София, 15 декември 1992 година
Брой 246 /776/
Ръководител Пресслужба "Куриер"
Стефан Господинов
София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ НА РЕГИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - СОФИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 13 ДЕКЕМВРИ 1992 Г.
Регионалната конференция на БСДП - София, състояла се на 13 декември 1992 г., смята, че нарастващата криза в нашето общество се дължи на четиридесет и пет годишната комунистическа диктатура, както и на управлението на върхушката на СДС, която измени на интересите на демокрацията.
Конференцията
РЕШИ:
1. Потвърждава позицията на Изпълнителното бюро на Националния комитет на Българската социалдемократическа партия /ИБ на НК на БСДП/, че преждевременни парламентарни избори сега са насочени срещу интересите на българския народ и срещу националната сигурност.
2. Ако на базата на мандата на ДПС бъде направено предложение за участие на БСДП в правителството, предлага БСДП да се съгласи да разговаря за участие само в правителство, подкрепено от всички парламентарни сили.
3. Предлага БСДП да не възрази да предложи свои представители в евентуално служебно правителство.
4. Предлага БСДП да участва в изборите само в коалиция с други демократични сили, като централното ръководство на партията извърши необходимите консултации.
5. Категорично осъжда атмосферата на ненавист по време на митинга на 12 декември 1992 г., организиран от "Екогласност" и Софийския координационен съвет на СДС, както и изгарянето на портрета на президента. Това напомня аутодафето, извършвано някога от фашистите.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРТИИТЕ, ОРГАНИЗАЦИИТЕ И ДВИЖЕНИЯТА В СЪЮЗА ЗА НАЦИОНАЛНО СПАСЕНИЕ ПО ПОВОД ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА МАНДАТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.
Едногодишните надежди на демократично мислещите българи за правителство на съгласието и националното спасение не се реализираха. Основната причина за това са неяснотите по процедурите от възлагането на мандат по съставяне на правителство до неговото реализиране, предвидено от конституцията.
Възниква въпросът, кой следва да гарантира и контролира конституционните процедури за издигане и възлагане на мандат за кандвдат-премиер: политическа и парламентарна групировка или президентът като гарант за конституционните изисквания. Скоро ще стане ясно за кого е изгодна подозрителната привързаност за отнемане на конституционния мандат на втората по численост парламентарна група, както и прехвърлянето й на тъй нареченото Движение за права и свободи /ДПС/ на турците и мюсюлманите в България. Този въпрос обаче засяга и националното достойнство на българина и който не се съобразява с това, поема съдбоносна политическа и историческа отговорност. Това достойнство бе запазено през цялата ни многовековна история на тежки периоди и на величие на българската нация.
С предоставяне на мандат за съставяне на правителство на т.нар. Движение за права и свободи отново се унижава националното и гражданско достойнство на всички българи.
Бихме желали в тази връзка да напомним на потенциалните коалиционни ортаци и довереници на т.нар. ДПС за капризната памет на Ахмед Доган. Възможно е по начина, по който той престана да познава някогашния си съратник в лицето на г-н Бояджиев, да получи политическа амнезия и по отношение на сегашните си седесарски аркадаши. Този противоестествен и антинационален политически брак по сметка между двете неравностойни формации се налага единствено от неутолимата жажда за власт и привилегии.
Не знаем как ще се чувстват управляващите от т.нар. СДС /д/, но за нас, българите, прехвърляне на пълномощия за съставяне на правителство от ДПС е толкова антиконституционно, колкото и двойното гражданство на кандидат-премиера. Това показва категорично още веднъж, че създаването на предпоставки за контролиран и послушен кабинет е цел на някой, който в името на властта предприе антинационално действие с непредвидими политически последици.
Съюзът за национално спасение неведнъж е заявявал своята принципна позиция, че участието в политическия ни живот на етнически партии е в противоречие с националните интереси и сигурността на страната. Никакви дребни сметки за т.нар.политическа стабилност, лично облагодетелстване или удължаване на времето за привилегии не може да отхвърли решителното искане на мнозинството от българските граждани: НОВИ ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ГОДИШНИЯ СЕЗОН, ПРИ КОРИГИРАН ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН, БЕЗ ДИСКРИМИНАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ФОРМАЦИИ.
СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ИЗИСКВА ИЗБОРИ СЕГА ЗА НОВ СЪСТАВ НА ПАРЛАМЕНТ ЗА НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО И СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ.
ЗА СЪЮЗА ЗА НАЦИОНАЛНО СПАСЕНИЕ: К.Георгиев, председател на Демократическа партия в България.
София, 14 декември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер“/
* * *
София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ДОСИЕТАТА.
Консервативната партия смята, че въпросът за досиетата е един от най-важните и актуални проблеми, свързан с действителната смяна на системата. Разкриването на част от досиетата е една необходима и навременна мярка, чиято основна цел е продължаване на демократичните реформи в България и създаване на необратими условия за трайно решаване на този изключително деликатен и водещ до тежки последствия за страната въпрос. Българският народ определено трябва да знае какви хора са избрани в настоящия момент да вземат съдбоносни за нацията решения в парламента и правителството, по какъв начин и с помощта на кого тези хора успяха да заблудят общественото мнение и да се превърнат в "мъченици”, на които е така мила съдбата на България.
Консервативната партия предлага въпросът за досиетата да се реши по следния начин:
1. Да се разкрият досиетата на всички депутати и да бъдат публикувани в печата.
2. Да се разкрият досиетата на всички министри и да бъдат публикувани в печата.
3. Да се даде възможност на всеки български гражданин по собствено желание да се запознае с досието си.
Консервативната партия се надява, че парламентът ще вземе най-правилното решение по въпроса за разкриване на досиетата, за да се сложи веднъж завинаги край на една кампания, която цели единствено засилване на политическата ескалация и национално разединение, водещи до цялостна дестабилизация на живота в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ: Иван Едисонов
София, 15 декември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" ПО ПОВОД НА ДЕКЛАРАЦИЯ, ПОДПИСАНА ОТ 56 НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.
Политическият съвет на Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/ горещо одобрява инициативата на г-н проф. Петър Марков за възприемане на прагматичен, съобразен с политическите реалности курс на Съюза на демократичните сили. Движение "Гражданска инициатива" беше първата политическа организация от коалицията, която обърна внимание върху неблагоприятните тенденции в политиката на СДС. Тригодишните усилия на нацията и обществото да се излезе от посттоталитарната криза неумолимо ни принуждават да осъзнаем необходимостта от незабавен преизбор на ценностната система на българското общество и политическата стратегия на демократичните сили. Над всички персонални, групови, съсловни, партийни и пр. партикуларни интереси трябва да стоят интересите на нацията. С персонализма и диктата, с проявите на партизанщина и опитите да се монополизира държавната власт и общественото мнение трябва решително да се скъса.
Голяма част от грешките и пропуските на Съюза на демократичните сили бяха естествени и неизбежни. Развитието на политическата ситуация от последните три месеца също така естествено сочи необходимостта от осмисляне на грешките и рационализиране на политиката на съюза. Движение "Гражданска инициатива" застава зад действията на групата на 56-те и поема организационната и политическата отговорност за инициативата на г-н проф. Марков.
Времето на надеждите и акредитирането на социални и национални интереси при отделни личности отмина. Днес вече не се надяваме, а сме уверени, че общите усилия на представените в СДС партии, на парламентарната група и на членовете на демократичните организации ще доведат до изработването на модерната, прагматична стратегия на демократичните сили.
Уверени сме, че инициативата на 56-те ще намери своята реализация в конструирането на стабилна парламентарна коалиция, за излизането от кризата и за реализирането на универсални национални и обществени интереси.
София, 2 декември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /МАРКСИСТИ/ И ОБНОВЕНА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО И ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВЕТ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ.
В резултат на продължителни и трудни, но полезни преговори ръководствата на Българската комунистическа партия /БКП/, Българската комунистическа партия /марксисти/ /БКП-м/ и Обновената комунистическа партия /ОбКП/ единодушно стигнаха до заключението, че между тях няма никакви идейни различия, че е необходимо решително да се отстояват завоеванията на социализма, защото марксистко-ленинското учение е непреходно, че само единството на комунистите може да се противопостави на все по-задълбочаващата се икономическа, политическа и духовна криза и се споразумяха да подпишат настоящото
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ
за следното:
1. Ръководствата на БКП, БКП /марксисти/ и ОбКП от 10 ноември 1992 година спират всякаква конфронтация помежду си и се обявяват за ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО срещу всички опити за реставрация на капитализма против тоталното унищожение на социалистическите завоевания в защита на интересите на трудовите хора.
2. За по-правилно организиране на взаимодействието и сътрудничеството между споразумяващите се партии се създава СЪВЕТ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ с равен брой на участие от партиите, подписали това споразумение.
3. От 10 ноември 1992 г. нито една от страните на това споразумение да не предприема никакви действия, включително и чрез съда, срещу друга от участничките в него, като спорните въпроси между тях се решават само по пътя на диалога или чрез посредничеството на Съвета на представителите.
4. Всяка една от партиите, подписали политическо споразумение, да разгърне още по-активна дейност сред своите организации и членове за по-бързото решаване на въпроса с масовизацията и обединението на комунистите в България в ЕДИННА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.
5. Съветът на представителите в определен от него ден всяка седмица да се събира на съвещание за изясняване на позициите, набелязване на общи мероприятия за взаимодействие и сътрудничество съобразно политическата ситуация в страната.
6. Решенията на представителите се вземат с консенсус. Същите имат задължителен характер за ръководствата на отделните партии.
7. Партиите, подписали това споразумение, запазват своята самостоятелност, структури, дейност и печатни органи.
8. Общите мероприятия /събрания, митинги, срещи и др./ се провеждат под общо ръководство, осъществено от Съвета на представителите.
9. Председателството на отделните съвещания на Съвета на представителите се осъществява последователно по азбучен ред на малките имена на участниците, а протоколчиците се избират от другите партии.
10. Всяка партия или организация има право да оттегли подписа си /да напусне състава на Съвета на представителите/ от настоящото споразумение само след като представи надлежно оформено протоколно решение на своя върховен орган, като решението се придружава с подписите на членовете на съответния върховен орган, взел решение за оттеглянето.
11. Решенията на Съвета на представителите влизат в сила само след подписването им от всички представители.
12. Към това споразумение могат да се присъединяват и други партии, организации и движения, които нямат антикомунистическа насоченост и признават марксистко-ленинското учение за развитието на обществото.
София, 9 ноември 1992 година
ПОЛИТИЧЕСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПОДПИСАХА ЗА:
БКП: Иван Цветанов
БКП/м/: Борис Петков
ОбКП: Гено Влахов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" /2 И 3 ДЕКЕМВРИ 1992 Г., ШУМЕН/ ПО ПОВОД НА ДЕЙСТВИЯ НА "ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ".
След като се запозна със становището на Централната контролно-ревизионна комисия на конфедерацията по този проблем,
след като установи, че в този т.нар. "Инициативен комитет" влизат отделни структури и лица, изключени от конфедерацията,
отчитайки неспазването на залегналите в устава на конфедерацията и уставите на нейните структури процедурни правила за повдигане, поставяне и уреждане на въпроси и проблеми, касаещи действията и дейността на Конфедератнвния съвет, Изпълнителният съвет и неговите членове, включително и президентът на конфедерацията,
съобразявайки се с обстоятелството, че някои политически сили се стремят с всички средства да дискредитират независимия синдикализъм и да поставят в подчинено положение конфедерацията и да я използват за реализирането на своите теснопартийни интереси;
Конфедеративният съвет на КТ "Подкрепа" реши:
1. Счита, че в своите действия, изявления и позиции ИС на конфедерацията се е придържал към духа и изискванията на устава и програмата на КТ "Подкрепа", както и към решенията на конгреса и Конфедеративния съвет.
2. Препоръчва на структурите, които имат възражения относно дейността на ръководните органи на конфедерацията, федерациите, синдикатите и регионалните съюзи, да поставят своите възражения съобразно принципите и методите, залегнали в техните устройствени документи.
3. Потвърждава решението на ЦКРК, публикувано във в. "Подкрепа", относно дейността на т.нар. "Инициативен комитет" - счита, че това е един зле прикрит опит за нарушаване на целостта на организацията и превръщането й в казионен синдикат.
4. Препоръчва на ИС и президента на конфедерацията в случай, че се получат запитвания относно тяхната дейност, да отговорят на интересуващите се секции или други структури в средствата за масова информация с нарочно писмо-отговор или в специализираното издание от типа на публикуваното вече - в. "Рикошет".
5. Напомня, че съгласно устава на КТ "Подкрепа" и нейната програма ръководните структури на конфедерацията извършват дейност, съобразена с тях и волята на членовете на КТ "Подкрепа". Отчет за тази си дейност всяка структура и член на конфедерацията дава на съответния форум - Конфедератнвния съвет, регионални конференции и други по всяко време и по искане на нейните членове.
6. Предлага на организациите - членки на конфедерацията, да прилагат разпоредбите яа чл. 25, ал.1 от устава на конфедерацията спрямо структури и лица, които със своите действия целят разцепление и дискредитация на организацията.
ЗА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КТ
"ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев
Шумен, 3 декември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ АКАДЕМИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ ПО ПОВОД НА НЕУСПЕХА НА КАНДИДАТА ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ С МАНДАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ. Документът е адресиран до Българската телеграфна агенция, вестник "Дума", вестник "Демокрация" и вестник "24 часа”.
Като активен участник в подготовката на проекта за състав на правителство на Петър Бояджиев съм длъжен да дам някои обяснения и да поема своята отговорност.
1. Аз съм един от хората, които препоръчаха на Българската социалистическа партия /БСП/ Петър Бояджиев като възможен кандидат за премиер. С това дадох да се разбере, че аз самият не съм кандидат.
Основанията ми да направя това предложение са качествата на Петър Бояджиев като политик и възможността той да получи значителен брой гласове от депутати на Съюза на демократичните сили /СДС/ при тайно гласуване.
2. Много пъти съм чел конституцията, но при правенето на горното предложение и аз, както и много други, не си спомних за категоричния текст относно недопустимостта на друго гражданство. Нямам никакви възражения против този текст.
3. Знаех отдавна, че Петър Бояджиев освен българско гражданство има и френско гражданство. След една статия на Румен Воденичаров преди около два месеца се проведе разговор с Петър Бояджиев, че за политическия облик на Обединение за България е от значение неговият председател да няма и чуждо гражданство.
4. Не обвинявам президента, че не подписа очаквания указ. На негово място и аз не бих го подписал при наличните в момента обстоятелства. Нещо повече, след получаване на първия сигнал, че съм издал указ, който не е съобразен с конституционните изисквания, бих поканил незабавно Петър Бояджиев, възможен мой бъдещ партньор в управлението на страната, за личен разговор и изясняване на конфузното положение. Не приемам обяснението на президента, че неговите съветници са се опитвали да се свържат с Петър Бояджиев по телефона, но не успели. Не е възможно президентът, при желание, да не може да намери Петър Бояджиев в най-кратък срок.
5. Аз съм виновен за това, че на президента не бе представен списъкът на кабинета. В един момент дори, по време на разговорите при президента, Петър Бояджиев бе склонен да се представи този списък. Аз поставих условието, че списъкът ще се покаже само след съгласие, че указът ще бъде подписан. При наличие на сериозна формална причина да не се подпише указът не можех да пренебрегна обещанието, което бях дал при разговорите си с много от кандидатите, че имената им няма да станат известни преди успешно гласуване за Петър Бояджиев.
6. Преди седмица заявих, че кабинетът на Петър Бояджиев е един шанс за СДС. Сега ще кажа, че "пропиляното време" за неговия проучвателен мандат подпомогна донякъде СДС, тъй като решение за участие в кабинет на ДПС не може да се вземе преди Националната конференция на СДС. Смятам за пресилени изявленията на някои първи ръководители на СДС, че станалото е подигравка с народа и желание на някого да продължава правителствената криза. Тези първи ръководители трябва да са доволни, че се намери формална причина да се спре мандатът на Петър Бояджиев, без да има нужда те да прибягват до крайни мерки за осъществяване на това свое желание.
7. Не съжалявам за едноседмичния труд и стотиците проведени разговори по съставяне на проекта за кабинет. Искам да благодаря на всички, които се съгласиха да разговарят с мен по този въпрос. Имах удоволствието да разговарям с интересни и знаещи хора, от които научих много неща.
София, 11 декември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА 3" /ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА/ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТАСОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.
Б. "ИДЕЙНИТЕ ФАКТОРИ НА ПРОМЯНАТА"
18. ИДЕОЛОГИИТЕ И МИТОВЕТЕ НА ПРОМЯНАТА
19. ЦЪРКВАТА И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В ПРОМЯНАТА
18/І
18. Идеологиите и митовете на промяната |
I. Състоянието на промяната към момента |
Промяната премахна митовете. Сега у нас има вакуум на мястото на идеологиите и особено на мястото на основополагащия в обществото мит. Социализмът е дискредитиран. Интересно е, че опонентите на БСП не използват капитализма, като контрамит на социализма. Това се дължи на доста неща, но и на това, че в обществото съществува силно натоварена отрицателна традиция, свързана с капитализма. Това се разпростира и върху неговите елементи като капитал, експлоатация, наемен труд, частна соственост и т.н.
Вместо капиталистическия мит сега в страната се използват бледи заместители от рода на демокрацията и гражданския мир, но те, и особено демокрацията, нямат съдържание за общественото мнение. По-скоро се схваща като демагогия в термини, отговарящи на сегашната мода, на сегашното време.
Гражданският мир не може да послужи за основополагащ мит, защото е в опозицията на конфронтацията. Макар и маркиран край на тази опозиция, гражданският мир винаги предполага възможност от немир и свежда хоризонта на обществото до конфронтационното поведение. Както е и на практика. Повтарянето на тезата за гражданския мир е очакване на конфликт. В този смисъл тезата не е перспективна, ако се остане на нея.
Вариантът с националното съгласие е малко по-перспективен, но и той набляга на възможността то да не се осъществи. Дори за това има повече вероятност, отколкото да се наруши гражданският мир.
Така че, от една страна, с националното съгласие се повишава конкретността на гражданският мир, но от друга страна - се стеснява съдържанието му. Явно е, че господстващата метафора в момента в страната е тази на полярните, непримирими ............. политически противници, всеки от които не може да си представи света с другия. Очаква се разразяване на конфликта и онзи, който ще се окаже победител, ще установи силов режим, основан на страха със съответната /еднаква и в двата случая/ демагогия.
Проблемът е за основополагащ мит, който да изведе от това метафорично очакване на апокалипсиса.
18/ІІ
18. Идеологиите и митовете на промяната |
ІІ. Националната перспектива на промяната |
Необходимо е да се създаде основополагащ мит на обществото.
Поляризацията използва справедливостта като мотивация за конфронтационно поведение. Следователно има поле за работа в посока на дезавуиране на схващанията за справедливост на двата полюса.
Тезата за справедливостта, като реституция без граници, е силно уязвима за голямата част от населението на страната. Не е издържана и тезата за противопоставянето на реституцията. Тя провокира естественото чувство за възмездие.
Вероятна теза е за справедливостта като единство от реституиране, приватизиране и социално гарантиране.
Много перспективна изглежда идеята основополагащият обществен мит да е насочен не към вечно преследваното "светло бъдеще", а към един очовечен преход към нещо, което добрите страни познават и ценят. Т.е. митът трябва да започва тук и сега, за разлика от всички досегашни митове, които са ни изпращали винаги далеч в необозримото бъдеще.
Основополагащият обществен мит не трябва да прави избор между двете конфронтирани сили в обществото, но не може да ги изолира, защото те обхващат по-голямата част от хората в България.
Неустойчивата религиозност у нас не позволява пряко използване на християнски митове за тази цел. Макар и непосредствен мит за прехода, митът за Мойсей през пустинята, не се оказа нужният на обществото ни мит. Нужен е мит с политическа метафорика, привързващ към тук и сега и даващ възможност за нужда на повечето от участниците.
Във време на всеобщ скептицизъм и трета година, следваща двете еуфорични години, митът трябва да съдържа първите си елементи като достижими, проверяеми и достоверни.
18/ІІІ
18. Идеологиите и митовете на промяната |
ІІІ. БСП и промяната |
Промяната легализира кризата в идеите, която съществуваше в партията години преди 10 ноември 1989 година. Социализъмът се оказа не реален или зрял, или някакъв друг, а неефективен, който не издържа на времето. Това рухване на мита за социализма стана много повече под въдействието на външни фактори, колкото на вътрешна готовност. Това обяснява между другото инерцията на приемането на живения социализъм като нещо добро или дори като нещо, което въпреки всичко ще има бъдеще. Следователно при отсъствието на митове и идеи, БСП в момента разполага с един срамежлив мит за социализма, който все пак ще се върне някак си.
Тази инерция се оказа достатъчна преграда пред опитите да се въведат в партията идеите на социалдемокрацията, дори когато те са малко адаптирани съобразно нашите условия.
В партийното съзнание битува опозицията "капитализъм-социализъм”, докато подобна опозиция не съществува на практика. Терминът капитализъм и всичките му аксесоари са в немаркирания край на опозицията. За да се подкрепи този образ на реалността, се експлоатира антикомунистическото поведение на СДС.
Подкрепа на този носталгичен модел е и легендата за Китай, където, макар и при еднопартийност, /партията е комунистическа/, животът е добър, справедлив и охолен за разлика от живота при нас.
С тази нагласа БСП в близко бъдеще не изглежда нито склонна, нито ангажирана със създаването на адекватни образи на реалността, със създаването на идеен арсенал, който да й позволи да се намеси в организирането на обществото на следващите години и десетилетия.
Легендата за Китай е още една срамежлива идея за заменяне на големия брат КПСС с друг голям брат, който да даде нужните гаранции. Тези гаранции са били през 1923, те са били през 1944, те бяха голямата надежда и на 19 август през 1991 година. Ако този август не беше протекъл по гибелен за превратаджиите начин, сега в БСП едва ли щеше да има тази едва търпима поносимост към ОСД.
Идейният вакуум, липсата на мит, е особено осезаем в БСП, която е силата, живееща с митове и идеологии, която е техният традиционен разпространител. Затова и този вакуум най-болезнено се отразява на БСП.
18/IV
18. Идеологиите и митовете на промяната |
IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД |
Промяната се случва със силата на неизбежност. Това е от разряда на фактите. То не може да се обсъжда.
Въпросът е можем ли да бъдем в промяната с отворени очи и да правим това, което смятаме, че е най-добро за нацията?
В този смисъл философията на промяната може да се опре на няколко тези. Първо, на тезата за възможността, чрез широко прилагане на акционерния капитал и въобще акционерната форма на собственост а наред с нея и на близките до нея собствености, да се премине в едно добро темпо от досегашното стопанство към едно капиталистическо стопанство с подчертано социални тенденции.
Втората теза, която може да обслужи идейно промяната, е тази за уникалността на прехода въобще и за прибавящата се към тази обща уникалност българска уникалност на прехода.
Третата теза е за незабавността на прехода и на неговите резултати. Чрез контрол и чрез проявите на националния консенсус може да се укрепи в общественото мнение увереност, че преходът е овладян.
Следващата теза би могла да бъде тази за вредата от прекалените крайности, които освен всичко останало имат една и съща амбиция - да бъдат полезни на България. Заслепени идеологически, те биха си отворили очите пред обединяваща опасност - зад шумотевицата на идеологизираните битки си уреждат живота хитреците с многото пари /изцяло лош образ в българската традиция/. Подобна теза е по-добра от заплахата с краха на гражданския мир и от празните призиви /когато са пазарни/ към национално съгласие и консенсус.
18/V
18. Идеологиите и митовете на промяната |
V. Политически принципи и ключови термини |
Основен принцип е този за изграждането на основополагащ мит за обществото. Митът за очовечения или човешкия преход от миналото към настоящето. Наред с другите принципи биха могли да бъдат така:
* човешки преход към настоящето /промяна сега, промяна тук/;
* човешкото е справедливото, а справедливото е онова, което създава на всеки - на едни реституция, на други приватизация по право, на трети - социални гаранции. Когато това е комбинирано по подходящ начин, справедивостта е вече налице;
* при умен преход могат да се запазят някои от достойнствата на социалните гаранции при социализма и да се достигнат някои от предимствата на капитализма. Особено, ако не се избързва /ако се избегне шокът/, и ако се приеме най-социалната от всички капиталистически форми на собственост - публичната акционерна;
* промяната може и да не ни хвърли в ръцете на други страни, ако подкрепяме националния капитал, националните предприемачи и мениджъри, ако продаваме достойно работната си сила;
*не трябва да бъдем наивници - докато се караме за вятърните мелници на идеолозите, хитрите и коварни богаташи вече ни крадат, като заобикалят всякакви закони и данъци. Те са истинска напаст за това, което правим;
* можем да запазим България от огъня около нас, ако все пак накараме основните политически сили да се слушат и да сядат заедно на една маса.
Ключовите думи на основополагащия мит могат да бъдат:
"националното съгласие"
"мирният преход"
"очовечен преход към настоящето"
"справедливост за всички"
"промяната към добро сега и тук"
"уверено и без шок"
"да си запазим България”
"социален проект"
"бариера пред хитреците"
18/VI
18. Идеологиите и митовете на промяната |
VI. Законодателни идеи |
В буквалния смисъл на термина законадателни тук е неуместно да се предлага каквото и да било, но в смисъл на нормативни предложения може да се отправи искане към БСП за ясни ангажименти в Устава по ценностите на демократическия социализъм, по синтеза на либерализма със социалните ценности с подходящ превес на последните.
18/VІІ
18. Идеологиите и митовете на промяната |
VII. Идея за изпълнителната власт |
И тук не става дума за буквалния смисъл, а за предложения към ръководството на БСП да огласи позициите си по основните идейни ориентири веднага щом постигне някаква яснота.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София. 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ СЕКРЕТАРЯ НА СТУДЕНТСКИЯ СИНДИКАЛЕН СЪЮЗ ПРИ ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА И ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ФЕДЕРАЦИЯТА В НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ НИКОЛАЙ ПАНКОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ.
Преди три години България имаше историческия шанс окончателно да се раздели с комунизма. Тогава Вие помогнахте този шанс да бъде провален. До днес продължавате да работите усърдно за запазването на комунистите като политическа сила. Омърсихте синята кауза. Страната ни се изолира от развития и свободен свят. Чрез Вас бе наложен политически хаос.
Първите убедени и откровени радетели за морал в политиката бяха студентите. Ние дадохме знак за българската нежна революция в студената декемврийска вечер преди три години, а Вие от балкона на Студентския дом с мегафонния си глас помагахте на комунистите да се самосъхранят. Ние стачкувахме против лъжата за първите "свободни" и "честни" избори, а Вие ни излъгахте чрез фалшивите си гаранции, станахте президент и благословихте третата комунистическа конституция на България. Ние се опитахме да разтурим най-великото антинародно събрание, а Вие лично раздигахте нашите барикади, възползвахте се от идеализма ни, за да бъде свален само Луканов и СДС да бъде въвлечено в едно предателско коалиционно правителство.
И когато въпреки всичко синята коалиция успя да състави първото некомунистическо правителство на България, Вие употребихте най-долни прийоми, за да бъде то отстранено от власт. След като с противоконституционните си действия доказахте, че сте основният инструмент за налагането на политическата криза, от което страда целият народ на България, Ви остава само последната крачка - установяване на президентска диктатура. Така бихте завършили серията предателства спрямо българския народ.
НИЕ, СТУДЕНТИТЕ, ПОВЕЧЕ НЕ ВИ ВЯРВАМЕ!
България ще се освободи от подобни Вам държавници. Ние сме призвани да й помогнем. Затова непримиримо ще отстояваме:
1. ДА ПОЛУЧИМ ВАШАТА ОСТАВКА.
2. ДА БЪДЕ РАЗКРИТА ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ПЪРВИТЕ "ДЕМОКРАТИЧНИ" ИЗБОРИ, ДОВЕЛИ ДО НАЛАГАНЕТО НА НАСТОЯЩАТА СРАМНА КОНСТИТУЦИЯ.
3. ДА БЪДАТ РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОСИЕТАТА И БЪЛГАРИЯ ДА СЕ РАЗДЕЛИ С КОШМАРИТЕ НА МИНАЛОТО.
Ние вярваме в честта и достойнството на българския народ и разчитаме на неговата подкрепа.
София, 14 декември 1992 г
/Пресслужба "Куриер"/
11:20:00
15.12.1992 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!