София, 14 април 1992 година
        Брой 73 (603)

Ръководител Пресслужба "Куриер”

Стефан Господинов

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ ПО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.

1. Бързото приемане на закон за приватизацията е насъщна необходимост за възстановяване на нашата икономика. В действителност този закон твърде много закъсня. Всички опити да се осуети приемането му, като се сочат действителни или мними недостатъци на проекта, биха довели:

- до по-нататъшното разширяване на ограбването на държавното и общинското имущество чрез процеса на т.нар. дива приватизация;
- до по-нататъшно спадане на производството със съпътстващото го увеличаване на безработицата;
- до осуетяване на бързото получаване на втория транш от заема на Световната банка с всички последици за платежния баланс на страната и валутния курс на лева.

2. Внесеният в Народното събрание проект в основни линии почива на правилни изходни позиции. Конкретно трябва да се подкрепи възприетата система на преференции вместо издаването на приватизационни бонове или други ценни книжа. Този начин за осигуряване на социална справедливост на приватизацията по принцип отговаря на програмата на БЗНС - Н. Петков. Предлаганите в проекта преференции обаче неоправдано изключват групи от населението, които са допринесли за изграждането и развитието на определени имуществени фондове. Ето защо те трябва да бъдат разширени.

3. Следва да се сподели изходната позиция, че законът трябва да бъде рамков, тъй като приватизацията ще представлява дълъг процес. Това не означава обаче, че не трябва да съдържа достатъчно конкретни разпоредби по основните въпроси, като се избегне препращането към подзаконови нормативни актове, винаги когато това е възможно. От тази гледна точка проектът търпи критики. Още по-опасно е, че на един изпълнителен орган, какъвто е агенцията за приватизация, се дава твърде широка нормотворческа компетентност. По този начин се създава реална опасност от злоупотреби. Не могат да се споделят и някои принципни разрешения, както и някои предлагани механизми. По-конкретно:

а) Проектът не съдържа никаква конкретизация относно разпределянето на средствата, предвидени да постъпват във взаимния фонд. Но не само това. Приватизацията трябва да се разглежда най-напред като начин за създаване на ефективна икономика, а после като източник на средства. За никаква ефективна икономика у нас обаче не може да се говори без възраждане на земеделието. За да стане това, освен закон са необходими и пари. Те могат да се осигурят чрез приватизацията и да се използват за благоприятни кредити, държавни и общински инвестиции и други протекционистични мерки в тази област. Това ще е и социално справедливо, тъй като голяма част от държавните и общински имуществени фондове са изградени чрез експлоатация на земеделския труд. Ето защо е необходимо да се определи в самия закон каква част от набираните средства ще се заделят за тази цел и те да се натрупват в специален фонд, различен от взаимния. Що се касае до взаимния фонд, едва ли е оправдано чрез него да се обезщетяват бившите собственици. Те трябва да получават безплатни акции или дялове в съответното предприятие, изградено на тяхното място, или чрез използване на някогашните техни сгради и съоръжения, като съответните стойности изобщо не се разглеждат като приходи от приватизацията. Не могат да се смятат за приходи и намаленията на стойността на акциите и дяловете, които се правят на ползващите преференции. В това отношение проектът се нуждае от коренно подобряване.

б) Недопустимо е агенцията за приватизация да определя с наредба коя от предвидените възможности за продажба на дялове или акции следва да се прилага в отделните случаи. Някои от тези възможности като открита продажба или продажба след преговори разкриват големи възможности за корупция. За да има гаранция срещу това, следва наредбата да се издаде от Министерския съвет. Освен това в предвидените от законопроекта възможности е пропусната една особено целесъобразна форма, каквато е лизингът.

в) Особено важно е да се създадат гаранции срещу изпирането на мръсни пари чрез приватизацията. Понастоящем твърде много хора, включително заминали за чужбина, разполагат с незаконно придобити големи, в някои случаи огромни средства. Колкото и да е труден практически контролът върху източниците на тези средства, в закона трябва да се създадат съответни механизми.

4. Средствата, които ще постъпят от приватизацията, ще позволят да се реши най-после въпросът за обезщетенията на репресираните, което Министерският съвет бави поради липса на средства и с това нарушава приетия закон от Великото Народно събрание. В това отношение законът за приватизацията трябва да съдържа съответен текст.

5. В проекта има и редица по-малки недостатъци. Така например едва ли е логично при стойност на дълготрайните активи до 10 млн.лв. решението за сключване на сделки, съответно оторизиране за тяхното сключване, да се взема от Министерския съвет или от определен от него орган, а при стойност на активите над тази сума (между 10 и 200 млн.) - от агенцията за приватизация. Ако парламентарните комисии проявят интерес, експертите на БЗНС - Н. Петков биха могли да им окажат съответна помощ при отстраняване на тези недостатъци.

6. Постоянното присъствие на БЗНС - Н. Петков се надява, че направените бележки ще бъдат обсъдени в парламента с оглед усъвършенстването на законопроекта. Разбира се, реалният процес на приватизация изисква не само приемането на закон, колкото и необходим да е той, но и създаването на икономически предпоставки, които да осигурят неговото действие (поносими лихви и данъци, сравнително твърд валутен курс на лева и пр.).

София, 9 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ПОВОД ОТКАЗА НА УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ ДА ПОДДЪРЖА ОТНОШЕНИЯ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ ИЗВЪН ПАРЛАМЕНТА.

Веднага след образуването си в края на 1991 година Българският демократичен център се обърна към правителството и към председателството на Народното събрание с писмено предложение за установяване на постоянни връзки между органите на държавната власт и партиите и коалициите от извънпарламентарната демократична опозиция на всички равнища. Като конструктивна демократична извънпарламентарна политическа сила Българският демократичен център счита, че такива връзки са необходими за обмен на становища и предложения и за постигането на съгласие по всички въпроси, свързани с националните интереси на страната и с прехода към демокрация. Освен това Българският демократичен център представи на правителството и на парламента своите виждания и предложения по редица въпроси като: промени в Закона за земята, Закона за политическите партии, закона за кооперациите, закона за приватизацията и т.н.

Считаме за свой дълг да уведомим обществеността, че досега нямаме никакъв отговор от страна на правителството и на председателството на Народното събрание. Нещо повече, както стана известно от изявлението на г-н Александър Йорданов на пресконференция на парламентарната група на СДС на 8 април 1992 г., управляващата политическа коалиция не възнамерява да поддържа никакви отношения с политическите сили извън парламента.

Политическият съвет на Българския демократичен център заявява, че отговорност за отказа от конструктивен диалог с извънпарламентарната демократична опозиция носи управляващата политическа коалиция - СДС.

Българският демократичен център ще продължи своята политика на обединяване на всички демократични сили в нашето общество за извеждането на страната от националната катастрофа и за укрепването на демокрацията.

София, 10 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "КОМУ СМЕ НЕУДОБНИ?" НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ПО ПОВОД НА ОПИТИТЕ ДА БЪДЕ ДИСКРЕДИТИРАНА.

Координационният съвет на легия "Раковски" изразява загриженост и несъгласие с опитите да бъде дискредитирана единствената независима офицерска организация в България, да бъде забранена синдикалната дейност на военните служители и работници във Въоръжените сили, да не бъде разрешено създаването на професионални организации на военнослужещите.

Буди тревога подходът към офицерските кадри във Въоръжените сили. Преди да е приет Новият закон за отбраната, по силата на Закона за всеобщата военна служба от 1958 г. се предвижда уволнението на хиляди офицери, без да са приети мерки за социалното им осигуряване. Тези уволнения се подготвят в тайна, завоалирана от бодри съобщения за оптимистичния ход на военната реформа. Направените от нас предложения към проекта за Закона за отбраната се игнорират или се подбират по-удобните. За мнението на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи, касаещо отношенията с легия "Раковски", ръководството на легията узнава от печата. Там господа министрите си позволяват необосновани твърдения относно легитимността на легия "Раковски", като забравят, че те самите приветстваха Втората национална конференция.

Координационният съвет намира за смехотворни изявите на т.нар. "създатели на легията", използвали пресцентъра на Министерството на отбраната, за да излъчат декларацията си. Тези господа не са регистрирали легията в Хасково и след като замениха офицерската си чест срещу места в партийни предизборни листи през септември 1991 г., нямат нищо общо с легия "Раковски".

Напомняме, че легията е редовно регистрирана в съда и като член на европейска международна организация не е длъжна да показва на никого списъци и протоколи, а още по-малко да преправя устава си според нечии съвети.

Изразяваме пълно несъгласие с формулировката в проекта за закона за декомунизацията, поставяща под удар хиляди неопетнени офицери, които по задължение членуваха в БКП и бяха избрани в партийни ръководни органи на местно и регионално равнище. Легия "Раковски" ще сигнализира в ЕВРОМИЛ и в "Амнести интернейшънъл" за намеренията да бъдат орязани изконни права на гражданите с униформа, да бъдат дискриминирани цели категории от българския народ, станали веднъж жертва на тоталитарния режим. Легия "Раковски" ще се обърне за съдействие и към КНСБ и КТ "Подкрепа".

София, 28 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ЗРИТЕЛИ, ГРАЖДАНИ НА СОФИЯ, ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОЦЕДУРАТА, ПО КОЯТО Е ИЗБРАН ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ. Документът е подписан от над 1000 души.

Протестираме срещу процедурата, по която бе избран председателят на Българската телевизия. Нарушени са не само законният ред, но и основните демократични принципи и правата на гражданите да получават обективна информация от Българска телевизия.

Предоставянето на правото на така избрания председател на Българска телевизия да решава въпроса за преструктурирането на телевизията означава въвеждане на субективизъм и угодничество пред тези, които предварително са му поставили тази задача. Това ще даде възможност за грубо манипулиране на общественото мнение.

Въпросът за интересите на гражданите - телевизионни зрители, не е обсъждан в широк кръг и не е взето мнението на специалисти в тази област.

Считаме, че въпросът за преструктурирането на Българска телевизия трябва да бъде обсъждан в широк мащаб. Народът казва: "Три пъти мери, един път крой!"

При създаването на електронните масмедии в България са участвали пряко и косвено много хора на умствения и на физическия труд.

Настояваме да ни бъде гарантирано правото за получаване на обективна информация, посочено в Конституцията на Република България и в международните документи за правата на човека.

Протестът е изпратен до Комисията по радио и телевизия при Народното събрание.

София, 10 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНА И ОБЕКТИВНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕКИТЕ ПРЕДАВАНИЯ НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ. Документът е адресиран до Народното събрание, до ръководствата на Българската национална телевизия и на Българското национално радио и до средства за масово осведомяване.

Във връзка с преките предавания на Българската национална телевизия и Българското национално радио от работата на Четвъртата национална конференция на СДС Гражданското движение за национална и обективна телевизия заявява:

1. Известно е, че двата национални културно-информационни института са на пряко подчинение на българския парламент. Основен нормативен документ за тяхната дейност, който има силата на закон, е Временният статут.

2. За излъчванията на преките предавания на Българска телевизия и Българско радио има специално решение на Народното събрание и съответната парламентарна процедура, която урежда това.

Друга политическа власт в страната освен законодателната няма, която да задължава Българска телевизия и Българско радио да отразяват пряко нейната работа.

3. В практиката на БТ и БР е да отразяват политически събития в преки предавания само когато са от общонационален мащаб и носят общонароден характер: Националния празник - Трети март; 19 февруари - деня на трагичната гибел на Васил Левски; и 2 юни - деня на Ботев.

Гражданското движение оценява самото това решение като политически акт на националните институции - Българска телевизия и Българско радио, - с който те приравняват по властнически статус и значение висшия орган на една политическа организация - Националната конференция на СДС - с първата политическа власт в страната - българския парламент. Очевидно, че това е предизвикателство към парламентарната демокрация.

Фактът на самото предаване е вече манипулация с истинските утвърдени политически стойности в масовото политическо съзнание.

Настояваме ръководствата на БТ и БР да дадат пълна гласност за това кой е упражнил натиск върху тях за вземането на това решение, което е в противоречие с програмната независимост на БТ и БР от политическите сили.

Второ. Българска телевизия и Българско радио да предявят иск за обезщетение, а ръководството на СДС да побърза и да заплати на тези два национални института телевизионното и радиовреме като време за политическа реклама в един труден за българската демокрация момент.

Трето. Обръщаме се към депутатите от парламента за образуване на парламентарна анкетна комисия, която да разследва случая.

В заключение нашият извод е, че продължаващото отсъствие на закон за националните електронни масмедии изкушава политическите сили и продължава да представя нашите журналисти и ръководители на БТ и БР в една неудобна пред българските граждани светлина.

София, 12 април 1992 г.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Славка Славова
Генадий Велчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ПО ПОВОД НА УЧРЕДЯВАНЕТО НА СЪЮЗ НА ЧАСТНИТЕ ТЪРГОВЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до Министерския съвет и до средства за масово осведомяване.

Събрани от благородната цел за подпомагане на започването и премахването на пречките за осъществяване на производствено-търговски бизнес, водени от идеята за ускоряване нормализирането на българската икономика, ние - група частни собственици и граждани със свободни професии, учредихме Съюз на частните търговци и производители в България.

С голямо възмущение констатирахме, че две и половина години след падането на Живковия режим условията за започване на работа и нормалното функциониране на частната инициатива въпреки многобройните и всеобхватни обещания прогресивно се влошават.

Категорично смятаме, че управляващите страната политически сили независимо от многократно правените декларации са заинтересувани от засилената държавна намеса в сферата на икономиката и от запазването на преразпределителните функции на държавата с оглед на собствените си интереси и влияние. Бюрокрацията ражда бюрокрация. Резултатите са налице: прогресиращо обедняване на гражданите, 4 % частна собственост без тенденции за увеличаване, огромен процент частни фирми, икономически хаос. Съвсем типичен пример е заповедта на софийския кмет Янчулев от 18 март 1992 г. за забрана на изграждането на бизнес-обекти и търсене на начини за ликвидиране на вече съществуващите.

Ние не искаме агонията на държавната собственост да бъде агония на нацията.

Затова ще се борим:

- за законодателно учредена система за преференциални условия за частния бизнес;
- за нормализиране на данъчната и кредитната политика;
- за бързо достигане на чуждестранните помощи и кредити за развитие на частната предприемчивост до своите адресати и за прозрачност при тяхното използване;
- за законово преследване против диктата на монополните организации, особено тези, които осигуряват икономическата инфраструктура;
- персонална отговорност на длъжностните лица на всички равнища за прояви на бездушие и корумпираност и най-вече за своеволията на общинските управи;
- за забрана на немотивирани откази за даване на терени за бизнес и за възможност за съдебно обжалване.

Наша стратегическа цел е икономическият просперитет на нацията - за подпомагане на дребния и на средния бизнес, особено в неговия начален етап, намиране на терени за работа и подходящи партньори:

- осигуряване на необходимата информация;
- улесняване на бизнес контакти;
- внасянето на ноу-хау и нови технологии;
- бързо и компетентно получаване на юридически и финансово-кредитни консултации.

Наслушахме се на предизборни обещания.

Господа управници, бъдете така добри да ги изпълнявате.

София, 28 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ - ЛЮКСЕМБУРГ, ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИЗНАВАНЕТО НЕЗАВИСИМОСТТА НА МАКЕДОНИЯ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Шести април бе ден, в който очаквахме с вълнение признаването на независимостта на Република Македония. Тази надежда се основаваше на становището на Арбитражната комисия на Европейската общност, че Република Македония отговаря на всички изисквания да бъде призната за независима държава.

Отлагане решаването на този въпрос предизвика голямо разочарование и поражда страх за бъдещето на тази миролюбива страна.

Претенциите на Гърция към Република Македония са лишени от всякакви исторически и етнически основания.

Ние се радваме, че Европейската общност призна независимостта на Словения, Хърватско и Босна и Херцеговина. Питаме се обаче, нима Република Македония трябва да мине през голготата на тези народи, за да бъде призната нейната независимост? В името на общочовешките добродетели и мира на Балканите ние сме убедени, че това няма да се допусне.

Апелираме Европейската общност в най-близко време да признае статут на независима Македония, стабилен фактор за мирното развитие на страните от Балканския полуостров.

София, 10 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ, ПРИЕТ НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ (27-28 АПРИЛ 1991 ГОДИНА - СОФИЯ).

ГЛАВА ПЪРВА - ХАРАКТЕР

Чл. 1 - Българският студентски съюз (БСС) е самостоятелна обществена организация на български студенти, която осъществява своята дейност върху основата на общочовешките и социалистическите ценности.

Чл. 2 - БСС осъществява своята дейност в рамките на конституцията и законите на Република България.

ГЛАВА ВТОРА - ЦЕЛИ И СРЕДСТВА

Чл. 3 - БСС си поставя следните цели:

1. Пропагандиране и отстояване на идеите, заложени в Програмната декларация, приета на Учредителната конференция.

2. Гарантиране правото на равен достъп и обучение във висшите училища на всеки български гражданин, независимо от материалното му положение и социален произход.

3. Недопускане дискриминиране на студенти заради убежденията им.

4. Противодействие на всякакви опити за политизиране и идеологизиране на дейността във висшите училища.

5. Популяризиране опита на левите студентски движения в света.

6. Подпомагане на социално слаби членове на съюза.

Чл. 4 - БСС ще осъществява целите си чрез:

1. Агитация и пропаганда посредством всички позволени от закона форми.

2. Осведомяване на компетентните органи за самоуправление на висшите училища, държавните органи и средствата за масова информация за проблемите на студентите и за нарушаване на техните права.

3. Предприемане на действия в съответствие със законите на Република България за защита правата на студентите и за решаване на техните проблеми.

4. Сътрудничество с другите студентски организации.

5. Международна дейност.

ГЛАВА ТРЕТА - ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

Чл. 5 - Висш орган на БСС е Съюзната конференция (СК). Тя се свиква не по-малко от веднъж в годината, по необходимост от Съюзния съвет (СС) или по искане на 1/5 от членовете на съюза.

Чл. 6 - Съюзната конференция (СК):

1. Приема и изменя устава и програмата на съюза с мнозинство 2/3 от присъстващите.

2. Приема отчет за работата на Съюзния съвет и Контролната комисия (КК), както и самоотчети на председателя и заместник-председателите.

3. Избира от състава на СК председател, трима заместник-председатели и петима членове на СС на БСС, както и Контролна комисия, които са с мандат до 1 година, а евентуален втори мандат е възможен, ако за него са гласували 2/3 от присъстващите.

4. Определя символите и печатния орган на съюза.

5. Избира главен редактор на печатния орган на БСС, както и изслушва отчет за неговата работа.

6. Определя размера на членския внос, който се събира в районните организации (РО) на всеки три месеца.

Чл. 7 - При свикване на СК от СС председателят уведомява писмено всички РО най-малко 2 седмици преди датата на свикване на СК за дневния ред.

Чл. 8 (1) - Действащият изпълнителен орган на БСС е Съюзният съвет (СС), който работи на обществени начала.

(2) - СС се състои от председател, 3-ма заместник-председатели, петима членове, които се избират от СК. Членове по право на СС са председателите на РО.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

028. СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ
ДРУЖЕСТВА.

Съюзът е наследник на традициите на Тракийските емигрантски организации в България, възникнали през 1896 г. През 1977 г. Съюзът на тракийските дружества е разпуснат по решение на Политбюро на ЦК на БКП. Той възстановява дейността си на Национална конференция на 7 февруари 1990 г. в София.

Главното в дейността на съюза е утвърждаването му като надпартийна, обществено-патриотична организация. Той настоява за трайно и справедливо решаване на националния въпрос, за преодоляване на последиците от трагичните превратности в историята на България през 1878, 1913, 1919 и 1946 година. Съюзът е за единна, целокупна, независима и демократична Република България.

Съюзът не е участвал в изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. и за Народно събрание през октомври 1991 г.

Печатен орган е вестник "Тракия".

Ръководен орган е Централният изпълнителен комитет. Негов председател е Костадин Карамитрев.

Адрес за контакти: София, ул. "Стефан Караджа" 7-а, тел.: 87-48-96; 87-57-53.

/Пресслужба "Куриер"/

10:50:34
14.04.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!