София, 16 април 1993 година
        Брой 74  /861/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПАРЛАМЕНТАРНИ И ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ФОРМАЦИИ. От парафиралите документа на 12 април 1993 г. при официалното подписване на 15 април 1993 г. не участваха Българска партия Либерали, Българската работническа социалдемократическа партия и Съюзът на миньорските федерации "Подкрепа".

Представители на политически сили и организации след анализа на политическата ситуация на прехода, основавайки се на своето разбиране за националната отговорност и готови да продължат и да ускорят демократичните процеси, решават да си сътрудничат чрез подходящи форми.

Подписалите този протокол си поставят целите:
- да стабилизират обществото чрез намаляване на тясно мотивираната и самоцелна политическа поляризация и чрез утвърждаване на демократичните ценности;
- да подкрепят идеите и практиката на парламентаризма, законността и конституцията;
- да съдействат за реалното осъществяване на обществените и на стопанските реформи;
- да се противопоставят на неконституционните опити за дестабилизация на демократично избраните държавни институции;
- да се противопоставят на стремежите за реставрация и установяване на всякакви форми на тоталитаризъм и авторитаризъм.

Подписалите протокола:
- обсъждат и излизат със становища по актуални обществено-политически и икономически въпроси;
- разискват по законодателни инициативи;
- обсъждат и дават становища по действията на държавните институции;
- организират съвместно чрез подходящи форми изготвянето на експертни становища, проектопрограми и съгласуване на единни действия по въпроси от общ интерес.

Подписалите този протокол формират съвет, където председателите на партиите и организациите или други упълномощени лица ще участват на равноправни начала. Съветът се събира редовно и приема правила за своята работа и за техническото обслужване.

Партии и организации могат да се присъединяват към протокола, ако споделят целите му, след съгласие на съвета.

ЗА АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ:
Николай Василев

ЗА БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
Петър Дертлиев

ЗА БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР:
Валентин Церовски

ЗА АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ /НЕЗАВИСИМИ/:
Манол Манолов

ЗА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
Венцеслав Бъчваров

ЗА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР:
Стефан Стоянов

ЗА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
Веселин Кошев

ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ”:
Петър Слабаков

ЗА ДВИЖЕНИЕ ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА:
Любомир Собаджиев

ЗА ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ:
Ахмед Доган

ЗА ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ:
Любомир Иванов

ЗА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕВРОПА":
Румен Георгиев

София, 14 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАСИЯ МОЗЕР ПО ПОВОД НА ОГЛАСЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 15 АПРИЛ 1993 Г. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА РЕГИСТРИРАНЕТО НА НОВ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ С ИМЕТО БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ.

Постоянното присъствие на възстановения Български земеделски народен съюз с недоумение узна за изявленията, дадени на пресконференцията в София прес на 15 април 1993 г. от група членове на Постоянното присъствие, от които се разбира, че те са регистрирали още на 5 април 1993 г. нова организация. Всичко това е извършено в разрез с решенията на Възстановителния конгрес /7 и 8 ноември 1992 г./ и тайно от Управителния съвет и останалата част на Постоянното присъствие, включително и от главния секретар, както и от цялата организация. Решенията за тези действия са взети на нелегитимно заседание в град Тутракан. Това красноречиво говори за нечистоплътните намерения на заговорниците. Постоянното присъствие е убедено, че сдружените земеделци във Възстановения БЗНС няма да се поддадат на провокаторите, обслужващи чужди реставраторски интереси в момент, когато влиянието на съюза расте.

София, 15 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧРЕДИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ОГЛАСЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 15 АПРИЛ 1993 Г.

В последно време видимо нараснаха напрежението и тревогата сред членовете на възстановения съюз. Това безспорно се дължи на факта, че от конгреса, проведен на 7 и 8 ноември 1992 г., до този момент не бе извършена съдебна регистрация на организацията, което я поставя в крайно неблагоприятно политическо положение. Вместо да се изпълнят точно и лоялно предварителните политически договорености между Постоянните присъствия на БЗНС /единен/ и БЗНС "Н.Петков", станали решения на върховните им органи и потвърдени от конгреса, беше направен срамен опит за фактическа промяна на тези решения чрез регистрацията на съюза като просто преименуване на БЗНС "Н.Петков" в Български земеделски народен съюз. Несъответствието между политически решения с тази форма на регистрация, която основателно беше оспорвана в Постоянното присъствие и в Управителния съвет, доведе до логичен отказ на регистрация от съда. Организацията беше изправена пред реалната опасност отново да загуби възможността да се върне към изконното си име Български земеделски народен съюз. Наред с това в хода на възстановителния процес на всички нива се стигна до налагане на лични интереси и амбиции, което реално доведе до отдръпване на голяма част от членовете на БЗНС /е/. По същество това изпразни от съдържание обединението на двете организации и без да се афишира като цел, в действителност се извършваше ликвидация на едната организация за сметка на съществуването на другата под ново име.

Разтревожени от това състояние на организацията и загрижени за консолидацията на земеделските сили, група земеделци поехме отговорността да осигурим юридическата легитимност на възстановения съюз чрез регистрация на Български земеделски народен съюз. С решението си по фирмено дело N 7697 Софийски градски съд регистрира и вписа като политическа партия Български земеделски народен съюз.

Този факт в никакъв случай не би могъл да се тълкува като поредното разцепление на земеделските сили. Напротив, той открива пътя за приобщаването им. Естествено, налага се съществена промяна в начина на ръководство. Сега съюзът не се нуждае от вождомани, а напротив, с колективни усилия точно да определи политическата си линия и присъствието си на политическата сцена и в обществения живот.

Не може една политическа организация в момент на преходен период и извършване на реформа в държавата ни да си служи само с лозунги и критики, без да влага ни най-малко конструктивизъм.

Нацията ни се нуждае от Български земеделски народен съюз - мощен коректор на допуснатите слабости, съюз с ясни градивни позиции. Към това ще се стремим да насочим усилията на всички земеделци, на съюза като силна политическа организация.

ПОСТОЯННО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ:

инж. Никола Пенчев, доц. Стоян Чакъров, инж.Димитър Четников, д-р Александър Александров, Георги Динчев, Тодор Атанасов, Баязид Саидов, Цанко Зорнишки, Бойко Колев

София, 12 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЖИТЕЛИТЕ НА "СЕЛИЩЕТО НА ЧЕСТТА" ПО ПОВОД НА ОБЯВЕНИЯ ЗА РЕГИСТРИРАН БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ. Селището е създадено по инициатива на Българския земеделски народен съюз с председател Анастасия Мозер и на Съюза на собствениците на земя и занаятчиите и одобрено от митинга на земеделците /13 април 1933 г./

Само едно денонощие след спонтанното изграждане на "Селището на честта" ние, неговите жители, с огорчение и гняв узнахме за престъпните действия на група вманиачени псевдополитици, регистрирали тайно и зад гърба на възстановения БЗНС друга политическа организация.
За нас е пределно ясно, че тези господа-другари ревностно обслужват реставрационните процеси, връхлетели страната.

С тези свои действия те целят разбиване на земеделското единство сега, когато цялата страна гледа със симпатия към БЗНС.

С възмущение!

ГОВОРИТЕЛ: Моньо Христов

София, 15 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЪРХОВНИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗЕН СЪВЕТ НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ, ПО ПОВОД НА ОГЛАСЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 15 АПРИЛ 1993 Г. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ.

Вече повече от три години нашият Земеделски младежки съюз /ЗМС/ - възстановител и продължител на забранения със закон през 1947 г. ЗМС - участва активно в процеса на обединение на земеделските сили.

След Възстановителния конгрес на БЗНС продължиха да съществуват две младежки земеделски организации. До обединение не се стигна, защото ръководството на другата младежка формация държеше повече на своята регистрация по Закона за политическите партии /ЗПП/, отколкото на новоприетия Устав на БЗНС и на нашето единство.

Днес всички тези обстоятелства намират своето обяснение, особено след като стана ясно, че няколко господа от Постоянното присъствие /ПП/ на БЗНС решиха да създадат нова политическа сила. Те естествено бяха подкрепени от младите ни меркантилни колеги - ръководството на ЗМС-казионен.

Ние сме дълбоко възмутени от тези действия, които по същество обслужват реставрационните процеси в страната и които са насочени против единството на земеделското движение.

Нашият Земеделски младежки съюз винаги е стоял на здрави земеделски позиции и сега застава решително зад ръководството на възстановения БЗНС и неговия главен секретар Анастасия Мозер.

Уверени сме, че земеделската младеж в България правилно ще оцени създалата се ситуация и ще продължи своята организационна дейност особено сега, когато цялата страна гледа с добри очи и надежда към БЗНС.

София, 16 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЗМС - Н.ПЕТКОВ:

Балчо Балчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ.

Националният координационен съвет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ подкрепя решението на Столичния общински съвет и действията на кметската управа за демонтажа на Паметника на Червената армия.

За нас е недопустимо в центъра на столицата да се издига паметник на окупационна армия от държава, обявила едностранно война срещу демократичното българско правителство на Константин Муравиев и наложила болшевишки режим в една суверенна страна. За съществуването на паметник, който създава историческо алиби на комунистическата агресия, няма нито политически, нито морални основания.

По време на 45-годишното си управление комунистическият режим не само че не издигна паметник на Българската армия, която той изпрати по бойните полета на Сърбия и Унгария, но и унищожи стотици войнишки паметници, свързани с героични мигове от българската история.

За нас са недопустими намесата на правителството на Л.Беров и на Народното събрание в решенията на автономната Столична община, както и противозаконните и подстрекателски действия на реваншистки групировки, водени от личности като Р.Воденичаров. НКС на СДС категорично отхвърля декларацията на БСП, която за пореден път показва реставраторските амбиции на бившите комунисти и открито води към размирици и гражданско неподчинение срещу конституционни принципи.

Република България е суверенна страна и тя решава своите проблеми, без да се допитва до други държави. Намесата на посланика на Русия в действията на Столичната община противоречи на новия дух на двустранните ни отношения.

Между българския и руския народ съществува традиционно приятелство и духовна връзка, символ на което са многобройните паметници в столицата като храм-паметника "Св.Ал. Невски", паметника на Цар Освободител, Руския и Докторския паметник. От паметници като този на бившата Червена армия, накърняващи националното ни достойнство, нямат нужда нито българският, нито руският народ.

София, 13 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА СТОЛИЧНА ГОЛЯМА ОБЩИНА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия с възмущение констатира, че седесарските общински съветници и Александър Янчулев - кмет на Софийската голяма община, са взели решение за демонтиране на Паметника на Съветската армия в София по указания и нареждане на НКС на СДС.

Господата сини фашисти, вандали и рушители от СДС е крайно време да разберат, че героичната Съветска армия не беше поробител, както я представят господата фашисти, а бе освободител на България, Европа и света от фашистката хитлеристка чума.

БКП осъжда вандалщината на СДС и на неговата разрушителна мафия.

Призоваваме българския народ да даде решителен отпор на вандалите и на рушителите и да не позволи да се разруши Паметникът на Съветската армия и да застави кмета на София Ал.Янчулев да си подаде оставката.

Никога няма да позволим фашизмът отново да вилнее и да дерибейства в България.

Сега е моментът за отстояване на честта, мъжеството и героизма на загиналите в неравните битки срещу озверения фашистки враг съветски воини и на българските патриоти-антифашисти, чиято памет символизира Паметникът на Съветската армия. Наш дълг е да го защитим.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:

Владимир Спасов

София, 14 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОСЕЩЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ТУРГУТ ЙОЗАЛ В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

За осъществяване на стратегията за Великия Туран от Китай до и през Ла Манша Турция е изработила "далеч прогнозирана в икономически план политика". Негова съставна част е Черноморската икономическа зона, творците на която преследват съществено разширение на границите на османската империя с нови територии и народи, които исторически не познават нравите на кръвожадното турско племе.

Два фундаментални постулата - свободното движение на капитали, стоки, хора и институализацията - определят същността и облика на това широко регионално икономическо образувание - мощен инструмент в ръцете на османския завоевател за заробване на народите от Черноморския басейн.

Българските специалисти и патриотите остро реагираха срещу принципа за свободно движение на хора, зад който прозира добре пресметнат ход на анкарските стратези - чрез неговите разпоредби в относително кратки срокове с незначителни разходи да се осъществи целенасочено - еднопосочно от Турция в другите черноморски страни - стратегическо прехвърляне върху чужди територии на плътни маси хора - турци - и по този начин силно Да се промени етническият състав на населението там. При хегемонистичните имперски амбиции на югоизточната ни съседка това крие смъртна опасност за българската нация и държава. В тогавашната дискусия Желю Желев беше принуден да се съобрази с обществената реакция по отношение на това движение на хора и България специално изказа своите възражения по този въпрос.

При посещението на Тургут Йозал през февруари 1993 г. в София обаче "българският" държавен глава демонстрира решимост в прокарване на опасния принцип за свободното движение на хора в Черноморската зона.

Пък и движението на капитали и стоки без прилагане към него на някакви ограничения също крие сериозна опасност за националното ни битие.

Въпреки турския паритет в българската политика и бурната експанзия на турските фирми след 1989 г. в завладяването на българското икономическо пространство стратегическият план за Черноморската икономическа зона засече на етапа на институализацията, когато Турция поиска организирането на Черноморски парламент, количеството на местата в който, според неговите анкарски отци, да се определя от броя на населението на държавите-участнички, а не по равнопоставен глас на всяка от страните. Това фактически означава, че тази институция не само ще елиминира националните парламенти, но и че югоизточната ни съседка чрез най-големия си брой депутати ще налага своя диктат на народите от този район с перспектива за тяхната бърза ислямизация и османско заробване.

Народното събрание, за първи път в своята тригодишна нихилистична и продажна история, взе действително българско решение, като отказа да приеме Черноморския меджлис. Може би този независим парламентарен акт се дължи на факта, че в този момент туркофилът-президент Желю Желев отсъстваше от България?

В последвалия скоро след това официален форум в Анкара България, поради посещението на председателя на Народното събрание Александър Йорданов в Москва и липсата на външен министър, не взе участие и не подписа пакета от документи по учредяването, организацията, институализация и прочие заробващи задължения за Черноморската икономическа зона.

Тези две неочаквани от Анкара препятствия накърняват не толкова черноморското сътрудничество, колкото стратегическите имперски интереси на Турция. Именно по тази причина въпросите по икономическия кръг заемат кардинално място в разговорите на Тургут Йозал с българската страна, особено в тези на четири очи с туркосиния държавен глава Желю Желев. Българският народ остава в неведение какви разговори са водени и какви документи са подписани и кого обслужват.

Третият широк кръг въпроси се отнася до двустранните отношения между България и Турция. Сред тях най-сериозно внимание Тургут Йозал отдели на оземляването на гражданите с турско самосъзнание, които очакват солидна част от земята и собствеността на българите и българската държава да им бъде харизана с помощта на гласуваните от ДПС, БСП и СДС антибългарски закони. На този твърде важен за окупаторските пантюркистки домогвания проблем Йозал посвети "работна закуска" на втория ден от своето посещение. Най-главната българска резиденция "Бояна" бе превзета от депутатите на антиконституционното ДПС и от кметовете с неговия мандат от селища от Източна и Южна България. Турският език и воля бяха господари там! На гяурите единствено бе отредено да прислужват на султана, агите и бейовете!

Сред големия брой документи, подписани от Тургут Йозал и Желю Желев, е имало и такъв, по силата на който България ще предава на анкарските власти пребиваващите на нейна територия турски граждани, заподозрени в нелоялност към югоизточната ни съседка. Разшифровано това означава, че борците за освобождение на намиращите се още под турско робство народи - кюрди, арменци, българи, гърци, кавказци, араби и др. - по силата на този документ ще бъдат предавани в жестоките лапи на османския поробител. Звучи невероятно! Българският народ, изпитал в продължение на пет столетия зверската същност на турското иго, който през миналия век съдеше Европа за нейната индеферентност към робските му страдания, днес позволява на свой държавник да погазва най-святото право - правото на свобода на представителите на други народи. Злодеяние, по своята антихуманност и аморалност равно единствено на робството!

Посещението на Тургут Йозал в Народното събрание представлява интересна и голяма тема, която БНРП в настоящата декларация няма за цел специално да анализира. Българите следва да обърнат внимание на един многозначителен факт. Дипломатическият протокол е нещо, което абсолютно стриктно се съблюдава във всички цивилизовани страни. В съответствие с него турският държавен глава е трябвало да бъде придружаван от председателя и заместник-председателите на българския парламент. Вместо тях обаче Тургут Йозал беше изпратен с целувки и прегръдки от Ахмед Доган, Юнал Лютфи и Осман Октай - де факто повелителите на България! Признаването им де юре като такива е само въпрос на време! Не случайно водачите на пантюркизма и лично Тургут Йозал самоуверено и самодоволно посочват "българо-турските отношения като модел и за другите балкански страни". От туркофил държавен глава, от правителство с турски мандат, с продажен турскосин парламент и антибългарски политически сили, друго не може да се очаква!

Българската национално-радикална партия предупреждава: българи, новото турско робство не е ефимерно, нито пък книжен тигър, а реална стратегическа заплаха! Към него ни тласкат днес престъпните български управници и политици. Визитата на Тургут Йозал в България потвърждава тази страшна реалност. Българи, бдете!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ "ЗА НОВА ВЪНШНА ПОЛИТИКА В ЕДИН ДИНАМИЧНО ПРОМЕНЯЩ СЕ СВЯТ" НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/

Външната политика на България е изправена пред най-радикалните промени на века. Цялата система на международните отношения е в безпрецедентно движение, създаващо и огромни опасности, и огромни възможности за бъдещето на света и на отделните държави. Коренно се променя и България.

Един от най-значимите резултати на тези процеси е възникването на уникалната възможност страната ни самостоятелно да избира външнополитическото си поведение без идеологеми, без едностранни обвързаности, прагматично и реалистично върху принципите на ефективността, целесъобразността и икономичността. Партия Нова България заявява, че отговорността за използването на тази възможност лежи единствено върху политическата класа и върху нейната професионална зрялост. Императивно изискване пред новата външна политика е пълното съчетаване на задачите на дипломацията и на вътрешното развитие, което трябва да осигури гъвкави и съвременни икономически и технологически връзки, инвестиции, валутни средства и суровини и да гради позитивен интерес на външния свят към българските проблеми.

Всичко това означава ново съдържание на външната политика, нова динамика на външнополитическия процес и коренно различен нов подход към подготовката, развитието и качествата на кадровия потенциал. В същото време е необходимо да се отчита, че никоя смяна на политическата власт, колкото и радикална да е тя, не изисква външната политика да стартира от нулата, тъй като националните приоритети и интереси не са радикално сменяеми.

Като съчетава новаторството с приемствеността, българската външна политика, формирана само и изцяло върху националните приоритети на страната и стъпила върху българските ни корени, върху исторически обусловени връзки и традиции, трябва да създава необходимите условия за гарантиране на устойчивото състояние на нацията, просперитета на държавата и възприемането на България като ценен и равноправен участник в международните дела и цивилизационните процеси на глобално, евпропейско и регионално равнище.

Национална външнополитическа концепция и стратегия като основна съставка на концепцията за национална сигурност и съответстващата й стратегия са необходим фундамент на дейността на външнополитическата област. Разработването на демократичен механизъм за анализ, оценка и вземане на решения е изключително важен аспект на общонационалния подход за конструиране на външната политика на България. С особен стабилитет и авторитетност трябва да се отличава държавният външнополитически механизъм за вземане на решения, какъвто в условията на разделение на властите все още не е формиран.

Съществена съставка на общонационалната външнополитическа концепция са интересите, приоритетите, целите, средствата и ресурсите в тази област, както и основните принципи за реализацията им. Формирането и формулирането им следва да бъдат резултат на задълбочен анализ, оценка и прогноза за развитието на глобалната, европейската и балканската система за международни отношения, както и на вътрешноикономическата, обществената и политическата ситуация.

За балансирането на българския външнополитически кораб в бурния международен океан Партия Нова България смята, че страната се нуждае от гъвкава, прагматична, открита, перспективно ориентирана конфигурация на динамично взаимодействащи външнополитически направления:

- европейско - дотогава, докато общоевропейската интеграция се третира като сериозна цел на европейските ни партньори, това направление ще е централно, с общо значение за останалите. Включването на България в структурите и институциите на европейската интеграция е приоритетна задача. Участието ни в евроатлантическите институции за сигурност следва да се разглежда, оценява, дозира съобразно реалните практически гаранции за националната сигурност, които от своя страна са продукт на дейността по всички външнополитически направления;

- балканско - недопускане на формиране на антибългарски алианс на интереси и държави, както и провеждането на конструктивна линия на регионално единение като елемент на общоевропейския интеграционен процес и вътрешнополитическото развитие на страната. Внимателно следва да се балансира средиземноморската и близкоизточната ни политика във връзка с балканското направление. Същото важи и за дунавско-централноевропейското направление;

- руско и източноевропейско - то е елемент на европейското направление, но носи и допълнителен потенциал, основаващ се на близостта, традицията, историческата, икономическата и геополитическата взаимозависимост.
Равноправните отношения на България със страните от бившия Съветски съюз са неизчерпаем потенциал за взаимоизгодни връзки;

- американско и източноазиатско - те се пречупват през европейското.

Конструктивната същност на общоевропейската интеграция очертава параметрите на взаимоотношенията с тези водещи световни сили.

Не можем да се интегрираме в Европа и да пренебрегваме конструктивните си връзки на равноправна основа със Съединените щати, Япония, Китай и източноазиатските страни.

Не трябва да се възприема за нормално установяване на мораториум върху назначенията и уволненията на кадрите на външнополитическото ведомство, след като повечето новоназначени лица в централното ведомство и в дипломатическите ни представителства се отличават с посредственост и некадърност за осъществяването на тази специфична и отговорна професия. По този начин през миналата година отново бе повторен един от тежките недъзи на предишната кадрова политика, която се основаваше на верността и заслугите пред теснопартийни интереси.

Необходимо е селективно възстановяване на дипломатическа работа на уволнени кадри, на освобождаване на индивидуална основа на "революционния кърпеж" и истински професионално подбиране на достойни млади дипломати.

Крайно време е по примера на напредналите държави външнополитическото ведомство да се опре на научно-аналитичния и прогнозиращ интелектуален потенциал на нацията, съдействайки той трайно и стабилно да се настани в механизма за вземане на външнополитически решения и утвърждавайки критерии и дух на професионална нетърпимост към партизанщината, конюнктурното отношение и некомпетентността в дипломатическата област.

/Пресслужба "Куриер"/

10:00:00    
16.04.1993 г.    

Редактори:  Нина Гаврилова - деж. ред.
                             Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!