София, 16 август 1994 година
Брой 159 /1204/

София, 16 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ТРЕВОГАТА МИ КАТО ПОЛИТИК" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ".

В нашия политически живот се разиграват сложни игри. Някои сложни, други съвсем прости, но не по-малко рисковани и опасни за така наречения електорат. По-точно казано, за народа, който, както и да е оцветен, си остава български народ. Съюзът на демократичните сили /СДС/ нареди сините пешки в една твърда позиция и заяви, че не приема никакви компромиси и никакви коалиции. Съображенията им са и политически, и морални, както казват те. Българската социалистическа партия /БСП/ заяви, че трудният пазарлък на СДС и Движението за права и свободи /ДПС/ си е техен проблем, и дочака момента, когато конституцията им даде, право или пък те си го присвоиха, да предлагат варианти. Както обаче и да подреждат социалистите разноцветните си пешки, е тропоска с бели конци. Предлаганото от тях "програмно правителство на националното съгласие” е предварително обречено. Причините за тази обреченост са известни.

Извънпарламентарните, т.нар. центристки, сили пък заявяват, че са за предсрочни избори и използват всеки повод да подчертаят "закономерния" и "неизбежен" крах на всички правителства, които биха били излъчени от сегашния парламент. Но не казват с кого и как ще се коалират. Колебанията им са обясними: нямат сериозно организиран електорат, нито авторитетна фигура, която да обедини отделните малки партии. С други думи, ходовете им не са много ясни на зрителите на политическия шахмат.    

Последните политически събития обаче недвусмислено показаха, че един от главните гросмайстори продължава да бъде президентът Желев. Той е един от онези наши политически шахматисти, който през цялото време с необикновена упоритост се стреми към поставената си /твърде вероятно продиктувана/ цел. Още в "Фашизмът" той казва категорично, че преходът от тоталитарен режим към демокрация неизбежно минава през диктатурата. Така че силната президентска власт се оказва отдавна замислен ход. Ни по-малко, ни повече на практика това означава, че фигурите на разноцветните пешки трябва да се премахнат от черно-белите полета на съвременната политическа шахматна дъска. Какво ще коства този продължителен ход на президента, е трудно да се каже. За страната обаче е видима икономическата криза, нежелателните противоречия, социалното неравновесие и престъпността.

Своята партия играе и Ахмед Доган. Играта му е доста гъвкава въпреки привидните зигзаги. Отначало защитаваше правата на етническите малцинства, след това социално слабите, накрая, бидейки "в час", се зае да брани интересите на ... майка България. Шитите с бели конци ходове на А. Доган, режисирани твърде вероятно от чужди сили и интереси, неизбежно водят към създаване на автономно предмостие на пантюркистки амбиции. Тези амбиции забелязват и най-наивните политици. Едно е обаче да ги забелязват, друго е да им се противопоставят. Чужденците снизходително ни потупват по рамото за нашата етническа политика.

Това е така, защото политическите сили у нас, воювайки помежду си за власт, флиртуват с ДПС и за срам на нацията то се превърна не само в балансьор в законодателната власт, но и във фактор, от който зависи съдбата на България в този труден преходен период.

По убеждения аз съм антикомунист и надявам се, че съм го доказал по убедителен начин. Но това не значи, че зад демагогските действия на БСП не виждам, че има социалисти, които отговорно милеят за съдбата на България и за националните интереси.

Винаги категорично съм заявявал моята привързаност към синята идея и Български национален съюз "Нова демокрация" с декларации е излизал в подкрепа на правителството на СДС. Но това съвсем не значи, че съм одобрявал съюза на сините с ДПС, когато той е в ущърб на нашата национална политика.

Аз съм монархист, но не изключвам възможността сред републиканците да има чисти и самоотвержени патриоти.

Националист съм, но винаги съм вярвал, че българи, турци, евреи, арменци и други малцинства могат и трябва да живеят в мир и доверие на общата българска земя. Стига политиците да проявяват мъдрост и далновидност.

А сега порицавам тези червени и сини политици, които създадоха и отгледаха едно незаконно отроче, наречено ДПС, на етническа основа. Преди всичко аз съм българин. Ето защо с тревога следя всеки ход на А. Доган. Ако позволим, увлечени в нашите политически ежби, да продължи да съществува на етническа основа протурска партия, ще се матира България, ще се превърнем в един от позорите на човечеството. А вие там, банкерите, търговците, търгашите, стреснете се!

Родината ни е съдба! Съдбата ни - народ! Да бъдем НАРОД!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНС
"НОВА ДЕМОКРАЦИЯ": Иван Лазаров

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 16 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЕКСПЕРТНА ГРУПА КЪМ ЦЕНТЪР НОВА ПОЛИТИКА ЗА ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ И ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА.

В размирния район на Балканите България се очертава като фактор на стабилността с принципната си, предвидима външна политика, проникната от демократичния дух на европейските институции, с отказа си от териториални претенции и използване на сила и дори с въздържаността си по конфликтните вътрешни и външни проблеми на националния въпрос.

Процесите на демократизация в нашата страна й позволиха да напусне подсъдимата скамейка в съда на световното обществено мнение и да се издигне до привилегированата възможност да изисква от съседите си да съблюдават човешките права и свободи.

Преминаването към пазарна икономика и либерализацията на външната търговия създадоха предпоставки за по-пълното вграждане на нашата страна в световното и регионално стопанство и по този начин поставянето на преградата на икономическите интереси пред разпалването на огнищата на напрежение на Балканите.

Но българската външна политика не съумя да получи дивиденти от ролята си на фактор на стабилността на Балканите. Обективните външни и вътрешни трудности не могат да прикрият нерадостния факт, че липсваше ясна представа за българските външнополитически и външноикономически интереси и отсъстваше външнополитическа доктрина за тяхното организирано постигане. Имаше значителна активност и многобройни посещения и разговори, но бяха ли те подчинени на прагматично формулирани национални интереси и стройна система от цели?

Реализмът изисква да се съобразяваме с действителното място и с реалните възможности на България в света, в Европа и Балканите и да водим активна многопосочна външна политика за защита на националните интереси. Промените в България създадоха благоприятни условия за постигането на значителни външнополитически резултати.

Безспорен успех на нашата външна политика бе постигнат по пътя ни към Европа. Но това стана в рамките на плановете, условията и дори предразсъдъците на Западна Европа. Българската дипломация не съумя да извоюва приоритетно място в източната политика на Европа, но успя да се отърве от някои свои илюзии.

Не по-малък успех бе и развитието на отношенията ни със САЩ. На този етап България не отдаде предпочитания на нито един от двата центъра на силата, но и не бе предпочетена.

Същевременно разбираемата, но неоправдана идеологизация на външната ни политика допусна драстичен спад в отношенията ни с бившия СССР. Липсата на настъпателност и проявяваната непоследователност, противоречивост и мудност бе политическа грешка, в резултат на която България загуби традиционни пазари, суровини и в крайна сметка и предпоставки за развитието на частния бизнес. Неговата завидна активност понастоящем като икономически мост между страните от бившия СССР и Запада за съжаление не достига онези мащаби, които правителствената намеса би осигурила. Спад настъпи и в отношенията ни с бившите социалистически страни от Източна Европа, което се отрази негативно на външнополитическите ни позиции и на икономическото състояние на страната.

Пренебрегнати бяха и икономически важните за нас отношения с арабските страни и другите държави от третия свят. Участието в ембаргото на Ирак, Либия и Сърбия са допълнителен тежък кръст за преустройващата се българска икономика. България пое тези задължения в името на международната справедливост и общочовешки принципи. Но прагматизмът изисква да попитаме какво бе направено за компенсиране на нашите значителни загуби? За участието му във войната в Залива на Египет бе опростен половината от външният дълг /25 млрд. от 50 млрд. долара/ и получи нови заеми. Ние какво получихме?

България запази относително стабилна политика на Балканите, но тя бе в значителна степен рефлекторна и не бе подчинена на една поливариантна стратегия за гарантиране на националната ни сигурност. Политиката ни в района трябва да бъде балансирана и прагматично диференцирана с основен акцент на постигането на двустранни политически, икономически, културни и други договорености с всички балкански страни. Нашата външна политика не положи достатъчно усилия или въобще не постави на дневен ред решаването на редица проблеми в двустранните отношения с нашите съседи.

Особено място във външнополитическите ни приоритети заемат отношенията ни с Република Македония. Всяко неблагоприятно развитие в тази област ще има сериозни вътрешнополитически последици и може да наруши социалния мир. Смелата крачка с признаването на независимостта на Република Македония постави само основата на развитието на дълготрайни приятелски отношения с тази страна. Необходимо е разработването на специална външнополитическа програма за укрепване на доверието на Македония към България. Спорните въпроси трябва да се отложат за бъдещето, а да се предприемат мерки за всестранно развитие на отношенията с новата държава и за преодоляване на антибългарските предразсъдъци, ширещи се там. След Втората световна война под управлението на Комунистическата партия Македония се изгради като държава, общество и дори като обществено съзнание на антибългарска основа. Демократизацията и декомунизацията на Македония означават и премахването на антибългарщината. Господството на старите структури, включително и на службите за сигурност, не дава на този етап възможност за свободно волеизявление в Република Македония.

Най-мощната регионална сила е без съмнение Турция. България е заинтересувана от нейното всестранно икономическо развитие, модернизиране и демократизиране, от превръщането й в съвременна държава. Това би засилило предимствата й на желан икономически партньор и би поставило преграда на опасното разпространение на ислямския фундаментализъм.

Но за съжаление Турция все още не е европейска страна. Редица прояви във вътрешнополитическия й живот и на международната арена пораждат недоверие и безпокойство, което не намира адекватно изражение във външната ни политика. Задълбочаването на отношенията между България и Турция е в интерес на двата народа, но турската страна е все още длъжник в изграждането на атмосфера на взаимно доверие.

Ако пътят ни към Европа минава през някоя балканска столица, то това е Атина. Съществуват редица неизползвани възможности за развитие на сътрудничеството с нашата южна съседка, без това да става за сметка на отношенията ни с Турция и други балкански държави. Българската външна политика не положи достатъчно усилия за поставяне отношенията ни с Гърция на дълготрайна основа. Необходимо е да се поставят открито, в приятелска атмосфера всички онези проблеми, които биха могли да минират двустранните отношения.

Най-важният сред тях е икономическият излаз на България на Бяло море. Този проблем става все по-актуален в светлината на очертаващата се дългосрочност на югоконфликта. Икономическият излаз на Бяло море ще даде допълнителни възможности на българската икономика за излизане от кризата и ще стимулира развитието на частния сектор. Осъществен на основата на ясен отказ от териториални претенции, той ще тласне напред взаимноизгодното обвързване на двете страни.

Зад демонстрираната твърдост в гръцката позиция по отношение името на Република Македония прозира нейната загриженост от нерешените малцинствени въпроси в Северна Гърция, които вече пораждат напрежение в обстановката на Балканите.

Вече повече от година на запад от България се води гражданска война. Напрежението в бивша Югославия ще бъде характерна черта на обстановката на Балканите в обозримо бъдеще. Предложението на Ванс и Оуен далеч не е мирен план, а само опит за примирие. Под сянката на свещената крава на съвременната дипломация - ненарушимостта на границите, Босна и Херцеговина се делят с нови граници. Това временно решение едва ли ще спре процеса на събиране на Голяма Сърбия било като федеративна или унитарна държава, или съюз от държави. И затова основният проблем вече не с запазването на бившите вътрешни граници на бивша Югославия, а тяхната промяна по цивилизован начин чрез преговори и взаимни отстъпки, под егидата и гаранциите за справедливост на европейските институции.

България съумя да провежда принципна политика в подкрепа на мерките на ООН без опасна за бъдещето на двустранните отношения враждебност, без да се превръща в маша за кестени. Но готова ли е тя да противодейства на екстремизма на великосръбския шовинизъм, ще може ли да гарантира сигурност на българите в Западните покрайнини при разрастването на конфликта? А е твърде вероятно конфликтът да пламне и в Косово и оттам чрез албанското и сръбското малцинство да обхване и Македония. Това значително ще повиши социалното напрежение в България - стотици хиляди са само потомците на бежанците от Македония. Дали външната ни политика е готова за това изпитание? Наясно ли е Европа за реалната опасност от разрастването на югоконфликта и превръщането му в общобалкански. Българската външна политика не е направила достатъчно, за да обясни на световната общност цялата сложност на положението на Балканите. Необходими са целенасочена пропагандна кампания и активни действия за мобилизиране на потенциалите на всички глобални и регионални механизми, имащи отношение към сигурността на международната система - ООН, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, НАТО, Европейската общност, Западноевропейския съюз. Изпращането на наблюдатели не е достатъчно; необходимо е европеизирането на Балканите.

Недостатъчни бяха и опитите на нашата външна политика за развитие на всестранното сътрудничество с Румъния. Проблемите пред нашите две страни са съизмерими и биха могли да се търсят общи подходи по пътя ни към Европа. Спецификата на развитието в Румъния изисква държавно стимулиране за разширяване на търговския обмен. Неговото значително разширяване би създало подходяща обстановка за гарантиране правата на българското малцинство в Румъния и възпирането на необоснованите териториални претенции на някои националистически кръгове в северната ни съседка към Южна Добруджа. Тесните отношения между двете страни биха били значителен стабилизиращ фактор на Балканите.

Външната ни политика трябва да активизира опитите си за развитие на отношенията с новите независими държави - Словения, Хърватска и Молдова, които ще играят важна роля в баланса на силите на Балканите. Българската държава носи определена морална отговорност към българското и гагаузкото население в бившата съветска република.

Определено стабилизиращо въздействие има и задълбочаването на отношенията с Албания. Постигнатото значително разширяване на търговския обмен бе осъществено главно от частния сектор, без активния принос на българската държава. Необходимо е външната ни политика да активизира своята роля за гарантиране и разширяване на икономическите ни интереси и тяхното последващо използване за още по-успешно развитие на политическите отношения.

Външнополитическата доктрина и нейното провеждане чрез средствата на външната политика е един от инструментите за гарантиране на националната ни сигурност. Нова България все още няма разработена концепция за националната сигурност. В условията на блоково разделение нашата страна не притежаваше собствена концепция за националната сигурност. Нейното разработване се забави поради липсата на политически консенсус вътре в страната и незавършеност на процесите на изменение на положението на Балканите и в света. Пагубно бяха политизирани редица фундаментални въпроси на отбраната и сигурността като разузнаването и военната промишленост. Очертаващата се промяна в съотношението на политическите сили в България създава предпоставки за намиране на политически консенсус по въпросите на националната сигурност. От друга страна, в продължаващата динамичност на регионалните и световни военнополитически процеси вече се очертаха главните фактори на нестабилността и възможните заплахи за националната ни сигурност, което прави възможно разработването на дългосрочна стратегия за нейната защита.

В едно свое интервю десетина дни преди да бъде избран за генерален секретар на ООН Бутрос Гали изрази надежда, че благодарение на ролята на Европейската общност и на края на студената война Балканите ще получат подкрепата на международната общност за мирно разрешаване на своите проблеми и на един следващ етап ще се премине от "балканизация" към федерация. Но приобщаването на България и целия район към европейските структури е един дълъг процес и ще даде реални гаранции за нашата сигурност едва в бъдещето. Нашата страна не може да гарантира териториалната си цялост без подкрепата на външни сили, но горчивият ни исторически опит ни учи, че България не е имала постоянни съюзници, не е имала и голяма свобода в избора им и в края на краищата е била използвана. В този смисъл укрепването на националната сигурност предимно със собствени сили има съдбовно значение за нашето бъдеще. Трезвата оценка на военната и на военнополитическата обстановка на Балканите, а не синдром на втората Балканска война, изисква укрепване на въоръжените ни сили.

Изработването на нова военна доктрина и гарантирането на отбранителната способност на страната в условията на остра икономическа и политическа криза е основният приоритет на националната сигурност. Изграждането на боеспособна, добре въоръжена, окомплектована и мобилна армия изисква приемането на нова нормативна уредба, реформа и евентуално предислокация на армията, осигуряване на служебните и граждански права на военнослужещите.

Редица дестабилизиращи фактори като международния тероризъм, престъпността, наркотрафика изискват и укрепване на службите за сигурност при ясно регламентиране на тяхната дейност и подчиненост.

Определени гаранции за сигурност трябва да продължат да бъдат търсени чрез подписването на двустранни военни споразумения с всички наши съседи. Те са насочени не към създаването на военни съюзи, а към укрепването на мира. В тяхната основа е заложен отказът от териториални претенции и от решаването на спорните въпроси с военни средства.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 16 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ КОМИТЕТ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО НА СОФИЯ ИНЖ. ГАНЧО ХРИСТОВ [ХИТРОВ] ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ЕДВИН СУГАРЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ВОДОСНАБДИТЕЛНИЯ КОМПЛЕКС "РИЛА".

Проблемите, отнасящи се до ВК "Рила”, не трябва да се свързват и подчиняват на лични, партийни или някакви други субективни интереси освен с интересите на населението и на стопанските дейности на регионите, обхванати от този комплекс. Законът и моралът в неговия най-широк аспект са тези, които поддържат демократичните ценности.

Дискусионните материали по ВК "Рила" бяха изпратени за сведение на президентството, на Народното събрание и на Министерския съвет за запознаване и за становище до всички министерства и комитети към Министерския съвет, централни ведомства, Столична голяма община, Софийска област, висши учебни заведения, Президиума на Българската академия на науките /БАН/, академични институти, проектантски, научноизследователски и строително-експлоатационни фирми, имащи отношение към водоснабдителния комплекс, както и до ръководствата на всички зелени партии и движения, ангажирани с екологичните проблеми на ВК "Рила" /Консервативна и екологическа партия, Зелена партия, Политически клуб /ПК/ "Екогласност", НД "Екогласност", Зелен парламент/.

В продължение на близо четири месеца в атмосфера на пълна прозрачност в действията на комитета бяха проведени многобройни срещи с депутати от Народното събрание, избрани с вота на гражданите от София и от Софийска област, с представители на много министерства и ведомства, общински и областни ръководства на местната административна власт, с лидери и експерти на всички зелени партии и движения, с професионалисти и граждани на София и Софийска област.

Това беше направено с добросъвестна обективност и намерения, за да не се допусне възникване на социално напрежение сред населението на регионите, обхванати от този водоснабдителен комплекс.

С представители на НД "Екогласност" се проведоха три работни срещи, от които две на експертно ниво. Негативно отношение към новия вариант на схемата за ВК "Рила" на тези срещи не беше изказана.

От първия ден на обществената дискусия започна изпълнението на предварително замислен от НД "Екогласност" план на действие: провокиращи въпроси, репликиране и прекъсване на говорещите чрез включените в залата микрофони, имитиране на неразбиране на темата и целта на дискусията, демонстративно неуважение към организатора на дискусията - Обществения комитет за подобряване на водоснабдяването на София. С точно казани думи задействан беше арсеналът от познати на Вашите съмишленици средства и похвати за създаване на безпорядък в залата и за внушаване на присъстващите намеренията и желанието на НД "Екогласност" да бламира дискусията.

За въвеждане на необходимия порядък и ред в залата се наложи намесата на водещия, кмета на Столична голяма община, заместник-областния управител на Софийска област и кмета на Дупница.

Това беше една недостойна акция.

През втория ден НД "Екогласност" адресира до участниците в дискусията, а не до обществения комитет, свое становище-послание, подписано от секретаря на движението Лъчезар Тошев и раздадено на всички присъстващи по време на протичаща в залата процедура.

В това послание Общественият комитет за подобряване на водоснабдяването на София е предмет на нелоялна и обидна за него форма на дискриминация, включва неточна информация и злонамерено тълкуване на неговите цели и задачи с обвинения в ексхумация /дума, употребена във Вашето становище-послание/ на проекта за ВК "Рила".

Ексхумира се нещо, което е било погребано. В случая ВК "Рила" не е "погребан" от Народното събрание, а само върнат за актуализиране при спазване на определени критерии и изисквания, преди да бъде приет или отхвърлен от Върховен технико-икономически експертен съвет.

Както много добре ви е известно, такъв експертен съвет не е проведен в продължение на повече от две и половина години след предаването на предварителните проектни проучвания за ВК "Рила" на Министерство на териториалното развитие и строителство. Причината за това е една и тя е: едностранно, умишлено "погребване" на ВК "Рила" от Вас и НД "Екогласност" с помощта на ефикасно блокиращите действия на Вашите съмишленици от различни нива на държавната власт.

Обръщението Ви имаше конкретна цел - да стимулира и провокира мащабни действия, насочени срещу Обществения комитет за подобряване на водоснабдяването на София, неговите членове и поставения на обществена дискусия проект за ВК "Рила".

В средствата за масова информация и особено в някои ежедневници се появиха статии, в които дискутираният проект беше категоризиран като криминален, комитетът - обявен за мафиотска структура, зад която стоят мощни финансови групировки, готови да инвестират и вложат свои капитали за " пране на пари”; да закупят голяма част от водоснабдителните съоръжения на ВК "Рила". Във фантастична форма се предсказват големи комисиони, които влизат в нечий джоб; предстояща разпродажба на безценица на държавна и на обществена собственост от сферата на "ВиК"; тлъсти задгранични командировки; участие на комитета чрез влиятелни чужди фирми в скрита приватизация и тайно регистриране като акционерно дружество, разполагащо с много средства и притежаващо луксозни офиси в центъра на София.

Общественият комитет е представен като една супермощна финансова групировка, чиито членове се ръководят не от благородни идеи и от патриотични цели, а от чисто комерчески интереси.

Не липсваха и недостойни персонални обиди към някои от членовете на комитета. Ще си позволя да Ви кажа нещо на висок глас - членовете на комитета са изключително обществено и служебно ангажирани лица, които от малкото свободно време, което остава за семействата им и за почивка, отделят доброволно време и усилия, за да помогнат при решаването на сериозен социален проблем, отнасящ се за 1 300 000 граждани на София, без никакви лични, материални и финансови облаги.

Те заслужават да бъдат аплодирани и подкрепени с внимание и уважение, а не хулени и унижавани.

Сигурен съм, че София ще запомни техните имена.

От своя страна привърженици на "Екогласност" в Института по водни проблеми, в Института по горите и в Екологическия съвет към БАН трябваше да повторят в разширен вариант създадената от тях през 1986 г. легенда за Рилската пустиня.

Трябва да се признае умението, което е проявено, за да се създаде научна доктрина за екологическа катастрофа и за настъпване на апокалипсис в този "райски" кът на България.

Източване на Рилските езера; дрениране на планинските склонове от тунелите и ликвидиране на големи горски масиви с ценни мурови и вековни гори и пасища; обезводняване на реките; катастрофа за речните и за горските екосистеми и подпочвените води; трайни и невъзвратими промени в микроклимата и почвата; твърдения за умишлени грешки, допуснати от авторите на проекта по отношение на модула на оттока в зависимост от надморската височина; рязко намаление на броя на посещение и пренос на дъждовни водни маси от средиземноморския циклон в този район на Рила планина; лишаване на местното население от необходимата за него вода и т.н.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 16 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ТУРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АДЕМ КЕНАН, УЧРЕДЕНА НА 12 ДЕКЕМВРИ 1992 Г. В Г. ЗАВЕТ, РУСЕНСКА ОБЛАСТ. Организацията не е регистрирана по Закона за политическите партии.

По решение на прословутия Априлски пленум на ЦК на БКП през 1956 г. зараждащият се великобългарски Националшовинизъм в лицето на БКП, БЗНС, ОФ и ДКМС подеха една обречена в самото си начало насилствена асимилационна политика над малцинствата от небългарски произход в Народна република България.

По принцип тази политика беше политика на "разделяй и владей".

За първи път през 1962 г. същата пагубна политика бе приложена върху част от сродното по език и религия на турския народ циганско население.

През 1971-1972 г. се заеха с тюркското-помашко мюсюлманско население от Родопско-Пиринския край.

Връх на тази пагубна политика за самия български народ е т.нар. възродителен процес с "турците-мюсюлмани" през 1984-1985 г. в цялата страна.

Това не можеше да не привлече вниманието на световната общественост, защото Република Турция влезе в истинската си роля по договора за приятелство и сътрудничество по въпроса за малцинствата между България и Турция, подписан през 1925 г.

Този договор беше подписан по силата на Версайската система от договори, създадена след Първата световна война за защита на малцинствата и на техните индивидуални и колективни права в онези държави, на чиято територия те съществуват, по-специално между Турция и България за правата и свободите на мюсюлманското население в България.

Република Турция, подкрепяна от световната демократична общественост и от Ислямската конференция, се обяви категорично и безкомпромисно в защита на основните човешки права на турците-мюсюлмани, живеещи в България, апелирайки пред световната общественост България да бъде санкционирана заради грубото погазване на елементарните човешки права и за неспазване на международните конвенции по правата на човека.

В резултат на международните санкции Република България се оказа в пълна политическа и икономическа изолация с тенденция към прерастване до пълна катастрофа от всякакво естество, ако продължат по погрешния националшовинистичен курс.

Всеизвестно е, че БКП, БЗНС, ОФ и ДКМС чрез решенията на прословутия Априлски пленум целяха да превърнат България от многонационална държава в еднонационална и чрез насилия и терор се опитаха да създадат единен, хомогенно неделим народ, наречен "български", впоследствие през 1985 г. обявиха България за модерна социалистическа еднонационална държава.

Вътрешните борби и недоволството сред турското и мюсюлманското население с цената на много кръв и жертви провалиха политическите устои на тоталитарната система пред световната общественост и мита за доброжелателността на т.нар. възродителен процес и на 10 ноември 1989 г. се свалиха 45-годишните окови на българския робовладелчески, диктаторски комунистически режим.

След примитивните демократични преобразования в нашата страна под натиска на демократичната световна общественост на 4 януари 1990 г. няколко политзатворници, току-що излезли от затвора чрез "амнистия", учредяват в град Варна една обществено-политическа организация, наречена "Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България", с ясна цел да защитава специфичните права на униженото и обезправеното турско и мюсюлманско население в България. Именно тези цели на ДПС и инстинктът за самосъхранение от тогавашните репресии на българските управници ни накараха да се слеем в тази организация като нейни членове, симпатизанти и електорат.

Днес, две години и няколко месеца след учредяване на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България, сега със съкратеното си име ДПС, се разбра, че тя е рожба на една широкомащабна операция на тоталитарната система и по-конкретно на специалните служби на България и СССР, оглавязан от комунистическия философ и български възрожденец Меди Доганов /Ахмед Доган/.

За да постигнат целите на Априлския пленум на БКП за единение на всички небългарски малцинствени общности след провала й на 10 ноември 1989 г., българският националшовинизъм в новия си образ в лицето на БСП, като правоприемник на БКП, добре съветвана от КГБ и ДС, вдигнаха на последен щурм всички онези от дълбокия резерв на БКП и ДС /наречени по тяхному турска интелигенция/ и ги внедриха в ръководните структури на ДПС. Внедрените агенти на ДС в ръководните структури на ДПС промениха първичния устав и програмата на същата организация в духа на прословутия Априлски пленум, за да узаконят чрез новата конституция на уж демократична България бляноподобните мечти на Т. Живков, че България е еднонационална държава. След приемането на конституцията обявиха България за етнополитическа еднонационална държава, изградена от сродни по род и корен етнически общности.

При наличие на документирани факти, че в Република България тепърва започва нов възродителен процес за културна асимилация, узаконена от Седмото велико народно събрание /ВНС/ чрез новата конституция, приета на 12 юли 1991 г. и декларативно подписана от страна на сегашните народни представители на ДПС, че ще я спазват во веки веков. Ние, достойните синове и дъщери на турците от България, се задължаваме пред нашия турски народ, живеещ в пределите на България, да учредим "Турска демократическа партия" и чрез нея да разобличим предателската мисия на ДПС, да спасим турското национално малцинство от поредното претопяване и асимилация и да осветлим пътя им в мирната борба с мирни средства за национално самоопределение и национално самосъхранение в рамките на една наистина демократична Конституция на България, която да съответства на приетите от нашата страна международни конвенции по правата на човека и на националните малцинства. Твърдо сме решени да не допуснем насилствена унификация на етническите общности от небългарски произход чрез създадените прокомунистически организации като ДПС, ДПТ - на помаците-българомани, и Съюз "Рома".

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00    
16.08.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!