София, 14 януари 1994 година
Брой 10 /1055/

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА ОБСЪЖДАНЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР"

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

С изумление научих за проведеното при Вас официално обсъждане на инициативата "Партньорство за мир" без участието на представител на най-голямата парламентарна партия. Доколкото не е бил поканен дори заместник-председателят на Парламентарната комисия по външната политика от страна на ПССД, който не е по-нископоставен от представителя на ДПС, оценявам действието Ви като целенасочено дискриминационно.

БСП и ПССД са дали достатъчно доказателства за своята загриженост и ангажираност с проблемите на националната сигурност. Провъзгласената от Вас неотдавна теза за национално съгласие влиза в противоречие с всяко дискриминационно действие спрямо представителите на значителна част от българския народ.

Във връзка с това намирам за необходимо да Ви заявя, че не се смятаме за обвързани с направеното обсъждане и изработените позиции. Крайно време е президентът на Република България да приеме реалностите и да се приближи в действията си до своите заявени намерения да работи за националния консенсус. В такъв случай винаги ще може да се разчита на нашата конструктивна позиция.

София, 13 януари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. д-р Нора Ананиева

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ДОКЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ НА "ХЕЛЗИНКСКАТА КОМИСИЯ" НА КОНГРЕСА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ - СЕПТЕМВРИ 1993 Г.

Оповестеният през месец септември 1993 г. доклад на "Хелзинкската комисия" на Конгреса на САЩ поражда недоумения относно начина, по който се интерпретират въпроси от българския обществено-политически живот.

При цялото дължимо уважение към тази институция е трудно да се приеме, че произтичащите от доклада отношения и твърдения са резултат от доброто познаване на българското историческо минало, развитието на българския демократичен процес и специфичността на българското законодателство.

Опитът да се даде реалистична картина на демократичните промени в България след 1989 г. е съчетан с тенденциозни оценки за неспазване от страна на България на колективни малцинствени права, за пропуските в действащата българска конституция и дискриминационни прояви в социално-икономическата политика.

Смятаме за задължително да подчертаем, че България се нарежда на едно от първите места сред държавите - членки на ООН, по поетите задължения в хуманната област и внушенията за наличието на обществена тенденция към нетърпимост спрямо навлизащите в страната секти и религии. Опитът да се поучават българските държавни институции за управление и развитие на обществено-политическия ред и възприемането на позиция за многонационалната същност на Република България не предполагат обективно и конструктивно отношение към проблемите на държавата ни в сложния преход към демократично гражданско общество.

София, 12 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ПРИЗИВА НА СЪЮЗА ЗА СИМВОЛИЧНО ТРАУРНО ЕДНОМИНУТНО МЪЛЧАНИЕ ЗА НЕРЕШЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Само седмица след високоблагородния жест на народния поет Радой Ралин, който преотстъпи подарения му луксозен автомобил на здравеопазването, ръководството на здравното министерство щедро си раздаде солидни новогодишни премии. Българският лекарски съюз с нарастваща тревога наблюдава как нашето здравеопазване рухва, съсипано от некомпетентния, компрометиран и кариеристично настроен ръководен екип на Министерство на здравеопазването. Десетки здравни заведения са пред фалит, с месеци наред не се изплащат мизерните заплати на медицинските специалисти, не достигат, а някъде дори липсват елементарни лекарства, консумативи, диетични храни. Здравеопазването не получи статут на приоритетна област в държавната политика.

В знак на протест срещу фалирането на българското здравеопазване и срещу злощастното ръководство на здравното министерство, чието оставане по-нататък на власт ще бъде незаслужена обида за честните български медици, и с цел да събуди гражданската съвест на политиците и на държавниците Българският лекарски съюз призовава всички медицински специалисти в страната да застанат в символично траурно едноминутно мълчание на 17 януари 1994 г., понеделник, в 13 часа, съпроводено с воя на сирените и клаксоните на линейките. Нека по този интелигентен, ненакърняващ правата на нашите пациенти начин и с този жест, който ще се извърши за пръв път в нашата история, да изразим скръбта си към погубеното ни здравеопазване и искането си за незабавната смяна на сегашния некомпетентен ръководен екип на Министерството на здравеопазването, виновен за унищожаването му.

Нашето искане не е нито политическо, нито синдикално, а съсловно и социално. И нека най-после начело на здравното министерство да застанат хора компетентни, морални и благородни; личности с характер, способни да извършат така необходимата на целия наш народ здравна реформа.

София, 13 януари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Димитър Игнатов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД С НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПИМЕН ПО ПОВОД НА ИНЦИДЕНТ В СИНОДАЛНАТА ПАЛАТА

На 12 януари 1994 г. към 21 часа срещу прозорците на стаята на наместник-председателя на Светия синод дядо Пимен са били изстреляни стоманени топчета. Те са пробили прозореца и са проникнали в стаята, без да засегнат митрополит Пимен. Повиканите органи на сигурността са констатирали 4-те пробоя на металните топчета, както и самите метални парчета, направили са оглед и са съставили протокол. Засега все още не се знае от какво оръжие са били изстреляни топчетата. Ясно е обаче, че се е целяло нараняването на дядо Пимен или дори нещо по-лошо, защото се е знаело за неговото присъствие в стаята му.

Разбира се, че такива хулигански и престъпни прояви могат да се извършат от хора, които са подкупени да сторят това и които не се страхуват да го направят. На тях е известно, че и да бъдат хванати, ще бъдат пуснати на свобода, а след това и дори възнаградени за геройството.

Засега толкова. Органите за сигурност имат думата не само за констатациите, но и за мерките, които ще трябва да вземат, за да гарантират сигурността и живота както на архиереите, така и на служещите в Синодалната палата. Явно е, че честолюбието и достойнството на незаконния синод е засегнато от разумните и навременни намеси от страна на президентството и правителството.

Те все още не са дорасли, за да разберат, че не са тези средствата, за да се стигне до помирение и достигане пътя към обновлението на родната ни църква.

София, 13 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЯ ЗА ПОДГОТВЯНЕ НА СМЯНА НА ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА СОФИЙСКА ОБЛАСТ

Във връзка с появилите се съобщения за подготвяне на смяна на областния управител на Софийска област Любим Пранжев  ВМРО - СМД е задължена да заяви:

Намерението на определени политически сили да подменят досегашния областен управител е акт на политическа репресия и зад това прозират интереси, чужди на българската национална кауза в региона.

ВМРО - СМД счита за необходимо да оповести, че с цялата си организационна структура и политическо влияние ще се противопостави на това поредно предателство на българските интереси.

София, 12 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕЗИДЕНТА НА ФОНДАЦИЯ "БОЛНАТА ПЛАНЕТА" ПЕТЪР МАНОЛОВ ДО ГРАЖДАНИТЕ, ПОЛИТИЦИТЕ И ДЪРЖАВНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

ИКОНОМИКА

Да се откупим от заемодателите си и от банките си кредитори.

Да произвеждаме трудоемки, но здравословни храни и да ги продаваме според усилията, които влагаме в тях. Да поощряваме средно заможните хора с явна и конкретна собственост, защото те са гръбнакът на народностните и национални етноси. И защото от незапомнени времена при нас се казва: "Тази нива и тази работилница са на един кожодер" или пък: "Тази нива и тази работилница са на един справедлив човек..."

И нека всеки знае земята на бащи и деди, и нека всеки знае своя род, племе и народност, и нека всеки тачи обичаите и законите на своето селище и регион, да тачи чужденеца, дошъл му на гости, както и да бъде тачен, когато е на гости на чужденеца!

Хайде да се опитаме да създадем една поносима общност, в която животът да не бъде тегло и смъртта да не бъде избавление!

Да живеят хората в тази общност всеки по своите си земи, да се труди всеки над своите си задължения и да търгуваме по петте морета: на изток - към необятните руски пазари, на юг -към вечните арабски и африкански пазари, на запад и север - с пазарите на сръчните итали, франки, германи и брити!

И да са с предимство хората ни, когато си откриват тържища във федерацията, за да могат да печелят с ум и да губят от глупост, да добруват и да си скубят косите...

Защото само където няма вода и риба, няма грък и далматинец, и само където няма земя, няма македонец, сърбин и хърватин, босненец, черногорец и словенец, и българин, и албанец.

И да има в тази страна предимства най-вече за хората, които живеят, трудят се, радват се и скърбят в тези земи. И да посрещаме всекиго, който идва да подклажда огън помежду ни, като луд за връзване.

И нека Дунав да бъде нашият воден и сух път на север към Голяма Европа, която освен друго ще ни даде и модел как да се обединим в нашата Малка Европа.

А дали всичко, което се е говорило по всичките международни срещи и се е записало във всичките международни документи в стотиците международни организации за мира, свободата, братството и разбирателството, е истина, или не е истина!

И нали от потните и безсънни хора са вземани средства, за да могат тези стотици и стотици международни срещи да ни помогнат сега на нас, хората от Балканския полуостров, да живеем като братя и да ползваме плодовете на своя разумен труд!

Хора от Балканите, ако тези думи подразнят някого или го карат да настръхне, то това не означава ли, че трябва да се затворим в назъбените граници на своя полуостров и да общуваме само чрез тържищата си. Защото светът изпада във все по-дълбоко отчаяние най-вече от посредниците си и особено от идеологическите и политическите посредници! Защото отиващото си столетие беше тяхно - тяхно и на хлъзгавото световно шпионство!

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Най-напред и преди всичко да намерим възможност да приберем царете и техните семейства всред нас или да намерим такава форма на съжителство с тях, че да не се опълчват и вредят на народите и държавите си и утре, и вдругиден.

И тогава, първо, да си изберем и ние един свой кръстопътен балкански Страсбург - едно малко и китно градче, еталон за екологична чистота, мъдрост и спокойствие, за да настаним в него координаторите на бъдещата общност.

Второ, да призовем нашите най-добри балкански политици, юристи, учени и общественици да ни съставят една мъдра обединителна програма, която да носи белезите на най-доброто от досегашния опит на човечеството в тази област, защото е срамота да живеем в земите на божествените Платон, Сократ, Аристотел и да се държим помежду си като малоумни!

Трето, да се обнародват всички споразумения, които могат да ни федерират, да се запознаят народите ни с тях и в уречен ден да се проведат референдуми във всяка балканска държава.

Ето така ние, разединените и враждебни малолюдни държавици, ще осъмнем една сутрин с приличен брой население и територия, нашата дума ще се чува ясно и в Европа, и в света, сигурността ни ще бъде надеждна, трудът ни ще се зачита, а стоките и нашето приятелство ще се търсят.

Защо да бъдем топъл восък в ръцете на всякакви хора от многолюдните държави! И всеки да ни подсвирква и да ни показва лъскав нож, за да го купим да заколим съседа си?

А и промените, които предприемаме в Югославия, България и Албания вече правят възможно нашите държавни устройства да се доближат твърде много едно до друго и както споменах, тъкмо Гърция е страната, близка до нашия хал, която най-безвредно ще ни припомни уроците на пазарната икономика.
 
И тогава вече ще можем всички да имаме едно общо много ясно /без много усукване/ законодателство, което, като идва от стародавни времена, ще ни служи и през следващото хилядолетие.

И накрая, драги балкански съуправители, когато един държавник тежи на мястото си, когато той е значим, когато е полезен за своите и за другите народи, Той Е!

Вие виждате, че общности като Европейската не могат да отнемат от авторитета на Маргарет Тачър, Франсоа Митеран и Хелмут Кол.

Следователно само малките държавници /малките духом хора/ могат да се боят, че едно федериране ще ги обезличи. Тези малки хора и начело на милиарден Китай да застанат, пак дребосъци ще изглеждат.

Като едно от най-важните условия при единението е да не разрастваме администрацията, която убива всяко добро човешко начинание!

И оттук нататък, сякаш от само себе си се налага да имаме еднакво или близко териториално и административно деление, да имаме сходни комуникационни системи, съобщителни и транспортни служби, еднакво медицинско обслужване, данъчна система...

ВОЕННИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

И макар близкото бъдеще да не се очертава като кръвопролитно, една така предлагана общност като Балкания ще трябва да се пази с войска. И тъй като надеждното пазене с платени войници струва много пари, които засега нямаме, то не ни остава нищо друго, освен да оставим военната служба задължителна, за да могат нашите момчета хем да си пазят земите, имота и стоката, хем да възмъжават за женитба и да се учат на дисциплина, без която е невъзможно човешкото общежитие.

Ето тъй ще сближаваме нашите млади хора още повече и ще им дадем възможност да се научат да живеят всред справедливи задължения и права, всред родни земи, за които може да се умре, защото кой глупак ще тръгне да мре за чуждо имане, за чужда земя и за чужда стока!

Тук можем да се натъкнем на много проблеми, които натрупаната мъдрост ще ни даде възможност да решаваме. Едни народи са по-войнствени, други са по-миролюбиви. Едни народи предпочитат да произведат, други предпочитат да заграбят, но повечето от тези работи са божи и пълна справедливост не може да се установи само от човеците.

Ще се появят много проблеми като кой да пази държавните граници, каква да бъде полицията, на колко човека да се пада по един полицай и пр., и пр., но ние всички знаем, че тези проблеми са решавани във всяка една държава поотделно, пък и има европейски, американски и японски модел, тъй че няма да има държава, която да откаже да ни помогне и с опита, и със знанията си.

Но като че ли от всичко най-важното е да обуздаем силата си, за да не би, като се почувстваме средно голяма държава, да ни поблазнят имперски и други амбиции, заради които вече сме ръсили кръв и кости от Балканския полуостров до Индия.

КУЛТУРА, ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА

Мнението, че който държи информацията, държи света, макар и мегаломанско /свраките в горите знаят всичко, а,общо взето, горите нехаят за съществуването на свраките/, до известна степен е вярно за днес, защото утре други нравствени закони ще ни ръководят, които може да се окажат припомнени стари.

Но едно единение като Балкания все пак ще може да отстоява телевизия, радиостанции, няколко големи вестника и захранващи ги собствени информационни агенции, което означава съпротивителна сила /от интелект, техника и средства/, за да не бъдем обезличени като оригинални и ценни етноси от планетарната простотия.

Четиридесет милиона жители, това са вече зрители за едно талантливо балканско кино. Учените от десетките университети на една четиридесетмилионна държава ще са хора с тежест и самочувствие.

От само себе си ще се наложи и една нова ценностна система, защото тази, от която оцеляваме, беше сякаш умишлено разрушителна. Тя повече освобождаваше човека от неговите задължения, за да изгуби той своите права. Тя сякаш поощряваше деструктивното начало у човека, откъсваше го от неговата родна и естествена среда, стремеше се да го направи космополит, за да се чувства самотен и нищожен.

Завръщането към една традиционна ценностна система ще промени отношението и към образованието. Самото то ще участва в изграждането на тази нова система, ще определи табутата, без които човешкото общежитие е невъзможно, табутата, без които раждането на хората е невъзможно, табутата, без които пребиваването на планетата Земя ще стане невъзможно!

Но аз нямам нито способности, нито възможности да обхвана всичко, което задължава едно единение като Балкания, нито пък ще се опитвам да давам насоки /опазил ме Бог/. Аз само се мъча да споделя колко работа чака книжномъдрите и роденомъдрите, защото отиващото си столетие изглежда като бунище от идеи - една от друга по-красиви, по-абсурдни и по-невъзможни.

/Пресслужба "Куриер"/

14:10:00
14.01.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!