15 април 1993

София, 15 април 1993 година
        Брой 73 /860/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В НАЦИОНАЛНИЯ МИТИНГ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА И КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЗАЩИТАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА И НА СОБСТВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА.


УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

България е залята от хаос, беззаконие и престъпност. Угасват последните надежди за свобода, основана върху справедливост и просперитет. Икономиката е парализирана. Разни мафии перат мръсни пари, трупа се спекулативен капитал, масово осиромашават и гладуват хората, което води до психозата на едно национално обезверяване в политиците и до всеобщо отчаяние. Хиляди млади хора напускат родината, сякаш тя е някаква прокълната страна на страданието, и търсят късмет и бъдеще другаде. Истинските собственици на земя все още са лишени от законните си права да я владеят и се разпореждат с нея свободно.

Рязко поляризираните политически процеси изтикаха на повърхността куриозно-абсурдното, неефективното и оттам - вредното за България правителство на господин Беров. То се крепи в парламента от гласовете на унищожилата страната ни компартия, чиято егоистично-разрушптелна демагогия няма край. Това правителство е параван на тази бягаща от властта антинационална политическа сила, която се мъчи чрез него да спре стрелките на времето, да спре или забави процесите на декомунизация, включително и чрез внесените от нея демагогски и антиаграрни по същината си законопроекти за изменения на Закона за собствеността и ползването на селскостопанските земи.

Във връзка с всичко гореизложено ние, участниците в митинга, се обръщаме към народните представители и настоятелно искаме:

- П ъ р в о - да се прекратят всякакви посегателства в парламента върху Закона за земята.

- В т о р о - да се ускори рязко връщането на земята в реални граници на собствениците до края на 1993 година, като за целта се мобилизират всички ресурси на държавата.

- Т р е т о - вместо неприложими закони за финансиране на пролетни и есенни сеитби осигуряване на земеделските производители с нисколихвени кредити.

- Ч е т в ъ р т о - осигуряване законна защита на ликвидационните съвети срещу престъпните изстъпления на реставраторските сили.

- П е т о - бламиране неадекватното и пакостно за страната правителство на Беров.

- Ш е с т о - дайте пример за висока гражданска смелост, доблест и отговорност, откажете се от всяка меркантилност, като прекратите участието си в този неспособен вече за законотворчество парламент и го разпуснете! Повече от две трети от гражданите на страната не ви вярват.

България има незабавна нужда от ново, неатрактивно и дееспособно Народно събрание, което реално да защитава социалните интереси на обществото.

Страната ни има нужда от нова алтернатива, която може да му я даде само един нов парламент, за да бъде изведена от състоянието на тотален национален колапс.

Дайте този единствено останал спасителен шанс на нашето отечество!

Нашата борба и протестни действия ще продължат до пълната декомунизация на България!

София, 13 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В РЕГИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ НА ПАРТИЯ ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ /10-11 АПРИЛ 1993 Г., КОПРИВЩИЦА/ ПО ПОВОД НА 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.


На проведеното съвещание бяха разисквани някои от основните проблеми, затормозяващи развитието на нашето общество, произтичащи от работата на президента, правителството и парламента.

От дейността на правителството в неговите първи 100 дни констатираме, че то изпълнява поръчки на извънпарламентарни институции и финансови групировки, които не са в контекста на обявените намерения в програмната му декларация, като правителство на националната отговорност. Доказателство за това е неговата политика в структурни отрасли на българската икономика като нефтопреработващата и военната промишленост.

Действията на правителството в социалната област са в пълно противоречие с прокламираните от него намерения. Примери за това са премахването на социалните придобивки в областта на здравеопазването, а също така и драстичното увеличение на цените на горивата, което от своя страна разви спиралата на инфлацията. Правителството не е направило нищо, а и не е показало възможности за спиране на растежа на безработицата, която продължава да влиза във все по-голям брой български домове.

Добрите намерения, които бяха декларирани за подпомагане на селското стопанство, не намериха никакво покритие. Хаосът и неустановената собственост се ширят и задълбочават. Реално, правителството няма политика в тази област, която да е свързана с определено материално обезпечаване и с ясно обявени цели и определени срокове.

Партия Обединение за България се обявява категорично против провежданата от правителството политика на скрита приватизация зад гърба на българската нация и в неин ущърб.

Като отчитаме тези отрицателни резултати от дейността на правителството, ние изразяваме своето безпокойство от неяснотата за неговата политическа отговорност. Смятаме, че президентът, както и парламентарните сили, гласували за това правителство - ДПС, БСП и Новият съюз за демокрация, трябва да поемат политическата отговорност за всички щети, нанесени от него, както и да се ползват политически от активите му, ако то има такива.

От лятната парламентарна ваканция през 1992 г. недееспособността на Народното събрание става все по-очевидна за голямата част от българския данъкоплатец. Приказките на президента Желев и на няколкото президентски депутати от НСД, че страната не желае и не се нуждае от нови избори, са продиктувани единствено от техните тесногрупови интереси, които са пагубни за България.

Ние смятаме, че колкото по-бързо се проведат избори за ново Народно събрание, толкова социалната цена, която българският народ заплаща, ще бъде по-малка.

Копривщица, 11 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ "ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЛАВЯНСКИ СЪБОР" - СОФИЯ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА СЪДБАТА НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ. Документът е адресиран и до посолствата на страните от антихитлеристката коалиция - САЩ, Русия, Англия и Франция.


ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

Инициативният комитет "Общобългарски славянски събор" - София, има чест да сподели с Вас всеобщата тревога на нашата общественост от попълзновенията на реваншизма. Порутването на паметници ни връща към цинизма на 30-те години, когато кафявата плесен разрушаваше, палеше и покриваше в забрава историческото и културното наследство на Европа.

Поредно безчестие е скандалното посегателство на общинската управа на столицата върху Паметника на Съветската армия. Когато светът се готви само след броени дни да отдаде почест към жертвите на фашизма и подвига на руския войник, нашият народ, който въпреки волята му го правят съучастник в жаждата за мъст, ще сведе чело от срам и позор.

Святата истина за общочовешкия принос на армията освободителка, въпреки сетнешните превратности на историята, е непреходна и непомрачима в съзнанието на нашите народи.

Инициативният комитет "Славянски събор" - София, като изразява своята благодарност, се надява на съответстващи от Вас инициативи, които да предотвратят посегателството върху монумента, станал част от вечността на прекрасната ни столица.

София, 13 април 1993 г.

ЗА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ "СЛАВЯНСКИ СЪБОР": ст.н.с. Делчо Балабанов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ "ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ЗА ОТБРАНИТЕЛНАТА ДОКТРИНА" НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.


Националната сигурност, както и международната сигурност в съвременния свят е многоизмерна. Тя има социално-икономически, отбранителни, външнополитически, хуманитарни, екологически и разузнавателни аспекти, които са тясно свързани помежду си, като взаимно си въздействат и влияят. Пренебрегването на проблема за националната сигурност е равнозначно на разрушаване на целостта на обществено-държавната система, съзнателно сломяване устойчивостта на нацията, на нейната жизнеспособност и основни предпоставки за развитие и просперитет.

Наличието, съдържанието и практическата реализация на концепция за национална сигурност характеризират зрелостта както на една нация, така и на нейния политически и интелектуален елит. Отсъствието за продължителен период от време на общонационална концепция и целенасочена дейност по осъществяването й пряко вредят на сигурността и целостта на нацията и понижава международния й авторитет. Липсата на истински обединяваща концепция за национална сигурност е израз на неефикасност и доказателство за управленската недостатъчност на официалните институции, носещи пряка отговорност за политиката и ръководството в тази област. Елемент на негативната оценка за тези институции е непроявената от тях воля за единение на нацията, за помирение и съгласие по конфликтни проблеми.

Не може и не трябва да се забравя посегателството върху отделни елементи и фактори на системата на националната сигурност от некадърници, кариеристи и умишлени злосторници.

Българската система за национална сигурност е доведена до положение да съсредоточава усилията си не за усъвършенстване и адаптиране към най-новите потребности в тази област, а да се бори за елементарното, насъщното, отклонявайки вниманието си от дългосрочната перспектива и от необходимостта за самостоятелност на анализ, оценка, решение и ресурсна обезпеченост.

Според Партия Нова България в сегашната трудна за страната ситуация националната сигурност следва да се подчини на една градивна, позитивна концепция, която да позволи мобилизирането на всяко добронамерено и конструктивно национално и индивидуално усилие - и в социално-икономическата, и в екологическата, и в хуманитарната, и във външнополитическата, и в отбранителната, и в разузнавателната, и в контраразузнавателната сфера. Концепцията за сигурността на България трябва да бъде достояние на целия народ, особено на младежта и дори на децата на страната. Тя е необходима като основа за стратегията и практическата дейност в тази област и като духовна опора на българския народ в сложната обществено-икономическа - вътрешна и международна ситуация.

Крайно време е Народното събрание да приеме Закона за Съвет за национална сигурност като основен механизъм за координиране и синхрон между властите.

Отбранителната доктрина следва да се основава на модерна и ефективна концепция за национална сигурност, за да може най-ефикасно да реши следните глобални въпроси:
- да посочи пътищата за осигуряване на адекватна на конкретните регионални условия отбрана на България;
- максимално да доближава отбранителната система до най-съвременните изисквания за военноотбранителна дейност;
- да постигне решаването на горните задачи по оптималния в икономическо и организационно отношение начин.

Не търпи отлагане приемането от парламента на Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОСЕЩЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ТУРГУТ ЙОЗАЛ В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.


След солидна дезинформация и лъжи на официалните български власти и медии за определеното за 20 февруари 1993 г. тридневно посещение президентът на петвековния ни поробител Тургут Йозал пристигна на 15 февруари 1993 г. на аерогара София откъдето, за да бъдат избегнати антитурските демонстрации, беше извозен с вертолет до резиденция "Бояна”. Реализацията на антибългарския замисъл за тази визита в дните, когато България с дълбока печал скланя чело пред грозното бесило, на което със страшна сила увисна Апостол на Свободата, е гавра с българския национален дух и проява на безогледен цинизъм и перфиден османски садизъм.

Срещата на четири очи между Желю Желев и водача на пантюркизма Тургут Йозал задълбочи още повече съмнението на българите в туркосиния президент.

Каква стратегия преследва посещението на Тургут Йозал? Кардиналният репер - ретроосманска империя, но вече разгърната в измеренията на глобална мащабност от Китай до и през Ла Манша, е заложен в агресивната идеология на пантюркизма.

Разнородното по национален признак мюсюлманско пространство, което Анкара иска да асимилира и турцизира обаче, създава затруднения в реализацията на световна турска империя.

Различни по своите национални характеристики и често по произход и раса етноси - като жълторасовите уйгури в Китай, азиатските народи от тюркското езиково семейство, мюсюлманите от индоевропейски произход в България, Македония, Босна, Херцеговина, Албания и др., наравно с турските гастарбайтери в Германия, претендиращи вече за етническа партия на чужденците - на турците там, засега настояващи за изборни права и за участие в местното немско управление, както и анадолските емигранти във Великобритания, причастия към фундаменталисткия ислямски парламент в Лондон, са поставени от Анкара под общия знак "външни турци". Такава е логиката на османеца-завоевател!

Териториална и културна пречка за възсъединяване на източния и западния мюсюлмански конгломерат в турски континиум са четири, отделящи го от Турция, християнски страни - на изток Армения и Грузия, на запад България и Гърция.

Невъзможността османската наследница да разложи отвътре арменското и грузинското национално самосъзнание е причина тя да прибегне към стратегията на подготвени от тихия фронт и златния телец регионални конфликти, които вече тресат и омаломощават двете, стоящи на пътя на турската експанзия, християнски държави.

Десетилетната интернационална и космополитна политика на червения и синия октопод, разрушила българското национално съзнание, унищожителната дейност на петата колона на кръвожадния ни поробител - ДПС, и на тайните служби на САЩ и Турция отвориха отвътре вратите на българската крепост за пантюркизма, чиято същност е ненавист и заробване чрез ислямски екстремизъм на чужди народи.

Именно в този контекст на турския имперски колониализъм следва да се разглежда обиколката на Тургут Йозал в България, Македония, Албания и Хърватско, както и предхождащото я посещение на Желю Желев в Македония и Албания. Не случайно "българският" държавен глава нито в Давос, нито в Тирана не възрази на претенциите на албанския президент Сали Бериша за признаване на Македония, но само като многонационална държава, което разкри либералната стратегия за откъсване на български земи в Македония от Албания. Марксистът-философ Желю Желев не се опита даже да напомни на Сали Бериша историческата истина за изконните български земи в Македония! В името на "приятелството" не скрепи ли той с подписа си тайни документи, с които подлага рамо на албанските домогвания?

След тези две обиколки западните коментатори с основание заговориха за ислямска ос на Балканите, неотменен и важен компонент на която те сочат и православна България.

Тургут Йозал пристигна в София със свръхмощен екип от 120 души военни, бизнесмени, икономисти, банкери, експерти по комуникации и пр., което е необоримо потвърждение за стратегическия характер на неговата обиколка.

Военните цели са фундаментален репер в секретните и явни разговори на Тургут Йозал с официалните власти на четирите, вече подвасални му, страни. Те са предфинал в реализацията на турските завоевателни стремежи и действия, които Анкара се стреми да постигне чрез глобалния диктат на САЩ и другите западни Велики сили в Босна и Херцеговина, който се планира да бъде наложен от името на световните организации. Анкарските управници заявяват, че "Турция ще предостави свои войски, ако ООН, в унисон с резолюциите на Съвета за сигурност, предприеме военна интервенция в Босна и Херцеговина". Във връзка с това вече много месеци югоизточната ни съседка оказва чрез различни - политически, дипломатически, военни, икономически и др. - лостове не само върху нашата страна, но и върху западните държави и световни институции натиск за превръщане на Южна България в "международен" коридор - пряк път на турската интервенция в Босна и Херцеговина, където живеят славяни-мюсюлмани, а не турци, който ще обслужва единствено анкарската завоевателна доктрина и ще се превърне в плацдарм за окупация на България и за ново турско робство на българския народ.

Призивът на Тургут Йозал САЩ да покажат своята сила на Балканите, както и скандиранията на митинга в Истанбул в навечерието на обиколката на Йозал "Войски към Босна!" - имат своето логическо обоснование в изложеното.

В същия ключ звучи въпросът на турския президент към парламентарната група на ДПС: как ще реагират българите, "ако пламне Македония?".

Обещанията на Тургут Йозал, дадени в Скопие и Тирана, Турция да предостави военно-техническа помощ на Македония и Албания и да се притече на помощ на албанците за Косово, разкриват далечните завоевателни цели на Анкара, които са в противовес на териториалната цялост на Македония.

Иначе Йозал заявява, че "Турция няма териториални претенции!". А Желю Желев убеждава света в "неутралитета" на България, само че по догановски: "Активният неутралитет /на България/ затова е активен, за да вземе активна позиция, щом се наложи" /Ахмед Доган/. Именно затова Турция настоява Съветът за сигурност да се намеси и да наложи интервенция в Босна и Херцеговина. Само дето Русия проваля анадолските планове. Не случайно Йозал и Желю Желев на четири очи и наяве в един глас лелеят включването на Русия в планираната агресия.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГЛАВНИЯ МЮФТИЯ НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА РАЗКОЛА В МЮСЮЛМАНСКОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до средства за масова информация.


Главният мюфтия на мюсюлманите в България заявява, че подмолните сили, които продължават своята разколническа дейност за разбиване на единството на мюсюлманското вероизповедание в България, срещат решителен отпор както от страна на вярващите у нас, така и от различните световни мюсюлмански организации и формации.

Главният мюфтия на мюсюлманите в България заявява, че не прави чест на онези, които твърдят, че са праведни мюсюлмани, да продължават да сеят разкол сред мюсюлманството, да работят срещу нашето единство и вяра и по този начин да унижават честта и достойнството на страната ни пред мюсюлманството и пред целия цивилизован свят.

Днес вече целият мюсюлмански свят е убеден, че в България има едно-единствено Главно мюфтийство начело със законно, по демократичен път избран главен мюфтия - Фикри Салих Хасан. Потвърждение на това са и поздравленията, който той получи и продължава да получава от различните ислямски организации и формации в света. Сред тях можем да посочим имената на първия заместник-генерапен секретар на Световната ислямска банка за възстановяване д-р Кайед Ибрахим Абдул Хак; председателя на Световната ислямска фондация в Джеда - Наасър ал Хамдан; на генералния секретар на Световната ислямска лига - д-р Албдулла Омар Насиф и други.

Ние смятаме, че именно обединени около законно избрания мюфтия на мюсюлманите у нас ще покажем пред света, че сме сплотени и единни в нашата страна и че в България се извършват истински демократични промени. Всичко това от своя страна ще допринесе за премахване на ембаргото, наложено през 1984-1985 година от ислямските страни върху нашата страна и за пълноценните йизяви в ислямския свят. Дейността на Главното мюфтийство в това отношение служи като мост между България и тези страни.

Ето защо главният мюфтия на мюсюлманите в България призовава нашата и световната общественост да не обръщат внимание на различните изявления на бивши величия от близкото минало, които в противоречие с изискванията на святата ни вяра продължават да сеят разкол сред нашите редици.

София, 14 април 1993 г.

ГЛАВЕН МЮФТИЯ:

Фикри Салих Хасан

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ "ИНСИНУАЦИИ "MADE IN ХАРИ БОЕВ" ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА КЛУБ N 46 НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "ДУМА". Документът е адресиран до в. "Дума" и до другите средства за масова информация.


На 7 април 1993 г. във в." Дума" бе публикувана информацията "Уволнението на Люцканов се бави умишлено" от "изтъкнатия" журналист майор о.з.Васил Попов, който подписва по-пикантните си материали с псевдонима Хари Боев.

Фактите и внушенията, свързани със съдбата на генерал Люцканов, нямаме право да коментираме. Последната дума по случая принадлежи на президента на републиката. Приветстваме мъдрата позиция на д-р Желев да вземе решение след внимателно претегляне на всички доводи, след заключението на компетентна комисия, а не да уволнява висши военачалници по телефона.

Господин "Боев" забърква информационна каша, в която набутва и легия "Раковски". Повече от половината ог неговото съчинение визира нашата организация, към което не можем да останем безразлични.

Нe е вярно, че командващият Сухопътните войски се "опитвал да се скрие зад БОЛ "Раковски", както уж сочат "документи, с които "Дума" разполага". Нашите документи и ние самите твърдим, че третата поредна среща на Военния съвет на Сухопътните войски с председателите на клубове бе планирана още в края на февруари и включена в донесението до Генералния щаб /ГЩ/.

Като инициатори на срещата не сме си поставяли целта да дискредитираме ГЩ. "Благовидната" според автора тема бе съобщена с телефонограма до войските още на 4 март 1993 г. Нито в експозето на клуба в командването на Сухопътните войски /КСВ/, нито в изказването на генерал Люцканов не се е наблягало на "лошия Генщаб и хубавото КСВ".

Казаното дотук е от сферата на полудезинформацията. Очевидно в хода на писането вдъхновение е осенило г-на "Боева" и той е написал явна дезинформация: "Макар че подписът /под поканите до официални лица извън Сухопътните, войски/ е уж негов, Гочев не бил подписвал такива покани." И подписите, и самият майор Гочев обаче твърдят обратното.

На 15 март 1993 г. ръководството на легията реши да не участва в срещата, за да не дава повод за политически нападки против организацията. Пристигането на председателите на клубове бе потвърдено на 16 и 17 март. На 17 вечерта шифрограма на генерал Люцканов извести командирите, че срещата се отменя. Но на 18 сутринта в КСВ пристигнаха около 50 председатели на клубове, потеглили преди шифрограмата. Дойдоха и официални гости, представители на ВВС, на Военната академия "Г.С.Раковски", на Строителни войски, Гражданска защита, Войските на Министерството на транспорта и ВВТУ "Т.Каблешков". На място взехме решение да обсъдим обявената тема, за да не бъде напразно пътуването на колегите от войските. По молба на събраните председатели на клубовете ген.Люцканов разговаря с участниците в срещата.

В срещата участваха депутатите г-н Димитър Йончев и г-н Мирослав Дърмов, представителят на Министерския съвет подполковник Милушев, вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" г-н Олег Чулев, заместник-председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса генерал-майор о.з. Нешев. Те направиха кратки изказвания и могат да потвърдят, че нито веднъж не стана дума за криене на някого зад гърба на легията, за доводи "против" или "за" ГЩ или генерал Люцканов.

Срещата започна в 10 часа и завърши около 14,30. Не през "цялото време", както ни стряска авторът на дезинформацията, а за около половин час бившият министър на отбраната Д.Луджев е пребивавал в сградата на КСВ, но това няма нищо общо със срещата.

Три четвърти от пасквила, поместен на първа страница под главата на вестника, са чисти лъжи или двусмислени намеци. Повтаряме, че замисълът и ходът на срещата, на която г-н "Боев" не присъства, имаха съвсем друг характер от описания в трилъра на в."Дума".

Политическите внушения, които се опитва да направи г-н запасният офицер "Хари Боев", нямат нищо общо с намеренията и действията на клубовете на легията в Сухопътните войски. Бихме помолили г-н "Боев", когато пише за нас, да разговаря с членове на организацията от войските, а не само с "военни чиновници, пожелали да останат анонимни". Защото военните чиновници рядко са истински офицери. Не би било зле г-н "Боев" да черпи информация не само от един източник, както често прави. И както често греши. Още помним творенията му около "аферата" "Кинтекс" и "Тератон" и смехотворните му обяснения в телевизионния "Отзвук".

Подобни "информации" съдействат за политизацията на военнослужещите, подтикват ни отново да се делим на "такива" и "онакива", вместо безпристрастно да си гледаме работата.

Поправете си стратегията, г-н "стратег!" Иначе не само ние, но и онези, които все още ви вярват, ще започнат да се съмняват в правдивостта на информационните ви опуси.

Извинете за закъснението, но бяхме на маневри!

Сърдечни салюти от клуб номер 46 на Българската офицерска легия "Раковски".

София, 12 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ.КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ ПО ПОВОД НА КАДРОВИ ПРОМЕНИ В КОМИТЕТА ЗА ЕНЕРГЕТИКА.


ГОСПОДИН МАТИНЧЕВ,

По искане на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ внасям в Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ за процедурно разглеждане въпроса за дискриминационни или антисиндикални действия, насочени срещу КНСБ, от страна на работодатели и ръководители от системата на рудодобива и въгледобива.

За съжаление, опасенията на КНСБ, че след кадровите промени в Комитета за енергетика напрежението в бранша ще се засили, се потвърждават. Смятам, че е недопустимо при наличието на Кодекс на труда и съгласувани правила за работа на НСТС да се погазват правните норми и принципите на социалното партньорство.

Моля да се разпоредите за спешна проверка на фактите и случаите за уволнения на членове и ръководители на КНСБ, както и на отказ за водене на преговори с някои организации, описани в приложение към настоящото писмо.

София, 13 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ РЪКОВОДСТВАТА НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" И НЕЗАВИСИМИЯ УЧИТЕЛСКИ СИНДИКАТ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НАНАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ПОВОД НА СРЕДСТВАТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, ПРЕДВИЖДАНИ В ПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТ. Документът е адресиран и до Комисията по образованието и науката и до Комисията по бюджета в Народното събрание.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Учителският синдикат към Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" и Независимият учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ изразяват недоволството си от определените средства за привеждането на работните заплати в бюджетните организации и дейности в съответствие с инфлацията съгласно Постановление номер 71 от б април 1993 г. на Министерския съвет.

Настояваме Народното събрание при гласуване на бюджета на Република България за 1993 година да вземе под внимание ниското заплащане на учителите и да определи подобаващото им се място в системата на бюджетната сфера, отговарящо на значимостта на техния труд.

Няма нация в света, уважаваща себе си, да е отредила едно от последните места при оценката на учителския труд.

Ние, като лоялни партньори, внесохме нашата оферта в правителството на господин Беров, но тя не беше удовлетворена. Разликата между нашата оферта и средствата, отпуснати по МПС 71 е около 3,3 милиарда лева.

Настояваме да бъде предвидена и полагащата се сума за веществената и материалната издръжка за отрасъл "Образование", за да бъде гарантирано нормално провеждане на учебния процес в Република България.

Смятаме, че с така отпуснатия бюджет това не може да бъде осъществено.

Призоваваме народните представители да преценят и гласуват по съвест необходимите средства за образованието.

Знаем, че икономиката ни не е в добро състояние, но когато не се правят инвестиции в бъдещето за създаване на добри и компетентни специалисти, способни да осъществят по-нататъшното развитие на пазарната икономика и демократичните реформи у нас, считаме, че не се проявява далновидност.

Надяваме се, Господин Председател, че с нашето становище ще бъдат запознати всички народни представители.


ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА УС КЪМ КТ "ПОДКРЕПА": К.Крумов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НУС КЪМ КНСБ: А.Томов

София, 14 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:00
15.04.93 г.    

Редактори: Нина Гаврилова  
                           Любомир Йорданов: деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!