София, 15 ноември 1994 година
Брой 224 /1269/

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на :
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ОСЪДЕНИТЕ ОТ НАРОДНИЯ СЪД.

Главният прокурор на Република България отново прави опит за противозаконно оневиняване на българските военнопрестъпници и фашистки управници, осъдени от Народния съд 1944 Г. - 1945 г. за това, че:
- включиха България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия, фашистка Италия и милитаристка Япония;
- в разрез на националната сигурност на родината на 12 декември 1941 г. обявиха война на Съединените американски щати и на Великобритания, с което предизвикаха тежки бомбардировки над столицата и страната, в резултат на които бяха убити и ранени хиляди невинни граждани - мъже и жени, старци и деца, и бяха разрушени множество сгради, транспортни комуникации и др.;
- организираха избиване по най-жесток начин, и то без съд и присъди, на хиляди участници в антифашистката съпротива в България, в Югославия и в Гърция, в това число и невръстни деца и юноши;
- провеждаха активна и позорна политика на антисемитизъм, която разори еврейското население у нас и съдейства за изпращането на 11 343 евреи от Беломорието, Македония и Западните покрайнини в хитлеристките концентрационни лагери, откъдето те не се завърнаха.

Всички тези престъпления създадоха сериозна опасност за нашата териториална цялост и държавен суверенитет. Само благодарение на антифашистката съпротива 1941 г. - 1944 г. и участието на българската армия в Отечествената война 1944 Г. - 1945 г. България можа да сключи относително справедлив мирен договор.

Опитите на Главния прокурор могат да поставят под съмнение политическия и моралния облик на съвременната българска държава, да накърнят нейния международен авторитет и да задържат процеса на демократизирането на нашето общество.

Ето защо ние, българските антифашисти, събрали се на разширен съюзен пленум, решително възразяваме срещу новия опит на г-н Татарчев да се отменят присъди на Народния съд. Този съд бе създаден и функционираше върху основата на международни договорености и няма никакви правни, морални и политически основания неговите присъди да бъдат подлагани на ревизия и отмяна. Трябва да се напомни, че в цяла Европа, където безчинстваше хитлерофашизмът, фашисти и колаборационисти бяха осъдени най-строго. Нито в една европейска страна не бе направен опит за отмяна на масово осъдените военнопрестъпници и фашистки управници. Напротив, във всички европейски държави, където е имало народни съдилища, продължава издирването и наказването на успели да се прикрият от справедливо възмездие.

Ние, българските антифашисти, изискваме настойчиво от главния прокурор на Републиката:
- да спре гаврите си с антифашисткото достойнство на България, което я нарежда в редиците на прогресивната международна общност;
- да не спъва демократичните процеси в нашата страна и изграждането на национално единение, които са съдбовно нужни на народа и родината в условието на нашето съвремие;
- да съдейства за укрепване на мирното съжителство на всички български граждани и гражданки.

София, 29 октомври 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТСКОТО НАСТОЯТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИЯ ДОМ В СТОЛИЦАТА ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО МАРКО ТОДОРОВ ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.

Изразяваме своето дълбоко недоумение от показаната неинформираност на министъра на науката и образованието г-н Марко Тодоров в изявлението му по Българска национална телевизия /БНТ/ на 9 ноември 1994 г.

Господин министърът заяви, че "шепа" студенти са окупирали сградата на Студентския дом. В тази връзка сме длъжни да поясним:

Студентският дом не е окупиран. Администрацията и творческите състави работят нормално. Въведен е пропускателен режим за недопускане на външни лица с цел избягване на провокации.

"Шепата" студенти са всъщност представители на национални студентски организации и десет творчески общества. С настоящите действия сигнализираме отчаяно към компетентните държавни, академични и културни институции за опасността да бъде погълнат Студентският дом. Налице е така познатият от близкото минало административно-бюрократичен произвол, който се утвърждава от правилника, приет от министър Тодоров на 2 септември 1994 г.

По БНТ министър Тодоров съобщи, че "резултатът от работата на студентите е печален", че не са се "събрали дължимите суми" от наемателите, че Министерството е уредило въпросите с тях.

Какво говорят фактите:

Финансовите проблеми възникват след месец юни 1994 г., когато министър Тодоров заявява пред Студентското настоятелство, че финансовите взаимоотношения с фирма "Анжел" и Младежкия театър поема да уреди той. За 1994 г. настоятелството на дома е актуализирало договорите на всички останали наематели, съобразно изискванията на закона и инфлационните процеси. Сумите от тези наематели са превеждани редовно по сметката на дома. Изключение правят само фирма "Анжел" и Младежкият театър, за което е поел отговорност г-н Марко Тодоров.

Относно отношението на настоятелството към творческите организации, трябва да подчертаем, че за 1993 г. за финансиране на техни проекти са отпуснати над 700 хиляди лева, което е 40 % от общите приходи на дома. Режийните разходи на тези организации в Студентския дом са поети от Настоятелството.

Учудващо голословни са твърденията на г-н министъра относно разхищенията и безстопанствеността в дома. Той сякаш никога не е виждал документите от обстойната финансова ревизия, извършена от служители на Министерство на науката и образованието /МНО/, за периода от 1992 г. до 1994 г. Тази ревизия не показва нито един съществен факт, доказващ обвиненията на г-н Марко Тодоров.

"Печален" е фактът за работата на настоятелството, а изявлението на г-н Тодоров подвело хиляди зрители за осигурени средства за ремонт в размер на 2 милиона и 800 хил. лева, както и 850 хиляди лева за финансиране на творческите организации. До днес 10 ноември 1994 г. тези митични средства не са получени по сметката на Студентския дом. Остава въпросът какво пречи на министър Тодоров, вместо да заблуждава общественото мнение и да задълбочава конфронтацията, да изпълни изискванията на Главна прокуратура на Република България?

Твърде неприятно е, че един министър се опитва да политизира въпросът, издигайки плашилото на "застрашения социален мир в страната", пояснявайки при това, че се касае за "шепа" студенти...!?

Уважавайки вече заявената от служебното правителство политика на защита на законността, се надяваме да бъдат коригирани решенията на г-н Тодоров, съгласно Постановление N 233 от 4 декември 1991 г. на Министерски съвет.

София, 10 ноември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ЗАКРИВАНЕ НА КОМИТЕТА ЗА МЛАДЕЖТА И КОМИТЕТА ЗА ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ,

Във връзка с обявеното чрез средствата за масово осведомяване решение на служебния кабинет за закриване на Комитета за младежта и Комитета за физическо възпитание и спорт и възстановяването на Комитета за спорта, младежта и децата, с председател Цвятко Барчовски, заявяваме следното:

1. Решението на правителството преследва съмнителни политически цели, като закрива новосъздадени държавни институции, натоварени с отговорността за младежката политика, и прекъсва социалния диалог с младежките организации.

Реанимирането на Комитета за младежта и спорта, начело с лицето Цвятко Барчовски, което разби спорта и доунищожи младежката база в страната, е връх на политическия цинизъм и очевидно цели да скрие следите от двегодишното плачевно управление на спортната и младежка база от г-н Барчовски.

2. Служебното правителство няма правомощия да закрива и създава комитети. Това решение, както и комитетът на г-н Барчовски за нас са нелегитимни!

3. С това решение и с решението на Министерството на образованието и науката за Студентския дом в София служебното правителство провокира социални конфликти, които ще поставят под въпрос честността и демократичността на предстоящите парламентарни избори.

София, 10 ноември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ШЕСТА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

СИЛНО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, ДЪРЖАВНА ПОДКРЕПА ЗА РЕГИОНИТЕ

Българската социалистическа партия е за развитие на общините и на населените места, за укрепване на местното самоуправление, против по-нататъшното им обедняване и обезличаване.

ИЗТОЧНИЦИТЕ НА СОБСТВЕНИ ПРИХОДИ в общинските бюджети трябва да бъдат гарантирани. Това ще увеличи възможността на общините самостоятелно да създават нормални условия за живот на хората. Ще спрем провежданата сега финансова политика, която поставя общините в пълна зависимост от държавната субсидия. Ще създадем законови условия за запазване и за умножаване на общинското имущество.

ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ в управлението и в контрола върху местните дела ще бъдат уредени със закон, определящ въпросите, по които ще се изисква провеждането на местен референдум или общо събрание на населението. Ние сме против непрекъснатото изземване от централната власт на функции на населените места и общините. Ще възстановим унищоженото от Съюза на демократичните сили /СДС/ самоуправление в големите градове чрез избиране на съвети пряко от населението на отделните райони на София, Пловдив и Варна.

АКТИВНАТА РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА НА ДЪРЖАВАТА ще осигурява балансирано и устойчиво развитие на районите и пълноценно използване на техните ресурси. Ще въведем:
- система за стимулиране на районите чрез насочване на държавна инвестиции;
- съответстваща данъчна политика;
- облекчен кредитен режим.

РАЙОНИТЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ - планинските, полупланинските, граничните, крайбрежните, слаборазвитите - изискват особено внимание. Специалните държавни програми за тяхното развитие следва да бъдат постепенно възстановявани.

БЪЛГАРИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ - СИГУРНА, СУВЕРЕННА, УВАЖАВАНА

Без война - с разнебитена армия, до това доведе пренебрежението на последните три правителства към елементарните нужди на армията. Въоръжените сили нямат средства, офицерството е подложено на унижения, момчетата с пагони се сблъскват с неразбиране в обществото. И всичко това в момент, когато съвсем близо до нашите граници се води война - най-кръвопролитната в Европа от десетилетия насам.

ОСИГУРЕНАТА И ДОБРЕ ПОДГОТВЕНА СИЛНА АРМИЯ - това е надеждната гаранция за национална сигурност днес. Ние ще направим всичко и вярваме, че обществото щe ни подкрепи армията да получи необходимото за изпълнение на своя дълг към Отечеството. Престижът на българското офицерство и войнство трябва да бъде възстановен.

НАЦИОНАЛНАТА ВОЕННА ПОЛИТИКА трябва да бъде изработена и приета с консенсус. В кратки срокове ще приемем доктрина за националната сигурност на Република България, военна доктрина и готовия, но умишлено саботиран закон за отбраната и въоръжените сили.

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ГАРАНЦИИ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ще търсим в по-нататъшното сближаване и асоцииране на страната в европейските, евроатлантическите и световните структури за сигурност и чрез инициативата "Партньорство за мир".

ДОСТОЙНА ВЪНШНА ПОЛИТИКА

БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ трябва да бъдат надеждно защитени от нашата външна политика. Тя трябва да гарантира мира и сигурността на държавата, да завоюва достойно мястото на България в международните отношения, да съдейства за преодоляване на кризата и за хода на демократичните реформи в обществото на базата на общочовешките ценности и принципите на международното право. Външната политика не трябва да е подвластна на междупартийни борби, а да се основова върху най-широко национално съгласие за нейната същност, цели и задачи. Активност, балансираност и висок професионализъм ще бъдат задължителни характеристики за българската дипломация.

ВОДЕЩА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ЗАДАЧА за нас е ускореното интегриране на България в европейските и в евроатлантическите структури - политически, икономически, военни. Неделимостта на континента изисква изграждането на общоевропейска система за сигурност, отстраняването на всякакви прегради срещу общоевропейското сътрудничество и недопускане на ново разделение.

БАЛКАНСКАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не може да бъде безлична и второстепенна. Според БСП най-важните предпоставки за доверие и сигурност на Балканите са прекратяване на въоръжения югоконфликт и постепенна пълна отмяна на югоембаргото, неучастие под никаква форма във военни действия на полуострова, разгръщане на двустранни отношения и нови импулси за общобалканското сътрудничество. Тя ще продължи усилията за компенсиране на щетите от стриктното прилагане на санкциите. Заедно с другите балкански страни, на основа на добросъседството, сме в състояние в по-голяма степен да определяме своята съдба.

РАВНОПРАВНИТЕ И ПО-АКТИВНИ ОТНОШЕНИЯ с Русия и със САЩ, с големите страни, особено европейските, със световните центрове на влияние, са в интерес на България. Ключово икономическо значение има възстановяването на българските позиции в Централна и Източна Европа, в държавите от Общността на независимите държави /ОНД/, в редица страни от Близкия и Средния изток, Азия, Африка и Латинска Америка.

ДУХОВНОТО ЕДИНЕНИЕ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ПО СВЕТА, подпомагането им от държавата при получаване на гражданство, на образование и на житейско поприще в страната ще получи нов импулс.

САМОСТОЯТЕЛНА И НЕЗАВИСИМА ВЪНШНА ПОЛИТИКА е възможна и необходима. Чрез реалистично, последователно и прагматично международно поведение тя ще си осигури достойно място и ще има собствена роля в международните отношения. Българските социалисти категорично отхвърлят поведение, което накърнява престижа и интересите на държавата. БСП е решена да осигури прагматична и успешна външна политика на страната.

ДРАГИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Когато поемем управлението на страната, ние ще разчитаме не само на тези, които са ни подкрепили с гласа си, а на всички способни и трудолюбиви българи. Излизането от кризата, изграждането на демократична, социална и правова държава, модернизацията на българското общество в навечерието на третото хилядолетие са невъзможни без съзнателното участие на всички граждани на България - работници и предприемачи, интелектуалци, земеделци и търговци, служители и ръководители, които със своите ръце, знания и инициатива ще градят новата икономика и държавност на България.

Днес всеки от нас търси гаранции, че обещанията ще бъдат изпълнени, че лишенията не са били напразно, че сме нужни и уважавани, че можем да повлияем върху хода на събитията.

Българската социалистическа партия /БСП/ категорично заявява:

Ние знаем, че има по-добър път за България!

Ние имаме идеи, компетентност и воля, за да вървим по него.

Ние предлагаме нова, силна и отговорна политика, за да изградим модерно, богато, социално справедливо и достойно общество.

Ние обещаваме честно, компетентно и отговорно правителство.

Ние ще извършим промените, от които страната се нуждае.

Изборът ще направим всички заедно!

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗБОРИ’94
ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

 

РЕШЕНИЕ N 94

София, 11 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Начина на съставяне на секционните избирателни комисии.

На основание чл.34, ал.1, точка 1, във връзка с чл.30, ал.1 и чл.32 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове /ЗИНПОСК/, по повод множеството постъпили въпроси и възражения във връзка с определяне на съставите на секционните избирателни комисии, Централната избирателна комисия

РЕШИ:

При съставянето на секционните избирателни комисии да се имат предвид следните критерии:

1. Представителство на всички политически партии и коалиции, като се осигури баланс между тях така, че никоя от тях да няма повече от половината представители в състава на секционната избирателна комисия.

2. Ако в конкретната община няма предложение за представител от дадена политическа партия или коалиция, няма пречка представител на същата да бъде предложен за включване в състава на секционната избирателна комисия и от друга община.

3. В изпращаните списъци на секционните избирателни комисии да се отбелязва за всеки един член от състава от коя политическа партия или коалиция е представен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 96

София, 11 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Провеждането на конкурс за изпълнител на компютърната обработка на резултатите от изборите за народни представители на 18 декември 1994 г.

На основание чл.34, ал.1, точка 5 от ЗИНПОСК, Централната избирателна комисия

РЕШИ:

1. Назначава за рецензенти на постъпилите предложения:

Доц. к.м.н. Агоп Хачитян;

Проф. д.м.н. Константин Марков;

ст.н.с. к.т.н. Емил Божанов;

доц. к.т.н. Добромир Добрев;

к.т.н. инж. Адриана Гарелова;

инж. Валентин Стойчев.

На рецензентите да се предоставят ксерокопия от постъпилите материали.

Рецензентите да представят становищата си по конкурса в срок до 16,00 ч. на 15 ноември 1994 г.

2. Определя възнаграждение в размер на 3000 /три хиляди/ лева на всеки от рецензентите.

3. Комисията за определяне на мандатите и обработката на резултатите от изборите да проведе заключителната фаза на конкурса на 16 ноември 1994 г. до 13,00 ч. и да предостави становището си на Централната избирателна комисия на 16 ноември 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 109

София, 11 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Предложение на Централната избирателна комисия за изменение на одобрените с Указ N 216 на президента на Република България изборни книжа.

Централната избирателна комисия предлага да се одобрят с указ на президента на Републиката следните промени в изборните книжа, одобрени с Указ N 216 на президента на Републиката:

1. В декларацията за записване в избирателен списък на временно живущи в друго населено място /Приложение N 2/ да се допълни, че деклараторът ще гласува в изборите за народни представители, насрочени за 18 декември 1994 г.

2. В декларация по чл.15 от ЗИНПОСК да се допълни, че деклараторът ще бъде ангажиран в произвеждането на избори за народни представители, насрочени за 18 декември 1994 г., като бъде заличен в избирателния списък по местоживеенето му /Приложение N 3/. Да се впише дата на подаване на декларацията.

3. В удостоверението за гласуване на друго място /Приложение N 4/ следва да се допълни, че притежателят на удостоверението е ангажиран в произвеждането на изборите за народни представители, насрочени за 18 декември 1994 г. Да се впише датата на издаване на удостоверението.

4. В удостоверението за членовете на районните избирателни комисии /Приложение N 5/ да се допълни след "удостоверение” - "за принадлежност към районните избирателни комисии /РИК/ за изборите за народни представители, насрочени за 18 декември 1994 г.”. Да се впише дата на издаване на удостоверението.

5. В удостоверението за членовете на секционните избирателни комисии /Приложение N 7/ да се впишат същите поправки, както в Приложение N 5.

6. В Приложение N 8 - "Инициативен комитет за издигане кандидатурата като независим депутат", да се постави забележка, че членовете на инициативния комитет записват трите си имена, единните граждански номера и точния адрес по личен паспорт, като се посочи номерът и пред "избирателен район" да се допълни "многомандатен".

7. В удостоверението за кандидат за народен представител /Приложение N 10/ да се допълни, че е регистриран за изборите за народни представители на 18 декември 1994 г. Да се впише дата на издаване на удостоверението.

8. В Приложение N 11 - "Регистърът на избирателните листи на кандидатите за народни представители", да се постави забележка, че подписите на председателя и секретаря се полагат на всяка страница. На всички страници следва да се изписва антетката.

9. В удостоверението за регистриран застъпник на кандидатите за народен представител /Приложение N 12/ да се впише изречението, че участва в това качество за изборите за народни представители на 18 декември 1994 г.

10. В удостоверението по чл.34, ал.1, точка 6 от ЗИНПОСК /Приложение N 13/ да се допълни, че се отнася за наблюдател на избори за народни представители, насрочени за 18 декември 1994 г. и дата на издаването.

11. В декларацията по чл.11, ал.2 от ЗИНПОСК /Приложение N 14/ да се впише, че деклараторът ще гласува в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г.

12. В Приложение N 20 следва да се коригира формата на избирателния плик съобразно утвърдения от Централната избирателна комисия образец, който прилагаме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 110

София, 11 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на кандидати за народни представители.

На основание чл.34, ал.1, точка 1 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Задължава районните избирателни комисии при регистриране на кандидатите за народни представители да вписват деня, часа и минутата на съответната регистрация. Регистрирането на кандидатските листи за народни представители в избирателните райони трябва да приключи до 19,00 ч. на 18 ноември 1994 г.

Всички районни избирателни комисии изпращат на основание чл.43 ал.2 от ЗИНПОСК в срок от 24 часа след приключване на регистрацията в Централната избирателна комисия, заверени с подписите на председателя и секретаря на съответната районна избирателна комисия преписи от регистъра по Приложение N 11 от Указ N 216 на президента на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 111

София, 11 ноември 1994 г.

ОТНОСНО: Участието на независими кандидати в коалиции с партии.

На основание чл.34, ал.1, точка 1 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Независимите кандидати могат да участват в коалиции с партии след регистрирането им по чл.41, ал.5 от ЗИНПОСК. За целта е необходимо формирането на инициативен комитет от 5 до 7 избиратели, регистриран пред съответната районна комисия, и списък с подписите на 2000 избиратели от съответния избирателен район, който да съдържа трите имена, точния адрес, единния граждански номер и подписа на лицата. Само след така извършената регистрация независимите кандидати могат да се включат в коалиции с политически партии. Независимите кандидати могат да участват само в една коалиция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
15.11.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!