София, 14 август 1992 година
        Брой 159 /689/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ЗА ПОЛУЧЕНОТО ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС "СЛУЧАЯ ЛУКАНОВ".

Преседателката на ПССД проф.Нора Ананиева е получила писмо от г-н Мигел Анхел Мартинес - президент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Писмото е отговор на информацията, изпратена до г-н Мартинес, във връзка със "случая Луканов" и развитието на ситуацията в България. В него между другото се казва:

"Информацията, която ми изпратихте, се потвърждава с получената чрез други източници. Искам да изразя своята сериозна загриженост за това, което става сега във Вашата страна.

Днес България е държава, членка на Съвета на Европа, и като такава трябва стриктно да уважава принципите, които представляват смисълът на съществуването на нашата организация.

Мога да Ви уверя, че асамблеята ще държи да се спазват тези принципи. В този смисъл предстоящата сесия на асамблеята, в края на септември, дава възможност да се постави проблемът в различните му аспекти.

София, 13 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЕКРЕТАРИАТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА "МЕЖДУНАРОДНА АМНИСТИЯ" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ЗАДЪРЖАНЕТО НА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ.

ДРАГИ Г-Н ВИДЕНОВ,

Благодаря Ви за писмото от 10 юли 1992 т., в което ни информирате за юридическата процедура, започната срещу Андрей Луканов, член на парламента.

С оглед на факта, че Андрей Луканов е виден опозиционен лидер и че обвиненията, повдигнати срещу него, могат да бъдат политически мотивирани, ние проследихме съобщенията в печата във връзка с неговия случай и бихме се радвали да получим всякаква информация, която можете да ни предоставите относно правните стъпки, довели до ареста и задържането му. Моля да ни съобщите името и адреса на адвоката, който представлява Андрей Луканов. Ако е възможно, бихме искали да получим от него копия от документите, които съдържат криминалните обвинения, в които е заподозрян Луканов, основанията за задържане по време на следствието, както и всички жалби на обвиняемия и окончателни решения на съда.

Бихме били също така благодарни за Вашата помощ за предоставянето на информация за всякакви други следствени случаи в България, които според Вас са политически мотивирани.

ОТДЕЛ ЗА ПРОУЧВАНИЯ, ЕВРОПЕЙСКИ РЕГИОН: ИВАН ФИШЕР

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА В ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ.

В Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ е получено писмо на Министерството на промишлеността относно становището на независимите синдикати за преодоляване на кризата в отбранителната промишленост и за защитата на интересите на работещите в този бранш. В документа, подписан от министър Румен Биков, се изразява съгласие с основните предложения на КНСБ и по-специално с необходимостта от приемане на ясна доктрина за национална сигурност и от неотложно уреждане на дълговете на фирмите от отбранителната промишленост.

Премиерът Филип Димитров е обещал среща с представители на организациите на КНСБ от Военнопромишления комплекс в началото на следващата седмица.

КНСБ смята тези контакти за последен опит да се намери решение на въпроса за отбранителната промишленост чрез правителството и парламента, за да се избягнат по-нататъшни ескалации на напрежение в този жизненоважен отрасъл на икономиката.

София, 13 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ /7 АВГУСТ 1992 ГОДИНА/.

VII. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Ефикасността на социалната политика на Консервативната партия се основава на следните по-важни изходни предпоставки:

1. Органична обвързаност с всички сфери на икономическа и нравствена мотивация на обществената активност. Осъществява се посредством система от икономически и финансови мероприятия, осигуряващи равновесието между нарастването на ефективността и стабилността на системата за социална защита.

2. Функционална зависимост на системата за социална защита от икономическия растеж, и заетостта, а не обратното. Основополагащо начало е създаването на икономически условия, в които личността има широко поле за автономна материална реализация и умножаване на частната си собственост.

3. Концентриране на социалните усилия на обществото само върху действително нуждаещите се от помощ. Това означава, че право на помощ имат само индивидите, които не могат да се включат пълноценно в стопанския живот по независещи причини, а не лицата, които не желаят да поемат сами отговорността за материалното си благосъстояние. По този начин се облекчава системата за социално осигуряване и не се задушава предприемаческата активност чрез прекомерно "форсиране” на преразпределителните процеси.

4. Необходимост от превантивност при "включването” на механизмите за социално осигуряване. Възприема се принципът, че е по-целесъобразно да не се допусне възникването на социалното зло, отколкото то да бъде отстранявано впоследствие.

5. Гарантиране на стабилното функциониране на системата за социална защита чрез устойчивостта на националната парична стойност.

"Инфлационните" и "отслабващите" пари правят невъзможно организирането на ефикасна система за социална защита, тъй като постоянно изменят както социалния минимум, така и материалния статус на широки слоеве от населението. Установяването на индивидите, нуждаещи се от помощ, а така също фиксирането на нейния размер не може да върви "в крак” с инфлацията и изисква поддържането на огромен и скъпо струващ бюрократичен апарат.

6. Третиране на механизмите за социална защита като неотменими елементи на социалното партньорство и социалния мир. Това означава, че отговорността за социалната защита е солидарна и се носи от държавата, предприемачите, профсъюзите, мениджърските екипи и дори от самите безработни. При липса на консенсус по проблемите на социалната политика първата "жертва” е социалният мир, следван непосредствено от стопанския просперитет и индивидуалната сигурност.

Консервативната партия смята, че най-активната сфера на една бъдеща социална политика следва да бъде трудовата заетост. Същевременно с това обаче подценяването на безработицата като социален проблем е израз на безнравствено отношение към социалните групи, индивидите и техните права. Кабинетът до момента не е направил значими стъпки за борба с лавината на безработицата, която ежечасно премазва човешки съдби. Липсва насрещна стратегия за борба с безработицата с помощта на средствата на държавната икономическа политика. Стагниращата икономика, блокираното частно предприемачество, ниската инвестиционна активност и инфлацията "взривяват" финансовите възможности на системата за социално осигуряване. Очевидно е, че правителството е неспособно да намери "мярата" при балансирането на изискванията на икономическата реформа и нейните отрицателни социални отражения.

Първият основен пункт на социалната политика на Консервативната партия е смяната на политиката на пасивна социална защита с активни действия за борба с безработицата. Тъй като за нас благосъстоянието на човека е висша цел, ние виждаме една от основните си социални задачи в осигуряването на условия, при които той да реализира правото си на труд независимо от държавата, но подпомаган активно от нея.

Достойното заплащане на труда е втората "опорна" точка в нашата социална политика. То следва да се осигури както за тези, които са притежатели на капитал, така и за онези, които продават работната си сила. Индивидът трябва да има гарантирано минимално заплащане, което да е задължително за предприемачите и да не може да бъде снижавано от тях еднолично. В случай че личността се труди добросъвестно, получаваните от нея доходи трябва да осигуряват нормален материален и духовен статус. Особено важно е да се избегне прякото вмешателство на държавата в "интимните" механизми на договаряне на равнището на минималното заплащане на труда между предприемачите и профсъюзите. Във всички останали случаи пазарът на труда няма да изпълнява ефикасно своите регулативни функции. Държавното въздействие се състои главно в умелото използване на лостовете на данъчната политика, поддържането на стабилността на паричната стойност и общия предприемачески климат, а така също в задействането на механизмите за социална защита при безработица.

Консервативната партия оценява като недостатъчно ефикасни действията на парламента и правителството по отношение на законодателната основа и предприемането на конкретни действия за формирането на пазар на труда. Налице е опит за внасяне на дискриминационните елементи в заплащането на труда към заетите в държавните предприятия. Тези български граждани с нищо не са виновни, че полагат труда си в този сектор на икономиката, за да бъдат ощетявани. Проблемът не е да се ограбва техният труд чрез архаични "системи за регулиране на средствата за работна заплата", а да се ускори приватизацията и да се прекрати колкото е възможно по-скоро държавното "дирижиране" на равнището на доходите. Ние сме особено разтревожени от обстоятелството, че икономическата реформа и главно либерализирането на цените не бяха съпроводени със съответстващи паралелни промени в социалната сфера. В резултат на това широки слоеве от населението се оказват практически беззащитни пред високите цени на медикаментите, социалните услуги и т.н. Не е необходимо да се доказва, че ако не се предприемат спешни мерки в тази насока и не се пристъпи незабавно към изграждането на всеобхватна система за социално-здравна защита, цената на бездействието ще се измерва с живота на човешки същества от най-уязвимите възрасти - детската и "третата".

 

VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение може да се отбележи, че провежданата досега монетарна политика от правителството определено влоши изключително много икономическото състояние на голяма част от българското население. При непрекъснато намаляване на производството в национален мащаб опитите на правителството с чисто административни мерки да реши тежките икономически проблеми са предварително обречени на гибел, тъй като основните моменти в една икономическа политика са стимулиране на производителния процес от една страна, и създаване на законодателни гаранции за развитие на частния сектор, от друга. Повишаването на цените и на лихвения процент в условията на монополизъм са средство за утвърждаване на този монополизъм. Липсата на конкуренция от страна на частния сектор дава възможност държавните предприятия - монополисти, по един престъпен начин да си играят с цените и да реализират спекулативна печалба. С приемането на новия закон за приватизацията на практика се реши и въпросът с трансформирането на политическия монопол на БСП върху властта в икономически. Консервативната партия заявява най-отговорно, че в България приватизацията на практика се осъществява с тоталитарни средства без общонародно съгласие, доверие и гласност, така необходими на изстрадалия български народ.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

 ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛИ /ЧАСТ ПЪРВА/ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

 ПЪРВИ ПРОТОКОЛ

Правителствата, подписали този протокол като членове на Съвета на Европа,

решени да предприемат действия за осигуряването на колективни гаранции за някои други права и свободи, освен включените вече в част 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. /по-нататък наричана "конвенцията"/,

се договориха за следното:

Член 1

Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от неговата собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона или в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

Член 2

Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.

Член 3

Високодоговарящите се страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни периоди с тайно гласуване и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избирането на законодателното тяло.

Член 4

При подписването или ратификацията на този протокол или по всяко време след това всяка Високодоговаряща се страна може да изпрати на генералния секретар на Съвета на Европа декларация, установяваща степента, в която тази страна се задължава да прилага разпоредбите на настоящия протокол по отношение на посочените в декларацията територии, за международните отношения, за които тя носи отговорност.

Всяка Високодоговаряща се страна, изпратила декларация в съответствие с предходната точка, може впоследствие да изпраща нови декларации, изменящи условията на предходните декларации или прекратяващи прилагането на разпоредбите на този протокол по отношение на която и да е територия.

Декларация, направена в съответствие с този член, се счита за направена в съответствие с т.1 на чл.63 на конвенцията.

Член 5

Високодоговарящите се страни считат разпоредбите на членове 1, 2, 3 и 4 на настоящия протокол за допълнителни членове на конвенцията и всички нейни разпоредби се прилагат, като се отчита този факт.

Член 6

Този протокол е открит за подписване от членове на Съвета на Европа, подписали конвенцията, той подлежи на ратификация, която може да бъде осъществена едновременно с ратификацията на конвенцията или след това. Той влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ. По отношение на държавите, които са ратифицирали протокола след неговото влизане в сила, той влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.

Ратификационните документи се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа, който информира всички други членове на съвета за всички държави, които са ратифицирали протокола.

Съставен в Париж на 20 март 1952 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар ще изпрати заверени копия на всяко от подписалите правителства.

ВТОРИ ПРОТОКОЛ

предоставящ на Европейския съд по правата на човека компетенцията да дава съвещателни мнения.

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали този протокол,

Имайки предвид разпоредбите на конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. /по-нататък наричана "конвенцията"/, и особено чл.19, предвиждащ създаването заедно с други институции на Европейски съд по правата на човека /по-нататък наричан "съда"/;

Считайки за целесъобразно да предоставят на Европейския съд по правата на човека компетенцията да дава съвещателни мнения при определени условия,
се договориха за следното:

Член 1

1. По искане на Комитета на министрите съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на конвенцията и протоколите към нея.

2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието и обема на правата и свободите, определени в част 1 на конвенцията и протоколите към нея, както и какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от комисията, съда или Комитета на министрите в хода на процедури, които биха могли да бъдат създадени в съответствие с конвенцията.

3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от съда се приема с мнозинство от две трети от гласовете на представителите, имащи право да заседават в комитета.

Член 2

Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на консултативната компетенция на съда, така както тя е определена в чл.1 на този протокол.

Член 3

1. За разглеждане на искането за даване на съвещателно мнение съдът се събира на пленарно заседание.

2. В съвещателното мнение на съда се посочват неговите основания.

3. Ако съвещателното мнение като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе със свое индивидуално мнение.

4. Съвещателното мнение се изпраща на Комитета на министрите.

Член 4

Ако съдът счете за необходимо, той може да разшири пълномощията, дадени му в съответствие с чл.55 на конвенцията, и да определи за целите на този протокол свой регламент и процедурни правила.

Член 5

1. Този протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали конвенцията, които могат да станат страни по него чрез:

а/ подписване без резерва за последваща ратификация или приемане;
б/ подписване с резерва за ратификация или приемане, последвано от ратификация или приемане.

Ратификационните документи и документите за приемане се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Този протокол влиза в сила в момента, в който страни по него в съответствие с разпоредбите на т.1 на този член станат всички държави, страни по конвенцията.

3. От момента на влизане в сила на този протокол неговите членове от 1 до 4 ще се считат за неразделна част от конвенцията.

4. Генералният секретар на Съвета на Европа информира членовете на съвета за:

а/ всяко подписване без резерва за последваща ратификация или приемане;
б/ всяко подписване с резерва за ратификация или приемане;
в/ депозирането на всеки ратификационен документ или документ за приемане;
г/ датата на влизане на този протокол в сила в съответствие с т.2 на настоящия член.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на шестия ден на май 1963 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от подписалите държави.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00    
14.08.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Coopyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!