски народен съюз "Врабча-1", представляван от г-н Йордан Дупаринов, Българският земеделски народен съюз "Врабча 1" /Димитър Гичев/, представляван от г-н Никола Куртоклиев, Движението за обновление на Българската православна църква, представлявано от г-н д-р Борис Милошев, Партията на труда, представлявана от г-н Иван Велков и Българският съюз за европейска федерация, представляван от г-н Димитър X. Попов,
ДЕКЛАРИРАМЕ съгласието си да работим за европейското единство и добруването на европейските народи, като участваме като колективни членове в структурите на Българския съюз за европейска федерация. При това всички политически партии и обществени организации, колективни членове на Българския съюз за европейска федерация, запазват напълно своята самостоятелност, права и юридическа легитимност.

Всички страни, участници, се съгласиха, че хартата остава открита за присъединяване и на други партии и обществени организации.

1. Български земеделски народен съюз "Врачба-1" - Й. Дупаринов

2. Български земеделски народен съюз "Врабча 1" /Димитър Гичев/ - Н. Куртоклиев

3. Движение за обновление на Българската православна църква - Б. Милошев

4. Партия на труда - И. Велков

5. Български съюз за европейска федерация - Д. X. Попов

/Пресслужба "Куриер”/

 

13.00
17.11.1992 г.

Редактори: Любомир Йорданов - деж. ред.
                           Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!