София, 16 май 1994 г.
Брой 94 /1139/

София, 16 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 14 И 15 МАЙ 1994 Г. В СОФИЯ.

        1. Провеждането на предсрочни парламентарни избори е единственият реален изход от задълбочаващата се политическа и икономическа криза в страната.

2. Формирането на позитивни задачи за осъществяването на реформата в този парламент е невъзможно. СДС категорично заявява, че всеки опит за продължаване живота на правителството или съставяне на ново в този парламент води до непоправими и пагубни за страната последици.

3. СДС обвързва участието си в работата на този парламент със съдбата на правителството. Ако то бъде запазено, променено или съставено друго, НКС и ПГ на СДС да започнат незабавни действия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори - митинги, шествия, демонстрации, парламентарен бойкот, гражданско неподчинение в рамките на закона.

4. При издигане на кандидатурите за народни представители строго да се спазват принципите на партийна политическа отговорност, избираемост и ефективност на кандидатите.

Въз основа решенията на V национална конференция и направените от VI национална конференция предложения НКС да изработи синхронизиран с местните координационни съвети и ръководства на партиите и организациите, пълноправни членове на СДС, механизъм за оптимално спазване на горните принципи и недопускане нова подмяна на избирателния вот.

Не могат да бъдат предлагани в листите за народни представители на СДС, както и да бъдат членове на НКС, на правителството на СДС, на общински координационни съвети на общински съвети, не могат да бъдат кметове и областни управители, предложени от СДС, синове и дъщери на АБПФК, на членове на политбюро и ЦК на БКП, на комунистически генерали и полковници, на секретари на окръжни и градски комитети на БКП, както и лица, кандидатствали в БКП.

5. Създава нова ал.2 към член 1 от статута на СДС:

Политическите ръководни органи на СДС са Националната конференция и НКС, чиито решения са задължителни за всички структури и институции на коалицията.

Отменя изречение второ и трето на член 36 от статута на СДС. /"Той има право да отложи вземането на онези решения от Националния координационен съвет, които трябва да бъдат реализирани от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, до обсъждането им в Парламентарната група до следващото заседание на Националния координационен съвет. При различия в мненията решението се взема след съвместно обсъждане на въпроса от НКС и ПГ на СДС.” - Бел.ред./

6. Стремежът на СДС към максимално разширяване на влиянието му в общественото и политическото пространство в България остава водеща тендеция в неговото развитие. Идеята за реална декомунизация на обществото е основен критерии за отношението на СДС към други демократични формации.

София, 15 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ, ПОДПИСАН ОТ 12 ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ, ИНИЦИАТОРИ НА "ХАРТА’94", ОГЛАСЕНА НА 16 АПРИЛ 1994 Г. ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪЮЗ НА МОНАРХИЧЕСКИТЕ СИЛИ. Коалицията се представя от висшия орган Национален съвет за коронована монархия /двама представители от всяка организация, член на CMC/, който прие статут и манифест на CMC.

Ние, българските политически партии и обществени организации, подписали "Харта’94" и неотклонно поддържащи изложените в нея принципи;

убедени, че единственият спасителен път за България е отстояването на легитимната форма на държавно управление, за което е необходимо:
- да бъде възстановено по парламентарен ред юридическото действие на Търновската конституция;
- да бъдат признати правата и възстановени функциите на държавен глава на Негово Величество Симеон II - Цар на българите;

като се ангажираме и в бъдеще да работим за постигане на превесно присъствие в следващия парламент, с конкретно задължение за излъчените от нас депутати - първият гласуван от тях законопроект да бъде за отмяна на така наречения "Закон за референдума" от 1946 година;

за да скрепим с документ постигнатото от нас съгласие - за изграждане на предизборна коалиция,

учредяваме политическата коалиция Съюз на монархическите сили /СМС/.

Организационните устои на коалицията ще бъдат формулирани в статут.

Подписали:

1. НАРОДНА ПАРТИЯ - Величко Тодоров
2. НАРОДЕН СЪЮЗ "ЦАР ОБЕДИНИТЕЛ" - Николай Стоев
3. ЕСТЕСТВЕНА МОНАРХИЧЕСКА ПАРТИЯ - Антон Сираков
4. СЪЮЗ И ПАРТИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Димитър Тодоров
5. ФОРУМ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ - проф. Иван Калчев
6. КОМИТЕТ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ - Георги Савов
7. ПАРТИЯ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ - инж. Кирил Дуков
8. ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО МОНАРХИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ - ст.н.с. Иван Ганев
9. МОНАРХИЧЕСКО-КОНСЕРВАТИВЕН СЪЮЗ - Мико Вълчев
10. ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ВРЪЩАНЕ НА Н.В. СИМЕОН II - Владимир Никифоров
11. МОНАРХИЧЕСКИ КЛУБ "ГОРНА ДЖУМАЯ" - Сталю Сталев
12. ДРУЖЕСТВО "ПРОСВЕТЛЕНИЕ" - Враца - Елена Ребърковска

София, 14 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРИ ОБЕДИНЕНА РАБОТНИЧЕСКА БОЛНИЦА - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ.

ГОСПОДА,

Солидарни сме с исканията на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ от 4 май 1994 г. за протест срещу растящата инфлация, спекулативната вихрушка на валутния ни пазар - рефлектиращо върху цените на стоките от първа необходимост и резкия спад на жизненото равнище в страната.

Господа, това, което допреди два месеца се смяташе за социален праг, сега главоломно попадна под жизнения праг.

Категорично протестираме срещу отлагане на приемането на социален пакет закони - закон за здравното осигуряване и закон за здравеопазването. Приетият хипотетичен бюджет и неритмичното му издължаване към общините обрече работещите с бели престилки от здравната гилдия на унизителен социален статус. Това доведе до пълен икономически хаос и колапс в българското здравеопазване. На докараните до просешка тояга наши пациенти изписваме животоспасяващи медикаменти, знаейки с болка баснословните им цени по българските аптеки.

С настоящата декларация изразяваме категоричния си протест срещу разрухата в българското здравеопазване и в националната икономика като цяло.

Категорично протестираме срещу скандалното Постановление на Министерския съвет /ПМС/ No 77, замразяващо заплатите в бюджетната сфера, и преразглеждане на Постановление на Министерския съвет /ПМС/ No 30, спиращо индексациите.

Господа, вместо да замразите цените, вие замразихте заплатите ни и обричате нас и семействата ни на мизерно съществуване.

Настояваме за договореност на национално ниво, за 100 % компенсиране на доходите ни с реално отчитане на инфлационния процент!

Настояваме за спешно изработване на финансово-оздравителна програма на здравеопазването в Република България, предложена от Министерство на здравеопазването /MЗ/, гласувана от Министерския съвет /МС/ и обнародвана!

В противен случай заявяваме, че ще се включим активно към протестните действия, организирани от КНСБ към общината!

Велико Търново, 4 май 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАЛНИЯ КОМИТЕТ: д-р М.Йонова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИОЛОГИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОЦЕНКАТА НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ДАННИ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до ръководителите на парламентарните партии, до ръководителите на парламентарните групи, до председателя на Съюза на учените в България, до председателя на Българска академия на науките, до ректора на Софийския университет "Свети Климент Охридски" и до средства за масово осведомяване.

Българската социологическа асоциация изразява своето безпокойство от внасянето на политически пристрастия в оценката на социологически данни. Методиката на емпиричните социологически изследвания предвижда специални процедури, които коригират получени на терен резултати. Дали тези методики са приложени коректно или не, е въпрос, който изисква професионална компетентност. Българската социологическа асоциация /БСА/ има Комисия по професионалната етика, която може да се произнесе по всеки конкретен случай. Въпроси, които засягат доверието към социологията и следователно условията за осъществяването на успешни социологически изследвания, трябва да се разглеждат преди всичко в професионалната общност. Прибързаното им изнасяне пред съда на общественото мнение в обстановката на остра политическа конфронтация не допринася за превръщането на социологическите изследвания в елемент на демократичните механизми.

София, 11 май 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСА: проф. д-р Петър-Емил Митев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ХРИСТИЯН-АГРАРНАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /8 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

I. ХАРАКТЕР, ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ

Християн-аграрната партия е общонационална, демократична, дясноцентристка и антикомунистическа политическа организация. Тя бе създадена на 19 декември 1992 г. в София и се изгражда върху принципите на християндемокрацията.

В своята дейност Християн-аграрната партия се ръководи от християнската нравственост и добродетели на българския народ и от общочовешките ценности - свобода, мир, хуманизъм и справедливост.

Християн-аграрната партия защитава интересите на зараждащата се средна класа в България, т. е. на новите собственици и частни производители в градовете и селата, а така също и на носителите на интелектуална собственост - инженери, лекари, учители, икономисти, юристи, селскостопански специалисти, хората на изкуството и на културата. От разрастването на тази заможна средна класа, която трябва да се превърне в икономически и политически гръбнак на обществото, ще зависи по-бързото превръщане на България в нормална държава.

Християн-аграрната партия поставя интересите на България над всякакви партийни, корпоративни и лични интереси. Девизът на партията е: "Почтеността е най-добрата политика", и тя неизменно ще се стреми към повече морал и почтеност в политиката, в обществените и в личните взаимоотношения.

Християн-аграрната партия ще действа последователно за постигането на следните основни цели:
- ликвидиране на тоталитарната комунистическа система и на нейните метастази в политическия, в икономическия и в духовния живот на страната;
- икономическо и нравствено възраждане на България и превръщането й в демократична правова държава, с модерна пазарна икономика, със силни социални корективи;
- защита на правата на личността, на нейното достойнство и сигурност;
- приобщаване на България към европейските и евроатлантическите политически, икономически и военни структури.

А това означава - изграждането на едно демократично либерално общество, общество на политически плурализъм, на неприкосновена частна собственост, на свободни и инициативни личности, на действена грижа на държавата за беззащитните и социално слабите.

За Християн-аграрната партия най-важната задача в момента е да бъдат спрени настъплението на неокомунизма и процесът на окончателно сгромолясване на държавата и да бъде продължена реформата. За това е необходимо:
- провеждане на предсрочни парламентарни избори и отстраняване на Българската социалистическа партия /БСП/ от властта, която тя продължава да упражнява чрез подставеното правителство на Любен Беров;
- сформиране на силно демократично, некомунистическо правителство, подкрепяно от стабилно парламентарно мнозинство;
- продължаване на процеса на декомунизация на обществото и търсене на наказателна и материална отговорност от престъпниците, които ограбиха и продължават да ограбват страната;
- преструктуриране на икономиката и бърза приватизация;
- специални мерки за ускоряване на аграрната реформа;
- безкомпромисна борба с корупцията в различните етажи на властта, с индивидуалната и организираната престъпност.

Християн-аграрната партия е убедена, че само с усилията на целия народ, опирайки се преди всичко на две неща, които България притежава - плодородието и красотата на българската земя и големия интелектуален потенциал на нацията, - ще успеем да се измъкнем от бездната на икономическата и на духовната нищета, в която ни хвърли 45-годишният престъпен комунистически режим, ще осигурим просперитета на страната.

ІІ. ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Успешният преход към пазарно стопанство, а оттук и цялостната смяна на политическата система, зависи от ускореното и радикално провеждане на промените в него. Реформата в икономическата система заема централно място в извършващите се дълбоки промени във всички сфери на обществения живот. Изхождайки от този принцип, може да се каже, че оценката за хода на обществените промени като цяло се определя от оценката за извършените икономически преобразувания.

Преходът към пазарна икономика изисква широк спектър от мерки, първите от които са децентрализацията на държавното управление и контрол и провеждането на активна стабилизационна политика. Либерализацията, демонополизацията и приватизацията се явяват необходимите условия за подобряване на ефективността на икономиките с централизирано планиране в посттоталитарния период.

Реформата в България стартира в изключително тежка и наследена от комунистическото минало ситуация в производствената, търговската и финансовата сфера. Наследените неефективни и с неразвити пазарни структури предприятия, разрушаването на пазарните връзки с бившите социалистически страни, липсата на нова законова база, неразвитите пазарни отношения и структура на собствеността, ускоряващото се изоставане на технологиите и огромният външен дълг, натрупан през годините 1984-1989, съчетани с липсата на изразена воля за решителни политически промени в изборите през 1990 г., предопределиха бавния и мъчителен характер на прехода у нас.

В тези тежки условия трябваше едновременно да се намерят две важни решения за промени в националната икономика - за оцеляване и реформиране. Провежданата през 1991 г. монетарна стабилизационна политика имаше за основни цели въвеждането на пазарните механизми и създаването на подходяща макроикономическа среда за провеждане на структурната реформа. Трайният ефект на постигнатите резултати за макроикономическата стабилизация трябваше да се подкрепи от решителни структурни реформи. Затова от средата на 1992 година главните усилия за продължаване на промените в икономиката се пренесоха върху преструктурирането и приватизацията.

Не случайно от този момент се активизираха атаките срещу правителството на СДС и към края на 1992 г. то беше свалено. Известните на всички ”сили на промяната” реално не искаха промяна, освен в случаите, когато тя се извършваше в тяхна полза, и то с ограбените от българския народ ресурси. Това поведение продължава и досега.

Застоят в структурната реформа от края на 1992 до сега е под решаващото влияние на липсата на политическа воля за нейното провеждане. През този период трябваше да бъдат решени три особено важни и свързани помежду си проблема: преструктуриране в производствената сфера в условията на либерализация и голямата вътрешна задлъжнялост на предприятията; реформа и консолидация в банковата система; успешно стартиране на приватизацията.

Правителството на Любен Беров демагогски се обяви за правителство на "приватизация" и за изпълнение на програмата на Съюза на демократичните сили /СДС/, но всъщност то дойде на власт в името и за защитата на съвсем други цели и интереси. Година и половина по-късно страната се оказа в критично състояние, което се характеризира с: липса на всякаква структурна реформа и приватизация; продължаващ спад на производството, съпроводен с увеличаваща се безработица и чувствително повишаване на цените; изчерпване на натрупания от правителството на СДС валутен резерв; обезценяване на лева и пълно блокиране на паричната политика; пълен провал на политиката на доходите; външноикономическа изолация; безконтролно разграбване на държавната собственост във всички стопански сфери; присвояване печалбата на държавните предприятия от впилите се в тях паралелни "частни" фирми и скрита приватизация. Пазарът на законовата приватизация бе блокиран от правителството почти напълно и еднакво добре - и откъм страната на предлагането и откъм страната на търсенето. Настана "времето на групировките" вече със значително пораснали апетити.

Очевидно е, че едно бъдещо некомунистическо правителство, дошло на власт само след предсрочни парламентарни избори, ще се изправи пред изключително трудната задача да започне отново да провежда политика на стабилизация, при това едновременно с извършването на ускорена структурна реформа и приватизация, подкрепени с приемането на необходимите за това основни закони, възстановяване на доверието на сериозните чуждестранни инвеститори, намиране на решение за отлаганите сериозни социални проблеми.

Програмата за преструктуриране на българската икономика трябва да решава цялостно и комплексно всички проблеми. Цялостно, защото промените трябва да бъдат ефективни и необратими. Комплексно, защото структурната реформа трябва да обхваща система от мерки, провеждани едновременно в производствената и във финансовата /банковата/ сфера.

Християн-аграрната партия е за стопанска стратегия, която да включва:
- ускоряване на приватизацията;
- разграничаване на държавната от общинската собственост и запазване на правата на държавата на реален собственик върху стопанските субекти;
- възстановяване на стабилността на финансовата система;
- повишаване на финансовата дисциплина на икономическите субекти и намаляване на загубите;
- стимулиране на развитието на частния сектор и създаване на условия за привличане на значителни чуждестранни инвестиции.

Християн-аграрната партия е за реформа и стабилизация във финансовата сфера с цел да бъде изградена модерна, стабилна и пазарно ориентирана финансова система. За това е необходимо:
- завършване на консолидирането на държавните банки;
- усъвършенстване на регулативната и надзорната рамка и подобряване на кредитния режим;
- изчистване на портфейлите на държавните банки от лоши кредити;
- приемане на схеми за приватизация на банките.

Условията, задавани от макроикономическата рамка, са еднакво неблагоприятни и за преструктурирането, и за приватизацията. Трудности от подобен характер изпитват всички страни, осъществяващи преход към пазарна икономика. У нас обаче заявяването на тази част от реформите вече придобива критичен характер. Постиженията са незначителни, някои произтичащи от тях резултати дори съмнителни, а последните изследвания за отминалата 1993 г. на параметрите на стопанската рецесия, елементите на брутния вътрешен продукт и на националният доход показват, че реалният срив в икономиката е драматичен.

Неоспорим е фактът, че основният елемент на икономическата политика е приватизацията /денационализацията/ и тя играе ключова роля в процеса на прехода. Неуспехът в приватизацията досега е само част, макар и най-важната, от общия неуспех за превръщане на българската икономика в пазарна. Смяната на икономическата система е свързана с преминаването към друг тип общество. За България този проблем е чисто политически и решаването му може да стане само с политически средства.

ПРИВАТИЗАЦИЯ

Приватизацията е сърцевината на икономическата реформа. Чрез нея се извършва не само смяна на собствеността, но и коренно се променя мотивацията в социалното и в икономическото поведение на личността и другите стопански субекти.

Законът за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия, в сила от 23 април 1992 г. и непроменян досега, определя основно пазарния подход и регламентира децентрализирано и паралелно протичане на приватизационния процес. Той може и трябва да заработи значително по-ефективно. Основният начин за постигане на това е неговото обогатяване и развитие чрез прилагане на разнообразни социално и капиталово ориентирани подходи, концепции и методи, част от една обща национална стратегия в приватизацията. Правителството на Любен Беров не само не направи нищо в това отношение, но и пресичаше всякакви стъпки в посока на финансовото осигуряване на приватизацията.

Християн-аграрната партия е за ефективна, гъвкава, справедлива и икономически и социално оправдана пазарна приватизация. Нормативно регламентиран и отговарящ на изискванията за прозрачност и реален обществен контрол, този начин на приватизация може да постигне значителен директен и индиректен социален ефект. Първият влияе пряко на участниците в икономическите процеси, а вторият - чрез увеличаването на приходите спрямо разходите в държавния бюджет. Ускорената и контролирана приватизация е единственото резултатно пазарно средство за борба със скритата, "спонтанна" приватизация и нарасналите апетити за участие в приватизацията на едрия спекулативен капитал. Практиката досега не е такава, особено през последната година.

Основните подходи за реално ускоряване, развитие и социално адаптиране на приватизацията трябва да включват:

Създаването на стабилна и достатъчна нормативна база:

1. Приемане на закони за борсите и ценните книжа. Това ще подпомогне не само приватизацията, но ще развие фондовите пазари и ще създаде широк кръг от дребни акционери в обществото.

2. Приемане на закона за несъстоятелността /за фалитите/. Ликвидацията на икономически неефективни предприятия е също така и метод за приватизация, свързан с последваща продажба на активите им на потенциални външни купувачи, на работещите и отделни физически лица.

3. Приемане на закон за приватизация по метод ЕСОП с участието на работещите в самите предприятия чрез предоставяне на методологични, кредитни и данъчни преференции. Приватизацията по този метод е реална пазарна алтернатива на проекта "Беров - Карабашев".

4. Промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/, свързани главно с: а/ разширяване на възможностите за прилагане на съществуващите и регламентиране нови методи за приватизация; б/ предоставяне на облекчени условия при купуване дялове, акции, обособени части или цели предприятия от български физически и юридически лица, както и на чуждестранни инвеститори, приели определено ниво на българско участие в сделката; в/ осигуряване на условия за финансова самостоятелност, мотивираност и оперативна гъвкавост на общинската приватизация; г/ мерки за контрол и въздействие при установени случаи на скрита приватизация.

5. Приемане на закон за общинската собственост. Решаването на този основен проблем, свързан с правното състояние на публичната собственост, има пряко отношение към функциите, задачите и целите на местното самоуправление и ще ускори както общинската приватизация, така и тази на държавните предприятия.

Християн-аграрната партия е за балансирано разрешаване на въпроса с "лошите” дългове на предприятията между трите заинтересувани страни - държава, банки и предприятия.

Възможните подходи могат да бъдат: а/ Създаване на специална Консолидационна банка, която да поема преоформените кредити на предприятията за примерно 10-годишен бъдещ период, и б/ Приемане на специален закон за уреждане на необслужваните кредити.

И при двата подхода решението на проблема трябва да се извърши синхронизирано с очевидно необходимата и нетърпяща отлагане публична приватизация на търговските банки.

Основни критерии, на които едно добро решение трябва да отговаря, са: определяне и обхват на категорията "лош кредит", баланс при разпределяне на финансовото бреме между участващите стопански субекти, свързване на погасяването на задълженията с платежоспособността и приватизацията на предприятията и други.

Приетият в края на 1992 г. ”Закон за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.”, предложен от правителството на Любен Беров, прехвърля основната тежест върху бюджета, т. е. върху всички нас, данъкоплатците, и не урежда повечето от поставените проблеми.

Християн-аграрната партия е за финансово и методологично осигуряване на приватизацията.

Създаване на инвестиционни, взаимни и специални фондове, с държавно и чуждестранно участие, за кредитиране при облекчени условия на български и чуждестранни инвеститори и работещите в предприятията.

Широко участие на мениджърите и работниците в приватизацията чрез прилагане на всички известни методи: МВО, MBI, МЕВО, ЕСОП, лизинг и ликвидация. Поради малкия приток на свежи чуждестранни инвестиции досега това участие ще бъде от голямо значение за успеха на самата приватизация. В основата му стоят личната мотивация и интереси на работещите, които ще ги накарат да мислят и действат като реални собственици. Това е човешка капиталова инвестиция, понякога определяна като "реституция” на вложен през годините труд.

Правителството на "приватизацията” за близо една година не направи абсолютно нищо в това отношение. То провеждаше политика на дискредитиране на процесите на приватизация и институциите, отговорни за нейната реализация. Нещо повече - понякога правителството просто пречеше.

Християн-аграрната партия е за привличане на чуждестранни инвестиции в приватизацията.

Привличането на значителен чуждестранен капитал е функция на стабилното политическо, законодателно и подчертано демократично развитие на страната. То може да стане и чрез създаване на смесени дружества, една нетипична форма на приватизация, и приватизация на държавното участие на по-късен етап. В това отношение изоставането ни също е значително. Предоставянето на преференции е необходимо, но трябва да се осигурява само при реинвестиране на печалбата, създаване на нови работни места, решаване на екологични проблеми и въвеждане на високотехнологични инвестиции.

Предоставяне на концесии при приватизацията на предприятия от добивната и преработващата промишленост е от особено значение за отрасъла - за привличане на необходимите средства за технологичното му развитие и оцеляване, за рекултивация и възстановяване на околната среда.
Приватизацията във военната промишленост също не трябва да закъснява и трябва да бъде в посока на извършване на модернизация и конверсия в отрасъла. Нужните инвестиции за тази цел са огромни, а държавният интерес трябва и може да бъде запазен по много причини.

Християн-аграрната партия е за завършване на процеса на реституция.

Реституцията представлява специфична форма на приватизация - реприватизация, осъществявана на нормативна база. При това тя е най-евтината и в общия случай - най-бързата. Тя трябва изцяло да обхване одържавеното имущество на физически и юридически лица - кооперации, училища, църквата и други. Във всички случаи със спорно и невъзстановимо предишно състояние на имуществото, недвижимо и движимо, като средство на възмездяване трябва да се прилага компенсацията. Справедливо е по такъв начин да бъде решен и въпросът с имуществата на бежанците от Егейска Македония и Тракия.

Християн-аграрната партия е за създаване на подходящо структурирани, финансирани и пазарно ориентирани схеми за "масова приватизация" от акционерен тип.

Масовата приватизация като възможен подход, станала популярна у нас най-вече по политически причини, е лишена от реално икономическо съдържание. От друга страна, от натрупания досега неколкогодишен опит в източноевропейските страни става ясно, че прилагането й в една рационализирана форма е неизбежно. Това е така, защото времето за осъществяване на приватизацията е от решаващо значение за икономиката. В дългосрочен план по-бързата трансформация на собствеността ще бъде съпроводена с по-малки загуби. Приватизацията трябва да отговори ясно на три основни въпроса - какво, как и в полза на кого да се приватизира? В този смисъл трябва да се разбира и оценява т. нар. "масова приватизация" от чешки тип, която включва: реституция с предварително фиксиран срок за реализация, малка и голяма пазарна приватизация, включително и приватизация чрез ликвидация, и ваучерна /бонова/ приватизация.

Изграждането на подобни схеми за "масова приватизация" у нас трябва да бъде ориентирано към конкретни предприятия, включително и към такива с национално значение, засега изцяло или частично забранени за приватизация. По този начин ще се създаде една ефективна форма на обществен капитал, чиято печалба ще се разпределя между широк кръг от акционери. Този подход има и това предимство, че е съвместим с привличането на чуждестранни инвестиции, включително и след постигане на споразумение с кредиторите ни по външния дълг за замяна на част от него срещу собственост.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

16 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ТЪРГОВЦИ.

ЧЛЕН 9
НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ

1. Националният съвет /НС/ се състои от 25 /двадесет и пет/ членове на Асоциацията на българските търговци /АБТ/.

2. Мандатът на членовете е двегодишен.

3. Компетенции на НС:
а/ избира членовете на Управителния съвет /УС/ и председателя му;
б/ приема годишните отчети на УС;
в/ одобрява бюджета на АБТ;
г/ взема отношение по всички поставени въпроси от УС.

4. Националният съвет може да обяви за отпаднал всеки член на НС, който отсъства неоправдано повече от 3 последователни заседания.

5. При отпадане на член на НС на негово място се избира нов член по реда на чл. 8, т. 6 от настоящия устав.

6. При наличие на 200 членове от едно населено място Националният съвет има право при необходимост да създава местни /общински/ структури или областни групировки, чиято дейност изцяло е подчинена на устава на асоциацията.

ЧЛЕН 10
ЗАСЕДАНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ

1. Националният съвет заседава редовно един път на три месеца, а извънредно - когато председателят счете това за необходимо или бъде поискано от 1/5 от членовете на НС. В последния случай молбата трябва да бъде писмена и да съдържа въпросите за обсъждане. Председателят е длъжен да свика НС най-късно в срок от 15 дни след депозирането на молбата.

2. Националният съвет има кворум при присъствие на половината плюс един от членовете му, а решенията се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите членове. При липса на кворум председателят свиква съвещание наново след 15 дни, когато за кворум е необходимо присъствието на 1/3 от членовете.

3. Заседанията на НС се председателстват от председателя на УС.

ЧЛЕН 11
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

1. Управителният съвет е деветчленен и се състои от председател, трима заместник-председатели и петима съветници.

2. Мандатът на членовете на УС, който се избира от НС, е двегодишен.

3. Управителният съвет е орган за оперативно управление на АБТ и действа в рамките на настоящия устав, решенията на Общото събрание /ОС/ и на Националния съвет.

4. Управителният съвет заседава редовно един път в месеца, а извънредно - по покана на председателя или по искане на болшинството от неговите членове.

5. Управителният съвет ръководи дейността и управлява имуществото на АБТ. Той взема решение за придобиване и отчуждаване на вещни права и сключване на договори. Освен това:
а/ взема становище за приемане на нови и изключването на свои членове;
б/ предлага на НС промени в устава за внасяне в ОС;
в/ организира конференции и назначава комисии или работни групи, които ще изпълняват задачи във връзка с целите на АБТ;
г/ отговаря за изпълнението на бюджета;
д/ може да разпределя част или изцяло компетенциите си, изрично посочени в настоящия устав между своите членове;
е/ предлага при необходимост на НС създаването на местни структури. Изработва правилник и наредби.

6. Председателят на УС се избира с обикновено мнозинство от целия брой на членовете на НС.

7. Управителният съвет избира от своя състав с обикновено мнозинство трима заместник-председатели, а останалите имат качеството на съветници.

8. При обективна невъзможност на член на УС да упражнява правомощията си или при неоправдано отсъствие от 3 последователни заседания НС го освобождава и избира нов член.

9. При отпадане на член на УС, по предложение на председателя НС провежда избор за нов член в срок от 15 дни, който продължава мандата на своя предшественик.

10. Управителният съвет продължава да изпълнява задачите си и след изтичане на мандата, до избирането и предаването на новия УС.

ЧЛЕН 12
ПРЕДСЕДАТЕЛ

1. Председателят на Управителния съвет представлява АБТ пред всички държавни и административни органи, свиква и ръководи заседанията на ОС, НС и УС, извършва административните и управителните разпореждания след предварително решение на УС, подписва всички документи на АБТ и упражнява възложените му в настоящия устав задължения.

2. По решение на УС някои функции на председателя могат да бъдат предоставени за упражняване от друг член на УС.

3. При отсъствие или невъзможност да упражнява правомощията си председателят се замества от един от заместник-председателите.

4. Председателят на УС ръководи заседанията на НС и ОС, които се свикват по време на неговия мандат.

5. С решение на НС, взето с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете и по предложение на УС, подкрепено от 3/4 от неговите членове, може да се присъжда титлата почетен председател на АБТ на председатели, които са имали два поредни мандата.

ЧЛЕН 13
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ

Заместник-председателите заместват председателя, когато той отсъства или е възпрепятстван. Освен това упражняват част от неговите компетенции по предложение на последния и решения на УС. В специални случаи е възможно председателят да бъде заместван от друг член на УС или на АБТ по предложение на председателя и решение на УС.

ЧЛЕН 14
РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ

1. Ревизионната комисия е тричленна и се избира от ОС за срок от две години. Тя се избира едновременно с избора на НС.

2. Кандидатите на НС не могат да бъдат включвани в листата за Ревизионна комисия.

3. Изборът на Ревизионната комисия е таен.

4. Ревизионната комисия в срок от пет дни си избира председател.

5. Ревизионната комисия има право да проверява изпълнението на решенията на ОС, НС и УС.

6. Ревизионната комисия контролира финансовото състояние на АБТ и се отчита при всяко редовно свикване на Общото събрание. При установени финансови нарушения, Ревизионната комисия е длъжна да уведомява незабавно УС и НС.

ЧЛЕН 15
ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ

1. Приходите на АБТ се набират:
а/ от встъпителните вноски при приемане на членовете на АБТ. Размерът им се определя с решение на НС;
б/ от годишните вноски на членовете, които се определят от НС;
в/ постъпления от дарения, спонсорства и завещания в пари или имущество.

ЧЛЕН 16
ПРЕКРАТЯВАНЕ

1. АБТ се прекратява по решение на ОС.

2. АБТ се прекратява и с решение на съда в случаите, предвидени от закона.

3. При прекратяване на асоциацията се прилагат разпоредбите на действащото законодателство.

ЧЛЕН 17

За неуредени в устава случаи се прилагат разпоредбите на действащото законодателство.

/Пресслужба "Куриер"/

15:45:00
16.05.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Цвета Иванова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!