София, 15 юли 1997 година
Брой 54 (1750)

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА СРЕЩАТА В МАДРИД (8-9 ЮЛИ 1997 ГОДИНА) НА ДЪРЖАВНИТЕ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ НА СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ

Срещата в Мадрид стана исторически факт. Нужно е и предстои обществото да извлече от нея необходимите поуки. Предполагаемото стана очевидно - външната политика на управляващите, която бе наложена през последната половин година, да се представя желаното за действително - се провали. Не е възможно националната сигурност на България в политически, икономически и военен аспект да бъде осигурена с кавалерийски атаки.

Кандидатурата на България беше пренебрегната, защото тя запазва облика на страната, преживяваща политическа конфронтация и тежка икономическа криза. Днес лидерите на Обединените демократични сили (ОДС) много говорят за национално съгласие. Именно Българската социалистическа партия (БСП) издигна през 1990 г. призива за постигане на консенсус по основните проблеми на страната. Тогава СДС отхвърли протегнатата ръка и в продължение на шест години работеше и работи срещу националното съгласие.

Вероятно правителството и мнозинството ще се опитат да прехвърлят отговорността за своя неуспех върху БСП. Демократичната левица никога не е била априори против НАТО. Именно правителството на БСП засили сътрудничеството между България и Северноатлантическия договор: нашата страна стана активен участник в инициативата "Партньорство за мир", проведе се засиленият диалог с НАТО. БСП приветства положителните сигнали от Мадрид. Отдаваме голямо значение на изказването на държавния секретар на САЩ Мадлийн Олбрайт, в което се подчертава необходимостта от трансформирането на НАТО от военнополитически съюз в система за сигурност и от засилен диалог с Русия, без която не е възможно постигането на стабилност в Европа. Очевидно Северноатлантическият договор като силна и действена организация следва да се превърне в една от опорите на общоевропейската система за сигурност.

Българската социалистическа партия вижда като главно условие за националната сигурност икономическия просперитет на обществото и социалното благополучие на всеки гражданин. От началото на демократичните промени БСП отдава приоритетно значение на процесите на интеграцията на България в Европейския съюз. В последните месеци политиката на ОДС измести този национален приоритет към въпроса за НАТО, представен като панацея за решаване на проблемите на страната. Логично следствие на това е замълчаната новина от Брюксел, че България има влошени позиции и относно присъединяването към Европейския съюз (ЕС). БСП смята: не участието във военнополитически блок ще осигури просперитета на страната, а постепенното интегриране към икономическите и политическите структури на Европа ще се превърне в основа за нашата национална сигурност.

Българската социалистическа партия ще отстоява съсредоточаването на всички усилия на обществото и на политическите сили за излизането от тежката икономическа криза, за стабилизирането на държавните институции, за гарантирането на социалната сигурност. Ние подкрепяме продължаването на конкретен диалог с НАТО с оглед на изясняването на условията за присъединяване и тяхното евентуално влияние върху икономиката на България, върху жизнения стандарт на населението и състоянието на въоръжените сили. БСП е за активизиране на диалога по въпросите на военната, политическата и икономическата стабилност с нашите съседи от Югоизточна Европа и с Русия като важни фактори за мира и сътрудничеството в региона. В България трябва да продължи и да се засили един сериозен дебат по всички въпроси на националната сигурност, който следва да намери логическо разрешение чрез референдум.

София, 10 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОЛЕВИЦАТА И ОБЕДИНЕН БЛОК НА ТРУДА, ПОДПИСАН ОТ РЪКОВОДСТВАТА НА ДВЕТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА 3 ЮЛИ 1997 ГОДИНА В СОФИЯ

Ръководствата на българската Евролевица и на Обединен блок на труда, като взеха предвид:
- необходимостта от засилване на връзките между левите политически формации и от обединението на социалдемокрацията;
- възможностите на парламентарно представените социалдемократически организации за засилване на законодателната инициатива в социалната сфера;
- потребностите от разширяване на социалната инфраструктура на българското социалдемократическо движение и от укрепване на нейното влияние в регионите

С Е   С П О Р А З У М Я В А Т:

1. Да разменят информация и експертни разработки по проблемите на структурната реформа, финансовата и данъчната политика, бюджета.

2. Да сътрудничат в подготовката на социални и икономически законопроекти.

3. Да провеждат периодично дискусии и консултации по вътрешните и международните проблеми на социалдемократическото, лейбъристкото и синдикалното движение.

4. Да препоръчат на своите структури в регионите и в общините да проучат възможностите за сътрудничество при разработване на регионални програми за развитие, при участие в местни избори и др.

5. Да се провеждат системно срещи с ръководствата на другите самостоятелни социалдемократически формации в България с цел да се търсят начини и пътища за обединяването им.

Договореностите, залегнали в настоящия протокол, са в сила до края на 1997 година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЕДИНЕН БЛОК НА ТРУДА:
проф. Кръстьо Петков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОЛЕВИЦАТА:
Александър Томов

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ С ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР ВЛАДИМИР СПАСОВ ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК "168 ЧАСА" ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯТА "КОМУНИСТИТЕ ПАК ЩЕ СВАЛЯТ ДРУГАРЯ СПАСОВ"

Протестираме против дезинформацията, която сте публикували във вестник "168 часа", бр.25/1997 г. със заглавие "Комунистите пак ще свалят другаря Спасов" с автор отявлената антикомунистка Милена Димитрова. Антикомунистическата истерия на Милена Димитрова се изявява не за първи път. Тя не е ли разбрала, че преди да публикува материали против Българската комунистическа партия (БКП) и против генералния секретар Владимир Спасов, е целесъобразно да се свърже с ръководството на Централния комитет (ЦК) на БКП, за да провери случаите, и чак тогава да прибегне към клеветнически публикации. В противен случай тя се оказва в позата на дезинформаторка и клеветничка. Разбираме, че вестникът Ви е високоговорител на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (ВС на БСП), но журналистите трябва да имат чест и журналистически морал. Господин Иван Полименов беше изключен от БКП на 12 юни 1997 г. И по нареждане на господин Александър Лилов два дни след това той еднолично обявява, че в Пазарджик бил създал инициативен комитет за свалянето на генералния секретар на БКП. Та как може не член на БКП да сваля генералния секретар на БКП, който е избран на XVII конгрес на БКП и само следващият - XVIII конгрес, би могъл да се произнесе кой ще бъде след това генерален секретар, но не и изключени от БКП фракционери и разколници, внедрени от БСП в БКП като агент-провокатори, какъвто е Полименов. Това е невъзможно. Не е вярна клеветата на Полименов и на Милена Димитрова, че БКП е с неизправна регистрация. Не е в компетенциите на фирмено отделение на Софийски градски съд (ФО на СГС) какви конгреси и какви решения ще взима БКП. ФО на СГС трябва само да регистрира промените в ръководните органи на БКП и на устава и нищо друго. Регистрацията на БКП е законна и е напълно изправна. Вярно е едно - че БСП влияе все още на ФО при СГС какви решения да взима, тъй като има все още съдийки, които са пряко зависещи от господарите от ВС на БСП. Не е вярно, че ФО на СГС не е признал промените, направени в ръководните органи на ЦК на БКП и в Устава на БКП на XVII конгрес. Ръководството на БКП е внесло в съда документите, но съдът все още не насрочва разглеждането им по простата причина, че се води друго дело за извършените кражби, лъжи, фалшификации и мошеничества от господин Александър Димитров Паунов в СРС и след приключването на това дело ще се даде ход на разглеждане на внесените документи от ръководството на ЦК на БКП.

Защо Александър Лилов изнасили провокатора и предателя Иван Полименов да пусне в ход дезинформация, че е свалил политическо доверие от генералния секретар на БКП др. Спасов и е насрочил извънреден конгрес на БКП. Това стана, след като др. Спасов изпрати на 12 юни 1997 г. статията си "Идеологът - стратег, или "непогрешимият Лилов" на Жан Виденов, Георги Първанов и Стефан Продев, с която изобличава зловредната и пагубна роля на живковистката клика, в т.ч. и на Лилов. Нервите на Александър Лилов не издържаха и той пусна в ход пипалата си, в т.ч. чрез Милена Димитрова и в-к "168 часа".

Не е без значение да се знае и друг факт, който г-жа Милена Димитрова засяга. Господин Тодор Костов е син на цанковистки сговорист, а той ни лъжеше и ни заблуждаваше, че е бил син на комунист. Също така той ни лъжеше, че е бил партизанин, че е завършил школата на Министерството на вътрешните работи (МВР) в Симеоново, че е разгромил горяните в Ботевградско, че е полковник от Държавна сигурност (ДС), че е бил изключван от БКП по китайска линия, че е бил пълномощник на ЦК на БКП по строителството, че е роден в Перник. Това той разказа пред делегатите на 17-ия конгрес на 15 септември 1996 г. А какво се получи? Всичко това са измислици и съновидения на Тодор Костов. Проверката установи, че Костов не е роден в Перник, а в село Сушица, Кюстендилско, не е завършил школа на МВР, не е бил офицер от вътрешни войски, не е разгромявал горяни в Ботевградско, защото там не е имало такива, не е бил полковник от ДС и никога не е работил в системата на ДС, не е бил партизанин, не е изключван от БКП по китайска линия, защото не е работил по нея, не е бил пълномощник на ЦК на БКП по строителството. Вярното е едно. През 1948 г. Тодор Костов е постъпил в криминална милиция в гр. Перник. През 1950 г. заради блудство с арестувано невинно момиче е уволнен дисциплинарно от МВР и е бил изключен от БКП. Ето това е истината за този мошеник и морално пропаднал Остап Бендер. Вера Илиева беше доведена и предложена за президентка от господата Иван Полименов и Александър Димитров Александров. Тя обеща, че ще поеме всички разходи в президентската кампания. По-късно разбрахме, че сме излъгани и измамени. Тя е внедрена от Александър Лилов и Луканов чрез двамата провокатори Александър Димитров Александров, който е свързан с Александър Лилов чрез общия им кум. Няколко дни преди изборите разбрахме от пресата, че Вера Илиева е кредитна милионерка и измамничка. Тя и Тодор Костов с Александър Александров и Иван Полименов бяха организирали заговор за свалянето на генералния секретар, след като той отказа да подпише документ, с който да предложи Тодор Костов като кандидат за президент, но удариха на камък. На 21 септември 1997 г. Тодор Костов, Вера Илиева и разколническата им група бяха изключени от редовете на БКП.

След проведения пленум на ЦК на БКП на 22 януари 1997 г. Александър Димитров Александров се е срещнал с д-р Петко Василев Тонев, член на ЦК на БКП и първи секретар на Околийския комитет на БКП в гр. Видин, и го е кандардисвал да се съгласи да оглави БКП като генерален секретар, след като той убие генералния секретар Владимир Спасов. Това нещо д-р Петко Тонев разкри на 20 юни 1997 г. пред Владимир Спасов и съпругата му Зонка Спасова. Ето тази лиловистка банда от престъпници и агент-провокатори са решили да създадат инициативен комитет за свалянето на генералния секретар на БКП, което никога не може да стане. Лилов и неговата агентура не са на себе си от това, че не могат да подчинят БКП на антикомунистическата буржоазна котерия БСП. Няма сила, която би могла да отклони БКП от принципните позиции на марксизма-ленинизма и на комунизма. Генералният секретар на БКП др. Владимир Спасов е неподкупна личност. Няма сила, която би го заставила да измени на комунистическите си убеждения. Под неговото ръководство БКП ще остане вярна на идеите и на идеалите на нейния основател Димитър Благоев. В БКП няма да могат да виреят предатели и провокатори от рода на Иван Полименов, Александър Александров, Тодор Илиев, Вера Илиева и друга лиловистка агентура, внедрена в БКП.

Предстои БКП да проведе на 5 юли 1997 г. пленум на ЦК на БКП, на който да огледа кадровите си редици и да вземе съответните мерки. БКП е марксистко-ленинска комунистическа партия с желязна дисциплина. В БКП е забранена фракционна дейност и няма идейни сдружения, обединения и течения като в БСП. БКП не е нито сладкарница, нито бакалница, за да влиза и излиза от нея на когото както му скимне. За врагове на БКП, на марксизма-ленинизма и на комунизма място в редиците на БКП няма и никога няма да има. Ето това трябва да разбере госпожа Милена Димитрова.

Излагайки истината, се обръщаме с молба към госпожа Милена Димитрова и господин Петьо Блъсков да публикуват настоящия протест, с което ще докажат на чии интереси служат и дали не са марионетки на Александър Лилов и на ВС на БСП.

София, 21 юни 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ С ПЪРВИ СЕКРЕТАР КРУМ ЗАХАРИЕВ ПО ВЪПРОСА ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС, ПРОВЕДЕН НА 30 СЕПТЕМВРИ 1995 ГОДИНА. /Организацията не е регистрирана./ Документът е адресиран до Народното събрание, до Върховния касационен съд, до Главна прокуратура и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
ДЕПУТАТИ В 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА,

Българската комунистическа партия (БКП) е партия, водила дълголетни борби за осигуряване на достоен заможен човешки живот на всички граждани на Република България. Тя доказа през периода на управлението си, че е партия на съзиданието, високохуманна, способна да води народа към възход и да му осигури нормален и спокоен живот.

Българската комунистическа партия е високо авторитетна партия и никакви противодействащи пропагандни средства не могат и не ще могат да понижат този й авторитет, защото е партия, защитаваща човешките права и свободи, бореща се срещу всяко насилие и мракобесие.

Като ръководен орган на Българската комунистическа партия Централният комитет (ЦК) с дълбока загриженост за съдбата на българския народ, на българската нация и държава следи негативното развитие - реставрирането на капитализма, нарушаването на законността, макар и страдаща от съвършенство, лишаването на народа от властта и разделянето й във власт на институциите, което е антидемократично и антихуманно.

Многовластието, наложено от "демократичните сили", фактически се превърна в безвластие, т.е. в анархия, която хвърли народа ни в най-злокобната национална катастрофа.

Централният комитет не може да остане безразличен към онова, към което го тласкат управляващите партии и коалиции след 1990 година, към нарушаването на законите и неподчинението дори и на отделни личности и субекти на тези закони, колкото и несъвършени да са те.

Смятаме, че веднъж влязъл в сила, законът следва да се спазва и от тези, за които се отнася, и от тези, които са го приели и които са задължени да го прилагат. За съжаление в нашата страна въпросът не стои така. Законите се нарушават безпрецедентно както спрямо отделната личност или субект от различен род, така и към политически партии, движения и организации. Например, може ли да бъде посочен пример през века, къде и кога да бъде държано под домашен арест лице повече от седем години, оневинено, а неоправдано, какъвто е случаят с държавния ръководител Тодор Живков, или да се прилага основен закон, какъвто е Конституцията на Република България, без да е проведен референдум и много други, които задължително налагат допитване до народа, в т.ч. и за влизането на България в НАТО.

Централният комитет на Българската комунистическа партия особено е обезпокоен от прилагането на Закона за политическите партии (ЗПП), който в сегашния си вид е крайно несъвършен, позволяващ всеки да го тълкува и прилага според своя възглед и лично отношение, какъвто е случаят с противоконституционното обявяване на т.нар. правителство в сянка от самозвания генерален секретар на ЦК на БКП - човек, нямащ нищо общо с партията и с комунизма.

Централният комитет на Българската комунистическа партия най-отговорно и категорично се разграничава от изявлението на Владимир Спасов за създадено от него правителство в сянка по Българската национална телевизия, което смята за провокативно, целящо злепоставяне на БКП и на честните и предани на делото истински комунисти, които съблюдават законността в страната. Лицето Владимир Спасов не е член на БКП, но чрез измама на органите на съда успял да впише в регистъра на Софийски градски съд (СГС) преименуване на току-що регистрираната Партия на трудовия народ в Българска комунистическа партия въз основа на противоуставно решение на пленум на тази партия. Цели 7 години Владимир Спасов диктаторства и издевателства, без да е избиран за "генерален секретар" и без да е утвърден (регистриран) от СГС. Напротив, три последователни решения на съдебните инстанции, каквито са СГС, Върховният съд на Република България - петчленен състав, категорично отказват вписването на представения от Спасов ЦК и лично Спасов като генерален секретар.

Въпреки категоричното решение No 184 от 10 юни 1996 г. на Върховния съд - петчленен състав, като най-висш орган, имащ право да решава конституирането на партии, конгреси и висши ръководни органи, в.[т.]ч. и избраните ръководители, Спасов и досега не се подчинява на това решение, извисявайки се над закона, необезпокояван от никой държавен и съдебен орган и власт.

Във връзка с грубото нарушение на Закона за политическите партии и пренебрежителното отношение на Владимир Асенов Спасов към този закон и други закононарушения, извършени от него, ЦК на БКП настоява:

1. Компетентните държавни съдебни органи и Главна прокуратура да наложат Владимир Спасов да изпълни Решение No184 от 10 юни 1996 г. и въз основа на него да му бъдат отнети всякакви изяви като представител на Българската комунистическа партия и да съдействат на уставно избрания ЦК от проведения на 30 септември 1995 г. Извънреден конгрес на БКП.

На същия да бъде разпоредено да предаде цялата организационна и финансово-счетоводна документация на ЦК на БКП чрез СГС и органите на МВР.

2. Да се впише в регистъра на СГС-ФО законно проведеният на 30 септември 1995 г. Извънреден конгрес и избраният ръководен орган - ЦК на БКП.

С оглед предотвратяването на непрекъснатото разслояване на народа в малки групи партии, които засега наброяват над 200 броя, ЦК на БКП предлага Народното събрание да гласува поправки в ЗПП, като определи минималният брой на членове на всяка партия да бъде пет хиляди организирани и отчетени членове.

3. Да се извърши пререгистриране на всички партии и движения, за да бъдат извадени от регистъра партиите фантоми, които едва ли не съществуват само на име.

4. Изрично да се запише текст, че съдебният орган, извършващ вписването на партиите и движенията в регистъра, да съблюдава строго решенията на върховния орган на дадената партия за избор на ръководния орган и ръководителя, представляващ партията.

5. Да се определи органът, който следва да съблюдава спазването на закона и изпълнението на съответните решения на съдебния орган.

Централният комитет на Българската комунистическа партия е дълбоко убеден, че с настоящата декларация ще допринесе за въвеждане на по-добра законова уредба и спазване на законите в нашата страна от всички в Република България.

София, 9 юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "НАСТАНА ВРЕМЕ ЗА АКТИВНИ БОРЦИ ПРОТИВ ЖИВКОВИЗЪМА И КОМУНИЗЪМА (АБПЖЪКЪ)" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КЛУБ "СОЛИТОН" ИВАН ЦЕНОВ

Свободата, Санчо, се крепи на върха на бойното копие.
Сервантес

Независимостта, Бил, се крепи на независимостта за всички.
Авторът

Джин Досие отново е пуснат от бутилката. Този път сериозно. Управляващите имат необходимото мнозинство и най-вече дисциплина. Нема лабаво! Поне такова впечатление искат да оставят. Вярно е, че не са много убедителни пред публиката. Вярно е, че започнаха да бият отбой от предизборните си обещания, но че ще направят нещо, не буди съмнение. Мнозина са напрегнати. Започна и поредната дискусия. На кои ще се вадят досиетата? Как ще стане? Няма ли да бъде застрашена националната сигурност? Защо не се извадят досиетата на кредитните милионери? Да се извадят досиетата на всички, които са били в управлението на страната след 10 ноември! Всеки да може да види какво има за него в архивите на Държавна сигурност (ДС)! И т. н., и т. н. Дискусията ще стане особено гореща, след като се появи на бял свят проектозаконът. В парламента, в медиите, в обществото ще има една тема. Временно всички ще забравят за цените на парното и тока, за хляба и сиренето. Отсега се чуват гласове, че това е целта. За гарнитура се добавя, че досиетата са проскубани, че управляващите ще се опитат да притиснат опонентите си, че най-важната информация е грижливо прибрана.

Да. В една или друга степен всичко това е вярно. Но има неща, които някак странно се премълчават.

Кои са те?

Защо отношението към бившите служби за сигурност не се разглежда в контекста на властовите центрове на комунистическата държава? Каква бе ролята на ДС? От кого получаваше задачи ДС? В името на какво бяха преследвани тези, за които имаше съмнение, че са нелоялни към Системата? В името на Господстващата Идеология! В името на Комунистическата Идеология! Това е общоизвестен факт. И защо никой не споменава идеолозите? Защо никой не иска да се публикува списък на тези, които проповядваха комунистическата идеология? Защо никой не пита какво правят днес комунистическите идеолози? Какво правят тези, които вчера тровеха нормалните хора с идеология, която днес е запратена в коша за боклук? Нима сме забравили, че идеолозите показваха, а службите наказваха?

Това питам. Защо в коридорите на властта могат спокойно да се разхождат и да ни учат на "антикомунизъм и демокрация" ченгета от идеологическата полиция? Кой нормален човек ще приеме за антикомунист, демократ и икономист Иван Йорданов Костов - фатмак от идеологическата полиция на Живков?!

И защо ли "Запада" е толкова очарован от такива хора!? Ами, ето защо.

"Петдесет години проспа България в икономическото си развитие. Ако петдесет години бяха пропуснати и в техническия смисъл, днес в България нямаше да има и пластмасови изделия. В електрониката комунистите не проспаха тези петдесет години, но в останалата част от живота ги проспаха. Хора, които са следвали икономика, нямат представа за тези неща, те не могат да продадат дори един лист хартия, защото точно това не беше необходимо, имаше планово стопанство". (Из интервюто на г-н Вурцер, австрийски търговски представител за България в София; в. "Демокрация", 4 юни 1997 г., стр. 9.)

Е, как да не се радва "Запада" на Костов и на неговата компания?! Та нали те ще продават България!

Нека погледнем нещата и от още една страна. Едва ли някой от бившите управници ще отрече, че България бе една провинция на Москва. България нямаше тайни от Москва. Съветските другари имаха достъп до всичко. Техните съвети бяха заповеди. Така бе и в службите. ДС бе създадена по модела на КГБ. РУМНО - по модела на ГРУ. ДС бе под контрол на КГБ. РУМНО - под контрол на ГРУ. Това, че България формално имаше статут на отделна държава, бе за удобство на Москва. Един глас повече в ООН. Едно посолство повече. Едно търговско представителство повече. Едно военно аташе повече. Сиреч, повече агентура. Никой не приемаше България като политически субект. България не съществуваше на политическата карта на света. Ирония на съдбата е, че на 9 септември България празнуваше освобождението си от монархо-фашизма. На 9 септемри България честваше своята политическа смърт.

Това първо.

Какво стана на 10 ноември? Съгласно договореностите между двете империи - СССР и САЩ - руснаците направиха първата видима стъпка за смяната на политическата система у нас. Поне така звучи официалната договореност. Но това е само за протокола. Трябваше да се изиграе един театър. Истината е съвсем друга. В съответствие с имперската традиция бе дошло времето за смяна на туземната колониална администрация. В съответствие с новите модели се сменят приоритетите на контрол. Видимостта на идеологическия диктат се заменя с видимост на икономически диктат. Специално акцентирам на думата видимост. Диктатът е тотален - идеологически, политически, икономически. Така бе след "9 септември", така е и сега - след "10 ноември". Но тогава "образът на врага" бе формиран по идеологически критерий - "враг на комунистическата идея", а сега "образът на врага" се формира по икономически критерий - "враг на Борда".

Повече от седем години платените шамани не искат да отговорят разумно на най-важния въпрос: Как рухна всесилната Партия? Как рухна ДС? "Под натиска на народа, воден от група дисиденти." Това е основният мит, ревностно разпространяван от пропагандата. Обидно ми е вече да пиша на тази тема! Но има нещо, което мисля, че трябва да отбележа специално.

Всички големи политически събития в България, като се почне от т.нар. "освобождение от турско робство" и се стигне до т.нар. "нежна революция", са следствие от борбата на т.нар. "велики сили" за преразпределяне на политическо и икономическо влияние. Случайно или не това става, когато в българското общество са налице тенденции за осмисляне на историческите реалии от страна на българския елит, колкото и условно да използваме този термин. Случайно или не това съвпада с "революционен подем", който по правило помита най-доброто от този елит и издига нов елит. Случайно или не новият елит търси помощ отвън и с течение на годините се утвърждава като поредната туземна колониална администрация. Случайно или не новият елит се попълва от хора без опит, от хора без морал, от хора без чувство за отговорност пред нацията. Изключенията са редки, но поучителни. Стефан Стамболов!

Каква е връзката на всичко това с досиетата? Много проста. Разгромът на българските служби и разкриването на част от старата агентура е в съответствие с подмяната на старата туземна колониална администрация. Това е основната причина. Но операцията има и странични ефекти. Та как щеше да бъде разграбено националното богатство и разрушена българската икономика, ако службите си вършеха работата? Защо бе премахнат контролът върху държавната собственост? Или по-точно защо бе оставена без контрол държавната собственост както в страната, така и в чужбина? Защо бе закрито Министерството на външноикономическите връзки (от правителството на Филип Димитров), а архивите му - фактически унищожени? За да се прикрият следите на изнесените преди 10 ноември 1989 г. капитали, които породиха толкова празни приказки. Защо са непрекъснатите смени в ръководството на министерства, институции, предприятия? Сменяват некадърните с кадърни? И кои са кадърни, а кои - некадърни? Тези смени имат за цел да държат в стрес държавния апарат. Тези смени имат за цел да парализират действията на държавния апарат, докато се извърши трансформацията. Тези смени показват кои са достойни да изпълняват покорно заповеди отгоре, без да мислят и да задават неудобни въпроси. Тези смени имат за цел да отстранят именно кадърните и с чувство за отговорност пред интересите на нацията служители. Независимо от техните политически предпочитания!

Не искам да споря с тези, които биха ме обвинили, че защитавам старите служби. Искам само да им кажа, че службите се наричат служби, защото служат. Важно е да са добре подготвени и на кого служат. На български или на чужди интереси. Защо никой не поставя въпроса за чуждата агентура, агентурата, която работи откровено срещу България? За чуждата агентура вчера и днес. Не е ли проява! на откровен цинизъм за шеф на Борда да се поставя "парашутист" (очевидна проява на носталгия по времето на "парашутистите" и "подводничарите") - потомък на разстрелян за агентурна дейност срещу България? Защо не! Щом гарант е потомък на този, който е благословил разстрела....

Май идва краят на България!?

Искам да разгледам отварянето на досиетата и от една комична страна. Какво значи абревиатурата АБПЖЪКЪ? Активни Борци Против ЖивковизЪма и КомунизЪма. Повод за тези мисли ми дава една публикация в пресата и някои от последните изявления на лидери на СДС.

Преди изборите един национален всекидневник (в. "Труд", 15 април 1997 г., стр. 17) дари читателите с публикация, която представя Иван Костов като опонент на Живков и жертва на политическата полиция. Видите ли, имало сигнали, че Иван Костов, гл. ас. по политикономия в Центъра по идеологически дисциплини при ВМЕИ "В. И. Ленин", бил несъвместим с комунистическата идеология. По-примитивна изява на шестаци не помня да съм виждал. Всеки нормален човек би разбрал кому е удобен Костов, щом те са му гаранти. Но шестаците хич не са се притеснили и от факта, че има хора, които познават тази история. И знаят какво е спестено от нея. Шестаците са спестили на читателите най-важната част. Спестили са по какъв повод е правено проучването на Костов. Спестили са и това, как е завършило то. Ето тези подробности.

Костов е проучван по партийна линия и по линия на службите, когато е проявил желание за влизане в партията. Но партията си знае работата. Отпуска две бройки за четирима кандидати. И тогава започват ударите под пояса. Започват взаимните доноси. Защо той, а не аз? Нали предстои и хабилитация! Но какъв е краят? И партията, и службите са единодушни. Иван Костов е истински марксист-ленинец! Това са долни клевети! Костов си остава и.в.д-фатмак, после го повишават в чин - хабилитира се и, ако не бе дошъл 10 ноември, днес щеше да е истински комунист. А защо не и партиен секретар, като верната си съпруга?

Но историята има и друга страна. И именно тя е свързана с някои от последните изказвания на лидери на СДС. Защо не си представим следната мила родна картинка? Как да си направим нови активни борци? АБПЖЪКЪ! Много просто! Отваряме досиетата на преследваните от ДС по време на режима на Живков. И се оказва, че те са многобройни! Естествено Иван Костов е сред тях. С малко усилия може да се докаже, че сред тях е и партийната секретарка Елена Костова. Та нали самата тя заяви пред г-жа Тадъръкова, че е разтурила партийната си организация след 10 ноември!

И още много други. Все активисти на СДС. И Борко!

Честито!

Светът е оцелял, защото се е смеел. Да направим и ние така!

P. S.
Искам да обърна внимание на още две неща.

Българската история помни един-единствен случай, когато бързо и пълно са публикувани списъци на тайни агенти на полицията. Това е станало след свалянето на Стефан Стамболов. Защо? Защото Стамболов е изградил полиция, която е преследвала чужди агенти, агенти, работели за дестабилизация на България в полза на други страни.

Естествено възниква следният въпрос: Защо периодично се разкрива част от агентурата? Такава е съдбата на някои агенти. С тяхното разсекретяване се създава алиби за новата агентура. И всичко продължава по старому.

София, 27 юни 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ (ЧАСТ ВТОРА) НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ - СОФИЯ, ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ И ПО ПОВОД НА ЕЗИКОВИЯ СПОР. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Съветският модел се възприе механично и от комунистическото движение в Югоизточна Европа и по-специално на Балканите, където българската нация бе разпокъсана след Балканската и след Междусъюзническата война в съседните на България страни. След подмяната на националния идеал за обединение с класовия българските комунисти бяха измамени от сръбските, гръцките и румънските и приеха тезата за съществуване на "македонска", "тракийска" и "добруджанска" нация не само извън, но и в самите граници на страната. Отзвук на тези идеи днес намираме в съчиняването на още "езици" върху българското етническо тяло - "помашки" в Гърция, "шопски" в Сърбия и т.н.

Сталиновите коминтерновски решения от 1934 г., взети под диктата на югославските комунисти, всъщност отразяваха старите великосръбски утопични теории отпреди 100 години, че Пиемонт на южното славянство е Сърбия, че всички славянски народи около нея са "сръбски" по произход и че трябва да бъдат обединени около нея и включени в една държава (срвн. "Начертанието" на И.Гарашанин от 1848 г). Вариант на Гарашаниновата теза е по-сетнешната концепция на Ст. Новакович (1887 г.), че за да бъде посърбен българският народ в Македония, който оказва твърда съпротива на директния чужд натиск, е нужно сърбизацията му да премине по-плавно през средищен "македонистичен" етап. През това време трябва да бъде унищожено българското народностно чувство и съзнание.

В различни периоди в Македония под сръбска власт се прилагаше ту Гарашаниновият план (1913-1941 г.), ту Новаковичевият (1848 - 1913, 1944 г. до 1990 г.). Съвременното ръководство на Република Македония не провежда по-различна политика от сърбокомунистическата. Като идеология и като практика македонизмът е опит за денационализация на българския народ и език в Македония.

Освен сръбски македонизмът [македонизъм] (във Вардарската част) налице е гръцки македонизъм (в Беломорската част). Той също варира в две форми: една пряка - чрез круто и насилствено превръщане на беломорските българи в гърци, и друга, косвена - чрез постепенно асимилиране на "българогласните" ("славяногласните") - в гърци, създавайки впечатление от време на време, че на местните "славянофони" се предоставят известни свободи.

През годините на гражданската война (1946-1949 г.) в Северна Гърция Гръцката комунистическа партия "създаде" егейско-македонска "нация", различна от скопската, а заедно с това издателство "Неа Елада" обяви съчиняването на друг - егейско-македонски "език", също различен от скопския. През 1953 г. за децата на политемигрантите от Беломорска Македония в бившите социалистически страни издателството публикува учебници на този "език", имащ за основа уж костурско-леринския български диалект. (Днес "българските" езици на Балканите са вече пет.).

Така върху българската езикова снага възникнаха още два "езика" - в Гърция и в бивша Югославия, които на свой ред взаимно се отричаха помежду си с различните си норми.

В интерес на истината трябва да посочим, че анонимните автори на егейския "език" не скриваха, че са използвали "Основна българска граматика" на проф. Л. Андрейчин, а също така и традиционната българска азбука (с буквите ъ, я, ю и пр.).

В Гърция съчинителите на втория "македонски език" не са се стремили да отдалечават егейската норма от книжовнобългарската. За разлика от тях в СРМ продължи линията на Ст. Новакович за поетапна сърбизация на българския език чрез съчиняване на "македонски книжовен език" - политическа поръчка от Белград, изпълнена от скопските верноподаници.

По принцип създаването на книжовен език на базата на определен диалект е нормално явление за лингвистиката. Така възникват дори и днес множество африкански и азиатски езици на племена и народностни групи, изостанали в общественото си развитие и не успели да развият своя писменост. Случаят с Македония - родина на българската и славянската писменост (IX в.), която има зад гърба си повече от хилядолетна традиция - не е такъв.

(Пресслужба "Куриер")

 

-----------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 11 юли 1997 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред., Лилия Томова, Валентина Игнова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.