София, 16 април 1992 година
        Брой 75 (605)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПРИВАТИЗАЦИЯТА И БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ" НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

Българската социалдемократическа партия (БСДП) е оповестила обществеността за своето разбиране за икономическата реформа и приватизацията в общия процес на декомунизация на страната. Достатъчно е да се посочат основните документи - Политическата декларация и програмата на БСДП, приети от 38-я конгрес, и Становището на Изпълнителното бюро (ИБ) и парламентарната група на БСДП.

Парламентарната група на БСДП в VII Велико народно събрание (ВНС) първа (още през октомври 1990 г.) внесе свой проектозакон за приватизацията, приет от икономическата комисия. Последвалите събития през пролетта и лятото на 1991 г. осуетиха приемането му и с това забавиха с цяла година икономическата реформа.

Отчитаме, че най-после парламентът се зае с проектозакона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Ние оценяваме това положително, но откриваме в проекта съществени недостатъци, които ще го превърнат в източник на напрежение.

Първо. Предвидено е приватизацията да се извършва главно чрез продажба на дялове и акции, което ще облагодетелства една прослойка, натрупала спекулативен капитал по време на икономическата криза - представители на бившата комунистическа номенклатура и спекуланти-новобогаташи. Следва да бъде предвидена процедура за доказване произхода на техните капитали и мерки срещу извършената "приватизация на тъмно". Отчитаме като положителен момент процента, предвиден за социални осигуровки, както и отстъпките за работещите в приватизираните предприятия, които следва да се увеличат, за да предизвикат действителен икономически интерес. Акциите на работещите в предприятията да не бъдат поименни, за да могат собствениците им да се разпореждат свободно на пазара. Същите да имат право на участие в управлението на стопанската дейност. Да се предвидят възможности за участие в приватизацията и на участници в производството, които не разполагат с достатъчно финансови средства, чрез безлихвени кредити, ваучери, мениджърски контракти и лизинг.

Второ. При високите лихви по кредитите зараждащият се наш частен бизнес не ще може да участва в приватизацията. Не са предвидени никакви преференции за българските инвеститори. Приватизацията ще се извърши бавно и трудно, като е реална опасността основните производствени фондове на страната да се разменят на безценица срещу външния дълг.

Трето. Предвидено е приватизацията да се извършва по един централизиран, бюрократичен начин, с препращане към множество подзаконови актове - правилници, наредби, инструкции, които създават възможности за тълкувания, административен произвол и корупция.

Четвърто. Не се предвижда приватизация на банковия капитал. Нещо повече, с окрупняването на държавните банки се утвърждава държавният монопол в икономиката и се блокират механизмите на конкуренция.

ИБ на БСДП държи да се направят съответните корекции в проектозакона за преобразуване на държавни и общински предприятия. В този си вид той насочва приватизацията и цялата икономическа реформа у нас към своеобразно бюрократично-спекулантско преразпределение на националното богатство, което няма нищо общо със съвременното гражданско общество и неговите икономически структури.

Ако това не бъде сторено, цялата отговорност за отклоняването на демократичните промени в България и компрометирането на реформите ще носят представените в парламента политически сили.

София, 11 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОНЦЕПЦИЯ (ЧАСТ ВТОРА) НА ПАРТИЯ "ЛИБЕРАЛИ" ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.

АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Ролята на агенцията според либералния модел би трябвало да е на национален координатор и регламентьор на приватизационния процес.

Това може да се постигне чрез нейната независимост от другите изпълнителни органи и пряко подчинение на Народното събрание.

В този смисъл тя трябва да представи програма, в която са заложени приоритетите както и поименният списък на отделни големи обекти, приватизирани в определен период пряко от нея.

За останалите обекти обаче тя трябва да осигури свободна инициатива на частния бизнес, който да се конкурира с проекти пред нея. В този случай агенцията е просто арбитър на най-добрите предложения. Не е възможно да се разчита на бърз напредък в приватизацията, ако от агенцията и от нейните чиновници се изисква да дават едновременно и методологически указания, и да разработват проекти за приватизация на обекти. Достатъчно е законът да формулира минимално задължителните условия за приемането на приватизационен проект, за да има право всеки инициатор да се конкурира с проекта си пред агенцията за разрешение.

Строгото въвеждане на принципа да се дава ход на предложенията от долу и издържани в професионално отношение проекти ще породи лавинообразно нарастване на инициативите за сметка на чиновническата мудност. Появата на алтернативни проекти за едно предприятие ще издигне и ролята на агенцията като национален орган за селекция вместо орган, подчинен
на правителствена воля.

Тези нови функции и принципи на агенцията налагат контролът над нея да се осъществява чрез широко представителство в нейните органи на изпълнителната власт, политическите партии, синдикатите и пр.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА

Необходимо е да се предвижда заделяне на средства за всички социални фондове поотделно - пенсионен, здравен и пр., така че обществеността чрез своите посредници да може точно да определи приоритетите в икономическата и в социалната политика. Тази част, която отива за фондовете, сумарно не може да бъде под 30 % от активите, като този дял трябва да отразява конкретните цели и налични възможности на приватизацията във всеки даден момент. Тези средства се предоставят за преференциално участие на цялото население.

От останалия дял се заделят средства за покриване разходите на приватизацията и обезщетяване на бивши собственици въз основа на разчети, предложени от агенцията за приватизация и одобрени от Министерския съвет.

В разходите за финансиране на приватизацията обезателно се формира дял за саниране на предприятия, в разпореждане на агенцията.

ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО УЧАСТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Определящ принцип на преференциалната политика е регламентирането в закона на всички възможности за участие на населението, както и на минималния гарантиран размер на тези преференции. Въпрос на конкретен избор е точният размер във всяка приватизационна програма.

То се осъществява чрез някаква форма на безвъзмездно предоставяне на дялове на всеки български гражданин, с които той участва в някой от финансовите посредници. Чрез нея те контролират управлението на посредника, бил той социален или инвестиционен.

Тези дялове могат да бъдат продавани на вторичния пазар непосредствено срещу пари или да бъдат конвертирани в други ценни книжа, разбира се, съобразно закона за борсите, който междувременно трябва да бъде приет. В случаите, когато тези дялове се насочват към предприятието, в което собствените им работи непосредствено могат да бъдат завишени с някакъв коефициент.

ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЦИ

Ролята на тези посредници е изключително голяма. Те правят приватизацията достъпна и за хората с най-скромни средства. Още по-важно е, че те са онази форма между държавата и индивида, която за страни като България - без средна класа и при слаб частен бизнес, ще играе роля на етап, междинна степен във формирането на частни икономически агенти. В никакъв случай тази роля не бива да бъде дадена на бюрократични органи или дори на търговските банки, тъй като техният интерес силно се разминава с интереса на дребните собственици.
Според предлагания тук модел финансовите посредници са най-общо две групи - социални и инвестиционни фондове. Първите получават в разпореждане акции и дялове на обща стойност, равна на стойността на средствата, предоставени като преференции на населението.

По този начин се осигурява контрол над управлението на тези фондове от реални собственици.

Друга част от активите на държавните предприятия се предоставя на множество инвестиционни фондове, които ги управляват като представители на държавата. Целта е във всяко приватизирано предприятие да има поне един главен инвеститор от изброените финансови посредници. При възможност моделът ще насърчава навлизането и на един главен частен инвеститор - ядро на собствениците във фирмата и гарант за дългосрочното й развитие.

Обективната оценка на икономическата ситуация и на опита в други източноевропейски страни показва, че е нереалистично стимулирането на приватизация, основана на класическите финансови посредници като фондовите борси.

В друга форма, като истински (а не така наречени) взаимни фондове, тези посредници могат да бъдат и звено за формиране на реални ESOP - предприятия (предприятия, собственост на работниците), които при сегашния закон са немислими.

ТЕХНИКИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Основен принцип за прилагане на приватизационната техника е, че се подбира такава в зависимост от проекта.

Преобразуването на обекта е част от цялостния проект за приватизация и се извършва в съответствие с него, а не самоцелно, както е сега.

В предлагания модел не се ограничават техниките, осигуряващи възможност за запазването на работните места и за поддържането на определено равнище на производството - като мениджърски контракт, joint-venture, лизинг и др. Същевременно при използване на ликвидационна техника задължително се осигурява преквалифициране на персонала за сметка на средствата от приватизацията.

Вместо изкуствено поставения и трудно защитим акцент върху монетарните техники на приватизация либералната концепция разчита на баланс между финансовите възможности на вътрешните инвеститори и нужните промени в структурата на собствеността и управлението. С други думи, отстоявайки пазарните механизми в приватизацията, моделът замества някои монетарни техники с по-перспективни и реалистични подходи - лизинг, изплащане на кредит, приватизационни бонове.

Особено място сред отстояваните техники заемат приватизационните бонове. Разширяването на потенциалните възможности за приватизация и на възможните технически инструменти увеличават действеността на приватизационните процедури. Експертната оценка ще определи каква конкретна технология е най-подходяща за конкретен обект, но за да може тя да бъде реализирана, е нужно поне да бъде предвидена в закона.

Предвидената в либералния модел за приватизация клауза за приватизационни бонове е израз на обосновано с разчети убеждение, че потенциалните финансови и кредитни възможности и възможно чуждо участие са недостатъчни за извършване на приватизация по монетарен път в предвижданите от реформата срокове. Особено в първоначалните етапи ще има остър недостиг на ефективно търсене, точно тогава, когато ще се формира обществената нагласа към приватизацията. А формирането на позитивна обществена нагласа към приватизацията, особено в активните стопански слоеве, е за страна като нашата по-важно от по-големите приходи.

Моделът визира частична бонова система, съобразена по мащаб с целите на приватизацията и с програмите на парламента. Конкретната технология предвижда в закона за приватизацията да бъде фиксирана само възможността за използването на приватизационни бонове от българските граждани на равни основания. След това съобразно стратегията на приватизацията като част от общата стратегия на структурно преустройство, приемана от Народното събрание, са фиксирани определени равнища на приватизация към дадена година. С това се определя хоризонтът на приватизацията, необходим за здравото пазарно функциониране на икономиката.

Ако между необходимия и реално възможния за мобилизиране (вътрешно и външно) финансов ресурс няма различия, това показва, че приватизацията може да се извърши и без приватизационни бонове, т.е. икономиката може да генерира необходимото ефективно търсене. Нашите разчети показват, че това не е така. Нужните за монетарната приватизация финансови ресурси надхвърлят очакваните инвестиции и сумата на тази разлика трябва да формира обема на т.нар. Фонд Национално участие в приватизацията. Точният размер на този фонд ще бъде обсъден и приет от Народното събрание въз основа на предоставени му разчети от експерти. След гласуването на общата сума на фонда тя се разпределя поравно между всички пълнолетни правоимащи български граждани, живеещи постоянно в страната. По този начин се получава индивидуалният дял на отделните граждани. С този дял те участват в социалните или инвестиционните фондове. При желание те могат да ги продават на вторичния пазар или да ги използват за директна покупка на акции от приватизирани предприятия. В този случай от стойността на активите на фонда се намалява стойността на покупките.

Особено предимство на частичната бонова система е, че стимулира участието на по-широки кръгове от стопански ативното население, без да създава борсов ажиотаж. Дори ако евентуално размерът на фонда се окаже по-голям от необходимия или се инвестира неравномерно, това ще доведе до повишаване на цените на приватизираните обекти, към които има интерес, и ще покаже вярната насока на структурни промени.

Боновата система, ограничена в определени икономически обосновани граници, вместо тотална ваучерна система, е инструмент на икономическата политика, а не на популизма.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "НЕ" НА ЗАМРАЗЯВАНЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ, "НЕ" НА ЦЕНОВИЯ ШОК!" НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ.

Предложението на правителството за либерализиране на цените и компенсации за населението, връчено днес сутринта на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), е абсолютно неприемливо в този вид:

Първо - То ще доведе не само до замразяване на заплатите, но и до значително орязване на реалните доходи, до ново рязко обедняване на хората.

Второ - Налага по-нататъшни значителни ограничения при договаряне на работната заплата в материалното производство и в бюджетните организации.

Трето - Обрича на гладно съществуване пенсионерите и безработните.

Няма такъв синдикат, който би се съгласил да подпише споразумение при тези условия и в предложения срок от 3 дни. Отказва да стори това и КНСБ.

Изпълнителния комитет (ИК) се обръща към КТ "Подкрепа" и другите синдикални формирования в страната за съгласуване на позициите и действията по правителственото предложение. Диалог с правителството по тези въпроси може да се води само в рамките на легитимна система за партниране.

Ако сегашното правителство не е в състояние да води сериозен социален диалог и да си осигури подкрепата на синдикатите и населението за новия старт на икономическата реформа, Народното събрание следва да предприеме радикални и бързи действия за реформиране на кабинета.

София, 14 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПОДКРЕПЯМЕ РЕФОРМАТА С КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ" НА КЛУБОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ОТ ГАРНИЗОН СМОЛЯН.

1. Подкрепяме реформата във Въоръжените сили. Реформата в армията е крайно наложителна, за да бъде тя приведена в съответствие с новите реалности и с модерна и ефективна система за сигурност. Подкрепяме становището на Координационния съвет (КС) на легия "Раковски", че реформата трябва да бъде съпътствана от коренни преобразования в икономическата, политическата, научно-техническата и социалната област. Без тези промени реформата може да протече едностранчиво и да има висока социална цена. Предлагаме приоритетно да бъде приет Законът за отбраната, който да издигне социалното положение на офицера, да повиши престижа и привлекателността на офицерската професия.

2. Отнасяме се положително към идеята за постепенно преминаване към професионална армия, като същевременно смятаме, че наборният принцип и системата за подготовка и преподготовка на воините от запаса трябва да се запазят и усъвършенстват дотогава, докато съществуват и във Въоръжените сили на съседните на Република България държави (Турция разполага с обучен резерв от 1,5 млн.души, Гърция - с 450 хил., бившата Югославия с повече от 1 млн.).

Смятаме, че намаляването на срока на редовната военна служба на 12 месеца е целесъобразно само при положение, че то се извърши на базата на точен разчет, който да не допусне намаляване числеността на армията под квотите, определени от Парижките договорености - 93 хил.души (Турция разполага в момента с армия от 601 хил.души, Гърция - със 190 хил.души, Румъния - със 171,700 души).

3. Предлагаме правителството и парламентът да настояват за нови квоти за Въоръжените сили на страната. След разпадането на Варшавския договор съотношението между Въоръжените сили на България и на всяка нейна съседна държава поотделно е крайно неблагоприятно за нас. Да не се допускат съкращаване и експорт на сравнително модерно въоръжение и техника (танкове Т-55, самолети МиГ-21, 23, 25), за закупуването на което в бъдеще биха се изразходвали значително повече средства!
Настояваме парламентът и правителството да вземат необходимите мерки, за да не бъдат прехвърлени на нашата южна граница съкратените от Централна Европа въоръжения и техника (предвидено е през 90-те години от Централна Европа на Турция да бъдат доставени 800 танка и друга модерна техника, на Гърция - повече от 700 танка, 20 самолета Ф-16 и други модерни оръжейни системи).

4. Предлагаме в Закона за отбраната да залегнат следните основни положения:

а) Правото на всеки гражданин на алтернативна военна служба. Алтернативната военна служба да бъде под такава форма, че да не доведе до чувствителен отлив на наборници от Въоръжените сили. Недостатъчна е мотивацията на младите войници при постъпването им в казармата. При проведените с тях анкети 40-45 процента заявяват, че ако имаха възможност, не биха постъпили в армията.

Предлагаме при 12-месечен срок на редовна военна служба алтернативната служба да бъде не по-малко от 36 месеца. Тя би могла да се отбива в строителни формирования за изграждане на военно-жилищен фонд, материална база на гарнизоните и др.

б) При кандидатстване за държавна работа или служба и за следване във ВУЗ да ползват предимство лицата, отбили редовната си военна служба.

в) Чувствително да бъдат завишени предвидените санкции за отклонение от редовна военна служба и за неявяване на учебномобилизационни сборове от запасните. Така например в сега действащия Закон за всеобщата военна служба предвидените наказания за неявяване на мобилизационни мероприятия са както следва:

- за войнишкия състав - от 5 до 40 лв.
- за офицерския състав - до 200 лв. глоба.
- за ръководствата на предприятия и кметовете за неизпълнение на задълженията си по мобилизацията - до 100 лв.

Предлагаме в новия закон да бъде предвидено търсенето на отговорност и от ръководителите на частни фирми и работещите в тях за неизпълнение на задълженията по осигуряване на мобилизацията, а така също да се осигури реално обезщетение на запасните в размер на средната работна заплата за участие в мобилизационни мероприятия.

г) Настояваме в Министерството на отбраната да се въведе договорната система, която да определи задълженията на двете страни. В този договор да залегнат задълженията на:

- свръхсрочнослужещите - срок на служба, работна заплата, изисквания към тях за образование, квалификация, професионална подготовка и изпълнение на служебните задължения;
- Министерството на отбраната да осигури условия за реализация и професионално израстване, стимулиране на квалификацията и преквалификацията, социална защита на свръхсрочнослужещите и техните семейства;
- при нарушаване на договора от една от страните тя да понесе юридическа отговорност.

д) Военнослужещите да имат право да обжалват по съдебен ред заповедта за уволнение.
е) В Закона да бъде фиксирано правото на офицерите и на другите военнослужещи да създават свои професионални организации в съответствие с резолюция N 903 на парламентарното събрание на Европейския съвет от 1988 г., които да защитават професионалните и социалните интереси на военнослужещите.

6. Смятаме, че Законът за декомунизацията трябва да засегне висшата военнопартийна номенклатура, изградила индивидуалния си комунизъм с армейски средства, но не и останалия офицерски състав, честно изпълнявал дълга си пред родината и носил несгодите на военната служба.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПОЗИЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ИНВАЛИДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНИ УСЛОВИЯ ЗА ТРУД НА ИНВАЛИДИТЕ И ТРУДОУСТРОЕНИТЕ ГРАЖДАНИ. Документът е адресиран до Народното събрание и до средствата за масова информация.

Централният съвет на Съюза на инвалидите в България (ЦС на СИБ) е сериозно обезпокоен от взетото решение на Министерския съвет, с което се отнемат част от данъчните облекчения на общинските и частни фирми, в които работят инвалиди и трудоустроени граждани. Това решение поставя работещите все още инвалиди в състояние на несигурност относно конституционното им право на труд.

Във връзка с това ЦС на СИБ настоява пред Народното събрание на Република България да се вземат законодателни мерки, осигуряващи възможност за инвалидите да работят при по-благоприятни условия (напълно или частнично освободени от данъци, при запазване на монополни производства и други възможности).

Централният съвет предлага на уважаемото народно представителство в случай, че се разглеждат промени в Закона за кооперациите, да бъде запазен облекченият данъчен режим, прилаган спрямо кооперациите на граждани с намалена трудоспособност.

Позицията е приета на заседание на Централния съвет на Съюза на инвалидите в България на 11 април 1992 г.

София, 13 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЖАЛБА ОТ СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ С ИСКАНЕ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ОТНЕТО ИМУЩЕСТВО. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание, до президента на Република България, до председателя на Конституционния съд и до главния прокурор.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

За съжаление, от 25 април 1990 г. до сега, правителството и кметовете на град София държат Централния комитет на Българската комунистическа партия без помещения. Също така не са дадени помещения на областните комитети на БКП в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Враца, а така също и на общинските комитети на БКП в цялата страна, за което сме подали много жалби, но почти отникъде не ни се дават никакви отговори, което е грубо нарушение на конституцията и на Закона за политическите партии, приети от нелегитимни народни представители и от нелегитимни Велико народно събрание и Народно събрание, тъй като всички конституции и народни събрания след декември 1948 г. са нелегитимни.

Правителството настани нелегитимната Българска социалистическа партия в сграда с прекалено много стаи и салони. В тази сграда могат да се настанят няколко партии.

Дадохме молба в общината за отписване - деактуване от регистрите на Държавни имоти на стария партиен дом, в който от 1924 г. до сега се помещава дирекцията на полицията, конфискуван по силата на Закона за защита на държавата от 1924 г., но и общината, и правителството, и Министерството на вътрешните работи мълчат.

Само БКП е правоприемник на БРСДП, БКП (т.с.), Партията на труда, РП и БКП(к). БКП първа и единствена досега е регистрирана като БКП. Други партии нямат нищо общо с наследството на имуществото на тези партии. Единствен законен наследник на БРСДП и на някогашната БКП е нашата БКП, която няма нищо общо с незаконната тоталитарна БКП.

Излагайки горното, най-учтиво Ви молим да бъдат деактувани всички партийни сгради в страната и всички имоти, които са конфискувани през 1924 г. с Решение-определение N 1 на Върховния касационен съд, углавно отделение, въз основа на чл.1 и 16 от ЗЗД и да бъдат върнати на законния им собственик БКП.

София, 11 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ, ПРИЕТ НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ (27-28 АПРИЛ 1991 ГОДИНА - СОФИЯ).

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА - ЧЛЕНСТВО

Чл.19 - Членуването в БСС е доброволно. Член на БСС може да бъде всеки български студент във висше училище, както и аспиранти, и специализанти.

Чл.20 - (1) - Членството в БСС възниква с попълване на анкетна карта, подписана от студента, с която се декларира съгласието с устава и целите на съюза.
(2) - Ръководството на РО издава на всеки член членска карта по утвърден от СС образец.

Чл.21 - Членството се прекратява:

1. По собствено желание чрез писмено уведомяване на председателя на РО.
2. По решение на РЗ за действия, противоречащи на устава и целите на съюза. Решението се обсъжда пред КК.
3. При завършване на образованието.

Чл.22 - Всеки член на БСС има право:

1. Да бъде избиран и да избира, да издига кандидатури и да се кандидатира в ръководните органи на БСС.
2. Да изразява и отстоява своето мнение и да критикува дейността на всички ръководни органи и да иска мотивиран отговор от тях.
3. Да получава информация по всеки въпрос, засягащ дейността на БСС в едномесечен срок.
4. Да използва съществуващата материална и друга база на съюза.
5. Да членува в партии и организации, чиито цели и действия не противоречат на устава и програмата на БСС.
6. Да получава защита от БСС, когато е преследван, заплашван, злепоставян, оклеветяван заради членуването си или действията си в съюза.

Чл.23 - Всеки член на БСС е длъжен да съдейства за осъществяване целите на съюза.

Чл.24 - Не могат да бъдат членове на БСС студенти, членуващи в обществена организация или партия, чиито цели противоречат на характера, дейността или идеите на БСС.

ГЛАВА ПЕТА - ПРИНЦИПИ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ

Чл.25 - Уставът и програмата на БСС са задължителни за всички съюзни членове.

Чл.26 - Пълна демократичност, плурализъм на идеи, становища и предложения, свобода на дискусиите.

Чл.27 - Избор на ръководствата при спазване на мандатния принцип.

Чл.28 - Органите на БСС могат да вземат решения, ако на заседанията присъстват не по-малко от 2/3 от членовете (делегатите).

Чл.29 - (1) - Решенията се смятат за приети, ако за тях са гласували повече от 1/2 от присъстващите, с изключение на изрично посочените от устава случаи. Те са задължителни за съответните органи и приелите ги съюзни членове. Решенията за избор на ръководни органи важат за всички.
(2) - Органите на съюза сами определят начините на гласуване.

ГЛАВА ШЕСТА - ФИНАНСИРАНЕ

Чл.30 - (1) - БСС набира необходимите за дейността си парични, материални средства чрез:
     1. Членски внос в размер най-малко 2 лв.
     2. Доброволни вноски.
     3. Дарения.
     4. Трудови студентски акции и други законосъобразни начини.
(2) - На всеки три месеца да се отчисляват 10 % от събрания членски внос в РО в полза на съюза.

ГЛАВА СЕДМА - СИМВОЛИ И СЕДАЛИЩЕ НА СЪЮЗА

Чл.31 - Символите на съюза са:

1. Емблема - щъркел със студентска шапка и надпис БСС.
Щъркелът държи червен карамфил.
2. Знаме - правоъгълно с диагонално разпределение на бял и червен цвят, като в горния ляв ъгъл на фона на белия цвят е емблемата на съюза.

Чл.32 - Седалище на БСС е град София.

Чл.33 - БСС има кръгъл печат, на който пише "Български студентски съюз", а в средата - емблема на съюза.

ГЛАВА ОСМА - ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.34 - Дейността на БСС се прекратява с решение на СК, ако за него са гласували повече от 2/3 от всички делегати на СК.

Чл.35 - Решение за сливане на БСС с други организации се взема по реда на чл.36.

Чл.36 - Въпроси, неуредени от устава, се решават от СС.

Чл.37 - Настоящият устав влиза в сила от момента на приемането му от Учредителната конференция на БСС.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

030. БЪЛГАРСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ (БОП)

Българската отечествена партия е нова партия без претенции за унаследяване на стари партии без обремененост от миналото. Идеята за нейното създаване възниква през 1984-1985 г. като реакция от изострянето на верско-етническите и националистични тенденции в резултат на "възродителния процес". Официално тя е учредена на 7 март 1990 г. в Пловдив на делегатска конференция. Регистрирана е в Софийски градски съд на 19 април 1990 г.

Партията настоява за признаване на историческите грешки от по-далечното и по-близкото минало, довели страната ни до национални катастрофи, а народът ни до национален нихилизъм и до фалшив интернационализъм. Обявява се за консолидация на нацията като цяло и за демократично приобщаване на етническите групи като част от нея. Отстоява позицията, че националното единство е възможно само, ако всички в България - без разлика на вяра, език и етническа принадлежност - живеят и работят със самосъзнанието на български граждани.

БОП е един от инициаторите за създаване през пролетта на 1990 г. на Единен национален съюз (ЕНС). Участва в изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. с бюлетина на ЕНС, но не получава депутатски места.

От 7 февруари 1991 г. става създател на дясноцентристкия Български национален съюз, обединяващ още три партии. В изборите за Народно събрание (13 октомври 1991 г.) участва с листата на Коалиция Български национален съюз, но не успява да спечели депутатски места.

БОП се ръководи в своята дейност от сентенцията: "Сега и никой друг път е историческият момент за единение на всички сънародници в лоното на българската нация като част от единна Европа и Съединени европейски щати. Отечеството над зсичко!"

Ръководен орган на партията е Централният координационно-изпълнителен съвет. Председател на БОП е Крум Куманов.

Адрес за контакти:
Пловдив, ул. "Лъджене" N 32, п.к.4000, тел.: 26-70-38.

/Пресслужба "Куриер"/

10:20:36
16.04.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!