София, 15 януари 1993 година    
        Брой 10 /797/                    

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространете пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА ИСКАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕПУТАТСКИ ИМУНИТЕТ. Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Народното събрание, до парламентарните групи на политическите сили, представенив Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до главния прокурор на републиката и до средствата за масова информация.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Избраното с парламентарно мнозинство правителство на Република България, ръководено от проф. Беров, декларира пред парламента и българския народ, че няма да провежда политика на конфронтация, защото тя не носи нищо добро за България.

Твърде скоро след установяване на равновесие в политическото пространство отново се прави опит за дестабилизация на основните държавни институции от главния прокурор на републиката.

Неговото спешно искане до председателя на Народното събрание за разрешение да започне наказателно преследване срещу народен представител по време на парламентарната ваканция ни кара да считаме, че се изпълнява нечия политическа поръчка.

Подходът, приложен от главния прокурор, насочен към противопоставяне на политическите сили в парламента и извън него, рефлектира върху новосъздаденото правителство на проф. Беров и цели продължаването на политическата криза в страната.

Българска демократична младеж счита, че участвалите в управлението на държавата преди и сега трябва да носят отговорност за своите действия. При доказана вина по отношение на националните интереси и политиката на държавата последващите действия от страна на съдебната власт трябва да са съобразени с установената от закона процедура.

Настояваме да се свика извънредно заседание на парламента, да се открият дебати и се вземе парламентарно решение по искането на главния прокурор за отнемането на депутатски имунитет. В противен случай актът ще бъде едноличен, незаконосъобразен и обслужващ нечии политически интереси.

Господа,
Уморихме се от всевъзможни афери, долни интриги и задкулисни игри! Процеси има, виновни няма, а потърпевши сме всички! Нужно е спокойствие в работата на правителството за провеждане на реформата в интерес на цялото българско общество.

София, 13 януари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДМ:
        Иван Атанасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ДО НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ВАРТОЛОМЕЙ - АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ, НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ, В ОТГОВОР НА НЕГОВО ПОСЛАНИЕ ОТ 2 ЮНИ 1992 ГОДИНА ПО ПОВОД НА РАЗВИТИЕТО НА ДЕЛАТА В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Трогнат съм от тревогата, изразена от Вселенската патриаршия във Вашето писмо до мен от 2 юни 1992 година. Като президент на Република България аз също следя с грижа и внимание развитието на делата в Българската православна църква, чиято съдба е неотделима през вековете от съдбата на българския народ.

Убеден съм, че така желаното от българските православни вярващи обновление и извисяване на нашата светейша църква може да се постигне само в съгласие с Канона при недопустимост на държавна намеса и държавно администриране в нейния вътрешен организационен живот.

Вярвам, че проведените тази есен избори за църковни настоятелства ни водят към помиряване и хвърлят мост в създадената схизма, за което и Вие изказвате своето пожелание. Очаквам с надежда предстоящия Църковно-народен събор.

Приемете, Ваше Светейшество, моите най-дълбоки почитания към Вас и във Ваше лице - към Вселенската патриаршия, на която сте предстоятел.

София, 12 януари 1993 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:
        Желю Желев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕСТНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР - ПЛОВДИВ, ПО ПОВОД НА ИСКАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕПУТАТСКИ ИМУНИТЕТ.

Събитията през последните няколко месеца недвусмислено показват, че Съюзът на демократическите сили /СДС, "Раковски" 134/ сериозно боледува, колкото и определени личности да се опитват да прикриват този факт. Съществуващите противоречия в загубилата всякакво чувство за реалност върхушка на тази коалиция са толкова големи, че днес само още политически заслепените не желаят да ги видят. Трагично е, че милионите привърженици на синята идея, хората, които с гласовете си през юни 1990 г. подкрепиха шанса за промяна, непрекъснато се разочароват и се отдръпват.

Вместо с действията си да увеличават своите привърженици, балканските политикани от "Раковски" 134 непрекъснато губят гласоподаватели. Изборите през октомври 1991 г. показаха спад с около 200 000 гласа /34 %, при 36 % през юни 1990 г./. Още по-катастрофално спадане на гласове има за 14-месечното управление на "Фил Кенеди", за което ние непрекъснато предупреждавахме. Достатъчно е да се спомене, че в 54 частични избора за кметове през 1992 г. - 34 се печелят от кандидати на БСП и само 8 от СДС.

Местният политически съвет на Българския демократичен център /МПС на БДЦ/ в Пловдив не може да оцени поведението на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ по друг начин освен като налудничаво тласкане на страната ни към пълен хаос и разруха. Пореден отчаян опит за дестабилизация на политическата система у нас чрез взривяване на крехката парламентарна опора за сегашното правителство, преди още то да е доказало какво може и изобщо дали може, е поредният "хит" на г-н Татарчев, който компрометира напълно Главната прокуратура и сега е само въпрос на чест той да си подаде сам оставката.

Прозрачна инсинуация, в която няма нищо оригинално, е поредното искане за снемане на депутатски имунитет. Тук съвсем не става въпрос, че защитаваме виновниците за националната катастрофа, до която ни докараха управниците от БКП за десетилетията тяхно управление. Не бива такива актове да се използват за изпитание за вярност или за политически натиск.

Сега от жизненоважно значение е да се действа възможно най-бързо за стабилизиране на селското ни стопанство, което както в Пловдивска област, така и в цялата страна е в критично състояние. Много скоро ликвидационните комисии ще престанат да функционират и се опасяваме, че то ще попадне в неуправляем хаос.

Във връзка с това МПС на БДЦ в Пловдив предлага на Министерския съвет да внесе в Народното събрание предложение за незабавно възстановяване на Националния поземлен съвет, така лекомислено закрит през миналата година. Такава институция е съществувала десетилетия в България със строго определени функции и строго определена структура и повече от всичко тя е необходима сега.

Пловдив, 14 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ЕКСПЕРТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР "ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1992 ГОДИНА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ".

Най-неуспешната част от дейността на правителството на Филип Димитров в сферата на външната политика и дипломацията през годината бе така наречената декомунизация на МВнР. Оказа се, че новият екип не познава същността на тоталитарните деформации в системата на това ведомство не разполага с независима от бившите тайни служби обективна информация, няма виждане за това как трябва да изглежда професионалната дипломатическа служба на една съвременна демократична държава и няма реална представа как такава служба би могла да се изгради в България.

С две думи, да промениш нещо, което не познаваш, в друго нещо, което също не познаваш, при това сам и с хора, които също не познаваш, само с поредица произволни в най-добрия вариант случайни решения - това е невъзможно. Каква декомунизация е примерно, ако на мястото на уволнените докарват партийните и комсомолските секретари от радиото и София прес, или бившия щатен състав на школата в Симеоново и техните близки? Най-лесно е да се провали една идея, като бъде доведена до абсурд. В избраната от екипа схема /може би преизпълнена с най-добри намерения, но и със свещена простота/ войнстващата посредственост и професионалната безпомощност ще ликвидират остатъците от българската дипломация.

Паднаха твърде много глави, но резултатът е близък до нулевия. Независимо от шумната антикомунистическа фразеология, по същество дипломатическата служба запази тоталитарната си вътрешна организация и симбиоза, гарнирана с партизански, ексцентрични и понякога смехотворни "политически" назначения в професионалната сфера. Кампанията се сведе до камуфлажна операция, проведена от подставени лица като продължение на цялата подобна активност в тази насока от 10 ноември 1989 г. насам. Един от дейците на предходния период дори твърдеше, че аналогична операция - и то по приблизително същите "черни списъци" - е била готвена за последните месеци на предишното многоцветно правителство. Всъщност на практика тоталитарните служби определяха и обектите за декомунизация /уволнение/, и тези за демократизация /повишение или изстрелване на високи постове/, и новоназначаваните /пак синчета и пак със съмнителни конкурси на тъмно/ - разбира се, обективно, след като през последните три години целенасочено бяха ликвидирани малкото обективни критерии за професионална оценка.

Естествено, декларациите и клетвите за уволняването на "всички служители на тайните служби" са неверни и неизпълними в конкретните условия. Освен това те са и пълна глупост - днес никоя държава не би лишила разузнавателните си служби от такова важно прикритие, каквито са дипломатическите представителства.

Съвършено различен въпрос е как следва да се прави това така, че и дипломацията, и разузнаването да станат по-ефикасни и съразмерни. И двете професионални служби са жизнено необходими на страната; не е парадокс, а аксиома, че самостоятелността, активността и успехите на всяка от тях се отразяват положително на дейността на другата. Освен това разделянето, смесването и ефективният парламентарен контрол отдавна не са проблем за Демократичните държави - опит колкото щеш.

При тоталитарните режими дипломатическите служби бързо се превръщаха във филиали или отдели на специалните служби. Наопаки, в либерално-демократичнте държави основен принцип е да не се допуска една професионална сфера да контролира повече от една професионална дейност. Изпълнителната власт там се чувства много по-сигурна в решенията си именно когато разполага с независимата информация и оценки, добити от самостоятелни професионални системи чрез техните различни и специфични средства. В областта на външната политика такива фактори са не само дипломацията и разузнаването, но също министерствата на отбраната и външнополичическата научноизследователска сфера.

Подобно виждане и с лупа не може да се открие в неориентираните груби упражнения в "напред-назад риформи на живо" в МВНР от изминалата година. Жалко е, че просветеност и ум не предшестваха безсмисленото размахване на секирата, жалко е за пропуснатите възможности.

София, 8 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ, ОСНОВАНА НА 1 СЕПТЕМВРИ 1955 ГОДИНА.

А. НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА

1. БНРП си поставя за цел да брани съществуването, свободата и независимостта на българската народност, да води борба за национално обединение и народностно единство на всички българи от Мизия с Добруджа, Тракия, Македония и Западните покрайнини. За разлика от партиите, които стоят на нихилистични позиции и използват българския народ като средство за постигането на своите теснопартийни цели, за нас самата българщина и благоденствието на българския народ е цел, а всичко друго е само средство за постигането на тази цел. Никакви други интереси не могат да стоят над националните. За защита на териториалната цялост на поне това парче земя, останало от великата българска държава, и на националните интереси на народа ни трябва да се създаде модерно въоръжена армия с висок боен дух, базиращ се на националните воински български традиции. Уместно е да се започне и създаването на професионална армия не от наемници, а подобно на тая, която съществува в САЩ и в Израел, както и да се въведе военна християнска служба. БНРП държи да се възстанови Денят на храбростта - Гергьовден, като празник на българската войска, а Архангеловден - като празник на българската полиция, която да бъде действена, гарантираща съблюдаването на обществения ред, живота, сигурността, имота и честта на българските граждани. БНРП държи да се отмени мораториумът върху смъртното наказание за особено тежки криминални престъпления.

2. БНРП се бори за протекция на правата, бита, нравите, обичаите и фолклора на всички български етнокултурни общности, независимо от местоживеенето им, изхождайки от принципа, че България е Отечество на всички българи. Всички лица от български произход при желание да придобиват веднага българско гражданство. Трябва да се сложи край на объркването, апатията и унинието по националния въпрос, породени от нихилизма. БНРП ще се ръководи от общите интереси на българската народност, твърдо ще се застъпва за правата и свободите на българските общества в чужбина, които трябва да бъдат подпомагани морално и материално, а нашата общественост да бъде правилно осветлявана за тях, за политическото и материалното положение и борбите им. БНРП си поставя за цел да върне в пределите на Родината колкото е възможно по-голяма част от българската емиграция. Основна задача в това направление е да се създадат условия за завръщането на бесарабските и таврийските българи. Те са добри земеделски стопани, но трябва да имат възможност и за професионална изява чрез заемане на подходящи служебни места. БНРП ще работи съвместно с Патриаршията ни, ако тя има намерение да разкрие свои, български диоцези в страните с компактно българско население и чрез своите свещенослужители да внедрява идеята сред българите за завръщането им в Отечествово. Това не важи за населението в откъснатите от България земи. То може да се присъедини към метрополията чрез общонароден референдум, заедно със земите, насилствено отнети от България. Особено е положението на потомците на тракийските българи, които са най-онеправданата част от българската нация. Те не са обезвъзмездени за имотите си, останали в Турция и Гърция, не са получили и парите си от бежанския заем. Ангорският договор бе една въпиеща несправедливост към тях, а ограбването от БКП на парите от бежанския заем ги постави в мизерстващо материално положение. Затова час по-скоро справедливите искания на тракийските българи трябва да бъдат взети под внимание от едно истински национално правителство и действен парламент.

3. Дори и в обединена Европа БНРП ще пледира и търси пътища за етническо обединение на всички българи и български земи на базата на исторически факти и аргументи, с които ще се стреми да попречи на денационализацията и потискането на българското самосъзнание. Ние трябва с автентични документи да покажем на хората чия земя обитават, какви са били техните деди и каква огромна историческа роля са играли в развитието на нашето Възраждане, което започва от македонските българи. Трябва да разкрием и какъв принос са имали в пантеона на българските националноосвободителни борби, с какъв чист и самоотвержен български патриотизъм са отдавали живота си за свободата, независимостта и обединението на Мизия, Тракия и Македония в ЕДНА РОДИНА. Време е да прекратим мълчанието си по този въпрос и с гордо вдигната българска глава да предявим историческите си претенции върху нашите земи и население, така както това правят германците, унгарците и други високоцивилизовани страни за своите земи и народи. С мълчанието си само потенцираме антибългарските сили в техните домогвания и в сриване на националната си чест и достойнство пред очите на световната общественост. България е единствената страна, която отвсякъде граничи със свои земи и население. Въз основа на изтеклия стогодишен срок, през който Северна Добруджа беше преотстъпена на Румъния по Санстефанския договор за сметка на Молдава, БНРП настоява въпросът за Северна Добруджа да бъде поставен пред Международния съд в Хага.

4. БНРП се стреми да поддържа здрави връзки с българите в чужбина. Трябва да се пристъпи към изграждането на просветни центрове, които ще държат будно националното съзнание у сънародниците ни. Трябва да се създадат условия, за да могат те да идват и да работят в България. На българите в чужбина трябва да дадем да почувстват, че тук, в България, мислят за тях и живеят с техните грижи и неволи и че те винаги могат да се уповават за каквото и да е при тежки моменти в живота си на своите братя по плът и кръв от България, да се ...........почустват като част от тези свои братя, да заживеят с тяхната съдба и въжделения. Затова БНРП настоява от тях да не се изисква задължителна обмяна на валута при посещенията им в България, а в областта на здравеопазването и правото на труд и образование да се ползуват с всички права на български граждани.

5. БНРП е за добри отношения с другите държави, за взаимноизгодни търговски връзки, за независима външна политика, почиваща на принципа: "Добро е това, което е добро за България!”. Разкривайки пред българския народ неговото историческо величие, ние трябва заслужено да повдигнем националната му гордост и самочувствие като на един от най-достойните в Европа и в света.

6. БНРП държи за националното единство на българския народ и ще се бори с всички законни средства срещу всякакви прояви на разединение на българската нация, обосновани на етническа или религиозна основа. Ние смятаме, че националният проблем може да бъде разрешен само чрез въвеждането на единна именна система за новородените български граждани и експатриране на всички групи с чужда национално самосъзнание, които застрашават българския национален характер на държавата. За тези, които не приемат единна именна система, експатрирането трябва да стане на базата на размяна на населения или чрез изселническа спогодба, тъй като те ще се ползват със статута на чуждестранни граждани, временно пребиваващи в нашата Родина, нямащи право на участие в обществено-политическия живот на страната ни. А на всички свободни работни места с предимство трябва да бъдат назначавани български граждани, с което ще се осигури жизненият минимум на българските семейства пред представителите на други народности. БНРП се обявява решително против вкарването в България на чужди наемни работници на големи групи, както това беше осъществено с вкарването на виетнамска работна ръка. Ако това се налага, то да се извършва след зряло обмисляне и подбор на страната, от която биха дошли наемниците. Често трудът на подобни на виетнамските наемници е неефективен, а такива групи само трасират социално-етническо напрежение и конфликти и създават условия за развитието на международна престъпност. Поради историческите и сега създадените усложнени етнически взаимоотношения у нас между българи християни и мохамедани то БНРП е решително против използването на турци като гастарбайтери под каквато и да е форма.

7. БНРП е категорично против участието на хора с чуждо национално самосъзнание или етнорелигиозни групи с антибългарска насоченост в обществено-политическия живот на страната. Представители на ДПС, Турската демократическа партия, Мюсюлманската демократическа партия, ОМО "Илинден”, Македонската демократическа партия, Влашкия културен съюз, Обединените ромски съюзи, Съюз "Рома" и др. нямат право да бъдат избирани в българското Народно събрание като български депутати, нямат право да участват във висшата изпълнителна власт и да решават българските национални въпроси. Българската земя, национално значимите промишлени и селскостопански обекти не могат да бъдат разпродавани на чужденци или чужди фирми с подставени лица. Ние решително се обявяваме против продажбата от "Дом майка и дете" на деца на нехристиянски семейства или такива с небългарско национално самосъзнание, тъй като считаме такъв акт за съвременно еничарство. Уместно е "Дом майка и дете", както и старческите домове да преминат под патронажа на Българската православна църква.

8. БНРП смята, че от изключителна важност е да се вземат спешни мерки против демографската катастрофа чрез етническа протекция на българската нация. За целта трябва да се подобри битът на българското семейство, като на майките и семействата с три и повече деца да се осигурят необходимите жилищни помещения на нормиран наем, които ще могат, ако желаят, да изплатят и купят. На майките и семействата с три и повече деца трябва да се осигури и съответният доход, обезпечаващ оптимален жизнен стандарт. При желание майката може да се пенсионира при раждането на четвъртото си дете, като получава пенсия в размер на заплатата си до навършване на пенсионна възраст или необходимите парични средства за поддържане на оптималния жизнен стандарт. Така тя ще има повече време за семейството си, за отглеждането и възпитанието на децата си в духа на българските национални традиции. А онези майки, които не желаят да се пенсионират, да минат на петчасов работен ден.

9. БНРП е за възраждане и развитие на българските национални ценности в областта на литературата, архитектурата, музиката и художествените занаяти; за утвърждаване на християнските добродетели чрез Българската православна църква, за установяване на източноправославието като водеща религия, за въвеждане на вероучението в българските училища. БНРП ще организира чествания на тържествени дати, свързани с величави събития в нашата история, и чрез митинги, манифестации и събрания ще държи будна народната памет, и ще повдига националното самочувствие на българите и тяхното народностно достолепие като народ, дал много на света. БНРП ще организира народни сборове, на които ще демонстрира здравата национална спойка на всички слоеве от българския народ и народното единство и ще укрепва моралните добродетели като национална свяст, чест и достойнство.

10. БНРП е за запазване и възраждане на българския език дори и в диалектните му форми, като официален и задължителен за всички български граждани - за съхранение чистотата на българското училище и против въвеждането в него на организирано изучаване на езици, които могат да потенцират създаването на етнокултурни малцинствени общности - изхождайки от принципа, че България е еднонационална държава. Партията държи на националните традиции в областта на литературата и изкуството. "Опростеният" правопис на ОФ от 1945 г. разруши единството на българския език и неговите наречия и връзката му със старобългарския език. Стигна се дотам, че българите, живеещи в чужбина, и тези в България използват различен правопис. Създаде се хаос в българската граматика. Къса се връзката между българите от Македония и Източните райони. Няма единно становище по употребата на променливото "Я", членуването и суфиксните форми на "УВ". Затова БНРП държи на възстановяването на българския исторически правопис, както и за изпит по български език за постъпване на работа като служещ.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00    
15.01.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова   
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Траяна Каличова  
                                         Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички праза запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!