София, 15 август 1997 година
Брой 63 (1759)

София, 15 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИСКАНЕ ОТ 52-МА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕСБЛОК И ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО СПАСЕНИЕ ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ОБЯВЯВАНЕ ЗА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

ГОСПОДА КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Народното събрание прие Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДВ, бр.63 от 1997 г.).

Отделни негови текстове и оттук законът като цяло противоречи на Конституцията. Това е така, защото:

0000ПЪРВО000, в чл.8 от Конституцията е въздигнат принципът за разделение на властите. Изрично конституционният законодател е посочил, че "държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна". Всяка от трите власти действа в рамките на своите функции и не трябва да се допусне някоя от тях да има юридическо и фактическо надмощие над другите власти.

В конкретния случай чл.3, ал.1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ЗДДБДС) разпорежда да се извърши проверка за принадлежността към бившата Държавна сигурност (ДС) на съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), прокурори от Главна прокуратура, директора на Националната следствена служба (НСлС) и неговите заместници, членовете на Висшия съдебен съвет (т.4, 56 и 7). Това става от комисия, ръководена от министъра на вътрешните работи, и всички членове са от изпълнителната власт (чл.4, ал.1).

С други думи, изпълнителната власт в лицето на министъра на вътрешните работи фактически и юридически се разпорежда със съдбата на висшите съдебни магистрати, които нямат даже представител в комисията.

Съгласно чл.117, ал.2 "съдебната власт е независима” и е недопустимо изпълнителната власт по един такъв драстичен начин да се меси и фактически да определя кадрите на съдебната власт. Не само на настоящите, но и на бъдещите (чл.З, ал.2). И то при липса на каквито и да е гаранции за обективност и средства за защита на засегнатите магистрати. Ако обаче магистратите са действащи сътрудници, включително и когато са сътрудничил и на ДС, тяхната анонимност е гарантирана (чл.12).

В същото положение се намират конституционните съдии, а и Конституционният съд като институция, въпреки че има възможно най-високата степен на независимост и от трите власти. Над Конституционния съд е само Конституцията, а чрез този закон се оказва, че министърът на вътрешните работи стои над конституционните съдии. Друг е въпросът дали те желаят да се отворят техните досиета. Недопустимо е чрез ЗДДБДС един министър да ги поставя в такова унизително положение.

В тази светлина е и положението на народните представители, които като цяло олицетворяват законодателната власт. България е република с парламентарно управление (чл.1 от Конституцията). С този закон изпълнителната власт се поставя над законодателната. Предложението в комисията по чл.4, ал.1 да участват народни представители не се прие.

Много съществено е мястото на президента в държавното устройство, който е държавен глава (чл.92 от Конституцията) и "олицетворява единството на нацията". Той заема най-висшия държавен пост в републиката и се избира пряко от народа (чл.93 от Конституцията). ЗДДБДС го принизява дотам, че фактически той зависи от министъра на вътрешните работи. Ако този министър огласи някакви компрометиращи факти за държавния глава, независимо дали са верни или не, ще се постави на изпитание националната сигурност и въобще нормалното функциониране на държавата.

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет (параграф 3), а неговият пряк изпълнител е министърът на вътрешните работи (чл.5). Членовете на комисията са служители на тайните служби (чл.4, ал.1). Няма никакви правни механизми за защита. Налага се изводът, че ЗДДБДС е грубо противоречие с принципа за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията), с приниципа за независимостта на съдебната власт (чл.117, ал.2 от Конституцията) и въобще с демократичните принципи, върху които е изграден основният ни закон.

Материята с "досиетата" е твърде деликатна и когато решаването на този въпрос се съсредоточи изцяло в ръцете на изпълнителната власт, тя ще властва над всички останали власти и институции.

За каква "демократична, правова и социална държава" можем да говорим, когато днешните тайни служби начело с вътрешния министър ще властват над всички нас! Това противоречи не само на посочените текстове на Конституцията, но и на нейния дух и принципи.

ВТОРО, чл.56 от Конституцията посочва, че "всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законови интереси". Както посочва Конституционният съд, това "право на защита е основно, всеобщо, лично право на гражданите", а конституционният текст има "непосредствено действие" (Решение No3 от 17 май 1994 г. по к.д. No1/1994 г., обн. ДВ, бр.49 от 1994 г.). Този конституционен принцип е развит в глава шеста от основния закон, където е посочено, че "съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица" (чл.117, ал.1 от Конституцията); че "съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи" (чл.120 от Конституцията); че "гражданите и юридическите лица имат право на защита" (чл.122 от Конституцията) и т.н.

В грубо нарушение на тези конституционни начала ЗДДБДС изключва каквато и да е защита на засегнатите лица. "Присъдата" кой и в каква степен попада в кръга на лицата по чл.З и въобще дали е "засегнат" от действията на бившата ДС (чл.7-11) решават единствено министърът на върешните работи и комисията по чл.4, ал.1.

Общоизвестен е фактът, че огромна част от т.нар. досиета са прочистени и липсват. В "досиетата" са останали тези, които са без "връзки" или по волята на тези, които искат "да дърпат конците". Освен това в "досиетата" не е заключена истината и никой не може да гарантира, че това, което пише в тях, не съдържа компромати. В чл. 12 на ЗДДБДС е посочено, че на тези, които служат и сега на тайните служби, досиетата им няма да се излагат на показ. С други думи, ако си служил в ДС и сега си готов да служиш пак, министърът на вътрешните работи ще те запази и ти ще бъдеш "чист" в очите на обществото! Ако обаче не си съгласен да служиш сега, ще бъдеш опозорен без право да защитиш честта си!

Това е философията на закона!

Следователно ЗДДБДС противоречи на чл.56, 117, ал.1, чл.120, 122, на принципите и духа на Конституцията, като се отнема фактически и юридически правото на гражданите да се защитят, когато са засегнати техни права и законни интереси.

ТРЕТО, Конституцията защитава "достойнството на личността" (чл.4, ал.2). Това е посочено още в преамбюла ("справедливост", "хуманизъм”, "правата на личността, нейното достойнство и сигурност"). Тези идеи са развити в чл.29, ал.1 ("срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име"), чл. 34, ал.1 ("тайната на кореспонденцията и съобщенията са неприкосновени").

Недопустимо е един министър на вътрешните работи (нямаме предвид конкретно неговата личнос) едновластно да борави със съдбата на хората, с тяхното достойнство и чест. Така че от тази гледна точка ЗДДБДС е противоконституционен.

Господа конституционни съдии,
Моля на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията да обявите изцяло Закона за достъп до досиетата на бившата Държавна сигурност за противоконституционен. Той противоречи на чл.4, ал.2, чл.8, чл.29, чл.32, ал.1, чл.34, ал.1, чл. 56, чл.117, ал.2, чл.120, чл.122, на духа и принципите на Конституцията.

Моля да конституирате като заинтересовани страни президента, Народното събрание, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Националната следствена служба.

Господа конституционни съдии,
Съгласно чл.4, ал.2 и чл.5 в срок от един месец от влизането на закона в сила се обявяват резултатите от извършените проверки. Това налага Конституционният съд да се произнесе преди този срок. Затова настояваме за извънредно заседание на Конституционния съд независимо от ваканционния период.

Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност засяга пряко националната сигрност, честта, правата и достойнството на стотици хиляди български граждани. Това налага спешно да се произнесе по конституционносъобразността на закона.

Надяваме се, че вие ще изпълните своя дълг!

София, 8 август 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 15 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 11 АВГУСТ 1997 Г. В СОФИЯ

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) на заседанието си на 11 август 1997 г. взе следните решения:

1. Одобрява постигнатото споразумение на БКП с Обновена българска комунистическа партия (ОБКП) и Съюза на комунистите в България (СКБ), постигнато на 10 август 1997 г., за създаване на мощна комунистическа партия в България. Подробностите от решенията ще бъдат доведени до знанието на обществеността допълнително.

2. Да се отпечатат нови партийни членски книжки по утвърдения проект с виненочервен цвят и с образите на Хр. Ботев, Д. Благоев и Г. Димитров на трета страница. Книжките да се подменят на всички комунисти, за да не могат ренегатите и предателите да злоупотребяват, че държат в джобовете си комунистическите си членски книжки.

3. На 30 август 1997 г. да се проведе национално съвещание с всички делегати на XVII конгрес на БКП, със секретарите на околийските, районните и градските комитети и партийни секретари на БКП.

4. Секретариатът на ЦК на БКП реши да помогне на комсомолската организация да проведе на 30 август 1997 г. своя конгрес.

5. На 23 август всички членове на ЦК на БКП и делегатите на XVII конгрес на БКП и на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП ще присъстват на фашисткото сборище, което организира г-н Иван Полименов в Пазарджик. Той няма право да провежда такова сборище в клуба на БКП. Полименов не е член на БКП и няма право повече да лъже, да заблуждава и да манипулира обществеността. Той е секретар на Висшия съвет на Българската социалистическа партия, за което "Дума прес" призна във вестник "Дума" от 21 юни 1997 г.

Генерален секретар:

ВЛАДИМИР СПАСОВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 15 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЛАДИМИР СПАСОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АЛТЕРНАТИВНИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ НА БЪЛГАРИЯ

Алтернативният Министерски съвет на Българската комунистическа партия намира за целесъобразно да заяви пред българската и чуждата общественост, че истината около размера на държавния дълг на Република България пред чуждите банки се укрива от народа и световната общественост. Седем години слушаме и четем, че този дълг е десет, петнадесет или повече милиарда долара, в зависимост от успеха на поредната изборна кампания.

Нито едно от избраните до днес правителства не изяснява кой е подписал договорите, кои са кредиторите, размера на лихвите, както и отговорността на лицата, замесени в тая секретна операция. Установената тайнственост поражда недоверие и съмнение относно законността и морала на сделката.

Ние питаме: Наистина ли всичко е ставало в условията на западноевропейския демократичен ред?

Когато един народ изплаща дългове, той трябва да знае цялата истина за тези, които са дали парите, и тези, които са ги получили. В света няма банка, която да отпуска кредити, като се основава на несъществуващи гаранции.

Преди десет години агонията на тоталитаризма бе очевидна за целия свят. Изключено е банките, които са отпускали кредити на България, да не са били запознати с действителната картина на живота у нас. Политиката винаги е свързана със субординация и координация с йерархичните структури в обществото.

Тъй като всички български държавни ръководители досега укриват този дълг и в същото време твърдят, че демокрацията е управление чрез дискусия, ние, Алтернативният Министерски съвет на Българската комунистическа партия, считаме, че сме в правото си да знаем и да запознаем нашия народ какъв е размерът на кредитите, какви са били мотивите и далечните цели на нашите заемодатели. Всички западни държавни и финансови кръгове тогава и сега знаят, че България отчаяно се мъчи да се освободи от пълния контрол на предишната и сегашната тотално корумпирана власт. Кредитирайки тоталитарните правителства на България, западните банки по същество легитимираха тиранията на управляващите, узаконяваха краденето и изнасяха капитали. Едва ли ще се намерят правителство или банкери, които да не са знаели за оръжейните доставки, за различните терористи, нарушенията на ембарговите забрани и пр. И до днес българското правителство не е подписвало Европейската конвенция за депатриране на престъпници, нелегални лица и емигранти. Целият свят узна за издевателствата в България на всемогъщата Държавна сигурност, затворите, лагерите, психиатриите, както и грубата разправа с дисидентите. Ако съдим от днешната практика на някои банки да се отпускат заеми за диктаторски режими в Средния и Близкия изток срещу висока лихва или изгодно изнасяне на суровини, евтин квалифициран труд и др., излиза, че и България е третирана по същия начин.

Днес в условията на псевдодемократичен режим чуждите банки ни поставят в изключително тежки условия. Те ни налагат да спазваме всички техни разпореждания относно наложеното ембарго на съседни нам страни, да изплащаме редовно лихвите по дълговете си и едва тогава приемат да разговарят с нас. Така се стигна до валутния борд като признато попечителство за некадърността на държавното ни ръководство. За да бъдем точни, ще припомним, че преди десет години Тодор Живков заяви на света, че предложените от Горбачов политически промени имат значение единствено само за Съветския съюз. В същото време, когато Западът отпускаше кредити, Живков подложи населението с турско етническо самосъзнание на невиждани репресии по сценарий на вражески на България сили. Излиза, че ръководеният от него режим е бил добре планиран, съгласуван и финансиран от турските и западните банки. Случаите с финансовите пирамиди и криминалните банкови фалити убедително доказват съглашателството между всички, които докараха България до банкрут. Западните банкери е трябвало да бъдат глухи и слепи, за да не виждат действията на олигархията, сменяща се периодично във властта вече цели седем години. През всичките тези години след VI конгрес на партията при ревизионистичния преврат българските управници се държаха като дошли на власт конспиратори, като тайна секта, чийто вътрешен живот ревниво се крие от народа.

Алтернативният Министерски съвет на Република България счита, че никой народ не може да бъде държан отговорен за решения, които не е взимал сам, по демократичен начин.

Европейските финансови страни повече от всеки друг много добре знаят, че бивши авторитарни величия и техни близки масово регистрираха фирми по целия свят и влагаха пари в техни банки, строяха цели квартали в Америка и Южна Африка със заграбени от българската държава средства. Ето защо ние искаме да знаем: Кои са банките, ръководните им лица, съдържанието на договорите и едва тогава да преговаряме сериозно и отговорно за унизителните условия на така наречения валутен борд.

Ние имаме сериозни основания да вярваме, че тези бивши и настоящи управници, техните помагачи-новобогаташи, така наречени силови структури и други грабители са под един покрив с банките, които и днес ни отпускат заеми. Създаденото тягостно финансово състояние, невижданият глад сред населението ни, мъчителната бедност и национално унижение могат да бъдат разрешени по един хуманен начин - банките заемодатели доброволно да се откажат от несправедливите си искания, което е достойно не само за тях, но и за престижа на световната "демокрация". Същите тези банки и финансови среди трябва да разкрият сметките на българските разбойници, изнесли капиталите на страната ни. Това е и задължение по член 11 от Конвенцията за пране на мръсни пари и облаги от престъпления, подписана и от България през 1993 г., но неприложена и до ден-днешен. Време е всички държави-длъжници към България да погасят задълженията си. Към тези страни спадат Ирак, Либия, Германия и др. ООН, САЩ и НАТО са длъжни да компенсират загубите ни от наложеното ембарго срещу Ирак и Югославия, възлизащи на милиарди долари.

София, юли 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 15 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАКОНОПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа” счита, че особено актуални и навременни са законодателните инициативи в социалната сфера. Разработването и приемането на Закон за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд е поредната положителна стъпка в тази насока, с което защитата на работниците и осигуряването на безопасни за живота и здравето им условия на труд ще бъдат законово гарантирани, особено след осъществяването на така дълго чаканата структурна реформа и навлизането на чуждестранните инвестиции в България, а също така ще сближи българското трудово законодателство до европейското.

В тази връзка предлагаме някои бележки, отнасящи се до задължения при осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в глава III, организация и управление на дейността в глава IV, така и в преходните и заключителни разпоредби в параграф 2.

1. В чл.24 (2), а именно:
При разследването на трудовите злополуки и професионалните заболявания трябва да участват и представители на работниците и служителите и на техните синдикални организации.

2. В чл.28 (5), а именно:
Комитетът по условия на труд избира председател и заместник-председател от своя състав.

3. КТ "Подкрепа" е за законово уреждане на статута на Националния съвет по условията на труда (НСУТ) на основата на трипартизма. Поради тази причина предлагаме в чл.38 (2), чл.40 (1), чл.42 (1)... представителите на всяка от организациите на работниците и служителите, признати за представителни, представителите, определени от Министерския съвет (представителите на съответното министерство или ведомство), представителите на местните органи на управление да имат равнопоставено участие.

4. В преходните и заключителни разпоредби в параграф 2 ”... но не по-късно от 5 години" да се замени с "... но не по-късно от 3 години от датата на влизане в сила на закона".

София, 12 август 1997 г.

Президент: д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ

(Пресслужба "Куриер")

--------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 12 август 1997 година.

БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Валентина Игнова
Репортери: Лилия Томова, Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.