София, 14 февруари 1994 година
Брой 31 /1076/

София, 14 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА БИВШИ РЕКТОРИ И ДЕКАНИ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ПОВОД НА СТАЧКАТА НА СТУДЕНТИ И НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТ ВИСШЕТО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Народното събрание, до министър-председателя, до министъра на образованието и науката и до ректора на Софийския университет.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА И КОЛЕГИ,

Повече от месец продължава напрежението във всебългарската Алма матер. Силен е отзвукът за окупацията на университетската сграда от група студенти и стачката на част от преподавателите и служителите. Цялостната дейност на първото наше висше училище е преустановена. Не е време да се дискутират причините за напрежението, за характера на окупацията и на стачката. В основата са обективни проблеми на преподавателите и студентите. Не бива те повече да се политизират и използват за политически цели. Наложително е да се намерят съответни на обективните нужди на науката и на образованието и на реалните възможности на държавата решения, което би било от значение не само за нас, дейците в тази сфера, но и за цялото ни общество.

Ние се обръщаме към вас с настойчив призив да установите незабавен контакт на най-високо равнище за спокойно обсъждане и разумно решение. В момента най-важното е да не се провали учебната година и да не се стига до нулев прием. Тази перспектива е съвсем реална и се боим, че съзнателно ни тикат към нея. Зимната изпитна сесия не се провежда. Съмнително е, че летният семестър ще започне. Забавя се подготовката на кандидат-студентската кампания. Всичко това не е чисто университетски проблем - цялото ни общество е пряко засегнато от него. В условия на тежка криза и на незапомнена безработица преподавателите са лишени от възможност да изпълняват дълга си. Студентите ще забавят следването си, без да се надяват да работят през това време. Завършващите не ще успеят да се дипломират и да поемат професионалния си път. Родителите ще се натоварят допълнително и при без това поскъпващото образование. Особено зле ще се почувстват задочниците и чуждестранните студенти. А последните са единственият източник за чуждестранна валута, така потребна за развитието на науката. На тазгодишните абитуриенти се отнема правото да кандидатстват във висшите училища. Момчетата ги чака казармата, а останалите - бюрата за безработни. Догодина ще трябва да се справят с двойна конкуренция - заедно със следващия випуск на средното училище. Да напомняме ли за загубите на обществото от отсъствието на нова струя млади специалисти? "Много сме богати", за да пилеем това, което имаме.

Нека продължат преговорите, за да се стигне до решение на реалните проблеми, но в никакъв случай да не се поставят под въпрос учебната година и новият студентски прием. Настояваме вие лично да се заемете, за да се възстанови нормалният ход на цялостната университетска дейност.

София, 10 февруари 1994 г.

С уважение: акад. Благовест Сендов, бивш ректор, акад. Илчо Димитров, бивш ректор, акад. Георги Близнаков, бивш ректор, проф. Минчо Семов, бивш ректор, акад. Никола Попов, бивш ректор, чл.-кор. Николай Генчев, бивш ректор, чл.-кор. Тодор Николов, бивш заместник-ректор, проф. Тодор Христов, бивш заместник-ректор, проф. Веселина Бресковска, бивш заместник-ректор, проф. Марко Семов, чл.-кор.проф. д-р Стойчо Панчев - бивш декан.

ЗА АВТОРИТЕ НА ПИСМОТО: акад. Илчо Димитров

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 14 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ДЕПУТАТИТЕ-СОЦИАЛИСТИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАКОНОПРОЕКТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 1994 Г.

В изпълнение на решението от заседанието на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ от 18 декември 1993 г. в Парламентарния съюз за социална демокрация /ПССД/ беше извършен анализ и оценка на внесения от правителството законопроект за държавен бюджет за 1994 г.

В хода на работата по законопроекта бяха проведени срещи и консултации от страна на Изпълнителното бюро на Висшия съвет /ВС/ на БСП и ръководството на ПССД с министър-председателя, с министъра на финансите, с други членове на правителството, както и с ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и с отговорни представители от сферите на националната сигурност, науката, културата и образованието, здравеопазването и социалното дело.

В резултат на анализа и на дискусиите в парламентарните комисии на Народното събрание се очертаха следните главни констатации относно законопроекта за бюджета за тази година:

- проектобюджетът цели преди всичко постигане на макроикономическа стабилизация чрез ограничаване на бюджетния дефицит до възможния минимум. Бюджетът е силно напрегнат, като цяло предвижданите разходи са на критичния минимум по отделни бюджетни сфери. Наред със стабилизацията като цел на бюджетната политика се декларира и по-активното преструктуриране на икономиката;

- същевременно възникват опасения, че отделни сектори ще се окажат под критичната граница на осигуреност със средства. Освен това сериозни въпроси възникват и по отношение на готовността на правителството да осъществи декларираната политика на преструктуриране на бюджетната сфера и на икономиката като цяло.

Въз основа на анализа и проведените обсъждания по законопроекта за бюджета за 1994 г. Висшият съвет на БСП и депутатите социалисти

РЕШИХА:

1. В хода на дискусията в Народното събрание и като официална позиция на БСП депутатите социалисти да обосноват необходимостта от цялостна политика на правителството, която да осигури изпълнението на бюджета въз основа на следните главни насоки:

- да се формулира и проведе конкретна индустриална структурна политика за оживление въз основа на гаранции за стопанската самостоятелност на фирмите с преобладаващо държавно участие; на механизми за насърчаване на инвестициите от страна на всички фирми; преструктуриране и финансово оздравяване на фирмите с необслужвани кредити в съответствие с нормите на приетия от Народното събрание закон; закриване на неефективни предприятия при съответни социални гаранции;

- деблокиране на приватизационните процеси, както и задействане на масовата приватизация и на приватизационни схеми със социална ориентация;

- приключване на работата на ликвидационните съвети в селското стопанство, ускоряване на работата на поземлените комисии и полагане на началото на комплексна реформа в аграрния сектор;

- програма за преструктуриране на здравеопазването, образованието, науката и културата, като се гарантират минимално необходимите разходи за функционирането на тези системи;

- рязко подобряване на дейността на данъчната администрация за гарантиране на бюджетните приходи, както и на органите на финансовия контрол;

- решителни мерки срещу корупцията, стопанската престъпност, скритата приватизация и разграбването на държавната собственост, укриването на доходи и незаконното забогатяване.

2. При уточняването на разходната част на бюджета ръководството на ПССД да организира обобщаването на исканията на представителите на БСП в отделните комисии и да формулира предложения за най-наложителните възможни доуточнения. При преразпределението да се даде предимство на общините, въоръжените сили и науката.

3. Преди окончателното гласуване на бюджета на второ четене да се обсъдят с министър-председателя и с другите парламентарни групи необходимите структурни и кадрови промени в Министерския съвет и главно в икономическата и социалната сфера.

4. Депутатите социалисти да поискат министър-председателят да внесе в Народното събрание отчет за изпълнението на икономическата политика на правителството и на бюджета за първото полугодие. Основно съдържание на парламентарния контрол от страна на ПССД да бъде изискването на информация и отчети от членовете на правителството относно конкретните действия за изпълнение на декларираната от правителството политика и за приложението на приеманите от Народното събрание закони в областта на икономиката.

5. Възлага на депутатите социалисти чрез политически консултации и активна работа в парламентарните комисии, в председателския съвет и в пленарната зала да осигурят приемането през първото полугодие на 1994 г. на законопроектите, необходими за изпълнението на бюджета и осъществяването на икономическата и социалната политика на правителството:
- закона за изменение и допълнение на Закона за приватизацията;
- законите за предпазния конкордат и за несъстоятелността;
- закона за сметната палата;
- измененията и допълненията в действащото данъчно законодателство, в т.ч. и за местните данъци и такси;
- измененията в наказателното право;
- закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта;
- закона за висшето образование.

6. Дава съгласие на депутатите социалисти да подкрепят законопроекта за държавния бюджет за 1994 г. в съответствие с настоящото решение.

София, 10 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 14 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ, ПРОИЗНЕСЕНО НА ТРЕТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /8-12 ФЕВРУАРИ 1994 Г. СОФИЯ/

Едно правителство, сформирано с мандата на третата парламентарна сила - ДПС. Повечето институции и организации възлагаха известни надежди на това правителство, в което като начало не доминираха бившите комунисти. Позицията на "Подкрепа" през този период на кабинетно сформиране бе пасивна - изчаквателна, тъй като периодът за избори бе изключително неподходящ, редица процеси очакваха своето развитие, довършване - най-вече в икономиката. Предстоеше зима, която е един труден период за предизборна агитация, освен това и напрежението в нашата западна съседка бе твърде голямо, за да си позволим лукса България да остане неуправлявана за един значителен период от време. Конфедерацията поиска две неща от новосформирания кабинет, който си залепи етикета "Кабинет от експерти", поиска ясна и точна програма за намерения и социален диалог. Още в края на януари 1993 г. програма бе представена и в общи линии тезите и принципите, залегнали в тази програма, удовлетворяваха нашата организация. Също така в едномесечен период бе сформиран Национален съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/, бе приет неговият правилник, изобщо бе създадена институция, която, ако работеше според замислените правила и принципи, можеше да се окаже твърде резултатна и да реши една значителна част от натрупаните при предходното управление проблеми. За съжаление очакванията не бяха оправдани. Изминаха сто дни, в които на практика ефектът от дейността на правителството бе нулев. Изминаха още сто дни и тогава на нашия Конфедеративен съвет, проведен в Кюстендил, бе направен сериозен и задълбочен анализ, от чиито заключения бе видно, че програмата, представена пред българската нация, не се изпълнява по нито един от основните параметри, включени в нея. Шумно прокламираната приватизация се оказа сапунен мехур, защото и днес, повече от година от съществуването на този кабинет, на практика тя тъпче на място. Конфедеративният съвет даде негативна оценка за дейността на правителството като цяло и натовари Изпълнителния съвет да разработи стратегия за отношенията с правителството в новите условия. Това, което може да се сподели като оценка към днешна дата, е, че на практика България не се управлява, състоянието на държавата е критично, липсва стратегия за който и да е от секторите от обществения живот, подписаните договорености в НСТС за социално сътрудничество не се спазват, което бе и в основата на редица протестни акции от края на миналата година.
Социалната политика, на която толкова се разчиташе, стигна до задънена улица. Все още не са изплатени договорените компенсации за 4-то тримесечие на 1993 г. На всичкото отгоре правителството взе серия от решения, които засягаха социалния статус на българското население, но без да бъдат съгласувани и договорени в Националния съвет. Социалната политика и в новия проектобюджет на практика обрича значителна част от нацията на едно мъчително, полугладно съществуване. В този бюджет, за който не се дават никакви гаранции, че ще бъде изпълнен, се отрежда твърде малко място на такива основополагащи дейности като здравеопазване, образование, наука и култура. Това е един бюджет, който всъщност представлява намерения и декларации без никакви гаранции, един лист хартия за пред западните финансови институции, от които се очаква да дадат голям кредит по линия на Международния валутен фонд и да помогнат на България за уреждане на въпроса с колосалния външен дълг. Едва ли западните финансови институции обаче са толкова доверчиви, за да повярват на едни "добри" намерения, неподплатени с никакви сериозни гаранции. През този период особено ясно се очерта и липсата на адекватна политическа перспектива и конфигурацията на силите в Народното събрание. Нещата се объркаха дотолкова там, че вече не само на западните наблюдатели, но и на водещи български политолози е трудно да се ориентират в сложната ситуация на групирания и прегрупирания, мотивирани явно от личностния стремеж за оцеляване и консумиране на заемания политически пост. На този фон особено тревожни са развитията в демократично ориентираните политически формации, които не могат да намерят общ език и не могат да обединят своите усилия, за да спрат настъпващия комунизъм и да осигурят бързия преход на България към демократична пазарна икономика. И ако в близките месеци те не постигнат единомислие, то за съжаление е твърде трудно да прогнозираме какъв ще бъде по-нататъшният ход и дали няма България да се върне десетки години назад само защото личностните амбиции са надделели над обществения ангажимент за спасяване на страната. През този период особено големи размери взеха феномените като престъпност и корупция. Едни явления, за които нашето общество се оказа напълно неподготвено не защото те не са съществували и преди, а защото мащабите и размахът, които те добиха, са съпоставими с подобни явления в латиноамериканските държави. Стигна се дотам, че на практика силите за сигурност, които следва да охраняват по презумпция интересите на гражданите и на обществото, се свързаха с една или друга престъпна групировка и започнаха да воюват помежду си. Един тъжен факт, който срина и малкото останало от авторитета на България пред международните институции. Корените на това явление обаче отново трябва да бъдат потърсени в обърканата политическа ситуация, защото, за да се развива един обществен организъм, за да функционира нормално, следва това да се извършва по определени правила. Тези правила се пишат от политиците и се пишат от Народното събрание и правителството, тъй като човешкото общество е устроено по такъв начин, че то работи и се развива по правила, и България не може да прави изключение. Досега политиците ни предложиха една система, в която по странен начин съжителстват капиталистически, полукапиталистически и комунистически закони, и е лесно разбираемо защо българската икономика и изобщо всички сфери на българското общество са на практика блокирани. Не може едни закони, които взаимно си противоречат и се отричат, да бъдат синхронизирани така, че обществото да крачи напред. В тази объркана и противоречива обстановка определени икономически групировки, по-точно определени престъпно-икономически групировки, започнаха да налагат своите правила, а именно правото на по-силния. Така че по моя скромна преценка това беше почвата, върху която се развиха и избуяха корупцията и престъпността, и ако ние желаем да неутрализираме или поне да намалим силно негативното влияние на тези общоопасни феномени, то трябва да се знае, че не само силната полиция, не само доброто следствие и не само експедитивната съдебна власт могат да служат като надеждна бариера. А преди всичко наличието на ясни и точни правила, които да регламентират процесите в обществения организъм, защото правилата, по които работят и полицията, и следствието, и прокуратурата, и съдът, са част от общия пакет правила, по който работи държавата. Големият въпрос в борбата с престъпността не е как и колко сериозно да бъдат наказвани престъпниците, след като вече са извършили престъплението, а как обществото да намери такива механизми, че да предотврати и да възпрепятства извършването на самото престъпление. Как ще се развие по-нататък българското общество, е твърде трудно да се предвиди. Според оценката на икономически експерти негативните процеси в икономиката и изобщо във всички сфери на обществения живот ще продължават да се задълбочават и в тази сложна обстановка, в която са застрашени не само трудовите, не само икономическите, а и жизнените права. Застрашено е и самото физическо оцеляване на българския гражданин, от което следва обществените организации, като синдикатите и други, които не виждат в политиката преди всичко начин за бързо забогатяване, а преди всичко ключ към решаване на обществените проблеми - решително да се намесят.

В тази връзка особена важност придобиват контактите и взаимоотношенията ни с политическите сили и други обществени организации.

София, 8 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОКЛАД /ЧАСТ ОСМА - ПОСЛЕДНА/ ЗА БЪЛГАРИЯ НА "ХЕЛЗИНКСКАТА КОМИСИЯ" НА КОНГРЕСА НА САЩ /МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1993 Г./, ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДАКЦИЯТА ОТ ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ.

Прилагането на изискванията на закона "Панев" имаше отрицателно въздействие върху българските висши учебни заведения. В доклад на "Хелзинки уотч" от август 1993 г. се казва:

"Вместо очакваното подобряване на професионалните изисквания към тези, които заемат изборни длъжности в университетите, се получи точно обратен резултат, към тези хора не бе предявено никакво изискване за професионална квалификация." /19./

Друг проект, свързан с прочистването на номенклатурата, не успя да получи достатъчна подкрепа в парламента през 1992 г. и е под въпрос дали въобще ще бъде приет, поне в близкото бъдеще. През май група парламентаристи предложиха някои закони, които имаха за цел да намалят въздействието от законите за декомунизация. Парламентаристите от Съюза на демократичните сили /СДС/ обвиниха новото мнозинство в парламента /което включва Българската социалистическа партия /БСП/, Движението за права и свободи /ДПС/ - партията на етническите турци, и някои бивши членове на Парламентарната група на СДС/, че блокира приемането на законите за декомунизацията.

Според "Хелзинки уотч": "За съжаление изработените и разгледаните досега от парламента закони за декомунизация се основават на концепцията за колективната вина, която предвижда хората да се наказват не за някакви техни лични действия, а за принадлежност към определени групи." /20./

Тъй като бившата комунистическа БСП е все още ръководна сила в българския политически живот, съществува тревога за "рекомунизация", споделяна най-вече от СДС, който в момента е в опозиция. Независимо от продължаващото и дори нарастващото влияние на БСП едва ли е вероятно в България да се реставрира комунизмът. В отговор на упоритите критики от страна на СДС президентът Желев категорично заяви, че рекомунизацията в България е невъзможна. В същото време обаче той се противопостави на приемането на законодателство, насочено към премахване на комунистическата номенклатура.

Парламентарното решение от януари 1993 г. да не се допуска отварянето на секретните полицейски досиета би могло да попречи на усилията за декомунизация. Това решение всъщност неутрализира ефективно някои от мерките за декомунизация, предприети от правителството на СДС-Димитров. Според промяна в Наказателния кодекс всеки, който предаде информация, свързана с дейността на секретните служби, може да получи присъда до 3 години затвор, а ако направи това официално или чрез средствата за масова информация - до 6 години.

ИЗВОДИ И ПЕРСПЕКТИВИ

България е изправена пред рядка историческа възможност, при която може да кове реално собствената си съдба, освободена от оковите на комунистическото господство на обширната съветска империя, с която имаше особено тесни връзки. България се развива като демократична, законова държава, в която на правата на всички нейни граждани се гледа с по-голямо уважение.

В посткомунистическия си преход България е изправена пред много усложняващи фактори. Не може да има никакво съмнение, че бруталната война в съседна Босна и Херцеговина, с потенциала й да се прехвърли и другаде, представлява изключителна заплаха за прохождащата посткомунистическа българска държава.

България е един от малкото примери на Балканите за мир и стабилност и не бе хваната в мрежата на свръхнационализма. Независимо от някои вътрешноетнически напрежения, особено що се отнася до отношението към циганите, мнозинството от българското население, изглежда, има умерени и толерантни възгледи към тях. Няма някакви значителни сепаратистки движения и малцина българи поставят под въпрос българското си гражданство. Въпреки това е необходимо да бъдат положени по-големи усилия, така че всички етнически и религиозни групи, включително циганите и онези, които не изповядват източноправославна религия, да се чувстват част от българското общество.

България напредва с политическата и икономическата си реформа, макар че темпът на промяната напоследък е спаднал. Понастоящем в българския политически живот се наблюдават многобройни напрежения както между, така и вътре в политическите партии и коалиции. Липсата на консенсус между главните политически сили в България - СДС и БСП - доведе до образуването на правителство без ясен мандат за управление и до нестабилна парламентарна база. Нещо повече, пукнатината вътре в СДС, довела до падането през октомври 1992 г. на първото некомунистическо българско правителство, както и конфронтацията между СДС и президента Желю Желев имаха обезсърчаващ ефект върху усилията да се осигури продължаващо влияние на демократичните сили в България. Политическо боричкане от такъв вид не учудва в една млада демократична държава, която се бори да преодолее миналото си и да начертае бъдещето си, но то може да забави още повече темпа на реформата и да доведе до политическа парализа.

Икономическото измерение, по-специално усилията за преход към пазарна икономика и отдалечаване от командната система, ще бъде особено важен предвестник за цялостното по-нататъшно развитие на България. Разбира се, липсата на икономически подобрения би могла да спъне и дори да обърне демократичните реформи.

Усилията за декомунизация са също така важни за развитието на България, но е необходимо да се внимава много и да се вземат мерки правата на гражданите да бъдат защитени, включително тези на бившите комунистически функционери. Важно е, докато се поправят историческите неправди, да не се извършват нови, дори ако в сравнение с предишните тези са относително по-меки.

България определено е постигнала стабилен, макар и невйнаги равен, напредък и еволюира към истински демократична законова държава. Макар че, както и в други посткомунистически държави, ще бъде необходимо време за пълната раздяла с практиката от миналото и за преодоляване на старите навици.

Докато в посткомунистическия си преход България е изправена пред значителни проблеми и ще продължи да се сблъсква с тях в предвидимото бъдеще, тя се справя доста по-добре от повечето от балканските й съседи. Нещо повече, тя надхвърля очакванията на онези, които до неотдавна гледаха на страната като на "16-та република на Съветския съюз", като родина на заговори за убийство на папата и насилствени асимилационни кампании. Въпреки действително реалните проблеми, които изпитва, България дава да се разбере, че е по-толерантна, по-плуралистична, по-демократична и по-стабилна, отколкото мнозина биха предположили.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Киел Енгелбрект, "Средствата за информация в Източна Европа", РСЕ/РС "Рисърч рипорт", 7 май 1993 г.
2. "Форин броудкаст информейшън сървис" /ФБИС/, "Дейли рипорт", Ист Юръп, 16 юни 1993 г.
3. Дженис Браун, "Напредъкът на България към демокрацията". "Дъ Фърст Фрийдън" - бюлетин на Институт Пуебла, ноември-декември, 1992 г.
4. ФБИС, "Дейли рипорт", Ист Юръп, 5 април 1993 г.
5. Ранди Тифт, "Българските протестанти се обединяват срещу нападките към "сектите". "Нюз нетуърк интърнешънъл - нюз сървис", 30 юни 1993 г.
6. Уилям X. Тафт. "В България демокрацията намалява етническите напрежения", "Уол стрийт джърнъл Юръп", 19-20 март 1993 г.
7. ФБИС, "Дейли рипорт", Ист Юръп, 1 декември 1992 г.
8. България, Доклади за спазването на човешките права в отделните страни през 1992 г. /Вашингтон, Държавен департамент на САЩ, февруари 1993 г./.
9. Виж: "България - полицейско насилие срещу циганите" /Ню Йорк, "Хелзинки уотч", април 1993 г./
10. Дънкан Пери, "Македония: балкански проблем и европейска дилема", РСЕ/РС "Рисърч рипорт", 19 юни 1992 г.
11. "Не може да има универсално определение на "национално малцинство", в. "Маседониън трибюн", 20 май 1993 г. в превод от в."Македония".
12. Институт по проблемите на мира /ЮСИП/, САЩ, "Изследване на законността в България", Крейг Х. Бааб, Джон Бел и А.Е. Дик Хауърд, Вашингтон, 1993 г.
13. РСЕ/РС, "Дейли рипорт", 15 юли 1993 г.
14. ЮСИП, "Изследване на законността в България", стр.114.
15. ФБИС, "Дейли рипорт", Ист Юръп, 11 май 1993 г.
16. "Живков в България, обвинен, че е отклонявал средства", Агенция Ройтер, 9 август 1993 г.
17. РСЕ/РС, "Дейли рипорт", 4 август 1993 г.
18. Киел Енгелбрект, "Комунистическото наследство на България: уреждане на стари сметки", РСЕ/РС "Рисърч рипорт", 10 юли 1992 г.
19. "Декомунизацията в България", "Нюз фром Хелзинки уотч", август 1993 г.
20. Доклад за света на "Хюмън райтс уотч" /Ню Йорк, "Хелзинки уотч", 1993 г./.

/Пресслужба "Куриер"/

14.02.1994 г.    
15:00:00   

Редактори: Нина Гаврилова,
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!