София, 15 април 1994 година
Брой 74 /1119/

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВАТА НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" И НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" ПО ПОВОД НА ПОЗИЦИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

Политически клуб /ПК/ "Екогласност" и Български земеделски народен съюз /БЗНС/ А.Стамболийски" винаги са отстоявали държавническото разбиране за защита на авторитета и достойнството на държавните институции.

Държавният глава по конституция е призван да бъде национална обединителна фигура, отстояваща преди всичко националните интереси на България. Неоспорими са другите му правомощия. Напоследък обаче проявите и изявленията на президента на Републиката предизвикват недоумение. Особено характерни в това отношение са изречените от него оценки за дейността на правителството по време на частното му посещение в Обединеното кралство.

Ние не отричаме правото на президента Желев да има собствени оценки за политическите институции в страната. Но няма държавен глава, който да критикува правителството на своята страна от една чужда столица. Още по-неподходящи са тези критични оценки сега, когато предстои уреждането на важни за страната ни ангажименти към световните финансови институции. Създава се впечатление, че това посещение на президента и направените от него изявления целят главно нанасяне на вреда на правителството, не се мисли, че в случая се нанася вреда и на националните интереси.

Ръководствата на ПК "Екогласност" и на БЗНС "А.Стамболийски" категорично не одобряват тази постъпка на президента Желев и смятат, че навреждайки на общонационалните интереси, той трябва да преосмисли своето поведение и позиции. Интересите на страната трябва да стоят над временните партийни пристрастия и над личния интерес.

София, 13 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ХАРТА ЗА ЕТНИЧЕСКА ТОЛЕРАНТНОСТ, ПРИЕТА НА РЕГИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА ПО ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЪПРОСИ В ПЛОВДИВ НА 10 АПРИЛ 1994 Г.

Ние, представителите на различните етноси, участващи в Регионалната кръгла маса по етническите въпроси в град Пловдив, в стремежа си да изразим волята си,

- като осъзнаваме, че пренебрежението, презрението и подценяването на етническите проблеми доведе до позорни кръвопролития в някои държави в края на XX век,

- като осъзнаваме и приемаме, че спазването на конституцията и международните документи за правата на човека, по които Република България е страна, са основата за изграждането на общество без междуетнически проблеми,

ПРИЕМАМЕ ТАЗИ ЕТНОХАРТА:

Чл.1. Всеки български гражданин, независимо към кой от етносите принадлежи, е преди всичко гражданин на Република България.

Чл.2. България е наша родина. Бащите и дедите ни са живели и са се трудили съвместно в тази благословена земя. Ние и поколенията след нас ще творим бъдещето на страната заедно.

Чл.3. Приемаме за свой пръв и неотменим дълг съхраняването на териториалната цялост и националното единство на Република България.

Чл.4. Осъждаме всяка проява на ксенофобия и расизъм.

Чл.5. Обявяваме се за реалното осъществяване на конституционното право на труд на гражданите независимо от етническата им принадлежност.

Чл.6. Настояваме за гарантиране на правото на всеки български гражданин на свободно етническо самоопределение. Приемаме, че всеки опит за насилствено етническо определение на група от хора или на отделни личности е недопустимо посегателство върху конституционните им права.

Чл.7. Поддържаме правото на всеки етнос да съществува, да взаимодейства и да се развива чрез своя език, култура, бит, обичаи и вероизповедание в съответствие с конституцията.

Чл.8. Ангажираме се за съвместни законни противодействия срещу всяка проява на етническа нетърпимост.

Чл.9. Убедени сме, че съдбата на Република България трябва да бъде обща грижа на всички нас. Подписалите тази етнохарта сме единодушни в решението си да утвърдим град Пловдив и региона като национален модел на етническа толерантност и разбирателство.

Чл.10. Настоящата етнохарта е отворена за присъединяване от всички заинтересувани институции.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ЧАСТНО ПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА 19 МАРТ 1994 Г. В СОФИЯ.

В последно време се засили една тенденция, съществуваща и преди - фармацевти от държавните и частните аптеки да продават лекарства без лекарско предписание, да заменят лекарства, изписани от лекуващия лекар, често без дори да уведомят пациента за замяната. Тази замяна на едни лекарства с други неравностойни е един незаконен и неетичен акт. Никое лице освен лекар няма право да променя терапията, назначена от лекаря, в името на здравето на пациента.

По този начин се уронва и престижът на лекаря поради "неефикасност" от лечението му - всъщност "лечението" на аптекаря.

Появиха се табелки, рекламиращи "лекарските" умения на аптекари, като "аптекарка лекува успешно акне", "аптекар лекува: хемороиди, ишиас, алергии" и т.н. Всичко това е не само незаконно - лице без висше медицинско образование да упражнява лекарска професия, но е и в ущърб на пациента. От подобни "лечения" пациентите пристигат при лекаря в увредено, влошено здравословно състояние.

Нека да погледнем отново към Запада, за да видим и да се поучим от тяхната практика: пациент не може да купи от аптеката дори и аспирин без преглед и рецепта от лекар, а лекарствата, останали му след завършване на курса на лечение, е задължително да върне обратно в аптеката.

Ето така трябва да се бди за здравето на пациента, като се избягва всяко самолечение с останали от предишно боледуване медикаменти, както и купени без преглед и лекарско предписание.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ОБЩОНАРОДНО СДРУЖЕНИЕ ”МАТИ БОЛГАРИЯ" И НА ОБЩОБЪЛГАРСКИ КОМИТЕТ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" ПО ПОВОД НА ЧЕСТВАНЕТО НА 24 МАЙ - ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА, НА КУЛТУРАТА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ. Документът е адресиран до министъра на науката и образованието и до кметовете и общинските съвети в страната.

Още първите чествания на празника на светите братя Кирил и Методий в българските градове и в Цариград през миналото столетие, в обстановка на чуждо робство, са били съпровождани с празнични шествия на учениците по градските и селски улици начело с окичената в пролетни цветя икона на Солунските братя.

След Освобождението тази традиция се превърна в най-вълнуващ празник на българския народ. Хиляди учещи се и преподаватели изпълваха българските улици с цветя, български знамена и училищни реликви като символ на хилядолетния български творчески дух.

През 1987 г. политбюро на управляващата тогава партия, отчитайки преситеността от нескончаеми манифестации по най-различни партийни поводи, преустанови всякакви манифестации, а с това и вековната традиция на спонтанните кирило-методиевски училищни манифестации.

Днес ние се обръщаме към вас да бъдат възстановени не пред трибуни и официални лица, а спонтанните традиционни ученически манифестации и шествия на 24 май във всички населени места в страната - от църквите след приключване на божествената служба за празника през центъра и централните улици на градовете до съответните училища и университети, където да се организират традиционните ученически веселия и предаване на училищното знаме на новия екип.

Върнете безсмъртния всебългарски празник като спонтанно вълнение за целия ни народ! В дни като днешните той има съдбовна нужда от него - като духовно възвисявана и като национален престиж.

София, 30 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗДРАВЛЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА КОРЕЙСКАТА ТРУДОВА ПАРТИЯ КИМ ИР СЕН - ПРЕЗИДЕНТ НА КОРЕЙСКАТА НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА, ПО ПОВОД НА 83-ТА ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ.

УВАЖАЕМИ ДРУГАРЮ КИМ ИР СЕН,

Най-учтиво Ви моля да приемете моите и на всички български комунисти най-сърдечни и най-искрени поздрави по случай 83-та годишнина от рождението Ви.

От душа и от сърце Ви желаем крепко здраве и дълголетие, за да бъдете полезен на героичния и трудолюбив корейски народ, който под Вашето мъдро ръководство строи комунистическото общество в Корейската народнодемократична република /КНДР/.

Уверени сме, че ще дадете своя принос за укрепването и оздравяването на световното работническо и комунистическо движение.

Също така сме уверени, че няма да пожалите сили за обединение на изкуствено разединената ви от империалистите родина.

Обръщаме се с молба във Вашата славна годишнина да съдействате за създаването на Комунистически интернационал.

Историческият момент изисква повече от когато и да било от друг път, да се положат основите на такъв интернационал на братско участие в него от всички марксистко-ленински работнически, трудови и комунистически партии.

Бъдете жив и здрав, за да можете вярно, предано и всеотдайно да служите и за в бъдеше на своя народ, партия и държава.

София, 12 април 1994 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ПРИ ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И КМЕТОВЕ НА СДРУЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ".

ИЗИСКВАНИЯ

I. Основни положения при подбора.

Не се допускат да кандидатстват за народни представители, общински съветници и кметове следните лица:

1. Бивши и настоящи членове на БКП /БСП/, БЗНС /к/ и активни борци против фашизма и капитализма.

2. Безпартийни, които са били щатни и нещатни сътрудници на репресивните служби по време на тоталитарния режим.

3. Безпартийни, заемали номенклатурни длъжности, водени на отчет към ЦК на БКП /БСП/.

4. Безпартийни, завършили специални учебни заведения, школи и курсове с комунистическа идеологическа насоченост, като АОНСУ, школи на БКП, ДКМС, ДС, МВР и др.

5. Безпартийни, заемали щатни длъжности от организатор нагоре, или нещатни ръководни длъжности в ОФ, ДКМС, БПС и други казионни организации на тоталитарния режим.

6. Безпартийни, участвали активно в македонизирането на българите от Пиринския край и /или/ във възродителния процес.

7. Безпартийни, чиито родители са признати за активни борци против фашизма и капитализма или са участвали в съставите на Народния съд.

ІІ. Автобиографична справка /прилага се отделно/.

III. Основни положения /критерии/ за оценка.

1. Завършеното образование, следдипломните квалификации и специализации, научните степени и звания, както и владеенето на чужди езици се оценяват положително.

2. Всички видове образования, следдипломни квалификации, специализации, научни степени и звания, придобиват [придобити?] у нас и в други страни чрез ползване на привилегии, се оценяват отрицателно.

3. Продължителността на трудовия стаж по специалността /до 10 г. и над 10 г./ се оценява положително.

4. Безпартийни кандидати, заемали номенклатурни длъжности, водени на отчет към общинските и градските комитети на БКП при тоталитарния режим, се оценяват отрицателно.

5. Членове на политически партии и организации и безпартийни привърженици на СДС, активно работили за реализиране на неговите цели, са равнопоставени и се оценяват положително.

6. Кандидати, сменяли повече от един път партийната си принадлежност след 10 ноември 1989 г., се оценяват отрицателно.

7. Политическият актив на кандидатите в резултат на тяхната работа в структурите на СДС и в органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, се оценяват в съответствие с преценката на обществените събрания.

8. Членството в родолюбиви обществени организации с изявена антикомунистическа насоченост се оценява в съответствие с преценката на общественото събрание.

9. Преследване по политически причини от комунистическия режим, което е доказано с документи и е подкрепено със свидетелски показания, се оценява положително.

10. Данни за родители, братя и сестри, съпруг /а/ и деца на кандидата се приемат само за сведение и не се оценяват.

11. Кандидати, заемали ръководни длъжности в законодателната, изпълнителната и съдебната власт и придобили за последните пет години имущество, несъответстващо на получаваното от тях възнаграждение, се оценяват отрицателно.

12. Общественото признание за личните качества на кандидата по отношение на морал, почтеност, родолюбие и др., изразено на общите събрания, се оценява положително и има решаващо значение при крайното класиране.

Системата за оценка на личните данни на кандидатите ще бъде уточнена допълнително.

Мнения и предложения изпращайте на адрес: София 1233, кв. "Банишора", бл. 36, вх. Б, ет. 4, тел. 32 04 81 Галя Праматарова, или ул. "Прага” номер 16, клуб на СДС, всеки четвъртък от 18,30 часа.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНА ОТ ИДЕЙНОТО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА".

2. Кризата на авторитарния социализъм

С постепенното завършване на екстензивния етап от развитието на индустриализацията, с усложняването на икономическите връзки, с растящата необходимост от преход кьм качествен растеж системата на командната икономика във варианта й на централизирани форми на държавна собственост постепенно навлезе в етапа на дълбока криза.

Тя се изрази в непригодността на тази порочна система да поеме научно-техническия прогрес и да осъществи "втората промишлена революция", като по този начин окончателно се догонят и надминат високоразвитите капиталистически държави. Тази нейна неспособност се определяше най-вече от наличието на всеобхватна "статусно-диференцирана уравниловка", която практически отрече използването на такива методи на заплащане и приходи, които да са съразмерни с резултатите от извършената дейност както на отделния човек, така и на самостоятелните стопански организации. При тази система съществуваше минимален праг на изисквания, към които участниците в трудовия процес се стараят да се придържат. При нея липсваше мотивацията за максимални достижения, поради което в етапи на интензивно развитие, когато не количеството, а качеството стана главен фактор на динамиката, статусно-диференцираната уравниловка се превърна в сериозно препятствие за по-нататъшното развитие на социализма.

Забавянето на решението на тези проблеми се определяше главно от интересите на част от бюрократичната партийно-държавна върхушка, за която бе неизгодна демократизацията и по-нататъшната социализация на модела на развитие. По този начин не се създаде мотивационната основа за реализация на "втората промишлена революция". Тази върхушка упорито представяше екстензивните форми на икономически растеж като общи закономерности на социалистическото възпроизводство. Хипертрофирано значение тя придаваше на темповете на увеличение обема на продукцията, без да отчита структурните изменения, качествата на икономическия растеж, неговото влияние върху социалната сфера и екологията. Планомерността се отъждествяваше с твърдата централизация в управлението и с детайлната регламентация на стопанската дейност. Всичко това служеше за оправдание на недемократични методи на ръководство и поощряване на управленските своеволия както в икономиката, така и в политиката. В крайна сметка това забавяне се превърна в една от главните причини за дълбоката криза, обхванала социалистическите държави. От началото на 80-те години в обществото зрееше политическа криза.

Започналият с идването на М. Горбачов на власт в СССР процес, познат под името "перестройка", вдъхна надежди, че кризата на системата ще бъде решена успешно. Но "перестройката" фактически бе използвана като прикритие, зад което се извърши радикална смяна на обществено-икономическите отношения в цялото социално-икономическо пространство, известно като "Pax Sovietica". "Перестройката" започна с нихилистично и пълно отрицание както на извършеното дотогава в сферата на икономическото строителство, включително и индустриализацията, така и в другите области на обществения живот - политика, култура и т. н. Този процес се извършваше на фона на идеализацията на западния тип общество, прикриване под една или друга формула.

Важното инструментално значение на пазара като начин на обвързване на производството и потреблението, регулирането на пропорциите и стимулирането на ефективността се предлагаше изключително в капиталистическите му форми. Необходимостта от демократизация на обществено-политическите отношения и идейно-политически плурализъм се представяше само като функция от разрушаването на комунистическите партии, които бяха основни носители не само на социалистичността, но и на държавното начало в страните на социалистическата общност. Опитите на отделни личности да се обявят срещу подобен курс и да защитят както социалистическия избор и държавата, така и достойнството на извършените положителни дела бяха заклеймявани като израз на социално-политически консерватизъм и ретроградност.

Всичко това доведе до делегитимация на съответни периоди от историята на народите от Източна Европа, на съответните партии, носители на държавно-социалистическото начало, до размиване на социалната убеденост на обществото в правилността на социалистическия избор. Това подбуди възникването на анархистично-разрушителни тенденции, морален колапс и национално-държавна криза в цяла Източна Европа.

Политическата власт бе предадена на сили, някои от които бяха изкуствено реанимирани и враждебно настроени към социализма. След това се започнаха и откровените опити за реставрация на капиталистическите производствени отношения, като за огромната социална цена на тези експерименти бяха накарани да плащат широките трудови маси.

Зад случилото се стояха интересите на част от партийно-държавната върхушка. За нея социализмът в каквато и да е форма бе станал противопоказен на стремежа й за наследствено предаване на привилегиите. Тя бе натрупала вече достатъчно "мъртъв” капитал, който търсеше начин свободно да реализира. В случая тази върхушка бе подкрепена и от международния капитал.

По-нататъшното развитие на събитията и превръщането на част от бившата партийно-държавна върхушка в част от зараждащата се "необуржоазия" в лицето на т. нар. "номенклатурен капитал" потвърждава горната трактовка.

Затова не социализмът трябва да се отрича, а онези, които го предадоха отгоре. Днес силите на всички социалисти трябва да се насочат към създаването на нови интернационални и национални социални структури, необходими за форсираното развитие на научно-техническата революция, за социално справедливо общество и радикално решаване на екологичния проблем.

3. БЪЛГАРИЯ, ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА И СОЦИАЛИЗМЪТ

От края на XVIII в. западноевропейското общество навлезе в епохата на промишлената революция, което доведе до значителен скок в развитието на общественото производство. "Разбудените" от този скок социално-икономически процеси формираха един силно поляризиран обществен модел. На върха му стояха шепа собственици на средствата за производство, а на дъното му - многобройна и едва преживяваща работническа класа. Тогава започна създаването и на глобална система от връзки, в рамките на която "първопроходците" в индустриализацията станаха неин център. Постепенно значителна част от останалия свят се превръщаше в нейна периферия, от която "центърът" изсмукваше живителни сокове за социалното си функциониране. В този смисъл несъмнена бе връзката между възникването на системата на буржоазната демокрация през XIX в. и наличието на колониалните вмперии, които ресурсно осигуряваха "демократическата игра" в метрополиите.

В същата тази епоха България живееше в условията на османския феодализъм. Руско-турската война през 1877-1878 г. освободи отечеството ни от оковите му и даде простор за развитието на буржоазните отношения. Но по обективната логика на "закъснелите" по пътя на индустриализацията страната си остана в периферията на индустриална Европа. Българската буржоазия се оказа неспособна да извърши историческата задача по осъществяването на промишлената революция. Именно това бе решаващият фактор за непрекъсната криза на буржоазния модел на развитие на България.

Главната задача, която трябваше да извърши след 9.IX.1944 година Българската работническа партия /к/, бе индустриализацията на една фактически доиндустриална страна, каквато бе България.

Както показва историческият опит на редица други народи, за "къснодошлите" по пътя на промишлената революция няма друг начин за извършването й освен чрез въвеждането на един или друг централизиран модел на стопанската дейност. При него държавата ръководи и направлява "отгоре" процеси, които при "първопроходците" протичаха "отдолу", без пряката й намеса.

Базов елемент на това, което условно може да се нарече "държавен социализъм", бе монополната собственост на държавата върху средствата за производство. На фона на тогавашните масови настроения, повлияни от тенденцията за отхвърляне на обособеността на частните стокопроизводители и акцентиращи върху социалната страна на икономическите процеси, това бе напълно естествен и необходим исторически ход.

По този начин регулатор на цялата съвкупност от обществени отношения стана партията-държава чрез специално подготвян и подбиран апарат. Един от най-важните принципи за осъществяване на държавното регулиране бе този на централизираното разпределение "отгоре", съчетано с предварително планиране и детайлизиране както на макропоказателите, така и на стигащите до подробности микропоказатели.

На етапа на екстензивното развитие на индустриалните преобразования директивната държавна централизация изцяло отговаряше на изискванията и целите на социално-икономическото ни развитие. Относително ограничените мащаби на икономиката в началото на индустриализацията, определената еднозначност на задачите и приоритетите на икономическия растеж, както и огромната разлика в ефективността между индустриализираните и неиндустриализираните отрасли създаваха условия концентрацията на ръководното начало в ръцете на държавата да съдейства за значителната динамизация на социално-икономическите процеси. При първоначалните етапи на екстензивно индустриално развитие, когато количествените показатели играят определяща роля, съществуващата по необходимост статусно-диференцирана уравниловка стимулираше трудовата активност и не се приемаше за социално несправедлива.

В такъв смисъл може да се говори, че централизираните форми на държавна собственост, които бяха "гръбнакът" на "държавния социализъм", играеха изцяло положителна роля за прогреса на обществото. Те бяха вградени в социалния характер на държавата: в относителното социално равенство и социалната мобилност.

В крайна сметка беше извършено най-важното - промишлената революция, която изведе България на ново равнище на социална динамика. "Държавният социализъм" въпреки трудностите, грешките и недостатъците си изпълни своята историческа задача.

Но съдбоносна се оказа неспособността и нежеланието на формиралото се с процеса на форсираната индустриализация партийно-държавно ръководство на България да осъществи преход от старата към нова социалистическа икономическа и политическа система. В обществото се формираше един бюрократиращ се управленски елит, който постепенно превръщаше протоколните си привилегии в "замразен" капитал. Политическата система функционираше като режим на лична авторитарна власт. Опитите за увековечаване на тази власт и "замразяването" на превърнатите в капитал привилегии доведоха до подкопаването на доверието на трудовите хора към социализма. Социалната практика бе проядена от множащи се извращения от всякакъв род.

Непосредствената причина за срива на авторитарния социализъм станаха чуждите на първоначалния му замисъл деформации:

- погазване на социалната и вътрешнопартийната демокрация, обезправяване на гражданите и на партийните членове, принизяване ролята на колективните форуми - събранията, сдружавания и други;

- убиване на личната инициатива и отчуждаване на трудещите се от държавното и стопанското управление, от средствата за производство и труда;

- погазване на основния принцип на социализма "от всекиго според способностите, всекиму според труда";

- волунтаристично планиране и бюрократично администратиране;

- насаждане на апологетичен стил в науката, изкуството и културата и сервилност към авторитарната власт;

- изграждане на ръководно-управленска система за експлоатация на трудещите се, формиране на паразитна и привилегирована прослойка в обществото;

- безнаказан политически произвол и корупция на немалко от ръководно-управленските кадри.

Всички тези деформации не позволиха социалистическото общество да прояви докрай своите предимства пред капитализма. Накрая съвсем естествено се стигна и до предателството на част от представителите на висшата партийна и държавна власт.

Въпреки деформациите от авторитарната власт социализмът бе голямо историческо завоевание на българския народ. Той стана негова съдба. Макар и деформиран, социализмът повиши благосъстоянието и културата на трудещите се, преодоля безработицата, даде на милиони хора сигурност в тяхното всекидневие, историческа перспектива и вяра в утрешния ден. Нито едно несоциалистическо правителство не ще може да осигури онази социална защитеност на българските граждани, които те имаха до 10 ноември 1989 г.

Задачата на партията днес е не да отстъпва от социализма, за да се пребори с деформациите, а разграничавайки се безкомпромисно от тях, да го съхрани и възроди. БСП е за такава промяна в обществото, която съхранява и развива най-доброто от социализма, възникнало и утвърдило се в нашите специфични условия.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

Ссфия, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ "ВЛАСТ" НА РЪКОВОДСТВОТО НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е написан и предоставен от председателяна организацията Димитър Димитров.

Четири милиона неорганизирани трудови хора са унижавани, подценявани, ограничавани и заблуждавани /резултат от демагогска политика/ по градове и села.

Е, ясно е сега що е анархия - тя изразена е в тез слова. Така между редовете от кои сте вие, сами се определете и що издума се преди това. Както вижда се с думи се играе - демагогията - лъжата с вас трябва да играе, а друг да трупа си богатство, когато бедни помежду си не изпитват братство. Да запомним "братя и сестри", битието /храна-облекло-работа/, условията /начинът на живот/ се определят от това в кой "ред" сте сложени:

Първи ред: първа класа: буржоазия - тя управлява сега.

Втори ред: втора класа - бедни, подчинени, сега нямат ни пари, ни земя, днес третирани са като "рая". Те са робски безправен народ /българи, цигани, турци/, щом те са позволили да бъдат роби, неосъзнали класовата си същност "пролетарска". Наемният работник е подчинен, защото няма пари и предлага само своя труд. На него постоянно му се мери "залъкът" и работи само за него. Станал роб, обикновеният човек, когато е сит, не уважава, не разбира и не подкрепя в беда неговия "брат или сестра". Вие сте подчинени на властниците, които са скрити по одежда /облекло и потекло - добре облечени и сити/, и поведението им е скромно, защото на тях всичко е угодно. И така властниците са силни и правят подчинените безсилни.

Народът не разбра, че Съюзът на демократичните сили /СДС/ /съюз на държавните служители/ се представи за демократична сила. Позиция се защитаваше, но как народ го осъзнаваше: демокрация, народовластие, власт на кого? На управляващите или на управляваните? Така позицията се защитаваше, чия да бъде властта. Власт - това е господство; Робите, "раята изпускат своята власт - "диктатурата на пролетариата" със своя неосъзнат протест, подражавайки на "преобразените" в различни разцветки отрочета на БКП /СДС/.

"Тоталитаризмът" е власт на държавата.

1. "Диктатурата на пролетариата" е власт на бедните, но всички имат и никой не е ограничаван.

2. "Демокрацията" е власт на богатите - властта на буржоазията.
Изборът е ваш, чия позиция, чия власт ще защитавате: социална справедливост се защитава от левите партии.

Десните партии защитават натрупването на личния капитал - създава се частна собственост, която прави хората бедни и богати и ги противопоставя един на друг.

Защитата на реда и сигурността, необходима за всеки, може да бъде защитена само при социалистическа организация на обществото и държавата.

Сега всеки гради щастие върху нещастието на другите. Законите и управниците се менят, но "средната класа" - не /държавните служители и чиновници/ - не всички от тях служат на властта, която народът притежава.

"Диктатурата на пролетариата" е подарена от съветската армия, но подареното не се цени - то е забравено. Младото поколение ползва подарена социална справедливост от старото поколение, затова не я осъзнава.

Явно е, че на народа е необходима вярна "средна класа" - държавни служители и чиновници, служещи на целия народ, а не на себе си. Необходими са управници, които защитават социалната справедливост, която да бъде отново достояние за всички. Необходими са нови политици с морал, пропит от хуманното чувство за равнопоставеността на всички членове в обществото, изключващо дискриминацията им - експлоатация.

България я правят разграден двор, без да знаят за последствията, какво правят с населението в страната ни, какво възпитават в него.

За да се нормализира обстановката в страната ни е необходимо държавата да притежава, управлява и контролира промишленото производство - приватизацията на промишлените предприятия със стратегическо значение е недопустима.

Задължително е запазването на държавното разпределение и контрол върху приходи и доходи на базата на социалистическия принцип - добавената стойност - печалбата, трябва да влиза в държавната хазна и да се разпределя от нея. Тя определя социалната справедливост.

Законодателите да създават закони, защитаващи всеки, а не една определена категория хора. Изпълнителната власт трябва да защитава реда и законността, съобразена с горните изисквания.

Трябва да се защитава държавната собственост и да не бъде разграбвана. Тя защитава обикновените хора. Обикновеният човек трябва да осъзнае и да не забравя, че той е принадлежен на левите политически партии. Десните политически партии защитават капиталиста, буржоазията и потъпкват социалната справедливост. Левите партии имат задължението да защитават социалната справедливост в нейния социалистически вид.

Българската социалистическа партия /БСП/ и СДС трябва да бъдат искрени към своя народ, да защитават законността в държавата.

Сега има възможност за инициатива и за предприемачество. Нека бизнесмените положат усилие да се установят контакти с чуждестранни фирми, с които да се предостави възможността нашата промишленост да работи с нови технологии, да има пазари, които се осигуряват само при добрата воля на съвместното сътрудничество в разделението на труда.

Държавните служители и интелигенцията трябва да проявят своята съвест и отговорност и да защитават социалните придобивки на целия народ, достигнати през 45-те години, а не да бъдат безпристрастни към зловещата картина, която се наблюдава в страната ни. В това се изразява партньорското сътрудничество, изискващо откровенност и отговорност от всички социални категории, етнически и възрастови групи.

Свободен е този, който се е откъснал от робското си начало - това означава, че е равнопоставен.

Всеки, който има съвест и добра воля, може да се откъсне от робското си начало: пороците у човека - завист-враждебността към успехите на другия, егоизмът и интересите му с антихуманна цел, и всяко друго зло, що се таи в негова душа,... пороци, насочени против интересите и жизнените потребности на хората около него. Пороците правят чужди хората, неискрени помежду си и ги лишават от равнопоставеността, което означава: права за всеки.

Пороците се създават и поддържат у всеки подвластен, в класовото общество.

Пороците водят: до ограниченост на жизнените идеали, до страхливост и приспособленчество в политическо отношение, до "стадното чувство” - всеки се съгласява със "силния на деня” и съобразява се само със собствения си егоистичен интерес. С това чувство на неравнопоставен е създал условия да загуби свободата си.

Властта е в ръцете ви, свалете "диктатурата на порока”.

/Пресслужба "Куриер"/

14 00:00
15.04.1994 г.

Редактори: Цанка Стойчева - деж. ред.
                    Нина Гаврилова
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!