София, 14 септември 1994 година
Брой 180 /1225/

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА ЗА РЕПУБЛИКАТА ЩЕ РАБОТИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ПОДПИСАНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА И НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПАРЛАМЕНТАРЕН СЪЮЗ ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА ЗА РЕПУБЛИКАТА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Живеем в трудно време на промяна, на изпитание, на много предизвикателства за страната ни. Въпреки някои окуражителни явления в икономиката страната продължава да се намира в тежка стопанска, политическа и духовна криза.

Българското правителство подаде оставка. Полуразградена е съдебната власт, ширят се корупция и престъпност. Народът е в апатия и отчаяние. Резултатите от общинските избори за кметове показаха, че хората отричат не само една или друга партия, а политическата структура на обществото като цяло.

На фона на тази обстановка и в деня на Съединението ние създадохме Парламентарен съюз Демократична алтернатива за републиката /ПС - ДАР/. С този акт ние не създаваме поредното парламентарно образувание. Нашият стремеж е да поставим началото на по-широко обществено и политическо обединение както в рамките на сегашния български парламент, така и извън него. През последните векове България винаги е била разделяна. Накъсана, съдбата на България е била винаги трагична и от това са се възползвали външни недоброжелатели и конкуренти. И днес, когато стои въпросът за силата на българската държавност, конфронтацията продължава да бъде доминираща черта на българския политически живот, а нихилизмът и отрицанието да изпълват политическото пространство. Ето защо основната цел на нашата група ще бъде преодоляването на конфронтацията и пораждащият я биполярен модел, обединяването на широки обществени сили около обща практическа платформа.

Всички ние, които подписваме този документ, сме тръгнали от различни страни на политическия спектър. Всички ние загърбихме идеологически предразсъдъци и се обединяваме в името на страната си. Практическата програма, която ни обединява, има следните основни положения. Конкретни мерки в борбата с престъпността: система от законови и други нормативни мерки в борбата срещу корупцията в държавните органи; стабилизиране на съдебната власт и гарантиране на нейното надпартийно положение. Промяна в Закона за възстановяване на селскостопанските земи с цел ускоряване на връщането на земята на хората; деблокиране на приватизацията чрез промяна на законите в тази област; конституционни и законови мерки за по-пълното изясняване на функциите и взаимодействието между трите власти; промени в Закона за банките и банковото дело и на Закона за Централната банка за спирането на изтичането на огромни средства под формата на лоши кредити; приемане на нов избирателен закон; приемането на закони и законодателни поправки за стабилизирането и гарантирането на реформите във въоръжените сили и увеличаване правомощията на българската полиция.

Ако парламентът продължи своята дейност, Парламетарният съюз Демократична алтернатива за републиката ще предложи и своя законодателна програма.

Нашият Парламентарен съюз се създава в момент, в който българското правителсто се намира в оставка. Ние смятаме, че тази обстановка е израз на един приключил мандат, който в сложното време на парламента с неясно мнозинство изигра балансираща и в много отношения конструктивна роля. Ние отчитаме и много слабости на този парламент и ще ги изложим в дебатите по този въпрос. Същевременно сега Народното събрание е изправено пред две възможности - или да формира ново правителство в рамките на този парламент, или да премине непосредствено към подготовката на нови избори в най-близкия конституционен срок. Нашият Парламентарен съюз е убеден, че страната все още не е достатъчно подготвена за избори нито законово, нито политически. Реална е опасността при едни зимни избори да гласува недостатъчен брой от населението, което не само ще изкриви изборния резултат, но с това ще доведат до формирането и на слаб парламент, и на още по-слабо правителство. Ако не подготвим следващите парламентарни избори добре, ще се наложи да правим много скоро още едни избори. Това несъмнено ще влоши авторитета на страната и ще доведе до още по-голяма дестабилизация.

Ето защо ние се обявяваме за широк диалог и постигането на парламентарно политическо споразумение с оглед на решаване на основните пред нацията въпроси и за подготовката на следващите парламентарни избори през пролетта на следващата година. За нас това е най-разумното решение от гледна точка на страната. Същевременно заявяваме, че търсим път към диалог. Ние не поставяме никакви предварителни условия, нито претенции за някакви постове.

Уважаеми дами и господа, Парламентарният съюз Демократична алтернатива за републиката няма минало. Не може и да има, защото всички от нас имахме морален ангажимент към други политически сили, към своите избиратели. През тази политическа есен обаче ние навлизаме в нов период, период не на революционни улични битки, а на трезва, разумна политика. Именно през този период по повод на подготовката на следващите парламентарни избори ние търсим единение на всички в парламента и извън него за преодоляването на конфронтацията и за спиране на икономическата криза и за издигане на авторитета на нашето Отечество. Ето защо нашият съюз е отворен за нови участници и политически сили, както и за равноправен диалог в името на общите цели. С неговото създаване ние отправяме призив към всички съграждани да загърбим миналото и за осигуряване на политика, коренно различна от досегашната - за бъдещето на България.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ФИЛИП ДИМИТРОВ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/.

ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Преди повече от шест месеца се появи съобщение в два поредни броя на в. "Демокрация" на пресцентъра на Съюза на демократичните сили /СДС/, че сте водили разговори с представители на БЗНС - "Врабча 1" /Димитър Гичев/, Партията на труда и Съюза за Търновска конституция и др. и сте постигнали единомислие.

Впоследствие се установи, че това са:

1. Асен Стойков Димитров, свързан с най-ретроградната част на болшевишката номенклатура в лицето на неговата сестра Иванка Димитрова, партиен секретар на Народния театър, която навремето изхвърли от трупата на същия театър забележителната наша актриса Йорданка Кузманова без никаква причина, и зет си небезизвестния Лъчезар Аврамов. Същият се е представил пред Вас за председател на БЗНС - "Врабча 1" и БЗНС - "Врабча 1" /Д. Гичев/, а всъщност не е дори и член на организацията.

2. Иван Николов Велков - едновременно член на БСП, Партията на труда, БЗНС -"Врабча 1" /Димитър Гичев/, откъдето е изключен. Същият в битността му на заместник-генерален директор на "Изомат и гранит", пл. Славейков N 6, е номенклатурен кадър на ГК на БКП.

3. Йордан Николов Велков - също член на БСП /справка в архива на БТА, Пресслужба "Куриер"/ Партията на труда, БЗНС - "Врабча 1"/.

Лицата под NN 2 и 3 са синове на Никола Велков, деен функционер във военното контраразузнаване /турски отдел/.

Горепосочените лица са били всички рекорди на Гинес за едновременно членуване в различни партии от 1990 г. насам с единствената цел да станат народни представители в партии, несподелящи комунистическа идеология, а оттам да стане това, което наблюдаваме в сегашното Народно събрание. Хора, избрани с една бюлетина да подкрепят столетницата.

Разполагаме с писмени изявления на горепосочените лица в битността им на председател и главен секретар и говорител на Партията на труда /изключена от Съюза за Търновска конституция/, с които плюят и наричат СДС с разни епитети, като тоталитарна партия и др., а сега мимикрират като най-големи седесари. Горепосочените писмени изявления са разпространени от тях чрез БТА, Пресслужба "Куриер" и са в архивата му.

Уведомяваме Ви, че горепосочените лица кроят план да се присъединят към декларацията на СДС от името на БЗНС - "Врабча 1" /Д. Гичев/ с прозрачната цел да бъдат включени като кандидати за народни представители в листата на СДС.

Такива действия обаче не биха имали легитимен характер и биха дискредитирали СДС, защото според нашия устав единствените лица, които са упълномощени да представляват БЗНС - "Врабча 1" /Д. Гичев/, са главният секретар и председателят, което е и отразено в решение по фирмено дело N 17727/1992 г.

София, 12 септември 1994 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БЗНС - "ВРАБЧА 1" /Д. ГИЧЕВ/: Дим. X. Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЗНС - "ВРАБЧА 1" /Д. ГИЧЕВ/: Н. Куртоклиев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА СРЕЩА МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И БСДП.

Днес в седалището на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ по взаимна договореност се състоя среща между представителите на Българската социалистическа партия /БСП/ и БСДП. Обсъден бе широк кръг от въпроси, свързани с политическата ситуация в страната, по които двете страни заявиха своите становища. Двете партии разглеждат предсрочните избори като изход от политическата криза и като сериозна възможност за смяна на модела на прехода. По този въпрос те самостоятелно ще търсят пътища за решаване на най-острите проблеми на държавата и обществото.

БСП и БСДП призовават предстоящата предизборна кампания да протече в неконфронтационен дух, при ясно и открито заявяване на позициите.

Представителите на БСП изложиха мотивите си относно искането за промяна на конституцията. От страна на БСДП беше заявено, че представените аргументи са неприемливи, поради което по този въпрос съгласие не бе постигнато.

Разисквана беше възможността за приемане на нов избирателен закон или за промени в съществуващия. Двете страни се договориха за редовни консултации по този и по други конкретни проблеми. И БСП, и БСДП смятат, че в настоящия момент диалогът между политическите сили е от особено значение за решаването на основните проблеми на България.

София, 10 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА НАРОДНАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 27 ЮНИ 1993 Г. В ПЛЕВЕН И ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН НА ПЪРВИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА 5 МАРТ 1994 Г.

ГЛАВА ПЪРВА: ИМЕ, СЕДАЛИЩЕ, ЦЕЛ И СРЕДСТВА

Чл.1. Името на партията е Народна партия.

Чл.2. Седалището на Народна партия е град Плевен /Клуб "Атанас Буров", ул. "Димитър Константинов" N 6, телефон: /064/ 2-00-43./

Чл.3. Народната партия си поставя за цел да формира и изразява политическата воля на българските граждани, като я насочва към изграждане на суверенна, демократична, парламентарна, правова и стопански просперираща България.

Чл.4. За постигането на своята цел Народната партия ще използва само законни правосъобразни средства, отричайки насилието във всякакви форми и прояви.

Чл.5. Член на Народната партия може да бъде всеки български гражданин без оглед на етнически произход и вероизповедание, който е навършил 21 години, не членува в друга политическа партия, споделя и работи за целта, програмата и устава на Народната партия.

Чл.6. Членството в Народната партия е несъвместимо с изповядването и практикуването на комунистическа, фашистка, фундаменталистка или друга недемократична идеология.

Чл.7 Постъпването в Народната партия е акт на свободно волеизявление.

Чл.8. Желаещият да стане член на Народната партия подава писмено заявление до клуба по местоживеене. Ако такъв клуб още не е изграден, заявлението се изпраща до Изпълнителния съвет на Националния политически съвет на Народната партия.

Чл.9. Членството в Народната партия се удостоверява с членска карта.

Чл.10. Членовете на Народната партия имат равни права и задължения.

Чл.11. Не се допускат привилегии, основаващи се на произход, ценз, имотно състояние, политическо минало или партиен стаж.

Чл.12. Членовете на Народната партия участват с право на глас в Общото събрание на местния клуб, избират и могат да бъдат избирани в органите на Народната партия, получават информация за дейността на партията по изпълнение на нейната програма и устав.

Чл.13. Членовете на Народната партия са длъжни да спазват устава, да работят за осъществяването на нейната програма, да изпълняват решенията на конгреса и на другите ръководни органи.

Чл.14. Напускането на Народната партия става с писмено заявление до местния клуб, а ако такъв не е изграден, до Изпълнителния съвет на Националния политически съвет, без да е задължително посочването на мотиви.

Чл.15. Напусналият Народната партия може да подаде заявление за членство не по-рано от една година след напускането.

Чл.16. Изключването от Народната партия е мярка, която се прилага за действия, несъвместими с отразените в устава и програмата партийни интереси.

Чл.17. Изключването от Народната партия става с решение на Общото събрание на местния клуб или на Националния политически съвет и може да се обжалва пред Националната контролно-ревизионна комисия.

ГЛАВА ВТОРА: СТРУКТУРА

Чл.18. Народната партия се изгражда на федеративен принцип.

Чл.19. Основна организационна единица на Народната партия е клубът.

Чл.20. Клубът участва във формирането и осъществяването на общата партийна политика.

Чл.21. Клуб се формира при наличието на най-малко 33 членове. Клубът е автономен при избора на ръководството си.

Чл.22. Ръководните органи на клуба са: Общото събрание, председател, секретар и касиер. Председателят представлява клуба. Общото събрание може да избере и други свои членове за осъществяване на специфични ръководни функции в клуба.

Чл.23. Клубът осъществява решенията на конгреса, националния политически съвет и другите ръководни органи на Народната партия.

Чл.24. Общото събрание на клуба може да поставя на обсъждане пред съответния Федеративен съвет или пред Националния политически съвет на Народната партия всички въпроси, които счете за значими.

Чл.25. Клубът може да иска от ръководните органи на Народната партия необходимите му разяснения и информация. Отказването на такива се мотивира.

Чл.26. Клубовете се обединяват във Федерация.

Чл.27. Минималният брой членове, които могат да образуват федерация е 3300 души.

Чл.28. Център на федерацията може да бъде и селище, което не е административен център, в което Народната партия има най-силно влияние.

Чл.29. Живеещите извън България членове на Народната партия могат да образуват свои клубове и федерации.

Чл.30. Федерацията и клубът са автономни при издигане на кандидатури за местни органи на властта.

Чл.31. Федерацията се ръководи от Федеративен съвет, който избира председател, Федеративен изпълнителен съвет и федеративна контролно-ревизионна комисия.

Чл.32. Федеративният съвет се състои от делегирани представители на клубовете.

Чл.33. Председателите на федерациите са членове по право на Националния политически съвет.

Чл.34. Председателите на Федеративната контролно-ревизионна комисия са членове по право на Националната контролно-ревизионна комисия.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА, ПРИЕТА НА 40-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /17-19 ЮНИ 1994 Г./.

VI. БЪЛГАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Многовековната история на балканските страни с безчислените войни и промени на границите е довела до формирането на държави със значително етническо разнообразие. И обратното - опитите за едноетнически държави са съпроводени с жестока асимилаторска политика. От нея най-много е пострадала България след 3 загубени последователни войни. Значителна територия и население днес са извън пределите й. Въпреки това ние считаме, че според съвременното и още повече социалдемократическо мислене претенциите за разместване на границите, особено на основата на исторически аргументи, са обречени. Историческите претенции на българи, турци, гърци биха припокрили почти целия Балкански полуостров, владян в по-голямата си част от тях през различни исторически периоди.

Като резултат от комунистическото управление в някои от балканските страни настъпи ново, утежняващо националните проблеми обстоятелство: прекрояването на верски начала на вътрешните им граници и създаване на тази основа на "нови нации". В посткомунистическия период бившите комунистически партии, лишени от идеологически позиции, заложиха на манипулирането с националния проблем, последиците от чието ескалиране виждаме на територията на бивша Югославия. Този взривоопасен потенциал е заплаха и за нашата страна.

Анализът на външната политика на съседните балкански страни показва наличието на добре обмислени, дългосрочни и детайлно разработени програми. Независимо от динамиката и пристрастността във вътрешния диалог във всяка от тях външната политика и националните интереси обединяват политическите сили. Последните събития на запад от нас доказват за пореден път това. Политическите партии и движения в Сърбия - от комунисти до крайни антикомунисти - са единни по отношение на Македония и по всички останали национални въпроси. Дори в критичния момент като сегашния, когато се търси реализация на вековната мечта за Велика Сърбия, не само всякакви теснопартийни интереси се забравят, но се обединяват и непримирими идеологически противници. За съжаление този красноречив пример продължава да убягва от вниманието на нашите политици и ръководители. Националната кауза продължава да бъде подчинена на други интереси, част от които са със задграничен адрес.

Въпросът за мира на Балканите е бзспорно най-важнияг въпрос на българската външна политика. Югоконфликтът край нашите западни граници представлява сериозна заплаха за световния мир. Българската социалдемократическа партия /БСДП/ е за ненамеса на външни сили във военните действия там и за български неутралитет в този конфликт. Поради тежките загуби, които понасяме от санкциите, наложени от ООН срещу Сърбия и Черна гора, нашата външна политика трябва максимално да съдейства за скорошно и трайно урегулиране на този ирационален конфликт.

Събитията в бивша Югославия завариха България неподготвена. Макар че в общи линии нашата позиция към тях е внимателна /с изключение на някои необмислени изказвания/, в нея все още има известна плахост и отчитане повече на чужди, отколкото на наши интереси. От гледна точка на нормите на международното право страната ни има пълно основание да проявява много по-голяма активност и инициативност към югокризата. Не последни, а първи трябва да реагираме на всякакви международни стъпки и не половинчато и полугласно, а ясно и категорично да заемаме позиция по тях.

Същевременно при отпадането от българско-югославските отношения на открития въпрос - Вардарска Македония - трябва значително да се облекчи развитието на контактите между София и Белград в бъдеще. Но по единствения деликатен въпрос, останал между нашито две страни - Западните покрайнини, - България трябва да има кураж най-накрая решително да постави искане за нов статут на българите в Сърбия. Има ли право само една от бившите югославски републики - Сърбия - да владее този район, който е даден през 1919 г. на една несъществуваща вече държава Югославия?

Ние първи признахме Македонската република и това беше правилно. Политиката на разширяване и активизиране на връзките между двете страни също е правилна. Отказът от претенции към Скопие трябва да убеди населението на Вардарска Македония в нашата искреност. В същото време не може да се премълчава злъчната, арогантна и нестихваща с десетилетия антибългарска кампания на просръбските издания в Скопие. Тук трябва не само правителството, а преди всичко научните среди и средствата за информация да провеждат постоянна кампания за разобличаване на дълбоко просмукания от сръбската агентура апарат на Скопие и на неговия стремеж да присъедини Вардарска Македония към Сърбия в подходящ политически момент. Развиваната остра антибългарска дейност на тази агентура отразява нейната тревога от все още живия български дух на населението в Македония. Съдбата на това население ще зависи в значителна степен от поведението и активността на българската външна политика.

Заедно с това ще бъде дълбоко погрешно да се влияем от антибългарската пропаганда на сръбската агентура в Скопие. Дори и в тежките икономически условия, в които сега се намира нашата страна, трябва да намерим материални и духовни средства за подпомагане на нашите кръвни братя, които са в още по-тежко положение. Успоредно с това ние трябва ясно да заявим: България признава независимостта и ненакърнимостта на Република Македония. Нещо повече, тя ще подпомага нейното признаване от колкото се може повече страни и ще приеме каквато и да е заплаха срещу целостта на младата република като заплаха и срещу България.

А за решаване на въпроса има ли или няма македонска етническа общност отговорът е прост: и в двете държави - в съгласие с Хартата за правата на човека - всеки гражданин да може свободно да определи своята националност, било българска, македонска, албанска, турска, гръцка и др.

Състоянието на българско-турските отношения е добро. За разлика от Турция обаче българската страна няма ясна концепция за перспективите и взаимноизгодния интерес от това сътрудничество, което трябва да се развива на балансирана основа. Решаващ фактор за състоянието на взаимните ни отношения и е ще бъде наличието на турски етнически елемент в България. Заедно с това българските политици не бива да си затварят очите пред факта, че екстремистки сили в Турция открито демонстрират стремеж към териториална експанзия на Турция за сметка на чужди територии, населени с турци. При една правилна политика турската етническа общност в България ще служи не за разделение, а като мост на разбирателство между двете страни.

Гърция също демонстрира не само последователност на правителства и единство на партии, но и сплотеност на народ, когато се засягат въпроси от общогръцко национално значение.

Не само предишните, но и четирите български правителства след 10 ноември 1989 г. не изработиха ясна програма за развитието на нашите отношения в дългосрочен план със съседните страни и за отстояване на важни национални интереси, даже и в краткосрочен план. Провежданата от тях политика на добросъседство е правилна, но само това не е достатъчно. Политическите контакти са ограничени, икономическото сътрудничество е слабо, крайно недостатъчни са и културните връзки. Политическите особености, историческите дадености и традиции, дългосрочните интереси и старите съюзнически чувства се отразяват на съвременните ни отношения с всяка една от балканските страни, които са далеч от възможностите за ползотворно взаимно развитие.

Некомпетентността, непоследователността и импровизацията, наложени като стил на нашата дипломация през последните години, нанесоха сериозни вреди върху добре развитите, открити и перспективни българско-гръцки отношения. Отчитайки дълбоките корени на гръцкия национализъм, българската страна трябва да се стреми към най-широки, мащабни и дългосрочни контакти с Република Гърция, които могат да станат най-стабилизиращият фактор на Балканите. Стабилните българско-гръцки отношения ще дадат не само сериозни икономически дивиденти на двете страни, но и ще бъдат най-сериозна преграда пред евентуалното разрастване на агресивността на ислямския фундаментализъм на Балканския полуостров.

Идеологически предубеждения оказват сериозно влияние върху отношенията ни с Румъния. Сравнително ограничените ни контакти със северната ни съседка, за което по-голяма отговорност носи българската страна, са в наш ущърб в един доста труден за България момент. Нямаме право да подценяваме тези контакти не само в дългосрочна перспектива, но и сега.

Сложна и противоречива е обстановката на Балканите. Военните пожари, историческото наследство и сложният конгломерат от етнически и верски проблеми и неефективността на международните организации в югоконфликта на фона на егоизма на Европа налагат България да води високоотговорна, професионално издържана и максимално единна балканска политика. Можем да спорим, да се ругаем и черним един друг до безкрайност по всички въпроси от вътрешен характер. Във външната политика на страната обаче ние сме длъжни да забравим всякакви идеологически, политически, религиозни и други различия. Това е единственият път за оцеляването и стабилизирането на българската държава и нейния народ.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
14.09.1994 г.

    
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!