София, 15 май 1992 година
Брой 94 (624)
Ръководител Пресслужба "Куриер"
Стефан Господинов
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВАТА НА СЪЮЗА НА ИНВАЛИДИТЕ В БЪЛГАРИЯ, СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ, СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ФЕДЕРАЦИЯТА НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ УСЛУГИТЕ, ЗАНАЯТЧИИТЕ И ТРУДОУСТРОЕНИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И СИНДИКАТА НА ИНВАЛИДИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА". Документът е адресиран до Народното събрание, президента на Република България и до Министерския съвет.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Българските обществени и професионални организации, обединяващи инвалидизирани и трудоустроени лица, се присъединяват към инициативата на ЕНИЛ - МЕЖДУНАРОДНА МРЕЖА ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ, денят 5 май да бъде обявен за общоевропейски ден на протеста срещу дискриминацията на инвалидите.
Световна тенденция в момента е нарастването на травматизма, общите и професионални заболявания. Пълното възстановяване на човешкия организъм и психика до интеграцията на индивида в естествената му социална и трудова среда е полезно и важно както за обществото, така и за самия индивид. Във всяка цивилизована страна този процес, наречен рехабилитация в най-широкия смисъл на понятието, е държавна политика. Той включва лечебни, трудови, социални и психологически мерки, насочени към преодоляване на всички бариери пред инвалидизираните граждани. Тези мерки изискват законова уредба, механизми за вграждане в социалната и икономическа политика, обезпечаване с финансови средства.
Положението на инвалидите в страната ни буди основателна тревога. Все още не е известен броят на инвалидизираните лица по групи заболявания и социален статус. Включването им в събирателното понятие "социално слаби" или "уязвими" слове е недостатъчно за идентифицирането на техните проблеми, което от своя страна ги прави неразрешими, още повече като се има предвид липсата на действени механизми от икономически и социален характер, специализирани структури и квалифицирани кадри. В нормативно отношение се борави най-често с подзаконови актове, които не създават предпоставки и условия за реалната социализация и ре-социализация на тази внушителна група хора от българското общество.
Практиката в различните страни е различна, но законодателят е този, който регламентира политиката, преследвайки определени цели, а изпълнителната власт е длъжна да я осъществява.
Българският законодател за съжаление все още не е декларирал намеренията си. Не е очертана дори рамката на държавната политика в областта на рехабилитацията, липсват структури на национално, регионално и общинско равнище с техните компетенции, не са определени начините и механизмите за финансиране на рехабилитационната дейност от момента на заболяване до окончателната интеграция на инвалидизираното лице в обществото. В същото време с правителствен акт (ПМС N 9 от 1992 год.) се отнемат неоснователно скромните постъпления от данъчните облекчения на предприятията за трудоустроени, които, макар и недостатъчни, се ползваха за рехабилитационни мерки.
Трайното решение на проблемите изисква текстове и разпоредби по отношение на тази социална група във всяка законодателна материя, подчинени на една глобална политика за интеграция на инвалидите в обществото. Защото ние сме част от обществото и доказателство за това е фактът, че в България общоевропейският ден на протест срещу дискриминацията на инвалидите ще се ограничи с обръщение до органите на властта, огласяване на фактите по средствата за масова информация, срещи и дискусии. Ние разбираме проблемите на страната ни, но очакваме не само декларативно, а и действено разбиране на нашите проблеми.
София, 5 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА "ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ" ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СТЕФАН САВОВ ПО ПОВОД НА ПРОЯВИ НА НЕЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКИ ДЕПУТАТИ
Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
С цената на много мъки нашият изстрадал народ се сдоби с първия от десетилетия наред свободно избран парламент. Ние с теб, както и нашите семейства, също платихме твърде висока цена, за да можем днес, заедно със сънародниците си, да се радваме на тази неизбежно необходима за демокрацията институция.
Скандално е според мен безсрамието, с което някои депутати безотговорно рушат авторитета на българския парламент и на българския депутат.
Снимките на Михаил Неделчев във вестник "Интрига" и изявлението му във вестник "Труд" от 13 май 1992 г. нанасят сериозни удари по този авторитет.
Обиколил съм по-голямата част от Европа и Северна Африка, но такова "чудо" не съм видял.
Смятам, че твой дълг като председател на Народното събрание е и да защитаваш авторитета му.
Ако това е новата нравственост на СДС, за която ти съвсем основателно говори по време на Националната конференция, то повярвай ми, ще впрегна всичките си възможности и приятели, за да й помогна да изчезне възможно най-бързо от сцената на българския обществен живот.
На голямата част от българската общественост вече наистина й е дошло "до гуша" от тези самозабравили се страхливци, за които не е имало и няма нищо свято.
Убеден съм, че когато ти говореше за новата нравственост, вярваше в нея, чувстваше я и я искаше. Искрено те моля да я защитиш от висотата на поста, който, смятам, е един от най-достойните в нашата опитваща да се възроди нова България.
Не е нужно, надявам се, да те убеждавам, че хората ще минат и ще си заминат, но институциите трябва да останат и ще останат. Тези, които не желаят да защитават техния авторитет и се държат като най-недостойни гамени, ще трябва да бъдат принудени да се върнат в писателските кафенета. С поведението си те ни дават възможност ясно да разберем, че България за тях е една празна дума.
София, 13 май 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА "ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ": Петър Бояджиев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИТЕТА ЗА ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА ИНДУСТРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ВОЕННАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Свидетели сме на опити за разграждане на военната индустрия - един от най-високотехнологичните и модерни сектори на българската икономика.
Сегашните управници на страната не осъзнават или цинично пренебрегват факта, че нашата военна промишленост е не само източник на национален доход (многократно превишаващ прословутите траншове на Международния валутен фонд), но и важен фактор за гарантиране независимостта на България. През последното десетилетие българската военна индустрия осигуряваше ежегодни валутни постъпления за страната от порядъка на 1,2 - 1,5 милиарда долара, докато сега сме принудени да очакваме месеци наред благоволението да ни бъдат отпуснати 200 милиона на заем.
Като взема предвид всичко това, както и наличието на висококвалифицирани кадри, заплашени от безработица, от разпиляване на материалните и духовните ресурси за труд в едно наистина ефективно и конкурентоспособно производство, Комитетът за защита на българската военна индустрия се обявява категорично против превръщането на тази промишленост в арена на политически борби, както и против опитите тя да бъде подчинена на чужди интереси.
Комитетът настоява за мораториум на действието на Закона за приватизацията в предприятията на българската военна индустрия, за предотвратяване на възможността те да се превърнат в разменна монета при погасяване на външния дълг на страната по системата на т.нар. "суоп", т.е. собственост срещу дълг.
Комитетът е категорично против разпродажбата на предприятията от българската военна индустрия или поставянето им под чужд контрол под каквато и да било форма.
Комитетът смята за недопустимо разпиляването на интелектуалния потенциал на българката военна промишленост, който е важна част от националното богатство на нашия народ, осигурявал е, можещ е да осигурява и занапред високото технологично равнище на нацията ни.
Комитетът се обръща с искане към депутатите от Народното събрание за приоритетно изработване и приемане на закон, регламентиращ монопола на държавата върху производството на оръжие в съответствие с член 18, алинея 4 от Конституцията на Република България.
София, 11 май 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Смоленов
ЧЛЕНОВЕ: Благовест Сендов, Петър Бояджиев, Петър Берон,
Драгомир Драганов, Христо Генчев, Минчо Минчев, Румен
Георгиев, Ботьо Томов и екип от експерти
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ПО ПОВОД НА ОТНЕМАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ НА СЪЮЗА
Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса известява на българската общественост, че със своя заповед N 149 от 12 май 1992 г. министърът на отбраната Д.ЛУДЖЕВ, в изпълнение на решение на Министерския съвет (МС), предоставя сградата на бул. "Хр.Ботев" N 48 за ползване от ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ.
Тази сграда е построена със средства и е собственост на Съюза на запасните подофицери, а след неговото разпускане с постановление N 10 от 1948 г. на Министерския съвет заедно с другите недвижими имоти на Съюза на запасните офицери и на Съюза на запасните подофицери е отнета в полза на държавата. До този момент сградата се ползва от Организацията за съдействие на отбраната, от Централния съвет и Градския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и от редакцията на неговото печатно издание вестник "Единство".
Учудващо е, че министърът на отбраната се разпорежда със собственост, която принадлежи на една обществена организация. В изпълнение на Закона за възстановяване на собствеността МС с постановление N 60 от 16 април 1992 г. отмени 10-о ПМС от 1948 г. и фактически сградата на бул. "Хр.Ботев" N 48 трябва да се върне на нейния собственик. А този собственик е СЪЮЗЪТ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА, който съгласно своя Устав е законен приемник на съществуващите до 1947 г. Съюз на запасните офицери и Съюз на запасните подофицери.
Решението на МС и заповедта на министър ЛУДЖЕВ са грубо нарушение на закона за реституцията. Ето защо Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса изразява решителния протест на хилядите запасни офицери и сержанти и настоява МС да отмени този незаконен акт. В тази сграда винаги са били настанени ръководствата на организации, чиято дейност е най-тясно свързана с отбраната и националната сигурност на страната. Недопустимо е сега тя да се предоставя на която и да е политическа партия, а да се изхвърля на улицата една патриотична и най-близко стояща до армията организация, каквато е Съюзът на офицерите и сержантите от запаса.
Ние заявяваме, че ако Правителството не отмени своето решение, ще предприемем всички допустими от закона действия, за да защитим правото си на собственост, и призоваваме българската общественост да подкрепи нашите справедливи искания.
София, 14 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ РАЙОННИ МЮФТИИ, ИМАМИ, ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ДЖАМИЙСКИ НАСТОЯТЕЛСТВА, ДИРЕКТОРИ НА СРЕДНИ МЮСЮЛМАНСКИ УЧИЛИЩА, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЮСЮЛМАНСКИ НАСТОЯТЕЛСТВА И МЮСЮЛМАНИ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 4 МАЙ 1992 Г. В ШУМЕН. Документът е адресиран до президента на Република България и до председателя на Министерския съвет.
Днес, на 4 май 1992 г. в Шумен ние, районните мюфтии на Шумен, Разград, Добрич, Пловдив, Смолян, Айтос и София, както и районните имами - 464 на брой от цялата страна, и председателите на джамийски настоятелства - 149 на брой от цялата страна, директорите на средните мюсюлмански училища от Шумен, Глоджево и Момчилград, представителите на мюслюмански настоятелства и мюслюмани на Национална конференция приехме следната декларация:
1. Одобряваме отчета за дейността на Главното мюфтийство, направен от главния мюфтия д-р Недим хафъз Ибрахим Генджев за периода от ноември 1988 г. до 1 май 1992 г.
2. В историята на мюслюманите в България от 110 години насам винаги е имало слуги на управляващите режими, които могат да се сменят, но политиката им срещу мюслюманите в България не се променя.
Новите управляващи в България намериха своите слуги в лицето на някакъв временен духовен съвет, в който влизат лица, заклеймени от обществото. Така например Ахмед Якубов е бивш районен мюфтия на Шумен, уволнен по искане на ДПС и на районните имами от района за деяния, несъвместими с поведението на мюслюмански духовник. А Мустафа Шакир - бивш председател на джамийско настоятелство - Кърджали, е свален от мюслюманите в Кърджали през септември 1991 г.
Ние заклеймяваме родоотстъпниците, а поколенията ще ги прокълнат.
3. Ние, участниците в конференцията, одобряваме и подкрепяме декларацията на Висшия духовен съвет на мюслюманите в България, публикувана във вестник "Дума” на 30 април 1992 г.
4. Ние, участниците в конференцията, настояваме пред министъра на вътрешните работи да анулира незаконната си заповед за разбиване на Главното мюфтийство и настаняване на незаконния и самоназначил се временен духовен съвет.
Настояваме пред главния прокурор да откликне най-после на десетките искания на Висшия духовен съвет за възстановяване на законността, като се освободи сградата на Главното мюфтийство от незаконно настанените лица. Господин Главен прокурор - прочетете историята и ще видите, че никой не е вечен - нито правителства, а още по-малко вечно е беззаконието, въпреки силата на утвърждаващия го.
5. Декларираме, че уставът, който приехме на настоящата конференция, е демократичен и отговаря на нашите традиции.
6. Не приема оставката на главния мюфтия д-р Недим хафъз Ибрахим Генджев и го избира отново за главен мюфтия с пълно мнозинство, само с един глас против от присъстващите.
Конференцията оказва пълна подкрепа на досегашните му действия за защита на единството на мюслюманите в България.
7. Обръщаме се към всички джамийски настоятелства и имами от страната да разяснят на мюслюманите разколническата дейност на назначения от правителството и Христофор Събев самозван главен мюфтия и временен духовен съвет и да им откажат всякакво съдействие.
8. Настояваме за оставката на Методи Спасов - директор на Дирекцията по вероизповеданията, за неговата груба и безскрупулна намеса във вътрешните работи на мюслюманското изповедание и за неговия стремеж за унищожаване на демократичните завоевания на Главно мюфтийство и лично на д-р Недим Генджев като - Полувисшия ислямски институт, четирите средни мюслюмански училища, курсовете за изучаване на Корана и др.
9. Възлага на Висшия духовен съвет да уведоми международните организации за извършваните беззакония срещу мюслюманското изповедание в България.
10. Националната конференция реши да бъде учреден мюслюмански духовен съюз - в който да членуват мюслюманските религиозни дейци в България за защита на техните права и интереси.
Шумен, 4 април 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "КОИ СА ЛЪЖЕВРАБЧЕВИСТИТЕ?" НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1"
Български земеделски народен съюз "Врабча 1" със своите свещени традиции, принципи и идеи, създадени от апостолите на земеделското движение начело с великия трибун Ал. Стамболийски, като майка на движението, е получил името си от самата улица, на която се е намирал от 1907 г. Той е понасял коварни удари от лъжци, демагози, провокатори и рушители на единството му.
Такава напаст го сполетя и сега, след смъртта на секретаря му Страхил Гичев, достоен син на още по-достойния си баща, обединител на земеделското движение - Димитър Гичев.
Като плъхове, подушили кристалната политическа чистота на БЗНС "Врабча 1", под фалшиви имена, за личните си интереси и по нареждане (знае се на кого) нахълтаха в БЗНС "Врабча 1":
а) Лъжеземеделецът Йордан Миланов Дупаринов, представяйки се в Съюза ни като земеделец от фамилията на Спас Дупаринов, бивш министър на правосъдието в кабинета на Ал.Стамболийски, заради което с охота бе приет за член. А всъщност впоследствие се оказа, че той бил от с. Радибош, Радомирско, попаднал в TBO Белене за авантюра и разни шашми, а не като стопанин-земеделец и по идея такъв.
б) Асен Димитров Стайков, син на бившия касиер на БЗНС "Врабча 1", чието име и авторитет използва за комерческите си попълзновения. След като се свързва с лъже-Дупаринов и чрез солидните му връзки с Георги Андреев - човек, втори по влияние в казионния БЗНС след Георги Трайков, и с многообещаващия Садовски от БЗНС "Н.Петков", сформираха така наречения вече безизвестен "Обединен земеделски съюз", заради която им дейност ръководството ча БЗНС "Врабча 1" изключи от редовете на съюза ни първите двама.
в) Третият съратник Димитър Панчев Тодоров от Варна се представи като измъчен затворник с 26 години затвор, и то прекарани с К.Муравиев. Оказа се обаче, че е бил съден за криминални престъпления. Непонятно за мен е как от 2-3 години вече е председател на Съюза на собствениците в България...
По време на изборите за Велико народно събрание, които БЗНС бойкотира, той самоволно, от името на съюза изтеглил голяма сума пари, за което разширеният състав на БЗНС "Врабча 1" го изключи от редовете на съюза. По този въпрос писа и вестник "Дума”.
Налага се да уведомя нашите членове, съмишленици, симпатизанти, политически партии и организации, че Върховният съд с решение N 165 от 2 септември 1991 г. и решение N 28 от 16 април 1992 г. отхвърли искането им и за законен секретар на БЗНС "Врабча 1" остава Цанко Георгиев Станоев.
София, 20 април 1992 г.
СЕКРЕТАР НА БЗНС "ВРАБЧА 1": Цанко Станоев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Слдва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ ЗА ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА "МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН В ПАМЕТ НА ЖЕРТВИТЕ ОТ СПИН - 17 МАЙ" КЪМ ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Имаме удоволствието да Ви уведомим, че на 17 април тази година бе учреден Организационен комитет за подготовка и провеждане в България на "Международен ден в памет на жертвите от СПИН - 17 май".
На отправената от страна на Асоциация "БУЛГА" покана се отзоваха следните организации: Националната фондация "БЕЗ СПИН", Българският Червен кръст, Програмният съвет за борба със СПИН към Медицинска академия, столичната Хигиенно-епидемиологична инспекция - отделение "Здравна просвета", Българският младежки Червен кръст, Българското анти-СПИН общество, вестник "СВЯТ", Сдружението "ИЗКУСТВО В ДЕЙСТВИЕ", Дружеството на Лекарския съюз към Военномедицинска академия, Асоциацията на родители и учители.
Идеята на организаторите е пред Националния дворец на културата да се събере множество хора, които със запалени свещи да почетат паметта на починалите от СПИН и да изразят състрадание към техните близки, както и съпричастност с проблемите на носителите на ХИВ-инфекция. Това ще бъде също така и обръщане на вниманието на нашата общественост върху явлението СПИН, което за съжаление не отминава страната ни. Тъжен факт например е, че в последно време за една седмица са регистрирани седем нови случая на заразяване с ХИВ. Не е тайна също така и отношението на обществото ни към хората, носещи вируса на СПИН в кръвта си. Тези хора страдат много повече от това именно отношение, отколкото от симптомите на самата болест. Затова Организационният комитет си поставя за цел присъединяването и на България към Международния ден за възпоменание със запалени свещи.
Обръщаме се към Вас, уважаеми дами и господа, с молба за популяризирането на тази идея. Това ще бъде и Вашият личен принос в борбата с "чумата на XX век" - болестта СПИН, от която България ни най-малко не е застрахована.
Искрено се надяваме на Вашето разбиране и сътрудничество.
София, 11 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЕТИЦИЯ НА МЛАДЕЖКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ (4 И 5 АПРИЛ 1992 Г. В ЯМБОЛ) ПО ПОВОД НА ЗАКОНА ЗА ВСЕОБЩАТА ВОЕННА СЛУЖБА. Документът е внесен в Народното събрание и в Комисията по националната сигурност.
Земеделският младежки съюз - Никола Петков настоява да се приемат следните изменена в Закона за всеобщата военна служба:
1. Срокът на службата да се намали на 12 месеца, като това да бъде първа стъпка към трансформирането на наборната армия в професионална.
2. Да се разпусне съставът на транспортни, строителни и най-вече на вътрешни войски.
3. Да се допусне възможност за алтернативна военна служба на изповядващите пацифизъм, а приетите във ВУЗ да служат само 6 месеца.
4. Да се възложи на Министерството на отбраната да изработи стратегия за преструктурирането на наборната армия в професионална.
ЗМС - Никола Петков заявява, не принципните положения в тази петиция са обект на постоянното внимание на съюза и тяхното скорошно решаване е от съществено значение за цялото общество и особено за подрастващото поколение в страната.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА СТАЧКАТА НА СТУДЕНТИТЕ ОТ ОБЩНОСТТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ДЪРЖАВИ, ОБЯВЕНА НА 11 МАЙ 1992 г. Документът е адресиран до Руската дипломатическа мисия в България, до Министерството на образованието и науката, до Министерството на външните работи и до средства за масова информация.
Българският студентски съюз подкрепя справедливите искания на студентите от ОНД, които учат в България.
Считаме, че проблемът им касае държавни договорености. Тъй като от страна на руското ръководство, а също и от ръководствата на другите държави от ОНД не им е оказана подкрепа или друга адекватна помощ, ние се обръщаме към Министерството на образованието и науката и към Министерството на външните работи за компетентна намеса. Разбитите механизми за междудържавни контакти по въпроси като този не са прецедент. Случаят с колегите от ОНД показва за пореден път, че в категорията на потърпевшите попадат точно тези, които най-малко имат вина.
Недопустима е според нас парадоксалната ситуация, в която са поставени тези наши колеги. Настояваме поне българската страна да поеме отговорност за положението им към момента.
София, 12 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) НА АГРАРНО-ТЪРГОВСКАТА ПАЛАТА
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ
Член 19.(1) За членове на Управителния съвет могат да бъдат избрани представители на членове - юридически лица, членове - физически лица, член-кореспонденти и почетни членове. Председателите на териториалните АТК по право са членове на Управителния съвет.
(2) Управителният съвет се свиква най-малко веднъж на 6 месеца по решение на Председателството или по искане на една пета от членовете на Управителния съвет, по искане на Контролния съвет и на председателя.
(3) Заседанията на Управителния съвет са редовни, ако присъстват не по-малко от половината плюс един от членовете му.
Член 20.(1) Управителният съвет:
1. организира изпълнението на решенията на Общото събрание и отчита дейността на АТП пред него;
2. приема планове и програми за дейността на АТП и отчета от Председателството за годишната дейност;
3. приема бюджета и определя размера на встъпителния и членския внос;
4. приема организационната структура и щата на АТП;
5. образува, реорганизира и прекратява фирми на АТП;
6. образува целеви и парични фондове;
7. взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти на АТП;
8. приема устави, правилници, тарифи за възнаграждения и други актове за дейността на АТП;
9. определя броя и избира за срок от две години членовете на Председателството - председател, заместник-председатели и главен секретар;
10. избира член-кореспонденти и почетни членове на АТП;
11. избира състава на доброволния арбитраж;
12. изпълнява други функции, предоставени му от Общото събрание.
(2) Решенията на Управитения съвет се приемат и гласуват явно и приемат с обикновено мнозинство. Решенията по т.З и т.5 на ал.(1) се приемат с мнозинство от две трети от присъстващите членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО
Член 21.(1) Председателството е оперативен орган за непосредствено ръководство.
(2) Председателството:
1. организира изпълнението на решенията на Общото събрание и Управителния съвет;
2. подготвя и внася в Управителния съвет годишен отчет за дейността на АТП и проектобюджет;
3. създава помощни органи на АТП;
4. разглежда и взема решения по въпроси и задачи, поставени от членовете;
5. взема решения по текущи организационни и финансови въпроси;
6. председателят представлява АТП в страната и в чужбина.
КОНТРОЛЕН СЪВЕТ
Член 22.(1) Контролният съвет се състои от пет членове и се избира за срок от две години. За членове на Контролния съвет могат да бъдат избирани лица, които не са членове на Управителния съвет.
(2) Контролният съвет:
1. проверява финансово-счетоводната дейност и правилното съхраняване и изразходване на средствата;
2. дава заключение пред Общото събрание и Управителния съвет по отчетите на Управителния съвет и
Председателството;
3. отчита своята дейност пред Общото събрание и Управителния съвет;
4. избира председател между членовете си.
РАЗДЕЛ ПЕТИ
ИМУЩЕСТВО
Член 23. Имуществото на АТП се състои от право на собственост и други вещни права върху недвижими и движими вещи, права на интелектуална собственост, ценни книги, участия във фирми и дружества, други права и задължения.
Член 24.(1) Издръжката на АТП се осигурява от:
1. членски внос;
2. такси за извършени услуги;
3. отчисления от печалбата на собствени фирми и други дейности на АТП, от които се реализират приходи;
4. дарения и други.
(2) Чуждестранни и местни лица могат да правят дарения и завещания в полза на АТП, които се приемат от Председателството. Когато с дарението или със завещанието се учредява специализиран фонд, награда или се финансира целева програма, дарителите или завещателят могат да определят наименованието им.
Член 25. Финансовата дейност на АТП се извършва в съответствие с годишния бюджет, приет от Управителния съвет.
Член 26.(1) Към АТП могат да се образуват целеви фондове в лева и валута за финансиране на отделни прояви и програми. Средствата за тези фондове се събират от заинтересуваните членове.
(2) Източниците за финансиране на прояви и дейности, възложени от държавни органи на АТП, се определят от тях.
Член 27. АТП отговаря за поетите задължения и имуществото си. Тя не отговаря за задълженията на своите членове и образуваните от нея фирми, както и членовете и фирмите не отговарят за задълженията на АТП.
РАЗДЕЛ ШЕСТИ
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Член 28.(1) АТП може да бъде прекратена по решение на Общото събрание.
(2) При ликвидация на АТП се прилагат законните разпоредби.
Член 29. АТП има кръгъл печат, който се поставя върху документи, с които се поемат имуществени задължения, както и върху издаваните удостоверения и други документи и върху кореспонденцията.
АТП се представлява от председателя Димитър Василев Мезеклиев.
Този устав е приет от Общото събрание, състояло се на 18 януари 1991 година в София.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ
050. НАРОДНОЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ "СТЕФАН СТАМБОЛОВ”
Създава се на 17 ноември 1989 г. от студенти и преподаватели във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методи". Учредителното събрание се свиква на 21 януари 1990 г., а възстановителният конгрес на 7-8 май 1990 г. Партията се определя като наследник на стамболовистката фракция в Либералната партия от 1887 г., представена от Ст. Стамболов, Д. Греков, П. Грудев,
Д. Петков и др.
Регистрирана е по Закона за политическите партии на 26 април 1990 г. от Софийски градски съд.
Застъпва се за политика на национална независимост, за подчертан приоритет на националните интереси, за свободна пазарна икономика със социални гаранции, за пълно зачитане на всички човешки права и свободи.
В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. не успява да спечели депутатски места. В изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. се кандидатира с листата на Предизборния съюз на БСП и е представена в парламента.
Ръководен орган е Координационният комитет. Председател на партията е Христо Атанасов.
За контакти: Крумовград, тел.: 0360-40-45.
/Пресслужба "Куриер"/
11:15:32
15.05.1992 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!
* * *
София, 15 май 1992 година
Брой 94 (624)
Ръководител Пресслужба "Куриер"
Стефан Господинов
СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
София, 15 май - Следва пълният текст на СТАНОВИЩЕТО "ЗА СТРУКТУРНАТА КРИЗА НА ВЛАСТТА И РАЗМИНАВАНЕТО С ПРОГРАМАТА НА СДС" на министъра на отбраната Димитър ЛУДЖЕВ, разпространено сред депутати в Народното събрание.
Изминаха шест месеца от поемането на изпълнителната власт от СДС. Това е повод за равносметка с поглед преди всичко към бъдещето, но и с поглед към нашата предизборна програма. Ние заявихме, и продължаваме да твърдим, че искаме да осъществим преход от една неефективна, пилееща материални и човешки ресурси и съсипваща околната среда държавна организация към обществено-икономическа система, основана на здрави пазарни и морални принципи и прозрачни, общи за всички, правила. Хората повярваха на СДС. Те ни дадоха властта, защото се довериха на нашата програма, защото видяха в нея "конкретната основа за практическите действия на бъдещото правителство".
Правителството на СДС дойде на власт в началото на ноември миналата година. Състоянието, в което заварихме страната, беше разбираемо за хората, които ни избраха. Те бяха готови да приемат най-сурови лишения, но очакваха да видят енергични, компетентни и ефективни действия, очакваха едно смело и годно правителство да поеме отговорността да ги управлява. И тези очаквания растяха с всеки закон, който парламентарната група на СДС, с подкрепата на ДПС, успяваше да прокара в парламента. Основните закони за смяната на системата вече са налице, но те ни завариха напълно неподготвени. Парадоксът е, че въпреки новата законодателна база, следваща насоките на предизборната ни платформа, политиката и действията на изпълнителната власт и преди всичко на сегашното правителство доведоха до СТРУКТУРНА КРИЗА В ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПРОГРАМАТА.
І.СТРУКТУРНАТА КРИЗА
Структурната криза в осъществяването на програмата на СДС се дължи на пробиви и неефективност в цялата система на изпълнителната власт - централна и местна.
1. Липсата на конкретна програма, изградена на базата на реално разбиране на логиката на смяната на системата и отсъствието на механизми за координиране на усилията на отделните звена на правителството, не му позволи да заработи като силен и ефективен екип. След като загубихме усещането за реформата някъде към края на лятото на миналата година правителството на СДС, идвайки на власт в началото на ноември, трябваше да очертае конкретните практически задачи - така, че всеки гражданин на България да знае накъде вървим и как вървим, какви усилия трябва да положим (Както между впрочем направиха всички страни в Източна Европа. Всички!).
Нищо подобно не се случи. Напротив, ние самите нито веднъж не обсъдихме своята политика като цяло от гледна точка на логиката смяна на системата. Всъщност дали някой се е замислял за тази логика? Това правителство не проведе нито едно обсъждане или дискусия за икономическата реформа, които да изхождат от досегашния опит, свързан с различната скорост на приспособяване на различните пазари и сфери на икономическо поведение. За да стане ясно за какво говоря, ще посоча само един пример: ръста на безработицата ще се увеличава във всички страни от Източна Европа, даже когато производството започне да нараства. Като имаме предвид размера на спада, както и времето, необходимо на производствената система за отговор на новите пазарни сигнали, не си правя илюзии, че можем да удържим натиска и да не потърсим начини за олекотяване на спада в производството и заетостта в преходния период. Но ние дори не се опитахме да помислим за безработицата в един по-дългосрочен план, което означава да формираме национална и регионална политика на заетостта. Нито да намерим опорните точки за разгръщането на цялостния [?] икономическа трансформация, в каква последователност да върви, да се създаде и поддържа необходимия политически и социален консенсус. Няма да е честно, ако не кажа, че в някой конкретни области има по-голяма яснота за секторната реформа, както и съответните програми и последователност на действията. Но какво от това, след като не са в хармония и съгласие с другите обекти.
2. Отношенията в правителството. Правителството бе създадено на принципа на партийната коалиция (по интерес и като "линейна" композиция от личности от различен тип - политически фигури и експерти; с държавен опит и без такъв; с различен мащаб на разбиране на програмата на СДС). То не успя да се превърне в ефективно действащ екип. Причини: Липса на система от добре очертани приоритети, отразени във взаимно обвързвани програми на министерствата от типа time - table т.е. конкретни мерки във времето за тяхната реализация.
Министерствата работят на "тъмно". Някой стопански министерства се запознаха с основни документи 2-3 месеца след съставянето на кабинета. Първата дискусия по насоките на действие на правителството се състоя под натиска на започващия конфликт с министрите четири месеца след съставянето на кабинета. Всички министри потвърдиха нуждата от координация, системност и яснота на действията на правителството и "пакетност" при решаване на най-важните въпроси. Това остана без последици и продължи практиката заседанията на МС да бъдат посветени на случаен сбор от рядко по-големи и най-вече дребни въпроси. По същество всички централни въпроси на реформата в икономката, нуждите на отделните стопански отрасли, на културата, общините и пр. се разглеждаха спорадично и не постигнаха желания ефект.
Естествено отношенията между отделните министерства се превърнаха в отношения между отделни, относително затворени и несвързани феодални имения, в които се реализираха политическите амбиции, управленски възможности и виждания на отделните министри. Най-фрапантният пример за вредността на тази практика бе последното решение за либерализацията на цените. Министерствата всъщност нямаха подготвка на разчетите, съгласуваност, а това което бе направено от някои, например Министерство на труда и социалните грижи, бе пренебрегнато. В резултат се осъществи действие, силно негативно за СДС.
3. Задълбочаващи се и ескалиращи проблеми в местните органи на властта. Причините: правителството не намери нормално работеща форма за взаимодействие с местните органи на властта.
- Вече са налице конфликти между местната власт (например по-богатите общини, заплашени от отнемане на ресурси) и правителството, което представлява държавата. Липсата на ориентири в развитието на страната като цяло често обезсмисля дейността на местните ръководства.
- Положението е повече от трагично и вътре в местните органи на властта. Малко са местата в страната, където да няма "пунически войни" и то между хора, които до вчера са били политически съюзници и днес продължават да са представители на управляващата политическа сила СДС. Най-често противоречията са между кметовете, техните сътрудници и общинските съвети, т.нар. "малки парламенти". Напрежение възниква и между ръководствата на местните координационни съвети на СДС, които се опитват да налагат своята гледна точка на ръководствата на общините.
- Най-пресен пример за липса на системно подготвени и осъществени усилия са проблемите в селото. Дадохме повод да се разказва легендата "С насилие ни вкараха в ТКЗС, с насилие ни изкарват. Разделят земята така, че да ни ограбят в полза на сегашната власт." Заради проста техническа работа, която не бе свършена когато трябваше, сега можем да имаме ескалиращи политически проблеми.
Времето, което измина, дава основание да се говори и за следното:
4. ПРАВИТЕЛСТВОТО СЕ САМОИЗОЛИРА!
Правителството разчита предимно на административни мерки и така стеснява социалната си подкрепа. В резултат на това се "свива" и социалната база на СДС. Пример: разрушаването на постоянната форма за консултации със синдикатите, която беше работещ механизъм за създаване на подкрепа за неизбежните непопулярни мерки.
В Програмата на СДС четем: "СДС е за регламентиране на механизмите на социално партньорство. А това означава силни профсъюзи, защитени трудови интереси, социален мир".
- В определени ситуации профсъюзите могат да окажат задържащо въздействие върху икономическите реформи. Но намаляване на ролята на профсъюзите е възможно или в богатите общества (подобно на Англия и САЩ), или в общества на военно и политическо насилие (подобно на редица страни в Латинска Америка). Възниква въпросът: европейско или латиноамериканско отношение към профсъюзите трябва да има правителството? Ако се избере вторият вариант, като се изхожда от метафората "по-близо сме до Латинска Америка", ще се стигне до спирала на конфликтите.
- Сблъсъкът между правителството и профсъюзите (и особено КТ "Подкрепа") може да доведе до взаимно унищожаване т.е. до загуба на властта.
- Разбира се, без профсъюзите да проявят разум и без те да отстранят някои крайни тенденции в своята политика, не би могло да се постигне договореност. Според мен има безспорни симптоми, че след миньорската стачка се достигна до известно изтрезняване. В сближаването между КНСБ и КТ "Подкрепа" аз съм склонен да виждам не създаване на коалиция срещу правителството, а по-добър шанс за започването на един разумен диалог! Вярвам, че на профсъюзите им е ясно, че "полският път" в условията на България означава самоубийство.
- Аз съм убеден, че без съгласието на хората да изтърпят предстоящите трудности никаква реформа не е възможна! И пример за това е първото увеличение на цените, което бе драстично, но се прие, защотя имаше инструмент за съгласуване на интересите. Реформата не може да се извършва "отгоре"! Ако бъдат разрушени мостовете за преговори стихийността ще разрушава всяко усилие да се върви напред. Ако профсъюзите бъдат партньори, които защитават, но преди всичко знаят и изразяват интересите на хората, правителството ще има възможност за жизненоважна обратна връзка, за създаване на път на разума и доверието. Хаосът може да бъде избегнат.
Никой не може да спести на избирателите непопулярните мерки! Затова е необходимо да се търсят подходящи форми на сътрудничество с обективно съществуващите институти и това би позволило да се координират усилията и да се съгласуват обществените интереси.
Трябва значително да се промени сегашното отношение на правителството към контактите с профсъюзите, с различните организации на работодатели.
ТОВА СА СТРУКТУРНИ ПРОБЛЕМИ, ТОВА Е СТРУКТУРНА КРИЗА НА СДС. ТЯ Е ЗНАЧИТЕЛНА ПРЕЧКА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПРОГРАМАТА, С КОЯТО ВЛЯЗОХМЕ В ПАРЛАМЕНТА. АКО НЕ ПРЕОДОЛЕЕМ СТРУКТУРНАТА КРИЗА, СЪЩЕСТВУВА РЕАЛНА ОПАСНОСТ ДА ПРОИГРАЕМ, И ТО В МНОГО КРАТЪК СРОК, ГЛАСУВАНОТО НИ ДОВЕРИЕ.
II. ПРОБЛЕМИТЕ НА СТРУКТУРНАТА КРИЗА
Правителството трябва веднъж завинаги да си изясни КАК това трябва да стане и повече да не заобикаля този проблем. Икономическото положение на България е най-тежко в Източна Европа. Спадът на производството през 1991 г. е 23%, а за първото тримесечие на 1992 г. - 30% спрямо 20% през същия период на миналата година, което рефлектира катастрофално в сферата на заетостта. България е водеща в безработицата в Източна Европа - 12% или 430 000 човека през март т.г. Прогнозите, представени в Министерсски съвет сочат, че безработицата може да стигне 560 000 души. Това са числа на регистрирани хора, предимно със средно и висше образовение. Прогнозите на Агенцията за икономическо развитие сочат, че ако не се вземат спешни мерки, инфлацията може да надхвърли 100%. Лошото е, че свободното падане на икономиката продължава.
Причините: Ранният стадий на реформата донесе бързи положителни резултати - магазините се напълниха със стоки, появиха се отделни забравени услуги и т.н. Но икономическият растеж не може да бъде постигнат, нито поддържан, докато повечето реформи не се осъществят в значителна степен на широка основа, а това ще отнеме доста време. В областта на реформата са извършени действия, свързани преди всичко с нейната монетарна част, но следващата крачка все още не се прави. Пазарното, продуктивното и технологичното преструктуриране, особено на индустрията по същество не е започнало, а това вече може да се окаже фатално за цялата реформа, бюджетът се използва основно като ограничител, а ролята на стимулатор на стопанската активност е сведена практически до нула.
Крайно належащо е изготвянето на ясна програма за съживяване на производството с ясно определени структурни приоритети и строго фиксирани срокове. Тя трябва да бъде съпроводена от програма за преквалификации и пренасочване на освободената работна ръка, от програма за насърчаване на частни и чужди инвестиции; отпускане най-после в действие на прословутия фонд за реконструкци и модернизация.
2. Реална децентрализация. Всички сме убедени, че централизираната икономическа власт е дискредитирана от времето на комунистическия режим, и същевременно именно правителството на СДС свръхцентрализира изпълнителната власт, задушавайки икономиката. Нашият преход към нормална пазарна икономика, без постепенна децентрализация и дерегулиране на икономическите процеси е немислим. Но ние даже не се опитахме да постигнем консенсус за разделението и разпределението на вземането на решения между различните равнища на изпълнителната власт - хоризонтално и вертикално.
До този момент не може да бъде разработена ясна и еднозначна концепция за управлението на държавното участие в индустрията и за развитието на държавния сектор. Не е изяснена ролята на държавата в управлението на стопанските субекти в преходния период.
3. Криза в държавната администрация
В апарата на Министерския съвет цари дезорганизация. Назначават се специалисти без ценз и необходимата квалификация. Край министър-председателя се оформи щаб от специални съветници с единствената грижа да сеят раздори и клюки, и да правят "имиджа” на своя патрон. Тяхна е идеята за съсредоточаване на повече власт в ръцете на премиера, отстраняване на неудобните хора в правителството. Техният стремеж е концентрирана административна власт от диктаторски тип, която постепенно ще елиминира или ще пренебрегва СДС като политическа сила. Пита се кой прави правителството на СДС - партиите в коалицията, парламентарната група и самия Министерски съвет на "тъмно". Кой тогава.
Министър-председателят, подкрепен от няколко министри, наложи през този период "елитарен” стил на управление отгоре. Нацията и нашите избиратели нямат никаква представа за това какво и защо се прави. Хората са объркани и разочаровани. Парламентарната група и КС на СДС не получават информация, и често са принудени да подкрепят правителството "на тъмно", в атмосферата на "свършените" факти и в името на нашето единство. Така беше и на Националната конференция на СДС.
Поради липса на ясна политика и критерии за подбор и решения се проточиха структурните промени в държавната администрация, министерства, комитети, ведомства. Типичен пример за това са Министерството на земеделието, Комитета по туризма и Комитета за стандартизация, сертификация и метрология. В държавната администрация - централна и местна, персоналните промени, особено в ръководните звена, са недостатъчни. Подборът е случаен, подготовка на нови млади специалисти не се прави. Няма подготвен закон за държавните служители.
Липсва ясна и обмислена система за оценка на качествата на стопанските ръководители, поради което при тяхното назначаване и освобождаване цари пълен хаос. Започнатата през миналата година работа по мениджърските конкурси е изоставена. В момента масово и без обосновани и логични обяснения се освобождават ръководители, в т.ч. и такива, назначени в края на 1991 г. или в началото на 1992 г., т.е. назначени от сегашното правителство. Резултатът от това е социално напрежение и несигурност не само за ръководителите, но и за производствените структури като цяло. Основният инициатор за тези смени е МИТ, но единственото логично обяснение за тази "активност" е, че по този начин се прави опит да се прикрие явната пасивност в структурното преустройство на индустрията.
Инициативата и личната заинтересованост на квалифицираните и можещи стопански ръководители намаляват непрекъснато. Основната причина за това е все още изключително силната централизация при управлението на стопанските субекти. Тук нещата отново опират до някои технически решения:
- Инструкция с обективни критерии за назначаване и освобождаване на стопански ръководители.
- Правилник за правата и задълженията на членовете на УС.
- Закон за търговско-промишлена камара, която наред с другото да стабилизира статута на стопанския ръководители и работодател.
- Закон за трудовите отношения, който да регулира отношенията собственик/ръководител - персонал, синдикати.
И най-добрият Закон за чуждестранните инвестиции не може да работи при хаоса, който царува в тази сфера на управлението и трудовите отношения. Тази ситуация обаче е много изгодна за "изпечени" стари ръководители на предприятия и банки, които съумяват да заобикалят законите, да създават частни фирми, да купуват акции, да "подготвят предприятията за фалит и "приватизация". Защо закъсня преобразуването на най-големите външнотърговски и други организации като Химимпорт, Петрол, Нефтимпекс, Машиноекспорт, Изотимпекс и т.н. въпреки многобройните сигнали и решения. Как се допусна за 6 месеца в страната да се внесат 2,5 млн. т. горива без акциз, което коства на държавния бюджет милиарди левове, и къде отидоха печалбите? Защо въпреки забранителното решение на Министерския съвет от миналата година бяха дадени около 20 лицензни за казина и игрални домове? Защо буксува реорганизацията на митниците?
Отлагането на банковата реформа е нарушение на споразумението със Световната банка и даде възможност на най-силния пласт на стопанската номенклатура - "банкерите" да се укрепят и да започнат процес на самоприватизация. Финансовата политика облагодетелства в момента преди всичко банките. Позволява им да спекулират и заедно със своите хора в БНБ, ВТБ, МФ да правят големи "удари". Ясно се очертава тенденцията за формиране и стабилизиране на силен слой "финансова олигархия", която работи в съдружие с "подземния свят" и с привличане на високо платена служба бивши служители на ДС. Тази прослойка тясно взаимодейства с държавната администрация и се готви утре да купи властта. Хората виждат скъпите коли и снимките от "Хайлайф" и се питат: за това ли избрахме СДС.
4. Дезорганизирането и деструктурирането на системата на външноикономическите връзки на страната в момент, когато и без това се разпадат традиционните ни пазари доведе до нови загуби на вече завоювани параметри и в крайна сметка постави външноикономическите ни връзки в състояние на безтегловност. По същата причина настана хаос и в използването на чуждата финансова помощ и на възможностите за получаване на такава помощ. Липсва каквато и да е координация в това отношение и едва ли някой знае реалните възможности за получаване на такава помощ.
Правителството не си изпълни задължението към износителите за изплащането на премиите по износа за бивши съветски републики. А те, от своя страна, бойкотираха бюджета чрез неплащане на данъци (Булгартабак).
Пределно ясно е, че Русия е единственият възможен за нас суровинен и енергиен източник. Всичко останало отдавна е разпределено от икономическите колоси САЩ, Западна Европа и Япония. Възстановяването на икономическите връзки с Русия е може би най-важната задача на бъдещото правителството.
5. Внасяне на ред и ускоряване на приватизационния процес
Приватизационната политика на правителството е политика на бездействието.
В продължение на 5-6 месеца правителството (и по-точно част от него) се криеше зад тезата: "Когато имаме закон ще работим, дотогава не можем!"
- Всеки човек с поне малко опит в изпълнителната власт знае, че сам по себе си един закон не означава АБСОЛЮТНО НИЩО. Без ИЗПЪЛНИТЕЛ, който да ОСЪЩЕСТВИ идеята, всичко е празни приказки. За съжаление през тази половин година не бе създадено нищо - нито оценителски екипи, нито техники, нито механизми. НА ПРАКТИКА ВСИЧКО Е НА НУЛАТА. Като пример за абсолютно необходимата подготовка могат да бъдат посочени Източна Германия, Чехо-Словакия и Унгария, където от правителството бе извършена гигантска предварителна работа за приемането на закона, за подготовката на инструментите за приватизация — планирани средства, обучени хора, направени оценки и пр. Парламентарната група извоюва закона, но с него май само замазахме очите на международните институции, които ни притискат с единственото желание да ни помогнат.
- АКО СЕ ЗАПАЗИ СЕГАШНАТА АТМОСФЕРА, може да се предвиди какво ще стане тази година. Предстоят разправии кой-кого, а след това ослушване и изчакване да не би някой да загуби нещо!
- ТОВА СТРАШНО ДОПАДА НА МАНТАЛИТЕТА НИ. 90% от населението декларира, че нищо не очаква от приватизацията. Голям процент от населението е за спиране на приватизацията, ако някой забогатее прекалено, ако много хора останат без работа. Много са противниците на разпродажбата на държавно имущество на чужденци и т.н. и т.н. Парадокса продължава с това, че се очаква правителствени чиновници със същия манталитет да извършат чудото.
6. В програмата е посочено, че "СДС е за използване на данъчните и кредитните облекчения като средство за подпомагане развитието на частния сектор."
Правителството така и не успя да "избистри" своето отношение към частния бизнес, не можа да надскочи натрупваното с години социалистическо отношение към частника като към "съмнителен елемент". Това доведе не само до икономически, но и до политически проблеми, като очевиден пример за това е отблъскването на сериозна част от естествената социална база на СДС. И днес все още липсва определена стратегия по отношение на развитието и подпомагането на частния бизнес. Не е логично в икономика с 95 на сто държавна собственост да се говори за равнопоставеност между държавни и частни фирми и едновременно с това да се опрощават милиарди дългове на губещи и неефективни държавни фирми, без наличието на определени за това критерии, а по отношение на малкия частен бизнес да се стига дори до парадоксална дискриминационна политика. Така наречения фонд за подпомагане на малкия бизнес е просто подигравка. Агробизнес фонда за подпомагане на частния сектор на село съществува само на книга.
Всъщност правителството не изпълнява едно основно начало в програмата на СДС - насърчитална политика за "отглеждане", създаване на социалния слой на дребни и средни собственици, фамилни стопанства и предприятия като най-солидна гаранция за преход към пазарна икономика и разширяване социалната база на СДС.
7. Създаване на държавен орган за финансов контрол. Средствата могат да се наберат от държавни и частни фирми и държавни вноски на реципрочен принцип.
8. ЧУЖДИ ИНВЕСТИЦИИ
Привличане на чужди инвестиции. Както е известно, възможни са два пътя:
1. Чрез международните финансови институции
2. Чрез навлизане на частни инвестиции
- Проблеми около Закона за чуждите инвестиции. Законът дава само структурните параметри на инвестирането (те са много добре направени), но е необходимо и уреждането на данъчните и още ред други правоотношения. Министерският съвет не е подготвил в достатъчна степен необходимата юридическа среда за успешното функциониране на закона.
В заключение, известният съветник на полското правителство, а сега и на руското, Джефри Сакс е напълно прав като предупреждава, че "в сюрреалистичната политическа обстановка в Източна Европа, държавният сектор може много лесно да бъде политизиран". Веднага добавям, че това е точно така от нашия опит - правителството не съумя на принципна основа да се справи с исканията за субсидии, опрощаване на дългове и спасяване на мъртви предприятия, както и да устои на партизански политически интереси. В такива условия не може да има професионално решение на проблемите. Нещо повече, липсата на приватизация, на реални собственици увеличава рисковете за макроикономическа нестабилност, защото натискът за непрекъснато увеличение на заплатите няма да спре, докато истинските собственици не започнат да се договарят с профсъюзите.
ІІІ. РЕФОРМАТА В АРМИЯТА
В Министерството на отбраната реформата се провежда последователно, програмирано, прозрачно, цялостно. Тя се ползва с международно признание и престижът на ръководния екип е изключително висок. Започналото преструктуриране на армията ще завърши процеса на реална деполитизацие и ще осигури лоялен на демокрацията военен институт. Бих желал да завърша започнатата от мене реформа, поне в тази решителна фаза на преструктурирането на командния състав до 1 август 1992 г. Изглежда има хора, които не желаят това да стане. Длъжен съм да предупредя, че последствията ще бъдат спиране или забавяне на реформата. Във всеки случай, аз изпълних своя дълг към СДС и нацията.
Аз още веднъж искам да напомня: ние не сме опозиция; ние сме УПРАВЛЯВАЩИ. А сме такива в името на една програма, в която хората повярваха. Повярваха ни, че можем да я изпълним за четиригодишния мандат, който те ни дадоха. За съжаление пропиляхме много време, сами си създадохме много проблеми. Но едно нешо е ясно — вече няма накъде да се отстъпва. Икономическите системи са инерционни системи и затова колкото по-бързо вземем реални мерки за спиране на спада и СТАБИЛИЗИРАНЕ на производството, толкова по-голяма ще е надеждата ни да видим в обозрими срокове как кривата тръгва нагоре. Движението надолу трябва да бъде пресечено. Нека погледнем действителността в очите — или трябва да преодолеем СТРУКТУРНАТА КРИЗА в изпълнението на програмата на СДС, или ще загубим политическата власт. Когато хората са обезверени, когато останат без работа и препитание, тяхното поведение започва да се ръководи от съвсем друга логика, или, по-скоро, излиза извън пътищата на логиката и разума и става НЕПРЕДСКАЗУЕМО. В такива моменти хората излизат на улицата и нищо не може да ги спре. Разберете: с полиция и административни мерки не може да бъде спрян един гладен и обезверен народ в Европа. Ние не сме в Латинска Америка. Ние сме в Европа. И като европейска страна е крайно време да поемем в свои ръце съдбата си, ние, правителството, да ПОЕМЕМ ДОКРАЙ ОТГОВОРНОСТТА за управлението на тази страна. Западът няма вечно да ни помага. Богатият протестантски Запад, на който толкова много разчитаме, има своя етика и морал. Той помага само на този, който не може сам да си помогне. Ние обаче НЕ сме народ-инвалид и страната ни НЕ е пустиня. И това го знаят не само на Запад; знаят го и нашите избиратели. И те няма да ни простят МЕЛАНХОЛИЯТА, в която изпадна управлението на страната, пропиляното време и забравените обещания. Програмата на СДС не е празни приказки, просто трябва да се запретнат ръкави и да се работи - много, умно и компетентно.
12 май 1992 г.
София
/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/
Twitter
Facebook
