София, 15 април 1992 година
        Брой 74 (604)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПОСЛЕДНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.

Политическата обстановка в България след последните парламентарни избори се характеризира с мъчителните усилия на управляващата коалиция за смяна на системата. В последно време тези усилия започват да придобиват по-скоро пропаганден вместо действен характер. Разграбването на националното богатство от червената номенклатура продължава.

Липсата на конкретна практическа програма за действие пречи на процеса на декомунизацията на обществения и на икономическия живот. Все още не е потърсена отговорност за икономическата катастрофа и потъпкването на човешките права в България. Всичко това спомага на БКП(БСП) да демагогства, без да показва истинско желание за обновление. БКП(БСП) толерира престъпниците в своите редове и ги включва в структурите си на всички нива, което показва, че тя не може да бъде конструктивна опозиция.

Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия (ИБ на БСДП) констатира, че все още не са иззети ограбените и изнесени зад граница капитали, които в процеса на приватизацията ще осигурят икономическата мощ на виновните за катастрофалното състояние на страната. Твърде възможно е те да участват и в изкупването на външния дълг. Това, както и отделни несполучливи решения създават реална опасност за икономиката на републиката и за нейната сигурност.

Усложняването на политическата обстановка изисква единодействие на всички извънпарламентарни демократични сили в страната за подкрепа и ускоряване на реформите за преход кьм гражданско общество. Особена отговорност имат днес наследниците на традиционните партии на социалдемократите и земеделците.

ИБ подчертава още веднъж, че БСДП е сред учредителите на СДС и никога не се е отказала от неговите първоначални цели.

БСДП е против преднамерения негативизъм и е за открит диалог между всички демократични сили за успеха на реформите. БСДП е за единодействие на демократичните партии и движения на коалиционна основа, отворена за всички, които искат окончателното премахване на последиците от тоталитаризма и господството на БКП(БСП).

София, 14 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОНЦЕПЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ПАРТИЯ "ЛИБЕРАЛИ" ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.

СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМА

Двете години непрекъснати дискусии, публикации, допитвания до общественото мнение и пр. превърнаха приватизацията в мит. В общественото съзнание тя залегна като панацея за всички проблеми.

Работниците очакват от нея да забогатеят чрез щедри преференции. Частният бизнес се надява да се утвърди окончателно. На пенсионерите се обещава, че от приватизацията ще се увеличат пенсиите. Бившите собственици са доволни, с надеждата полученото от реституцията да усили позициите им в приватизацията.

Управляващите пък разчитат да разширят чрез нея социалната си база. Външните ни кредитори се надяват да си получат дължимото чрез нея, а правителството да върже бюджета.

За съжаление всичко това поне засега не е нищо повече от надежди.

Заради реституцията част от управляващите блокираха приватизацията. Друга част поискаха тя да е изцяло под техен контрол. Острият сблъсък бе решен с арбитража на Световната банка, но резултатът трудно може да бъде определен като задоволителен. Трудно може да бъде определен като задоволителен за българската демокрация самият факт, че се налага външни сили да регулират вътрешните ни различия по жизнени за икономическата ни реформа проблеми.

Преминал четири издания, законопроектът "Мичковски" запази само някои свои външни белези, но се раздели изцяло с духа, заложен от авторите му. Това не би било чак такава загуба, ако новият законопроект бе по-добър. За съжаление това не е така.

СЛАБОСТИ НА ЗАКОНА, ОБСЪЖДАН В ПАРЛАМЕНТА

Новият законопроект е изчистен и освободен от детайлите до степен на комичност. Това в известна степен е стара негова (и не само негова) слабост. От самото начало и предишното, и сегашното правителство, а също и политическите сили съсредоточиха усилията си в конкретни проектозакони, наредби и др. документи за технологията на процеса, а оставиха на заден план разработването на принципна програма за целите и принципите на приватизацията. Това се диктуваше най-малко по две причини. От една страна, явното издигане на цели като преструктуриране чрез спад на производството или приватизация след ликвидиране на спестяванията би било доста политически рисковано.

От друга страна, общественото мнение не направи никакъв опит да свърже политическия си вот с предлаганите от отделните политически сили икономически програми. Грубо казано, половината от електората гласува за "старото", защото е старо, а другата за "новото", защото е ново. Макар, че въпросът за приватизацията и за законовите й рамки е жизненоважен за всеки български гражданин, той не беше в центъра на политическата дискусия и избирателите не обвързаха своите избраници с определени искания в тази област. Затова сега всеки депутат може да предлага и изисква всичко, колкото и противоречащо да е то на интересите на избирателя.

При това положение беше излишен лукс да се оповестява вътре в страната някакво "Писмо за намеренията". Достатъчно бе (и е) да се направи един общ закон за приватизацията, който "нашите" да прилагат както ни е угодно на "нас".

Затова всички проекти "Мичковски" бяха по-скоро един преглед на световните хрумвания в това отношение, отколкото модел, по който ще протича приватизацията. Достатъчно е да си припомним еволюцията на идеите първо за холдинги, после за АУДУ, сега за mutual fund - което говори за липсата на избистрена концепция как да става приватизацията в една разбита икономика.

Въпреки това до последния сблъсък с правителството в закона имаше някои важни положения, които поне частично оправдаваха шума около него.

Сега и те отсъстват до голяма степен. Вместо това проектозаконът ни препраща към една дузина правилници, наредби и програми (а т.нар. взаимен фонд вероятно ще бъде нормативно уреден чрез отделен закон). В известен смисъл това е закон-справочник. Дори и малкото постановки, които той регулира по същество, също търпят сериозна критика.

Първо - Агенцията за приватизацията. В страните, където се създава такъв орган, с него се цели да се придаде специфичен професионален диспечерски пункт на процеса на приватизация. А именно - програмиране, широка гласност и контрол на процеса, известна самостоятелност от органите на изпълнителната власт, професионален подбор на идващите отдолу проекти за приватизиране на обектите.

В новия закон е налице несамостоятелна, обезправена агенция, чиито функции са само да помага на Министерския съвет и по-точно на Министерството на индустрията и търговията (МИТ). И понеже това не е било достатъчно, полето й на действие е ограничено доста сериозно чрез отделяне претенциите й (а чрез нея и на обществото) да контролира малката приватизация.

При това положение човек се чуди защо Народното събрание трябва да се занимава с помощните органи на министър Пушкаров. Такова бледо присъствие на агенцията в този законопроект е излишно и лесно може да бъде изпразнено от съдържание.

Вторият съществен пункт е опитът да се регламентира по някакъв начин набирането на приходите от приватизацията и изразходването им. В сравнение с предишните варианти това е крачка напред, но твърде малка. Не е добре изяснено точното движение на средствата от малката приватизация. Бюджетната комисия настоява 20 % от тях да се заделят в социални фондове, въпреки че законопроектът внушава, че това вече е направено.

Не е ясно кой ще управлява взаимния (а също и социалния) фонд. Неговото значение е от изключителна важност, мащабът на акумулираните средства е огромен и е абсурд да се регламентира с подзаконов акт. Остава отворен въпросът за ефективния контрол върху движението на средствата по фонда.

Звучи несериозно от тези 20 % да се заделят средства и за бившите собственици, и за социалните фондове - пенсионни, здравни и пр. И за "участие на населението" в приватизацията. Няма принципи за разпределение на тези 20 % между различните фондове и това също е оставено в ръцете на чиновниците.

Сериозна критика заслужават разработените в законопроекта преференции. Не е необходима особена политическа прозорливост, за да се види, че те имат показен, представителен характер и в никой случай няма да променят съществено положението на тези, към които са насочени.

Първо те са предназначени само за работниците (респ. служещите), настоящи и бивши, при това само в приватизираните предприятия. Никой не може да обясни защо трябва да останат изолирани от преференции огромните слоеве на работещите в предприятията на енергетиката, жп транспорта, пристанищата, чиновниците, държавните служители, интелигенцията, селските стопани и много други случайно обвързали се с обекти, в които приватизация не се предвижда или няма какво да се приватизира.

Това противопоставяне на останалите слоеве на населението цели да застрахова прокарващите законопроекта от евентуална съпротива срещу него. Все в тази посока са и аргументите затова какво и колко се дава като преференция на работещите в приватизираните предприятия. Дават им се поименни акции без право на глас, основната функция на които ще бъде, че не се продават на вторичния пазар, т.е. техните притежатели няма да се надяват на курсова печалба. Като връх на всичко това са и ограниченията, че не могат да ползват преференции за повече от 12 месеца (а повечето дори от 8 месеца), т.е. на човек преференциите не могат да надвишават 15-20 хил.лева. И вече още по-ограничително звучи, че общата сума на преференции не може да надвишава 20 % от сумата на активите на предприятието. При горните "преференции" тази опасност не съществува. Остава се с впечатлението, че това не са преференции, а наказателни санкции и най-естествената реакция е те да не предизвикват интереса на населението, а с това да поставят нови пречки пред приватизацията.

Следващ момент е в регламентирането на инициативата за приватизация. Окастрянето на последния вариант в този пункт е особено жестоко. Въпреки че в първа глава на законопроекта е оставена формална възможност за "предложение" от страна на управителните съвети или работниците, тя не е обвързана с никакви действия от страна на вземащите решения. На практика са ликвидирани всички стимули този процес да върви отдолу (или поне И отдолу). Нито работниците, нито арендаторите, нито управителните съвети имат някакво предимство, ако разработят и предложат свой цялостен проект за приватизация на обект, без да чакат централните процедури на упълномощените органи. Силно са ограничени възможностите на Агенцията за приватизация. За инициатива от частна фирма и дума не може да става. Това предопределя процеса като силно централизиран, въпреки че ще бъде раздробен между няколко суперминистерства и ведомства. Тази централизация ще повлече бюрократизация, т.е. нищо друго освен забавяне на приватизацията. Не случайно цифрите, които правителството сочи в програмата за 1992 г., са повече от скромни (18 обекта в хранително-вкусовата промишленост и 32 в други подотрасли). Повече проекти просто не могат да се подготвят централизирано.

Трябва да се отбележат и регламентът на техниките за приватизация, и методиките за оценка. Направено е сериозно отстъпление в посока към централизирано определяне на методиката, докато в по-стар вариант се даваше възможност на експертите сами да си я подбират.

Липсват текстове, насърчаващи икономически санирането (оздравяването) на предприятието преди приватизацията му. Доста силно е ограничено използването на нетрадиционни методики и са дадени възможности за субективна преценка на тяхната необходимост.

Оставяме настрана известни противоречия в текстовете, които дават възможност да се усъмним в задължителността на оценката преди продажба, защото това ни се струва невероятно със своята безпардонност.

Липсата на ясен регламент за чуждото участие, на преференции за нашия частен бизнес, игнорирането на арендаторите, бюрократичният режим за получаване на собственост срещу дълг или срещу кредит, или на изплащане, изчезването на регламентацията на мениджърския контракт и лизинга са факти, които на практика дават предимство на борсовите и на търговските техники. С други думи законът залага на т.нар. пазарна приватизация, игнорирайки сериозните внушения за нейната относителна непригодност дори в страните с развито пазарно стопанство.

С тези пунктове на законопроекта не се изчерпват всички негови слаби места, но те са достатъчни, за да разбере обществеността, че е нужен един друг модел на приватизация.

ЛИБЕРАЛЕН МОДЕЛ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Характерното за този модел, който се застъпва тук, е неговата неотменима опора в частност собственост.

Единствено нейното развитие може да гарантира трайни резултати в смяната на системата. Независимо от сложността на последователното отстояване на този принцип ние считаме, че цялостният процес на приватизация може да бъде доминиран от него.

Това не означава отказ от използването на други принципи - за развитие на социалните гаранции и прочее, но поставя тяхното използване в зависимост от либералния подход.

По своята същност като глобална концепция за приватизацията либералният модел изисква механизъм на реализация, различен от сега наложения. А именно за либералния модел законът за приватизация е само част, наистина много съществена, но не тъждествена на цялостния модел.

Не по-малко важни предпоставки за реализацията на либералния модел на приватизация е общата либерална политика, насочена към развитие на частния бизнес и характерна с много преференции за него. Те ще съпътстват една конкретна приватизационна програма, предложена на най-широка обществена оценка едновременно със закона.

Според либералната концепция самият тип на закона трябва да е друг - да предвижда малък брой оторизирани органи, които да извършват приватизацията и по този начин висока степен на контрол и прозрачност за нея.

От друга страна, този законопроект трябва да включва един минимум от механизми и регулатори, който да позволи при нейното реализиране да има висока степен на координираност и еднопосочност на действията. Сред тях са:

- залагане на принципи за осъществяване на приватизацията (кой може да участва, какви цели могат да бъдат поставени във всеки отделен акт на приватизация и как да бъдат обвързвани с отделните техники);
- определяне мястото и ролята на Агенцията за приватизация, както и нейните взаимоотношения с другите органи;
- какъв да бъде обхватът на отделните техники и как да бъдат субординирани;
- поредността на процедурите;
- обхватът и мащабът на преференциите;
- ролята и мястото на финансовите посредници;
- принципите (но не методики) за оценка;
- особеният режим на приватизация в преходния период и др.

Целта на либералния модел е да постигне бърз напредък в приватизацията, като чрез нея се осигури едновременно модерна структура на собствеността, ефективност в управлението на фирмите и по-големи усилия на работещите в тях.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИНСТИТУЦИЯ ЗА СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ И ПОСТИГАНЕ НА КОНСЕНСУС.

Отчитайки огромната обществена значимост на проблемите, свързани с цените, доходите, пенсиите и безработицата, както и прогресивното обедняване на населението;

Обезпокоени от липсата на механизъм и институция за провеждането на социален диалог, който е единственият начин за постигане на широк обществен консенсус по многобройните и изключително болезнени социално-икономически проблеми;

Виждайки явното нежелание на правителството да бъде създадена подобна институция;

Като взе предвид липсата на макар и частичен напредък по основните точки на подписаното между правителството и синдикалната миньорска федерация "Подкрепа" споразумение за прекратяване на стачните действия на българските миньори;

И като изхожда от целите и духа, залегнали в програмата на Конфедерацията,

ИС НА КТ "ПОДКРЕПА"

Д Е К Л А Р И Р А:

1. Счита за несъстоятелно провеждането на преговори с правителството извън рамките на една договорена между него, синдикатите и работодателите обществена институция за съгласуване на интересите, предвид огромната важност на решаваните проблеми и огромната отговорност, произтичаща от поетите ангажименти.

2. Настоява правителството да изпълни поетите задължения с подписването на съответните клаузи от споразумението със СМФ "Подкрепа" за прекратяване на стачните действия, а също и приоритетно обсъждане на нерешените проблеми в сферата на военнопромишления комплекс и нефтохимическите предприятия.

София, 14 април 1992 г.

ПРЕЗИДЕНТ: д-р К. Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април- Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ПЛАМА". Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет, до министъра на индустрията и търговията и до средствата за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Категорично настояваме да бъде преразгледано Разпореждане 35 на Министерския съвет от 6 април 1992 г. в частта, отнасяща се до подмяната на ръководството на "ПЛАМА" АД - Плевен. Това разпореждане не е съгласувано не само със синдикатите в дружеството, но дори и с членовете на секцията на Конфедерацията на труда към дружеството, от която излиза предложението. В случая група заинтересувани лица са подвели Министерския съвет и са осъществили недопустим натиск в Министерството на индустрията и търговията с цел облаги. Водени от отказа на председателя на борда на директорите да им предостави държавно имущество и средства на значителна стойност, председателят на КТ "Подкрепа" г-н В. Дешков, депутатът Е. Ценов от същия синдикат и група съмишленици са внесли предложение, което ползва само тях и заплашва интересите на целия трудов колектив. Предложеният председател на борда на директорите г-н В. Дешков няма нито професионална, нито организационна компетентност да ръководи дружество като "ПЛАМА" АД. А от друга страна, след приемане на Закона за декомунизацията дружеството се поставя под угрозата отново да остане без ръководство, тъй като г-н Дешков, както и г-н Каназирев, също кандидат за борда на директорите, са били платени партийни секретари на БКП. Г-н Дешков освен това е бил и делегат на последния конгрес на тази партия.

В момента средната работна заплата в "ПЛАМА" АД е около 5000 лева, работниците ползват редица социални придобивки, като безплатен транспорт, храна и др., дружеството не е предприело сериозни съкращения на работните места и всичко това е поставено на карта от Разпореждане 35 на Министерския съвет. Ето защо социалното напрежение е изключително високо и в съответствие със Закона за трудовите спорове от утре колективът на "ПЛАМА" АД ще пристъпи към ефективни стачни действия до преразглеждане на горното разпореждане.

Национален професионален съюз "Подкрепа" е сериозно обезпокоен от развоя на събитията и апелира Министерският съвет да вземе спешни мерки за възникналия проблем, като се потърси и отговорност от виновните лица.

София, 14 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "АРМИЯТА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА ПОЛИЦЕЙСКИ ФУНКЦИИ" НА СЪВЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА КЛУБОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" В ГАРНИЗОН ХАСКОВО.

Напоследък в средствата за масова информация във връзка с предполагаемо дестабилизиране на обстановката в страната усилено се говори за възможността да се използва армията за решаване на вътрешни задачи. Такива нотки проличаха и на пресконференцията на министър Луджев на 9 март 1992 г.

Съветът на председателите на клубовете на легия "Раковски" в гарнизон Хасково счита, че използването на армията за решаване на вътрешни политически проблеми е недопустимо.

Историческият опит и последните събития показват, че привличането на армията за въдворяване на ред вътре в страната води до проливане на кръв и до разделяне на нацията. Тя може да бъде привлечена за решаване на вътрешни задачи единствено при крупни производствени аварии и стихийни бедствия.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА АТАКИТЕ СРЕЩУ БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ".

Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до председателя на Министерския съвет, до министъра на отбраната и до ръководството на БОЛ "Раковски".

Секретариатът на Съюза на социалдемократическата младеж (ССДМ) е сериозно обезпокоен от атаките, на които е подложена в последно време Българска офицерска легия "Раковски" и нейното легитимно избрано ръководство. Тази професионална организация на офицерите от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи си е поставила благородната задача да сплотява българското офицерство около н а ц и о н а л н и т е   и д е а л и  и  н а ц и о н а л н а т а  с и г у р н о с т. Благодарение на стриктното следване на тази цел, благодарение защитата на законните професионални интереси на своите членове и благодарение на отговорната, непартийна и конструктивна позиция, която зае легията в процеса на демократичните промени в страната, тя си спечели вътре и извън България заслужен авторитет. Резултат на този авторитет е приемането й за пълноправен член на ЕВРОМИЛ.

ССДМ декларира, че ще приеме всяко посегателство върху легитимното ръководство и авторитета на Българска офицерска легия "Раковски" като удар върху националните интереси и развитието на демократичния процес в България, а също и върху професионалните права на българския офицер.

София, 9 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МАКЕДОНСКО ДРУЖЕСТВО "ИВАНКА БОТЕВА" - ВЕЛИКО ТЪРНОВО КЪМ ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪЮЗ "МАКЕДОНИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ. Документът е адресиран до министъра на външните работи.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

При неотдавнашното си официално посещение в Република Сърбия заедно с другите двустранно обсъждани въпроси Вие поставихте на вниманието на сръбската страна и на световната общественост съдбата на българите в Западните покрайнини. Този акт на български външен министър, от 47 години насам, мигновено облетя страната и предизвика спонтанна въздишка на облекчение. Най-сетне и България помисли за своите чада, оставени от международните договори под чужда власт. Известно е не само на историците, че Сърбия грубо погази Версайската система, която, известно е, най-много облагодетелства тъкмо нея, и три години след Ньой вероломно нахлу през западната ни граница. Унизена и обезоръжена, България не реагира. Резултат - насилствено заграбване на Царибродско и Босилеградско. Последствия - систематична асимилация и обезбългаряване на този край. Далечна цел - установяване на вечно сръбско господство в тази изконна българска земя, която в един парламентарен петък, изненадващо защо, Вие нарекохте с ирония "някакви покрайнини"!?

Глобалните промени в света и в частност на европейския континент дават всички основания да се надяваме, че в утрешна Европа без граници народите ще си отдъхнат от ярема на националистическия гнет. Въпреки сложността на своите вътрешни проблеми Република България дава достатъчно разумен пример. За голямо съжаление той не влияе на никоя от съседните нам страни.

Поводът да се обърнем към Вас като ръководител на българската дипломация е съобщението в бр. 13909 на "Отечествен вестник" от 8 април 1992 г., озаглавено "Сърбия преследва българите". Очаквахме енергичната и безкомпромисна реакция на нашето Министерство на външните работи, тъй характерна за ръководения от Вас екип. За съжаление този път това не стана!? А нали поне сега външната ни политика е подчинена единствено на българските национални интереси. Не си разрешаваме да Ви даваме съвети. Ние изразяваме своето негодувание и своя остър протест срещу продължаващата брутална политика на великосърбизма над българското национално малцинство в Западните покрайнини. Него може единствено да го защити Република БЪЛГАРИЯ!

С надежда очакваме Вашата енергична и ефективна намеса.

В. Търново, 10 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА НА КЛУБ 117 НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ПО ПОВОД НА ОПИТ ЗА НАМЕСА В ДЕЙНОСТТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Изразяваме пълна подкрепа на декларацията на Координационния съвет на Българска офицерска легия "Раковски" от 28 март 1992 г. и недоумение от промяната в отношението на ръководството на Министерството на отбраната към легията.

Възмутени сме от опита за намеса от страна на старши лейтенант УЗУНОВ и подполковник БОЯДЖИЕВ, изключени от легията на Втората национална конференция, в дейността на организацията.

Считаме, че легията е необходима особено сега, в периода на демократични преобразувания, на обществото и на армията.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПОПОВОД НА ЛЕГИТИМНОСТТА НА СЪЮЗА.

Управителният съвет на Съюза на архитектите в България, научавайки от пресата за проведено събрание на архитекти и инженери с цел създаване Съюз на инженери и архитекти на база Устав от 1934 година

Д Е К Л А Р И Р А:

Легитимната организация на архитектите в България е Съюзът на архитектите със седалище в София и неговите местни дружества във всички по-големи градове на страната. Реално съществуващ, редовно регистриран съобразно законите в Република България, той десетилетия развива плодотворна дейност чрез и сред своите членове, наброяващи над 4500 архитекти.

Съюзът на архитектите в България е единственият и легитимен член на международните сродни организации. Той е приемник на Съюза на българските инженери и архитекти, влял се на 27 март 1949 г. в обединения Научно-технически съюз и впоследствие - през 1967 г. наново регистриран като самостоятелен съюз.

София, 13 април 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: арх. Хр. Генчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ, ПРИЕТ НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ (27-28 АПРИЛ 1991 ГОДИНА - СОФИЯ).

Чл.9 - (1) - СС се свиква не по-рядко от веднъж в месеца от председателя на съюза по предложение на 1/3 от състава на СС или по решение на поне две РО.
(2) - Най-малко пет дни преди датата на свикване на СС председателят на съюза уведомява писмено всеки негов член за дневния ред.

Чл. 10 - Съюзният съвет (СС):

1. Определя средствата за издръжка и използването им за БСС и техническите му сътрудници.
    
2. Приема отчета за текущата работа на председателя, тримата заместник-председатели и членовете.

3. Обсъжда задачите, моментните или временните цели за постигане, както и предложенията.

Чл.11 - Председателят на БСС:

1. Осъществява цялостната организация на дейността на съюза.

2. Свиква заседанията на СС.

3. Представлява съюза в отношенията му с партии, организации, в международни контакти и говори от негово име.

Чл.12 - Заместник-председателите на БСС:

1. Подпомагат председателя в изпълнението на неговите функции. В случаите, когато председателят отсъства или не му е възможно да изпълнява задълженията си, един от тях го замества.

2. Организират дейността по основните направления.

Чл.13 - Членовете на СС:

1. Организират конкретните мероприятия, предприети от съюза.

2. Подпомагат заместник-председателите при осъществяване на тяхната дейност.

Чл.14 - (1) - Членовете на БСС се обединяват по териториален признак в регионални звена (РЗ) към висшите училища.

(2) - Достатъчни са 5 човека за формиране на РЗ.
(3) - Членовете на РЗ избират с висшегласие координатор, който представлява РЗ, координира и организира дейността му с ръководството на регионалната организация (РО) и другите РЗ.

Чл.15 - (1) - Група РЗ образуват РО. За регион се смята всяко населено място, в което има висше училище.
(2) - Ако РЗ е единствено в региона, притежава статут на РО.
(3) - РО на БСС обединява всички членове на съюза от даден регион.
(4) - РО могат да се регистрират като самостоятелни юридически лица.

Чл.16 - (1) - Висш орган на РО е регионалното събрание, което се състои от всички членове на РО или от делегати на РЗ.
(2) - Регионалното събрание се свиква не по-рядко от веднъж на 3 месеца от председателя на РО или по инициатива на 1/5 от членовете й.

Чл.17 - (1) - Регионалното събрание избира от състава си председател, заместник-председател и секретар, както и контролна комисия, които представляват РО.
(2) - Лицата по ал.1 организират, ръководят и провеждат решенията, взети на регионалното събрание.
(3) - По други въпроси решения се вземат между председателя, заместник-председателя и секретаря единодушно. Тези решения задължително се внасят на следващото събрание за утвърждаване.
(4) - Председателят на РО оповестява писмено членовете й за дневния ред най-малко 5 дни преди датата на свикване на регионалното събрание.

Чл.18 - Контролните комисии (КК):

1. Осъществяват контрол относно спазването на устава и програмата.
2. Контролират финансовото състояние на съюза.
3. Разглеждат и решават жалби и възражения. Вътрешносъюзните спорове се разглеждат и решават от СК.
4. Отчита се пред СК.
5. Членовете на КК имат право да присъстват на заседанията на СС.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

029. ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ НА ТРУДА (ОПТ)

Партията възниква по инициатива на голяма група активисти и симпатизанти на Асоциация България и на Общонародния комитет за защита на националните интереси. Официалното учредяване става на 3 април 1990 година.

Партията настоява за изграждането на демократични структури и за приемането на ясни закони като основна предпоставка за обединяването и оцеляването на българската нация. Тя е партия на политическия реализъм и определя като основни национални приоритети гаранциите за: единството и целостта на нацията, суверенитета, сигурността и неделимостта на България, разширяване и умножаване на материалното и духовното богатство на нацията и нарастване на нейната притегателна сила за всички българи по света.

ОПТ е лявоцентристка партия на прагматичния национализъм, няма нищо общо с шовинизма, с езиковата, религиозната, расовата омраза.

ОПТ е за демократична българска държава от равноправни свободни граждани, гражданско общество със свои български език, знаме, герб и химн. Тя е против партии и политически движения, изградени на етническа основа, за реализъм и устойчивост на външната политика, за приобщаване на България към Европа.

ОПТ е за социално ориентирана пазарна икономика: за спиране на обедняването на народа.

Партията е за консерватизъм в политиката и за либерализъм в икономиката.

В изборите за Велико народно събрание спечели един мандат. В края на февруари - началото на март 1991 година ОПТ напусна парламента (нейният депутат Димитър Арнаудов остана да представлява само своите избиратели). Тази стъпка е израз на несъгласие на партията с мерките на правителството по това време по националния въпрос.

На изборите за Народно събрание ОПТ участва в коалицията Предизборен съюз заедно с БСП, БЛП, ХРП, ХЖД и Демократическата партия в България. В парламента е представена от трима депутати.

Ръководен орган е Председателството. Председател на партията е Румен Попов.

Адрес на Отечествената партия на труда:
София, площад "Славейков” N 6
тел.: 87-60-94.

/Пресслужба "Куриер"/

 

10:34:27
        15.04.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!