София, 14 април 1994 година
Брой 73 /1118/

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА - 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА В. "ДЕМОКРАЦИЯ" ОТ 12 АПРИЛ 1994 Г.

В броя си от 12 април 1994 г. в. "Демокрация" за пореден път е принуден да огласи едно невярно съобщение. Става дума за среща на председателя на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ Филип Димитров с т.нар. представител на ръководството на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ "Врабча-1" /Димитър Гичев/ Асен Димитров.

Без да вземаме отношение по отбелязаното във в. "Демокрация" по повод на тази среща, налага ни се да отбележим, че не за пръв път сегашният председател на НКС на СДС се възползва по неморален начин от отделни опити за разцепление в земеделски и други формации, за да търси евтини дивиденти за собственото си политическо оцеляване и за губещата почва теза на двуполюсния модел. Политиката, която повече от две години този "лидер" налага на Съюза на демократичните сили, е всъщност бягство от отговорности, от открита и принципна политическа борба. Политика, която създава атмосфера на неувереност, изолация и враждебност - вътре в СДС и вън от него - в средите на неговите естествени съюзници. Вредите, които този политикан нанася на СДС и на демократичния процес в България, са много по-големи, отколкото която и да е открита политическа акция на реставраторските комунистически сили у нас.

Колкото до представящия се за председател на БЗНС "Врабча-1" /Димитър Гичев/ Асен Димитров, трябва още веднъж да припомним, че битието и интересите му са тясно свързани с най-ретроградната част на бившата комунистическа върхушка. Че неговите престъпни претенции са плод на органична омраза към обединителните процеси в земеделското движение и нямат никаква правна стойност. Това е видно от решението на Софийския градски съд /СГС/ от 25 януари 1994 г. по гражданско дело 17727, с което се отказват исканите от група разколници промени в устава и ръководството на БЗНС "Врабча-1" /Димитър Гичев/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Н. Куртоклиев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Димитър X. Попов

София, 13 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НОВИ ЧЛЕНОВЕ НА КОАЛИЦИЯТА.    

С Решение на Националния политически съвет на Съюза за Търновска конституция на 17 януари 1994 г. партиите:

1. Българска християндемократическа партия - център

2. Християнрадикална партия

3. Национал-християнски съюз

са приети за редовни членове на коалицията.

        София, 12 април 1994 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Димитър Бранков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ /ЧАСТ ВТОРА/ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ПРИ ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И КМЕТОВЕ НА СДРУЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ”.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. НКС предварително да изработи задължителни правила за работа на районните и на националната комисия по кандидатурите, критерии за подбора на техните членове и начин за определянето им.

Да не се допускат в тях личности, компрометирали се в предишните избори.

2. Известни и уважавани от обществеността безпартийни привърженици на СДС да Участват в тези комисии като наблюдатели.

Критериите, правилата за работа и съставът на комисиите да бъдат предварително публично обявени.

При обсъждането на кандидатите членовете на комисиите да бъдат обективни и да не се влияят от лични и от партийни пристрастия.

3. Нито една инстанция да няма право да вмъква в листите кандидати, които не са преминали през цялостната процедура - от първичните събрания до НКС.

4. При изпълнението на процедурата общите събрания и всички следващи инстанции да се ръководят от изискванията за подбор и оценка, които са неразделна част от този документ.

5. В двата тура обществени събрания имат право да участват само избиратели от съответния квартал, населено място, община.

6. Всяка предложена кандидатура да бъде подкрепена с личен подпис от двама поръчители, които познават добре кандидата и се ползват с доверието на участниците в общите събрания.

7. Политическите партии, организациите и сдруженията с идеална цел поемат политическа отговорност за своите кандидати, а техните членове, които са ги предложили - лична такава.

8. Членовете на комисиите /от ОбКС до НКС/, одобрили листите, поемат лична и политическа отговорност за избраните народни представители.

9. При подадени неверни данни за себе си кандидатите да отпадат автоматично от листите независимо от достигнатия по процедурата етап.

10. Отхвърлянето на кандидати от всяка инстанция да става чрез обоснован писмен отказ. Отстранените от листите да имат право да се защитят със свидетели пред съответния орган. При нужда въпросът да се решава окончателно от по-горната инстанция.

11. За мажоритарен избор на общински съветници и кметове да се прилагат първите четири етапа от процедурата - до общинските координационни съвети включително.

12. През цялото време и на всички нива на предлаганата от нас процедура да има пълна гласност, прозрачност и възможност за проверка от обществото.

Настоящата процедура има за цел да осигури широко обществено участие, контрол и отговорност за всеки гражданин при подбора и издигане на кандидатите.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СВЕЩЕНСТВОТО ОТ СОФИЙСКАТА И ТРЪНСКАТА ДУХОВНА ОКОЛИЯ, ПРИЕТА НА РЕДОВНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 8 АПРИЛ 1994 Г. И ПОДПИСАНА ОТ 40 СВЕЩЕНИЦИ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до директора на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, до Светия синод на Българската православна църква.

Свещенството от Софийска и Трънска духовна околия в редовната си конференция на 8 април 1994 г. с тревога разисква изкуствено създаваните от зложелатели на църквата затруднения при снабдяването й с църковни свещи.

На Националната свещеническа конференция от 10 март 1994 г. българското свещенство отправи своя скръбен вопъл към светските и духовните власти в името на единението на Българската православна църква /БПЦ/ и единството и целостта на българския народ за премахване до края на месец март 1994 г. на това ненормално положение. Гласът ни остана глас в пустиня.

В навечерието сме на празника на празниците - Възкресение Христово. Хиляди вярващи в България няма да могат със запалена свещица в отрудените си длани да пренесат през Великденската нощ пламъка на любовта от храма до домашното си огнище поради обстоятелството, че група самозвани "реформатори" на БПЦ, неправомерно окупирали Синодалния производствен комплекс, непрестанно намират "обективни" причини за забавяне на доставките на свещи в храма Господен.

Българската православна църква е изправена пред угрозата от икономически колапс - да бъдат затворени храмовете за светлите Христови празници, да спре нормалният ритъм на живот в духовните училища, когато вярващите по целия християнски свят се поздравяват с "Христос воскресе", свещеници и семействата им да останат без препитание, храмове и манастири да продължват да тънат в разруха и нищета.

Ние, свещениците от Софийска и Трънска духовна околия, като съзнаваме огромната морална отговорност, която носим пред вярващите, изразяваме нашето негодувание от небрежението на изпълнителната власт по наболелите въпроси и снемаме от себе си всякаква отговорност за действията, които ще предприемем за задоволяване на потребностите на вярващите от църковна свещица със съдействието на друга сестра църква, действия, породени от икономическа принуда.

Ако някой има лукава мисъл, че това е предаване на интересите на църквата и на Родината, нека затова търси вина и отговорност от виновниците и подбудителите за тези принудителни действия.

София, 12 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ТРЕТА/ "ВЛАСТ” НА РЪКОВОДСТВОТО НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е написан н предоставен от председателя на организацията Димитър Димитров.

Пазарната икономика предоставя големи условия и възможности на частния и държавен капитал за натрупване и обращение. Проектите за инициативата могат и трябва да допринасят за развитието и за укрепването на международното организационно и технологично сътрудничество, което да стимулира съвместното производство.

Икономически стабилната прослойка, която се създава в лицето на менажера, предприемача, бизнесмена, т. е. работодателя, живеещи и работещи в условия и обстановка, предразполагаща за инициатива и творчество в сферата на тяхната дейност - това e обстановка, характерна на комунизма.

Историческата практика показва, че комунизмът може да бъде достояние само на управляващите.

Но социализмът е достояние на целия трудов народ - той е извоювал нейния продукт, наречен социална справедливост, предопределящ равнището на развитие на обществените отношения, които предразполагат към цивилизовани - хуманни, взаимоотношения и отговорност към трудова дейност. Хуманните взаимоотношения и отговорност към трудова дейност зависят от провежданата политика на управляващите, изразяващи отношението си към управляването. Цивилизоваността на обществените отношения се изгражда и поддържа от ясното съзнание и гаранции за тях. Конституцията и законодателството предопределят гаранциите. Ето защо е необходимо споразумение за граждански - социален, мир, което се сключва между управляващи и управлявани.

На управляващите е предопределен комунизмът, а на управляваните предстои защитата на социалната справедливост, което се достига чрез участието на всички трудещи се.

Щом се отрича "тоталитаризмът”, трябва да се отрече дискриминацията, страхът и демагогията. Управляваните и управляващите като страни са еднакво отговорни към сключения "обществен договор" и от качеството на изпълнението му зависи взаимното изгодно сътрудничество в създаването на материални и духовни блага, а така също поддържането на цивилизовани - хуманни, обществени отношения. Това конкретизира отговорността, съблюдаването и гарантирането на нормите на съвместното съжителство - дело на цялото население, имащо задачата да спазва хуманната категория - социална защитеност и справедливост.

Ръководейки се от тези убеждения, се вижда, че се допуска грешка на две нива: управляващи и управлявани пренебрегват политическите функции:
- Българската комунистическа партия /БКП/ като ръководител желае да управлява.
- Обикновеният трудов човек забравя, че е "пролетарий".

...Класовото съзнание не е налице нито в управляващи, нито в управлявани. Отговорността към задълженията, изразена в обществения договор, не е налице.

Но е налице разруха във всички сфери на обществена дейност и отношения.

На власт са демагогията, лъжата, лицемерието, насилието. Обществото ни е обхванато и тласкано преднамерено от безизходицата и от инстинкта за оцеляване към порока, изразен в стремеж за придобиване на бърза печалба като резултат от ограбване или експлоатация на другия.

Приучават се хората към неискреност и недоброжелателност, за да се отчуждат помежду си. Така по-лесно се управляват - те са разединени. Така по-лесно им се налагат непосилни данъци и се въвеждат несправедливи закони.

Историческата практика показва, че управляващите, нямащи съзнанието и нагласата да ръководят общественото развитие на страната, говорят за управляване и това довежда до дискриминация на широките народни маси и облагодетелстване на определена група хора.

Народът вярваше в БКП. БКП изостави неорганизирания трудов човек. БКП се "преобрази" в различни разцветки. Нейните членове /партийна плутокрация/ имат друго мислене, други интереси - противоположни на трудовия човек.

Сега програмата на Българската социалистическа партия не предлага конкретни и ясни гаранции за социалната защита и справедливост. Законотворческата й инициатива, предоставена в Народното събрание, не създава условия за "демократичен социализъм" /допусна се данъкът върху добавената стойност - тежест, бреме върху обикновените трудови хора, безработни и социално слаби/. Това изисква БСП да получи по-голяма поддръжка от народа, с което да има по-голямо присъствие в парламента и да оказва социалнозначимата й политическа роля.

БСП като партия на класовото партньорство между труда и капитала може да изпълни своята роля, ако допусне като равнопоставени и други малки партии при себе си, непроизлезли от комунистическия номенклатурен апарат /като идейни течения, споделящи убежденията и програмата на БСП/.

С това БСП ще демонстрира:
- Идейния си плурализъм.
- Ще покаже своята съпричастност към обикновените трудови хора и отстоява принадлежността си към тях.

Ето как БСП ще убеди народа в своите искрени намерения. Ще обедини народа, когато самият народ - трудов народ, види, че в редовете й има хора, представители от трудовия народ, принадлежни към него, които ще припомнят за интересите му.

Партията няма да бъде откъсната от народа и няма да го храни със своята демагогия, изразена в лъжа и лицемерие, поддържащи дискриминацията и експлоатацията му.

"Родната БКП" става "едноличен монарх", пожизнена глава-държава, партия-държава - това е т. нар. "тоталитарен режим", когато - "диктатурата на пролетариата" е отнета от БКП.

Създава си привилегии, те й дават възможност да забогатее, което допринася за отчуждаването й от народа, който не осъзнава това, за да не се осъзнае, днес променя наименованието си - БСП. Същевременно общественото съзнание трябва да бъде раздвоено и объркано, за да може да се провежда "нежната революция". Днес всеки чувства, че има аномалия, това е "преходният период", "личната свобода", "свободата на инициативата" - осъществява се само от едни, а други нямат възможността за нея. Ето в какво се изразява тя: всеки може да краде и ако го хване полиция, то прокуратурата го прави невинен; всеки може да обиди, да оскърби другия - свободата на инициативата е в действие, но в какво се изразява тя? Всяко действие на човека е инициатива, но инициативата може да бъде добронамерена и недобронамерена.

Едни знаят, че могат - "това са инициативните", други не са инициативни, защото нямат условия за това и гледат обстановката около себе си, която в много случаи противостои на моралните норми. Налице е проява на индивидуални амбиции и интереси - обществените интереси трудно могат да се наблюдават.

Интересите на обществото /съвкупност от всички социални прослойки, възрастови и етнически групи/ при социализма бяха неотделими от индивидуалните. Не е налице отговорно общество, където съдбата на индивида е съдба на обществото. Колективното съзнание е неосъзнато разрушено - това е етап, когато се демонтира социализмът на всички нива в сферите на обществената дейност. При социализма нямаше "червено-синьо" обществено съзнание. Всеки трябва да осъзнае, че има хора с добра воля, мислещи както за себе си, така и за другите; хората със зла воля мислят само за себе си. Може ли да се демонтира съзнанието, отношението, поведението на хората, възприели ценностите на хуманизма - социализма; трябва ли да стоят безучастни към обстановката, която се създава в обществото ни. Властва индивидуалната необуздана злонамерена воля, неподчиняваща се и несъобразяваща се със законността, а обикновеният трудов човек не е защитен от съд, прокуратура, милиция /полиция/, а е обект на грабеж от "служители" - "хора", цени, данъци и произвол /липсва контролът на държавата/. Налице е отсъствието на организираната държавна власт да защитава държавата, държавната собственост - резултат от "диктатурата на пролетариата". Посяга се и на социалната справедливост: здравеопазването, вдига се прагът на пенсионирането. Налице е нарушаване на установената народна власт - "диктатурата на пролетариата", няма ред, а има произвол, няма дисциплина у държавните служители.

Има ли организирана държавна власт да защитава необузданата злонамерена воля, неподчиняваща се на законите и реда?

Държавни "служители" и "работници" и "техните хора", хранени от данъци и цени, вече не служат на целият народ.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ИДЕЙНОТО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА".

Живеем в епоха на дълбока цивилизационна криза, на ускоряващ се научно-технически прогрес и на приближаваща екологична катастрофа.

Неудържимо расте разривът между богати и бедни. Мизерия и глад задушават народите от бившите колониални страни.

Неизмерима е трагедията на народите от Източна Европа и от бившия Съветски съюз, където с помощта на предателската и разложителна дейност на част от партийната върхушка до властта се добраха реакционни реставраторски сили, национални предатели и ренегати на комунистическите партии.

С установяването на т.нар. нов "световен ред" политическата система и на много развити капиталистически държави навлиза в криза. Този широко прокламиран "ред" има за цел да утвърди световното господство на САЩ чрез създаването на глобална нестабилност.

Никога след Втората световна война на планетата не е имало толкова много въоръжени конфликти, както в наше време.

Но да се смята, че капитализмът е победил завинаги, е дълбока заблуда. На сериозни изпитания, духовна криза, безработица, икономическа рецесия са подложени и народите от т.нар. преуспяващи страни от Западна Европа, САЩ и Япония. Там тепърва предстоят нови безпрецедентни обществени сътресения.

Опомнили се от унизителните предателства и постигналата ги разруха, антиимпериалистическите сили, борещи се за социализъм, набират сили.

Борбата на българския народ за възраждане на социализма, за възвръщане на социалистическите завоевания е част от борбата на народите от бившите социалистически страни. Тази борба още сега определя характера на епохата, в която ще живеем ние и нашите деца.

Победоносният ход на социализма не е спрян завинаги. Той бе изкуствено прекъснат, за да получи нов тласък напред, предизвикан от неудържимия порив на милиони хора за истинска свобода, народовластие, равенство и социален прогрес.

Нито една реставрация в хилядолетната история на човечеството не е успяла. Няма да успее и тази.

І. СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

За четвърти път в историята на свободна България спекулативен капитал, ширеща се корупция, тежки престъпления и политически кризи сериозно разтърсват българското общество и разклащат устоите на българската държава. И трите пъти по време на катастрофалните войни спекулантите, рушветчиите и гешефтарите, поощрявани от продажни политици, са изправяли страната пред сериозни изпитания и социални сблъсъци. В наши дни четвъртата дълбока национална криза стана, без да са водени бойни действия, само в резултат на недалновидна политика, обслужваща чужди интереси. Българският народ е изправен пред катастрофа и реална опасност от загубване на държавата си.

Започна петата година от началото на програмираната отвън т.нар. смяна на системата, прикривана дълго време с лозунгите за всестранна икономическа реформа.

В резултат на тази реформа днес България произвежда само 40% от онова, което произвеждаше през 1989 г., а изнася 5 пъти по-малко.

В малка България 1 500 000 жители с образование и квалификация се превърнаха в хора без работа и без бъдеще - задушавани от страха за утрешния ден. В индустрията бяха уволнени 700 хиляди души, в строителството - 200 хиляди, в транспорта - 70 хиляди, в селското стопанство - 400 хиляди души. Два и половина милиона пенсионери са на края на бедността. Огромна част от циганското население остана без работа. Лишено от поминък е населението в Родопите и Пирин. Детски домове и училища се затварят. Поради липса на средства болници и поликлиники или се закриват, или намаляват рязко броя на лекуваните. Безплатните лекарства и помощи за отглеждане на децата бяха съкратени до минимум. Вестниците, радиото и телевизията са пълни с отчаяни вопли за подаяния, за да бъде спасено някое дете или болен човек.

Голямата част от научноизследователските институти в селското стопанство, промишлеността, строителството, транспорта, съобщенията са закрити. Четиридесет хиляди души научни работници останаха без работа. Закрити бяха театри, музеи, читалища, културни институти. Умря българското кино.

Българинът и българските деца забравиха какво значи почивка, масов спорт, отдих, лечение. Университетите се канят да премахнат изцяло безплатното образование - това огромно завоевание на ученолюбивия българин. Майки захвърлят новородените си деца, а безсъвестни търговци ги продават в чужбина.

Сираци и деца на безработни родители скитат по улиците, гарите, пътищата и се превръщат в потенциални престъпници. Няма грижа нито за тях, нито за инвалидите, нито за психично болните - тези най-беззащитни слоеве на обществото, за които и в турско време са се грижили общините.
Строителството в България спря, разрухата се шири навсякъде. Десетки млади хора, учени, творци на изкуството и културата - цветът на нацията, напускат страната, за да търсят препитание в чужбина.

Чужди емисари, враждебни на българските национални интереси, обикалят страната и ни убеждават колко много напред сме отишли в развитието на "свободната" икономика, парламентарната демокрация и правата на човека. Убеждават ни, че вече се е появила "друга България".

Да, тази друга България се появи. В лицето на спекулантите, които вече 5 години имат пълна свобода да трупат богатства от бедственото положение на българите. В това смутно, безотговорно и беззаконно време честни пътища за натрупване на богатство не съществуват. От спекулации главно в търговията, изкупуването и вноса-износа престъпни групировки натрупаха милиардни богатства. Те бяха близки на старата, близки са и на новата власт. Те имат положение, информация и връзки, които използват в свой интерес. И нямат нито убеждения, нито съвест, които биха им попречили да извършват този грабеж. За четири години бяха създадени закони, чрез които стана възможно прехвърлянето на милиардното национално богатство, създадено за 45 години от трудовите хора, в нечисти ръце. Настъпи анархия, беззаконие и такава престъпност, каквато страната ни нито е виждала, нито помни.

За каква свобода в България може да се говори, когато, всеки се страхува за живота, честта и имота си? Каква свобода и достойнство имат безработният и бедният човек, които са принудени да приемат унизителни условия за работа, при тежка експлоатация на труда, забравили какво значи защита на правата, образованието и на положението си? Сега българинът е лишен от най-важното си право - правото на труд и защита на този труд.

За каква демокрация може да се говори в България, когато няма кой да чуе бедствения глас на опустошеното ни село? Когато се пречи с всички средства на селяните да образуват кооперации по собствено желание и да започнат да възстановяват ограбеното, разрушено селско стопанство?

За каква демокрация може да се говори, когато без да питат селяните, ликвидационните съвети на безценица разпродадоха машините и инвентара на ТКЗС.

За каква демокрация в България може да се говори, когато никой не попита българския народ желае ли да смени социалната защита на социалистическия строй с беззаконията на дивия, спекулативен капитал?

За каква демокрация може да се говори, когато никой не е сигурен за работата си - нито съдията, нито учителят, нито лекарят, нито чиновникът, нито директорът на държавна стопанска организация, нито ученият, ако не споделя политическите възгледи на новите си началници или не изпълнява политическата им воля?

За каква демокрация може да се говори, когато никой не се кани да пита работническата класа, трудовите колективи дали са съгласни да се продават предприятията, в които те работят, на чужди или свои новобогаташи?

За каква демокрация може да се говори, когато изхвърлят от университети видни учени заради политическите им убеждения?

За каква свобода и демокрация може да се говори, когато бюджетът на страната, плановете за приватизация, за преустройство на различни сектори от икономиката, науката и образованието се правят от чужденци и чужди фирми, а българските високообразовани специалисти бездействат безработни?

Не българският парламент, а Международният валутен фонд определя политиката на доходите на населението и разходите на държавата. Всяко ново строителство, ново инвестиране от пет години е преустановено. Руши се и нищо не се строи.

През цялата 1990 г., а и след това българският народ бе заблуждаван, че идва нова власт, която ще запази всичко постигнато и ще увеличи благосъстоянието му. Нова власт, която не само ще осъди, но и ще премахне бюрократизма и разточителството на старата власт.

Това не стана.

ІІ. ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА КРИЗАТА НА СОЦИАЛИЗМА

Рухването на социалистическата система в Европа е историческо събитие от колосално значение, чиито истински последствия все още предстои да се проявят. С този акт бе прекъснато естественото развитие на световната история. Затова на изследването на причините за дълбоката криза на реалния социализъм трябва да се отдели особено внимание. Без такова сериозно изследване е невъзможно да се създаде какъвто и да е социален проект за бъдещето.

Когато търсим причините за поражението на европейските социалистически страни и СССР, не бива да забравяме историческите условия, при които бе изграждано социалистическото общество.

Непрекъснатият империалистически натиск върху реалния социализъм започна от 7 ноември 1917 г., премина през Гражданската война и интервенцията в Съветска Русия, Втората световна война и се стигне до яростната "студена война" след 1945 г. Само американският империализъм за последните четиридесет години изразходва няколко трилиона долара за антикомунистическа и антисъветска пропаганда, заговори и диверсии срещу СССР и бившите социалистически страни.

1. Пропуснатият исторически шанс

Социализмът най-напред възникна и се разгърна в една неразвита страна, в условията на пълно капиталистическо обръжение. Той започна своята история под знака на крайно тежките клаузи на Брест-Литовския мирен договор, икономическата разруха от Гражданската война и военната интервенция на капиталистическите страни. Това бе време на постоянна икономическа блокада и заплахи за нова империалистическа агресия срешу прохождащия социализъм. В тези исторически условия Съветският съюз трябваше да се насочи към форсирана индустриализация и колективизация, глобално прогнозиране и централно планиране на икономиката за цялата гигантска страна. По този път социализмът бързо укрепна, разгроми смъртно заплашилата го фашистка агресия и се превърна в световна система наред с капитализма.

Социализмът въведе в действие потиснатите при капитализма народни сили, бързо преодоля страшната разруха от Втората световна война, постигна високи и стабилни темпове на социално-икономическото си развитие. Той стана определящ фактор в развитието на световния процес: разпадането на колониалната система на империализма, разгръщането на национално-освободителните революции, търсенето на некапиталистически пътища на развитие и мирно съвместно съществуване, засилване процесите на развитие на социалната справедливост и социалната сигурност. Социализмът започна да се превръща в главна световна сила и все по-осезателно разкриваше своите исторически предимства.

Но от края на 60-те години на XX век влязоха в ход нови глобални фактори, които властно изискваха /и продължават да изискват/ преустройство на обществото и на неговите две световни реалности: капитализма и социализма. И тук е коренът както на успехите на капитализма, така и на трагедията на социализма в наши дни.

Развитият капитализъм, макар и с цената на известен застой, успя да се адаптира към новите глобални фактори и започна нов кръг от своето развитие. Още през 50-те години и особено към края на 60-те и началото на 70-те той формира нови социални структури: обедини силата на държавата и монополите, премина от мощни национални към свръхмощни транснационални монополи, изгради западноевропейската икономическа общност /ЕИО/ и т.н. Тези нови социално-икономически структури позволиха да се концентрират огромни финансови, материални, енергийни и интелектуални ресурси за приоритетно развитие на научно-техническата революция и решаването на екологичния проблем. В условия на постигнато технологично и екологично предимство развитите капиталистически страни отново разшириха своите сфери на влияние за сметка на социалистическите страни. Те смекчиха вътрешните си социални конфликти и отдалечиха социалната революция от своите територии въпреки небивалата безработица в тях и невижданата бедност и глад в бившите им колонии.

През същия период социалистическите страни въпреки големите, наистина исторически, но с висока социална цена успехи в социалистическото строителство, в световния революционен процес и във военния паритет не изградиха жизнено необходимите нови социални структури за бързо и мощно развитие на научно-техническата революция, радикално решаване на екологичния проблем и повишаване на жизненото равнище на своите народи.

Не бе създадена наднационална социалистическа общност, която приоритетно да реши за всички социалистически страни проблемите на добивната промишленост, металургията, енергетиката, научно-кадровия потенциал и на тази база да се осъществи високоефективна специализация на отделните социалистически държави.

Не бяха разкъсани оковите на прекаления централизъм и не бяха изградени механизмите на една разумно регулирана социалистическа пазарна икономика.
Ръководствата на КПСС и на другите комунистически партии не разработиха стратегия за развитието на световната социалистическа система и на световния революционен пролее. Всичко това обрече социализма на генерално изоставане.

/Пресслужба "Куриер"/

15 00:00
14.04.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!