София, 17 декември 1996 година
Брой 139 (1694)
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИСКАНЕ ОТ 94-МА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО СПОРА ЗА КОНСТИТУЦИОННОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ
Уважаеми господа конституционни съдии,
Спорът дали Движението за права и свободи (ДПС) е партия, която съответства по своя състав, структури, цели и дейност на изискванията на Конституцията на Република България и на Закона за политическите партии, продължава вече шеста година. През 1991 г. група народни представители от всички парламентарни групи от Великото народно събрание поискаха от Върховния съд да се произнесе по този въпрос. Върховният съд отклони искането на процедурно основание, като прецени, че въпросът е от компетентността на новообразувания Конституционен съд.
Деветдесет и трима народни представители от Великото Народно събрание сезираха Конституционния съд с искане да се произнесе по конституционността на ДПС.
С аналогично искане на 4 ноември 1991 г. към Конституционния съд се обърнаха петдесет и трима народни представители от състава на 36-то Народно събрание.
Двете искания бяха обединени и разгледани в конституционно дело N 1 от 1991 г. С решение N 4 от 21 април 1992 г. Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на противоконституционността на ДПС, основано на твърдението, че то е образувано на етническа и/или верска основа.
Не можем да не отбележим факта, че това становище е подкрепено от петима конституционни съдии (от общо 11, участвали в заседанието), а шест конституционни съдии са изразили особено мнение.
Уважаеми господа конституционни съдии,
Общоизвестно е, че за характера на една организация се съди не толкова по основополагащите документи (устав, програма), а преди всичко - по нейната дейност, включваща изяви на лидери, политически мероприятия и т.н.
Становището на Конституционния съд, че Движението за права и свободи не е партия, образувана на етническа основа, бе опровергано от самия председател на ДПС Ахмед Доган. Веднага след Третата национална конференция на ДПС в интервю пред вестник "Труд" от 2 декември 1996 година той заяви: "Целият свят знае, че сме етническа партия". Аналогично беше и неговото изявление в основния доклад пред Втората национална конференция на ДПС през 1993 г.: "Всички ние трябва да се радваме, че сме започнали своя път като партия на етническа основа". Нещо повече - на същата конференция г-н Доган заяви: "Аз мога да кажа категорично, че няма да позволим на никого - в това число на парламент, президент, изпълнителни органи, политически сили, да диктуват нашите права и свободи в този район".
На Третата национална конференция на ДПС председателят на Общинския съвет (ОС) на ДПС - Кърджали, заяви: "Мюсюлманите трябва да бъдат на крак, че на един Хасан от Благоевград са му нарушени правата. Дори центърът на ДПС да мълчи, мога да изтъпаня 70 000 армия в Благоевградски окръг. Ако на един мюсюлманин са нарушени правата и народният представител не прави нищо, ще го считаме за предател". Цитираните изказвания дават ясна представа за етно-религиозната идеология и дейност на ДПС. Целенасочеността на тази дейност се потвърждава и от многобройните случаи на демонстративно нарушаване на чл. 5 от Закона за политическите партии, задължаващ политическите партии да осъществяват дейността си в страната на български език.
Ето защо си позволяваме да припомним, че с решение от август 1991 г. Софийският градски съд отхвърли искането на ДПС за
пререгистриране по Закона за политическите партии. Решението на Софийския градски съд бе потвърдено и от Върховния съд. Съдиите бяха единодушни, че в представените учредителни документи правата и свободите на гражданите се разглеждат като функция от принадлежността им към една или друга общност (група, малцинство), която не е предвидена и защитавана като субект на правото. С това, според съдиите, се насажда етническо, верско и културно обособяване и противопоставяне на гражданите на основа на споменатите различия. В устава също така е предвидено недопустимо от вътрешното и международно право използване на религията за политически цели. Пак според съдиите всички тези обстоятелства показват стремеж за създаване на партия, която с преследваните от нея цели застрашава националното и държавното единство на България.
Ръководството на ДПС положи усилия да заблуди обществеността, че не противоречи на Конституцията и на международните норми, ползвайки мъгляви формулировки като "национална партия от етнически тип" или "етническа партия от национален тип".
В случая е необходимо да се отбележи и становището на Конституционния съд в Решение N 5 от 11 юли 1992 г., че религиозните институции, както и верските убеждения не могат да се ползват за политически цели и да застрашават националната сигурност, обществения ред, правата и свободите на други граждани.
Пренебрегвайки становището на Върховния съд и мнението на Конституционния съд на 16 октомври 1994 година, в навечерието на парламентарните избори за 37-то Народно събрание, Софийският градски съд вписа ДПС в регистъра на политическите партии.
Уважаеми господа конституционни съдии,
Повод за настоящото искане са действията на лидери на ДПС, чрез които се изразява и обективира волеизявлението на организацията или на нейните органи. Много от тези действия (като се започне от изявленията на лидери и се стигне до теми, обсъждани на форуми на ДПС), са насочени срещу суверенитета и националната сигурност на Република България.
Предвид гореизложеното на основание чл. 150, ал. 1, във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Конституцията, ви молим:
1. Конституционният съд да даде задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България.
2. Конституционният съд да установи и да обяви противоконституционността на ДПС.
Уважаеми господа конституционни съдии,
Последната масова изява на ДПС беше Третата национална конференция в град Кърджали (1 декември 1996 г.). На този форум, в присъствието на представители от съседна държава, лидери на ДПС направиха изявления, застрашаващи гражданския мир и спокойствие в страната.
Буди безпокойство разискваната на конференцията тема за предизвикване на признаването на статут на "турско национално малцинство" в България. Тази цел е в крещящо противоречие с Констиутуцията на Република Бълагрия, изградена върху основата на националното единство.
Буди безпокойство и изявлението, направено на същата конференция от страна на лидера на кърджалийската организация на ДПС, за наличие на седемдесет хилядна армия на разположение на Движението. Признатият факт, че една политическа сила разполага със силова структура, разкрива намерения, противоречащи на Конституцията и на законите на страната ни, още повече че тази силова структура е изградена на етнически принцип.
Ето защо, уважаеми господа конституционни съдии, на основание чл. 150, ал. 1 и във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 1 и т. 5, молим за становището Ви по въпроса:
Противоречи ли дейността на Движението за права и свободи на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България?
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, И НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПО ПОВОД ПРОВЕДЕНИЯ РЕФЕРЕНДУМ В РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС. Документът е огласен в Народното събраине на 4 декември 1996 година.
Протестираме най-категорично срещу посегателството върху конституционния ред и правата и свободите на гражданите в Република Беларус, намерило израз в проведения "референдум", установяващ диктатура.
Настояваме президентските власти в Беларус да възстановят дейността на свободно избрания Върховен съвет на страната и да отменят резултатите от референдума. Ние се солидаризираме с протестите на беларуската демократична общност, която брани конституционните норми в страната.
Отказът на президента Лукашенко да се съобрази с исканията на беларуските демократи и на европейската и световната демократична общественост, както и с препоръките на Съвета на Европа, може да доведе до сериозна дестабилизация на обстановката в Централна Европа и да забави усилията за изграждането на трайна система за сигурност на стария континент.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ВАЛУТЕН БОРД В БЪЛГАРИЯ
Рисковете от въвеждане на валутен борд от сегашното правителство и Управителен съвет на БНБ са неприемливо високи.
Нашите тревоги са в три направления:
ПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ:
1. Доверието в правителството на Българската социалистическа партия (БСП), в Жан Виденов и в Тридесет и седмото Народно събрание е изключително ниско - 2/3 от избирателите не вярват на управляващите, а им се доверяват едва 13-16 на сто. Управляващите не могат да създадат доверие в едно толкова трудно и болезнено начинание като валутния борд. Бордът няма да бъде успешен, дори ако бъде въведен, защото ще изисква допълнителни съкращения на разходите, които ще предизвикат негативната реакция на населението срещу управляващите и наложените от тях финансови ограничения.
2. В страната се надига социално недоволство от досегашната политика на управляващите. Вече 28 на сто заявяват, че ще подкрепят улични протестни действия, при обичайно 4-5 на сто. Това недоволство, след въвеждане на валутен борд, само ще нарасне и няма да е по силите на правителството то да бъде овладяно. Самото правителство е пречка да се създаде доверие към лева и банковата система, което означава, че не може да предизвика приток на валута и на депозити от населението към банките.
3. В самата БСП има вътрешнопартийни борби Значителна част от елита й е против министър-председателя и срещу валутния борд. Вътрешнопартийната битка за върха ще бъде изострена от рестриктивната политика на борда.
4. През двегодишното си управление БСП се върна към централизиран подход в икономическата и в социалната политика и към отказ от пазарните принципи. Силното влияние на комунистическата идеология върху партията й пречи да въведе ограничителни монетарни мерки и бюджетни съкращения.
5. Правителството не се ползва с доверие вън от страната. Не бе сключен CAЛ със Световната банка и поради неизпълнение бе прекъснато Четвъртото стабилизационно споразумение с Международния валутен фонд (МВФ). Правителството прогони редица външни инвеститори от страната. Затова не може да предизвика приток на частни капитали и търговски кредити към България след въвеждане на борда.
6. Опозицията не вярва, че управляващите, които са изправени в ъгъла, са в състояние да защитят интересите на страната и да договорят приемливи условия с международните финансови институции. Без съгласието на всички парламентарни сили позициите на всяко българско правителство и на БНБ в преговорите с Международния валутен фонд (МВф) ще бъдат много слаби.
ИКОНОМИЧЕСКИ РИСКОВЕ:
1. Валутният борд не решава и не може да реши всички икономически проблеми на България. Необходимо е той да бъде подкрепен от силна преструктурираща политика, различна от тази, която се води досега и която правителството определя като единствено възможната. Управляващите не са склонни да признаят пълния крах на двегодишните си действия и да отрекат своите сегашни принципи и програма.
2. Не е ясна реалистичната финансова сметка на бюджета. Обслужването и погасяването на 1,01 млрд щатски долара външен дълг, и на близо 650 млрд лв (1,5 млрд щатски долара) вътрешен дълг, или общо около 2,51 млрд щатски долара държавен дълг, изисква първично положително салдо на държавния бюджет - от 10-15 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП). Такъв първичен излишък е невъзможен без жестоки съкращения на бъджетни разходи.
3. Приватизацията не се осъществява по начин, който да привлича инвестиции и да носи касови постъпления на държавата. Предприятията се продават без изискване за запазване и развитие на производството, на изключително ниски цени и при значителни облекчения относно крайното плащане поради ниското доверие в управляващите, лошия инвестиционен климат в държавата, враждебната за бизнеса конюнктура и декларираната спешна нужда на продавача от налични парични постъпления.
4. При посоченото в т. 3 е необходимо гарантирано отвън обслужване на външния дълг, което не може да стане само с усилията на МВФ. Останалата финансова подкрепа ще дойде със закъснение, и то при изпълнение на различна от сегашната правителствена структурна икономическа програма. Недостатъчна е видимата външна финансова подкрепа за споразумението с валутен борд.
5. При посочените по-горе икономически рикове още по-тревожен изглежда отговорът на въпроса за социалната цена на борда. Не случайно той остава най-неясен и нарочно подминаван от управляващите.
6. Няма никаква яснота относно вероятния растеж на безработицата и мерките за нейното облекчаване, което ще изостри социалните и трудовите конфликти и само по себе си трябва да се добави към социалната цена на въвеждането на валутен борд и да се калкулира при разходите.
7. Слабата и фалираща банкова система заплашва да се срути съвсем при ограниченията върху рефинансирането, налагани от валутния борд. Съвсем реална е опасността от нови банкови фалити и прекратяване обслужването на банковите клиенти поради липса на работещи банкови клонове; подобно на кризата в редица населени места след поставянето под особен надзор на девет банки през 1996 година.
8. Много значителна е нуждата от финансова подкрепа за рекапитализиране и рефинансиране на банките преди въвеждането на валутен борд, каквато е била практиката в Аржентина. Не са известни размерите и източниците за тези оздравителни операции.
9. Ликвидацията на предприятия при сегашния закон удължава тяхната агония неприемливо дълго, ако действа валутен борд. От момента на обявяване на процедура за ликвидация до реалното инкасиране на загубите от кредиторите се разпростира време, което сега е изгодно за банките, доколкото е в ход обезценяване на дълговете на неплатежоспособните фирми и съответно редуциране на банковите вземания и депозити. В условията на борд реалните загуби от необслужваните кредити ще се трансферират по посока на банките и това ще доведе до допълнителен удар върху тях.
ТЕХНИЧЕСКИ РИСКОВЕ:
1. При сегашното достатъчно развито банково законодателство няма яснота и готовност относно законите, с които ще бъде въведен валутният борд.
2. Няма програма и съгласие от страна на Управителния съвет (УС) на БНБ за въвеждане на валутен борд.
3. Няма програма за икономическо преструктуриране в условия на валутен борд, т.е. няма съответстващата на бъдещите рестриктивни условия структурна политика.
4. Няма програма за резервно банково обслужване в случай на предизвикани от валутния борд нови масови фалити.
5. Няма програма и осигуряване за подготовка и преподготовка на специалистите в банковата и в бюджетната система за работа в условия на валутен борд.
6. Не е съобразено времето, необходимо на Народното събрание, да обсъди и приеме законите за въвеждане на валутен борд.
7. Не е съобразена възможността от оспорване на законодателството за валутен борд в Конституционния съд, както стана със Закона за държавна защита на влоговете.
ИЗВОДИ:
1. Възможно е въвеждане на валутен борд от настоящото правителство и сегашния Управителен съвет на БНБ, но не и от 1 януари 1997 година.
2. Забавянето на въвеждането на валутен борд ще доведе до хиперинфлация с последваща нова обстановка за парична и икономическа политика.
3. Успешно реализиране на стабилизационна програма с валутен борд от сегашното правителство е невъзможно.
От анализа и изводите, както и на основа на естествените констатации, че Съюзът на демократичните сили (СДС) е длъжен да запази при всички условия жива демократичната алтернатива за политическо решение на проблемите на страната, формулираме следното
П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА МЕРКИ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ
Последователността и стриктното изпълнение на предложените мерки гарантират общото съгласие за въвеждането на валутния борд. Задължително условие за техния успех е официално деклариране на съгласието на парламентарните политически сили веднага след изпълнението на мерките, в съответствие с конституционния ред, да се разпусне Тридесет и седмото Народно събрание и да се насрочат нови избори.
1. Незабавна замяна на членовете на УС на БНБ с ползващи се с общо политическо доверие професионалисти, компетентни да проведат преговорите с МВФ за въвеждане на валутен борд.
2. На основание чл. 2 от Закона за БНБ и политическия консенсус на своето съставяне УС на БНБ прилага парична, кредитна и валутна политика, съответстващи на изискванията на валутен борд от 1 януари 1997 година.
3. До края на февруари новият УС на БНБ финализира преговорите за новото споразумение с МВФ и подготвя нужните закони за въвеждане на валутния борд.
4. Народното събрание с общо съгласие формира група, на която възлага да разработи до края на февруари 1997 година програма със Световната банка за структурна политика.
5. По време на преговорите се осъществява техническата подготовка за преструктуриране в БНБ.
6. До средата на март се приемат законите за въвеждане на борда, споразумението с МВФ и програмата със Световната банка.
След насрочването на предсрочни парламентарни избори президентът назначава служебно правителство, което продължава да провежда споразуменията с МВФ и със Световната банка, и действа в условия на валутен борд.
След провеждането на изборите Тридесет и осмото Народно събрание определя ново правителство, което с доверието на избирателите продължава да осъществява своята политика в условия на валутен борд.
София, 10 декември 1996 година
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ (СОФИЯ, 7 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА) ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В ПАРТИЯ
Социалдемократическата партия (СДП) намира за естествено желанието на голяма част от избирателите на Съюза на демократичните сили (СДС) за неговото превръщане в единно действаща в организационно отношение формация (партия, съюз, движение).
СДП няма да противодейства на обединителните процеси и действия в СДС. СДП е била и ще остане неразделна част от демократичното движение СДС в приемлива форма.
Същевременно СДП не може и няма да се саморазпусне, да преустанови своето съществуване и да се влее в организационно преустроеното СДС поради следните причини:
а) СДП е традиционна българска партия със свое достойно място в историята на страната. СДП заплати с живота на своите най-изтькнати представители принадлежността си към идеите на демокрацията и на социалдемокрацията.
б) През последните седем години СДП доказа, че поставя интересите на България и на СДС по-високо от всякакви партийни интереси и пристрастия.
в) СДП противодейства успешно на бившите комунисти от Българската социалистическа партия (БСП) да се представят като социалдемократи и да ограничат електоралното пространство на СДС и на Обединените демократични сили (ОДС).
г) Със съшия успех СДП не допусна приемането на БСП в Социалистическия интернационал, и продължава да пречи за нейното легитимиране пред света като социалдемократическа партия, каквато тя не може да бъде.
д) Точно днес СДП е необходима със своята социалдемократическа идентичност за развитието на демократична България, а на СДС - като коалиционен партньор.
Като се основава на тези констатации, Националният комитет (НК) на СДП
Р Е Ш И
1. СДП уважава желанието на партии и на симпатизанти на СДС за организационно преустройство на СДС, избистряне на неговите идейни позиции и включването му като едно цяло в международни организации със сходна политическа ориентация.
2. СДП остава лоялен член на действащата политическа коалиция СДС, участвала в парламентарните и в местните избори през 1994 и 1995 година. Нейните представители, избрани с листите на СДС в 37-то Народно събрание, в местните органи на управление и цялата партия ще продължат да работят за осъществяване на стратегическата цел на СДС да се сложи край на управлението на БСП, да се предизвикат предсрочни парламентарни избори и те да бъдат спечелени от демократичните сили.
3. Възлага на Изпълнителното бюро (ИБ) на партията да договори с председателя на СДС конкретната форма на единодействие в политически съюз, която да осигури запазването на досегашните връзки и единната политика между СДС и СДП, без да се нарушава устава, без да накърнява идентичността на пратията и без СДП да се откъсва от СДС.
4. Възлага на ИБ да прецени подходящото време и да свика 42-ия редовен конгрес на СДП при дневен ред:
1. Единодействието на СДП със СДС и другите демократични сили за победата на демокрацията в България.
2. Приемане на нов Устав на СДП.
3. Избор на ръководни органи на СДП.
Делегатите за конгреса да се избират по утвърдените за предишния конгрес норми.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ И НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ДВИЖЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ. Документът е подписан от председателите на двете партии д-р Иван Георгиев и Веселин Кошев в София на 3 декември 1996 година.
Скъпи съотечественици,
Ние, българските патриоти, дълбоко загрижени от голямата морална, икономическа, политическа и демографска криза, до която е доведено Отечеството ни от властимащите, и верни на девизите "Националните интереси на България над всичко!" и "В единението е силата!"
П Р И З О В А В А М Е
- всички, на които не на думи, а на дела е скъпа България;
- всички, които са за възраждане на вековните български идеали и ценности;
- всички, които са за възстановяване на законността в Отечеството ни чрез една осъвременена Търновска конституция
Д А С Е О Б Е Д И Н И М
в ДВИЖЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ, в което да влязат нови личности с национално самочувствие и социална отговорност пред своя народ, морално и политически неопетнени. Така, единни и силни, ще осигурим на Родината си полагащото й се достойно място в съвременния свят! Ние вярваме, че най-после българският народ ще прозре истинските крепители на националната кауза и чрез своя глас ще наложи волята си за едно родолюбиво мнозинство в следващото 38-мо Народно събрание.
Скъпи съотечественици, нека не забравяме: "Добро е това, което е добро за България!".
На 3 декември 1996 година между председателя на Либерално-демократическата парггия (ЛДП) Веселин Кошев и на Българската национално-радикална партия (БНРП) Иван Георгиев е подписан официален документ за учредяване на Движение за национално възраждане. Движението е отворено и за други национално отговорни политически формации, за които от българския трибагреник по-високо няма.
София, 3 декември 1996 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ВАЛУТЕН БОРД В БЪЛГАРИЯ
България е в непозната в нейната многовековна история всеобща криза, най-вече - икономическа.
Тези, които я доведоха до това унизително и отчайващо положение, са известни. Но за това сега няма да говорим.
Международният валутен фонд (МВФ) предложи една крайна мярка - въвеждането на валутен борд (па ричен съвет). Управляващите са готови да го приемат; опозицията, при известни условия - също. Тъси се консенсус по въпроса между политически сили.
Българската демократическа партия за европейски и световни щати (БДПЕСЩ) смята, че наистина всичко е много сложно и много тежко, и че трябва да се направи нещо, също много сериозно, с подкрепата на всички, за да се изведе България от тази ситуация.
Щом се търси, искрено или неискрено, консенсус, веднага трябва да бъде поканен Н. В. цар Симеон Втори да се върне в страната и да застане начело на един съвет или комитет на лидерите на всички (повтарям - на всички!) политически сили със своите икономически екипи за извеждане на България от това страшно положение. Без съмнение със своите високи държавнически качества, със своя международен авторитет и тежест и с широките си връзки с деловите кръгове по света той би могъл да извърши успешно тази безкрайно тежка мисия.
София, 3 декември 1996 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВЕСЕЛИНОВ
(Пресслужба "Куриер”)
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТИ НА 7 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА
Националният съвет (НС) на Зелената партия реши:
I. Приема доклада за организационното състояние на партията.
II. Зелената партия (ЗП) влиза в ситуация на (предсрочни) парламентарни избори.
1. Възлага на председателите на общинските организации съвместно с кметовете и общинските съветници (там, където има такива) да започнат изготвянето на предварителна проектолиста, която да бъде обсъдена от общинските организации съгласно Устава на ЗП.
2. Задължава Бюрото на ЗП в 15-дневен срок да предложи на Националния съвет (НС) ръководител на подготовката за предизборна кампания. Същият да бъде утвърден от НС на следващото заседание, но не по-късно от края на февруари 1997 година.
3. Задължава организационния секретар да изиска и да събере по определен от Бюрото образец автобиографиите на членовете на НС, членовете на Националната контролна комисия (НКК), председателите на комисии към НС, председателите и секретарите на общинските организации, както и на общинските съветници и кметовете, избрани с листата на Зелената партия. Същото да бъде изпълнено до края на март 1997 година. Кадровата банка да се съхранява от организационния секретар; впоследствие банката с информация да бъде допълвана периодично с членовете на Зелената партия.
4. Задължава Бюрото в 15-дневен срок да изготви инструкция за достъпа до информацията по точка 3. До изготвянето на инструкцията достъп до информацията да имат само председателят и заместник-председателите на Зелената партия.
5. Предлага на председателите на общинските организации, с оглед съставяне на предварителните листи и по-добро координиране помежду им, да бъдат създадени регионални съюзи на база на съществуващите многомандатни избирателни райони.
ІІІ. С оглед укрепване на структурите и финансите Зелената партия приема следните мерки:
1. Задължава Бюрото в срок до края на януари 1997 година да изготви мерки за укрепване, оборудване и развитие на клубната база.
2. Задължава Бюрото да разработи и предложи до следващото заседание на Националния съвет проект за отдел "Национална координация".
3. Задължава организационния секретар да изготви и да предложи на Бюрото проект за осъществяване на регулярна връзка между централата и организациите.
4. Задължава Бюрото съвместно с председателя на младежкия клуб да изготви проект за развитие и мултиплициране по места. Същото да стане до края на февруари 1997 година.
5. Задължава Бюрото да изготви проект за вътрешнопартиен бюлетин и да започне неговото разпространение поне веднъж месечно.
Срок - 15 януари 1997 година.
6. Задължава Бюрото да изработи материали относно зелената идеология. Същите да се популяризират както между членовете на Зелената партия, така и сред обществеността.
7. Задължава Бюрото съвместно с изпълнителните директори на ФЕОО, ЕКОС и председателя на екологичната комисия да предложат пакет от мерки за осъществяване на практически екологични действия.
Срок - до края на февруари 1997 година.
8. Задължава Бюрото да изготви план за посещение на общинските организации от ръководството и членовете на НС.
Планът да е разработен по тримесечия.
9. Задължава председателя на Зелената партия и заместник-председателя Христо Дунчев да обсъдят подходящи фирми и да проведат срещи с техните ръководители с цел увеличаване на приходите от съвместна дейност, спонсорство и др.
10. Задължава организациите на Зелената партия в София и по места да обърнат сериозно внимание на клубната база като център на организационния живот и като средство за финансово подпомагане на организацията. За целта там, където има клубове, да се изготви писмена информация за тяхното използване, а там, където няма, да се направи постъпка до общинската управа за предоставяше на клуб.
11. Напомня на организациите за уставното задължение за редовно събиране и отчитане на членския внос.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ "БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕЛ - ЗА ЦЕНАТА НА СВОБОДАТА" (ЧАСТ ПЪРВА) НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ТОШО ПЕЙКОВ - БИВШ ДЕПУТАТ ОТ 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ФИНАНСИРАНЕ НА РЕПРЕЗЕНТАТИВНАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА И НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ
Онзи, който вярва в свободата, никога не брои последователите си". (Милтън Фридман)
Можем ли да отговорим на въпроса защо се провали опитът да бъде изграден в България един предварително зададен отгоре и отвън политически и икономически модел? Ще започнем с основните тези, обединяващи статията на Милтън Фридман "Икономическата и политическата свобода":
1) Икономическото устройство "конкурентен капитализъм" осигурява на хората материална независимост - главна предпоставка за истинска политическа свобода, защото разделя икономическата от политическата власт, които взаимно се уравновесяват.
2) Политическата свобода се установява едновременно с установяването на свободния пазар и с развитието на институциите на конкурентния капитализъм.
3) Гледано в исторически план, характерното състояние на човечеството е тиранията, робството и мизерията.
4) Капитализмът е задължително условие за съществуване на човешки свободи, но то очевидно е недостатъчно. Примерите са много. Те доказват възможното съжителство на капиталистическата икономика с ограничената свобода на индивида. "Основната заплаха за свободата е диктатурата,... олигархията или временно управляващо мнозинство", добавя Фридман. Установеното през последните седем години в нашата страна статукво потвърждава неговата теза.
РАЖДАНЕТО НА ОЛИГАРХИЯТА
Действителна икономическа независимост получиха само незначителна част от българите, а всички останали станаха по-бедни и по-несвободни. Икономическата и политическата власт в България се вплетоха и, взаимно се проникнаха, което на разбираем език е вплитането на мафията. "Конкурентен капитализъм" следователно не съществува. Господства постсоциалистическият монополизъм. Политическа свобода получиха също малцина, а пазарните институции се провалиха още преди да са се установили. Днешното състояние на българския народ е тиранията, робството и мизерията, а неговите икономически и политически свободи засега са записани само на книга.
Защо се получи така?
Към 1989 година най-нетърпеливите функционери (от партийния апарат, военнопромишления комплекс и органите на държавна сигурност, висшите и средни номенклатурни кадри от външнотърговските централи, от стопанските обединения и фирмите) контролираха цялата политическа и икономическа информация, валутните средства, стоките и капиталите, формирали голяма част от външния дълг към повече от 400 неидентифицирани чуждестранни финансови институции на Запад и на Изток, достатъчно корумпирани, за да превърнат партийната и държавната власт в собственост, те изнамериха необходимите им лостове (идеология и хора) за нейното легализиране. Да осигурят пътя към икономическата свобода и (към произтичащата от нея и от предишната) политическа власт на тази малобройна (от 2 до 3 хиляди души) върхушка, бяха изкарани милиони българи по площадите и пред избирателните урни. Постепенно неподготвеното за манипулациите на репрезентативната система аморфно общество бе въвлечено в една социална трансформация, която е всъщност част от изграждането на нов световен ред. Съвсем методично лозунгите "за социализъм и народна демокрация" се подменяха с тези "за демократически социализъм и плуралистична демокрация", "за свободен пазар и парламентарна демокрация".
Двете фракции на Българската комунистическа партия (БКП) - Българската социалистическа партия (БСП) и Съюзът на демократичните сили (СДС) затвърдиха модела, като имитираха свобода и плурализъм на мненията. Акумулирани (в двата полюса на политическия кондензатор) са емоциите на населението. За постигане на целите си новите елити наеха обиграни политически кариеристи от висшите учебни заведения, които ни зомбираха с лозунгите на лесеферизма, формулирани навремето от физиократите.
"Преходът към пазарна икономика трябва да бъде осъществен като антисоциофеодална революция под лозунга "лесе-фер", която веднага трябва да бъде последвана от друга революция, вдъхновена от новия курс на Франклин Д. Рузвелт" (т.е. първо се отдаваме на стихията, организирана от новите - стари елити, а после се опитваме да я овладеем!). И още: "Властта и според философските тълкувания няма нищо общо с морала, с морала на междуличностните отношения". Догмата за ненамеса на държавата в икономиката и на морала в политиката издигна преподавателя по политическа икономия въ ВУЗ и бъдещ финансов министър в коалиционното правителство на двете фракции БСП и СДС, възторженият икономист на прехода Иван Костов. И така, съвсем съзнателно, следвайки школата на физиократите, без да е създадена друга система за контрол, правителството на БСП прекрати през септември 1990 г. дейността на Комитета за държавен контрол, а през октомври - и дейността на Главната инспекция по търговията и услугите. През декември 1991 г., само след едногодишна дейност, СДС ликвидира Държавната инспекция за борба със спекулата и корупцията. "Икономиката е поле за упражнение на дилетанти", написа през 1957 г. в книгата "Благоденствие за всички” "бащата на германското икономическо чудо" Лудвиг Ерхард. Но никой от наемниците не поиска да го чуе. Нещо повече.
По време на коалиционното правителство на БСП и СДС начело с Димитър Попов на мястото на социалистическия икономически монопол започна създаването на монопол от институционален (мафиотски) тип. С помощта на казионните синдикати - Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от 1991 до 1994 година на основите на структурите на Варшавския договор (ВПК), Съвета за икономическа взаимопомощ (някои банки), КГБ и ДС, новите елити от всички цветове разпределиха България с нейната външна и вътрешна търговия на пазарни дялове и територии. Важна роля в овладяването на икономиката от посткомунистическите монополни структури в полза на чужди сили изигра Комисията за защита на конкуренцията. Проходил при Димитър Попов, монополизмът на специално създадените съглашения и обединения между групировките и силовите структури (картели, синдикати, тръстове и концерни) оплете напълно страната при управлението на Любен Беров. Откровен изразител на социално-икономическия дарвинизъм стана министър Стоян Александров, който призна: "Натрупването на капиталите у нас става именно чрез икономиката в сянка. Ако някой иска да започне бизнес по почтен начин, ще го смачкат чрез суровинния пазар и нелоялната конкуренция. Нелоялната конкуренция съсипва икономиката ни, но ускорява процеса на създаване на финансова олигархия, която ще управлява страната (?). И защищавайки своите интереси, ще защитава и държавата (?)". Така министър Александров публично заяви, че създаването на българската мафия е официална държавна политика, провеждана съзнателно и методично от избраниците на народа и овластените от тях министри.
Оказа се, че играта на капитализъм и на олигархия не е толкова проста. Монополистите-олигарси загубиха поверените им за управление капитали. С днешна дата Стоян Александров звучи съвсем минорно: "Те (банкерите - б.а.) ги карат насила да се продадат. Да намерят чуждестранен инвеститор с полумръсни пари в лицето на руската мафия или на някой друг".
Така целта стана напълно ясна. Създадени (противно на Фридман) по силата на монопола от предишния режим, "патриотичните български капиталисти" ограбиха каквото можаха, лумпенизираха се заедно с лобиращите за тях политически елити, а останалото от България започнаха да разпродават на чужденци. В резултат тройният аргумент на лесеферизма - принципът за полезността, за универсалната разумност и за еволюционизма твърде скоро беше напълно подменен от принципа на описания "социален дарвинизъм". Освен това посредствеността сред политическия и стопанския елит бе толкова голяма и всеобхватна, че не би била пресилена констатацията: назначените отгоре и отвън българи-наемници не се справиха дори с ролята на колониална администрация.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА 3", НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ" И НА БЪЛГАРСКАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА ПО ПОВОД ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС. Документът е адресиран до посолството на Република Беларус в София и до средства за масова информация.
Внимателно следейки развитието на политическата ситуация в братската славянска, независима Република Беларус, с тревога констатираме опасно противопоставяне между президентската и законодателната власт в лицето на Върховния съвет (парламента) на Република Беларус. Разделението на властта е основен принцип на демократичното държавно устройство и е препятствие към узурпирането на лостовете за управление в ръцете на отделни личности или групировки от фашистки, комунистически, нацистки тип. Анализирайки политическата и икономическата ситуация в Република Беларус, виждаме опасен стремеж на определени кръгове да въвлекат народа на братската славянска държава в гражданска война, да създадат ситуация на остра военна конфронтация.
Призоваваме народа на Беларус, всички политически партии и всички власти да спазват конституцията на Република Беларус и международните конвенции, подписани от правителството на Беларус, включително Хартата за правата на човека. Няма нищо по-скъпо от човешкия живот, даден от Бога, и никой няма право да разполага с живота на друг в услуга на лични амбиции.
Призоваваме президента на Република Беларус г-н Лукашенко да се откаже от ескалацията на опасното противопоставяне на властите и да се отнесе отговорно към доверието на собствения си народ, който му е дал своя вот на доверие, като го е избрал на този висок държавен пост.
Вярваме в благоразумието и мъдростта на народа на Беларус, стремящ се към достоен живот и благополучие.
Най-искрено желаем успехи на братския славянски народ на Беларус. Бог да ви благослови!
София, 6 декемри 1996 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "СПОРТ И БЪДЕЩЕ" АНГЕЛ АНГЕЛОВ ДО КМЕТА НА СОФИЯ СТЕфАН СОфИЯНСКИ ПО ПОВОД НА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА СТОЛИЧНАТА ГОЛЯМА ОБЩИНА В МОСКВА
Браво, г-н Софиянски,
Благодаря ти за споделеното по Българска национална телевизия (БНТ) на 26 ноември 1996 година за резултатите от посещението ти в Москва, с което ми върна вярата, че България ще я бъде, че има мъже българи, не употребявам думата политици, които са способни на подвиг за нея.
Стефане, ти ми върна съня, ти ми даде кураж да оцелея през тази тежка зима. Досега си повтарях: "Трябва да устискам заради децата и внучките". Благодаря ти.
Пропуснах да ти се представя, от вълнение е: дядо Ангел - пенсионер с висше инженерно образование, баща на дъщеря лекарка, син недипломиран юрист-емигрант, дядо на две хубави внучки, вярващ в девиза "Здрав дух в здраво тяло".
Няма да крия от теб, че по време на промените (перестройката) изпитах както радости, така и много разочарования. В началото Горбачов го идологизирах, примерът му в България очаквах. От развитието на "перестройката" в нас се отвратих. Намразих ви всички. Ненавиждах ви, защото повтаряхте грешките на всички предишни правителства. Разрушавахте моста, по който трябваше да минем и ние, без да сме построили нов. Всички - червени, сини, зелени и други, бяха и са все още "маскари" (става дума за политиците, приятелю!).
Искрено се зарадвах на извършеното от теб и от екипа ти при посещението в Москва този месец. Ти си първият, което значи, че ще има втори. Няма начало, ако не се постави край. Ти постави началото, защото видя, че стигнахме края. Хвала ти!
Страхувам се, че с това ти дело народно ти ще си навлечеш упреците на твоите "съпартийци" и ревнивостта на червените, че ги изпревари, като "прелъсти" Москва.
Приеми моята интерпретация на Вазов:
"България връх висок е,
тя ще те съзре,
в този труден за нея ден
тя ще повярва, че
като на свой роден син
ръка с признателност ще ти подаде".
Г-н кмете на голяма София, Бог е с нас. Усмивката не слизаше от лицето ми - наричаха ме Ачо усмивката. Гордеех се. Някои ми завиждаха - то бе техен проблеми.
Стискам ти ръката!
Шумен, 27 ноември 1996 година
Председател на обществения съвет на обществени начала в Шумен на Национално движение "Спорт и бъдеще":
АНГЕЛ АНГЕЛОВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНАТА НАЦИОНАЛНА СТАЧКА, ОРГАНИЗИРАНА ОТ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ НА 4 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА
Националният ръководен съвет на Независим профсъюз (НП) "Единство" проведе извънредна среща в Пловдив и анализира резултатите от проведената национална стачка на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) на 4 декември 1996 година.
Констатира се, че никъде в страната организациите и членовете й не са подкрепили стачката, т.е. те са изпълнили решенията на своята централа.
Обявената и дълго подготвяна от КНСБ национална протестна стачка за сваляне на правителството на Виденов не се състоя. Усилията на Кръстьо Петков и ръководстовто на КНСБ са безрезултатни. Общите протести на тази дата бяха политически акт на традиционалните екстремни сили. Те не надхвърлиха 84 хиляди човека за цялата страна. Впрочем който и сега да призове на протест срещу правителството, тези озверели хора с ниски политически страсти все ще протестират. Най-лошото за Кръстьо Петков е, че КНСБ все по-трудно се идентифицира с неговата личност. Той национаална стачка не е в състояние да вдигне, членската маса и низовите ръководства не му вярват.
"Единство" счита, че социалният срив в страната е много голям и тежко се отразява върху живота на 80 процента от гражданите. Ножът е стигнал до кокала. Това правителство не успя пълноценно да управлява страната. Ние искаме мъдро, отговорно и работещо правителство на Демократичната левица, способно да извади страната от дъното на пропастта. Настояваме Демократичната левица да излъчи незабавно нов кабинет със способни, разумни и смели министри. В него не трябва да има хора като Дончо Конакчиев, Димитър Костов, Младен Червеняков, Стамен Стаменов, Минчо Коралски...
Ако всички синдикати бяха обединили усилията си в тази посока, резулаттите щяха да са победоносни. Съжаляваме, че синдикатите са разединени и хората на труда все по-малко ни вярват.
София, 5 декември 1996 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ "ПОДКРЕПА" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ СЛОБОДАН МИЛОШЕВИЧ ПО ВЪПРОСА ЗА СВОБОДАТА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ. Документът е предоставен на посолството на Съюзна република Югославия в София от председателя на синдиката Чавдар Тончев.
Уважаеми г-н президент,
Ние, членовете и Изпълнителният съвет на Съюза на журналистите в България "Подкрепа" се обръщаме към Вас с настоятелната молба да бъдат осигурени условия за свобода на медиите и на журналистите в Съюзна република Югославия.
Ние сме обезпокоени от налаганите ограничителни мерки към колегите ни от вестник "Блиц" и Радио "Б-92".
Очакваме, че с Вашите лични действия и реакцията на държавните институции в Съюзна република Югославия ще потвърдите решителното си желание да уважите свободата на журналистите и правото на обществото да бъде информирано, което е част от Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи на човека.
София, 3 декември 1996 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЖБ "ПОДКРЕПА": ЧАВДАР ТОНЧЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ПО ПОВОД НА ИЗДИГАНЕТО НА КАНДИДАТУРА ЗА РЪКОВОДИТЕЛ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ НАДЗОР В БЪЛГАРИЯ
В отговор на появилите се в печата материали, че Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Съюзът на частните застрахователи (СЧЗ) са издигнали кандидатурата на Белчо Белчев за ръководител на застрахователния надзор в България, Управителният съвет (УС) на СЧЗ заявява, че е обсъждал различни кандидатури, но все още не е излязъл с конкректни предложения, нито пък е разглеждал такива съвместно с асоциацията.
Съюзът на частните застрахователи досега не е давал официални изявления за медиите по този въпрос: появилите се публикации са неверни.
В УС на СЧЗ се обсъждат различни кандидатури, като основните ни изисквания са лицата да имат ясно виждане за развитието на застрахователния бизнес в страната и да могат да решават проблемите на частнит застрахователи у нас. Верен на демократичния принцип за многовариантност, УС на СЧЗ ще одобри няколко кандидатури и ще ги предложи на Министерския съвет.
София, 3 декември 1996 г.
Председател на УС на СЧЗ: РУМЕН ГЕОРГИЕВ
Секретар на СЧЗ: ТАНЯ СВЕЧНИКОВА
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ТРЕТА) "БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ 1996 Г.", ОГЛАСЕН НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БСДП НА 30 НОЕМВРИ 1996 ГОДИНА В СОФИЯ
Трето, за разлика от друг път, днес ние сме победители. Малко известен факт е, че резолюцията в Братислава беше гласувана така единодушно именно след като стана ясно, че Петър Стоянов е кандидат на широка коалиция, а не само на БСДП. Абсолютно отговорно може да се каже, че ако БСДП беше издигнала собствен "самотен" кандидат, той едва ли щеше да бъде подкрепен така категорично. Лично Пиеро Фасино поиска уточнения за това, че кандидатът не е само на БСДП, както и становище за вероятността да бъде избран. Дебатите бяха твърде продължителни и резолюцията за България съвсем не е била "претупана".
Нещо повече. Социалистическият интернационал (СИ) имаше чудесната възможност да се убеди, че ние не сме ги заблудили в нищо по време на посещението на Аксел Кевал в София. Той има възможността със собствените си очи да види плакатите на федерация "Царство България" за бойкот на изборите. Също така представителят на Секретариата на Пиер Мороа се срещна лично с Петър Стоянов и придоби преки впечатления за вижданията на кандидата ни. Кевал изрази задоволството си от срещата с Петър Стоянов съвсем недвусмислено. Освен това той заяви в прав текст на срещата с д-р Дертлиев и с представители на фондация "Фридрих Еберт" (Марк Мейнардус и Хубчев), че открива голяма прилика между Българската социалистическа партия и... Френската комунистическа партия. (Впрочем точно в същия ден шефът на френските комунисти - Робер Ю, и бившият лидер Жорж Марше бяха погнати от прокуратурата за крупни финансови злоупотби).
С една дума решението, взето от БСДП за подкрепа на Петър Стоянов, беше многократно и солидно защитено в чужбина, получената подкрепа беше съвсем еднозначна и представител на СИ на най-високо равнище можа да се увери на място, че нещата стоят точно така, както им се представят. Тук може да се направи и една прогноза. Шансовете на БСП да получи някакви нови симпатии в рамките на СИ ще нараснат след излизането й в опозиция, когато всяко едно потърсване на отговорност, за каквото и да е, ще бъде представяно като политическа репресия, нарушаване на човешките права, реваншизъм и пр. и пр. Пропагандата на БСП в международен план е много по-ефективна, когато "Позитано" 20 не носи пряка отговорност за положението в страната. Ако пък Виденов бъде отстранен, тогава ще сме свидетели на нова вълна демагогия за променилата се и преродила БСП...
Много важен е фактът, че БСДП успя да реабилитира в очите на демократичната общественост много важни термини и понятия от политическия си език, както и идеята като цяло. На тезата "... абе щом започва със соц- - не ми го хвали", е нанесен сериозен удар. Цялостното участие на БСДП в изборите спомогна за тази промяна на настроенията. Трябва да се подчертае, че заетата позиция "отпуши" пред БСДП информационни канали, които досега са били почти мираж за нея. В пъти се разшири присъствието ни в книжните медии. Това се дължи не само на нарасналия авторитет на БСДП. Партията се намести трайно на страниците на вестник "Демокрация", при това в значителни обеми и често - между водещите заглавия. Със съдействието на щаба на Петър Стоянов и на медийния съвет към него дейци на БСДП бяха потърсени от издания, където досега не бяхме припарвали. Много се засили присъствието ни в недържавните радиостанции и особено в "Свободна Европа". Блокирана (по обясними причини) остана само телевизията. Тук трябва да се подчертае, че неколкократно имаше готовност да се подготви обръщение от името на БСДП във времето на СДС, но тези намерения бяха блокирани от БСП по административен път. БСП изпитваше панически ужас от всичко, което се излъчва в пряк ефир, и дори "Панорама" беше спряна предсрочно. За последното СДС и БСДП излязоха с протестни декларации.
2. В какво не успяхме?
- Ако има нещо, което да пречи задоволството ни да бъде пълно, това е положението, че БСДП не беше регистрирана в ЦИК като член на коалицията Обединени демократични сили. Анализ на този неуспех беше направен на националната конференция на БСДП (14 септември 1996 година), фактологията на събитията е подробно проследена в раздел VII на доклада на Изпълнителното бюро пред конференцията, озаглавен "Събитията след 18 май 1996 година и политическото поведение на Българската социалдемократическа партия". От позицията на днешния ден не би могло да се добави нищо ново към въпроса за събитията от 22-23 август 1996 година, когато се наложи спешната и предсрочна регистрация в ЦИК (по-точно - подаването на документите) на двойката кандидати - Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Би трябвало да се признае, че ръководството на БСДП направи много неприятен пропуск с това, че не съобрази да свика своевременно национална конференция за узаконяването на включването на партията в предизборната коалиция ОДС. Вярно е, че внасянето на документите избърза с две седмици, вярно е и че до последния момент не се знаеше и точното име на коалицията, но пропускът си остава пропуск. Още повече че Националният комитет на 18 май се проведе при присъствие като за национална конференция...
Аргументите на юристите на СДС, възприети и от ръководството на синята коалиция, че формалното вписване на извънпарламентарна сила може да доведе до усложнения и досега не звучат убедително, но тяхната тежест щеше да е още по-малка, ако БСДП беше провела своевременно национална конференция. Вярно е, че СДС декларира публично страховете си с нарочно писмо до НК на БСДП, но това в най-добрия случай означава, че те са смятали аргументите си за състоятелни.
Отражението на това, че БСДП не участва в регистрацията на Обединените демократични сили в ЦИК е общо взето незначително пред общественото мнение и средствата за масова информация, но би могло да се" очаква, че то сериозно е озадачило членовете на БСДП. Факт е, че след подаването на документите на двойката Стоянов - Кавалджиев никой не разбра за отсъствието на БСДП от регистрацията. Това се отнасяше дори до ресорните репортери, отговарящи за БСДП. А в агитационните материали, които се печатаха по места, БСДП присъстваше на абсолютно равностойни начала, като тук-таме дори изпреварваше Движението за права и свободи (ДПС). За злополучното ни опущение се разбра едва когато беше свикана национална конференция. Но и след нея медиите не поставиха ударение върху факта, че БСДП я няма в опашката на името на коалицията. Партията достатъчно осезателно участваше в кампанията, за да възникнат съмнения сред обикновените избиратели в причастността на БСДП към ОДС.
По-иначе стоят нещата с членовете на БСДП. След националната конференция те очакваха да видят името на БСДП изписано на телевизионния екран. За съжаление разговорите между представители на БСДП - Йордан Нихризов, Божидар Митев, Теодор Дечев и Илия Ризов, не доведоха до вторично вписване на БСДП в състава на коалицията. Представителите на СДС Васил Гоцев, Екатерина Михайлова, Димо Гяуров, Хараламби Личев бяха убедени (този път може би с основание), че това ще доведе до анулиране на регистрацията на коалицията и повтаряне на мъчителната процедура с явяване пред Върховния съд. Касирането на Пирински не вещаеше и намек за толерантност от страна на мнозинството на БСП в ЦИК. След като бяха анализирани всички възможни сценарии за развитие на събитията (всички те предполагаха сериозни усложнеия) и след като беше взето мнението на д-р Дертлиев, представителите на БСДП прекратиха преговорите в интерес на разбирателството с коалиционния партньор. Така към казана с мед се прибави и една лъжица горчилка.
(Пресслужба "Куриер")
[реклами]
--------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 12 декември 1996 година.
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
