София, 14 юни 1994 година
Брой 114 /1159/

София, 14 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "В ПАРЛАМЕНТА СЕ НАРУШАВА КОНСТИТУЦИЯТА" НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 8 ЮНИ 1994 Г.

След като Съюзът на демократичните сили /СДС/ обяви бойкот на парламентарните заседания, Народното събрание на практика работи почти постоянно без кворум.

Възмутителен бе случаят миналата сряда, когато в залата присъстваха 55 депутати, а на електронното табло се изписа, че били гласували за изменения в Закона за пенсиите 131 народни представители. Половин час след това при гласуването на мораториум за реституция на сгради - паметници на културата, присъстваха пак 55 депутати, но според таблото те били 126. В 16,45 стана следното: според електронното табло вече бяха подали гласове 116 души. На банките на Движението за права и свободи /ДПС/ нямаше никой, но картите за гласуване стояха подпъхнати в апаратите за гласуване. След 4 мин и 30 сек очакване и подканване от страна на председателстващия депутат от Българската социалистическа партия /БСП/ отиде към празните банки на ДПС и задейства автомата. Електронното табло премина зададената цифра 121.

В чл. 81, ал.1 от Конституцията на Република България е казано: Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

Забележете, става дума за народни представители, а не за техните карти.

Безспорните факти не бяха отречени в събота дори от г-жа Нора Ананиева, председател на Парламентарната група /ПГ/ на БСП.

Съюзът на демократичните сили бойкотира пленарните заседания в парламента именно защото се нарушава конституцията. Националният координационен съвет на СДС заявява, че бойкотът ще продължи. В същото време с всички законни средства той ще се противопоставя на установената от БСП и нейните сателити практика без кворум Народното събрание да гласува закони, жизненоважни за нацията.

София, 13 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРУПА УЧЕНИ ПО ПОВОД НА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 8 И 9 ЮНИ 1994 Г.

На 8 и 9 юни 1994 г. наблюдавахме заседанието на парламента. Въпреки разочарованието от неговата работа влязохме в сградата на Народното събрание със страхопочитание - като в храм на българската демокрация. Това, което видяхме обаче, надмина и най-лошите ни очаквания.

Член 81, алинея 1 от Конституцията на Република България гласи: "Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители." Ние свидетелстваме, че на 8 и 9 юни 1994 г. парламентът наруши многократно този член на конституцията. На заседанията през тези два дни в залата присъстваха между 55 и 65 депутати, но независимо от това електронното табло винаги показваше цифра на "гласували" над 121. Очевидно този "електронен кворум" се счита за по-меродавен от реалния.

Нашето свидетелстване се мотивира от дълга на учения и интелектуалеца да търси истината. Тревожно е, че самият парламент нарушава конституцията и че към това нарушение се проявява търпимост. Очевидно приетите закони по наблюдавания от нас начин не могат да бъдат смятани за валидни.

Констатираните от нас данни говорят, че парламентаризмът сега у нас е една илюзия.

София, 10 юни 1994 г.

Проф. д-р Боряна Пирьова, д.м.н.

Ст.н.с. I ст. Нъшан Ахабабян, д.ф.н.

Ст.н.с. I ст. Михаил Огнянов, д.м.н.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ ПО ПОВОД НА ПРЕДИЗБОРНАТА ПЛАТФОРМА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

1. Приема за основа на предизборната платформа на Българската социалистическа партия /БСП/ за предстоящите парламентарни избори проекта "Да променим България, да посрещнем достойно XXI век!"

2. Възлага на Висшия съвет на БСП да доработи предизборната платформа в съответствие с направените предложения за изменения и допълнения и да я приеме своевременно преди изборите.

3. Предлага на депутатите - социалисти да използват и реализират постановките на предизборната платформа в законодателната си дейност и в контрола върху изпълнителната власт.

4. Общинските съвети на БСП в съответствие с предизборната платформа да актуализират своите програми за работа, особено в частта за решаването на местните социално-икономически и политически проблеми.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪДЕБНИ ПРОЦЕСИ, ПРИЕТА НА 41-Я КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Четиридесет и първият конгрес на Българската социалистическа партия /БСП/ със загриженост и тревога констатира, че в страната продължават политически мотивирани съдебни процеси. В България открито се нарушават основните човешки права и достойнства. Действията на върхушката на съдебната система имат за цел да дискредитират Българската социалистическа партия и да всяват страх сред членовете й, симпатизантите й, особено в навечерието на предстоящите избори. Тази върхушка се поставя в услуга на крайно десните сили в Съюза на демократичните сили /СДС/, които искат да скрият от народа истината и собствената си отговорност за сегашната социално-икономическа разруха, за ширещата се корупция и престъпност. С това целят да скрият собствената си немощ и нежелание да изпълняват възложените им от конституцията и закона задължения.

Конгресът на БСП изразява подкрепа и солидарност с осъдените бивши държавници Георги Атанасов и Стоян Овчаров. Задължава Висшия партиен съвет и Изпълнителното бюро в рамките на закона да предприемат съответните мерки за освобождаването и реабилитирането им.

Сега на прицел са социалисти, представители на интелигенцията, на местната власт, бивши служители на органите на сигурността, членове на Висшия съвет и на местни ръководства в структурата на БСП, нейни активисти и редови членове, депутати.

Българската социалистическа партия отново привлича вниманието на българската общественост върху тези уродливи явления, нанесли непоправими вреди на нашия народ. БСП категорично заявява, че неотстъпно ще се бори за прекратяването на насилията и политическите съдебни процеси, срещу нарушаването на основните човешки права, защото това е неин дълг и отговорност.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ", ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ /11 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/. Документът е адресиран до Народното събрание, до извънпарламентарните политически сили, до организациите на работодателите и на синдикатите и до цялата българска общественост.

Водени от реалните интереси на наемни работници, дребни търговци, безработни, пенсионери и на България;

като за пореден път от март 1993 г. насам отчита дълбокия упадък на българската икономика и държавност при управлението на "правителството на мизерията" на Беров и стоящите зад него нечистоплътни политици;

като констатира, че вината за сегашното състояние се носи солидарно от правителството, подкрепящите го парламентарни сили и казионните синдикати /КНСБ и КТ "Подкрепа"/, на които Беров дължи властта си, но в ответ изпълнява техните "препоръки" в израз на сервилност и некомпетентност, Национална синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб" /НСФ "ГМХ"/

ДЕКЛАРИРА:

1. Оценява, че трипартидната система в досегашния й вид служи да легитимира двата синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", техните антисоциални и антисиндикални действия и за прикриване на политическите и личните интереси на лидерите им.

2. Не приема демагогската позиция на политическите сили и на двата синдиката, които реално носят отговорност за правителството на Беров и за неговата политика. И смята, че трябва да се потърси персонална съдебна отговорност от министри, народни представители и лидери на споменатите синдикати за провала на реформата, за социалния упадък, за непровеждането на структурните реформи в икономиката, за корупция и за нарушаване на закона за държавния бюджет на Република България.

3. Правителството, КНСБ, КТ "Подкрепа" и палиативните тесногръди политици носят персонална вина за синдикалната дискриминация в страната, за погазване на човешките права и нарушаване на конституцията и международните норми.

НСФ "ГМХ" се обръща към малцината неопетнени народни представители, към извънпарламентарните политически сили, към организациите на работодателите и синдикалните организации, които са потърпевши от бездарната политика на правителството на Беров, да подкрепят нашата декларация и да обединим усилията си за спасяване на България.

София, 11 юни 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на НСФ "ГМХ": н.с. инж. Илич Цветков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ЦЕНТЪР НОВА ПОЛИТИКА, ПРИЕТ НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.

РЕГИОНАЛНИ СЪВЕТИ

Чл.16. /1/ Дейността на клубовете в съответните региони се координира от регионалните съвети.
/2/ Националният съвет на Център нова политика /ЦНП/ определя регионите, ръководейки се от териториалното деление на страната, избирателния закон и др.
/3/ Регионалните съвети включват по двама представители на клубовете на територията на съответните региони.
/4/ Регионалните съвети могат да заседават, когато присъстват повече от половината им членове. Те вземат решение с обикновено мнозинство от присъстващите.
/5/ Регионалните съвети са равноправни и равнопоставени.

Чл.17. /1/ Всеки Регионален съвет се представлява от двама регионални представители.
/2/ Регионалните представители се избират и освобождават поотделно от Регионалния съдет измежду членовете му с тайно гласуване и обикновено мнозинство от всички членове. Регионалните представители не могат да бъдат от един и същи клуб.
/3/ Регионалните представители от момента на избора им стават автоматично и членове на Националния съвет на ЦНП.
/4/ Единият от регионалните представители отговаря за функционирането на информационната система на ЦНП и за актуализирането на информацията в нея.
/5/ Регионалните съвети функционират въз основа на свой процедурен правилник, който не противоречи на устава на ЦНП. В него се определят процедурите за работа, както и продължителността и максималният брой мандати на регионалните представители.
/6/ Регионалните съвети се свикват на редовни заседания най-малко веднъж на два месеца от регионалните представители. Извънредните заседания на Регионалния съвет се свикват по искане на:
     1. регионалните представители;
     2. повече от 1/3 от клубовете в региона;
     3. Националния съвет на ЦНП;
     4. председателя на ЦНП.

РЕГИОНАЛНИ КОНФЕРЕНЦИИ

Чл.18. /1/ Регионалната конференция се свиква от Регионалния съвет по искане на:
     1. повече от 1/3 от клубовете в региона;
     2. Националния съвет на ЦНП;
     3. председателя на ЦНП.
/2/ Регионалната конференция:
     1. определя кандидатите в избори за местни органи, когато те не са определени по реда на чл.15, ал.3, т.4.;
     2. предлага на Националния съвет кандидати за парламентарните избори;
     3. обсъжда състоянието на клубовете на територията на региона.

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Чл.19. /1/ Националната конференция е висш орган на ЦНП.
/2/ Националната конференция:
     1. приема, изменя и допълва програмата и устава на ЦНП;
     2. избира и прекратява мандата на председателя и на заместник-председателя на ЦНП;
     3. избира Контролна комисия;
     4. приема отчетите на председателя на ЦНП и на Контролната комисия;
     5. приема решение за прекратяване на ЦНП.
/3/ В Националната конференция с право на глас участват:
     1. представители на клубовете в страната, чийто брой се определя на териториален и пропорционален принцип по нормативи, одобрени от Националния съвет;
     2. председателят и членовете на Контролната комисия;
     3. членовете на Националния съвет;
     4. Председателят и заместник-председателят на ЦНП.

Чл.20. /1/ Националната конференция се свиква от Националния съвет най-малко веднъж годишно.
/2/ Националната конференция може да бъде свикана извънредно от Националния съвет или от председателя на ЦНП по искане на:
     1. повече от 1/5 от всички клубове на ЦНП в страната;
     2. повече от 1/3 от всички членове на Националния съвет на ЦНП;
     3. председателя на ЦНП.
/3/ Националната конференция може да взема решения, ако на нея са представени не по-малко от половината от всички клубове в страната.

Чл.21. /1/ Решенията на Националната конференция се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите, освен в случаите, когато този устав предвижда друго.
/2/ Промени в програмата и в устава на ЦНП се извършват от Националната конференция с мнозинство 2/3 от присъстващите.
/3/ Изборът на председател и заместник-председател на ЦНП се извършва от Националната конференция с тайно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите. Председателят и заместник-председателят се избират едновременно. Кандидатурата за заместник-председател се предлага от кандидата за председател.
/4/ Изборът на председател и членове на Контролната комисия се извършва от Националната конференция с тайно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите.

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ

Чл.22. /1/ Националният съвет е колективен ръководен орган на ЦНП, който действа между националните конференции.
/2/ Националният съвет:
     1. взема решение и определя датата и мястото на провеждане на редовни и извънредни национални конференции;
     2. приема решения и утвърждава решения на председателя на ЦНП по текущи политически въпроси;
     3. утвърждава изпълнителните директори по предложение на председателя на ЦНП;
     4. утвърждава създаването на нови клубове.
/3/ В Националния съвет с право на глас участват:
     1. председателят и заместник-председателят на ЦНП;
     2. членовете на ЦНП, които са народни представители или членове на правителството;
     3. регионалните представители.
/4/ Националният съвет се ръководи от председателя или в негово отсъствие от заместник-председателя на ЦНП.
/5/ Националният съвет може да приема решения, ако на заседанието му присъстват не по-малко от 2/3 от членовете му.
/6/ Решенията на Националния съвет се приемат с явно гласуване и мнозинство 2/3 от присъстващите, освен в случаите, когато този устав предвижда друго.

Чл.23. /1/ Националният съвет се свиква на редовни заседания най-малко веднъж месечно от председателя на ЦНП.
/2/ Националният съвет може да бъде свикан извънредно и по искане на:
     1. повече от 1/5 от всички клубове в страната;
     2. повече от 1/3 от членовете на Националния съвет;
     3. председателя на Контролната комисия.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ СЕДМА - ПОСЛЕДНА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД НОВ ИЗБОР" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

ЗА ИДЕЙНАТА ДИСКУСИЯ И ЗА ПРОГРАМАТА НА ПАРТИЯТА

Продължаването на идейната дискусия след 40-я конгрес бе закономерен процес на нова идейна и политическа самоидентификация на БСП. Идейната ориентация, възвестена с "Манифеста" от 14-я конгрес и утвърдена с "Платформата" от 39-я конгрес, трябваше да получи по-нататъшното си развитие с естествения стремеж за подготовка и приемане на нова програма на обновената БСП.

Идейната дискусия в партията след 40-я конгрес бе важна част от нейната политическа дейност. Тя получи обществен резонанс и повиши възможностите на партията да влияе върху политическия живот.

Наистина, близо една година след 40-я конгрес дискусията не успя да се разгърне. Не бяха малко факторите, които препятстваха нейното нормално провеждане. Жестокият политически, финансов и психологически натиск върху партията и върху всеки социалист отхвърляше на заден план програмните дебати. Все още пресният спомен за острите вътрешнопартийни борби около 39-я и 40-я конгрес също й влияеше негативно. Както Висшият съвет, така и организациите и отделните социалисти се стъписаха пред заплахата идейните спорове да засилят разграничението и противопоставянето и по този начин да се наруши единството в партията.

Вече пета година нашите опоненти тласкат идейния живот в обществото в посока към проблема "за" или "против" съществуването на Българската социалистическа партия. Така вместо идейно-политическата борба да се разгърне примерно по линията на "либерални или социалистически идеи", "национално-патриотично или глобално-интеграционистко развитие" и други, вниманието на българското общество се съсредоточи върху въпроса "Има ли, или няма БСП право на участие в политическия живот". Така че дискусията протичаше не просто в динамична, а в крайно изострена социална и политическа обстановка. Това налагаше да се търси промяна в движение, в остра политическа борба против опитите за реставрация и срещу реваншистката вълна отдясно. Тази ситуация изисква практическа проверка на новите идеи.

Дискусията не бе изцяло затворена в тесните рамки на партийните организации. Обсъжданията на идейните проблеми бяха използвани като добър повод за отварянето на Социалистическата партия към цялата левица, към българското общество. Тези обсъждания са необходима стъпка по посока на сближението на БСП с възможни политически партньори, а в перспектива - и съюзници.

В хода на идейната дискусия за последните няколко години БСП очерта новия си програмен облик и последователно създаваше условията за подготовка и приемане на дългосрочен програмен документ.

Представените в навечерието на 41-я конгрес програмни проекти са израз на националноотговорно мислене и същевременно са протегната ръка на БСП към ляво и центристки настроения гласоподавател.

Онова, което обединява сегашните програмни предложения и цялостния идеен живот на БСП, е разбирането, че тя е партия на демократичния социализъм. Така процесът на идейното обновление на БСП се вписва в новата вълна от програмни дискусии на партиите от европейската левица. Те все по-остро осъзнават необходимостта от цялостно и дълбоко преосмисляне на собствения си опит в реализацията на концепцията за демократичен социализъм. Дискусията по програмните проекти представлява наше участие в интелектуалните търсения за бъдещето на европейската и световната левица и е благоприятна предпоставка по пътя към възприемането на БСП като съвременна лява партия.

В дните непосредствено преди конгреса се проведе международна конференция "Европа и Балканите. Левицата пред нови предизвикателства", организирана от Центъра за исторически и политологически изследвания. Участието и изказванията на гостите недвусмислено сочат, че новото лице на БСП добре е познато на редица партии от европейската и особено от балканската левица. За съжаление все още в представите на някои водещи партии в Социалистическия интернационал съществено място заемат несправедливите подозрения и резерви към нас.

При всички приливи и отливи дискусията съдържаше елементи на повишена активност и критичност. Взаимната търпимост и толерантност доминираха, независимо че имаше и случаи, когато се възпроизвеждаха остарели стереотипи. Обединяващото във всички мнения и оценки бе идеята, че обсъждането на нова социалистическа програма трябва да създаде условия за сплотяването на партията, за укрепването на нейното организаионно и политическо единство. Чрез идейната дискусия ярко се изяви дълбоката същност на БСП като доброволно гражданско сдружение. С неоспоримост се доказа, че съпричастността към нейната дейност е личностна изява на убеждения. Членуването в партията е действие, породено от убеждения, и същевременно е средство за тяхната свободна реализация като публично отстоявани мнения.

Идейната дискусия, разгърнала се след публикуването на програмните проекти, подсказа и възможностите за вътрешнопартиен консенсус. В доклада "За проектопрограмата на БСП и за резултатите от идейната дискусия в партията след 40-я конгрес" на делегатите на конгреса са предложени 10 принципа на демократично единство. БСП е лява партия на демократичния социализъм на социалистическия обществен проект, парламентарна, масова, национална организация; партия на труда, инициативата и творчеството; неразривна част от борбите на българския народ за национална независимост и социална справедливост; част от европейската и световната левица; партия на идейния плурализъм. На тази основа, стъпвайки и върху дискусията на конгреса, програмната комисия е в състояние в кратки срокове да преодолее отделните различия и бели петна, а окончателният документ да бъде приет с общопартиен референдум още през есента на 1994 година.

Рухнаха пропагандните опити да се фалшифицира обликът на нашата партия и тя да бъде представяна като някаква закостеняла в своята догматичност секта. Чрез идейната дискусия партията се изправи пред очите на своя народ като демократична политическа сила, чието организационно единство не противоречи, а се основава на свободната изява на нейното идейно многообразие и произтича от нея. Такава партия е способна да осигури демократична стабилност в управлението на своето общество и реалистичен подход към решаването на неговите проблеми. Нито един от дискутираните програмни проекти не е в противоречие с трите основни принципа в актуалната политика на БСП: пазарност на икономиката, социалност на държавата, демократичност на власта. Ние сме политически единни в своите толерантно дискутирани идейни различия. Вън от съмнение, че това несъмнено предимство на БСП ще бъде отчетено от българския гласоподавател, когато скоро отново се изправи пред урните.

ЗА НОВ ОБЩЕСТВЕН ДИАЛОГ, ЗА НОВО ДОВЕРИЕ

Историята е сурова учителка. Тя често наказва не само онези, които грешат в оценките си за света, но и онези, които не съумяват да докажат правотата си.

Срещу антисоциалистическата пропагандна кампания, опираща се на инсинуации, лъжи и манипулации, БСП противопоставя своя честен анализ и искрена воля за промяна. За да бъдем разбрани, нашата истина трябва да стигне до сърцата на хората. Ние не бягаме повече от спорове дори с най-яростните ни противници.

Преди решаващите избори БСП ще се стреми да разгърне нов потенциал за обществен диалог. Като общество ние трябва да осмислим къде и защо сгрешихме през тези 4-5 години, дошли след 45-те. И ще стане ясно, че въпреки колебанията ние сме предлагали по-верните и по-човеколюбивите решения.

И имаме моралната сила, и имаме политическото основание да поискаме нов значим обществен кредит, да поемем националните си отговорности.

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00
14.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!