София, 17 септември 1993 година
Брой 182 /969/
София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НA МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ.
На свое извънредно разширено заседание Управителният съвет на Българския лекарски съюз /БАС/ изразява остър решителен протест срещу немотивираните и некомпетентни намерения на финансовия министър Стоян Александров за масови съкращения на медицински специалисти, включително и на лекари. Оценява досегашната дейност на здравното министерство, което е длъжник на българските лекари и няма ясна програма за националната здравна политика, като крайно нерешителна и колеблива и настоява за оставката на сегашната заместник-министърка на здравеопазването по лечебната част д-р Златица Петрова. Задължава всички дружества на БАС в страната в срок до една седмица да проведат разширени заседания за обсъждане на решителни протестни действия, включително и с краен характер, срещу намеренията на финансовия министър, за чиято оставка също настоява. Ще се проведе подписка между българските лекари до парламента за срочно приоритетно приемане на законите за здравното осигуряване, за професионално-съсловните организации на висшите медицински кадри и за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Петицията ще бъде изпратена и до Световната здравна организация. Занапред ще водим диалог само с оторизирани представители на правителството.
София, 16 септември 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА БЛС:
д-р. Д. Игнатов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЯ В СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ.
Във връзка с появилите се съобщения в средствата за масова информация и по-специално съобщението, излъчено на 9 септември 1993 г. от Българската национална телевизия /БНТ/ - "Ефир 2", в предаването "Днес" в 19,30 часа и 22,00 часа, за участие на Зелената партия в празненства, свързани с честването на 9-и септември, съвместно с БСП и с други партии ръководството на Зелената партия заявява:
1. Зелената партия почита антифашистката борба в България и я счита за важна страница в историята на страната, но Зелената партия не свързва антифашистката борба с датата 9 септември 1944 година и още по-малко с ръководството на БСП.
Зелената партия смята, че на 9 септември 1944 г. властта на един репресивен режим преминава в ръцете на друг репресивен режим, като по този начин бе извършена една измама спрямо хилядите антифашисти - привърженици на различни партии и идеологии.
Що се касае до ръководството на БСП, то не се разграничи от партията, която ръководи България в продължение на повече от 45 години, използвайки методи неразличаващи се по своята същност от фашисткото управление, макар и от други идеологически позиции.
2. Зелената партия остро възразява срещу подобни инсинуации, свързани с нейното име и многократно тиражирани от средства за масова информация и особено от електронните масмедии. Ръководството на Зелената партия не е участвало и никога не е давало съгласие за подобно участие в никакви чествания на споменатата дата.
Зелената партия настоява излъчилите горната "информация" да излъчат опровержение в същото предаване и по същото време.
София, 10 септември 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1913 ГОДИНА" НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ОТКРИВАНЕ НА ПАНТЕОН НА ЗАГИНАЛИТЕ ТРАКИЙСКИ БЪЛГАРИ.
Съюзът на тракийските дружества в България, дружествата "Тракия" и общините Маджарово и Ивайловград ежегодно в последните дни на септември отбелязват разорението и трагедията на тракийските българи през 1913 година.
Според Берлинския договор от 1878 година Източна и Западна Тракия остават отново под турско робство. Там започва масово народно движение за освобождението им. Връх на този подем са великите събития по израза на академик Любомир Милетич - Балканската и Междусъюзническата война.
На 17 май 1913 г. Османската империя е принудена да подпише Лондонския договор. Границата между България и Турция минава по линията Мидия - Енос. Източна и Западна Тракия са включени в пределите на родината. Възтържествува правдата над злокобния Берлински договор. Трайността на Лондонския договор обаче е мимолетна. На 16 юни 1913 г. избухва втората Балканска, или Междусъюзническата война, завършила с неуспех за България, която е принудена да подпише на 28 юли 1913 г. Букурещкия мирен договор. Източна Тракия отново е откъсната. Но трагедията на българското тракийско население не започва от този ден, а веднага след подписването на Лондонския договор. Още тогава турското правителство предприема действия за прогонването на българското население от Източна Тракия. Близо 300 хиляди са принудени да напуснат родните си места. Следващият етап е погромът над българите в Западна Тракия, където нахлуват редовни турски войски и башибозук. И тук десетки хиляди тракийци са заставени да емигрират. Много са убитите. Утехата на ограбена България е, че съгласно Букурещкия договор й се дава Западна Тракия. По-късно Антантата я отнема и я предава на Гърция.
Това са историческите обстоятелства около разорението на тракийските българи през 1913 година.
Академик Любомир Милетич по това време три пъти обхожда тези райони и издава книгата "Разорението на тракийските българи през 1913 г.", посветена на страшната трагедия.
Ето няколко извадки от тази книга.
"Еднородците ни в Тракия... изведнъж се видяха оставени без защита, варварски нападнати, немилостиво избивани, безчестени, доведени до пълна нищета и най-сетне... изгонени и от домашните си огнища... Може да се каже, че тракийският български погром няма себе равен в новата ни мъченическа история...
Не знаем точно какви грозни мъки е теглило българското население през тъмното далечно минало на турското робство... но си мисля, че това, което е станало по кървавия път, изминат от нещастните български бежанци, изплъзнали се от ръцете на башибозука при Фере, докато да стигнат до българската граница при с. Ятаджик /днес гр. Маджарово/ на река Арда, както и пътя на други тълпи бежанци... надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които е било подлагано дори и в историческото Баташко клане... Но Батак е само едно село, а в Западна Тракия са извършвани масови кланета в цели 17 села..."
Геноцид, етническо прочистване, обезбългаряване - това е тракийското разорение през 1913 година.
Честванията на 80-годишнината от разорението на тракийските българи и трагичните събития тази година се организират от Съюза на тракийските дружества и общините Маджарово, Ивайловград и Нова Загора. Те започват от 17 септември и ще завършат на 3 октомври.
Кулминацията на тържествата е на 25 септември в Ивайловград и на 2 октомври в Маджарово, когато ще бъде открит пантеон на загиналите тракийски българи през 1913 г.
Каним всички българи патриоти да присъстват на честванията на 80-годишнината от безмилостното тракийско разорение през 1913 година.
София, 14 септември 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИНИЦИАТИВЕН СТАЧЕН КОМИТЕТ НА ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ОТ РАЙОНА НА СЕЛО БЯЛ ИЗВОР, ОБЩИНА АРДИНО, ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗКУПНИТЕ ЦЕНИ НА ТЮТЮНА. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Република България, до Министерския съвет, до Парламентарната група на Движението за права и свободи и до ДФ "Тютюнева промишленост" - Кърджали.
Във връзка с ниските изкупни цени, осигуряващи едва по 410 лева месечен доход на глава от населението на Община Ардино, и в подкрепа на стачните действия в района на с. Бенковски, обявяваме от 15 часа на 15 септември 1993 година безсрочна щафетна гладна стачка до изпълнение на следните искания:
1. Настояваме Министерският съвет /МС/ да увеличи сто процента средната изкупна цена на тютюна от реколта 1993 година.
2. Оставка на управителя на Дф "Тютюнева промишленост" - Кърджали.
3. Оставка на председателя на Съюза на тютюнопроизводителите в България.
4. Ревизия на приходоизточниците на Съюза на тютюнопроизводителите в България.
5. Процент от отчисленията от печалбата на преработващите предприятия за тютюн да се превежда в бюджета на общините, откъдето се изкупува тютюн.
6. Да се приеме закон за тютюна и тютюневите изделия до началото на изкупуването на реколта 1993 година.
Призоваваме всички тютюнопроизводители от страната да подкрепят нашите искания.
Бял извор, 14 септември 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА СЪВЕТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ, УЧРЕДЕН НА 12 ЮНИ 1993 Г. ВЪВ ВАРНА.
Съветът за политическо сътрудничество е консултативен орган на подписалите Протокола за политическо сътрудничество от 12 юни 1993 г. партии и организации. Членовете на Съвета за сътрудничество считат, че за нормалното му функциониране е необходимо регламентиране на конкретни организационни и оперативни механизми, поради което приемат настоящите ПРАВИЛА ЗА РАБОТА.
ГЛАВА ПЪРВА. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Правилата за работа уреждат най-необходимите организационни и оперативни изисквания, подходи и механизми за вземане на решения, изработване на становища и други.
2. Правилата за работа, изложени по-долу, не могат да противоречат на основните принципи и идеи, заложени в устройствените документи на партиите и организациите - членове на съвета.
ГЛАВА ВТОРА. ЧЛЕНСТВО
3. Членове на съвета са партиите и организациите, подписали протокола.
4. Всички членове имат равни права.
5. Всеки член има право на един глас.
6. Не се допуска гласуване чрез упълномощаване на представители от други партии или организации на членове на съвета.
7. Членството в съвета не е пречка за участието на партиите и организациите в политически съюзи и предизборни коалиции.
8. Ръководител на политическа коалиция /съюз/, подписал протокола, няма право на глас, ако партии от коалицията са също приети за членове на съвета.
9. Други партии и организации могат да се присъединяват към съвета, ако декларират, че споделят целите и идеите му, като приемането им става чрез консенсус между вече подписалите протокола.
10. След решението на съвета новите кандидати за членове подписват протокола на специално заседание, след което се считат за пълноправни членове.
11. Всеки член на съвета може да го напусне по своя воля и по всяко време след писмено уведомяване на съвета за решението си.
ГЛАВА ТРЕТА. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА
12. В заседанията на съвета по право участват по двама представители на партията или организацията, единият от които е председателят или упълномощено от него лице.
13. При необходимост в работата му могат да вземат участие и експерти и сътрудници на членове на съвета.
14. За работата по отделни функционални направления съветът създава постоянни и или временни комисии, както и експертни работни групи.
15. Всяка партия и организация оказва съдействие на комисиите и работните групи с експерти, документация и по друг подходящ начин.
16. Всяка комисия и работна група сама определя начина на работата си и избира от своя състав отговорник.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. ЗАСЕДАНИЯ
17. Заседанията на съвета се свикват най-малко веднъж на две седмици. До определяне на постоянно седалище те се провеждат на съгласувано с всички членове място.
18. Всеки член има право да иска извънредно заседание, което не може да му бъде отказано. То се свиква в тридневен срок и се ръководи по общия ред.
19. Заседанията на съвета се ръководят по следния начин: председателстващ - определен на ротационен принцип, по азбучен ред на наименованията на партиите и организациите.
Първото заседание след приемането на настоящите правила за работа се ръководи от най-възрастния член на съвета и след него започва ротация по азбучен ред на наименованията на партиите и организациите.
20. На първото заседание след приемане на настоящите правила с консенсус се избира технически секретар, който организира изготвянето на протоколите от заседанията на съвета, съхранява архивата и служи за връзка при контакти на външни организации със съвета.
21. Председателстващият заседанието:
- свиква заседание;
- предлага дневен ред;
- ръководи заседанието;
- формулира предложения за решения на съвета.
22. Председателствалият предишното заседание следи за изпълнението на решенията от заседанието, което е ръководил.
23. Председателстващият следващото заседание подготвя и съгласува дневен ред за следващото заседание.
24. Заседанията на съвета са редовни при кворум 2/3 от общия брой на членовете.
ГЛАВА ПЕТА. НАЧИН ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
25. Решенията на съвета имат препоръчителен характер.
26. Огласяването на решенията става по преценка на съвета и се извършва от председателстващия съответното заседание, освен ако не се реши друго.
27. С решение на съвета може да се определи и постоянен говорител, който да представя на обществеността официалните съгласувани решения, становища и други. Неговият мандат се определя с нарочно решение на съвета.
ГЛАВА ШЕСТА. РЪКОВОДСТВО НА СЪВЕТА
28. Ръководството на съвета между всеки две заседания или за по-дълъг период, по прието с консенсус решение, се осъществява от председателстващия последното заседание.
В този период той представлява съвета пред всички държавни и обществени органи и организации по политическите му позиции.
ГЛАВА СЕДМА. МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКО И ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ
29. Съветът ползва съществуващата база на своите членове, с тяхно съгласие.
30. Финансовото и материално-техническото осигуряване на дейността на съвета се извършва по взаимна договореност между членовете му.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
1. Настоящите ПРАВИЛА ЗА РАБОТА могат да се изменят и допълват по искане на всеки член на съвета. Разглеждането на тези предложения става не по-късно от две седмици след писменото им представяне на председателстващите. Решението за изменение и допълнение се взема с консенсус.
2. Съветът прекратява съществуването си с общо решение на членовете. Решението се взема по реда на предходния параграф.
Варна, 12 юни 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
11:00:00
17.09.1993 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!
(1).jpg)
Twitter
Facebook
