София, 15 март 1996 година
Брой 54 /1609/    

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АТАКИ СРЕЩУ ИЗРАЕЛСКИ ГРАЖДАНИ И ПО ПОВОД СВИКВАНЕТО В ЕГИПЕТ НА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА.

Потресени сме от безумната жестокост на терористичните атаки, отнели през последните седмици живота на десетки и ранили стотици мирни израелски граждани. Ескалацията на кръвопролитието буди основателна тревога и искрено съчувствие към пострадалите и техните близки, на които Съюзът на демократичните сили /СДС/ изказва своите съболезнования.

Отричаме тероризма и силовите методи като средства за борба при разрешаване на политически спорове. Оценяваме ги като атентат срещу мирния процес и демократичното развитие на страните от Близкия изток и опасен опит да се предизвика напрежение и несигурност в международните отношения.

Подкрепяме усилията на ръководителите на Израел и Палестинската автономия, на САЩ, Европейския съюз и всички демократични страни за предприемане на решителни политически, икономически и военни действия срещу поддръжниците на тероризма.

Приветстваме свикването в Египет на международна конференция за борба с тероризма и сме убедени, че тя ще постави началото на изолирането и пълното ликвидиране на тази най-голяма заплаха за сигурността на човечеството в края на двадесетия век.

София, март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1996 Г. В СВЕТЛИНАТА НА НОВОПРИЕТИЯ БЮДЖЕТ" НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В ЪЛГАРИЯ, КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ И ПАРТИИТЕ ОТ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ АЛИАНС - СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

I. Макрорамката на бюджета - реалистична или пожелателна?

С бюджета за 1996 г. правителството на Българската социалистическа партия /БСП/ си поставя амбициозната задача да постигне следните макроикономически параметри:
- реален ръст на брутния вътрешен продукт - около 3 %;
- инфлация в края на 1996 г. спрямо същото време на 1995 г. не повече от 20 %;
- плавно покачване на номиналния курс на лева спрямо щатския долар с прогнозен курс към края на 1996 г. 83-85 лева за долар;
- бюджетен дефицит - 5,2 % от брутния вътрешен продукт /БВП/.

Явно основната макроикономическа цел на правителството е снижаването на инфлацията. За съжаление точно тук възникват най-сериозните съмнения в реализма на макроикономическата рамка, заложена с новоприетия бюджет.

Ще бъде изключително трудно инфлацията да бъде задържана до предела от 20 %, като се има предвид започвалото вече покачване на цените на транспорта, на пощенските и съобщителните услуги, на горивата и енергоносителите, както и новата вълна от спекулативно нарастване на цените на стоките от първа необходимост.

Очевидно при залагането на инфлацията като макропоказател не са отчетени всички обективни фактори и обстоятелства, които формират равнището й - в т.ч. и факторите със сериозен характер. Предстоящи са повишенията на цените на електроенергията и топлоенергията.

В крайна сметка заложената прекомерно оптимистична граница за инфлацията през 1996 г. прави много несигурни и дори нереални останалите параметри на макроикономическата рамка. Въпреки настояването на социалните партньори и уверенията на правителството, че и то е съгласно да се изработят и въведат нова методика и инструментариум за измерване на реалните инфлационни процеси и специален индекс за отразяването им при защита на доходите / в т.ч. и на пенсиите/, това не бе направено.

Според консолидираната фискална програма през 1996 г. се предвижда нарастване на приходите в държавния бюджет с 25,3 % спрямо очакваното изпълнение за 1995 г. Основната част от приходите ще бъдат данъчните приходи. Може би затова, въпреки поетите обещания от правителството /още през лятото на 1995 г. в Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ от 1 януари 1996 г. да бъде отменено облагането с данък върху общия доход на социалните придобивки на работниците и служителите, това не е направено. Нещо повече, предстои актуализация на данъчните скали, с което ще се увеличи данъчното бреме за получаващите брутна работна заплата над 6800 лева.

II. За какво ще стигнат разходите със социално предназначение, предвидени за 1996 г.?

Правителството предвижда увеличение на разходната част на бюджета спрямо отчета за 1995 г. с 24,3%. Средствата за работни заплати през 1996 г. възлизат на 4,57% от БВП и представляват 11,3% от текущите разходи. На практика се повтарят фактическите съотношения от 1995 г., които са най-неблагоприятните за последните пет години. В сравнение с фактически изразходваните средства за работни заплати през 1995 г. нарастването е с 27,6%. Наблюдава се една с нищо необоснована "ножица" в нарастването на заплащането. Например: нарастване на средствата за работна заплата в изпълнителните и законодателни органи - 33,50%; нарастване на същите в сферата на здравеопазването - 23,4%;

По всичко личи, че здравеопазването ще бъде невралгична точка през цялата година. Официално се твърди, че ще бъде въведена нова система за високо заплащане на лекарите, а както се вижда по-горе, предварителното нарастване на общите разходи за заплати в сферата на здравеопазването е само 23,4%. Оказва се, че изявленията на министър-председателя и министърът на здравеопазването г-жа Мими Виткова, са несъстоятелни, защото необходимите за това средства или са скрити в други гънки на бюджета, или ще се осигуряват в неопределено бъдеще главно чрез допълнително натоварване на местните бюджети. Новата система засяга едва 16 на сто от заетите и противопоставя лекарите на останалите категории работещи в здравеопазването, като се създава напрежение в страната.

През 1996 г. всички социални плащания и заплатите в бюджетната сфера ще се компенсират само два пъти на база на прогнозната инфлация, заложена в бюджетната рамка, което е значително отстъпление от 1995 г. Общото увеличение на разходите за заплати в бюджета ще покрие с усилие инфлацията, и то само в случай, че тя дисциплинарно се движи в рамките на правителствената програма, което не е никак реалистично очакване.

И през 1996 г. ще остане в сила механизмът за регулиране на ръста на работната заплата в материалното производство. По този показател за съжаление все още оставаме на последно място, заедно с Румъния, между страните от Централна и Източна Европа.

Като се вземат предвид и вече решеният въпрос за удържането на 2% като лична осигурителна вноска от брутните заплати на заетите още от началото на 1996 г., както и увеличението на имуществените данъци и такси, заявената социална насоченост на бюджета и през 1996 г. ще си остане пожелание.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "ЛЮБИТЕЛИ В ТУРИЗМА" ОТ КОМИТЕТА ПО ТУРИЗЪМ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, БЪЛГАРСКАТА ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА, БЪЛГАРСКАТА ХОТЕЛИЕРСКА АСОЦИАЦИЯ И СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ХОТЕЛИЕРИ И РЕСТОРАНТЬОРИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ВНЕСЕН В 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ТУРИЗМА.

С изненада прочетохме съобщението, че в Народното събрание е внесен Закон за насърчаване на туризма. Изненадата ни е породена както от самия факт, така и от преразказаните идеи, залегнали в този закон.

В Комитета по туризъм, в Българската туристическа камара, в Българската хотелиерска асоциация, в Съюза на частните хотелиери и ресторантьори не е представян проект на такъв документ, въпреки че практиката е подобни закони, които са от голяма важност за развитието на структуроопределящ, приоритетен за икономиката ни отрасъл, какъвто е туризмът, да бъдат предложени на широко обсъждане, както от специалистите от бранша, така и от обществените организации, в които членуват действително най-изявени специалисти на българския туризъм.

Ако става дума за любителска концепция, тиражирана в средствата за масово осведомяване по проблемите на българския туризъм, щяхме да я отминем без коментар. Но зад този документ стоят хора, които вотът на избирателите е изпратил в Народното събрание като личности, които да отстояват и защитават националните ни интереси. В случая нещата не стоят така. По наша преценка става дума за любителско законотворчество, което излиза наяве в момент, когато действително има подготвен закон за развитието на българския туризъм. Проектът на този закон е дело на десетки специалисти и научни работници от туризма, на правни и финансови експерти. В продължение на месеци проектът бе подготвян с чувство на отговорност пред отрасъла. Всеки от участвувалите в подготовката му е дал всичко, на което е способен, за да им българският туризъм една действителна, реално работеща законова основа.

Любителските импровизации от вида на съобщението в средствата за масово осведомяване, "законотворческите упражнения" не целят доброто бъдеще на българския туризъм, а търсят да извлекат временни дивиденти.

София, 1 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 март - Следва предоставения за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ХУДОЖЕСТВЕНО-ТВОРЧЕСКАТА И НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЗАЩИТА НА ИВАН СЛАВКОВ - ЧЛЕН НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ОЛИМПИЙСКИ КОМИТЕТ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИ ОЛИМПИЙСКИ КОМИТЕТ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛЕН СЪЮЗ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до министър-председателя, до председателя на 37-то Народно събрание и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В България - страната, която претендира, че с всичко се стреми да влезе в семейството на цивилизованите и демократични държави в света, продължават многобройните случаи, които доказват нецивилизовано и деспотично отношение към своите граждани. Някои хора, държащи в ръцете си реална власт, я използват за свои лични, користни цели, в много случаи - целящи лична разправа с високоерудирани, популярни и честни хора, чиято единствена вина е, че са личности!

Най-фрапантен е случаят с члена на Международния олимпийски комитет, председател на Българския олимпийски комитет и председател на Българския футболен съюз - Иван Славков! Пренебрегването на законовите уредби в България, лични амбиции, комплекси и нисък манталитет на някои случайни властници доведоха до 6-годишно безпрецедентно и с нищо аргументирано отнемане на задграничния паспорт, следствие, задържане под стража, психическо малтретиране с единствена цел да се пречи на Иван Славков да изпълнява нормално преките си служебни задължения, от което страдаха не само той и семейството му, а и цялата ни спортна общественост.

С възмущение ние, долуподписаните, издигаме своя глас за справедливост пред Вас, с молба да помогнете с Вашия разум и чувство за справедливост да се спре разправата и тази вулгарна гавра с честта и достойнството на Иван Славков.

София, 8 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ГРУПА ОБЩЕСТВЕНИЦИ И ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ, ДЕЙЦИ И ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП, ОГЛАСЕНО ОТ ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА" В БСП.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО И ВЛАСТТА

В нашата страна, в която доскоро бяха преодолени големите социално-класови противоположности и конфликти, отново настъпи дълбоко социално разслоение, в някои отношения дори по-голямо и по-тежко от това при капитализма. За кратко време се създаде и утвърди групата на крупните богаташи - милионери и милиардери, която обхваща само няколко процента от населението, но разполага с огромен капитал и неограничена икономическа сила. Тя се формира не по пътя на честния труд и на добросъвестната предприемчивост, а в резултат на ограбването на държавата и на общонародното имущество, на корупцията и спекулата, на експлоатацията и търговската измама в бизнеса, на мафиотската и бандитската престъпност, на заобикалянето на закони, мита, данъци и пр.

Другата основна част от населението, която обхваща близо 80 процента от него, е бедният български народ. Тя живее при тежки условия, много хора са вече под социалния и дори под жизнения минимум. Нетърпимо е положението на пенсионерите, безработните и другите бедстващи социални слоеве, които са и основната маса от българските избиратели. Това, което се прави сега за тях, е крачка напред, но все още крайно неудовлетворително. Необходимо е да се вземат много по-чувствителни и реални мерки, за да бъде до известна степен облекчена тяхната зла участ. Тежкият и мъчителен процес на социалното разслояване и обедняване продължава и сега. И нека не се заблуждаваме - той ще се засилва с приватизацията, с чуждестранното инвестиране, с разширяването на частнокапиталистическия сектор. Някои положителни явления, които настъпиха при намаляването на инфлацията и безработицата, не отменят тяхната разрушителна сила. Продължават да растат цените на стоките, жизнено необходими за всекидневния живот на хората. Вече няма съмнение, че с ускоряването на сегашните икономически реформи ще се увеличава и армията на безработните, особено сред младежта и интелигенцията.

В последно време значително отслабна вниманието към селското стопанство, поради съпротивата на десните сили важни закони и мероприятия не могат да се осъществят, все още крайно недостатъчна е държавната помощ за него. Необходими са енергични действия и нови инициативи за възраждането на българското село.

В тази обстановка се разгръща приватизацията, която има съдбоносно значение за развитието на страната. При това състояние на обществото тя неизбежно и все повече ще се превръща в нов масов грабеж на огромното народно богатство, в облагодетелстване преди всичко на чужди и наши групировки, в нова вълна на обедняването, безработицата и недоволството. Крайно време е да се разбере, че преобладаващата част от сегашната собственост трябва да запази своя обществен характер, особено в ония отрасли и сектори, които имат решаващо значение за развитието на страната, за нейната сигурност и независимост, за живота и благосъстоянието на хората. Същевременно да се направи всичко необходимо за укрепването и преуспяването на държавните и други обществени предприятие при сегашните условия, за което не се върши почти нищо. По отношение на масовата приватизация, която вече е в ход, допълнително трябва да се вземат необходимите мерки, за да се осъществи тя максимално в полза на държавата, в интерес на обществото и трудещите се.

Тежкото положение в социалната сфера подкопава партийното влияние сред населението. Необходимо е час по-скоро тази сфера да стане първостепенна грижа на партията и на властта. Неоснователни са оправданията, че за тази цел няма пари. Държавата и нейните органи могат да осигурят необходимите средства и възможности за това - чрез пълното събиране на данъците и другите вземания, особено от крупните фирми и групировки, с нарастване на производството и на външнотърговската дейност, с реален контрол върху цените на жизнено необходимите стоки и пр.

На сегашния етап престъпността се превръща в най-голямо бедствие на обществото, което взема все по-жесток и масов характер. Общественото мнение дори я поставя на първо място от всички злощастия, които застрашават живота на хората и личността. В своята предизборна платформа БСП обеща да пречупи гръбнака на престъпността, но досега няма изгледи за това. И тук са нужни бързи и решителни действия: в най-скоро време да се приеме нов, извънреден закон за борбата срещу престъпността, да се отмени мораториумът върху неизпълнението на смъртните присъди, да се намерят подходящи форми за организирането и включването на обществеността в тази борба, да се търси и да се постигне национално съгласие и единодействие на всички политически сили и инстанции в страната в това отношение, да се вземат извънредни мерки за укрепването на МВР, за издигане ролята на съдебните и други правозащитни органи, за изпълнение на задачите и задълженията от страна на прокуратурата и следствието в тази област.

Много са причините за сегашните бедствия, страдания и провали в обществото, но коренът на злото е в дивата и неограничена реставрация на капитализма с всички негови пороци и беди. Докато не се овладее и преустанови този процес, българското общество ще продължи да страда от тези тежки заболявания. Досегашната работа на управляващата коалиция, независимо от някои положителни промени, показва, че по този път не е възможно да се предотвратят или силно ограничат дълбоките и гибелни отрицателни процеси, които се развиват в обществото. Затова е необходимо отново да се обсъди и сериозно да се ревизира тази политика. Това следва да стане при равносметката на едногодишното управление на Демократичната левица, в предстоящата отчетно-изборна кампания в партията.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ ЗА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И ЗАДАЧИТЕ В ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, ОГЛАСЕН НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ВС НА БСП, ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" И НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" /10 МАРТ 1996 Г., СОФИЯ/.

Какви ангажименти поехме

Отговорът на този въпрос ще ни помогне отново /и надявам се окончателно/ да разберем пред какви огромни изпитания сме изправени:

- да стабилизираме институциите на държавната власт, гарантиращи демократично развитие на обществото, върховенството на закона и конституционните права, свободи и задължения на всеки български гражданин; да развиваме функционираща социална пазарна икономика, която осигурява нарастване на заетостта и доходите;

- да увеличаваме конкурентоспособността на националната икономика и на фирмите в съответствие с изискванията и критериите на европейските и световните пазари;

- да формираме общество със съвременни европейски стандарти и норми за социална справедливост и сигурност;

- да градим способността на страната ни да бъде на равнището на изискванията за пълно членство в ЕС, както и за изгодно участие в международните икономически и политически отношения на XXI век.

Ето това е нашето виждане за "промяна в икономиката, справедливост за хората и сигурност в държавата". И тъй като пълната реализация на тези цели изисква време, значително по-дълго от обхвата на четиригодишната правителствена програма, за 1995-1996 г. бяха очертани неотложни антикризисни мерки:
1. Да осигурим прираст на БВП за 1995 г. - 1,5%, за 1996 г. - 2,5%.
2. Да осъществим първия етап на социалната масова приватизация.
3. Да ускорим и приключим в основни линии възстановяването на собствеността върху земята.
4. Да ограничим бюджетния дефицит и преустановим лавинообразното нарастване на държавния дълг.
5. Да провеждаме умерен протекционизъм в съответствие с националните приоритети.
6. Да спрем обедняването, да поставим началото на подобрение на живота, което да се ускорява през следващите години.
7. Да гарантираме личната сигурност, правата и свободите на гражданите, да укрепим институциите на властта, да защитим личното, държавното и обществено имущество.
8. Да активизираме външната политика за подпомагане процесите на демократизация и преход към пазарно стопанство, за интеграция на България в европейските и евроатлантическите структури.

За 1995 г. повечето от тези намерения бяха изпълнени. Разбира се, има и изключения в някои сфери, а в други дори стопроцентовата реализация на първоначалните цели се оказва недостатъчна. Това изисква някои корекции, но не и смяна на посоката. Цифрите и фактите от раздадените ви справки показват това недвусмислено и не бива да се спираме на тях в детайли. Разбира се, не бива да спестим анализа на критиките към управлението на Демократичната левица - каква е тяхната действителна база, какво от тях приемаме, какво отхвърляме.

Но нека започнем с общия извод. 1995-а беше една твърде добра година за страната ни. А именно нейният край беше белязан с агресия по всички фронтове срещу управлението на Демократичната левица. Всички днес си задаваме въпроса:

Каква е причината за тази атака?

Това очевидно не е парадокс, а закономерно следствие от няколко обективни фактора от съществено значение. Международни - трудностите в европейската интеграция, трайното настаняване на САЩ на Балканите и несигурното бъдеще на Русия, мотивиращи разнопосочни, но постоянни и мощни усилия за промяна в сегашното политическо статукво в страните от Централна и Източна Европа. Вътрешнополитически - надеждата на нашите опоненти, че решаващият етап на борбата с кризата и провеждането на реформите ще изхаби управлението на левицата, вътрешните търкания ще ни донесат провал на президентските избори, а на опозицията ще предоставят добър шанс за стабилно управление в по-спокойния във всяко едно отношение период след 1997 г. Икономически - съпротивата на онези обществени кръгове, които през шестте години на прехода успяха да си създадат надежден механизъм за свръхоблагодетелстване именно от всеобщата деградация и нямат никакъв шанс в едно проспериращо, уредено, знаещо цената си общество. Социални - отдавна преминатият праг на търпимост /социална, морална, политическа/ - в обществото като цяло и сред нашите поддръжници в частност.

Тези фактори са обективни, но се проявяват чрез съответни субективни носители - напълно планомерно и съвсем не хаотично. Непосредствената им цел не е изтикването на Демократичната левица отново в опозиция, а управленското ни отслабване, неуспехът ни на президентските избори, вътрешнопартийна криза и политическата дестабилизация през 1997 г. - време за интриги, комбинации и политиканство.

Механизмът за постигане на тези цели не е класическият - парламентарна борба, спорове с изпълнителната власт, синдикален протест, а по-скоро медиен. Непрекъснато се фабрикуват скандали - от биографиите, позициите и изявленията на десетостепенни държавни чиновници, през фантасмагориите за "Орион", "Булфон" и "кървавите хора", до изфабрикуваните с хладнокръвен цинизъм и с точен разчет на финансовите изгоди за автори им - зърнена, валутна и ликвидна истерия. При това понятията "лъжа" и "истина" нямат никакво значение, важна е единствено крайната цел - да се застави парламентарното мнозинство /или поне отделни депутати/, правителството /или поне някой дребен служител/, партиите от левицата /или поне по-известните им имена/ да вземат страна в спора - независимо коя. Така и двете страни си присвояват правото да не спазват никакви правила. Едните - защото били приятели на управлението, и другите - защото му били врагове. Цинична игра, повтаряна отново и отново вече години, на която българската левица реагира твърде неадекватно за съжаление. Така например станаха много модерни исканията да си "изясняваме отношенията" - с капитала, с медиите, с монархическите тенденции, със синдикатите. Волно или неволно - създава се впечатлението, че причините за проблемите в тези сфери са в някаква тежка идейна недостатъчност на левицата, която потенциално заплашвала и цялото общество. Едва ли трябва да се доказва пълната несъстоятелност на подобен извод, но и оценките, върху които той се базира, също са необосновани. Средите, които ги лансират днес, само преди година и половина отричаха включването на ясна постановка за отношението към капитала в Програмата на БСП например. Което не попречи на същата партия да формулира прецизни послания по този въпрос и в материалите на 41-ия си конгрес, и в предизборната си платформа, и на Националната си партийна конференция. И най-вече - да прави ясно разграничение между национално отговорния и спекулативния капитал, да осъществява на тази основа управлението си и, разбира се - да не смесва нито за минута /добри на теория, камо ли на практика/ политиката с гешефта.

Недопустимо е също така заради самоцелни художнически спорове да се подлага на съмнение категоричният антимонархизъм на българската левица. Не бива заради абстрактни постановки да се приемат за чиста монета откровените лъжи на синдикалните босове за социалното положение и т.н., и т.н.

Всички тези теми, които определено вълнуват обществото днес, могат и трябва да бъдат обект на дискусия. Но големите въпроси на утрешния ден изискват коренно различен, непропаганден подход. А именно: да направим трезв анализ на реалните резултати от едногодишното управление на Демократичната левица; да оценим с нужната степен на критичност както самите резултати, така и техните интерпретации в обществото, едва на тази основа да направим изводите си за задачите ни в изпълнителната и законодателната власт през 1996 г. С ясното разбиране, че това изисква не само работа, но и борба, не само политически контрол, но и политическа подкрепа, не само взискателност, но и солидарност.

/Пресслужба "Куриер”/

15:00:00
15.03.1996 г.

Редактор: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Весела Методиева
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!