София, 14 септември 1995 година
Брой 180 /1481/

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 12 СЕПТЕМВРИ 1995 Г. В СОФИЯ.

1. Избира за председател на Националната изборна комисия на Съюза на демократичните сили /СДС/ народния представител Константин Тодоров.

2. През последните месеци СДС направи всичко възможно за единодействието на опозицията в страната пред местните избори.
Тази позиция не намери подкрепа от ръководството на Народния съюз за издигане на единни кметове в София, Пловдив, Варна и други общини на страната.

Въпреки това Националният координационен съвет /НКС/ на СДС категорично подкрепя сключените досега споразумения на опозиционните партии и коалиции.

Предвид началото на регистрацията в общинските избирателни комисии на останалите места общинските организации на СДС да издигнат и регистрират кандидати и кандидатски листи с партиите и коалициите, с които досега е постигнато съгласие, където това е невъзможно - самостоятелно.

3. НКС възлага на националния изпълнителен съвет /НИС/ да регистрира всички кандидати и кандидатски листи на СДС.

Случаите, по които има постъпили по съответния ред и в определения срок възражения, се решават от Арбитражна комисия в състав членовете на НИС, НИК, народните представители в района и председателя на Регионалния съвет. Решенията на Арбитражната комисия са окончателни.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" ЗА ПРЕРЕГИСТРАЦИЯТА НА ПАРТИЯТА.

Изпълнителният комитет на Радикалдемократическата партия /ИК на РДП/ обявява, че пререгистрацията от Софийския градски съд на ръководството на партията е публикувана в днешния извънреден 82 брой на "Държавен вестник".

Александър Йорданов е единственият легитимен председател на партията съгласно публикуваното обявление. Организационният секретар на ИК на РДП Емил Капудалиев уточнява, че забавянето на публикацията в "Държавен вестник" се дължи на некоректното изпълнение на задълженията на юриста Александър Джеров. Г-н Джеров, в качеството му на упълномощено лице, не е внесъл навреме необходимата сума в съда. Това е трябвало да стане през 1993 година, след редовния 26 конгрес на РДП.

София, 13 септември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРЕДСТОЯЩО СЪБИРАНЕ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИ В ЧИРПАН.

В духа на разколническата си и противоуставна дейност Александър Йорданов - бивш председател на Радикалдемократическата партия в България /РДП/, свиква в края на седмицата в Чирпан двудневна сбирка на своите поддръжници под името "Национален партиен съвет".

Изпълнителният комитет /ИК/ на РДП /с председател д-р Кирил Бояджиев/ обръща внимание, че до този момент Александър Йорданов не е направил изискваните от закона постъпки пред фирменото отделение на Софийски градски съд за вписване на групата около себе си като ново "ръководство".

С това той сам се отказва от опита да се легитимира, съзнавайки абсурдността и незаконността на своето политическо положение. Александър Йорданов много добре разбира, че един уважаващ себе си демократичен и независим съд никога не би могъл да узакони сбирката на една малцинствена група, опитала се да подмени решенията на редовно проведения 27 конгрес на РДП.

Ето защо ние, ИК на РДП, призоваваме членовете и симпатизантите на партията, както и политическите си партньори в рамките на демократичната общност, да не отдават никакво значение на предстоящата чирпанска сбирка.

София, 12 септември 1995 г.

ЗА ИК НА РДП:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
д-р Кирил Бояджиев

ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Александър Джеров
Аспарух Панов
Михаил Неделчев
Стефан Хаджитодоров

ПОЛИТИЧЕСКИ СЕКРЕТАР:
Николай Христов

ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЕКРЕТАР:
Петко Шаханов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОМЮНИКЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ЗДРАВНО-ХУМАНИТАРНАТА ФОНДАЦИЯ "ЕВРОИМУНОДЕФИЦИТ - КОНТРОЛ" ПО ОВОД НА ПРОВЕДЕНИЯ В СОФИЯ ПЪРВИ НАЦИОНАЛЕН СИМПОЗИУМ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ПО ЕКОИМУНОЛОГИЯ И ЕКОИМУНОПРОФИЛАКТИКА.

Време за отлагане и губене няма, когато става дума не за друго, а за оцеляване на човека като биологичен вид и най-висше творение на природата и на живота.

- Оценката на МНЗ за периода 1980-1990 г. за детското здраве по официално публикувани данни е:
1. Детската смъртност остава у нас по-висока от тази в развитите европейски страни и напоследък показва смущаващ завой нагоре.
2. Детската смъртност е по-висока в селските райони.
3. Смъртността при децата от вродени малформации се увеличава.
4. През периода 1980-1990 г. има отчетливо повишаване на регистрираните заболявания на деца в поликлиниките.

- Официални данни на MЗ за здравословното състояние на жените у нас:
1. Абсолютният брой на жените във фертилна възраст е намалял.
2. Смъртността се е стабилизирала на ниво, по-високо от това за развитите страни и не показва тенденция за намаляване.
3. Майчината смъртност е по-висока от тази в развитите страни.
4. Заболеваемостта от злокачествени заболявания е по-висока и показва тенденция за увеличаване.
5. Работещите жени боледуват по-често и по-продължително от работещите мъже.

- Общото за онкологичната заболеваемост у нас в цифров израз е, че в страната ни има над 190 000 болни със злокачествени заболявания и броят им непрекъснато и трайно бележи тенденция към повишаване. У нас ежедневно умират от злокачествени заболявания 40 човека и се поставят 60 нови диагнози. По данни на СЗО България е шампион по кумулиран радиоактивен йод - 131 в щитовидната жлеза на децата и на радиоактивен цезий в човешкия организъм. Няма друга европейска страна след аварията в Чернобил, която да допусне през следващата година /1987 г./ втори Чернобил, второ още по-високо покачване на радионуклиди поради допълнително инкорпорирани в организма изотопи, поети с храната, а не пряко от радиоактивния облак. Всяко българско семейство би дало тогава по една заплата от годишния си доход, за да се купи нерадиоактивен фураж за животните и да се унищожи заразеният.

Доказано е от онкологичната наука и практика, че за да се изяви клинично злокачественият процес, е нужна експозиция при някои онкогенни фактори 10-15 г. и повече. За това е рано да се правят изводи за последиците върху здравето на хората, комбинираното въздействие на комплекса от вредни фактори в околната среда в резултат на десетилетия провеждана несъобразена с екологичните изисквания и престъпна по безотговорност и некомпетентност държавна политика.

През последните 10-15 години ние направихме огромни усилия за развитието на екоимунологията и внедряването на екоимунопрофилактиката, за което свидетелстват десетки служебни доклади, стотици страници, изписани до всички държавни институции, още от края на 70-те години, през 1986, 1989, 1990 г. и особено през последните 4-5 години. Именно фактът, че държавата не можа да направи нищо през последните 10 години за развитието на стратегическо ново направление в профилактичната медицина, вкл. и след 10 ноември 1989 г., наложи инициативата да се поеме от български лекари, обединени за изпълнение на програмата за екоимунопрофилактика в учредената през 1991 г. неправителствена организация с идеална цел здравна фондация "Екоимунодефицит-контрол".

В гражданските общества практиката е доказала, че в някои направления на:

здравеопазването, екологията, образованието и др. нито държавният, нито частният сектор са в състояние да изпълнят и да удовлетворят всички изисквания и нужди на хората. За това държавата в гражданските общества се разтоварва от редица важни насоки и направления и ги възлага на програмни колективи към неправителствени организации, като едновременно осигурява данъчни облекчения на фирми, които спонсорират изпълнението до завършването на национадно значимата програма. Така се постига максимална ефективност, като се заобикаля тромавата бюрократична държавна машина, в чийто "пясъци" потъват ненужно средства, които могат да се използват по предназначение във висококвалифицирани и специализирани програмни колективи. Така чрез интегриране на усилията на държавния и на неправителствения сектор, без да се отнема инициативата на последния, се постигат значими обществено полезни резултати.

Фактът, че по инициатива на неправителствена организация с идеална цел се проведе първият национален симпозиум по екоимунология и екоимунопрофилактика и се учреди първият за Югоизточна Европа център за екоимунопрофилактика, сам по себе си е доказателство, че България, макар и мъчително трудно и бавно, е тръгнала по пътя на създаване на гражданско общество. Сега при създаден програмен колектив, при наличието на програма за екоимунопрофилактика, при създадена организационни структура, готова да осъществи значима за опазване здравето на хората програма, достатъчно е само разум и добронамереност от страна на държавното ръководство, за да подкрепи инициативата на българските лекари, учредили Центъра за екоимунопрофилактика в провеждането на национални благотворителна кампания /25 септември 1995 - 24 октомври 1995 г./ за подпомагане разкриването на учредения Център за екоимунопрофилактика - шанс и единствена алтернатива за оцеляване на човека в периода на преодоляване на екологичната катастрофа.

София, 1 септември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ 1995 Г." НА ЦЕНТЪРА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ И ПРОПАГАНДА НА МАРКСИЗМА-ЛЕНИНИЗМА КЪМ АКАДЕМИЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ И СОЦИАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ГЕОРГИ ДИМИТРОВ" ПРИ ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

Разложението в БКП и ерозията на социалистическото общество в България има своята рождена дата - това е Априлският пленум, на ЦК на БКП през 1956 г. Има и своя родител и ръководител - това е Тодор Живков. Тази ерозия обхвана всички области на живота.

1. В политическата област.

В годините от 1956 г. докъм 1970 г. се осъществи преход от диктатура на пролетариата към тоталитаризъм и от демократически централизъм в партията към авторитарно управление на партията и държавата. По-нататък, до 1989 г., българският народ живя в една тоталитарна държава под авторитарното управление на Тодор Живков. От управляваща класа, упражняваща власт, пролетариатът се превърна в потискана класа, върху която се упражнява власт. Прослойките на административната и стопанската бюрокрация и партокрацията се обединиха в експлоататорска класа с много привилегии и власт, ограничена само отгоре - от личността на Живков. Бяха създадени всички условия за обогатяване на тази класа, която още тогава се подготвяше да стане съществен контингент от бъдещата капиталистическа класа в страната, а пролетариатът се поддържаше в долната граница на средното жизнено равнище, без да слиза под тази граница, за да се поддържа илюзията за живот при условията на социализма. Така получената дисоциация предизвикваше омраза на народа към ръководството, компрометираше БКП и социализма като обществен строй. Авторитетът на комунистите падаше, даже на тези, които нямаха нищо общо с партокрацията и дори се бореха против нея. Това доведе до първоначалната положителна реакция на народа, включително и на немалка част от пролетариата при заключителния етап на контрареволюцията през 1989 г.

Много комунисти саботираха опортюнистичната политика на Живков и живковистката партокрация, работеха за увеличаване на броя на честните млади хора в партията, а други се противопоставяха открито на десния опортюнизъм. Това забавяше процеса на реставрация на капитализма и живковистката клика не се церемонеше с такива комунисти. През това време бяха репресирани хиляди комунисти, а някои от тях намериха и смъртта си. Репресираните комунисти бяха много повече от репресираните в същия период представители на съвременните десни партии и течения.

След Априлския пленум присъствието на пролетариата в ръководните органи на партията от окръжен комитет нагоре постепенно намаляваше до отделни "мостри", които постепенно се претопяваха, включваха се в партокрацията, за да се стигне до почти пълно отсъствие на пролетариата в ЦК и пълно - в Политбюро. В последния етап преди 1989 г. Политбюро бе окончателно прочистено от комунисти, верни на марксизма-ленинизма. Същото Политбюро, вече без Живков, проведе заключителния етап от контрареволюцията и отказвайки се от марксизма-ленинизма като основна идеология на партията, преименува я в БСП с цел да се ликвидират комунистическите идеи не само в партията, но и в страната. Това изведе БСП в челния отряд на реставрацията на капитализма и съвсем естествено я постави в положение на политически противник на БКП, възстановена веднага след преименуването и продължила дейността си като преден отряд на пролетариата, очистена и непрекъснато прочистваща се от ляв и десен опортюнизъм, от кадри с кариеристични и вождистки амбиции. С това се обяснява и парадоксът, че бившето ръководство на БКП, преименувала се в БСП, и новото ръководство на БСП, в която все още членуват убедени комунисти наред с капиталистите, е политически противник на сегашната БКП. Оказва се, че не става дума за парадокс - парадоксално и неестествено би било, ако това не е така.

Още през 70-те години живковисткият ревизионистичен ЦК на БКП започна да полага бащински грижи за отглеждането на млада смяна политици, която да поеме партийното и държавното кормило тогава, когато контрареволюцията добие по-откровени очертания. Така бе изградена комсомолската партокрация, която непрекъснато попълваше партийната и сега е начело на БСП в нейната антикомунистическа дейност.

2. В икономическата област.

Ликвидирането на плановото стопанство и връщането към пазарна икономика беше от първостепенна важност за контрареволюцията, доколкото това е основното обективно различие между социализма и капитализма. Докато съществува планово стопанство, социализмът е непревземаема крепост и предимствата му пред капитализма са много големи. Именно затова преходът "план-пазар" се осъществяваше много внимателно, бавно, почти невидимо, но неотклонно. Съществуват самонадеяни политически дейци, които след 1989 г. се хвалеха, че осъществяват прехода "план-пазар". Това са невежи хора, които не разбйрат, че рушат не плановото стопанство, а остатъците от неговите руини.

Преходът "план-пазар" започна веднага след Априлския пленум с човеколюбивата наглед "материална заинтересуваност" на трудещите се от производството. Тази "заинтересуваност" по същество беше ни повече, ни по-малко от въвеждането на плаващите норми, непрекъснато растящи с темпове, винаги с малко надхвърлящи темповете, с които растеше ефективността на производството в резултат на технологически усъвършенствания. Това беше пълна аналогия на една от най-старите потосмукачни системи в експлоататорските общества, важен ход за въвеждането в социалистическото общество на държавен капитализъм не като остатъчен, а като прогресиращ елемент. По-нататъшната еволюция потвърди това: Последваха "концепциите" за "икономическия механизъм", за "непрекъснатото нарастване на ефективността", за "повишаването на рентабилността", за "социалистическите пазарни отношения", за да се стигне накрая просто до пазарно общество, на което е чуждо плановото стопанство, т.е. на което е чужд социализмът. През същото време еволюираха и производствените отношения, като работникът постепенно се превърна от господар на положението в придатък към машината. (В селското стопанство тази еволюция беше по-трудна не само поради спецификата на производството, но и поради това, че собствеността там бе предимно не държавна, а кооперативна. Затова се премина към постепенното одържавяване на кооперативната собственост по пътя на въвеждането на аграрно-промишлените комплекси, които звучеха много "по социалистически", но бяха по същество крачка в пътя към разрушаването на социалистическата икономика. Плановата инициатива на трудещите се първоначално бе изродена в практиката на "насрещните планове", които можеха само да повишават показателите, а след това, когато плановата инициатива отдолу отмря и централизирането на плана стана практика, те отпаднаха. Пълният монопол на централните учреждения върху плановата инициатива беше не само израз на тоталитарния характер на държавата: след установяването му стана възможно началото на разрушаването на плановото стопанство, като пролетариатът беше напълно изолиран от този процес и той беше от компетенцията само на няколко души, посветени в крайния замисъл, за които работеше голям щаб от специалисти. Именно затова, ако през 1965 г. беше напълно възможно един трудов колектив да не приеме и върне за преработка държавния план за своето предприятие, през 1975 г. такъв ход звучеше като приказка, а през 1995 г. звучи като приказка самият план.

Ръстът на националния продукт запазваше положителната си стойност, но имаше тенденция към прогресивно падане в сравнение с годините преди Априлския пленум, макар и в отделни години да се наблюдаваше слабо повишение. Тогавашните "теоретици" начело с Живков избягваха по своя инициатива да се спират на този въпрос. Но когато биваха принудени да го сторят, те обясняваха този факт с това, че след Априлския пленум грижата за човека била главното в политиката на партията и правителството, че голяма част от средствата отивали за подобряване на живота на населението. При това се даваха примери - липса на безработица, стабилни, макар и бавно растящи цени и дори дотиране на населението чрез цените на някои стоки. "Пропускаше се" да се отбележи, че всичко това го имаше и преди Априлския пленум, с изключение на цените на стоките, които не се повишаваха бавно, а бързо падаха. Премълчаваше се и едно друго очевидно противоречие: Във времето 1955-1960 г., преди нашата икономика да тръгне "по нови релси" и "към нови хоризонти", българският пролетарий живееше при чувствително по-висок стандарт от пролетария в съседните нам капиталистически страни Гърция и Турция. Във времето 1980-1985 г., когато бяхме извървели пътя по Априлската линия и се готвеше заключителният му етап, т.е. контрареволюцията, съотношението между жизнените стандарти бе вече категорично обратното. Кой бе виновен за това? Отговорът на реформаторите ликвидатори е категоричен: виновен е социализмът, виновно е плановото стопанство. Всъщност животът показва обратното: виновни са онези, които въвеждаха пазарни елементи в плановото стопанство и които постепенно го ликвидираха. Виновен е преходът план-пазар. Виновна е контрареволюцията в областта на икономиката, започнала след Априлския пленум през 1956 г.

Става ясно, че осъществявайки бавна и планомерна ерозия в социалистическата икономика чрез своята агентура, заела ключови позиции в страната, световният империализъм преследваше и постигна едновременно две цели: ликвидиране на плановото стопанство и създаване на "доказателства" за това, че то представлява един несполучлив опит.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗБОРИ’95

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ N 115
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на Демократическата партия в България

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. от Демократическата партия в България. Заявлението е подписано от лицето, което представлява партията, и е заведено в регистъра на ЦИК с N 31 от 8 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
- фотокопие от решение на Софийски градски съд от 30 октомври 1990 г. по фирмено дело N 7338 по описа на съда за 1990 г. за вписване на политическа партия Демократическа партия в България в регистъра на политическите партии, заверено на 8 септември 1995
г.;
- фотокопие от "Държавен вестник", бр. 13 от 1991 г., в който е обнародвано съдебното решение за вписване на партията;
- образец от печата на партията;
- образец от подписа на председателя на партията.

Предвид гореизложеното и на основание чл.25, ал.1, т.3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. Демократическата партия в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 117
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрация на политическа коалиция Федерация "Царство България"

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г., от коалиция Федерация "Царство България", подписано от упълномощеното от коалицията лице. Заявлението е заведено в регистъра на Централната избирателна комисия под N 21 от 7 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени съгласно решение N 2 от 23 август 1995 г. на ЦИК следните документи:
1. Политическо споразумение от политическа партия Съединение на патриотичните сили /СПС/, подписано от упълномощеното от партията лице, и партия Демократично движение за конституционна монархия, също подписано от упълномощено от партията лице.
2. Заверен препис на 5 септември 1995 г. от Решение по ф.дело N 11927 от 1993 г. на Софийски градски съд от 9 септември 1993 г. за регистрация на политическа партия Съединение на патриотичните сили.
3. Заверен препис на 6 септември 1995 г. от Решение по ф. дело N 5168 от 1990 г. на Софийски градски съд от 25 октомври 1993 г. за регистрация на политическа партия Демократично движение за конституционна монархия.
4. Фотокопие на стр. 31 от "Държавен вестник", бр.88 от 15 октомври 1993 г. за публикация на регистрацията на политическа партия Съединение на патриотичните сили.
5. Фотокопиие на стр. 8 от "Държавен вестник", бр.87 от 30 октомври 1990 г. за публикация на регистрацията на партия Демократично движение за конституционна монархия.
6. Образец от подписа на представляващия коалицията и образец от печата на коалицията.

Поради гореизложеното и на основание чл.25, ал.1, точка 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г. коалиция Федерация "Царство България".

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 118
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на политическа партия Партия на демократичния център

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г., от политическа партия Партия на демократичния център, подписано от упълномощеното от партията лице. Заявлението е заведено в регистъра на Централната избирателна комисия под N 38 от 11 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени, съгласно Решение N 2 от 23 август 1995 г. на ЦИК, следните документи:
1. Заверен препис на 11 септември 1995 г. от Решение по ф. дело N 20339 от 1994 г. на Софийски градски съд от 7 ноември 1994 г. за регистрация на политическа партия Партия на демократичния център.
2. Образец от подписа на представляващия партията и образец от печата на партията.
3. Фотокопие от "Държавен вестник", бр.97 от 25 ноември 1994 г. за публикация на регистрацията.

Поради гореизложеното и на основание чл.25, ал.1, точка 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г., политическа партия Партия на демократичния център.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 119
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на политическа партия Независимо дружество за защита правата на човека

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г., от политическа партия Независимо дружество за защита правата на човека, подписано от упълномощеното от партията лице. Заявлението е заведено в регистъра на Централната избирателна комисия под N 30 от 8 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени, съгласно Решение N 2 от 23 август 1995 г. на ЦИК, следните документи:
1. Заверен препис на 6 септември 1995 г. от Решение по ф. дело N 31367 от 1992 г. на Софийски градски съд от 22 януари 1993 г. за регистрация на политическа партия Независимо дружество за защита правата на човека.
2. Образец от подписа на представляващия партията и образец от печата на партията.
3. Фотокопие на стр. 32 от "Държавен вестник", бр.79 от 7 септември 1995 г. за публикация на регистрацията.

Поради гореизложеното и на основание чл.25, ал.1, точка 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г., политическа партия Независимо дружество за защита правата на човека.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 120
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на политическа партия Българска национална демократическа партия

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г., от политическа партия Българска национална демократическа партия, подписано от упълномощеното от партията лице. Заявлението е заведено в регистъра на Централната избирателна комисия с N 37 от 11 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени, съгласно Решение N 2 от 23 август 1995 г. на ЦИК, следните документи:
1. Заверен препис на 11 септември 1995 г. от Решение по ф.д. N 2370 от 1990 г. на Софийски градски съд от 13 февруари 1990 г. за регистрация на политическа партия Българска национална демократическа партия.
2. Образец от подписа на представляващия партията и образец от печата на партията.
3. Фотокопие на стр. 15 от "Държавен вестник", бр. 33, за публикацията на регистрацията.

Поради гореизложеното и на основание чл. 25, ал.1 ,т.3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г., политическа партия Българска национална демократическа партия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ N 138
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на Български земеделски народен съюз "Никола Петков"

Постъпила е молба за регистрация за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. от Българския земеделски народен съюз "Никола Петков". Молбата е подписана от лицата, които представляват партията, и е заведена в регистъра на ЦИК с N 39 от 12 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
- фотокопие от решение на Софийски градски съд от 24 юни 1993 г. по фирмено дело No 28 580 по описа на съда за 1992 г. за вписване на политическа партия Български земеделски народен съюз "Никола Петков" в регистъра на политическите партии, заверено на 12 септември 1995 г.;
- фотокопие от "Държавен вестник", бр. 63 от 1993 г., в който е обнародвано съдебното решение за вписване на партията;
- образец от печата на партията;
- образец от подписите на лицата, които представляват партията.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

 Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. Българския земеделски народен съюз "Никола Петков".

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ No 139
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на Конституционния съюз

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. от Конституционния съюз. Заявлението е подписано от лицето, което представлява партията, и е заведено в регистъра на ЦИК с N 41 от 12 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
- фотокопие от решение на Софийски градски съд от 7 ноември 1994 г. по фирмено дело No 1133 по описа на съда за 1991 г. за вписване на политическа партия Конституционен съюз в регистъра на политическите партии, заверено на 12 септември 1995 г.;
- фотокопие от "Държавен вестник", бр. 97 от 1994 г., в който е обнародвано съдебното решение за вписване на партията;
- образец от печата на партията;
- образец от подписа на лицето, което представлява партията.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. Конституционния съюз.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ No 140
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на Християндемократичния съюз

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. от Християндемократичния съюз. Заявлението е подписано от лицето, което представлява партията, и е заведено в регистъра на ЦИК с N 40 от 12 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
- фотокопие от решение на Софийски градски съд от 29 декември 1991 г. по фирмено дело N 16 114 по описа на съда за 1990 г. за вписване на политическа партия Християндемократичен съюз в регистъра на политическите партии, заверено на 12 септември 1995 г.;
- фотокопие от "Държавен вестник", бр. 10 от 1992 г., в който е обнародвано съдебното решение за вписване на партията;
- образец от печата на партията;
- образец от подписа на председателя на партията.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. Християндемократичния съюз.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

РЕШЕНИЕ No 152
София, 12 септември 1995 г.

ОТНОСНО: Регистрацията на политическа партия Отечествена партия на труда

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. от Отечествена партия на труда.
Заявлението е подписано от лицето, което представлява партията, и е заведено в регистъра на ЦИК с N 15 от 5 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
1. Заверен на 31 август 1995 г. препис от решение на Софийски градски съд по ф.д. N 2392 по описа на съда за 1990 г. за вписване на политическа партия Отечествена партия на труда.
2. Фотокопие от "Държавен вестник", бр. 33 от 1990 г. за обнародване на съдебното решение за вписване на партията.
3. Устав и програма на партията, приети на III извънреден конгрес, проведен на 8 - 9 април 1995 г. в гр. Велико Търново във връзка с промяна в ръководството.
4. Образци от подписите на лицата, които представляват партията, и образец от печата на партията.
5. Заверен препис-извлечение от протокола на III извънреден конгрес на ОПТ, проведен на 8 - 9 април 1995 г. за избор на Минчо Минчев за председател на партията.
6. Фотокопие от молба на председателя на ОПТ до фирмено отделение на СГС с искане за вписване на промени.
7. Удостоверение от фирмено отделение на СГС, от което е видно, че производството по искането за вписване на промени за партията е висящо.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 25, ал. 1, точка 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. политическа партия Отечествена партия на труда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
14.09.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!