София, 14 април 1993 година
        Брой 72 /859/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ - НЕЗАВИСИМИ /АСО-Н/, АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ /АСП/, БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ /БПЛ/, БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /БРСДП/, БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /БСДП/, БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР /БДЦ/, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПЛОВДИВ /ДП/, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР /ДП - КС/, ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ /ЗП/, ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /ЛДП/, ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" /ПК "ЕКОГЛАСНОСТ"/, СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕВРОПА" /СДК "ЕВРОПА"/, ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" /ДГИ/, ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ /ДПС/ И СИНДИКАЛНА МИНЬОРСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" /СМФ "ПОДКРЕПА"/. Документът е парафиран на 12 април 1993 г. в сградата на БСДП, а официалното подписване предстои. С този акт парламентарните и извънпарламентарните формации се ангажират със създаването на Съвет за сътрудничество.

Представители на политически сили и организации след анализа на политическата ситуация на прехода, основавайки се на своето разбиране за национална отговорност и готови да продължат и ускорят демократичните процеси, решават да си сътрудничат чрез подходящи форми.

Подписалите този протокол си поставят целите:
- да стабилизират обществото чрез намаляване на тясно мотивираната и самоцелна политическа поляризация и чрез утвърждаване на демократичните ценности;
- да подкрепят идеите и практиката на парламентаризма, законността и конституцията;
- да съдействат за реалното осъществяване на обществените и стопанските реформи;
- да се противопоставят на неконституционните опити за дестабилизация на демократично избраните държавни институции;
- да се противопоставят на стремежите за реставрация и за установяване на всякакви форми на тоталитаризъм и авторитаризъм.

Подписалите протокола:
- обсъждат и излизат със становища по актуални общественополитически и икономически въпроси;
- разискват по законодателни инициативи;
- обсъждат и дават становища по действията на държавните институции;
- организират съвместно чрез подходящи форми изготвянето на експертни становища, проектопрограми и съгласуване на единни действия по въпроси от общ интерес.

Подписалите този протокол формират съвет, където председателите на партиите и организациите или други упълномощени лица ще участват на равноправни начала. Съветът се събира редовно и приема правила за своята работа и за техническо обслужване.

Партии и организации могат да се присъединят към протокола, ако споделят целите му, след съгласие на съвета.

ЗА АСП: Н.Василев
        ЗА БПЛ: П.Симеонов
        ЗА БРСДП: М.Димитров
        ЗА БСДП: П.Дертлиев
        ЗА БДЦ: В.Церовски
        ЗА АСО/н/: М.Манолов
        ЗА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: B.Бъчваров
        ЗА ДП-КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР: C.Стоянов
        ЗА ЛДП: В.Кошев
        ЗА ПК"ЕКОГЛАСНОСТ": Б.Колев
        ЗА ДГИ: Л.Собаджиев
        ЗА ДПС: А.Доган
        ЗА ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ: Ал.Каракачанов
        ЗА СДК"ЕВРОПА": Р.Георгиев
        ЗА СМФ "ПОДКРЕПА": Д.Димов

София, 12 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ "ЗА ЕДИНЕНИЕТО НА НАЦИЯТА" НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /3 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.

България е еднонационална държава с единна и неделима територия.

Само единният народ може да преодолее трудностите на адаптацията към ново социално-икономическо качество, за което няма готови рецепти.

Без единство на нацията не е възможно да се устои на предизвикателството на ненационална основа да се изгражда по-развито в цивилизационно отношение общество - възможност, която е по-благоприятна за напредналите в икономическо и в технологическо
отношение нации.

В сегашната усложнена и конфликтна ситуация на Балканите, българският народ не трябва да допусне да бъде завъртян в мелницата на етнорелигиозна и териториално-гранична конфликтност. На тенденцията към фрагментация, кантонизация и дори атомизация на нациите и на обществата на Балканите България трябва да противопостави линията на интеграция и единение - вътре в страната и в региона като част на общоевропейския процес на обединение.

Европа и светът са "обречени" на доминиращо въздействие на интеграционната тенденция. В този единяващ се свят България трябва да отиде със собствена физиономия и стил. Опасността в процеса на осъществяване на глобалните интеграционни тенденции едни нации да бъдат обезличени и цивилизационно асимилирани от други по-напреднали и мощни нации е реална. С интелекта, волята, практическите резултати на труда си, с жизнения си дух българската нация трябва да съхрани своето достойно съществуване и да утвърди равноправните си партньорски отношения в рамките на единяващите се нации. За света сме и ще бъдем интересни не защото доказваме способност за всякакви превъплъщения, а защото сме българи и европейци.

България е еднонационална държава, в която индивидуалните човешки права са упражнявани и гарантирани. Етнически затворени общности, отчуждаване и сепаратистични тежнения на етническа или религиозна основа са в ущърб на индивидуалните, груповите и националните интереси. Международните норми в тази област не могат да бъдат интерпретирани за целите на дезинтегрирането на нацията - резултат, който никоя държава не би пожелала да се случи със самата нея. Толерантността към етническите малцинства задължително съжителства с лоялността им към българската държава, нейните интереси и цели, с българското им гражданско съзнание.

Новите условия поставят нови изисквания към динамиката и съдържанието на политиката към българските общности в чужбина, които да ги приобщават реално към идеалите на нацията и да не допускат там в тези общности да се повтаря разделението по идеологическа или друга мотивация, което се стремим да преодолеем в страната.

Висша цел на държавата и на обществото е постигането на вътрешна стабилност и единение върху основата на правата и свободите на човека и гражданите. Провалилата се политика по националния въпрос за целия период след Освобождението и националистическият "взрив", който днес преживява Европейския изток, са довели до нарушаването на нормалното съжителстване на етносите в България. Това поставя с особена острота проблема да не бъде допуснато етническото разединяване и фактическото разпокъсване на нацията.

Според Партия Нова България големи са отговорностите за решаването на този проблем пред демократичните институции в страната, но ключът към него очевидно е в изграждането на обективно действащи интегриращи фактори, които да превръщат стопанството на страната в единен организъм, зависещ в еднаква степен от свободната инициатива на гражданите и от съзидателната функция на държавата. Връзката между просперитета на отделната личност, независимо от етническата й принадлежност, и просперитета на държавата би могла да бъде обединителната сила и да убеждава, че именно в България и само като интегрална част на нацията всеки индивид има възможно най-добри и еднакви условия за живот и просперитет. Така различията биха останали в културата, в традициите, в религията, в духовния свят, но не като противопоставящи, а като обогатяващи колорита на българския народ.

Единението на нацията се определя чрез:
- достигане до национален консенсус по въпросите на националната сигурност и на външната политика;
- постоянно търсене на компромис между политическите сили по въпросите на вътрешнополитическото и икономическото развитие;
- полагане на усилие за деидеологизиране на обществените и традиционните национални ценности.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Централният и Столичният съвет на Съюза на ветераните от войните са дълбоко разтревожени и от последното решение на управата на Столичната община да бъде непременно демонтиран Паметникът на Съветската армия в София. Недомислица и клевета е, че той бил в противоречие с демократичното развитие на Родината ни. Към него не бива да се гледа еднозначно.

Паметникът на Съветската армия в София е символ и на доблестното включване на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. Независимо от някои преднамерени тълкувания и претенции той е несъмнен обобщен израз на българската признателност към всички бойци от много държави и националности, които загинаха за тържеството на демокрацията в Европа и по всички континенти.

Това монументално произведение на изкуството не е дело само на Столичната община. То е рожба на национални чувства, на национални усилия и средства. Съдбата му е неприкосновена територия за користолюбието на местни управници и политикани. Беззаконие, престъпление е те да своеволничат спрямо него, още повече че паметникът е изграден с постановление на Министерския съвет от 1947 г.

Особено грозно е следното: прикрити зад фалша на измислицата, че се порицава уж чужда армия за нейна агресия, по-голямата част от софийските общинари всъщност пристъпват към мародерство над саможертвата на десетки хиляди български войници, паднали в битките срещу кафявата чума. Та нали не друго, а рамото на храбреците от Русия, от Украйна, от Белорусия и т.н. им даваше основание да се чувстват бойни побратими и на бойците от армиите на Сащ, Англия, Франция, Канада, Полша и пр., да намират по този начин сили за подвизи?! Разрушаването на Паметника на Съветската армия би било и разрушаване на кръвната ни връзка с най-уважаваните демократични държави. Ако не спрем това, цивилизованият свят ще се удивлява и ужасява, че още се намираме в нравствените обятия не само на мрачното Средновековие, а и на дивачеството.

Уважаеми г-н президент, ветераните от войните многократно са заявявали своята подкрепа към Вас като държавен глава, осъществяващ единството на нацията. Наред с това ние помним, че в новото ни време Вие пръв изрекохте думи на признателност към фронтоваците във Вашето приветствие до Втория ни конгрес, състоял се през март 1992 г. Ето част от редовете, които ни зарадваха и обнадеждиха: "Уважаеми ветерани, храбри и достойни български воини, вие сте нашата жива историческа памет, която никога не бива да бъде покрита с праха на забравата. Чрез вашето участие във войната българският народ доказа, че желае да даде своята дан за победата над фашизма. Вие имахте куража и дързостта да тръгнете с открити гърди и да жертвате живота си за Майка България..."

Благодарим за Вашата характеристика и оценка на делото ни. Искрените Ви и справедливи думи днес ни вдъхват упование да се обърнем към Вас като държавен глава. Искаме да разберете нашата загриженост и нашето възмущение от действията на столичната управа, да потърсите и да намерите законни бариери срещу незаконните намерения спрямо Паметника на Съветската армия.

Съгласно конституцията София е столица на Република България. Съвременният й вид е изграден с желанието и с усилията на цялата нация. При това не е само политически, административен, стопански, културен център на държавата. Тя е нещо по-голямо. Онова, което се извършва в нея, има не само вътрешнополитическо, но и международно значение за Родината ни. Казано кратко и ясно, общинарите на София трябва да имат съзнание и усет докъде се разпростират правата им. Поради това се обръщаме към Вас да излезете от анонимност и да се противопоставите на незаконното решение на Столичната общинска управа, планиращо демонтирането на Паметника на Съветската армия. Иначе тези разрушителни действия ще се обвържат и с Вашето име, и с Вашата отговорност като президент на Република България. Не сме безразлични към това, ще ни боли от това!

София, 9 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦС НА СВВ: акад. Ефр. Каранфилов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛЕГИОН. Документът е адресиран допрезидента на републиката, председателя на Министерския съвет, до Комисията по правата на човека при Народното събрание, до ръководствата на политическите сили в община Кърджали и до средствата за масово осведомяване.

Изострената политическа обстановка на общия фон на икономическата криза, на масово турцизиране в районите със смесено население и крещящото разминаване със законите в Република България, и конкретно в община Кърджали, не могат да бъдат отминати с мълчание от ръководството на възстановения Демократичен съюз на Българския национален легион. Повод за настоящия меморандум е антибългарската политика на ДПС в гр. Кърджали и в региона, изразяваща се в политика на икономически геноцид спрямо населението с български произход. Това пролича от редица случаи на политически уволнения на лица, изявени специалисти, които съдът върна на работа, но администрацията на ДПС не прие обратно. Друг фрапиращ факт е сесията на общинския съвет от 2 април 1993 г., когато, погазвайки Закона за местното самоуправление и администрация и Кодекса на труда.

Движението за права и свободи обяви за конкурс длъжност, която не е свободна и е заета от съветник, политически неудобен. Тласкайки своя представител на властта кмета на общината г-н Иво Саралийски да погазва законите на Република България, ДПС превръща последния в политически заложник и изкупителна жертва на една кауза, дълбоко погрешна и антинародна, водеща до лошо управление, незаконно сключени сделки, ощетили данъкоплатеца, незаконно уволнени служители, неподходящо подменени с кадри, които не отговарят на изискванията и на критериите за тези длъжности.

Българският национален легион категорично ще се противопостави на наложения стил на силово управление, противоречащ на законите в България.

Българският национален легион предупреждава ръководството на ДПС да вземе спешни мерки и да коригира политическата си линия съобразно действащите норми и принципи, отразени в собствената му програма и в законите в страната. Подмяната на законите с произволно взети решения на сесия са признак на безсилие и водят до негативни последици сред обществото. Взетите решения от ДПС не означава, че са правилни, и не могат да бъдат оправдание за никого.

Българският национален легион няма да прости греховете и злоупотребата с властта, които ще бъдат до време.

Господа от ДПС, опомнете се, докато не е станало късно! Не мислете, че сте намерили село без кучета. Подигравки и унижения с българските граждани няма да допуснем!

Кърджали, 3 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Марин Славов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКАТА СЕКЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И НА КЛУБА ПО МЕДИЦИНСКИТЕ ВЪПРОСИ КЪМ РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.

Медицинската секция към Демократическата партия /ДП/ в София и Клубът по медицинските въпроси към Радикалдемократическата партия /РДП/ изразяват следните свои становища и позиции по отношение на досегашната дейност на Министерството на здравеопазването и лично на министъра д-р Танчо Гугалов:

1. Декомунизацията - една от основните задачи в програмата на СДС в областта на здравеопазването, не само не се решава, а обратното - извършва се на всички нива процес на рекомунизация. Ръководството на министерството е почти изцяло в ръцете на бившата комунистическа номенклатура. В болници и други здравни заведения също се наблюдава процес на пълзяща реставрация на болшевишко-комунистическите кадри, които надигат глава и правят отчаяни опити да заемат отново ръководни места, освободени от тях поради некадърност. И всичко това става при мълчаливото и благосклонно съдействие на ръководния екип на министерството.

2. Опитът за изземване от медицинските факултети на ръководството и стопанисването на болничните заведения представлява недопустима намеса и грубо вмешателство в автономността и академичната свобода. Администрирането и поставяне на тези лечебни и учебни бази под опеката на чиновници от Министерството на здравеопазването /MЗ/ или от общинските органи ще унищожи все още крехките кълнове на демократизация на академичния живот и неизбежно ще влоши лечебния и учебния процес.

3. Неоправдано се бави приемането на социалните закони в областта на здравеопазването, преди всичко за здравната осигуровка, за аптеките и лекарствените средства. Комунистическото, архаично и ретроградно законодателство се нуждае от пълно обновяване, ако желаем час по-скоро да влезем в семейството на демократичните народи с модерна пазарна икономика. И в тази насока MЗ показва пълно безразличие и пасивност, липса на законодателна инициатива.

4. Лишаването от безплатни лекарства на децата до 6 години, на бременните и на някои други групи от населението е пореден удар върху демографските показатели и генетичния фонд на страната ни. Тежки и непоправими ще бъдат последиците от този геноцид в период, когато все още не са влезли в сила здравните закони. В това отношение цинично и безотговорно звучат изказванията на заместник-министъра д-р Семерджиев. При стръмно спадащата раждаемост и покачващата се детска смъртност е съвсем реална опасността да се превърнем в "народ със затихващи функции".

5. Отново медицинските служители и по-специално лекарите се озоваха на едно от последните места в системата на заплащане. Недоволството расте. Спекулира се с хуманността на професията и с Хипократовата клетва. Търпението обаче се изчерпва и не са изключени спонтанни стачни действия, което ще доведе до социални вълнения.

6. Липсата на съвременна здравноосигурителна система и на здравно законодателство, регламентиращо взаимоотношенията между свободно практикуващите и заемащите държавна служба лекари и зъболекари създава възможности за разгръщане в някои сектори на неконтролируема и нелоялна конкуренция и корупция, което се отразява неблагоприятно върху медицинското обслужване на населението.

Посочените слабости, макар и най-важните, са само част от грешките и гафовете, както и будещата учудване некомпетентност, която MЗ показва в досегашните си действия или по-точно бездействия. А и друго не можеше да се очаква от това правителство - странен хибрид от мандата на ДПС, гласовете на БСП и група отцепници. Приело като маска програмата на СДС, която не е в състояние да реализира, марионетното правителство на проф. Любен Беров в своя стодневен период показа своята прокомунистическа същност и негодност да управлява в този съдбоносен за България период.

София, 11 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00
14.04.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!