София, 14 януари 1993 година    
        Брой 9 /796/      

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ЗА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЛЮБЕН БЕРОВ.

След десетдневния опит на новото българско правителство Българска партия либерали потвърждава своята първоначална оценка.

Политическата подкрепа, която Българска партия либерали дава на правителството, е свързана с националните интереси и конкретно с няколко основни момента:

- От месец септември 1992 г. страната се намира в затегната правителствена и парламентарна криза. България се нуждаеше от парламентарно избрано правителство, което да поеме отговорността за продължаване на реформата и за презимуването. Алтернативата бяха едни ненавременни парламентарни избори, които в атмосферата на яростна политическа конфронтация най-вероятно щяха да повторят резултатите от 13 октомври 1991 г., но вече във фарсов вариант.

- Не на последно място е и сложната обстановка на Балканите, която също изискваше политическо стабилизиране и поемане на отговорността за страната.

Имайки предвид всичко това, Българска партия либерали отправя отново призив към политическите и обществените сили и формации, към зависимата и независима преса и националните масмедии да дадат на законно избраното българско правителство 100-те дни за спокойна работа, които са неписан обществен договор във всяка цивилизована страна, където правителствата се избират с вота на парламента, а не с преврати и с контрапреврати.

Съдържателният аспект на нашата подкрепа е свързан преди всичко с икономическите намерения на правителството.

Българска партия либерали оценява положително смяната в приоритетите в икономическата политика на новото правителство.

Обявените в Програмната декларация на правителството намерения за поставяне на ударенията върху приватизацията, структурното преустройство на индустрията и стимулирането на инвестиционната активност са сериозен опит реформата да се измъкне от застоя, в който попадна през последните месеци.

Намеренията на правителството за борба с безработицата и със спада на производството срещат нашата искрена подкрепа.

Същевременно Българска партия либерали отбелязва, че някои позиции в декларацията и някои изказвания на нови министри не са достатъчно ясни и прецизирани.

Трудно може да се очаква сериозна инвестиционна активност в условията на висока инфлация.

На този етап, разбира се, е много рано да се съди дали става дума за трайна политика. Тепърва ще се избистрят конкретните стъпки в това отношение. Българска партия либерали се надява скоро да види подробно развита икономическа програма на правителството.

София, 13 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА СРЕЩАТА С РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

На поредната среща между ръководствата на Съюза на демократичните сили и Българската национална демократическа партия /СДС и БНДП/, проведена на 11 януари 1993 г., бе обсъдена новосъздадената обстановка в парламента и в страната. Установено бе, че с мандата на ДПС и с решаващата подкрепа на БСП закономерно бе избрано правителството на бившия президентски съветник г-н Любен Беров. Общо бе съгласието за нуждата от координиране на действията на всички некомунистически сили в страната. Според СДС и БНДП е наложително решително противодействие срещу усилията на обезцветилото се парламентарно "блато”, групирано около ДПС, което работи в услуга на дирижирани и чужди на въжделенията на българския народ интереси.

СДС и БНДП внимателно ще следят и обективно ще оценяват действията на правителството независимо от масираната демагогска пропаганда и псевдопатриотичната фразеология, зад която то се опитва да се крие.

София, 12 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИСКАНЕТО ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕПУТАТСКИЯ ИМУНИТЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с искането на главния прокурор на републиката г-н Иван Татарчев да бъде отнет депутатският имунитет на народния представител от ПССД проф. д-р Александър Лилов и да бъде приложена срещу него мярка за неотклонение - задържане под стража, Българската работническа социалдемократическа партия /БРСДП/ моли да бъде разпространена чрез средствата за информация следната наша

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Централният комитет на БРСДП и неговият Секретариат смятат, че предприетите мерки от страна на главния прокурор срещу втори депутат от парламентарната група на ПССД са противоконституционни и лишени от всякаква правна основа. Главният прокурор дори не се е съобразил с Правилника за работата на Народното събрание, като интерпретира свои мисли и намерения, които са в пълен разрез със самия правилник. Ние смятаме, че главният прокурор на републиката се е натоварил със задача, която му е възложена като поръчка от най-реакционните сили на Съюза на демократичните сили.

ЦК на БРСДП смята, че подобни действия от страна на главния прокурор са опит да бъде внесен смут сред членовете на БСП и сред нейните поддръжници в момент, когато самият Съюз на демократичните сили е в предсмъртна агония.

Вярно на солидарността на хората на наемния труд, ръководството на БРСДП смята за свой морален дълг да подкрепи борбата на Българската социалистическа партия в този труден за нея момент. Ние заставаме твърдо на позициите, че демокрацията не е привилегия на самозванци от СДС, а трябва да бъде достояние на целия български народ. Апелираме към всички депутати от Народното събрание да подкрепят справедливата кауза за защита на имунитета на народните представители. Това утре може да се случи на всекиго.

София, 13 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЕКСПЕРТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР "ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1992 ГОДИНА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ".

1. Главните направления и приоритети на новата външна политика на демократична България се очертаха през 1991 година: членството в Съвета на Европа; асоциирането към Европейската общност /ЕО/; връзката с МВФ, МБРР, ЕБРР, ГАТТ И ЕФТА; развитието на отношенията и близкото сътрудничество с НАТО; западноевропейския съюз и СССЕ; активизирането на отношенията със САЩ; подписването на двустранни договори за приятелство със западноевропейските държави и с бившите социалистически страни; отваряне и европеизиране на балканската ни политика. Това се получи на базата на постигнат на практика консенсус между основните парламентарни политически сили в страната, а водеща бе ролята на президента д-р Желю Желев.

Трябваше 1992 година да потвърди /така и стана/ новата насоченост и приоритети на българската външна политика, оформени през 1990 и 1991 г. Сред програмираните успехи бяха приемането на България в Съвета на Европа и подготвянето на договор за асоцииране към ЕО. Допълнителни предизвикателства бяха обявяването на независимостта на Република Македония и проблемите около признаването й от международната общност, както и обявеното от правителството на СДС намерение за декомунизация на националната дипломатическа служба и разграждане на наследството от тоталитарния период.

2. Твърде различна бе външнополитическата активност на България през първата и втората половина на годината. В първия период значителен "дипломатически" принос имаха президентът и министър-председателят. Тогава се открои и небивалата външнополитическа активност на външия министър, който скачаше във всеки самолет и бе къде ли не. В пропагандно-представителен план добре дошла за страната бе почетната роля - председателството на редовната сесия на Общото събрание на ООН, за което бе ред на България. С тази задача се нагърби министър Стоян Ганев.

С нарастването на вътрешнополитическите проблеми след средата на годината вниманието на президента и премиера бе отклонено към вътрешните въпроси и "войната на институциите", пък и чуждестранните партньори намалиха интереса си към тях и заеха изчаквателна позиция. За съжаление, външният министър в този период също "не беше в час" - отначало предпочиташе да е навън видимо, за да не му се налага да избира страна в конфликта, а после се оказа в плен на протоколната си "интернационална” роля на сесията на ООН, като се изключи от конкретните задачи на българската външна политика /по това време някои от заместниците му щафетно предприеха също продължителни командировки/.

Международната дейност на Министерството на външните работи /МВнР/ към края на годината логично избледня и от този период вероятно ще се запомни само познатото от последните десетилетия умение, с което службата на говорителя на МВнР се насочи изключително към българските средства за масово осведомяване - за създаване на имидж за вътрешна консумация и позиция на външния министър в новите боричкания за министерски кресла. Хиперболизираната реалност достигна очертанията на дезинформационна кампания, в която рутинни протоколни писма се представяха като лични инициативи от световен мащаб /и звучаха за неизкушените като такива/.

3. Естествено бе желанието в договора ни за асоцииране с ЕО да залегнат условия, подобни на предоставените от общността на средноевропейската тройка /вече четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия/. Заслужава уважение и отказът от подписване, който наложи още един кръг преговори преди парафирането на съгласуваните текстове в последните дни на годината. В стратегически план обаче подготовката за преговорите е била повърхностна и неконцентрирана - общи и непрецизно аргументирани искания, неясни виждания за твърдите "опоненти" и очакваните "съюзници" сред 12-те, по същата причина - недостатъчно диференциран подход към партньорите ни в преговорите и пр. В прокарването на български интерес по конкретните въпроси не бяха своевременно въвлечени дипломатическите ни представителства в страните-членки на ЕО и в Брюксел.

Правилно и своевременно бяха заявени националната позиция и интереси с признаването на Македония. Публично изразеното несъгласие на външния министър с кабинета и президентството след решението за признаване обаче даде противоречиви сигнали към Гърция и други страни, а в следващите месеци на необяснимо стряскане от собствената ни позиция бяха пропуснати важни дивиденти от активния и перспективен ход на ранното признаване, ако той е бил елемент на ясно осъзната политическа линия. Освен това западноевропейските и американските дипломати с право очакваха България да намери на ранен етап нужните средства и аргументи, за да смекчи и промени неотстъпчивата и хазартна позиция на Гърция по признаването на Република Македония.

Накратко, с визите, билетите и срещите се боравеше чевръсто, но за съжаление същото не може да се каже за задълбочения външнополитически анализ, за професионалното планиране и за организираното провеждане на дипломатическата дейност на страната.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА ПО ПОВОД ИСКАНЕТО Й ДА УЧАСТВА В НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА СОЦИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО.

Изпълнителното бюро на Българската стопанска камара анализира досегашното участие на камарата в Националния съвет за социално партньорство. Констатирано бе, че по причини от субективен характер Българската стопанска камара е била пасивна в партньорството между правителство, синдикати и работодатели. Решено бе при осъществяването на икономическата реформа камарата да отстоява стопанския интерес на своите членове съгласно нейния устав и в съответствие с новия Кодекс на труда.

Изпълнителното бюро набеляза мерки за представяне на камарата като работодателски съюз в съответствие с критериите за участие в бъдещия Национален съвет за социално сътрудничество. Позицията на камарата ще се формира на базата на становището й по хода на икономическата реформа, което е изпратено до правителството, държавните институции и социалните партньори. Става дума за активно участие на стопанската интелигенция в управлението на икономиката, стимулиране на частното предприемачество, привличане на чужди капитали. Българската стопанска камара ще отстоява реално партньорство, така че държавните органи да насочат вниманието си към осъществяването на икономическата политика и арбитража на споровете между синдикати и работодатели.

София, 12 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ЗА УЧАСТИЕ В НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА СОЦИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет, до президента на Конфедерацията на труда "Подкрепа", до председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България и до средства за масово осведомяване.

С избирането на правителството на проф.Любен Беров се създаде благоприятна атмосфера за подновяване на работата на Тристранната комисия за соиално партньорство.

Българска демократична младеж /БДМ/ настоява пред правителството и пред синдикатите младежките и студентските неполитически организации с национална структура и регистрирани съобразно законите на Република България да получат представителна квота в Националния съвет за социално сътрудничество.

БДМ декларира желанието и готовността си да участва в работатата на Националния съвет за социално сътрудничество, като категорично се обявява против монополизацията на младежко представителство в лицето на Националната студентска конфедерация.

Осигуряването на младежко и студентско представителство в тристранното социално сътрудничество е гарант за защита и отстояването на интересите на младите хора в България.

София, 13 януари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДМ:
        Ив.Атанасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ФОНДАЦИЯ "СИРАК" ПО ПОВОД НА ПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ. Документът е адресиран до министъра на финансите, предаването на БНТ "По света и у нас" и до всички средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На 7 януари 1993 г. в предаването "По света и у нас" на Канал 1 на Българска национална телевизия бе предадено от репортер на програмата Ваше изказване, че една от задачите на Вашето министерство ще бъде ревизия на фондациите и едва ли някоя ще се окаже чиста /цитирам по памет/.

Смятам, че такива обобщения са недопустими, защото те силно уронват престижа на такива фондации, като нашата - Фондация "Сирак", която никога не е осъществявала стопанска дейност и не е нарушавала законовите разпоредби. Ние и без това трудно набираме спонсори и едно такова изказване, хвърлящо съмнение и върху нас, естествено, ще отблъсне потенциалните ни дарители.

Вашето изказване нанася обида на ръководството и сътрудниците на фондацията, които работят на обществени начала и не само че не получават възнаграждение, но отделят от собствените си средства и време, за да помагат на децата без родители. То е и обида за нашите постоянни дарители, между които са не само президентът и вицепрезиденът на републиката, но и много други хора, подкрепили усилията на Фондация "Сирак" да промени условията на живот и образование на децата, които са на всички нас.

Поради всичко това, аз не само Ви каня, но и моля, господин министър, незабавно да изпратите ваши инспектори във фондацията за извършване на ревизия и публично да оттеглите думите си.

        ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР: Маргарита Йорданова

София, 8 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - ПЛЕВЕН, ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "РАННО УТРО"

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В бр. 1 от 4 януари 1993 г. на в-к "Ранно утро" е публикуван материал, в който се дава информация, че г-жа Мария Николчева е говорила и действала против Съюза на демократичните сили /СДС/ в предизборната кампания.

Това е лъжа и клевета. С поведението си и особено с речите си на предизборните събрания и митинги /над 20/ тя е защитавала най-ревностно идеите на СДС. На различни събрания и съвещания същата е отстоявала принципите на реформата. Г-жа Мария Николчева е изявен антикомунист.

На 5 януари 1993 г. в Регионалния координационен съвет на СДС - Плевен, бе разгледана публикацията. Становището е, че тя е клеветническа.

Изразяваме нашето възмущение. Настояваме за опровержение.

        Плевен, 6 януари 1993 г.

СЕКРЕТАР НА КС НА СДС - ПЛЕВЕН: д-р Д. Жеков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА ПСИХИАТРИЧНА КЛИНИКА ПРОФ. Д-Р КИРИЛ КИРОВ ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЯ В СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ.

През последните месеци в някои вестници се появиха съобщения, разпространяващи неверни и изопачени данни за бившия премиер Филип Димитров. Тези данни са свързани с името на Университетска психиатрична клиника в София. Във връзка с това много наши сътрудници са запитвани дали същото лице е било пациент на клиниката. Поради всичко това бе проведена среща с журналисти /през декември/, по време на която хора, познаващи и работили с г-н Димитров, се изказаха точно и изчерпателно. Основните факти са следните. Той е участвал в работата на кръжеца по психиатрия, който е бил винаги отворен за студенти от други, главно хуманитарни факултети. В същия кръжец той е работил задълбочено и със сериозен интерес към глъбинната психология. По-късно е участвал като помощник-терапевт в психотерапевтични групи под надзора на наши специалисти. Налага се да се поясни, че в напредналите страни отдавна е прието участие на лица, които не са лекари, разбира се, под квалифицирано ръководство на лекар. Работата в такива групи включва решаване на реални проблеми в междучовешкото общуване и в групите практически не участват намиращи се в психоза болни.

Налага се още да подчертаем, и то по категоричен начин, че г-н Димитров никога не е бил наш пациент, нито е имал признаци, че се нуждае от наше лечение.

Позволяваме си да изкажем учудването и възмущението, как е възможно в нашия печат да се подхвърлят чисти лъжи и да не се говори с представители на заведението, където са се разигравали въпросните събития.

София, 13 януари 1993 г.

        РЪКОВОДИТЕЛ НА
УНИВЕРСИТЕТСКАТА-ПСИХИАТРИЧНА
КЛИНИКА: проф. д-р К.Киров, д.м.н.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА-3" ЗА ПРИЕМАНЕ НА НОВ ЧЛЕН НА РЪКОВОДСТВОТО.

Документът е адресиран до средствата за масова информация. На разширено съвещание Съюз "ЕРА-3” прие за член на ръководния съвет на организацията емигранта от САЩ проф. Спас Райкин.

Приемането му е по лично негово желание и е начало на активно участие на български емигранти в дейността и бъдещите избори в България, за съюза.

Г-н Спас Райкин е дългогодишен участник в задграничното ръководство на БЗНС "Д.Гичев", редактор на задгранични издания.

Той е един от малкото българи, достигнали върхово академично ниво в САЩ, член на световни асоциации, с авторитет в международните кръгове и активна дейност в борбата срещу тоталитаризма.

Първите думи, пристигнали през океана след приемането му, са: "Народът ни заслужава по-добра съдба и всеки е отговорен за това... Благодаря ви."

Професор Райкин ще поеме контактите на Съюз "ЕРА-3" в международните кръгове.

Да му пожелаем успех.

        София, 13 януари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗ "ЕРА-3":
        Славомир Цанков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОТ ДРУЖЕСТВОТО НА ЛЕКАРИТЕ ХРИСТИЯНИ В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран и до Комисията по здравеопазването при Народното събрание.

Безпомощни свидетели сме на перманентна, задълбочена през последните 3години криза в здравеопазването у нас. Общата смъртност на населениетосе покачи на 12 на хиляда жители, като този показател е два пъти по-висок за селата, отколкото за градовете. Сред цивилизованите страни България заема първо място по висока смъртност от инфаркт на миокарда,мозъчен инсулт, злокачествени заболявания. Научни проучвания разкриват зловещата истина, че у нас умират по-често лица в активна творческа възраст /от 30 до 59 год./, в сравнение с останалите народи. От 3 години насам е налице отрицателен прираст на населението /този показател е минус 2,5 за 1990 г./. Според научната прогноза на д-р Т. Найденов, ако продължава да съществува отрицателен прираст на населението, то след 260-300 години ще изчезне от лицето на Земята и последният българин.

Детската смъртност у нас показва подчертана тенденция към увеличаване. През 1989 г. този показател достигна 14,4 на хиляда новородени деца /в западноевропейските страни е регистрирана детска смъртност от 5,7 до 7,6/. В района на гр. Раковски е намерена висока детска смъртност /39,1 на хиляда/, вероятно обусловена от ураниеви излъчвания.

В днешни дни България носи печалната слава на европейски шампион по брой на абортите. Лишени от сносни жилища и достатъчни финансови средства, принудени да водят мизерно съществуване и да извършват изнурителен труд /8 и 1/2 часа дневно в държавния сектор и 8-9 часа в домашното огнище/, немалък брой млади българки прибягват до кощунствения акт на прекъсване на бременността.

За прогресивния упадък във всички насоки на здравеопазното дело в България допринасят: отпускането на оскъдни финансови средства от държавния бюджет за целите на здравеопазването, високите цени на лекарствата и спекулата с тях, окаяното състояние на материалната база, използването на остаряла и амортизирана медицинска апаратура. И не на последно място некомпетентното ръководство на министрите проф. Иван Черноземски и доц. Никола Василев, които със своите действия и бездействия допринесоха за задълбочаване на кризата.

Важен фактор за появата и развитието на сърдечносъдови и белодробни заболявания, както и за пораженията върху кръвотворните органи, е персистиращото замърсяване на трудовата и битовата среда от големи промишлени и селскостопански комплекси у нас. Също така високото съдържание на нитрати, пестициди, тежки метали и други токсични вещества в хранителните продукти имат за последица увреждане здравето на населението.

След 10 ноември 1989 г. у нас бе продължена политиката на уравниловка, мизерно възнаграждение на медицинските труженици, бюрократизиране на здравеопазването, ежедневно малтретиране психиката на лекарите. Понастоящем средната заплата за отрасъл здравеопазване възлиза на 1790 лева, т.е. малко повече от социалния минимум. В същото време доц. Никола Василев се погрижи за повишаване заплатите на работещите в Министерството на здравеопазването средно 2-3 пъти. Очевидно е, че медицинските кадри са поставени при крайно неблагоприятни условия, които препятстват разгръщането на творческите им възможности и ограничават тяхната морална и материална заинтересованост.

С оглед по-бързото и по-ефикасно преодоляване на настоящата тежка криза в здравеопазването у нас Дружеството на лекарите християни в България към Християнски институт "Благовестие" - София, отправя към Министерството на здравеопазването и към Комисията по здравеопазването при Народното събрание следните 3 ултимативни искания:

1. Трикратно увеличаване на финансовите средства за целите на здравеопазването през 1993 г., т.е. отпускането на бюджетни средства на стойност 21 милиарда лева.

2. Увеличаване на средната заплата за работещите в отрасъл здравеопазване на 5000 лева месечно.

3. Незабавно внасяне на проектозакона за здравноосигурителните фондове в пленарната зала на Народното събрание с оглед на окончателното му приемане до края на месец февруари 1993 година.

Определяме двуседмичен срок /до 20 януари 1993 г./ за изпълнение на поставените от нас ултимативни искания. В случай на отказ запазваме правото си да предприемем ефективни действия в рамките на законността.

        София, 6 януари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Борис Александров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ, ОСНОВАНА НА 1 СЕПТЕМВРИ 1955 ГОДИНА.

Българската национално-радикална партия /БНРП/ е свободна и открита общобългарска организация, в която могат да членуват всички родолюбиви българи, навършили 18 години, които милеят за България и са готови да работят и да се борят за нейното съществуване като свободна, независима, и етнически обединена българска държава - с хармонични класови взаимоотношения и свободно вероизповедание, за дълбоко и пълно /радикално/ преустройство на системата, запазване на българските ни традиции във всички области на националния ни живот, довеждане докрай на националното пробуждане на българина, цялостно /радикално/ осъществяване на българските национални задачи, повсеместна борба за културното и икономическото издигане на българската нация в благородното й съревнование с другите народи в света.

Като върховен орган на БНРП, който изменя програмата и тактиката в зависимост от съществуващите условия в страната и в чужбина, утвърждава договорености с други партии и обществени организации, това е конгресът на БНРП. В извънконгресно време работата му се поема от Централното ръководство, което координира, ръководи и направлява дейността на всички комитети и се представлява от неговия председател и председател на партията д-р Иван Георгиев. Централното ръководство утвърждава всички персонални промени между два конгреса, настъпили поради възникнала смърт, заболяване, оставка или други непредвидени обстоятелства на различните партийни органи. На Централното ръководство и на председателя на партията д-р Иван Георгиев са подчинени градските и селските ръководства на партийните комитети, които отчитат дейността си пред своите организации и пред Централното ръководство.

Членуването в БНРП е осъзнат акт и личен въпрос на всеки българин. Всеки член на БНРП трябва да прокарва линията на партията, изработена на последния й конгрес и приета чрез вишегласие. Наказанията са: мъмрене, предупреждение, последно предупреждение, сваляне от ръководна длъжност и изключване от партията, като последното наказание подлежи на утвърждаване от Централното ръководство.

Създаването на БНРП се наложи от конкретната обстановка на национален нихилизъм, завладял част от българския народ в резултат на интернационалистическата пропаганда, проповядвана от Българската комунистическа партия /БКП/. Интернационалистическите позиции на БКП, узурпирала властта чрез съветската армия и установила монопол върху нея, бяха дълбоко антинационални. Те съвсем се различаваха от представите на Гоце Делчев, който разбираше света единствено като поле за културно съревнование между народите, и в противовес на националното ни достойнство подчиниха всичко в страната ни на чужди интереси. Според промените в политическата обстановка в света националната карта стана обменна монета и служеше на користни цели. След неуспешния опит България да бъде инкорпорирана в Югославия през 1947-1948 г. на три пъти тя бе предлагана от комунистическото правителство за 16-а съветска република и само поради желанието на съветското правителство да има поддръжката на един глас повече в ООН, България се спаси като по чудо. Националните традиции в областта на литературата, изкуството и културата бяха задгърбени и съзнателно потискани, националното самосъзнание на българина беше систематически унижавано и унищожавано, за да отстъпи мястото си на чуждопоклонничеството и родоотстъпничеството. Все в името на този интернационален космополитизъм националната ни икономика и стопанство, средствата за производство, традициите в областта на занаятите и търговията бяха подчинени на чужди интереси и западнаха. Комунистическото правителство доброволно се отказа от Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Добруджа две години преди сключването на Парижкия договор през 1947 г. Населението ни в тези земи беше забравено и оставено на чуждата пропаганда и асимилация. А и в Пиринския ни край българският фолклор се представяше като "македонски". С жестоки репресии българската народностна принадлежност се заменяше в паспортите на хората с "македонска". По заповед от Москва през 1951 г. на българомохамеданите в Родопския край започна да се внушава турско национално самосъзнание, с цел да се създаде социалистическа турска интелигенция, която да оглави евентуална бъдеща социалистическа Турция. По тази причина всички, които се самоопределиха като "турци", получаваха привилегии пред българското население в системата на образованието, труда и работната заплата. Циганите се толерираха в социална система, като без да сключат граждански бракове, децата им се ползваха с привилегии в детските градини като рожби на самотни майки. Направи се опит да се отмени честването на 24 май като "шовинистически" и да се сведе той до равнището на честването на Деня на овчаря. Всичко това обезвери българския народ в собствените му сили и в неговото бъдеще. Изкуствено на българския народ се налагаше класово разделение, като работниците се настройваха срещу селяните, а селяните и работниците срещу интелигенцията. Това национално разделение отслабваше съпротивителните сили на нацията и заедно с изоставените на произвола на съдбата два и половина милиона българи под чуждо владичество водеше до неспособността на българската народност да се защищава от ударите и посегателствата на нейните врагове. Кръвта на стотиците хиляди български герои, оставили костите си да се белеят по бойните полета в бран на българщината след Освобождението от 1878 г, бе забравена. И ето я България - изправена пред ръба на пропастта: с разбита икономика, а в национално отношение - духовно опустошена.

Обстановката в нашата Родина стана особено напрегната след 29 декември 1989 г., когато с цел за печелене на избиратели и БКП, и нейната фракция в синьо - СДС, започнаха да набират такива в предизборната кампания от населението с мюсюлманско вероизповедание. Припомняйки си опита на БКП от 1951 г., синьо-червената мафия отново започна да внушава на това население турско национално самосъзнание, и то дори в онази негова част, която съзнаваше своя български произход и не знаеше турски език. По този начин започна изкуствено да се формира от българомохамеданите турско национално малцинство в рамките на българската държава и в ущърб на българските национални интереси. Изхождайки от демографските процеси на застаряване и отмиране на българската народност и от бурния прираст на мюсюлманското население, не е трудно да се изчисли, че след около 50 години ще настъпи относително изравняване на християни и мюсюлмани.

Положението след 13 октомври 1991 г. стана особено драматично. В Народното събрание се настаниха представители на нихилистичните групировки на БСП и СДС, които поради относителното им равновесие не можаха да вземат никакво решение без участието на ДПС. Така балансьорът ДПС стана основен ръководен фактор в държавата ни. Със самото регистриране на ДПС за участие в изборите на 13 октомври 1991 г. като партия на етническа основа бе грубо нарушена конституцията ни. Това бе извършено със съдействието на Желю Желев, проводник на антибългарската политика, целяща да превърне България в разграден двор, в пъстър килим от най-различни етнически групи. Започнаха да никнат Турска демократическа партия начело с терориста Едем Кенан, Мюсюлманска демократическа партия начело с Недю Генджев, Македонска демократическа партия, Влашки културен съюз, ОМО "Илендин" беше регистрирана. Бяха създадени и Съюз на Ромските общности заедно със съюз "Рома". Всички тези етнокултурни и етнорелигиозни общности получиха право на политическа дейност в ущърб на конституцията. Те формират в част от българското население чуждо национално самосъзнание, противопоставят го на останалото, създават условия за етническо напрежение, неспокойствие, хаос и безредие. Правителството, Народното събрание и Министерският съвет толерират превръщането на България от еднонационална държава в държава с много етноси, в която и основното, коренното българско население не ще представлява нищо друго, освен една от многото етнически групи. Цялата тая деструктивна политика, трасирана от държавните ни институции, е инспирирана от външни, враждебни на българския народ сили, целяща тоталното разграждане на Отечеството ни. Българинът се поставя под ударите на нечувана денационализация, уронват се националното му достойнство и чест, късат се връзките му с неговото минало, безпрецедентно се фалшифицира историята му, дискредитират се неговите символи и идоли. Хайдутството у нас започна да се представя като проява на разбойничество, а еничарството - като проява на културен подем. Омаловажават се животът и делото на стотицити хиляди националреволюционери, дали живота си за освобождението от най-страшното робство, което историята на човечеството познава - турското; обезсмисля се техният героизъм, паметта им се подхвърля на кощунство, извършва се подигравка с тяхната кръв.

Българският народ бе подхвърлен на нищета и мизерия. Безработицата, престъпността, спекулата, инфлацията взеха огромни размери. Никой не се интересува от пенсионерите, болните хора, хвърлени в лапите на хищническия пазарен механизъм, руши се индустрия, стопанство, икономика; национално значими промишлени и селскостопански обекти се разпродават на чужденци, задушава се националната ни продукция, предприятията ни се обезценяват, разгражда се армията, Родината ни се тласка към гибел.

Ето защо БНРП с наложителна необходимост трябва да възкреси забравеното ни героично минало, да възвърне потъпканото национално самосъзнание и достойнство на българина, да събуди у него дремещата народностна гордост, да обедини българите в единна национална спойка, да въоръжи своите братя по плът и кръв в откъснатите от България земи с необходимите знания за историческата им принадлежност към българската народност и по този начин да ги приобщи духовно към лоното на българската нация, да издигне културното равнище на българския народ, да върне съпротивителните му сили в борбата му за оцеляване и съществуване, да му посочи пътя към социален прогрес и икономически възход. Партия като нашата, която с паисиевска жар да се яви като факлоносец в тъмата на националното себеотрицание на българина и неговото духовно опустошение и да върне вярата в собствената му личност, в силата на неговото "Аз", е особено необходима сега, когато е забравена героиката на националреволюционното ни освободително движение от близкото минало.

Поради това БНРП се явява като връзка и мост между нашите националреволюционери и сегашното българско поколение, защото тя се вдъхновява от целите и програмата на националреволюционните ни демократи за свободна и независима, целокупна и обединена българска държава с единен български народ. БНРП се стреми към все по-пълна демократизация на обществения живот, към правова държава, в която на първо място стои грижата за човека и защита на неговите права.

/Пресслужба "Куриер"/

12:00:00
14.1.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Иванка Тошева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!