16 март 1994

29 януари 2014г.


София, 16 март 1994 година
Брой 52 /1097/


София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И СЪЮЗНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА.


Като независими и самостоятелни политически формации, споделящи общи ценности, Българската социалдемократическа партия /БСДП/ и Гражданско обединение за републиката /ГОР/ изразяват своята тревога от развитието на страната:

- институциите на българската държава продължават да се разпадат и не са в състояние да гарантират обществения ред, социалното обезпечаване и личната сигурност на гражданите;

- конфронтацията и партизанските боричкания спъват решаването на най-острите и на най-неотложните социални проблеми;

- престъпността нараства лавинообразно, заплашвайки устоите на обществото и нормалния живот на българския гражданин;

- разпадат се основни индустриални структури, селското стопанство е в изключително тежко състояние;

- българската наука, образование и култура са в криза и не са в състояние да изиграят ролята на фактор за промяна в цялостното развитие на страната;

- авторитетът на страната и на демократичните промени застрашително пада.

Главна отговорност за това състояние на страната носят основните политически сили в страната - носители на политическа конфронтация и на идеологическа обремененост. Те показаха, че в това си състояние не могат да управляват и да спасят страната от разруха.

БСДП и ГОР са убедени, че изходът от кризата може да се постигне само ако се обединят усилията на всички политически сили, които поставят над всичко българския национален интерес, работят за некомунистическа и демократична алтернатива на обществото.

БСДП и ГОР считат, че национално обединение на политическите сили може да се постигне единствено върху ясна и конкретна програма от цели, осигуряваща нов политически избор за България.

За БСДП и ГОР този нов избор означава:
- изграждане на България върху принципите на равновесното развитие и на социалната демокрация;
- спиране на конфронтацията и обединяване на всички патриотични сили за спасяването на страната;
- превръщането в срок от няколко години на по-голямата част от българските граждани в собственици и съсобственици на средствата за производство;
- създаване на принципно нови възможности за свободна кооперация и на асоциация на гражданите;
- коренни промени в механизмите на управление на държавната собственост;
- всяческо стимулиране на патриотичния частен бизнес и защита на всички български производители;
- принципни промени в данъчната система и в механизмите за събиране на данъци;
- война на престъпността и съхраняване на гражданския и етнически мир;
- изграждане на нови социално защитни мрежи чрез използване както на държавни, така и на независими граждански структури;
- създаване на нова здравноосигурителна система и укрепване на държавната здравна мрежа;
- спиране на колапса в науката, в образованието и в културата;
- осигуряването на етническия мир чрез пълно зачитане на правата на личността;
- съвременно решение на проблемите на армията и на полицията;
- борба с корупцията в държавния апарат;
- активизиране на балканските аспекти на българската външна политика.

БСДП и ГОР поемат взаимното задължение:
- да работят за изграждането на политическа алтернатива на конфронтационния биполярен модел;
- да разработват проекти и програми за решаването на основни въпроси от развитието на страната;
- редовно да се информират за своята политическа дейност и ориентации и за отношенията си с други партии и формации;
- да обсъждат и приемат съвместни политически инициативи по важни проблеми от развитието на страната;
- да организират съвместни дискусии за изясняване на позициите си по ключови въпроси от вътрешното и от международното положение на страната;
- да информират своите местни организации за сътрудничеството и да насърчават тяхното сътрудничество и съвместни местни инициативи;
- да организират конференции на дейци и експерти на БСДП и ГОР по проблемите на политическото развитие на българското общество и държава.

БСДП и ГОР придават делови характер на своето сътрудничество. То се гради върху конкретни цели и е отворено за всички, които намират тези цели за общественополезни и са готови да работят за тяхното постигане.

БСДП и ГОР изказват своята увереност, че тяхното сътрудничество ще им позволи да дадат нов принос за демократичното развитие на българското общество, за оздравяването на нашия политически живот.

БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Дертлиев

ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ал. Томов

София, 14 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗГОВОРИ С РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА СВОБОДНИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД ВЪПРОСА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА.


За решаването на въпроси от национална значимост трябва да се търси консенсус между основните политически сили, смята ръководството на Българската социалдемократическа партия /БСДП/. Изхождайки от тази своя убеденост, Изпълнителното бюро на БСДП реши да покани на разговори ръководствата на Българската социалистическа партия /БСП/, Съюза на демократичните сили /СДС/, Гражданско обединение за републиката /ГОР/, Движението за права и свободи /ДПС/, Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа". Целта на тази стъпка е да се търси изход от ситуацията, в която се намира българската енергетика. Това решение беше взето, след като Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри поредното покачване на цените на електроенергията и на топлоенергията. В писмото, изпратено до съответните политически сили и до синдикатите, се казва:

"Проблемите на енергетиката продължават да тревожат обществеността поради общото нестабилно състояние на отрасъла, изход от което се търси единствено чрез непрестанно повишение на цените на електроенергията и на топлоенергията. Налице са всички основания да се очаква исканите поредни нови цени да надхвърлят границите на социалната поносимост и да породят непредсказуеми последици.

Съобразно това ви предлагаме разговор на ръководствата, за да обсъдим политическите мерки, които можем да предприемем за овладяването на тази опасна тенденция. Още повече че експертният анализ на организираната от нас Национална дискусия по проблемите на енергетиката на 1 март 1994 г. открои това и показа наличието на нереализирани резерви и необосновани разходи, възпрепятстващи оптимизирането на работата в енергетиката като цяло.

Считаме за свое приоритетно задължение чрез диалог с вас и вашите експерти да намерим взаимноприемливо и подходящо решение на този наболял за българския народ въпрос."

София, 11 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННИЯ СЪСТАВ И НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/, ПОДПИСАНА ОТ ИВАН ВЕЛКОВ, БОЖИДАР ТАСЕВ, ЮЛИАНА ЮРУКОВА - ГЬОШЕВА, ДИМИТЪР ЦЕНОВ, СТЕФАН СТЕФАНОВ, ХРИСТО БОГОЕВ, НИКОЛАЙ ЦОНЕВ, ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ, СТОЯН СТОЯНОВ. Документът е адресиран до политически партии и организации - учредители на Съюза за Търновска конституция, и до средства за масова информация.


През изминалата година отцепниците от нашия съюз: Куртоклиев, Попов и Божинов, създадоха ренегатска група, която с политическата си дейност се обявява срещу нашите утвърдени основни съюзни идейни и политически принципи и предимно срещу единодействието със Съюза на демократичните сили /СДС/. В бюлетина Пресслужба "Куриер” на БТА те пускат своя пореден измамен и откровено лъжлив пасквил. В него се обявява гръмко, че те печелят съдебното дело, което се води в Софийския градски съд от съюзното ръководство за тяхното изключване, за промени в Устава и за избор и регистрация в ръководните органи на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ "Врабча 1" /Димитър Гичев/.

В тази връзка е необходимо да запознаем най-обстойно нашата политическа общественост със ситуацията и конкретните резултати по съдебно дело No 17 727 на Софийския градски съд - Фирмено отделение, и за извънредните обстоятелства, възникнали в нашето съюзно ръководство:

Първо. Обявената в края на миналата година от тримата отцепници в печата промяна в съюзното ръководство е изцяло в нарушение на съюзния устав и е незаконна. Тя не е приета с необходимото 2/3 мнозинство на членовете на Постоянния състав, нито е регистрирана в съда съобразно разпоредбата на Закона за политическите партии.

Второ. Вярно е, както вече това беше казано от наша страна, че първата съдебна инстанция - Софийският градски съд - Фирмено отделение, отхвърли иска за изключването на Куртоклиев, Попов и Божинов, основавайки своето съдебно решение на текста на второто изречение на чл. 18 на регистрирания съюзен устав, който изисква: "До свикването на Първия конгрес Постоянният състав с 2/3 мнозинство да приема Програмата, видоизменя Устава и определя стратегия и тактика." Съдебният състав не прие обстоятелството и счете, че решението на Постоянния съюзен състав за промени в устава и в ръководството и за избор на ново ръководство е взето без необходимото 2/3 мнозинство, тъй като само 5 негови членове са участвали от общо регистрирания 9-членен състав, като не е осигурено изискващото се болшинство от 6-ма души.

Впоследствие обаче се оказа, че един от регистрираните членове на Постоянния състав не е бил фактически нито учредител, нито член на съюза и че неговият подпис е бил фалшифициран при регистрацията на съюза от някой от въпросните господа. Това положение създава нови правни обстоятелства и ново съотношение в ръководството на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/. Като вече 2/3 мнозинство в Постоянния състав представляват 5 членове при 8 действителни броя на този съюзен ръководен орган вместо 6 при регистрацията. На това основание съдебното решение се обжалва, като за целта са внесени необходимите документи по съответното съдебно дело. Жалбата е удовлетворена и е даден съдебен ход от Софийския градски съд.

Същевременно, трябва съвсем ясно да се подчертае, че ако жалбата бъде отхвърлена, което при новите обстоятелства е юридически недопустимо, то ние ще водим ново съдебно дело и логично ще се постигне промяна в съюзния устав и в съюзното политическо ръководство. Даже ако условно е налице абсурдната развръзка по съдебното дело, че и в бъдеще се отхвърля нашия съдебен иск, в такъв случай крайният резултат ще бъде, че няма да са изключени отцепниците от съюза. По-нататък обаче на основание чл. 21 - последния абзац на нашия устав, който предвижда: "Всички решения на Управителния съвет и на Постоянния състав да се вземат с обикновено мнозинство с изключение на изрично упоменатите в чл. 18, ал. 2", ще ни позволят да се противопоставим и елиминираме изцяло вредителските политически действия на групата на отцепниците.

Трето. Съгласно чл. 21, абзац последен от устава, Постоянният състав и Управителният съвет на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/ на свое съвместно заседание, проведено на 21 февруари 1994 г., приеха при строго спазване на съюзния Устав със съответен протокол организационни решения, които ще публикуваме отделно.

Четвърто. Никога не се е крило и не е било някаква тайна, че гръбнакът и основата за изграждането на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/ бяха членове и съмишленици от Партията на труда /бивша Българска социалистическа партия, на която комунистите най-брутално откраднаха името/. Нещо повече: между ръководните органи на Партията на труда и БЗНС "Врабча 1" има официално споразумение за сливане под наименованието "БЗНС "Врабча 1". По този повод е издадена съвместна декларация, чийто текст е предоставен за разпространение в бюлетина на Пресслужба "Куриер" в брой 55 /585/ от 19 март 1992 година. С оглед изпълнението на това общо политическо решение се пристъпи към създаването на паралелна съюзна организация на БЗНС "Врабча 1". Още повече че в съдебното решение за легитимно съюзно ръководство на БЗНС "Врабча 1" беше признат старият Постоянен състав, но със съюзен секретар Цанко Станоев, без последният да е бил негов член. Това е и основната причина да се формира и функционира още една политическа земеделска организация под името БЗНС "Врабча 1". За обединението бяха предприети действия от страна на Страхил Гичев, преди да почине, но по тактически съображения се реши да се отложи то за по-късен етап. Категорично след съдебното решаване на съществуващите проблеми в съюзното ръководство дейността на Партията на труда ще бъде прекратена официално. Изпъква обаче съвсем ясно, че групата на отцепниците няма практически способността да събере и петдесет човека, за да се регистрира като политическа организация по реда на Закона за политическите партии.

Пето. Що се отнася до поредната вълна от най-груби лъжи и долнопробни инсинуации по адрес на господин Асен Димитров и господата Йордан и Иван Велков, ще изтъкнем, че нямаме никакво намерение да ги обсъждаме подробно и обстойно, защото считаме това за унизително занимание и слизане до равнището на тези политически ренегати. Все пак искаме да отговорим съвсем накратко: господин Ас. Димитров не е изключван от БЗНС "Врабча 1", господин Ив. Велков никога не е бил член на БКП, а за управител на "ИЗОМАТ-ГРАНИТ" ЕООД е назначен в края на 1991 г. Бащата на братя Велкови действително е бил кадрови офицер във Военното контраразузнаване, действал срещу турската шпионска агентура у нас, само че през периода 1934-1941 г.

Ще отбележим, че Никола Куртоклиев е член на БЗНС "Врабча 1" и на Обединения земеделски съюз /ОЗС/, Димитър Попов е председател на "многочисления" Български съюз за европейска федерация, а данни за Васил Божинов могат да се проверят от документацията на бившия Шести районен комитет на БКП в София. Освен това той беше отстранен от длъжността генерален директор на Общинска фирма "Сириус" като комунистическа номенклатура по времето на правителството на СДС.

Тук е мястото да посочим, че Куртоклиев и Попов непрекъснато изтъкват, че са били репресирани и политически затворници. Наистина трудно се излежава присъда в комунистическите затвори, а още по-трудно е да издържиш и да не излезеш оттам вербуван от зловещите специални служби.

За нас обаче най-важното е, че Попов, Куртоклиев и Божинов въобще не са имали нищо общо със земеделското движение и земеделските политически организации.

Шесто. Учудва обстоятелството, че журналисти от Пресслужба "Куриер" във връзка с публикуването на нашите декларации изискват и ни задължават те да бъдат най-пълно документирани и изцяло аргументирани в юридическо отношение, докато за посочените господа такива затруднения не възникват. Те не могат да представят и един документ със законна и с доказателствена сила за техните политически действия /напр. извършеното "изключване" на 6-ма представители, включени в Постоянния състав и в Управителния съвет съгласно регистрацията, публикувана в Държавен вестник, бр.71 от 1992 г./.

На тримата господа, които са изпаднали в крайна степен на истерия и безпомощна злоба, дирижирани от техните стари и нови господари, ще припомним, че ние 9 месеца търпеливо чакахме, без да предприемем никакви лични нападки. Те първи започнаха и сега ще им отговорим, че ще действаме с цялата сериозност и воля на мнозинството в съюзното ръководство, което е решено да пресече тяхната незаконна политическа дейност, която те в момента извършват от името на БЗНС "Врабча 1" /Д. Гичев/ и на Съюза за Търновска конституция.

Седмо. Полезно за нас самите, а също и за тези, с които заедно изградихме Съюза за Търновска конституция, е да си припомним как и в каква последователност беше разрушена коалицията. На първата пресконференция след създаването на съюза освен основните точки по нейната програма бе обявена съвместна декларация за сливането на Партията на труда и БЗНС "Врабча 1", подписана, от една страна, от Иван Велков и Божидар Тасев, и от друга страна - от Йордан Дупаринов и Асен Димитров. След този официален двустранен акт се направи политическата оценка, че е уместно съобразно съществуващата обстановка да се създаде БЗНС "Врабча 1" /Д. Гичев/. Всичко това се случи в периода от края на 1991 г. до средата на 1992 г. Междувременно се сключи политическото споразумение между Съюза за Търновска конституция и Съюза на демократичните сили, което насочи общата коалиционна дейност в правилна посока. Нов съществен момент в развитието на процесите в Съюза за Търновска конституция бе влизането на Партия Либерален конгрес в състава на СДС, което доведе до сериозно объркване и смущение в общата съюзна дейност. Днес вече е ясно, че поведението и практическите действия на Димитър Харалампиев Попов са целели разцепление в средите на Съюза за Търновска конституция. Въпросният господин по най-непристоен начин успя да заблуди повечето от нас, че г-н Янко Янков, в качеството си на председател на съюза, е действал самоволно и едностранно, преследвайки теснолартийни котерийни цели. Независимо от това мнозинството сред нас се стремяха да запазят целостта на съюза и лоялните политически отношения с Партия Либерален конгрес и лично с Янко Янков. Но множеството подхвърлени лъжи и измислици изостриха в максимална степен отношенията с ръководителите на Партия Либерален конгрес. Така започна ерозията и се вървеше постепенно към ликвидирането на съюза...

Следващата стъпка по изготвения от Попов сценарий беше да се извърши избор на ново ръководство на Съюза за Търновска конституция. За съжаление на онзи етап някои от партиите в съюза бяха подведени и защищаваха тази политическа линия. На конференцията на Съюза за Търновска конституция, проведена с цел избор на ново съюзно ръководство, Димитър Попов направи изявление, че не одобрява действията на екстремистите в ръководството на СДС /имаше предвид Филип Димитров, Стефан Савов и Едвин Сугарев/. Това твърдение срещна много сериозен отпор, немалка част от участниците бурно изразиха неодобрението си, а избирането на Попов за съюзен председател стана направо проблематично. Точно тогава Йордан и Иван Велкови с аргументи обясниха, че просто е допусната неволна грешка и внесоха нужното успокоение по проблемите за отношенията със СДС. Вероятно това беше значимият фактор, който позволи след това избирането на Попов за председател на Съюза за Търновска конституция. Допускаме, че братя Велкови не са се ориентирали правилно в обстановката и така допуснаха груба политическа грешка. Още тогава от Съюза се оттеглиха освен Партия Либерален конгрес и Българската демократ-конституционна партия, Консервативната партия и Съюзът на юристите-демократи. Не участваха в конференцията и представителите на Партията на свободата и прогреса. В нейното провеждане бяха включени отново Народната и Християнрадикалната демократична партия по настояване на Попов, които пък преди това бяха отстранени от съюза, за да си гарантира успех в избора за съюзно ръководство. Струва си да се замисли човек как сега работят съвместно с групата на Попов такива политици като: Иван Едисонов, Иван Георгиев, Димитър Бранков и други, след всичко, което се случи тогава, а и след това?

След провеждането на конференцията и избора на Димитър Харалампиев Попов за председател на Съюза за Търновска конституция, започнаха да се проявяват нови противоречия между партиите, участващи в коалицията. Заел председателското място, Попов си въобрази, че вече нищо не може да го спре и че всичко му е позволено. Основните различия, които тогава възникнаха, бяха главно по оценката за общата политическа обстановка в страната, както и за поддръжката и единодействието със СДС. Особено впечатление направи случилото се във връзка с определянето на отношението на съюза към честванията на годишнината от обесването на Васил Левски през февруари 1993 г., изразено с категорична декларация против правителството на проф. Л. Беров и неговите действия. Тогава Васил Божинов демонстративно напусна заседанието. Тази постъпка навремето озадачи, сега вече напълно се изяснява и мотивира.

Много си позволи компанията "Попов и сие" с това, че самоволно записа в протокола за избор на ново ръководство на Съюза за Търновска конституция и Партията на труда, за да си осигури мнозинство. По абсолютно същия начин са постъпили господата при създаването на политическото обединение за Търновска конституция "Царство България", когато без всякаква информация или съгласие на Ив. Велков, между имената на учредителите фигурира и неговото име и на "прокомунистическата" Партия на труда. Тази постъпка е направо подсъдна.

Какво може да се каже за възникналите наскоро събития в тази коалиция? В последната им декларация - едно жалко и унизително съчинение, има обръщение към всички съюзни дружби и организации, в което тримата господа предупреждават за мерките, взети срещу нас. Трима срещу мнозинството?! А може би грешим - и тримата са станали неколцина, като са привлекли и някой друг политически съглашател като тях самите. В обясненията, които правят, наново прозира опитът им да се дискредитира нашата съюзна организация. Затова още веднъж искаме да изразим нашето учудване защо и как господата Бранков, Едисонов и Георгиев продължават да работят с новите си "ръководители" Попов и Куртоклиев? За сведение на българската общественост, от позицията на нашия политически морал и отговорност ние заявяваме, че поддържаме Съюза на демократичните сили без всякакви претенции и условия и че ще помагаме със силите, които имаме.

В какво се състоят нашите грешки? Допуснаха се пропуски, неориентираност и неправилни политически оценки, които от своя страна доведоха до създалата се ситуация. В този смисъл Постоянният състав и Управителният съвет на нашия Земеделски съюз приемат тези събития като горчив урок и уважават самокритичните оценки по случая от господата Иван и Йордан Велков.

В заключение ще добавим, че от Попов, Куртоклиев и Божинов не можем да очакваме друго освен съглашателска псевдополитическа дейност с прокомунистическите сили и участие с други политически гешефтари в нечисти сделки, насочени предимно срещу СДС, както и във финансови комбинации, осигурявани със средства от известни комунистически "частни" банки.

А това не е възможно да бъде скрито, техният позор ще става все по-очевиден, а политическият им провал - окончателен!

София, 21 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ "НОВИ ВРЕМЕНА, НОВА БЪЛГАРИЯ, НОВА БСП" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ИЗГОТВЕН ОТ ЦЕНТЪРА ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ, ОТГОВОРНИК ЗА ПЪРВАТА ЧАСТ, И ЗАМЕСТНИК-РЪКОВОДИТЕЛИ ЯНАКИ СТОИЛОВ, ОТГОВОРНИК ЗА ВТОРАТА ЧАСТ, АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ, ОТГОВОРНИК ЗА ТРЕТАТА ЧАСТ.


НОВИТЕ ВРЕМЕНА - ЕПОХА НА ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ И ТРАНСФОРМАЦИИ

Светът се намира на прага на третото хилядолетие. Основната характеристика на съвременния свят е, че в него се извършват в глобален мащаб и с безпрецедентни последици технологични, екологични и демографски промени, които водят до промени във всички области на живота на хората и на обществото. Тези промени засягат всичко - икономиката, характера на труда, социалната структура на обществото, отношенията между хората, както и отношенията им със и към природата, управлението, начина на живот, обема и съдържанието на свободното време, международните отношения, състоянието на човешкия дух, морал, здраве, образование, творчески способности, мислене и въображение.

Никоя държава и никоя политическа партия нямат бъдеще, ако не разберат извършващите се в съвременния свят промени и ако не се приспособят към тях.

Думата "модерна", с която започва определението на нашата партия, не е случайна. Тя изразява обновлението на БСП като способност да осмисли реалностите на новите времена и да намери отговор на техните предизвикателства. Ние трябва да станем МОДЕРНА ПАРТИЯ.

Съвременното човечество се намира в преломен период. Различните страни и региони са в различни фази на "великия преход към слединдустриалната епоха". Появиха се реалности и проблеми, които историята на човечеството не познава.

На първо място стои въпросът за ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЖИВОТА. Появата на ядреното, химическото и биологическото оръжие за масово унищожение породи безпрецедентната алтернатива "мир и оцеляване или война и тотална гибел". Опасността от световна ядрена война намаля, но дамоклевата заплаха от ядрена катастрофа не е отстранена. В тези условия войната не може да бъде инструмент на политиката. Мирът не е само отсъствие на война, но и нови международни отношения на сигурност, равноправие, ненасилие и сътрудничество. Конфликтите трябва да се решават с мирни средства. Разоръжаването трябва да продължи. Безопасността на малките държави трябва да се гарантира чрез система за колективна сигурност. Локалните войни и военни конфликти трябва да се предотвратяват преди тяхното начало. Хегемонията на великите държави трябва да намери адекватно противодействие от световните организации и регионалните структури.

На дневен ред се поставя въпросът за създаване на нов мирен световен ред и за практическо изграждане на общоевропейска система за безопасност на всички европейски държави.

Съдбовно важни за човечеството са ЕКОЛОГИЧЕСКИТЕ ИМПЕРАТИВИ НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Екологическата световна ситуация е безпрецедентна. На Земята може да настъпи екологична катастрофа. Тревожна е степента на глобално макрозамърсяване на планетата - на земята, въздуха, водата, атмосферата. Индустрията отделя огромни количества токсични вещества, които се акумулират в околната среда. Унищожават се горите, отравят се почвите, окисляват се езерата, замърсяват се реките и моретата. Изчезват видове растения и животни. Увеличава се макрозамърсяването на горните слоеве на атмосферата, което крие непоправими последици. Все повече нараства опасността от парниковия ефект, който нарушава регулацията на температурата на земната повърхност.

Всичко това изисква глобална екологическа политика. Екологическата трансформация на сегашните и утрешните национални икономики и на световната икономика като цяло е сред най-големите предизвикателства на новите времена. Мисли глобално - действай локално - това е формулата на тази трансформация.

Съвременният свят преживява НОВА ТЕХНОЛОГИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ. Нейната същност е слединдустриалната мутация на технологиите. Микроелектрониката и информатиката преобразяват човешките възможности в производството, комуникациите и управлението. Производството се автоматизира и роботизира. Далекосъобщителната техника създава нови системи за информация в национален, регионален и световен мащаб. Генното инженерство и биотехнологиите създават невъобразими възможности и опасности. Научният прогрес води до откриване на нови материали и нови източници на енергия. Необятни станаха възможностите на днешните масмедии - телевизия, радио и вестници.

Човечеството извършва преход от индустриално към слединдустриално общество. Основна роля в него ще играят знанието, информацията и образованието. Те ще бъдат определящите фактори на развитието.

Новите технологии революционно увеличават капацитета на производителността. Но поставят обществото пред избор: дали да се произвежда повече от всички трудоспособни хора при намалено работно време, или ще се появи общество, в което едно високопроизводително малцинство ще произвежда и ще потребява все по-интензивно, а големи социални групи ще са обречени на безработица и маргинализация. Дали новите технологии ще дадат възможност да се осигури благосъстояние на всички граждани на обществото, или още повече ще го разделят на богати и бедни, на привилегировани и онеправдани?

Ще настъпят дълбоки промени в характера на труда в резултат на коренните промени в производствената дейност. Тенденцията е поява на нови професии, разнообразяване на условията на труд, повишаване на квалификацията, преобладаване на работещите в сферата на услугите, промяна в статуса и интересите на работниците. Слединдустриалният характер на труда и слединдустриалният работник съществено ще се отличават и като професии, и като условия, и като организация, и като интереси.

Слединдустриалните технологии ще модернизират всички области на обществото. На добро бъдеще могат да се надяват само онези държави, които навреме успеят да извършат своята слединдустриална модернизация, и само онези общества, които съумеят да осигурят простор за позитивните и да предотвратят отрицателните последици от нея.

Изключително силно отражение върху днешното и утрешното развитие на човешкия прогрес ще дава НОВАТА ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ В СВЕТА. Населението на Земята днес наброява около 5 милиарда и нараства с около 1 милион на всеки 4-5 дни. Огромната част от него е концентрирана в слаборазвитите страни и живее в крайно тежки социално-икономически, образователни и културни условия. От друга страна, в европейските /включително и в България/ и изобщо в индустриалните държави се появява с нарастваща острота въпросът за стареенето на населението. В новите условия това засяга не толкова способността за производство, колкото спецификата на живота и потребностите на хората от бързо увеличаващата се група на третата възраст.

Най-труден за решаване тук е проблемът "Север-Юг". Двадесет и първият век или ще намери пътя и средствата за преодоляване на ужасяващата бедност на многолюдния Юг, или ще бъдем свидетели на грандиозни, непознати в историята миграции на хора с непредсказуеми последици от това.

Българската социалистическа партия гледа с оптимизъм, но и с отговорност в бъдещето. Ние предлагаме на България път и политика, които ще я изведат от сегашната криза и ще осигурят нейната модернизация в съответствие с глобалните промени и трансформации, които се извършват в съвременния свят.


КАКВИ СА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЦЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ?

Ключов въпрос в сегашния процес на преобразуването на БСП в нова партия е към какъв тип общество ние, социалистите, се стремим в нашата страна през следващите две десетилетия и в историческа-перспектива в условията на новите световни и европейски реалности. Този въпрос неизменно присъства във вътрешнопартийната дискусия, неговият отговор се очаква и извън партията.

Принципният отговор, който на този етап може да се дефинира, е: Българската социалистическа партия се бори за създаване в България на мирно, свободно, демократично и справедливо общество, в което ще бъдат осигурени правата, благосъстоянието и ново, по-високо качество на живот за всички български граждани. Това е нашето, социалистическото разбиране за обществото, което трябва да се появи в резултат на извършващите се у нас политически, икономически, социални и други реформи. Такава е нашата дългосрочна цел.

Конкретният отговор на този възлов въпрос е: според БСП в следващите две десетилетия България трябва да извърши чрез дълбоки реформи ДВОЕН ПРЕХОД. Първият преход - излизане от сегашната тежка икономическа и социална криза. Вторият преход - приспособяване към новите слединдустриални процеси и тенденции в световното развитие. Тези два прехода не са разделени нито във времето, нито в своето съдържание. Извършваните в страната реформи трябва да осигурят тяхното взаимопроникване и взаимозависимост.

Определянето на обществените цели на БСП изисква ясен и конкретен отговор на въпросите - какво отхвърлят и какво искат социалистите в България?

 

КАКВО ОТХВЪРЛЯМЕ НИЕ, СОЦИАЛИСТИТЕ?

Ние отхвърляме войната и насилието.

Ние отхвърляме потъпкването на свободата и правата на човека, дискриминирането или преследването по политически, етнически, религиозни и идейни причини.

Ние отхвърляме всякаква форма на диктатура, тоталитаризъм и авторитаризъм.

Ние отхвърляме политиката и действията за национално разединение и противопоставяне.

Ние отхвърляме разделението на обществото на малка част много богати и преобладаваща част бедни и социално слаби.

Ние отхвърляме социалната несигурност на хората, липсата на стабилно гарантиране на тяхното здравеопазване, образование, труд и почивка.

Ние отхвърляме безогледното потребление на природните ресурси и самото разбиране за човека като господар на природата.

Ние отхвърляме продължаващото разделение на света и Европа на бедни и богати страни.

Ние отхвърляме разрастващата се дехуманизация на обществото, увеличаването на отчуждението и влошаването на качеството на живот на хората.

Ние отхвърляме политиката, която води до упадък на културата, на духовните опори и на традиционните добродетели на народа ни.

Ние отхвърляме както националния нихилизъм, така и националния шовинизъм, както в нашата, така и в другите страни.

Ние отхвърляме каквито и да било опити да бъде посегнато върху държавните граници, интегритета на народа и националната независимост на Родината ни.

Ние отхвърляме опитите на големите и силни държави да упражняват диктат и хегемония в международните отношения.

 

КАКВО ИСКАМЕ НИЕ, СОЦИАЛИСТИТЕ?

Ние искаме мир.

Мир в границите на България. Нашата вътрешна политическа стратегия за сегашния преход е МИРЕН ПРЕХОД, национално съгласие и помирение, политически диалог за извършване на реформите.

Мир между балканските народи. Нашата регионална стратегия е мирни и стабилни Балкани. Ние сме за прекратяване на войната в бивша Югославия, предотвратяване на балканска война, укрепване на доверието между балканските държави и народи, развитие на двустранното и многостранното балканско сътрудничество. Ние сме за Балкани на партньорството, на мирното разрешаване на конфликтите, на развитото добросъседско и регионално сътрудничество.

Мир в Европа. Нашата европейска стратегия е мирно вграждане на България в европейските структури, преодоляване на разделението между напреднала Западна и изостанала Източна Европа, задълбочаване на мирното икономическо и културно сътрудничество между европейските държави.

Мир в света. Ние се стремим към изключване на войната, към разумна световна общност на хората и държавите от цялата планета, в която заедно ще бъдат запазени мирът и животът, ще се преодолее бедността и ще се постигне благоденствие за всички.

Ние искаме свобода.

Не само провъзгласяване, а гарантиране свободата на гражданите. За да стане това, е нужно както строго спазване на Конституцията на Република България, така и създаване на социално-икономически предпоставки за свободата на всеки човек. Бедният и зависимият не може да бъде свободен.

Ние искаме демокрация.

При това - съгласно принципите и стандартите на най-напредналите и цивилизовани държави. България трябва да стане съвременна демократична държава, основана на политическата активност на своите граждани, с цялостно развито гражданско общество, способна с демократични средства да решава възникващите проблеми, осигуряваща правата на всеки свой гражданин. Новото в политическата култура на Българската социалистическа партия е разглеждането на демокрацията не само като най-прогресивната форма на управление, но и като обществена ценност.

България стои днес пред задачата да избегне израждане на демократичните процеси у нас, да укрепи демократичните си държавни институции, да усвои демократичния опит на цивилизованите държави, да постигне нова демократична политическа култура и БСП всемерно ще съдейства за решаването на тази задача.

Ние искаме социална справедливост.

Ние преодоляхме уравнителското разбиране за решаване на този основен обществен проблем, но оставаме при най-добрите традиции и завоевания на социализма в борбата срещу бедността, безработицата, ограбването на трудовите хора.

Сега в България се извършват бързи процеси на социално диференциране. Българската социалистическа партия изразява интересите на бедните и средните групи от населението, но ние не сме партия на бедността. Нашата обществена цел е със солидарните усилия на цялото общество да се постигне благосъстояние за всички и справедливо разпределение на създадения от всички граждани национален продукт.

Ние искаме обществено равенство между мъжете и жените.

В съвременния свят се извършва женска революция.

Нужни са цялостно преосмисляне и промяна на досегашния исторически и съвременен опит за решаването на този въпрос. Без това е невъзможен прогресът. Става дума не само за тежкото положение на голяма част от жените в България днес, което трябва да се промени. Става дума не само за равни права между мъжете и жените. Въпросът е за пълноценно използване на специфичните качества, начин на мислене и ценностен потенциал на жените за цялостното развитие, облагородяване и хуманизиране на обществото.

Належащо е също така да се издигне ролята на жените в управлението на държавата, както и в самата БСП.

От следващия или от по-следващия конгрес висшите ръководни органи на партията да се комплектоват по принципа - половината мъже - половината жени.

Ние искаме работа и здравеопазване за всички.

Възможност всеки гражданин с труда си да печели уважението на другите, своята самостоятелност и просперитет. Гаранции за здравето и почивката на всички хора.

Ние искаме условия за приоритетно развитие на науката, образованието и културата.

Инвестициите в тези области са инвестиции за нашето близко национално бъдеще. Изоставането - стратегическа опасност. При цялата трудност на прехода държавата и обществото трябва без забавяне да преодолеят сегашното несъзвучно с новото време отношение към тези области и тяхното крайно тежко състояние.

Ние искаме радикална икономическа реформа на поносима и справедлива социална цена, структурна и технологична модернизация на българската икономика, за да се осигури качествен напредък в развитието и конкурентоспособността на българското производство, да се усъвършенстват характерът на труда и животът на хората.

Ние искаме съвременна екологична стратегия и политика, които ще осигурят съхраняването на жизнеспособна българска природа и екологичната защита на хората и тяхната среда.

Ние виждаме ядрото на съвременния прогрес не само в подобряването на материалните и духовните условия на живот на хората и народите - това си остава основен въпрос, но и в осигуряването на по-високо качество на живот на хората. Това изисква преосмисляне на цялостното развитие на страната, на регионите, на света. Социалистите са за такова развитие, което е ориентирано към тази по-висока цел на човешкия прогрес.

Никой не може да спре прогреса. Съвременният свят е пълен с опасности, включително и апокалиптични. Именно прогресът може да избегне катастрофата, да помогне на човечеството да оцелее и да използва за градивни цели новите възможности на науката и технологиите. Ето защо Българската социалистическа партия е заедно с тези сили в България, Европа и света, които са за прогресивни преобразувания. За прогрес, който ще блокира разрушаването и ще тласне напред човешката цивилизация. За прогрес, който ще запази живота, ще избави човечеството от войни и катастрофи, ще осигури хляб, свобода, справедливост и хуманност за всички хора.

Българските социалисти смятат, че такъв прогрес не е утопия, а напълно реалистична алтернатива за развитието на обществото у нас и в света и заедно с всички леви и демократични сили на нашата съвременност ще работят за осъществяване на тази алтернатива.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТ НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /8-12 ФЕВРУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/.


ИНДИВИДУАЛНО ЧЛЕНСТВО

Чл. 22 /1/ Всяко физическо лице, имащо право да полага наемен труд, може да членува в синдикалните секции на поделенията, членуващи в КТ "Подкрепа".

/2/ Всеки пълнолетен индивидуален член на "Подкрепа" има право да избира и да бъде избиран в ръководните и контролните органи на КТ "Подкрепа" или в синдикалната организация, в която членува. Ограничение се допуска по чл. 61 от устава.

/3/ Кандидатите подписват задължително преди избора декларация по чл. 61 от устава по утвърден образец, която се актуализира в едногодишен период.


ВЪЗНИКВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНО ЧЛЕНСТВО

Чл. 23 /1/ Членството на физическо лице в секцията възниква от момента на:
- учредяване на секцията, и лицето е учредител;
- от датата на подаване на писмено заявление до ръководството на секцията и същото в 7-дневен срок не бъде отклонено.

/2/ При отказ по молба на кандидатстващия общото /делегатското/ събрание на секцията може да преразгледа заявлението и вземе окончателно решение.


ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ЧЛЕНСТВО

Чл. 24. Членството на физическото лице в секцията се прекратява при:
1. Напускане с писмено заявление.
2. Изключване.
3. Поставяне под запрещение.
4. Смърт.
5. Придобиване на статут на работодател извън структурите на конфедерацията.

Чл. 25. Индивидуален член на секция, който заема ръководна длъжност в поделенията на КТ "Подкрепа", не може да бъде изключен от КТ "Подкрепа”, без Конфедеративният или съответният федеративен /регионален/ съвет да го е освободил от заеманата ръководна длъжност.


ПРЕКРАТЯВАНЕ ПО РЕШЕНИЕ НА КОЛЕКТИВНИЯ ОРГАН

Чл. 26. Индивидуален член се изключва от КТ "Подкрепа" по решение на колективния орган, общото или делегатското събрание на секцията, към която членува, при изслушване на засегнатата страна, уведомена за събранието чрез писмо с обратна разписка. Тази санкция се прилага при:

/1/ невнасяне на членски внос по доказани неуважителни причини повече от три месеца.

/2/ За доказани с документи нарушения на основни принципи и цели на КТ "Подкрепа", залегнали в устава и програмата, както и за действия или бездействие, уронващи престижа и името на конфедерацията.

Чл. 27. Изключените колективни и индивидуални членове на КТ "Подкрепа" не могат да бъдат приемани за членове на други структури на конфедерацията. Членството им се възстановява само от изключилата ги структура или нейния правоприемник.


ГЛАВА ТРЕТА
СТРУКТУРА

ПОДЕЛЕНИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА

ОРГАНИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА

 

ВЪРХОВЕН ОРГАН

Чл. 28. /1/ Върховен орган на конфедерацията е Конгресът.

/2/ Редовен конгрес се свиква веднъж на три години.

/3/ Конгресът започва своята работа, ако присъстват делегати на повече от половината от колективните членове, но не по-малко от 2/3 от делегираните представители.

/4/ Конгресът взема решения, ако присъстват повече от половината от регистрираните делегати, при явно гласуване и наличие на обикновено мнозинство /50 процента плюс 1 от присъстващите при започване на заседанието/ освен случаите, предвидени в чл. 29, ал. 4 и ал. 6.

/5/ По настояване на 1/10 от делагатите Конгресът може да взема отделни решения и с тайно гласуване, и с квалифицирано мнозинство.

 

КОНГРЕСЪТ

Чл. 29. Конгресът:

/1/ Приема устава, както и измененията в него, с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите в началото на заседанието делегати, с явно гласуване.

/2/ Утвърждава общата програма на конфедерацията с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите в началото на заседанието делегати и явно гласуване.

/3/ Определя квота на представителството на националните федерации, националните синдикати и синдикалните регионални съюзи в Конфедеративния съвет.

/4/ Избира едновременно екип от президент и вицепрезидент по тяхно предложение с обикновено мнозинство /половината плюс един глас/ от присъстващите в началото на заседанието делегати, при тайно гласуване с мандат до следващия конгрес. Не се допуска участие на един и същи кандидат в повече от един от конкуриращите се екипи. Ако при избора никой от екипите не получи необходимите гласове, се провежда втори избор при тайно гласуване с обикновено мнозинство, като в него участват двата екипа, получили най-много гласове при първия избор. В случай че и двата екипа не съберат 50 процента плюс 1, се предлагат нови екипи.

/5/ Избраният екип предлага броя и листата за останалите членове на Изпълнителния съвет - конфедерални секретари. Листата се гласува поименно при явно гласуване и обикновено мнозинство. При неизбиране на член от предложената листа той се замества с нова кандидатура, дадена от екипа. Предложението се гласува пр реда на настоящата алинея.

/6/ Избира едновременно екип от председател и зам.-председател на Арбитражната комисия с обикновено мнозинство /половината плюс един глас/ от присъстващите в началото на заседанието делегати при явно гласуване с мандат до следващия конгрес. Не се допуска участие на един и същи кандидат в повече от един от конкуриращите се екипи. Ако при избора никой от екипите не получи необходимите гласове, се провежда втори избор при тайно гласуване с обикновено мнозинство, като в него участват двата екипа, получили най-много гласове при първия избор. В случай че и двата екипа не съберат 50 процента плюс 1, се предлагат нови екипи.

/7/ Изслушва и приема отчета на президента на конфедерацията.

/8/ Изслушва и приема отчета на Арбитражната комисия.

/9/ Взема решения по всички въпроси, засягащи цялостната дейност на конфедерацията.

/10/ Определя минималния размер на членския внос на физическите лица.

/11/ Приема схема за разпределение на членския внос.

/12/ Определя размера на Отчисленията от членския внос за стачен фонд.

 

КОНФЕДЕРАТИВЕН СЪВЕТ

Чл. 30 /1/ Висш ръководен орган на конфедерацията между два конгреса е Конфедеративният съвет, който представлява отворена структура. Състои се от поименно упълномощени представители на поделенията на конфедерацията, членове на ИС, председател и зам.-председател на Арбитражната комисия. Съветниците на ИС участват без право на глас.

/2/ Конфедеративният съвет се формира според броя на членовете на организациите въз основа на квотите по чл. 29 ал. 3 и редовно отчетен членски внос.

/3/ Заседанията на Конфедеративния съвет започват, когато на тях присъстват 2/3 от членовете му.

/4/ Конфедеративният съвет взема решения с явно гласуване и обикновено мнозинство /50 процента плюс 1/ от членовете си.


ПРАВА НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ

Чл. 31. Конфедеративният съвет:

/1/ Изработва правилник за дейността си.

/2/ Изслушва и приема отчета за дейността на Изпълнителния съвет и Арбитражната комисия.

/3/ Координира дейността на членовете си.

/4/ Осигурява информация на членовете си за дейността на цялата конфедерация и обработва информацията, постъпила от тях.

/5/ Разглежда и утвърждава заявления за членство в конфедерацията по реда на чл. 17.

/6/ Утвърждава бюджета на конфедерацията.

/7/ Създава условия за организационно укрепване на конфедерацията.

/8/ Организира срещи на двустранна и многостранна основа с други синдикални организации от страната и чужбина.

/9/ Може да освободи член на Изпълнителния съвет, председател и зам.-председател на Арбитражната комисия, извършил доказани нарушения по смисъла на чл. 25 от устава и при безспорно доказано неизпълнение на служебните му задължения. Решението се взема с обикновено мнозинство от присъстващите в началото на заседанието членове на Конфедеративния съвет при тайно гласуване.

/10/ Утвърждава заместник на член на Изпълнителния съвет, но на не повече от половината и Арбитражната комисия, който отсъства продължително време по обективни причини, до завръщането му. Изборът се извършва с обикновено мнозинство от присъстващите в началото на заседанието членове на Конфедеративния съвет и тайно гласуване.

/11/ Попълва състава на Изпълнителния съвет. Изборът се извършва с обикновено мнозинство при тайно гласуване.

/12/ Избира членове на Арбитражната комисия с обикновено мнозинство и явно гласуване.

/13/ Приема решения за акции, включително и стачки в национален мащаб, и ги препоръчва на своите членове.

/14/ Определя реда за свикване, организиране и провеждане на редовен конгрес.

/15/ Решение за извънреден конгрес може да се вземе от Конфедеративния съвет при писмено искане на една десета от членовете на конфедерацията, представено в Изпълнителния съвет.


ОТГОВОРНОСТ

Чл.32 /1/ Конфедеративният съвет или упълномощени от него лица са задължени да предприемат действия за търсене на имуществена и наказателна отговорност.

/2/ Отговорност се носи от всеки член на Конфедеративния съвет за действия или бездействие, които представляват нарушение на устава и общата синдикална програма.


СВИКВАНЕ НА КОНФЕДЕРАТИВЕН СЪВЕТ

Чл.33 /1/ Конфедеративният съвет провежда редовни заседания веднъж на два месеца.

/2/ Конфедеративният съвет може да бъде свикан на извънредно заседание по инициатива на президента, Изпълнителния съвет или по искане на 1/10 от членовете на Конфедеративния съвет.


ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ

Чл.34. Изпълнителният съвет е постоянно действащ колективен орган, който ръководи и организира цялостната дейност на конфедерацията между конфедеративните съвети. Той се състои от президент, вицепрезидент и конфедералните секретари. Председателят и зам.-председателят на Арбитражната комисия могат да участват без право на глас.


ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл.35. Изпълнителният съвет:

/1/ Изпълнява решенията на конгреса и Конфедеративния съвет.

/2/ Изработва правилник за дейноста си.

/3/ Подготвя и свиква заседания на Конфедеративния съвет.

/4/ Взема решения по текущи въпроси, засягащи дейността на конфедерацията. Решенията на Изпълнителния съвет се вземат с обикновено мнозинство и явно гласуване.

/5/ Изпълнителният съвет не може да взема решения по проблеми, засягащи пълноправните членове на конфедерацията в тяхно отсъствие.

/6/ Изработва проект за бюджет на конфедерацията.

/7/ Изготвя и утвърждава щатното разписание на конфедерацията.

/8/ Изготвя информационен бюлетин за дейността си и го довежда до знанието на всички структури на конфедерацията.

/9/ Членовете на Изпълнителния съвет са членове на Конфедеративния съвет с право на по един глас.

/10/ Правата и задълженията на Изпълнителния съвет включват правата и задълженията на членовете му.

/Пресслужба "Куриер"/


17:30:00
16.03.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Таня Каличкова
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!