София, 17 септември 1992 година
        Брой 183 /713/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И МАСМЕДИИТЕ" НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО НА НАЦИОНАЛНОТО СЪВЕЩАНИЕ НА КООРДИНАТОРИТЕ НА 5 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

Алтернативната социаллиберална партия (АСП) е длъжна да изрази своето мнение за взаимоотношението на Съюза на демократичните сили (СДС) със средствата за масова информация не само защото активно и конструктивно е ангажирана с всички равнища на управлението на синята опозиция, но преди всичко и защото е партия с ясна и последователна демократична позиция, с последователно открит и критичен стил на поведение в политическия ни живот от първия момент на своето създаване.

Затова е необходимо да конкретизираме въпроса за отношението на СДС към масмедиите и да го зададем по отношение на отделните типове масмедии.

Българското радио (БР) и Българската национална телевизия (БНТ) с различните си програми са не само най-мощните информационни източници, но поради това са и най-мощните средства за въздействие върху общественото съзнание. Затова е обясним и разбираем стремежът на която и да било политическа сила, дошла на власт, да ги овладее и използва в своя интерес. Но реализирането на този естествен стремеж може да се превърне в огромна заплаха. А пътят към това е размиването на границата между държавния (като собственост и финансиране) и общонационалния (като отразяване на множествеността от гледни точки и позиции в обществото) характер на националните масмедии. Заличаването на тази граница може да доведе до огромни сътресения в обществено-политическия живот и крие опасност колкото за демокрацията по принцип, толкова и за коалицията, управляваща в името на тази демокрация.

За размиването на тази граница говорят и следните реалности:

- високомерното, а понякога и открито враждебно отношение на някои лидери на СДС и висши държавни сановници към отделни предавания, към отделни радио- и телевизионни журналисти. Разбира се, политическият лидер и висшият държавен служител също имат своята свобода, своето право на избор - да отговарят или не на определен въпрос, да застават или не пред радиомикрофона или камерата. Но техните постове ограничават свободата им да имат менторско, назидателно отношение към позициите и въпросите на водещия, да им пришиват политико-идеологически етикети;

- стремежът на някои програми (например "Канал 1" на БНТ) да избягат от коментара и дискусията, да се вместят единствено в пространството на "чистата" информация и развлечението.

Възможността за съществуването на чиста, необременена от никаква субективна позиция информация е просто един мит. Затова отсъствието на различни политически гледни точки, поднесени под формата на коментарни и дискусионни рубрики, никак не води до повишаване на обективността на информацията, а обратно - създава условия за безконтролна манипулация на общественото мнение, която като бумеранг рано или късно се връща към този, който се опитва да я осъществява;

- размиването на границата между държавния и национален характер на споменатите масмедии се проявява и във факта, че някои партийни лидери и държавни мъже имат постоянен абонамент в редица радио- и телевизионни предавания. Когато едни и същи хора се правят на компетентни по всички въпроси, това едва ли се отразява добре на имиджа на новото управление.

Затова е необходима промяна на отношението на управляващата коалиция към националните масмедии в посока на взаимна толерантност и взаимно запазване на достойнството, широка дискусионност и пълна откритост по всички парливи проблеми на актуалното социално битие, приоритет на националния над държавния характер на Българското радио и Българската национална телевизия чрез парламентарно ръководство по строго фиксирани съобразно Конституцията норми и правила.

За установяване на едни действително демократични отношения между управляващи и национални електронни медии важна роля би изиграла и политиката на насърчаване на българските частни радио- и телевизионни канали. Засега обаче се натрапва впечатлението, че държавната власт по-скоро пречи, отколкото подпомага процеса на тяхното реално появяване.

СДС е и би трябвало да бъде демократична коалиция. Затова управлението му би трябвало да бъде алтернатива на всякакъв идеологически монополизъм, а неговото печатно издание - алтернатива на всички тоталитарни методи и средства за идеологическо промиване на мозъците.

Големи слабости се съдържат и в отношението на сегашното ръководство на СДС и държавата към т.нар. независими (или частни) издания. Те далеч не са толкова независими, колкото искат да се представят. Някои от тях често ловко манипулират общественото съзнание, използвайки прийоми, заети от "Нова ера" или "Ранно утро". В тях обаче се срещат и сериозни материали, които заслужават внимание и будят уважение. Каквито и да са тези издания, те са факт, който не трябва да се пренебрегва. В крайна сметка защитата на собствена позиция в тези издания има по-голям обществен резонанс, отколкото на страниците на собствения партиен вестник.

Редно е да си зададем и въпроса за причините, довели до тези грешки, слабости и недоразумения.

Идеологизирането, което може да битува единствено в полето на метафизично противопоставяне на теза и антитеза и чийто естествен продукт е не консолидацията на различните социални групи, а тяхното по-нататъшно разединяване и противопоставяне според принципа "или с нас, или против нас". Идеологизиране, допълващо се от болезнен, стигащ до маниакални размери стремеж към закритост, секретност на държавно-управленската дейност. И всичко това съчетано с натрапването на мита за "непогрешимост" на част от новите лидери породи до болка познатите ни от недавното минало опити за цензуриране и репресиране на масмедиите.

Тази особеност в управлението на СДС е в синхрон и с редица черти от неговата социално-икономическа политика, които могат да се обобщят в отказа от освобождаването на стопанския субект от държавната свръхопека.

Основополагащ камък за решителна промяна е изработването на едно ново действително коалиционно споразумение между партиите и организациите в СДС, разпределящо правата и отговорностите между партньорите върху основата на ясно и недвусмислено дефинирани цели, принципи и норми. С това е свързано и кадрово обновление в ръководните структури на съюза, излизането на преден план на хора, носители на деидеологизиран прагматизъм, личности, умеещи да консолидират, а не да раздвояват и противопоставят обществените слоеве.

София, 5 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ ДО XIX КОНГРЕС НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ.

ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ,

Висшият съвет на Българската социалистическа партия изпраща най-сърдечни поздрави с пожелания за творческа работа и успехи на Деветнадесетия редовен конгрес на Социалистическия интернационал.

Опирайки се на своя исторически опит, Българската социалистическа партия е в процес на епохално идеологическо развитие. Тя е наследник на 100-годишна традиция на социалдемократическото, социалистическото и работническото движение в България и през изминалите три години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация се утвърди като най-голямата и авторитетна лява партия в българския политически живот. Нейното авангардно участие в промяната поставя високото изискване и в бъдеще да се обновява и демократизира в нейните търсения на модерните измерения на социалистическата идея.

Партията вижда своето естествено място в семейството на Социалистическия интернационал. На своите два конгреса през 1990 и 1991 г. тя взе решение да кандидатства за асоцииране и членство в него.

С надеждата, че ще можем да бъдем сред вашите редове на съмишленици, пожелаваме още веднъж на конгреса ползотворна дейност на попрището на общото благо за по-нататъшното развитие и утвърждаване на идеалите на социалната демокрация.

София, 14 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП: Жан Виденов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ ДО ГОВОРИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ ПО ПОВОД НА НЕГОВО ИЗКАЗВАНЕ ПО БЪЛГАРСКОТО РАДИО.

На 9 септември 1992 г. по предаването "Добър ден" по програма "Христо Ботев" на Българското национално радио г-н Михаил Неделчев в мое отсъствие е изрекъл по мой адрес следните неверни обвинения: "Когато ние миналата година спорехме, примерно с д-р Дертлиев по някои въпроси, спорихме именно за това, че той едно говореше в парламентарния Съюз на демократичните сили, а друго говореше понякога по коридорите с г-н Андрей Луканов. И се оказваше, че, когато ние, спомняте си за такива ситуации, когато ние бяхме взели решение да поддържаме една позиция в парламентарната зала, д-р Дертлиев идваше и подменяше тази вече гласувана, дори и съгласувана позиция, именно след някакъв такъв разговор, да кажем, с г-н Луканов или някакъв друг представител."

По повод на това декларирам:

1. Когато ми е бил поверяван мандат да преговарям от името на Парламентарната група на СДС във Великото народно събрание, не съм вършил това еднолично. От Радикалдемократическата партия най-често участваха Елка Константинова или Александър Йорданов.

2. След оформяне на становище с останалите парламентарни групи решенията се вземаха на общи заседания на Парламентарната група на СДС.

Приказките за "кулоарни решения" са плод на нечистоплътна фантазия.

Моето отрицание на всички форми на тоталитаризъм, включително комунизма, е доказано на дело и не се нуждае от истерични крясъци и "революционна ярост".

Пожелавам на хвалителя на социалистическия реализъм г-н Неделчев да може да каже същото за себе си.

Призовавам г-н Неделчев за разговор по засегнатите въпроси в същото предаване в близките седмици.

София, 16 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА) "ЗА МОДЕРНО СТОПАНСТВО И ВСЕОБЩО ЗАМОГВАНЕ" НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК.

РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

БББ не желае България да бъде неравномерно развита в териториално отношение. Всички региони в страната в зависимост от специфичните си природни и трудови ресурси могат да се превърнат в цветущи части на България.

Особено внимание трябва да се обърне на обезлюдените пригранични райони. Малка България "губи" около 15 % от своята територия поради факта, че там не е развита стопанска инфраструктура. Това е последица от късогледата "политика на сигурност" на предишните правителства. Редица райони се обезлюдяват и поради екологически бедствия, етнически противоречия, липса на поминък. Сегашното поколение е призвано да поправи грешките на историята. Не е оправдано богати райони, за които други страни биха мечтали, да са почти безлюдни.

Наред с мерките по създаване на нормални условия за живот във всички региони в страната ние призоваваме да бъдат поканени и приети у нас българите от Приднестровието, Молдова, Банат и други райони с голяма концентрация на българско население. Връщайки се в своята родина, тези хора ще допринесат за хармоничното регионално развитие на страната и за подобряване на демографския й баланс.

БББ чрез своите фирмени братства, изградени в над 260 града, заявява своето твърдо намерение те да се превърнат в гарант за развитието на отделните части на страната. Чрез участие в местните органи на властта БББ неотменно ще провежда политика на регионално равновесие.

ЗА ПРОСПЕРИРАЩ ДРЕБЕН БИЗНЕС

Специално внимание БББ отделя на развитието и просперитета на дребния бизнес в България. Нито една съвременна пазарна система не може без дребния бизнес. Той е живителната среда, от която израстват крупните икономически организации: той е плътта на организма, наречен национално стопанство. Още по-важно, дребният и средният бизнес създават средната класа на собствениците, която е основа на гражданското общество. Тя е масовият радетел за спокойствие, социален мир и сигурност в една страна. Когато дребният бизнес е здрав, икономиката като цяло е здрава.

Защо именно дребният бизнес в България е най-онеправдан? Задушават го несъразмерните данъци, души го конкуренцията на държавните мастодонти, пречи му невъзможността да се бори на световния пазар с големите компании монополисти. И въпреки всичко, макар и с огромни трудности, той все пак се развива, доказвайки още един път гъвкавостта и упоритостта на българина.

БББ е за всестранно подпомагане на дребния бизнес чрез:

- преференцирана данъчна политика, включително до опростяване на дългове;
- помощи с целеви кредити, държавни поръчки;
- държавна защита от нелоялна конкуренция;
- технологична помощ и др.

Ние сме убедени, че дребният бизнес в промишлеността, в селското стопанство, в услугите, търговията и всяка друга сфера, където се развие, ще даде своя принос за изграждане на модерна икономика в съвременна България.

ЕТНОС И МОДЕРЕН БИЗНЕС

Парадоксално и чудовищно е, че в края на XX век някои съседни нам страни се разкъсват от етнически противоречия. В условия, когато повече от всякога на българския народ е нужно единение, БББ не желае той да бъде разделян по още един признак - етническия. Историята показва, че никакви идеологеми и политически решения не могат да отстранят национализма и шовинизма. Икономиката и бизнесът са велик уравнител между нациите и фактор за отстраняване на изкуствено създадени в миналото етнически противоречия.

БББ призовава: чрез бизнес - към единение на българския народ! Бизнесът не признава различия по религия, цвят на кожа, традиции. Напротив, различията са предпоставка за по-ефективен бизнес.

Ние призоваваме всяка етническа група у нас да даде своя принос за изграждане на модерна България. Да отдадем своето традиционно трудолюбие и чувство на добри стопани за икономическото възраждане и възход на страната ни! Ние заедно ще се борим за отстраняване на всякаква дискриминация по отношение правото на труд към която и да е етническа група в България. Цигани, докога вас ще ви споменават само във връзка с нарастващата престъпност в страната? Ние желаем да създадем за вас такива равноправни условия на труд, които ще ви превърнат в успешни деятели на почтен, активен и модерен бизнес. Арменци, евреи, отдайте чрез БББ вашите добре известни способности и международни контакти за разцвета на българската икономика.

БББ желае в стопанския ни живот да бъдат използвани всички традиционни ценности, типични за отделните религии - християнство, ислям, юдеизъм; ценности, които доказаха своята жизненост през вековете.

ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

Поради редица причини България изпадна в "колапс" и в своите външноикономически връзки. Два са основните фактори, които предопределиха тази тежка криза: външната ни задлъжнялост и изчезването на традиционните пазари в бившите социалистически страни.

Външният дълг на България вече надхвърли 12 милиарда долара, мораториумът върху плащанията продължава, а за две години, въпреки уверенията на правителството, не се забелязва никакъв напредък в преговорите с чуждите кредитори. В резултат България е отстранена от частните капиталови пазари и получава заеми единствено от т.нар. официални кредитори - МВФ, МБВР, Групата на 24-те и др.

Катастрофално е спадането на външната ни търговия поради ниската конкурентоспособност на нашата продукция. Преориентирането на износа към други страни не бе в състояние да компенсира свиването на търговията ни със страните от Източна Европа.

БББ апелира към компетентно и реалистично преразглеждане на въпроса за външния ни дълг, използването на цялостния "набор от инструменти" за неговото решаване - преструктуриране, разсрочване, свързване с процеса на приватизация у нас при общи условия и др. Това ще повиши доверието към българския бизнес и ще улесни провеждането на пазарната реформа у нас.

Във външноикономическата сфера приоритетите в политиката могат да се формулират като:

- пренасочване - ускоряване на преговорите за асоцииране на България към Европейската общност, участие в различните европейски икономически структури, използване възможностите на балканското икономическо сътрудничество, разширяване на пазарите в развиващите се страни;

- възстановяване - засилване присъствието ни на пазарите на бившите социалистически страни. Активизирането на някои от традиционните канали за снабдяване с ресурси и за реализация на нашата продукция. Всичко това безспорно ще даде импулс за излизане от кризата;

- отваряне - насочване на икономическата структура на страната към експортноориентиран растеж. Това ще сложи край на изолацията на българската икономика и ще възпре рецидивите на монополизацията.

България не трябва да повтаря грешките на миналото, на обвързването на страната ни с един или само с няколко икономически партньори. БББ призовава към ново разнообразяване на партньорите във външноикономическото общение, като приоритетно се стреми към превръщането ни в пълноправен участник в европейското икономическо пространство. Необходимо е да продължат усилията ни за изграждане на равноправно, взаимодопълващо се и взаимоизгодно икономическо сътрудничество между балканските държави. Трябва да се използва и "капиталът-кръстопът" - превръщането ни в посредник на търговията между Западна Европа и страните от разпадналия се Съветски съюз.

БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС И ЕНЕРГЕТИКАТА НА БЪДЕЩЕТО

Състоянието на "сърцето” на българската икономика - енергетиката, буди нарастващо безпокойство. От нея зависи не само икономическото ни развитие, но и социалната ни стабилност.

Високата степен на амортизираност на генералните мощности, огромните проблеми по сигурността на АЕЦ, високите загуби при транспортиране на електроенергията, проблемът за осигуряване на течни и твърди горива и други превръща енергетиката в една от основните пречки пред успеха на реформата.

Необходими са бързи, трудни и сложни решения и мерки, за да се създаде такава енергийна система, която ще обслужва развитието на България за поне 30 години. На първо място трябва да се диверсифицират източниците на енергия, смело да се включат в системата нови, алтернативни източници на енергия - слънчева енергия, биоенергия. Трябва да се модернизират съществуващите водно- и топлоелектрически централи. Трябва да се обезопаси ядреният сектор на българската енергетика. Всичко това изисква огромни инвестиции, а това не може да стане без активната намеса на държавата.

Частният бизнес е изправен пред голямата отговорност да съдейства за изграждането на модерен, сигурен и екологически обоснован енергиен сектор както самостоятелно, така и чрез създаване на смесени дружества с чуждо участие. Реално е това да стане предимно в областта на модернизирането и доизграждането на системата от електропроводи и разпределителни мощности, транспортирането и маркетинга на течни и твърди горива. Към това трябва да се върви чрез стимулиращи облекчения в областта на енергийния бизнес.

Голяма е ролята на частния бизнес и за намаляване на енергоконсумацията при производството на единица продукция и в потреблението.

Много важно е бързо да се създадат условия за реална конкуренция не само в сферата на пазарната реализация на различните видове енергия, но и в производството им. БББ е за преодоляване на монополното определяне на цените на енергията, което затруднява икономическото развитие на страната и е генератор на социалното напрежение. Вярваме, че българският бизнес ще набере сила, за да поеме върху себе си част от производството на енергия в страната, проправяйки по този начин пътя й към бъдещето.

ЗА ИКОНОМИКА НА НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО

В своята икономическа програма БББ залага принципите на изграждане на една модерна пазарна икономика в края на XX век. Това е икономика на националното достойнство, на която са чужди противопоставянето и политическият реваншизъм. Една нормална икономика може да се развива единствено в нормални социални условия, където само активният, можещият и знаещият получават "привилегията" да живеят по-добре.

Време е България да изведе напред не кариеристите и политическите авантюристи, а способните професионалисти. Тези, които на практика чрез участието си в плодотворен бизнес, доказват своите способности.

Ние сме за икономическа независимост на страната при максимална взаимообвързаност между различните партниращи си национални икономики. Под икономическа независимост разбираме невъзможността някои да използват икономическите отношения или ресурсната зависимост за оказване на политически натиск.

Ние сме за такава икономика, която ще създаде условия за съхраняване на човешкия потенциал на страната. Силно сме разтревожени от намаляващия демографски прираст като резултат от влошаващите се условия на живот. Силно сме разтревожени от увеличаващата се стерилност на българските семейства (въздух, лоша храна, несигурност, стрес). Не искаме нашите млади хора и способни специалисти да "отлитат" на "гурбет" в чужбина или завинаги да търсят щастието си по други страни. България може не само да изхрани своето население, но и да създаде такива условия за живот, които да не се отличават от стандарта в редица европейски държави. Но за това е нужно да се разкрепости инициативата на българина, за да придобие той ново икономическо самочувствие.

БББ не търси самостоятелна власт и привилегии. Ние се борим да дойде по-бързо часът, когато не политиката ще определя икономиката, а икономическите постижения на нацията ще определят цялостния й живот - нейното духовно, материално и политическо развитие.

София, август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 17 септември - Следва пълният текст на:
АФРИКАНСКА ХАРТА (ЧАСТ ВТОРА) ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НАРОДИТЕ

        Член 20

1. Всички народи имат право на съществуване. Тяхното право на самоопределение е несъмнено и неотменимо. Те свободно определят своето политическо устройство и свободно осъществяват икономическото, културното и социалното си развитие.

2. Колонизираните или потиснатите народи имат право да се освободят от оковите на господството по всички признати от международната общност начини.

3. Всички народи имат право да получават помощ от държавите - страни по настоящата Харта, при освободителната си борба срещу чуждото политическо, икономическо или културно господство.

Член 21

1. Всички народи имат право свободно да се разпореждат с материалните си и природни ресурси. Това право се упражнява изключително в интерес на народа и то в никакъв случай не може да бъде отнето от народа.

2. В случай на ограбване народът има право на законно възстановяване на собствеността си, а също така и на адекватна компенсация.

3. Свободното разпореждане с материалните и природни богатства и ресурси не трябва да накърнява задължението за съдействие на международното икономическо сътрудничество, основано на взаимното уважение, справедливата обмяна и принципите на международното право.

4. Държавите - страни по настоящата Харта, се задължават индивидуално и колективно да упражняват правото свободно да се разпореждат с материалните си и природни ресурси с цел заздравяване на африканското единство и солидарност.

5. Държавите - страни по настоящата Харта, се задължават да предприемат мерки за премахване на всички форми на чужда икономическа експлоатация, особено от страна на международните монополи, за да могат техните народи да се възползват в пълна степен от своите природни богатства.

Член 22

1. Всички народи имат право на икономическо, социално и културно развитие, като се зачитат тяхната свобода и идентичност, и на еднакъв достъп до общото наследство на човечеството.

2. Държавите индивидуално или колективно са задължени да осигуряват упражняване правото на развитие.

Член 23

1. Всички народи имат правото на национален и международен мир и сигурност. Отношенията между държавите се определят от принципите на солидарност и приятелство, провъзгласени от Устава на Организацията на обединените нации и потвърдени от Устава на Организацията за африканско единство.

2. С цел укрепване на мира, солидарността и приятелството държавите - страни по настоящата Харта, се задължават да гарантират, че:

а) никой, възползващ се от правото на убежище, съгласно чл. 12 от настоящата Харта, няма да извършва подривна дейност срещу своята страна или срещу друга държава - страна по настоящата Харта;
б) техните територии няма да бъдат използвани като база за подривна дейност или тероризъм срещу народа на която и да е друга държава - страна по настоящата Харта.

Член 24

Всички хора имат право на задоволителна околна среда, благоприятна за тяхното развитие.

Член 25

Държавите - страни по настоящата Харта, са задължени да насърчават и осигуряват чрез преподаване, образование и публикуване зачитането на правата и свободите, съдържащи се в настоящата Харта, и да спомагат за правилното разбиране на тези права и свободи и на съответстващите им задължения.

Член 26

Държавите - страни по настоящата Харта, са задължени да гарантират независимостта на съда и да способстват за учредяването и усъвършенстването на подходящи национални институции, на които да се повери насърчаването и защитата на правата и свободите, гарантирани по настоящата Харта.

Г Л А В А  ІІ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 27

1. Всеки има задължения към семейството си и обществото, към държавата, към другите признати от закона общности и към международната общност.

2. Всеки упражнява правата и свободите си като съблюдава правата на другите, колективната сигурност, морала и общия интерес.

Член 28

Всеки човек е задължен да уважава и зачита човека до него без дискриминация и да поддържа взаимоотношения, които да поощряват, съхраняват и укрепват взаимното уважение и търпимост.

Член 29

Всеки е задължен също така:

1. Да поддържа хармоничното развитие на семейството и да работи за заздравяването и авторитета на семейната връзка; винаги да уважава своите родители и да ги поддържа в случай на нужда.

2. С физическите си и интелектуални способности да служи на своята национална общност.

3. Да не подрива сигурността на държавата, на която е поданик или жител.

4. Да пази и укрепва социалната и национална солидарност особено когато последната е застрашена.

5. Да пази и укрепва националната независимост и териториалната цялост на своята страна и да допринася за нейната отбрана в съответствие със закона.

6. Да се труди, като дава най-доброто според своите способности и знания, и да плаща данъците, предвидени от закона в интерес на обществото.

7. Да съхранява и укрепва положителните африкански културни ценности в отношенията си с другите членове на обществото в дух на търпимост, диалог и консултации и да допринася за нравственото развитие на обществото.

8. Да допринася според своите способности по всяко време и на всички равнища за поощряването и постигането на африканско единство.

 

Ч А С Т ІІ
ГАРАНЦИИ

Г Л А В А  I
СЪЗДАВАНЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА АФРИКАНСКАТА КОМИСИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НАРОДИТЕ

Член 30

Африканската комисия за правата на човека и народите, наричана нататък "Комисията”, се учредява в рамките на Организацията за африканско единство, за да подпомага развитието на правата на човека и народите и за да гарантира тяхната защита в Африка.

Член 31

1. Комисията се състои от единадесет членове, избирани измежду африканци с най-висока репутация, известни със своя висок морал, честност, безпристрастност и компетентност по въпросите, засягащи правата на човека и народите. Особено предпочитание се дава на лица със знания и опит в областта на правото.

2. Членовете на комисията изпълняват своите функции в лично качество.

Член 32

Комисията не трябва да включва повече от един гражданин на дадена страна.

Член 33

Членовете на Комисията се избират чрез тайно гласуване от Съвещанието на държавните и правителствени ръководители по списък, предложен от страните по настоящата Харта.

Член 34

Всяка държава - страна по настоящата Харта, може да предложи не повече от двама кандидати. Те трябва да са граждани на една от държавите - страни по настоящата Харта. Когато от една държава са посочени двама кандидати, единият от тях може да не бъде гражданин на тази държава.

Член 35

1. Най-малко четири месеца преди изборите генералният секретар на Организацията за африканско единство поканва държавите - страни по настоящата Харта, да предложат своите кандидати.

2. Генералният секретар на Организацията за африканско единство съставя списък на предложените лица по азбучен ред и го представя на държавните и правителствени ръководители най-малко един месец преди изборите.

Член 36

Членовете на Комисията се избират за период от шест години и подлежат на преизбиране. Обаче мандатът на четири от първите избрани членове изтича след две години, а мандатът на още трима - в края на четвъртата година.

Член 37

Веднага след първите избори председателят на Съвещанието на държавните и правителствените ръководители на Организацията за африканско единство определя по жребий лицата, по отношение на които ще се прилагат разпоредбите на чл. 36.

Член 38

След избирането им членовете на Комисията правят тържествена декларация, че ще изпълняват своите задължения безпристрастно и добросъвестно.

Член 39

1. В случай на смърт или оставка на член на Комисията председателят й незабавно информира генералния секретар на Организацията за африканско единство, който обявява мястото за вакантно от датата на смъртта или на влизането на оставката в сила.

2. Ако по единодушното мнение на другите членове на Комисията неин член е престанал да изпълнява своите функции по каквато и да е причина, освен поради временно отсъствие, председателят на Комисията уведомява генералния секретар, който обявява мястото за вакантно.

3. При всеки един от горните случаи Съвещанието на държавните и правителствени ръководители избира заместник на съответния член, чието място е останало вакантно, за останалия период от неговия мандат, освен ако периодът е по-малък от шест месеца.

Член 40

Всеки член на Комисията заема длъжността до датата, на която влиза в сила мандатът на този, който го замества.

Член 41

Генералният секретар на Организацията за африканско единство назначава секретар на комисията. Той също така осигурява персонала и материалната база, необходими за ефикасната работа на комисията. Организацията за африканско единство поема разноските по персонала и материалната база.

Член 42

1. Комисията избира председател и заместник-председател за период от две години. Те подлежат на преизбиране.

2. Комисията определя свои процедурни правила.

3. Кворумът се състои от седем членове.

4. В случай на равенство на гласовете гласът на председателя е решаващ.

5. Генералният секретар може да присъства на заседанията на Комисията. Той обаче не взима участие в обсъжданията, нито има право на глас. Председателят на Комисията обаче може да го покани да се изкаже.

Член 43

При изпълнението на своите задължения членовете на комисията се ползват от дипломатическите привилегии и имунитетите, предвидени в Общата конвенция за привилегиите и имунитетите на Организацията за африканско единство.

Член 44

Разходите и възнагражденията на членовете на Комисията се поемат от бюджета на Организацията за африканско единство.

/Пресслужба "Куриер"/

10:27:38    
17.09.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова   
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!