София, 14 декември 1992 година
        Брой 245 /775/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 14 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНОТО СЪВЕЩАНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ НА 13 ДЕКЕМВРИ 1992 ГОДИНА В СОФИЯ.

Като отчита сложността на настоящата политическа обстановка в България и ръководейки се от своята отговорност на най-голяма политическа сила в страната, Националното съвещание на СДС приема следната резолюция:

1. В случай че ДПС предложи на СДС да състави правителство чрез неговия мандат, СДС да започне преговори за формиране на такова правителство. Националният координационен съвет е органът, който единствено може да взема решения по тези преговори. В преговорите ще участват и представители на Парламентарната група на СДС, като при всички случаи не се уронват моралът и достойнството на СДС.

2. Преговорите следва да бъдат водени при посочените по-долу условия:

а/ преди съставяне на правителството да се сключи политическо споразумение между СДС и ДПС, което да включва:
- приетите от 36-то Народно събрание закони да не се прегласуват;
- подчинение на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана на изпълнителната власт, за да бъдат те под парламентарен контрол;
- ускоряване приемането на законопроектите, внесени от Министерския съвет;
- съобразяване на парламентарното мнозинство с поетите задължения пред международните финансови институции;
- изключване на политически условия при партньорството със синдикатите;
- поддържане на правителството до края на мандата му;
- разсекретяване на досиетата.

б/ при преговорите за формиране на правителството СДС да посочи министър-председателя, министрите и заместник-министрите на силовите министерства и да се придържа условията на предишните преговори по време на неосъществения мандат на СДС.

3. СДС няма да подкрепи правителство, съставено в противоречие на условията в т.1 в 2 на настоящата резолюция, дори и в случай, че в него участват отделни личности от СДС.

4. Националният координационен съвет на СДС е органът, който взема политически решения и Парламентарната група на СДС е длъжна да се съобразява с тези решения. Неспазването на това задължение е несъвместимо с членство в СДС.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 12 ДЕКЕМВРИ 1992 ГОДИНА, ПО ПОВОД НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЧРЕЗ МАНДАТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ.

Политическата ситуация в България буди нарастващо безпокойство. Законите, приети от Народното събрание, засегнаха устоите на тоталитарната система. Въпреки трудностите правителството започна да ги прилага. България намери своето достойно място в Съвета на Европа и предстои нейното асоцииране в Европейската общност. Бяха направени сериозни стъпки за уреждане на външния дълг. Търси се реална отговорност от виновниците за националната катастрофа. Именно в този момент президентът на републиката започна атака срещу коалицията, която го издигна и подкрепи. Той застана зад тези, които имат интерес да спрат демократичните преобразувания в страната. Удобен инструмент в неговите ръце стана парламентарната група на ДПС. Вече четвърти месец парламентът практически не работи и СДС загуби парламентарно мнозинство. Повече от месец продължава и правителствената криза. ДПС не пое подадената му ръка от СДС и постави неприемливи условия за участие в Министерския съвет. БСП се подигра с българския народ, като представи за премиер една противоконституционна кандидатура, с което показа, че не е годна да поеме отговорността за управлението на страната.

В тази обстановка СДС трябва да вземе съдбоносни решения за бъдещето на България. Демократическата партия /ДП/ отчита тежкото икономическо положение на страната, сложната и взривоопасна обстановка на Балканите, както и трудностите от евентуални предсрочни избори. Заедно с това обаче ДП си дава сметка, че поведението на парламентарната група на ДПС не дава основания за доверие. Една политическа организация държи властта само когато има гарантирано парламентарно мнозинство. При други условия тя симулира управление. А България има нужда от правителство, което реално да управлява.

ДП не си затваря очите и пред обстоятелството, че както НКС на СДС, така и правителството и Парламентарната група /ПГ/ на СДС допуснаха пропуски и грешки в стратегията и в тактиката. Тези пропуски и грешки обаче не са решаващи за политическата криза, главна отговорност за която носят БСП, президентът, специалните служби и ръководните дейци на ДПС. Въпреки това Демократическата партия никога не е била против което и да е етническо и верско малцинство и винаги се е борила за техните права. Между своите членове тя има турци и българомохамедани. ДП никога няма да допусне разиграването на националистическата карта в нашата страна.

Въз основа на всичко това Националната конференция на Демократическата партия прие следните решения:

1. НКС е върховният орган на СДС. Той определя политическата линия на коалицията и депутатските листи. ПГ на СДС е длъжна да се съобразява с неговите решения.

2. СДС трябва да проведе преговори с ДПС за съставяне на правителство чрез мандата на ДПС. Те трябва да се водят от лица, посочени от НКС на СДС.
Представители на Демократическата партия няма да участвуват в тези преговори по причини, изложени в преамбюла.

3. Демократическата партия ще подкрепи правителство на СДС чрез мандата на ДПС само при следните условия:

а/ да се сключи предварително политическо споразумение между СДС и ДПС при спазване на шестте условия, поставени от СДС при преговорите по неосъществения мандат на СДС, както и при съгласие да се разсекретят досиетата;

б/ министър-председателят, министрите и заместник-министрите на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи и на правосъдието да бъдат посочени от СДС.

4. Представители на Демократическата партия няма да участват в правителство, съставено от мандата на ДПС, ако не се изпълнят посочените условия.

5. Демократическата партия няма да подкрепи правителство чрез мандата на ДПС, ако то се изгради на основата на условия, злепоставящи достойнството и идентичността на СДС.

6. Демократическата партия винаги е била, е и ще бъде лоялен член на СДС. Тя отчита необходимостта от неговото единство и сила.

7. Демократическата партия е против всякакъв вид правителство на "национално съгласие", тъй като това е абсурдно понятие и политическа демагогия, която противоречи на духа на демокрацията. На страната е необходима ясна граница между правителство и опозиция.

8. Демократическата партия вярва, че българският народ ще прояви политическа мъдрост и ще преодолее с достойнство кризата, в която бяхме хвърлени.

София, 12 декември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" /12 ДЕКЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ/ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ.

Националният съвет на Движение "Гражданска инициатива" /НС на ДГИ/ прие с мнозинство решение за съставяне на коалиционно правитество след подписване на политическо споразумение с ДПС. Правителството трябва да бъде под номинацията на Съюза на демократичните сили.

I. Националният съвет е решително против провеждането на незабавни избори, което би довело до спиране на основните процеси на декомунизацията и засягане на основни социални, обществени и национални интереси.

Тъй нареченото преструктуриране на политическото пространство може да се осъществи по пътя на произвеждане на избори едва след като обществените и политическите сили, нацията и страната са социално и икономически подготвени за това.

II. Националният съвет на ДГИ прие решение за свикване на извънредна Национална конференция през месец февруари 1993 г. Определен е организационен комитет. Конференцията ще определи основната политическа стратегия на движението и ще приеме дългосрочна програма за конкретните задачи и цели на движението.

III. Националният съвет на ДГИ протестира срещу всички опити за разцепление на движението и предупреждава обществеността, че действието на шепа лица, самоопределила се като организатори на така наречената "извънредна национална конференция на ДГИ", са противоуставни, нелегитимни и противозаконни. НС на ДГИ и неговият председател Л. Собаджиев са единствено законно избраните ръководни органи на движението и само те могат да го представляват в политическия живот на страната.

Националният съвет изразява своята голяма загриженост от продължаващата акция за елиминиране на цели групи от партии и организации, доказали своята демократичност и лоялност към СДС.

Националният съвет на ДГИ настоява пред НКС на СДС да се спазва Статутът на коалицията и да се обърне внимание на дейността на определени лица в комисията по етика, които със своите действия в този изключително тежък политически момент рушат единството и целостта на демократичните сили.

IV. Националният съвет на ДГИ потвърждава своите решения от 16 септември и 21 ноември 1992 г. за необходимостта от организиране на политическа дискусия в СДС, свикване на Националната конференция и сключвате на нов договор за политическа коалиция - Съюз на демократичните сили.

София, 12 декември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩИНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ - ЛОЗЕНЕЦ, ПО ВЪПРОСА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЧРЕЗ МАНДАТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ. Документът е адресиран до Националния комитет на СДП.

Общинската организация на Социалдемократическата партия /СДС/ - Лозенец, заявява, че е против съставяне на правителство на СДС чрез мандат на ДПС.

Всякакви други становища, изказани от представители на нашата общинска организация, да се приемат като тяхно лично мнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Милков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА СЛИВЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ ПО ПОВОД НА ПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.

Във връзка с изявлението на Христо Събев, излъчено по "Ефир 2" на Българската национална телевизия в предаването "22 часа" на 26 ноември 1992 г., заявявам:

Аз се отказах от подписа си под резолюцията на Църковния съд за низвержението на отцепилите се от църквата архиереи поради лични съображения, а именно: с надежда да се получи покаяние и помирение!

Въпреки това аз признавам твърдо решението на Архиерейския събор за законно и се съобразявам с него в архипастирското ми служение.

София, 9 декември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА РУСЕНСКИ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ. Документът е от архива на организацията.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ!

Русенският съюз "Царство България" е последователен радетел за демокрация. Упорито и настойчиво ние работим за извеждане на България от третата национална катастрофа.

През есента на 1991 г., по време на изборите за Народно събрание, бяхме верен и безкористен съюзник на Съюза на демократичните сили /СДС/.

Предвид тревожната политическа обстановка в страната, имайки ясна представа за своето влияние и възможности, както и с пълното съзнание за отговорността си пред българския народ и България, Русенският съюз "Царство България” предлага на Съюза на демократичните сили да сключим помежду си политическо споразумение за съвместни действия в българския политически живот.

Това споразумение би узаконило едно съществуващо положение, тъй като в Русенската област сътрудничеството между нашия съюз и СДС е безспорен факт.

Не можем да не обърнем внимание и върху обстоятелството, че Русенският съюз "Царство България”, като една от най-силните монархически организации в България, може да увлече всички тях на страната на СДС. Освен това благодарение на тясното сътрудничество между нас, Съюза за Търновска конституция и Съюза на свободните демократи ние се надяваме, че те също ще възприемат идеята за политическо споразумение със СДС.

По такъв начин в страната ще се оформи най-широка и всеобхватна коалиция на политически сили - истински привърженици на демокрацията, с най-масова опора сред българското общество, което ще бъде гаранция за необратимостта на демократичните процеси и препятствия срещу всякакви политически авантюри.

Това между другото, е в пълно съзвучие с решенията на последното политическо съвещание на СДС, в което се третира точно въпросът за съдружие между всички демократични сили в България.

За да добиете по-пълна представа за нашия съюз, прилагаме нашите Устав, Основни начала и Легитимация.

Считаме за целесъобразно да проведем преговори за сключване на споразумението, като на тях ще предложим наш проект за това споразумение.

Очакваме писмен отговор на нашето предложение до 31 октомври 1992 г.

Русе, 16 октомври 1992 г.

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Бакърджиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА 3" /ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ВТОРА/ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТАСОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

17/ІІІ

17. Армията, полицията, разузнаването и промяната

ІІІ. БСП и промяната

        
БСП схващаше /и немалко хора сега схващат/ армията като опора на партията.

Деполитизацията на армията беше наложена мярка, която не засегна позициите на армейските кадри, номенклатура на Военния отдел на ЦК на БКП. Самото висше военно ръководство нямаше и намерение да променя съществено армията. Това постави БСП в неизгодни позиции след време, когато промените започнаха, бяха в сферата на необходимите /наред с някои прекалени/, но ги започнаха от СДС. Започна ги един низш офицерски чин от запаса, което не е добър атестат за способността на БСП да се ориентира в новата обстановка и да реагира според нея.

В момента, освен спорадични контакти, БСП няма реална връзка с армията, дори с кадрите, които навремето е издигала там. Ето защо в БСП съществува чувството, че не се работи с армията, че не се поддържат добри връзки с хората там.

Едва ли това е перспективна политика за една сериозна политическа сила в демократично общество. Връзките ни с армията като политическа сила трябва да бъдат като връзки на законодатели или вероятни фигури от изпълнителната власт за решаване на проблемите на армията в името на националния интерес.

Армията не трябва да бъде нито опора на БСП, нито неин враг. Връзката партия - армия просто вече трябва да се снеме от политическия арсенал на средствата на БСП.

Както и по въпросите на армията, и по въпросите на полицията и разузнаването БСП не разполагаше с перспективна политика. Такава политика би зависела от наличието на концепция за националната сигурност, но тъкмо подобна концепция БСП нямаше.

На свой ред концепцията за националната сигурност в промяната се определяше от други, различни от традиционните ценности на БКП. Така или иначе в конституцията не залегнаха основите на подобна концепция, а оттук и не бяха определени в основния закон на страната принципите на отношенията и подчинеността на силовите ведомства.

Принудени сме да кажем, че промените в полицията по време на промяната не са израз на официална политика на БСП и никъде не са обсъждани по време на нейната власт. Това потвърждава опасенията, че по време на предишните десетилетия наистина е имало срастване на органите с властта и с партийната върхушка.

За БСП органите на полицията си останаха тайни органи. Отварянето им към обществото като политическа линия на промените в тях не беше заложено в програмните документи на БСП.

Напълно в "стар стил” външното разузнаване беше прехвърлено към председателя /президента/.

Кадровите промени в разузнаванията продължиха и после, съвсем далеч от дневния ред на Председателството. Продължиха и по време на коалиционното правителство, продължават и сега.

17/IV

17. Армията, полицията, разузнаването и промяната

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД

 

Нуждаем се от национална армия. Това е факт, по който имаме национално съгласие.

Философията на промяната в армията е съставена от два компонента - съотношението на силите в света и региона, от една страна, и от друга - нашите цели и възможности.

В очертаните от тези два компонента рамки можем да реализираме принципите на строителството и използването на българската армия.

Общите рамки на идеите за армията се очертават и от историческото време, в което живеем. Армията е необходима и на малките страни, за да бъдат достатъчно вземани на сериозно в международните отношения и за да гарантират националното самочувствие.

Една съвременна армия на страна като България не трябва да има преобладаващи нападателни възможности, нито пък да може да води дълга и изтощителна отбрана с огромни запаси. Армията, която ни е необходима, следва да бъде достатъчно убедителна за възможния противник, че тя е в състояние в самото начало на конфликта или скоро след това да нанася сериозни загуби на агресора. Армията ни трябва да внушава респект по отношение на своите възможности за нанасяне на удари. Това определя до голяма степен строителството, въоръжението и подготовката на войските.

Една такава въоръжена сила следва да бъде изцяло професионализирана не само като състав, но и като дезангажираност от вътрешнополитическия живот на страната. Армията следва да се гради върху ценностите, които нито една политическа сила не оспорва - цивилизационните ценности на съвремието, националните приоритети, традициите.

Обществото би дължало на една такава армия компенсацията за намалените граждански права, за националния интегритет, който тя ще гарантира. Армията трябва да бъде гледана като съставена от хора, ангажирани с основните интереси на нацията.

Армията следва да е отворена към обществото, да е под ефективен граждански контрол и да бъде гарантирана от опитите на политически сили или институции да я овладеят за своите интереси, точно както трябва да бъдат защитени от подобна опасност полицията и разузнавателните служби.

17/V

17. Армията, полицията, разузнаването и промяната

V. Политически принципи и ключови термини

 

Политическите принципи, към които бихме се придържали по отношение на "силовите" ведомства, са:
* национален характер на силовото ведомство;
* специално за армията - намира се в преходно състояние от полупрофесионална към професионална;
* престижни институции, гарантират висок социален статус на тези, които работят в тях;
* институции, политически ръководени от цивилни екипи със строго определени пълномощия чрез закон, подлежащи на стриктен граждански контрол;
* отворени за гражданския контрол институции в рамките на ненакърняване на националната сигурност;
* гаранции срещу използването на силовите ведомства за политически цели;
* контактите на политическите сили със силовите ведомства единствено по институционален път.

Ключови термини:
"национални служби"
"деполитизирано ведомство"
"граждански контрол над силовите ведомства"
"върховенство на националните интереси"
"върховенство на конституцията и законите"
"върховенство на граждански мир"
"символ и генератор на националното съгласие"
"сигурност на специалните служби и техните сътрудници"
"съсредоточаване и дублиране на информацията"
"патриотизмът - основа на военното обучение"
"висок социален престиж и авторитет на хората с пагони"
"приоритетно решаване на социално-битовите проблеми"
"висок ценз на военноучебните заведения"

17/VI

17. Армията, полицията, разузнаването и промяната

VI. Законодателни идеи

 

Наред с основния закон за въоръжените сили и отбраната, който изисква отделен анализ и сравнение със закони, като този на Португалия например, армията може да бъде осигурена социално в няколко насоки:
* акциониране на строителните мощности на армията и развиването им в посока на самозадоволяване с жилища и културни институти;
* чрез продажба на централни градски имоти, собственост на армията, създаване на пенсионен фонд, който да позволи, без натоварване на държавния бюджет, да се осигури пенсиониране на 75 или дори 80 % от заплатата на военнослужещите, както и да се приведат към тези показатели вече пенсионираните военни;
* въвеждане в армията на институт на прависти /във всяка част/, както и принципно изменение на отвореността на армията към обществото:
- обучение в гражданските ВУЗ с държавни стипендии;
- стриктен граждански контрол над военните;
* същият режим е напълно приложим във всички силови ведомства, в които се съчетават армейските с ведомствени принципи от друг тип.

Кодекс на въоръжените сили, включващ глави, равносилни на закони за армията, за полицията, за специалните служби, за деполитизацията, за общонационалната значимост и националните интереси, за граждански контрол, за военнопромишления комплекс и т.н.

17/VII

7. Армията, полицията, разузнаването и промяната

VII. Идеи за изпълнителната власт

                       
Към правителството могат да се отправят искания:
* прекратяване на намесата на политическите екипи в силовите ведомства, в работата на ведомствата;
* незабавното внасяне на липсващите закони, които определят точно пълномощията ва цивилните политически екипи в тези ведомства;
* строг контрол по запазване на тайната и ограничаване на специалния съветнически
апарат;
* преференции и правителствени мерки за вдигане престижа на ВВУЗ;
* предимствено решаване на социалните проблеми и жизнения ценз на служителите в силовите ведомства;
* гаранции за реална деполитизация;
* гаранции за професионализъм;
* правомощия /за деполитизацията и националните интереси/ на военния съд и военната прокуратура.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ ЗА ВНАСЯНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОБСТАНОВКАТА НА БАЛКАНИТЕ ИНАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ.

Взривоопасната обстановка на Балканите поставя България в изключително сложна ситуация. Това се потвърждава и от зачестилите изявления на отговорни лица от авторитетни международни организации, от политици и публикациите в световните средства за масова информация за евентуална чуждестранна военна намеса в югоконфликта.

Разпадането на Варшавския договор и промяната на геополитическото пространство в Европа, липсата на ясна концепция по въпросите на националната сигурност налагат вземането на спешни мерки за гарантирането на териториалната цялост на България.

Реорганизацията в армията и произтичащите от нея трудности, критичното състояние на военнопромишления комплекс, конфликтът между държавните институции и реалната икономическа и морална криза в обществото поставят на дневен ред сериозното обсъждане и анализа на цялостното състояние на националната ни сигурност от всички политически партии без оглед на теснопартийните им пристрастия. На основание чл.37, ал.З от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Социалистическият младежки съюз /СМС/ предлага в дневния ред на заседание на Народното събрание да бъде включена темата "Кризисната обстановка на Балканите и националната ни сигурност”.

Предлагаме на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заседанието да бъде закрито, тъй като важни държавни интереси налагат това.

Предлагаме на закритото заседание да бъдат поканени:

1. Министърът на външните работи, който да информира за осъществяваната от България външна политика с оглед на националната ни сигурност.

2. Министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб, които да информират за мобилизационната и за бойната готовност на българската армия.

3. Министърът на промишлеността, който да информира за състоянието на военнопромишления комплекс.

4. Началниците на Управлението за разузнаване и сигурност, на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за сигурност, които да докладват за състоянието на поверените им служби.

София, 8 декември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.Николов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ
 

 125. ПАРТИЯ "ЕДИНЕНИЕ"

Създадена е на Учредително събрание на 6 май 1992 година в София и е регистрирана по Закона за политическите партии на 2 ноември 1992 г.

Целите на "Единение" са насочени към създаване на единство на българските граждани в духовното и в социалното развитие на обществото и към оказване на хуманитарна помощ на нуждаещите се. Партията предоставя възможност на социално слабите групи - пенсионерите, инвалидите, бедните, циганите - да посочат и да изберат най-достойните между себе си, без разлика в партийната, верската, етническата и професионалната принадлежност, в обществените и в държавните органи. Партията е за пазарно стопанство, като дава приоритет на частната собственост; за подпомагане на дребния бизнес, който формира средното икономическо съсловие на обществото и дава своя принос за изграждането на съвременна икономика.

"Единение" ще сътрудничи с всички политически партии, обществени организации, движения, сдружения и личности, които работят за националното съгласие и единение.

Мотото на партията е "Мярка във всичко - етика, морал, хуманност".

Ръководният орган е Управителният съвет. Президент на партията е Халис Окан.

Адрес за контакти:
София, ул. "Суходолска" N.1, бл. 137, вх.З, ап.41
тел. 88-59-07; 52-41-89

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:19
14.12.1992 година

Редактори: Нина Гаврилола - деж. ред.
                            Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова   
                                           Павлина Стефанова   
                                           Славейка Тончовска
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!