София, 15 септември 1994 година
Брой 181 /1226/

София, 15 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА СРЕЩА МЕЖДУ РЪКОВОДСТВАТА НА БСДП И НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ.

Днес в седалището на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ се състоя среща между ръководствата на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и БСДП. Обсъдена бе социално-икономическата ситуация в страната в условията на създалата се политическа криза. Споделена бе общата тревога от възможното опасно развитие на кризисния процес у нас. Страната ни все по-остро се нуждае от стабилно правителство със съответна парламентарна подкрепа. Сред главните приоритети на това правителство трябва да бъде овладяването на очаквания втори ценови шок. Проф. Кръстьо Петков и д-р Петър Дертлиев изразиха убедеността си, че това е възможно само след нови избори.

Като първостепенна задача БСДП и КНСБ за момента считат изплащането на договорените и утвърдени със Закона за държавния бюджет компенсации, едностранно замразени от правителството на проф. Беров. Тази задача не може да бъде прехвърляна на каквото и да било следващо правителство.

Постигната бе взаимна договореност да се пристъпи към съвместна работа по подготовката на широкообхватен социален пакт, който да очертае рамката на търсената промяна в модела на реформата. Новият модел на реформата трябва разумно да съчетава възможностите на свободния пазар с частичното държавно регулиране и социално партньорство, за да бъде цената на прехода социално поносима.

София, 13 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В ПЛОВДИВ ПО ПОВОД НА ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА ЕДВИН СУГАРЕВ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ. Документът е приет на заседание на 12 септември и е подписан от ръководствата на местните организации на Консервативната и екологична партия, Българския демократически форум, Християндемократическия съюз, Клубовете за демокрация, Християнски съюз "Спасение", Български земеделски народен съюз "Никола Петков" в Съюза на демократичните сили, "Екогласност", Социалдемократическата партия, Движение "Гражданска инициатива"; Радикалдемократическата партия е с особено мнение.

Оценяваме като недостойни и позорящи синята коалиция действията на някои народни представители, между които са Михаил Неделчев, Стефан Савов и Венцеслав Димитров, довели до изключването на г-н Едвин Сугарев от ПГ на СДС и до други неприятни инциденти. Изразяваме своето възмущение от поведението на част от членовете на ПГ на СДС, които демонстративно и безотговорно нарушават решенията на политическия орган на коалицията /НКС/ и на Националната й конференция.

За нас ще бъде явно предателство всяка евентуална подкрепа за съставяне на ново правителство в този парламент, както и за запазване на Беровото правителство като служебен кабинет. Настояваме НКС да потърси политическа отговорност от депутатите, позорящи синята идея.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Малев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 септемвси - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ГРАДСКИЯ СЪВЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В ПЛОВДИВ ПО ВЪПРОСА ЗА НЕУЧАСТИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В ПРАВИТЕЛСТВО, ИЗЛЪЧЕНО ОТ 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

Градският съвет на Радикалдемократическата партия /ГС на РДП/ - Пловдив, приема по принцип замисъла в обръщението - неучастие на СДС в правителство, излъчено от този парламент и още повече трансформирането на Беровия кабинет в служебен.

Смятаме, че с демонстративно изнесения в началото текст, различен от първоначално приетия, в който се акцентира на политическия акт на изключване на г-н Сугарев от ПГ и се цитира името на г-н М. Неделчев, се обезценява вложеният замисъл. В момент, когато РДП подписа политическото споразумение и когато предстои неговото своеобразно ратифициране от НПС на партията, този акцент би изиграл негативна роля.

РДП в Пловдив винаги е била принципно против снемане на политическо доверие и изключване на когото и да било и категорично се противопоставя срещу желанието на някои за подобна разправа с г-н Михаил Неделчев.

Пловдив, 13 септември 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лъчезар Филипов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНОТО ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА ПО ПОВОД ЧЕСТВАНЕТО НА 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г.

Българските граждани - мюсюлманите и турците в Република България, както всички честни и скромни граждани на страната с дълбоко възмущение четоха и слушаха анализите и оценките на президента на Република България д-р Желю Желев и на бившия председател на парламента Стефан Савов за мястото и значението на 9 септември 1944 г. в българската история.

Познавайки миналото на Стефан Савов, той е оправдан, но д-р Желю Желев, който говори за себе си, че произхожда от народа, не може да бъде оправдан! Ясно става, че мюсюлманите и турците са сбъркали в своя избор, гласувайки за него като президент.

Мюсюлманите и турците в България много добре помнят какво им донесе 9 септември 1944 година! И годините след тази дата! След тази дата те се почувстваха равноправни в тази страна! Ние помним, че селските лихвари и едри земевладелци избягаха след тази дата от селата и земята остана за тези, които я обработваха. Почти във всички села бяха разкрити фабрики или цехове с оглед целогодишната трудова заетост на населението. И въпреки унищожителния и жесток възродителен процес добрите взаимоотношения между мюсюлмани и християни, между българи и турци се запазиха. Сега ние сме свидетели кой и на какво тежко социално-икономическо състояние ни докара. Състояние на просешка тояга! Политиката на правителството на Филип Димитров и на Ахмед Доган на закриване на промишлените цехове и ТКЗС-тата по селата, на безогледно продаване и унищожаване на кооперативното и на друго имущество остави десетки хиляди турци мюсюлмани без работа и принуди хиляди от тях да напуснат България в търсене на препитание! Ние категорично заявяваме, че тези, които отричат 9 септември 1944 г., отсега да знаят, че тяхното място несъмнено и единствено ще бъде на политическото бунище!

София, 13 септември 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Недим Генджев

/Пресслужба Куриер"/

* * *

София, 15 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА НАРОДНАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 27 ЮНИ 1993 Г. В ПЛЕВЕН И ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН НА ПЪРВИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА 5 МАРТ 1994 Г.

ГЛАВА ТРЕТА: РЪКОВОДНИ ОРГАНИ

Чл.35. Ръководни органи на Народната партия са Конгресът, председателят, Националният политически съвет, Националната контролно-ревизионна комисия.

Чл.36. Ръководните длъжности в Народната партия се подчиняват на принципите за изборност, подотчетност и сменяемост по всяко време.

Чл.37. Членовете на ръководните органи на Народната партия имат право на самоотстраняване и оставка.

Чл.38. Ръководните органи на Народната партия могат да кооптират членове, които подлежат на последно утвърждаване.

Чл.39. Ръководните органи на Народната партия могат да създават работни групи, експертни съвети и други специализирани комисии.

Чл.40. Върховен ръководен орган на Народната партия е Конгресът.

Чл.41. Националният политически съвет свиква конгрес веднъж на две години, а при необходимост - извънредно, с писмо до клубовете и федерациите - най-малко един месец преди датата на конгреса. Конгрес могат да свикат и 1/10 от членовете на Народната партия, ако депозират писмено искане за това в Националния политически съвет.

Чл.42. Конгресът приема устава и програмата на Народната партия, избира Национален политически съвет и Национална контролно-ревизионна комисия, обсъжда отчета на Националния политически съвет и докладва на Националната контролно-ревизионна комисия на Народната партия и ги освобождава от отговорност; утвърждава кооптираните членове на Националния политически съвет и Националната контролно-ревизионна комисия; определя бюджета на партията.

Чл.43. Председателят на Народната партия се избира от конгреса с обикновено мнозинство.

Чл.44. Датата и дневният ред на конгреса се обявяват тридесет дни предварително.

Чл.45. Конгресът взема решения в присъствието на поне половината плюс един делегат.

Чл.46. Между конгресите Народната партия се управлява от Национален политически съвет.

Чл.47. Оперативната дейност на Народната партия се ръководи от Изпълнителен съвет, който се избира от Националния политически съвет. Председателят на партията ръководи Националния политически съвет и Изпълнителния съвет.

Чл.48. Народната партия се представлява от своя председател.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: ИМУЩЕСТВО И КОНТРОЛ

Чл.49. Имуществото на Народната партия се набира от членски внос, дарения, издателска дейност и други разрешени от закона източници.

Чл.50. Размерът на членския внос в Народната партия се определя с решение на Конгреса. Заплаща се ежемесечно, като социално слаби членове на партията се освобождават, след като писмено уведомят ръководството на клуба.

Чл.51. Националната контролно-ревизионна комисия се произнася относно правосъобразността на постъпването и разходите на парични средства в Народната партия.

ГЛАВА ПЕТА: РЕД НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл.53. Колективните органи на Народната партия вземат решения, ако в този устав или в нарочно решение не е предвидено друго, с обикновено мнозинство /50% + 1 от имащите право да гласуват/ при явно гласуване.

Чл.54. Решенията за промени в устава и програмата на Народната партия се вземат от конгрес с квалифицирано мнозинство от две трети от делегатите.

Чл.55. Решение за прекратяване на Народната партия може да се вземе с мнозинство от три четвърти от гласовете на всички партийни членове при тайно гласуване /общопартиен референдум/.

ГЛАВА ШЕСТА: ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ, ПЕЧАТ И СИМВОЛИ

Чл.56. Печатен орган на Народната партия ще бъде алманах "Атанас Буров".

Чл.57. Народната партия има кръгъл печат с надпис по периферията "Национален политически съвет" и в центъра "Народна партия България".

Чл.58. Федерацията има кръгъл печат, възпроизвеждащ този на Народната партия, като по периферията се изписва "Федерация" и името на седалището й.

Чл.59. Клубът има кръгъл печат, възпроизвеждащ този на Народната партия, като по периферията се изписва "Клуб" и името на седалището му.

Чл.60. Цветът на Народната партия е лилав.

Чл.61. Емблемата на Народната партия е златна корона, оградена от две преплетени маслинени клонки.

Чл.62. Знамето на Народната партия е лилаво с емблемата на партията в средата.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА, ПРИЕТА НА 40-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /17-19 ЮНИ 1994 Г./.

Съхранила мира на собствената си територия, България ще има историческата мисия да подпомогне разбирателството между балканските страни главно по линия на осъзнаването на факта, че след дезинтеграционните процеси неизбежно ще настъпи интеграционен, но на доброволни, цивилизовани начала в духа на принципите на ООН. България може и трябва да стане стожер на Балканите в тази насока. В този смисъл Българската социалдемократическа партия /БСДП/ е за възобновяване на идеята "Социалдемократи за мир на Балканите", която ни събра на конференция на Социалистическия интернационал /СИ/ в Истанбул през 1991 г., и тя трябва да намери своето по-нататъшно действено продължение.

В междудържавен аспект идеи като тази за изграждане на Балканска зона за свободна търговия, за строеж на магистралите Дуръс-Скопие-Бургас и Солун-Лом, както и за нови мостове през Дунав, могат да донесат само взаимна изгода за балканските народи. При балансиран и взаимноизгоден подход развиващата се инициатива за Черноморска икономическа зона може да стимулира икономическо оживление и търговия със страните от региона, защото тя отваря за България два огромни пазара - на североизток и на югоизток, - където нашите продукти могат да бъдат конкурентоспособни. В това направление БСДП е за целенасочена и перспективна външноикономическа политика, съобразена с регионалната стопанска конюнктура.

VII. БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА

Нашата страна е на предела на Европа не само географски. Ние сме и предел на една култура. Нашият стремеж към Европа, нашето икономическо, културно и институционално приобщаване към нея не трябва да носи белега на едностранчивост. Горчивите спомени от епохата на сталинизма не бива да противопоставят стремежа ни към Европа на Русия и на останалите страни от бившия социалистическа лагер. Много по-вярна и перспективна е идеята на Шарл де Гол: Европа от Атлантика до Урал /и оттатък до Пасифика/.

Естествено, това включване ще става на етапи за отделните страни, съобразно тяхната подготвеност, но неговият завършек трябва да бъде обединена Европа, а не някакво ново разделение.

В съвременното политическо развитие на Европа вървят два противоположни процеса: за Запад - ускорено интеграционен, и на Изток - силно дезинтеграционен. Макар и не без сътресения и борба с центробежните сили вторият трябва да отстъпи на първия; генералното консолидиране на европейските страни в наднационални структури тепърва ще набира скорост и ще разгръща своя потенциал като силен притегателен център. БСДП се обявява за външна политика на България, която да работа за идеята на европеизма и интеграцията ни в европейските икономически, финансови, политически, културни и научни институции, за постигане на пълноправно членство в Европейския съюз колкото се може по-скоро. Но тъй като този процес е съпроводен със значителни затруднения от икономически, политически и институционален характер, нашата дипломация следва да се изяви с максимално гъвкав и отворен подход за утвърждаване на нашите позиции и интереси на Запад.

Заедно с това трябва да положим сериозни усилия и да наваксаме загубите, които понесохме в отношенията си със страните от Централна и Източна Европа и главно от Общността на независимите държави /ОНД/, където силно пострадаха икономическите ни позиции.

Специално внимание трябва да отделим на спецификата и характера на отношенията с големите европейски държави като Германия, Франция, Великобритания и Русия.

Историческото ни партньорство и традициите, които имаме с Германия, трябва да бъдат изпълнени с ново съдържание както по линия на Европейския съвет /ЕС/ и НАТО, така и в двустранен план. Обединена Германия е в сърцето на Европа и представлява стратегически важно звено в отварянето ни към Европа и света. Развитието и утвърждаването на нашите отношения с Франция и Франкофонската общност не бива в никакъв случай да се интерпретират като противовес на българско-германските, нито на българско-британските отношения. Съществуват достатъчно разнолики закони на взаимни интереси с всяка от тези страни, които можем и трябва в бъдеще да развиваме комплексно и усилено. Икономическите акценти са традиция в отношенията ни с Германия, културните връзки - с Франция, а политико-институционалното ни утвърждаване в света може да бъде силно повлияно от отношенията с държавите от Британската общност. А през всички тях минава пътят ни към стратегическите цели, свързани с членството в ЕС, НАТО и Западноевропейския съюз /ЗЕС/.

БСДП счита, че отношенията ни с Русия и другите страни от ОНД трябва да бъдат крайъгълен камък в източно направление. Като територия на непосредствени и дългосрочни икономически интереси и в контекста на равнопоставеност сред страните от славянската група ние трябва да се отърсим по-скоро от тежкото наследство от комунизма, от натрупаните негативни наслоения и предразсъдъци и да развиваме коректни и широки отношения с тези страни. Балансираният подход и взаимноизгодното сътрудничество с тях трябва да станат важен елемент от нашата нова външна политика.

Откритостта на външната ни политика, реципрочната отвореност към всеки от партньорите заедно с укрепване на взаимното доверие са основата, на която можем да градим двустранните отношения не в противовес или като самоцел, а като допълнение и развитие на многостранните.

Успоредно с това трябва да търсим всестранното развитие на отношенията в стратегическото трето направление със САЩ и страните от НАФТА /Северноамериканския съюз за свободна търговия/ - най-силно развития в икономически план регион в света. Трябва да се отчита ключовата роля на САЩ за влизане в НАТО, както и цялостната им тежест в международните отношения. Ние считаме, че отношенията ни с тази велика сила трябва да бъдат коректни и осъществявани на основата на пълното равноправие и взаимна изгода, най-вече в определени сектори на търговията, културните и научните контакти.

Със страните от Азия и главно Китай, Япония и Индия, както и с новоиндустриализираните държави от този район на света, връзките следва да се активизират предвид огромния им промишлен и финансов потенциал и пазарната им поглъщаемост, където ние трябва да се изявим като динамичен партньор, особено с оглед на активизиралите се напоследък в това направление страни.

С арабските държави имаме и трябва да съхраним и да развиваме положителното от досегашните ни отношения, като се стремим да ги подобряваме всестранно. Тук българската външна политика трябва да действа много премерено и диференцирано съобразно силно изразените национални специфични фактори. Отношенията ни с Израел могат да бъдат задълбочени особено на фона на благоприятстващата общност на българските евреи там.

Отношенията ни със страните от Латинска Америка са слабо развити и трябва да се оползотворят значителните възможности за разширяване на търговския и друг обмен с тях.

С африканските страни отношенията в по-голямата си част са силно занемарени и не отговарят на потенциалните възможности за обмен и търговия с тях, което не бива да се пренебрегва повече.

VIII. НИЕ И СВЕТЪТ

Обикновеният неинформиран гражданин не схваща колко тясно сме свързани с проблемите на света. Едва когато настанат катастрофални събития като аварията в Чернобил, ние разбираме взаимната зависимост на нашето съществуване с това на другите.

Ако замърсяването на Русе и други наши крайдунавски градове засяга чувствителността на цялото наше население, други глобални проблеми ни изглеждат далечни, вън от делничното съзнание на обикновения човек.

Изсичането на горите в Амазония, което обеднява нашия въздух, прахосването на земните ресурси и от т.нар. развити страни в Америка и Европа, озоновата дупка и т.н. са неща, които в близките десетилетия ще решат съдбата на децата на света, включително и на нашите.

Или ние заедно със СИ и другите международни институции ще разрешим въпроса за т.нар. устойчиво развитие, което ще рече икономически просперитет без нарушаване на екологичното равновесие на планетата, или обричаме - в по-кратък или по-дълъг период - човешкия род на унищожение. И нека всеки, включително и ние, българите, поемем своя дял от отговорности и действия за предотвратяването на катастрофата.

В името на интересите на нашите страни ще търсим планетарни решения. Така патриотизмът отново ще намери своя израз в интернационализма и глобалния подход към съвременните проблеми. Широкото отваряне към света трябва да стане основа на пълноценното ни приобщаване към европейското и световното семейство и ние ще развиваме най-активно отношенията си със съседи и партньори, които са съпричастни с каузата на световното общение. Тогава граничните бразди ще загубят своето значение и ще бъдат само разделителна черта на оформилите се национални и културни общности.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00  
15.09.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!